Силистра

Силистра е областта с най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението и въпреки ниската база той нараства сравнително бавно, достигайки 7,7 хил. лв. (при 17,2 хил. лв. в страната) през 2019 г. Заплатите в областта също остават сравнително ниски. Средната годишна брутна заплата през 2019 г. е 10,6 хил. лв. (при 15,2 хил. лв. в страната). При доходите се наблюдава по-сериозен ръст и те достигат 5,7 хил. лв./лице от домакинството (при 6,0 хил. лв. в страната). Относителният дял на населението, живеещо с материални лишения, в областта остава сравнително нисък – 15,5% при 19,9% в страната през 2019 г., а делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е малко по-висок от средните стойности – 24,0% при 22,6% в страната.

Развитието на местния пазар на труда остава незадоволително и през 2020 г. Икономическата активност намалява и това е съпроводено от намаляване на заетостта и повишаване на безработицата. Коефициентът на икономическа активност достига 69,7% (при 73,7% в страната). Коефициентът на заетост се свива с над 4 пр.п. до 54,1% и е вторият най-нисък в страната (след този в област Монтана) – далеч от средните стойности (68,5%). Безработицата се повишава с над 2 пр.п. и достига 15,6% – също значително по-неблагоприятна от средната в страната (5,2%). Пазарът на труда в област Силистра страда и от силно влошения образователен статус на работната сила. Делът на работната сила с висше образование достига 20,8% (при 29,2% в страната), а с основно и по-ниско образование – 30,7% (при 16,9% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години нараства, но остава под средния за страната – 64,9% в Силистра при 67,1% в страната. Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, отговарят 65 младежи, на които предстои да се влеят в работната сила.

Силистра е сред областите с най-слаба инвестиционна активност в страната (заедно с област Сливен). Преките чуждестранни инвестиции на човек от населението остават най-ниските в страната и към края на 2019 г. дори намаляват до 99 евро (при 3655 евро в страната). При разходите за придобиване на дълготрайни материални активи също има намаление и те достигат 1523 лв./човек (при 3155 лв./човек в страната). Слабата икономическа активност на Силистра личи и в относително малкия брой предприятия. През 2019 г. те са 37 на 1000 души от населението (при 61 на 1000 души в страната). Тези тенденции се отразяват и на слабото нарастване на произведената продукция в областта, като стойността и` остава втората най-ниска в страната (след тази в област Видин) и е тройно по-ниска от средната – 9,8 хил. лв./човек при 28,0 хил. лв./човек в страната през 2019 г. Общините от областта изостават и при усвояването на европейски средства. Към 15 юни 2021 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми са 1688 лв./човек от населението (при 2217 лв./човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Тутракан.

Гъстотата на пътната мрежа в Силистра е почти идентична със средната за страната – 18 км пътища на 100 кв.км от територията на областта. Доста под средния обаче е делът на първокласните пътища – 11,3% от всички в областта през 2020 г. при 18,5% средно в страната. Въпреки това качеството на пътната настилка е относително високо – 60,2% са в добро състояние (при 41,4% в страната). За повечето области в Северна България е характерна по-ниската гъстота на железопътната мрежа. В Силистра тя 2,5 км на 100 кв.км от територията (при 3,6 км в страната). Достъпът на домакинствата до интернет се повишава и е сравнително висок – 80,7% при 78,9% в страната. Нисък е делът на газифицираните домакинства – 0,2% (при 3,1% в страната).

Типично за икономически по-слабо развитите области усредненото ниво на местните данъци в област Силистра е сравнително ниско. През 2021 г. всички разглеждани местни данъци са по-ниски от средните за страната. Най-големи са разликите при размерите на ставките върху търговията на дребно и върху таксиметровия превоз. Патентният данък за търговия на дребно е 8,75 лв./кв.м средно за общините в област Силистра (при 12,99 лв./кв.м в страната). Годишният патентен данък за такситата пък е 313 лв. (при 453 лв. в страната).

Подобно на развитието в страната покритието на кадастралната карта в Силистра се повишава рязко и през 2019 г. вече покрива 97,3% от територията на областта (при 91,4% в страната). Самооценките на администрациите за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ намаляват през 2021 г. и са по-ниски от средните за страната. По-нисък остава и средният рейтинг за прозрачност на органите на местното самоуправление.

