Колко са усвоените европейски средства в България
Към 30 юни 2017 г. реално изплатените средства по оперативните програми на територията на българските общини достигат 8 769 197 329 лв. или 1 230 лв. на човек от населението.
Зорница Славова
Към 30 юни 2017 г. реално изплатените средства по оперативните програми на територията на българските общини достигат 8 769 197 329 лв. или 1 230 лв. на човек от населението.
Данните по области показват, че най-много средства усвояват най-големите области – столицата (3 249 млн. лв.), Пловдив (663 млн. лв.), Бургас (563 млн. лв.), Варна (399 млн. лв.), Стара Загора (332 млн. лв.). Най-малко пък са средствата в областите Перник (55 млн. лв.), Търговище (75 млн. лв.), Смолян (84 млн. лв.), Кюстендил (85 млн. лв.), Видин (94 млн. лв.).
При съотнасяне на усвоените суми към населението столицата отново е начело с 2 455 лв. на човек, следвана от Габрово с 2 365 лв. и Бургас с 1 364 лева.
Данните по общини показват, че сред 265-те български общини най-много средства спрямо местното население са усвоени в община Рила – над 6 000 на човек от населението. Най-малко пък са разплатени в община Ковацевци – под 30 лв. на човек от населението. Десет са общините с усвоени под 100 лв. на човек, а в 13 общини средствата надхвърлят 3 000 лв.
ВАЖНО: Данните са актуализирани на 11 юли 2017 г. поради допускане на техническа грешка при публикуването на първоначалната таблица. Екипът на ИПИ поднася своите извинения.
Стойност на изплатени суми на бенефициенти по ОП към 30 юни 2017, лв./човек ИПИ на база данни от www.eufunds.bg |
||||
Най-много |
|
Най-малко |
||
Рила |
6153,5 |
|
Грамада |
95,6 |
Созопол |
5182,7 |
|
Сърница |
91,7 |
Костинброд |
4790,9 |
|
Хитрино |
77,9 |
Бяла |
4509,6 |
|
Полски Тръмбеш |
75,6 |
Свиленград |
4419,4 |
|
Тополовград |
71,8 |
Белене |
3942,7 |
|
Симеоновград |
58,5 |
Хисаря |
3726,7 |
|
Якимово |
48,8 |
Габрово |
3384,5 |
|
Сухиндол |
47,6 |
Гурково |
3381,2 |
|
Дулово |
35,8 |
Кричим |
3224,4 |
|
Ковачевци |
29,4 |
Подобно противопоставяне нерядко е за сметка на дългосрочното развитие на отделните общини. ИПИ вече доказа (тук), че няма статистическа значима връзка между подобряването на благосъстоянието в областите, от една страна, и усвоените от тях евросредства, от друга. Т.е. дори и повечето области стабилно да се приближават към средноевропейските нива на реални доходи, не може да се твърди, че европейските фондове стоят зад този процес. В същото време разликите в благосъстоянието между областите в страната се задълбочават. Това е така, защото темповете на подобряване на благосъстоянието са много различни и докато някои области кретат, други (като София, Варна и Стара Загора) буквално летят. Може дори да се спекулира, че евросредствата спомагат за задълбочаването на тези разлики, защото някои от най-силните икономически области усвояват и най-много средства.Най-големите проекти, финансирани по оперативните програми до момента, са за метрото в София, отсечки от магистрали и пътища, както и пречиствателни станции в различни точки на страната. В същото време хиляди проекти на общинската администрация се фокусират в правенето на градинки, облагородяване на общински обекти, козметични ремонти на сгради и съоръжения. Проблемът обикновено е, че при ограничен административен капацитет и преследване на краткосрочни цели (до следващите местни избори), общините често се налага да избират дали да кандидатстват за европейски проект или да търсят реални инвестиции. Търсенето на инвеститори е дългосрочен и трудоемък процес с неясен шанс за успех, но пък води до реално развитие на местната икономика. Нерядко е свързан и с разходи за общината (изграждане на инфраструктура, например), без да носи особени приходи в общинския бюджет поради продължаващата липса на фискална децентрализация. В същото време изпълнението на европейски проекти води директно до бърз и видим за гражданите (избирателите) резултат - хубава градинка, например – и дава възможност за допълнителните възнаграждения на общинските служители.