Силистра

През 2017 г. Силистра е областта с най-нисък БВП на човек от населението в страната – 6687 лв., или едва 47% от средното за страната. Заплатите в областта също са сред най-ниските (8672 лв. брутна годишна заплата), но все пак са малко по-високи от тези в Благоевград, Видин, Хасково и Кюстендил. При доходите на домакинствата Силистра е близо до „дъното“, като зад нея през 2017 г. се нареждат само Търговище и Сливен. Средният доход на лице от домакинство в областта е 4201 лв. годишно, или с цели 1300 лв. под средното за страната.
Особеното за Силистра е, че въпреки ниските доходи нивата на бедност и неравенство в областта не са прекалено високи. През 2018 г. делът на домакинствата, живеещи под линията на бедността, е 20%, или малко под средното за страната. Любопитен е и много ниският дял на домакинствата, живеещи в материални лишения – едва 15% при 21% за цяла България.

Безработицата в област Силистра намалява наполовина спрямо най-високата достигната стойност през 2014 г., но остава над два пъти по-висока от средната за страната през 2018 г. – с 11,1% за населението над 15 години. За същия период на пазара на труда коефициентът на заетост нараства с 10 пр.п. до 60% от хората в трудоспособна възраст, но въпреки това заетостта остава доста под средната за страната от близо 68%. По-слабото представяне на Силистра в периода на икономическо възстановяване до голяма степен може да се обясни с образователния профил на работната сила – едва 17% от населението между 25- и 64-годишна възраст са с висше образование, докато близо 33% са с основно или по-ниско, което силно ограничава възможностите за инвестиции в областта.

При най-ниското за страната ниво на БВП на човек от населението Силистра очаквано се нарежда на последните места и по произведена продукция – 8508 лв./човек през 2017 г., или почти три пъти под средното за страната. Областта е и на предпоследно място след Монтана по ПЧИ с 324 евро/човек с натрупване в края на 2017 г., или десет пъти под средното за страната. Относително по-добро е представянето и` при разходите за ДМА, като за същата година те са били 1376 лв./човек, но отново нивото е значително под средното за страната. Слабата икономическа активност на Силистра личи и в относително малкия брой предприятия – те са едва 36 на 1000 души от населението спрямо 57 средно за България. Относително по-добре се представя областта в усвояването на европейски средства, като към средата на 2019 г. те достигат 1229 евро/човек.

Гъстотата на пътната мрежа в Силистра е почти идентична със средната за страната – 17,8 км пътища на 100 кв.км от територията на областта. Доста под средния обаче е делът на първокласните пътища – едва 11,3% от всички в областта през 2017 г. в сравнение с 18,4% средно в България. Качеството на самата пътна настилка е относително високо – 62,1% от всички пътища са оценени в добро състояние, като този показател се подобрява чувствително през последните години. За повечето области в Северна България е характерна по-ниската гъстота на железопътната мрежа, като в Силистра тя е 2,5 км/100 кв.км от територията спрямо средно 3,6 км за страната. Последните години бележат и значително увеличение в свързаността на домакинствата с интернет, като през 2018 г. делът на свързаните достига 70% при едва 20% преди десетилетие.

Общините в Силистра поддържат значително по-ниски равнища на общинските данъци от средните за страната. Единствено средната ставка на данъка върху превозните средства и леките автомобили е по-висока от средното ниво в страната през 2018 г. – 1,27 лв./кВт мощност, макар разликата да е незначителна. Чувствително по-нисък е обаче средният данък за таксиметров превоз – 328 лв. на година спрямо 498 лв. в страната като цяло, като причина за това вероятно е липсата на таксиметрова услуга в повечето от общините. Годишният патентен данък за търговия на дребно също е много по-нисък – средно 7,97 лв./кв.м за общините в Силистра при почти 13 лв./кв.м за всички общини в България, и запазва тенденция към намаляване. По-нисък е данъкът върху нежилищни имоти на юридически лица – 1,75‰, или с 0,20‰ под средното за страната.

Силистра е сред областите, в които покритието на кадастралната карта се увеличава многократно между 2017 и 2018 г. – от 16 на 88%. Останалите индикатори за качеството на местната администрация обаче изостават от средните нива за страната – предлагането на електронни услуги в общините в Силистра е оценено със средно 2,91 точки от възможни 5, предоставянето на услуги на едно гише – с 2,44. Рейтингът на активната прозрачност на органите на местното самоуправление на ПДИ също е доста нисък – 63% при 71% средно за страната.

