Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Икономически център Благоевград
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи

Икономически център Благоевград

ОБЩ ПРЕГЛЕД

В икономически център „Благоевград“ се наблюдава силна концентрация на наетите и на произведената продукция в ядрото – община Благоевград. Американският университет също има значително влияние както върху структурата на заетостта, така и върху размера на заплатите. Демографските тенденции не са благоприятни, особено в периферните общини.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

Центърът обхваща три общини в Югозападна България – Благоевград, Кочериново и Симитли. Разположен е на територията на две административни области – Симитли и Благоевград са част от област Благоевград, но Кочериново е в състава на Кюстендилска област. Ядрото привлича 16% от наетите в Симитли и 29% от наетите в Кочериново, а община Рила е близо до прехвърлянето на бариерата от 10% ежедневна трудова миграция, което би я причислило към икономическия център.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Към 2015 г. 97% от произведената продукция в центъра са съсредоточени в община Благоевград, а други 2,5% се дължат на Симитли. В периода 2011–2015 г. се наблюдава значителен ръст, като произведената продукция в центъра се е увеличила с 51%. Най-голяма част от икономиката на центъра се формира от преработващата промишленост (43%), следвана от строителството (21%) и транспорта (18%). С най-малък дял са добивната промишленост и образованието. В център „Благоевград“ има ръст на инвестициите през последните години. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са нараснали с 30% между 2011 и 2015 г. Най-значителен е ръстът в Симитли, където общите РДМА са нараснали с 261% благодарение на рязкото им увеличение в строителния и търговския сектор. Трябва да се има предвид, че общината формира много малка част от икономиката на центъра, а крайният обем на РДМА в нея е 23 млн. лв. на фона на 1,88 млрд. лв. в ядрото като цяло. РДМА в центъра като цяло са съсредоточени най-вече в търговията (37%) и в строителството (27%).

Сходни тенденции се наблюдават и при преките чуждестранни инвестиции – между 2011 и 2015 г. има 79% ръст в центъра като цяло. В община Благоевград са съсредоточени 97% от общо 74 млн. евро ПЧИ, в Кочериново такива на практика липсват, а в Симитли те са концентрирани почти изключително в индустриалния сектор (сред най-значимите е фабриката за водни инсталации). В центъра доминират чуждестранните инвестиции в търговията (55%) и индустриалния сектор (28%) най-вече в резултат на настъпването на веригите за модерна търговия. ПЧИ в строителството пък намаляват значително – до 0,4% от общия обем в края на периода.

ПАЗАР НА ТРУДА

В периода 2011–2015 г. броят на наетите остава практически непроменен с незначителен спад в ядрото и малък ръст в периферията. Почти всички (91%) работят в ядрото, а други 7% – в Симитли. Към 2015 г. разпределението на наетите по сектори е относително равномерно, с лек превес на преработващата промишленост (22%) и търговията (14%). Секторите „Добивна промишленост“ и „Операции с недвижими имоти“ почти отсъстват. Прави впечатление големият дял на образованието – той ангажира 11% от всички наети в центъра спрямо 7% средно за страната. Причина за това е разположеният в ядрото Американски университет. Най-голям ръст на наетите през периода се наблюдава в транспортния сектор (52%), а най-голям спад – при операциите с недвижими имоти (–54%). Последното е следствие от спукването на балона в недвижимите имоти след 2009 г. и отлива на интерес към такива сделки, което доведе до закриване на агенции за недвижими имоти или свиване на персонала им.

Средната брутна месечна заплата в центъра през 2015 г. е 692 лв., като в Благоевград тя е малко по-висока – 712 лв. Ръстът и` спрямо 2011 г. е с 15%, като в ядрото няма спад на заплатите в нито един сектор. Спад има в селското стопанство в Кочериново (–24%) и преработващата промишленост в Симитли (–7%). И при заплатите личи влиянието на университета в Благоевград – средното заплащане в образователния сектор (1067 лв.) е на трето място в общината след енергетиката (1281 лв.) и селското стопанство (1079 лв.).

През 2016 г. коефициентът на безработица в центъра е 9,11%, като има значителни разлики между Благоевград (7,38%), Кочериново (12,85%) и Симитли (17,37%). Тези равнища остават относително стабилни през целия период с пик през 2012–2013 г. Тенденцията в периферията е към лек ръст на безработицата – между 2011 и 2015 г. тя е нараснала с по 1,3 пр.п. в Симитли и в Кочериново, докато в центъра е намаляла с 0,5 пр.п.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Населението на центъра се е свило от 102 хил. души през 2000 г. до 94 хил. през 2016 г. Темпът обаче е много различен в ядрото и в периферията – докато населението на Благоевград е намаляло с 5%, то за същия период спадът в Симитли е 16%, а в Кочериново – 28%. За целия период от началото на хилядолетието няма нито една година на положителен механичен прираст, а през 2016 г. негативната разлика между заселващите се и изселващите се е 1,85‰ от населението. Докато коефициентът в Благоевград обаче е –1‰, в Симитли той е –4‰, а в Кочериново достига –10‰. Естественият прираст също е отрицателен (–3‰), като в Кочериново той е –20‰.

Населението в трудоспособна възраст е 64,2%, или 60,5 хил. души през 2016 г. Делът на трудоспособните не се изменя значително в периода от 2000 г. до днес, като достига своя връх от 69% през 2008 г. Голяма част от работоспособното население (82%) е в Благоевград. Коефициентът на демографско заместване е 57%, като е най-висок в Симитли (62%), а най-нисък в Кочериново (42%). Взети заедно, демографските тенденции не са особено благоприятни най-вече от гледна точка на възпроизводството на работната сила.

Възможностите за професионално образование в центъра са относително ограничени. Според план-приема за учебната 2016/2017 г. в периферията професионални училища липсват, а има общо 3 общообразователни училища. Благоевград от своя страна има професионални училища, които предлагат образование в областта на електротехниката и машиностроенето (80 ученици), строителството и архитектурата (110 ученици), кулинарията (60 ученици). От значение е и езиковата гимназия в Благоевград, която е сред 50-те най-добри училища в страната.

Център на образованието тук е Американският университет в Благоевград, който е сред университетите с най-добро качество на образованието в България – според рейтинговата система на висшите училища той е на първо място в страната в категория „администрация и управление“ и на второ място при икономиката и политическите науки. В центъра е разположен и Югозападният университет, който предлага широка гама специалности – от технически до стопански и юридически. Средната оценка на държавните зрелостни изпити по БЕЛ през 2016 г. е „добър“ 4,31, което е по-висока от средната за страната стойност най-вече благодарение на добрите резултати в община Благоевград. Средната оценка в Кочериново е „среден“ 3,95, а в Симитли – „среден“ 3,33.

Икономически центрове в България

Към началото
Изтегляне на PDF

Икономически центрове

  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Габрово-Севлиево
  • Добрич
  • Казанлък
  • Козлодуй
  • Пазарджик
  • Плевен
  • Пловдив
  • Раднево
  • Русе
  • Сопот
  • София
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design