Перник

През 2020 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник намалява леко и стойността му достига 9,4 хил. лв. (при 17,3 хил. лв. в страната). Същевременно заплатите и доходи нарастват, но ръстът им е по-нисък от средния. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 12,4 хил. лв. (при 16,7 хил. лв. в страната), а доходът на лице от домакинството продължава да е сред най-високите в страната – 8,3 хил. лв. (при 7,7 хил. лв. в страната). Разликата идва от това, че данните за заплатите са на база място на наемане, а тези за доходите на домакинствата – място на живеене. С други думи, живеещите в Перник и работещи в столицата имат положителен ефект върху статистиката за доходите на домакинствата, но не и върху заплатите. Сравнително високите доходи са предпоставка и за относително ниска степен на бедност в областта. През 2020 г. делът на населението, живеещо с материални лишения в област Перник, е 16,7% (при 19,4% в страната), а делът на живеещите под националната линия на бедност – 19,1% (при 22,1% в страната) през 2021 г.

През 2021 г. безработицата намалява, а икономическата активност и заетостта нарастват. Коефициентите на икономическа активност и заетост продължават да са сравнително високи, достигайки съответно 76,9% (при 72,0% в страната) и 71,2% (при 68,1% в страната). Същевременно коефициентът на безработица остава относително неблагоприятен, въпреки че намалява до 7,5% (при 5,3% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението на областта със средно образование. Докато малко над половината от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са почти 2/3, като и висшистите, и тези с основно и по-ниско образование са по-малко. Голямо предизвикателство пред местния пазар на труда остава застаряването на населението. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на 15–19 години към това на 60–64 години е 50,3% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 възрастни, на които предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, отговарят около двойно по-малко младежи, които ще се включат в работната сила.

Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Близостта и` до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. През 2020 г. в областта функционират 45 предприятия на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната). Вътрешните и чуждите инвестиции нарастват значително, но остават сравнително ниски. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 1,4 хил. лв. на човек (при 3,3 хил. лв. на човек в страната), а преките чуждестранни инвестиции – 1,9 хил. евро на човек (при 3,9 хил. евро на човек в страната). Въпреки това стойността на произведената продукция се свива за втора поредна година и през 2020 г. е 15,2 хил. лв. на човек (при 27,2 хил. лв. на човек в страната). Усвояването на европейски средства нараства, но областта все още е на едно от последните места в страната. Към 30 юни 2022 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 1,4 хил. лв. на човек.

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2021 година. Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава по-нисък (15,9% при 18,5% в страната), но качеството на пътищата е сравнително добро. Пътната настилка в добро състояние е 41% при 42% в страната. Достъпът на домакинствата до интернет в областта нараства значително през последните години и през 2021 г. е близък до средния – 82,8% в областта при 83,5% в страната. Делът на газифицираните домакинства е нисък, но се повишава – 1,8% (при 5,3% в страната) през 2020 година. Инсталираните ВЕИ мощности са едва 0,07 kW на човек (при 0,62 kW на човек в страната).

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е сравнително нисък и през 2022 г., като и при петте разглеждани данъка средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Особено голяма е разликата при облагането на превозните средства и при прехвърлянето на собственост. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в общините Брезник и Земен, а най-високи – в община Ковачевци.

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2022 г. като цяло запазват нивото си и остават значително под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта намалява и през 2022 г. отново е вторият най-нисък в страната (след този на общините в област Кюстендил) – 52,4% при 70,2% в страната.

Естественият прираст на населението в област Перник продължава да намалява и спадът му е значителен и през 2021 г., достигайки –21,2‰ (при –13,2‰). Механичният прираст намалява, но остава положителен (1,1‰). Бързият темп на застаряване на населението на областта се вижда и от коефициентите за възрастова зависимост. През 2021 г. съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 200,8% (при 149,3% в страната), а към това на 15–64 години – 40,5% (при 34,0% в страната). Делът на градското население е сравнително висок – 78,1% (при 73,1% в страната), но гъстотата му е ниска – 904 души на кв. км (при 1489 души на кв. км в страната).

Делът на записаните в V–VII клас през 2021 г. е 91,0% и продължава да е по-висок от средния в страната (85,9%). Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование също са под средните в страната. Броят на учителите остава сравнително висок – 102 преподаватели на хиляда ученици (при 97 на хиляда ученици в страната). Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е сравнително нисък – 28,4 т. (при 35,3 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература също традиционно са по-слаби от средните – „Добър“ 3,79 при „Добър“ 3,97 в страната. Делът на слабите оценки пък е 18,2% (при 17,0% в страната). Причина за ниския брой на студентите в областта може да се търси в близостта на Перник до столицата.

Делът на здравноосигурените лица намалява, но остава по-висок от средния за страната – 89,3% (при 88,7% в страната). Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2021 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,49 на хиляда души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (5,62 легла на хиляда души). Преминалите за лечение болни също са най-малко – 58,5 на хиляда души (при 222,6 на хиляда души в страната). Тези показатели само подсказват, че жителите на областта търсят здравни грижи извън нея – вероятно в столичните болници. Коефициентът на детска смъртност в областта намалява значително и е под средния за страната.

Натовареността на наказателните съдии в област Перник се повишава рязко през 2021 г. и за пръв път от поне десетилетие изпреварва средната, което се отразява негативно и на бързината на правораздаването. Местните съдии разглеждат средно по 9,7 дела месечно (при 9,0 дела на съдия в страната). Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, спада до 86% (при 89% в страната). Броят на престъпленията е близък до средния за страната, а разкриваемостта им – малко по-висока. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта през 2021 г. са 9,7 на хиляда души от населението (при 9,8 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е 55,7% (при 51,7% в страната).

Сравнително високият дял на градското население е свързан и с голям дял на населението, живеещо в селища с обществена канализация – 78,9% (при 76,3% в страната) през 2020 година. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 73,8% (при 66,7% в страната). Перник е областта с най-висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2020 г. – 543 кг на човек годишно (при 409 кг на човек в страната). Същевременно обаче делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци също е висок – 75,8% (при 69,3% в страната). Делът на горската територия е сравнително висок (40,2% при 33,1% в страната), но нарушената територия е двойно над средната – 0,96% в областта при 0,42% в страната през 2021 година.

Перник е сред областите с най-слаб културен живот в страната (само преди област Кърджали), което вероятно в случая е свързано и с близостта до столицата. Посещенията в кината в областта през 2021 г. са 99 на хиляда души от населението (при 351 на хиляда души в страната). Посещенията в музеите са 263 на хиляда души (при 426 на хиляда души в страната), а в библиотеките – 174 на хиляда души (при 449 на хиляда души в страната).