Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 (Английско издание)
ИПИ представи английското издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 г.
ИПИ представи английското издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 г.
27 февруари 2023
От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
Тази години основните въпросите, представени по време на дискусията бяха:
The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation
Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната агенция за инвестиции (СОАПИ). Профилът показва бурното развитие на София след пандемията, като брутният вътрешен продукт на столицата достига над 59 млрд. лв. през 2021 г. София концентрира над половината от брутната добавена стойност на услугите в националната икономика, а в дигиталния сектор делът на столицата доближава 90%. Един от особено интересните моменти в новия профил на София е възстановяването на туризма и градския живот след пандемията.
Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната агенция за инвестиции (СОАПИ). Профилът показва бурното развитие на София след пандемията, като брутният вътрешен продукт на столицата достига над 59 млрд. лв. през 2021 г. София концентрира над половината от брутната добавена стойност на услугите в националната икономика, а в дигиталния сектор делът на столицата доближава 90%. Един от особено интересните моменти в новия профил на София е възстановяването на туризма и градския живот след пандемията. На графиката по-долу може да се видят реализираните нощувки в София по месеци за периода 2019-2022 г.
Преди пандемията туризма в София е в подем, като през 2019 г. са отчетени близо 2 млн. реализирани нощувки в местата за настаняване, в т.ч. над 1,4 млн. нощувки от чужденци. Пандемията и тежките ограничителни мерки удрят тежко туризма в столицата, като през 2020 г. реализираните нощувки се свиват до под 800 хил. за цялата година. Големият срив е при чуждестранните туристи, като конкретно през април и май 2020 г. в София се реализират по около 4-5 хил. нощувки от чужденци при нива отпреди пандемията от порядъка на 120-130 хил. нощувки от чужденци през пролетните месеци. Всичко това оказва своето негативно влияние върху градския живот и се усеща особено силно в туристическия и развлекателния бранш.
През 2021 г. след постепенно отпадане на повечето ограничения и разпространението на ваксините се наблюдава ръст на туристическите пътувания, като в София се отчитат близо 1,2 милиона нощувки. Възстановяването при туристическите посещения и нощувките на българите е почти пълно, докато данните за чужденците показват, че международните пътувания се възстановяват само частично през 2021 г. Въпреки общия подем на столичната икономика през 2021 г. и растежа на практика във всички сектори, по-бавното възстановяване на туристическите пътувания е един от факторите, които ограничават развитието и връщането към обичайната динамика на градския живот преди пандемията.
През 2022 г. вече се наблюдава силен ръст на туризма, като за първите 11 месеца на годината се отчитат близо 1,9 млн. нощувки, в т.ч. 1,2 млн. нощувки от чуждестранни граждани. Във втората половина на годината реализираните нощувки в местата за настаняване в София „пробиват“ границата от 200 хил. нощувки на месец, което е рекорд за столицата. Казано с други думи, макар отпечатъкът на пандемията върху туризма в София да е отчетлив в период от близо две години, през 2022 г. туристическия поток към столицата вече е напълно възстановен и превишава нивата отпреди кризата. Това безспорно се отразява положително на София, което е видно както от динамичната градска среда, така и от оптимистичните данни в сектори като търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, културата и спорта.
Повече за икономиката на столицата може да прочетете в новия „Икономически и инвестиционен профил на София“ (2022 г.).
Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда класирането, особено сред най-слабо развитие области.
Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда класирането, особено сред най-слабо развитие области. Това личи от публикуваните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво НСИ за 2021 г.
Икономиката на столицата остава най-голямата сред областите в страната, като формира 43% от общия размер на произведения БВП в България, на фона на 7,4% в Пловдив и 6% във Варна. Най-малки пък остават икономиките на Видин, Силистра и Смолян. В номинално изражение, БВП на София надхвърля 59 милиарда лева, а Пловдив е единствената друга област с БВП над 10 милиард лева, въпреки че в близко бъдеще и Варна вероятно ще се включи в тази група.
