Ловеч

След няколкогодишен колеблив ръст през 2016 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Ловеч отбелязва сериозен скок от 12 п.п. (при 7 п.п. в страната) и достига 8 674 лв. (при 13 206 лв. в страната). Ръст се наблюдава и по отношение на заплатите и доходите в областта, въпреки че и те остават значително по-ниски от средните за страната. Нивото на бедност в областта като цяло намалява през последните години, но продължава да е сравнително високо. През 2017 г. 39% от жителите на областта живеят с материални лишения (при 30% в страната), а 32% - под националната линия на бедност (при 23% в страната).

През последните няколко години пазарът на труда в областта отбелязва ръстове и спадове, а измерващите го показатели все още са далеч по-лоши от предкризисните им нива. През 2017 г. коефициентът на икономическа активност в областта нараства, въпреки че остава значително под нивото му в страната – 61% в областта при 71% в страната. Едновременно с това и заетостта, и безработицата в област Ловеч отбелязват ръст. Коефициентът на заетост достига 56% (при 67% в страната), а този на безработица – 9% (при 6% в страната). Подобряването на пазара на труда в областта е ограничено и от образователната структура на работната сила. През 2017 г. сред населението на възраст 25-64 г. тези с висше образование са 18% (при 28% в страната), а с основно и по-ниско образование – 22% (при 17% в страната).

Инвестиционната активност в област Ловеч остава сравнително ниска. През 2016 г. разходите за дълготрайни материални активи намаляват и въпреки че подобна тенденция се наблюдава и в страната, спадът в областта е сред най-високите в страната свива относителния им обем почти наполовина. Отлив, макар и значително по-нисък, се наблюдава и при чуждите инвестиции, които остават тройно по-ниски от средните за страната спрямо населението. Към края на 2016 г. размерът им е 1 077 евро на човек от населението в област Ловеч при 3 310 евро на човек в страната. Ловеч е сред областите със сравнително добро усвояване на европейски средства. Към 30 юни 2018 г. стойността на изпратените суми по оперативните програми в областта са 1 654 лв. на човек (при 1 543 лв. на човек в страната), а в рамките на областта най-много на човек усвояват отново общините Луковит и Ябланица.

Гъстотата на пътната мрежа в областта е съизмерима със средната за страната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е по-нисък (15% при 19% в страната през 2016 г.). Въпреки това качеството на пътищата в областта традиционно е по-високо от средното в страната. Достъпът и използването на интернет в областта нарастват, но остават значително по-ниски от средните нива в страната и през 2017 година.

Нито един от разглежданите местни данъци в общините в област Ловеч не е увеличен през 2018 г., въпреки тенденция за нарастване на местното облагане. Усреднените нива на местните данъци в областта като цяло остават близки до средните за страната. По-високи от средното ниво са ставките върху недвижимите имоти на юридическите лица. По-ниски от средните пък са налозите върху прехвърлянето на собственост, търговията, превозните средства.

Самооценките на местната администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише” нарастват и през 2018 година. За трета поредна година оценката за „едно гише” е по-висока от средната за страната, докато тази за електронното правителство остава по-ниска. Ръст се вижда и при рейтинга за активна прозрачност на органите на местното самоуправление и през 2018 г. оценката за общините от област Ловеч е значително по-висока от средната за страната. В рамките на областта най-висока оценка отново получава община Троян. Покритието на територията на областта от кадастралната карта остава сред най-високите в страната – 81% при 37% в страната през 2017 година. Четири от общините в областта изцяло са включени в кадастъра, докато единствено община Ябланица остава единствената в областта  без никаква част от територията, включена в кадастралната карта.

Ловеч е сред областите с най-силно влошена демографска картина, като причини за това могат да се търсят както в ниската раждаемост, така и в изселването от областта. През 2017 г. за шеста поредна година коефициентът на естествен прираст в Ловеч е двуцифрено отрицателно число и продължава да намалява, достигайки -13,2‰ (при -6,5‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст също е отрицателен и през последните няколко години поддържа стойности от -4-5‰. Тези показатели са съпроводени и от силно влошени коефициенти на възрастова зависимост. През 2017 г. отношението на населението на 65 и повече години към това на 0-14 г. за втора поредна година е над 200% (при 148% в страната). Делът на градското население в областта е сравнително нисък (63% при 73% в страната), а гъстотата му – сред най-ниските в страната (874 души на кв. км при 1 537 души на кв. км в страната).

Нетният коефициент на записване на населението в V-VIII клас в областта традиционно е сравнително висок и 2017 г. не прави изключение. Същевременно, обаче дяловете на второгодниците и отпадналите от основното и средното образование се задържат по-високи, макар и не значително, от средните нива за страната. Представянето на учениците на зрелостните изпити за първи път през 2018 г. е значително по-ниско от средното за страната. На матурата по български език и литература средният успех в областта е 3,98 (при 4,24 в страната), а делът на слабите оценки е 7% при 6% в страната. Относителният брой на учителите в основното и средното образование в областта продължава да е по-нисък от този в страната, въпреки че и в двата случая се наблюдава нарастване през 2017 година.

Относителният брой на общопрактикуващите лекари в областта остава сравнително висок и през 2017 г., но недостигът на специалисти дори се задълбочава. Един лекар от водеща специалност се грижи средно за 689 души от населението при един лекар на всеки 529 души в страната. Легловата база в многопрофилните болници се разширява, но и тя остава сравнително ограничена. Вероятно недостигът на специалисти и легла е причина за сравнително ниския брой преминали за лечение болни в областта. През 2017 г. той продължава да намалява и достига 193 на хиляда души от населението при 242 на хиляда души в страната.

Въпреки че натовареността на окръжния съд в област Ловеч се повишава значително през 2017 г., правораздаването остава сравнително бързо. Един местен наказателен съдия разглежда средно по 11 дела на месец (при 10 дела на месец на съдия в страната), а делът на делата, приключили в тримесечен срок достига 96% (при 91% в страната). Относителният брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е равен на средния за страната (13 престъпления на хиляда души), но разкриваемостта им в областта е по-висока и през 2017 г. – 57% при 45% в страната.

По-ниският дял на градското население в областта и сравнително малката му гъстота са обяснение за ограничения достъп на местното население до обществена канализация и през 2016 година. 69% от населението на областта е свързано с канализация (при 76% в страната), а 57% има достъп до канализация, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 63% в страната). Емисиите на въглероден диоксид в областта са значително по-малко от средния им обем в страната. През 2016 г. те намаляват още и достигат 38 тона на кв. км или седем пъти по-малко от 281 тона на кв. км средни за страната. Образуваните битови отпадъци също в област Ловеч също са сравнително малко.

Културният живот в областта е слабо интензивен. Изключение прави интересът към местните музеи. През 2017 г. те привличат 929 посещения на хиляда души от населението (при 722 посещения на хиляда души в страната). Сравнително ограничени остават посещенията на театрите (94 при 314 на хиляда души в страната) и библиотеките (215 при 604 на хиляда души). Най-голяма пък е разликата със средните нива при посещенията на кината – 114 на хиляда души в област Ловеч при 778 на хиляда души в страната.