Силистра

БВП на глава от населението в областта нараства за трета поредна година през 2015 г., но ръстът му не е значителен предвид ниската база. През 2015 г. той остава над двойно по-нисък от този в страната – 5933 лв./човек при 12 339 лв./човек в страната. Заплатите и доходите в областта също нарастват през последните няколко години, но остават чувствително по-ниски от средните за страната. През 2016 г. средногодишният доход в област Силистра достига 3922 лв./лице от домакинството при 5167 лв./лице за страната. Относително ниските доходи са и причината делът на населението, живеещо с материални лишения в областта, да е по-висок от средния за страната, въпреки че разликата не е голяма през 2015 г. Делът на местното население, живеещо под националната линия на бедност, също е близък до средния за страната.

Показателите за пазара на труда в областта го поставят отново на последното място в страната. Заетостта продължава да е изключително ниска, въпреки че през 2016 г. нараства с 3 пр.п. до 52,2%, изпреварвайки област Враца като областта с най-ниска заетост. За сравнение в страната заетостта достига 63,4%. След като безработицата в областта също се свива рязко (с 4,9 пр.п.), Силистра отстъпва първото място на област Шумен като областта с най-висока безработица през 2016 г. Въпреки това безработицата в област Силистра остава над два пъти по-голяма от средната – 16,9% при 7,7% за страната. Едно от обясненията за високата безработица е изключително неблагоприятната образователна структура на населението. През 2016 г. сред хората на възраст 25–64 години в областта 19% са с висше образование (при 28% за страната), а 35% – с основно и по-ниско образование (при 18% за страната).

Инвестиционната активност в областта продължава да е сравнително слаба, въпреки че през 2015 г. се наблюдава раздвижване на инвестициите. Разходите за придобиване на ДМА нарастват с над 50% спрямо 2014 г. до 2244 лв./човек от населението и се приближават до средните за страната нива от 2973 лв./човек. Силистра е областта с най-нисък приток на ЧПИ до момента, като през 2015 г. дори има отлив за втора поредна година. Към края на 2015 г. ЧПИ в областта са 256 евро/човек при 3250 евро/човек в страната. Силистра изостава и по усвоени европейски средства. Към 30 юни 2017 г. изплатените суми по оперативни програми е 929 лв./човек при 1344 лв./човек за страната. В рамките на областта най-много средства усвоява община Силистра, а най-малко – община Дулово.

Предвид разположението на област Силистра в периферията на страната гъстотата на пътната и железопътната мрежа е по-ниска от средната за страната. По-нисък е и делът на автомагистралите и първокласните пътища, но въпреки това качеството на пътищата остава високо. През 2016 г. делът на пътната настилка в добро състояние в областта е 53% при 42% за страната. Делът на домакинствата с достъп до интернет и този на лицата, които са го използвали, остават значително под средните стойности за страната и през 2016 г.

Усреднените местни данъци и такси в общините от област Силистра са по-ниски от средните за страната и през 2017 г. Особено значителна е разликата при размера на данъка за търговия на дребно. Дори в силистренските общини, в които този данък е най-висок – Тутракан и Дулово с по 12 лв./кв.м, той е по-нисък от средния за страната (близо 13 лв./кв.м). През 2017 г. нито една от общините в област Силистра не е променяла ставките на основните си местни данъци и такси.

Цялостната оценка за работата на местната администрация не е добра и областта се нарежда на предпоследно място в тази категория.
Самооценката на администрацията за развитието на електронното управление и услугите на „едно гише“ в общините от областта продължава да е по-ниска от средната за страната и през 2017 г. Прозрачността на работата на органите на местното самоуправление също е относително ниска, като най-слаби резултати през 2017 г. отново показват общините Дулово и Кайнарджа, а най-висок – община Алфатар.
Покритието на територията от кадастралната карта в областта също изостава. През 2016 г. покритието остава 16,2% при 22,5% за страната. Община Кайнарджа все още е с 0% покритие.