Няма особени изненади и в лидерите в класирането по БВП на човек от населението. И тук в челото е столицата с над 45 хиляди лева на човек, следвана от Стара Загора с 20 хиляди лева/човек и София (област) с 19 хиляди лева/човек. През 2021 г. е особено видимо влиянието на енергетиката, която в благоприятната международна конюнктура отчита значителен растеж и така тласка нагоре равнищата на икономическо развитие на Стара Загора и Враца- процес който продължава и през 2022 г.
По-интересно е обаче разпределението на областите с най-ниско ниво на икономическо развитие, при които различната степен на възстановяване от ковид кризата води до значително пренареждане. Област Видин, която в продължение на десетилетие беше най-слабо развитата област според размер на БВП на човек от населението вече изпреварва Хасково, Силистра, Сливен и Перник. На практика обаче разликите са много малки – най-слабо развитите 10 области имат БВП на човек от населението в диапазон от около 2 хиляди лева, така че няма да е изненада следващите години да донесат нови пренареждания. Трябва да се има предвид и че представените тук данни все още не ползват преброяването на населението – а отчетеното според него допълнително свиване на населението, особено в някои области, ще доведе до корекция нагоре в средното ниво на БВП, отнесено към броя жители..
За разлика от кризисната 2020 г., през 2021 г. няма нито една област, която да не отчита икономически растеж. Той обаче също е много неравен – докато София добавя 6,3 хиляди лева БВП на човек от населението, то Хасково и Кърджали растат с по едва 600 лева/човек. Сред областите с най-бързо възстановяване е и Бургас, която добавя 4,4 хиляди лева на човек, но при нея сривът на туризма през 2020 г. „изтри“ години икономическо развитие, и възстановяването му ще отнеме повече от година.
Брутният вътрешен продукт в никакъв случай не е единственият индикатор, който може да се използва за измерване и анализ на развитието на областно ниво. Динамиката му в годината след кризата обаче ясно разграничава регионите с най-гъвкави местни икономики, които успяват най-бързо да се отърсят от удара на коронавируса и ограниченията и да се върнат към растеж. Ясно личат и успешните модели на стопанско развитие – бурният растеж на услугите на столицата, енергийните центрове Стара Загора и Враца, наситените с промишлени предприятия икономики на София (област), Габрово и Пловдив.
Както към края на всяка година, и сега минималната работна заплата (МРЗ), в момента 710 лв., отново е обект на препирни и политическо говорене. Популярните идеи и тази година са да се вдигне (до 780 лв.), да се вдигне с много (до 850 лв.) и една малко по-нова – да стане 50% от средната заплата в страната (до около 870 лв. по данни за Q3 2022). През предходните години освен споменатите имаше и по-засукани предложения – да се определя чрез комплекс от показатели, да се индексира с други, да бъде различна по области, по сектори, по професии и т.н.
Както към края на всяка година, и сега минималната работна заплата (МРЗ), в момента 710 лв., отново е обект на препирни и политическо говорене. Популярните идеи и тази година са да се вдигне (до 780 лв.), да се вдигне с много (до 850 лв.) и една малко по-нова – да стане 50% от средната заплата в страната (до около 870 лв. по данни за Q3 2022). През предходните години освен споменатите имаше и по-засукани предложения – да се определя чрез комплекс от показатели, да се индексира с други, да бъде различна по области, по сектори, по професии и т.н.
НАП не дава официална статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, но от управляващите и парламентарната трибуна се чува, че става въпрос за около половин милион души. Една част от тях получават допълнително пари на ръка (вероятно в хотелиерството, транспорта, строителството) и повишаването на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи. Друга част са наети от държавата и общините (основно в почистването) и там заплатите ще трябва да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, реално получава толкова в частния сектор и работодателите ще трябва да повишат заплатите (включително на останалите работниците или поне на тези, които получават малко над минималната), или да намалят наетите, или и те ще минат на варианта „в пликче“.
