Силистра

Силистра е областта с най-ниска оценка в тази категория. Въпреки че брутният вътрешен продукт на човек от населението нараства сравнително бързо и през 2021 г., Силистра остава една от областите с най-нисък БВП – 10,0 хил. лв. на човек (при 20,2 хил. лв. в страната). Заплатите и пенсиите продължават да растат, но все още са сравнително ниски. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 13,3 хил. лв. (при 18,7 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия нараства с рекорден за страната ръст, но е сред трите най-ниски в страната (преди тази в областите Кърджали и Разград). Тези показатели предопределят и високото ниво на бедност в областта. През 2022 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е третият най-висок (след тези в областите Монтана и Видин) – 34,4% (при 22,9% в страната).

Развитието на местния пазар на труда остава незадоволително и през 2022 г., подреждайки Силистра на предпоследното място (само преди област Монтана). Делът на населението в трудоспособна възраст намалява до 55,6% (при 58,5% в страната). Икономическата активност се понижава и е втората най-ниска в страната (след тази в област Монтана) с коефициент 64,0% (при 73,6% в страната). Този спад е съпроводен едновременно от повишаване и на заетостта, и на безработицата. Коефициентът на заетост достига 56,3% (при 70,4% в страната) и е вторият най-нисък в страната (отново преди този в област Монтана). Коефициентът на безработица пък се увеличава до 10,4% и е двойно по-висок от средния. Предизвикателство пред пазара на труда продължава да е образователната структура на работната сила. През 2022 г. делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование намалява до 26,5% (при 16,0% в страната), а на хората с висше образование – до 21,6% (при 29,8% в страната). Застаряването на населението също се отразява негативно на пазара на труда.

Силистра е сред областите със слаба инвестиционна активност в страната. Броят на нефинансовите предприятия през 2021 г. е 38 на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната). Вътрешните и чуждите инвестиции също остават сравнително ниски. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват до 2,1 хил. лв. на човек (при 3,1 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – до 400 евро на човек (при 4,1 хил. евро в страната). Силистра е и сред областите с най-ниска стойност на произведената продукция – 12,5 хил. лв. на човек (при 31,2 хил. лв. в страната). Усвояването на европейски средства в област Силистра също изостава. Към 30 юни 2023 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми са 2557 лв. на човек от населението (при 2836 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Тутракан. Разходите за научноизследователска и развойна дейност са изключително ниски – 6 лв. на човек от населението (при 156 лв. на човек в страната).

Гъстотата на пътната мрежа в област Силистра е почти идентична със средната за страната – 18 км пътища на 100 кв. км от територията на областта. Доста под средния обаче е делът на първокласните пътища – 11,3% в областта при 18,5% средно в страната през 2022 година. Въпреки това качеството на пътната настилка е сравнително високо – 44% от пътищата са в добро състояние (при 41% в страната). За повечето области в Северна България е характерна по-ниска гъстота на железопътната мрежа. В Силистра тя е 2,5 км на 100 кв. км от територията (при 3,6 км в страната). Достъп до интернет в областта имат 70,6% от домакинствата (при 87,3% в страната), което е втората най-ниска стойност (само над тази в област Сливен) през 2022 година.

Типично за икономически по-слабо развитите области усредненото ниво на местните данъци в област Силистра е сравнително ниско. През 2023 г. всички разглеждани местни данъци са по-ниски от средните за страната. Най-големи са разликите при размерите на ставките върху търговията на дребно, върху превозните средства и върху таксиметровия превоз. В рамките на областта най-ниски са средните данъци в общините Кайнарджа, Алфатар и Ситово, а най-високи – в община Дулово.

През 2023 г. самооценките на администрациите за развитието на електронното правителство в областта се повишават значително и са сравнително високи. Самооценката за предоставяне на административни услуги на „едно гише“ отново е равна на средната за страната. Средният рейтинг за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление изостава значително спрямо този за страната – 58,8% в областта при 70,3% в страната. През 2022 г. делът на собствените от общините приходи в общините в областта е 17,5% (при 29,0% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи е 74,2% (при 84,2% в страната).