В рамките на десетилетие естественият прираст на Силистра се е влошил двойно – от –5,3‰ през 2009 г. до –10,5‰ през 2018 г. За сметка на това миграционните процеси не са особено интензивни – областта губи население, но механичният прираст през 2018 г. е бил едва –1,2‰ с плавна тенденция към изравняване на броя на изселванията и заселванията. Коефициентите на възрастова зависимост обаче говорят за по-бързо от средното за страната застаряване на населението. С по-ниска степен на урбанизация сред всички области е само Кърджали, като делът на градското население в Силистра достига 44,3% през 2018 г. и запазва тенденцията към лек спад от последното десетилетие. Същевременно самите урбанизирани територии не са особено гъсто населени – в тях живеят по 800 души/кв.км, като през последните години гъстотата им постоянно намалява.

В Силистра има само един клон на висше учебно заведение – на Русенския университет. Броят на обучаващите се студенти е нисък, като през последните години числеността им се колебае между 2 и 4 на 1000 души от населението на областта. След Добрич Силистра е с най-слабия обхват на системата на училищно образование, като през 2018 г. в прогимназиалната фаза са записани едва 80% от децата в подходяща възраст, със 7 пр.п. под националното ниво. Въпреки ниския коефициент на записване относителният брой на учителите е близък до средния за страната – 85 на 1000 ученици, като ръстът му през последните години е следствие от свиването в общия брой на учениците. Прави впечатление, че делът на повтарящите ученици от 0,34% е почти три пъти по-нисък от средния за страната, но за сметка на това делът на отпадащите от образование е малко над средния – 3,5% при малко под 3% на национално ниво. Последните няколко години бележат чувствителен спад в средните оценки на зрелостните изпити, като през учебната 2018/2019 г. оценката по БЕЛ е „добър“ 3,77 при „добър“ 4,06 средно за България. Почти една пета от оценките на държавния зрелостен изпит са слаби.

На 1998 души в област Силистра се пада по един общопрактикуващ лекар, а специалистите са един на 512 души. Тези показатели сочат за малко по-затруднен от средния за страната достъп до здравни услуги. По-малко са и леглата в МБАЛ – 4,39 на 1000 души за областта при 5,34 на национално ниво, но броят им постепенно нараства. Заболеваемостта в областта е над средната – през МБАЛ през 2018 г. са преминали за лечение 218 пациенти на 1000 души. Обхватът на здравната система е сходен със средния за страната за 2018 г. – 87% от цялото население. За разлика от повечето икономически слабо развити области в Силистра коефициентът на детска смъртност е относително нисък – 3,7‰ при средна стойност за страната 5,8‰, но динамиката на показателя е изключително неравномерна през годините.

Силистра има най-ефективната правна система в страната след Разград, като 97% от наказателните дела през 2018 г. са приключили в 3-месечен срок. Делът на висящите наказателни дела също е много нисък – едва 4,5% от делата през годината. До голяма степен това се обяснява с не особено голямата натовареност на съдиите – те са разглеждали средно по 6,9 дела/месец при средно за страната 9,2 и над 10 в по-натоварените области. Областта се характеризира с относително ниска престъпност, като регистрираните престъпления срещу личността и собствеността през 2018 г. са 7,1 на 1000 души от населението. Отчетената разкриваемост на престъпленията от 65% също е над средната за България.

През последните години Силистра чувствително е снижила количеството битови отпадъци, генерирано в областта, като то е достигнало 402 кг/човек годишно през 2018 г., или малко под средното за страната. Благодарение на ниската икономическа активност в областта има и относително малко вредни емисии – 12 т/кв.км въглероден диоксид. Вследствие на ниската степен на урбанизация относително малък дял от населението – едва 52% – живее в селища с обществена канализация. Въпреки драстичните подобрения от 2014 г. насам делът на населението с достъп до канализация, свързано с пречиствателна станция за отпадъчни води, също е доста под средния – 44% при над 63% средно за страната.

През 2018 г. според данните на НСИ няма регистрирани посещения в кината в Силистра, което най-вероятно е следствие от затварянето на последното кино в областта. Няма особен интерес към театрите, като са отчетени 236 посещения на 1000 души от населението на областта при 340 посещения средно за страната. На най-голямо внимание се радват библиотеките – с 493 посещения на 1000 души, но отново показателят има по-ниска от средната за България стойност. Посещенията в музеите са над три пъти по-малко от средното за страната.