За високоплатените сектори и длъжности и районите, в които произведената добавена стойност е по-висока, никое от предложените увеличения няма да се отрази в голяма степен, но ситуацията в различните краища на страната и отделните браншове съвсем не е еднаква.
Данните за третото тримесечие на 2022 г. показват, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там настоящата минимална заплата е над 60% от средната. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата за страната, в тези области реалният ѝ дял ще се увеличи до близо 75% от средната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече врати. Същевременно в столицата – областта с най-висока средна заплата делът на МРЗ ще се повиши от 30% на 36%.
По сектори ситуацията също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК сектора, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и ресторантите. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата, в тези сектори делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ сектора това увеличение ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%.
Ако разгледаме само заплащането на неквалифицирания труд, виждаме поне 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката промишленост, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със заплащане средно около 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да добавим и още 40 хиляди само в търговията, които получават средно малко над 20% над минималната заплата.
От една страна, отделните сектори произвеждат различна добавена стойност, съсредоточават различна по квалификация работна сила и имат различна организация на труда, което означава и големи разлики в заплащането. От друга страна, регионалната карта показва голямата ножица по области. Естествено, трябва да се стремим към кохезия и високи доходи за всички, но не можем в името на популизма да не се съобразяваме с реалността.
НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 г. Тази моментна снимка на всекидневната трудова миграция, която получаваме веднъж на десет години, дава много важна информация за икономическите процеси в страната.
НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 г. Тази моментна снимка на всекидневната трудова миграция, която получаваме веднъж на десет години, дава много важна информация за икономическите процеси в страната. Около 70% от заетите в страната работят в същото населено място в което живеят. Близо 500 хил. души обаче работят в друго населено място, тоест пътуват всекидневно до работното си място. Това са над 1/5 от всички заети в страната, като тяхното движение дава ясна представа за икономическите центрове в страната, които привличат работници. За отбелязване е, че 121 хил. души или малко над 5% от заетите работят от вкъщи, което също се отчита от изчерпателните данни от преброяването.
Всекидневната трудова миграция е особено видима в индустрията. Над половината от заетите в добивната индустрия пътуват до друго населено място. Това е напълно обяснимо, имайки предвид, че рудниците в страната са разположени на територията на малки общини – например в района на Средногорието и в Крумовград при добива на цветни и благородни метали или в района на Раднево в добива на лигнитни въглища. Напълно нормално е тези рудници да привличат множество работници от съседни населени места. Интересното в случая е, че голяма част от тази всекидневна трудова миграция е от сравнително близък район – при добивните компании в Средногорието например около 85-90% от персонала идва от общините, които се намират в непосредствена близост до рудника.
В преработващата промишленост и в строителството над 1/3 от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Това също се обуславя от спецификата на двата сектора, като големи промишлени предприятия са често разположени в периферията на големия град, а строителството по принцип предполага трудова миграция – в посока мащабни инфраструктурни обекти в страната или към големия град. Трите основни икономически центъра – София, Пловдив и Варна, са пример за развита индустрия в периферните общини, които всекидневно привличат персонал, в т.ч. от самия град. По отношение на промишлеността най-ясно се вижда формирането на големи икономически центрове в страната, които се развиват отвъд административните граници и определят облика на икономическата карта на страната.
В сферата на услугите всекидневната трудова миграция е много по-ниска – в сектори като образование, здравеопазване, култура и спорт, административни и професионални дейности под 20% от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Интересно е, че в сектора на информационните и комуникационните технологии под 10% от заетите пътуват за работа извън своето населено място. Дигиталният сектор е силно концентриран в столицата София и в някои вторични центрове – Пловдив и Варна, което предполага по-скоро преместване за постоянно, а не всекидневно пътуване до офис. В същото време, дигиталният сектор се отличава и с най-висок дял на работещите от вкъщи – над 1/3 от работниците в сектора на информационните и комуникационните технологии работят от вкъщи. В други сфери на услугите – като професионалните и административните дейности, този процент е в рамките на 10-20%, докато в всички индустриални сфери е практически пренебрежимо нисък.