Силистра е сред трите области (заедно с Видин и Смолян) с най-влошена демографска картина през 2022 година. Коефициентът на естествен прираст на населението е –14,0‰ (при –9,7‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст е положителен, но сравнително нисък – 1,3‰. Тези процеси влияят и на коефициентите на възрастова зависимост в областта. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 210,6% (при 165,9% в страната), а към това на 15–64 години – 45,9% (при 37,7% в страната). Силистра е сред областите с най-нисък дял на градското население (след област Кърджали). През 2022 г. населението в градовете е 44,8% при 73,6% в страната. Гъстотата на населението е двойно по-ниска от средната за страната – 700 души на кв. км (при 1404 души на кв. км в страната).

Делът на децата в детските градини в областта нараства през 2022 г. и вече е близък до средния за страната. Коефициентът на записване на населението в V–VII клас също се повишава, но остава под средния – 88,8% в областта при 90,7% в страната. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е сравнително високо заради относително големия дял на селското стопанство в икономиката, което е свързано и с по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното образование. Същевременно ИКТ секторът не е застъпен нито в сферата на заетостта, нито на образованието. Резултатите на учениците в област Силистра са сравнително слаби и през 2023 година. В Силистра има само един филиал на висше учебно заведение – Русенския университет, а броят на обучаващите се студенти е нисък – 3 на хиляда души от населението при 33 на хиляда души в страната.

Средната продължителност на живота в областта е втората най-ниска в страната (след тази в област Видин). Здравеопазването в област Силистра страда от липса на лекари специалисти, а леглата в болниците и през 2022 година остават под средния брой на леглата в страната. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 1964 души от населението (при 1678 души на лекар в страната). Броят на леглата в местните многопрофилни болници се повишава през последните няколко години, но относителният им брой остава сравнително нисък – 5,0 на хиляда души от населението (при 5,9 на хиляда души в страната). Броят на преминалите за лечение болни през местните многопрофилни болници е 198 на хиляда души от населението (при 235 на хиляда души в страната). Коефициентът на детска смъртност се понижава значително.

Силистра е сред първенците по показателите, оценяващи реда и сигурността. Натовареността на наказателните съдии в областта е близка до средната, но правораздаването е значително по-бързо и през 2022 година. Един местен съдия разглежда средно по 9,8 дела месечно (при 10,1 дела месечно в страната). Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 96% (при 89% в страната), а този на висящите наказателни дела – 10% (при 12% в страната). Броят на престъпленията се повишава, но остава сравнително нисък, а разкриваемостта е висока. През 2022 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта са 8,5 на хиляда души от населението (при 11,6 на хиляда души в страната). Разкритите престъпления са 62% (при 49% в страната).

Силистра е и сред областите с най-слабо представяне по показателите за околна среда. Една от основните причини за това е изключително ниският дял на предадените за третиране и рециклиране битови отпадъци – едва 19% (при 74% в страната). Обемът на образуваните отпадъци пък е подобен на средния за страната – 413 кг на човек годишно (при 445 кг на човек в страната) през 2021 година. Вследствие на ниската степен на урбанизация относително малък дял от населението живее в селища с обществена канализация – 51,0% (при 74,8% в страната). Независимо от това цялата канализация на областта е свързана с пречиствателна станция. Делът на горската територия в областта е нисък – 15% (при 33% в страната), а делът на нарушената е близък до средния – 0,41% (при 0,43% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности са малко – 0,40 kW на човек (при 0,85 kW на човек в страната).

Посещенията на кината в областта нарастват, но остават ниски – 110 на хиляда души (при 590 на хиляда души в страната). Посещенията на местните музеи са 336 на хиляда души (при 619 на хиляда души в страната). Посещенията на театрите също са сравнително малко. Единствено посещенията в библиотеките са над средните за страната. Туризмът в областта не е добре развит. Броят на леглата в местата за настаняване е 8 на хиляда души (при 55 на хиляда души), а реализираните нощувки – 495 на хиляда души (при 3739 на хиляда души в страната) през 2022 година. Делът на наетите в сектора на културата, спорта и развлеченията е пет пъти по-нисък от този в страната.