Пловдив

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Пловдив продължава да нараства и през 2016 г. и остава шестият най-висок в страната. Нещо повече – ръстът му изпреварва средния за страната, въпреки относително високата база. Бързият ръст е съпроводен и със сравнително голямо увеличение на заплатите и доходите в областта. През 2016 г. брутната годишна работна заплата в областта достига 9 911 лв. – също шестата най-висока в страната. Доходът на лице от домакинството в област Пловдив за първи път през 2017 г. превишава 5 хиляди лева, въпреки че остава по-нисък от средния за страната. Бедността в областта през 2017 г. отново е близка по стойност до средните за страната нива. През 2017 г. относителният дял на населението, живеещо с материални лишения за първи път след началото на кризата намалява до под 30% и под средното за страната ниво.

След двугодишно намаление на икономическата активност в областта през 2017 г. тя бележи стабилен растеж (със 7 п.п.) до 74% и при 71% в страната. Този ръст е съпроводен едновременно от изстрелване на заетостта до рекордни нива и значително намаление на безработицата. Коефициентът на заетост достига 70% (при 67% в страната), а този на безработица намалява до под 5% (при 6% в страната). Образователната структура на трудоспособното население в областта остава близка до средната в страната. Сред хората на възраст 25-64 г. тези с висше образование са 27% (при 28% в страната), а с основно и по-ниско образование – 19% (при 17% в страната). Коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на възраст 15-19 г. към това на 60-64 г. е областта е 67% (при 64% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които предстои да навлязат в пенсионна възраст в близките няколко години отговарят 67 младежи, на които предстои да се влеят на пазара на труда.

Бизнес и инвестиционната активност в област Пловдив е сравнително добра. През 2016 г. се забелязва ръст на нефинансовите предприятия. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението намаляват леко спрямо 2015 г., но тъй като в страната намалението им е по-високо, стойността в областта за първи път изпреварва средната. Ръст се забелязва и при чуждите инвестиции, но те остават под средните за страната – 2 578 евро на човек при 3 310 евро на човек в страната. Усвоените европейски средства нарастват до 1 228 лв. на човек (при 1 543 лв. на човек в страната) към 30 юни 2018 г., като в рамките на областта най-много са изплатените средства в общините Кричим и Хисаря.

Гъстотата на железопътната мрежа в областта остава значително по-висока от средната за страната. Гъстотата на пътната мрежа е съизмерима със средната, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 18% в областта при 19% в страната през 2016 година. Същевременно пътищата в областта са със сравнително добро качество – 49% при 40% в страната през 2017 година. Достъпът и използването на интернет в областта остават по-високи от средните стойности в страната.

Подобно на тенденциите в повечето икономически развити области нивото на местните данъци и такси в област Пловдив е сравнително високо. През 2018 г. в областта има и пет нови увеличения на местни данъци (три от тях са в община Перущица). Значително по-високи от средните нива в страната са усреднените ставки на данъците върху такситата и превозните средства. Малко по-ниски пък са данъците върху прехвърлянето на собственост.

Самооценките на местната администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише” намаляват през 2018 г. и отново са по-ниски в сравнение със средните за страната. Оценката за прозрачността на общините в областта пък остава по-висока от средната, като най-високи резултати отново имат Пловдив и Асеновград. Покритието на кадастъра в областта нараства с темпа на това в страната като общините Пловдив, Садово и Родопи включват още от териториите си в кадастралната карта през 2017 година.

Общото застаряването на населението в страната не подминава и област Пловдив, въпреки че в областта не е толкова дълбоко. Раждаемостта остава по-висока от средната за страната, а заселените продължават да са повече от изселените. Коефициентът на естествен прираст през 2017 г. се задържа на -5,1‰ (при -6,5‰), а Пловдив е сред шестте области с положителен коефициент на механичен прираст (2,5‰ при -0,8‰ в страната). Тези показатели водят до намаляване на коефициента на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към това на 0-14 г., който обаче остава близък до средния за страната и далеч по-висок от областите с най-младо население (Сливен, столицата, Варна и Бургас). Делът на градското население в областта продължава да е сравнително висок и да се повишава, а Пловдив е областта с третата най-висока гъстота на населението (след столицата и Сливен).

Коефициентът на записване на населението в V-VIII клас в областта се повишава през 2017 г. и остава по-висок от средния за страната. Дяловете на второгодниците и отпадналите от основното и средното образование намаляват, но остават по-високи от средните за страната. За първи път зрелостниците в областта имат по-нисък от средния резултат на матурата по български език и литература през 2018 г. – 4,19 при 4,24 в страната, но и делът на слабите оценки остава по-нисък – 5% при 6% в страната. Разположението на някои от водещите университети в страната именно в област Пловдив предопределя високия относителен брой на студентите, който обаче намалява в унисон с тенденциите в страната.

Осигуреността на областта с лекари е сравнително висока. Един общопрактикуващ лекар в областта отговаря на 1 452 души от населението (при един на 1 562 души в страната), а един лекар от водеща специалност – на 418 души (при един на 529 души в страната). Пловдив остава втората област (след Плевен) с най-голяма леглова база в страната – 7,8 легла на хиляда души в многопрофилните болници при 4,9 легла на хиляда души в страната. Сравнително високият брой на лекари и легла в местните болници обяснява защо именно Пловдив е областта с най-висок относителен брой на преминалите за лечение болни – 410 на хиляда души при 242 на хиляда души в страната през 2017 година. Големият брой на лекуваните болни навежда на мисълта, че и хора от други области търсят здравни грижи в област Пловдив. 

Въпреки че наказателните съдии в окръжния съд в Пловдив са сравнително натоварени, бързината на правораздаване е относително добра и през 2017 година. Един съдия в областта разглежда средно по 12 наказателни дела месечно (при 10 дела на месец на съдия в страната), приключилите в тримесечен срок дела са 94% (при 91% в страната), а висящите – 6% (при 9% в страната). Пловдив е сред областите с най-нисък относителен брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността – 9 на хиляда души (при 13 на хиляда души в страната), но разкриваемостта е равна на тази в страната – 45%.

Сравнително високата степен на урбанизация и гъстота на населението в областта обяснява относително добрата свързаност на населението с обществена канализация и с такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води. Същевременно замърсяването на въздуха с въглероден диоксид продължава да е сравнително ниско, но намалява през 2016 година. Пловдив остава сред областите с най-голям относителен обем на образуваните битови отпадъци на човек от населението, който като цяло расте през годините. С новото нарастване от 2016 г. областта вече става първенец в това отношение, натрупвайки 543 кг образувани отпадъци на човек от населението (при 406 кг на човек в страната).

След столицата и Варна Пловдив е областта с най-голям относителен брой на посещенията в кината – 997 на хиляда души от населението при 778 на хиляда души в страната през 2017 година. Същевременно интересът към местните театри, музеи и библиотеки е по-ограничен. Най-голяма е разликата при библиотеките – 248 посещения на хиляда души в Пловдив при 604 на хиляда души в страната.