Регионалната разбивка на всекидневната трудова миграция също е интересна. Най-висок дял на работещите в друго населено място се отчита в София (област) и Перник. Това са двете области най-тясно обвързани със столицата София, която безспорно привлича работници от съседните населени места. В същото време двете области са и индустриални, в т.ч. в София (област) влизат и част от големите предприятия в Средногорието, което предполага и по-високия процент на всекидневната трудова миграция. Най-нисък е делът на работещите в друго населено място очаквано се наблюдава в столицата София – под 5% от работещите. В областите Пловдив и Бургас почти цялата всекидневна трудова миграция е на територията на областта, което се обяснява с мащаба и спецификите на двете области. По-голямата миграция извън рамките на областта се наблюдава или в областите, непосредствено разположени до столицата София, или в по-бедните области, които не могат да предложат много алтернативи за работа.
В по-широк план обаче трудовата миграция между областите не е в толкова големи мащаби. Изключенията са Перник и София (област), които имат отрицателно салдо в резултат на всекидневната трудова миграция от около 15 хил. души, както и столицата София, която отчита положително салдо от близо 58 хил. души в резултат на всекидневна трудова миграция. Извън тези три области, салдото на повечето други области е от порядъка на 3-5 хил. души – отрицателно в Пазарджик, Кюстендил, Враца и Сливен и положително в Пловдив, Бургас и Варна. По-голяма част от всекидневната трудова миграция е в рамките на самите области. Разбивката по общини тепърва ще бъде представена от ИПИ, в т.ч. в новия анализ на икономическите центрове в България, който вече може да стъпи на данните от последното преброяване.
На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност заемат централно място в парламентарния дебат. На този етап водещо е предложението за агресивно повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск. Настоящият текст разглежда измеренията на влиянието на ръста на цените върху заплатите на работещите както на регионално ниво, така и между различните икономически дейности.
На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност заемат централно място в парламентарния дебат. На този етап водещо е предложението за агресивно повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск. Настоящият текст разглежда измеренията на влиянието на ръста на цените върху заплатите на работещите както на регионално ниво, така и между различните икономически дейности.
Най-обща представа дават данните за доходите и разходите на домакинствата към третото тримесечие на 2022 г. На пръв поглед, средният доход на лице от домакинство не само достига, но и изпреварва средната за тримесечието инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (18%), като регистрираният ръст е 21%. Това обаче е пряко следствие от агресивното увеличение на пенсиите през годината – регистрираният ръст на доходите от пенсии е цели 44% на годишна база, в сравнение с 11% ръст на доходите от работна заплата, които са значително зад темпа на инфлация.
Графика 1: Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по икономически дейности, Q3 2022 г.
НСИ, изчисления на ИПИ
Видимо динамиката е силно неравномерна между отделните икономически дейности. Средното изоставане на ръста на заплатите спрямо инфлацията през трето тримесечие е с малко над 3 проценти пункта, но чувствителна разлика се наблюдава дори според формата на собственост, като забавянето в частния сектор е с 2,6 пункта, а в държавния – с 5,5. Това отразява най-вече забавянето на заплатите на редица професии в публичната сфера които зависят от държавния бюджет, който не разполага с гъвкавостта на частния бизнес да се съобразява с промените в макроикономическите условия. Сред отделните сектори, най-малко изоставане има при селското стопанство, държавното управление и търговията, най-големи – в здравеопазването и образованието. Голямото забавяне при болниците и училищата потвърждава наблюдението, че бюджетната сфера не успява да реагира навременно на свиването на реалните заплати на работещите в нея. Обратно, аусторсинг секторът и преработването като цяло се справят относително добре. Въпреки това няма нито един отрасъл на българската икономика, в която ръстът на заплатите да надхвърля този на потребителските цени и да реализира ръст на покупателната способност.