Застаряването на населението в област Силистра е по-бързо и по-изявено от общите процеси в страната. През 2016 г. коефициентът на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към населението на 0–14 години достига 169,8% при 147,1% за страната. Причина за това е както ниската раждаемост, така и изселването от областта. През 2016 г. коефициентът на естествен прираст се увеличава, но остава по-нисък от средния за страната. Същевременно обаче през последните няколко години се наблюдава намаляване на коефициента на механичен прираст. Силистра е сред областите с най-нисък дял на градското население (единствено в област Кърджали той е по-нисък) – 44,3% при 73,3% за страната. Двойно по-ниска от средната за страната е и гъстотата на населението в областта – 867 души/кв.км при 1548 души/кв.км за страната.

През 2016 г. делът на записаните в училище деца в V–VIII клас в областта намалява и вече е по-нисък от средния за страната – 76,6% при 78,2% за страната. Дяловете на второгодниците и на отпадналите от основното и средното образование обаче продължават да са по-ниски от средните за страната. Резултатите от зрелостните изпити в областта се повишават през 2017 г. и Силистра вече не е областта с най-ниски оценки. Средният успех от матурата по БЕЛ в област Силистра е 3,95 при 4,22 за страната. Близо двойно по-висок пък е делът на двойките в областта – 13,25% при 7,98% за страната. Учителите в областта се увеличават, но също остават под средния за страната брой спрямо учениците. Броят на студентите в областта пък намалява в унисон с тенденциите в страната.

И през 2016 г. здравеопазването в областта страда от недостиг на медицински персонал и недостатъчен капацитет на болниците. Един общопрактикуващ лекар отговаря на 1964 души от населението (при един на 1611 души за страната), а един лекар специалист – на 751 души (при един на 530 души за страната). Леглата в местните МБАЛ се увеличават през 2016 г., но остават под средния брой за страната – 4,4 на 1000 души от населението в областта при 5,1 на 1000 души за страната. Липсата на лекари и сравнително малката леглова база обясняват и по-ниския брой на преминалите за лечение болни в областта – 217 на 1000 души при 235 на 1000 души в страната. Положителна тенденция се наблюдава при детската смъртност. През 2016 г. за втора поредна година коефициентът намалява и вече е под средния за страната.

И през 2016 г. Силистра е сред областите със сравнително слаба натовареност на съдиите. Един наказателен съдия в окръжния съд разглежда средно по 6,2 дела на месец при 9,4 дела на месец средно за страната. Въпреки ниската натовареност обаче правораздаването в областта не се различава значително от средното за страната по бързина. В 3-месечен срок са приключили 91% от наказателните дела (при 89% за страната), а делът на висящите дела надхвърля 10% (при 8% за страната). Силистра е сред областите със сравнително малко регистрирани престъпления и значително по-висока от средната разкриваемост и през 2016 г. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 9,1 на 1000 души от населението (при 12,6 на 1000 души за страната), а разкритите престъпления достигат 71% спрямо 48% за страната.

Показателите в тази категория поставят областта на последно място в страната. Слабата урбанизация на областта обяснява изключително ниската свързаност на населението с канализация. През 2015 г. 52,5% от местното население има достъп до обществена канализация (при 75,5% за страната), а 7,6% от населението е с канализация, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 62,3% за страната).
Обемът на отпадъците в областта пък се увеличава през 2015 г. и изпреварва средните стойности за страната. Образуваните битови отпадъци на човек от населението в област Силистра достигат 458 кг годишно при 422 кг за страната. Силистра продължава да е сред областите с относително чист въздух – емисиите на въглероден диоксид в областта са над 20 пъти по-ниски от средните за страната спрямо територията.

Интензитетът на културния живот в област Силистра е сравнително слаб. Изключение прави интересът към местните библиотеки, който отново се увеличава през 2016 г. и достига 1663 посещения на 1000 души от населението при 605 на 1000 души за страната. Посещенията на музеите остават три пъти по-ниски – 219 на 1000 души в областта при 734 на 1000 души за страната. Най-голяма пък е разликата при посещаемостта на кината – 76 посещения на 1000 души в областта при 778 на 1000 души за страната. Интересът към местните театри също е по-нисък – през 2016 г. са отчетени 225 посещения на 1000 души от населението на областта при 322 на 1000 души за страната.