Естественият прираст на населението в област Силистра продължава да се влошава и коефициентът намалява значително до –14,0‰ (при –9,5‰ в страната) през 2020 г. Почти в цялата страна се наблюдава увеличаване на механичния прираст и за множество области коефициентът му е положителен за първи път от години. Област Силистра не прави изключение, но коефициентът на механичен прираст е сравнително нисък – 3,2‰. Тези процеси влияят и на коефициентите на възрастова зависимост в областта. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 179,9% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – 40,0% (при 34,1% в страната). Силистра е сред областите с най-нисък дял на градското население (след област Кърджали). През 2020 г. населението в градовете е 43,8% при 72,9% в страната. Гъстотата на населението е двойно по-ниска от средната за страната – 782 души/кв.км (при 1506 души/кв.км в страната).

Представянето на област Силистра по образователните показатели е незадоволително. Коефициентът на записване в V–VIII клас през 2020 г. е значително по-нисък от средния – 80,2% при 86,5% в страната. Делът на второгодниците остава сравнително нисък, но делът на напусналите основното и средното образование е относително висок. През 2019 г. той е 4,5% (при 2,5% в страната). Броят на учителите нараства и през 2020 г. и изпреварва значително средните стойности в страната. В областта преподават 97 учители на 1000 ученици при 87 на 1000 ученици в страната. Средният успех на учениците в област Силистра на националното външно оценяване по математика след VII клас се повишава през 2021 г., но остава сравнително нисък – 30,3 т. (при 37,9 т. в страната). В същото време средният успех на матурата по български език и литература е най-ниският в страната (заедно с този в областите Ямбол и Монтана) през 2021 г. – „Добър“ 3,94 (при „Добър“ 4,21 в страната). Делът на слабите оценки обаче намалява, въпреки че остава по-висок от средния – 11% при 7% в страната. В Силистра има само един клон на висше учебно заведение – на Русенския университет, а броят на обучаващите се студенти е нисък – 2 на 1000 души от населението при 32 на 1000 души в страната.

Здравеопазването в област Силистра страда както от липса на лекари, така и от липса на легла в болниците и през 2020 г. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 2193 души от населението при 1727 души на лекар в страната. Недостигът на лекари специалисти също е осезаем. Броят на леглата в местните многопрофилни болници се повишава през последните няколко години, но относителният им брой остава сравнително нисък – 4,5 на 1000 души от населението при 5,5 на 1000 души в страната. Броят на преминалите за лечение болни през местните многопрофилни болници е 180 на 1000 души от населението при 138 на 1000 души в страната. Коефициентът на детска смъртност се повишава двойно и изпреварва средния за страната.

Натовареността на наказателните съдии в област Силистра се повишава през последните години и е по-висока от средната в страната, но правораздаването е сравнително бързо. През 2020 г. един местен съдия разглежда средно по 9,9 наказателни дела месечно (при 8,6 дела на съдия в страната). Делът на приключилите в 3-месечен срок дела остава 94% (при 90% в страната), а на висящите дела – 9% (при 11% в страната). Броят на престъпленията се повишава, но остава сравнително нисък. През 2020 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта са 8,1 на 1000 души от населението (при 9,9 на 1000 души в страната). Разкритите престъпления са 60,6% (при 52,1% в страната).

Силистра е и сред областите с най-слабо представяне по показателите за околна среда (заедно с Разград) през 2019 г. Една от основните причини за това е изключително ниският дял на предадените за третиране и рециклиране отпадъци – едва 4% при 71% в страната. Обемът на образуваните отпадъци пък е подобен на средния за страната – 400 кг/човек годишно. Вследствие на ниската степен на урбанизация относително малък дял от населението живее в селища с обществена канализация – 51,5% при 76,4% в страната. Нисък остава и делът на населението, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция – 44,4% при 64,6% в страната. Значително по-ниски от средните са емисиите на въглероден диоксид в областта.

Пандемията и ограничаването на културните мероприятия в страната през 2020 г. се отразяват на културния живот и в област Силистра. Посещенията в кината в областта намаляват с близо 80% до 25 на 1000 души от населението (при 190 на 1000 души в страната). Посещенията в музеите спадат наполовина до 162 на 1000 души от населението (при 322 на 1000 души в страната). Единствено посещенията в библиотеките са над средните.