Графика 2: Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по области, Q3 2022 г.
НСИ, изчисления на ИПИ
Също както между отраслите, 28-те области на страна регистрират значителни разлики в ръста на заплатите спрямо инфлацията. Очаквано най-добре се справя Враца - с едва 0,4 пункта изоставане, благодарение на доброто представяне на енергийния сектор през годината. Сходни резултати постигат и Видин, Благоевград и София. От другата страна са Смолян, Разград, Ямбол и Ловеч, където забавянето спрямо инфлацията е с почти 10 пункта. Останалите области се разполагат в целия спектър.
Приложеният тук подход, разбира се, има някои очевидни слабости – при прегледа на икономическите дейности не се отчитат разликите в динамиката на заплащането на отделните длъжности, при областите – различните ценови равнища в отделните части на страната и потенциала за различен темп на промяна. Въпреки тези ограничения обаче, той демонстрира достатъчно ясно хетерогенното влияние на ръст на цените върху работещите в отделните отрасли и области.
Това от своя страна има някои очевидни последствия върху начина, по който се отразяват политиките по доходите, и в частност промените в минималната работна заплата, защитавани през запазването на покупателната способност. Големите разлики както в изходните равнища, така и в темповете на развитие на регионите на страната и на отделните отрасли изискват индивидуален подход към всяка една от тях, който да отчита тези реалности. Вместо това обсъжданите в момента промени предполагат простото обвързване на минималната заплата с динамиката на средната, която е изключително чувствителна на динамиката на водещите сектори и най-бързо развиващите се региони, което неминуемо ще доведе до още по-големи проблеми при най-малко развитите и слабо конкурентните.
Брутната добавена стойност (БДС) на човек от населението[1] през 2020 г. по области варира от близо 35 хил. лв. в София (столица) до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата.
Брутната добавена стойност (БДС) на човек от населението[1] през 2020 г. по области варира от близо 35 хил. лв. в София (столица) до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата. На второ място в страната остава област София (15 хил. лв. на човек), която обхваща индустрията в непосредствената периферия на столицата, но също и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София, промишлеността играе водеща роля в Стара Загора и Враца, които също са с висок БВП на човек от населението – около 14-15 хил. лв. на човек от населението, благодарение на високата добавена стойност, създавана от компаниите в енергетиката. Сравнително висок дял на индустрията се наблюдава още в Габрово – заради традициите на преработващата промишленост, както и в Кърджали и Пазарджик, където наред с преработваща промишленост има и успешни предприятия в минната индустрия – съответно в Крумовград и Панагюрище, които отчитат добри резултати през 2020 г.
Традиционно висок дял на услугите имат морските области Варна и Бургас – в рамките на 70-80% от добавената стойност на местната икономика. В област Пловдив показателите са по-балансирани, като услугите носят малко над 60% от добавената стойност. Въпреки това, в абсолютно изражение добавената стойност на услугите в Пловдив изпреварва тази във Варна и Бургас, което отразява по-големия размер на икономиката на Пловдив. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в областите Силистра, Видин, Монтана, Разград, Добрич, Търговище, Шумен, Ямбол и Кърджали. Видимо това са сравнително по-малки и бедни области, разположени предимно в северната част на страната.
***
Повече информация за икономическото и социално развитие на областите четете в новото издание на
РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ 2022
[1] Екипът на ИПИ е изчислил брутната добавена стойност на човек от населението на база на резултатите от преброяването на населението. Официалните резултати отчитат население на страната от малко над 6,5 млн. души през 2021 г.
Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие - 2023" 23.11.2023
От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и...
Летният сезон – догонваме 2019 г., но ниският ДДС остава 17.11.2023
Туризмът без съмнение беше отрасълът на българската икономика, засегнат най-тежко от ковид-пандемията и...
Два варианта за регионална МРЗ 10.11.2023
Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната...
ИПИ представя "Регионални профили: показатели за развитие - 2023" 07.11.2023
Повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване...