Перник

БВП на човек от населението в област Перник продължава да се повишава и през 2015 г., но със значително по-бавен темп от средния за страната. Така стойността му остава двойно по-ниска от средната за страната – съответно 6021 лв. при 12 339 лв. за страната. Преди кризата БВП на човек от населението в Перник беше достигнал почти 8000 лв., което показва дълбочината на кризата и бавното възстановяване на областта. Брутната работна заплата в областта също нараства постоянно и през 2015 г. е 7514 лв. при 10 535 лв. за страната годишно. Доходите на лице от домакинството намаляват за първи път от повече от десет години, но намалението е малко (2%) и равнището им остава над средното за страната. Причина за сравнително високите доходи при нисък БВП в областта може да се търси във всекидневната трудова миграция на населението към столицата. Сравнително високите доходи в областта предопределят и относително ниския дял на местното население, живеещо в материални лишения, и този на населението, живеещо под линията на бедност, въпреки че стойностите на двата показателя са близки до средните за страната през 2015 г.

Следвайки тенденцията в страната, икономическата активност в област Перник намалява през 2016 г. след няколкогодишен ръст. Въпреки това тя остава над средната за страната. Сравнително високата икономическа активност обаче се изразява в по-ниска от средната за страната заетост и по-висока безработица. И докато коефициентът на заетост за областта е близък до средния за страната и през 2016 г., коефициентът на безработица е значително по-висок – 12,4% при 7,7% за страната. Образователната структура на местното население на възраст между 25 и 64 години се състои от изключително голям дял на хората със средно образование – 71% при 55% за страната за 2016 г. Съответно дяловете и на висшистите, и на тези с основно и по-ниско образование са по-ниски от средните за страната.

Перник остава сред областите със сравнително ниска инвестиционна активност. Броят на предприятията се увеличава слабо през 2015 г., но отново е далеч от средния брой за страната спрямо населението. Разходите за придобиване на ДМА отбелязват значителен ръст, но също остават чувствително по-малко от средните. Същевременно обаче в областта се наблюдава отлив на чужди инвестиции в разрез с ръста им в повечето области. Нещо повече – намаляването на ЧПИ в област Перник продължава вече няколкогодишна тенденция към спад и към края на 2015 г. стойността им с натрупване достига 1436 евро/човек при 3250 евро/човек в страната. Областта се представя и сравнително слабо при усвояването на европейски средства. Към 30 юни 2017 г. изплатените суми по оперативните програми в областта се повишават до 826 лв./човек при 1344 лв./човек в страната. В рамките на областта най-много средства усвояват общините Земен и Трън, а най-малко – община Ковачевци.

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта е сравнително висока. Въпреки това делът на автомагистралите и първокласните пътища е по-нисък от средния за страната. Качеството на пътищата в областта намалява за втора поредна година при ръст в страната, но делът на пътната настилка в добро състояние в област Перник остава относително висок. През 2016 г. той е 47% при 42% за страната. Делът на домакинствата с достъп до интернет и този на местните жители, използващи интернет, са близки, но остават по-ниски от средните за страната през 2016 г.

Усреднените размери на местните данъци и такси в общините от област Перник са сравнително по-благоприятни от средните за страната и през 2017 г. Единствено данъкът върху превозните средства средно за областта е малко по-висок от средния за страната, но разликата е минимална. Нещо повече – няма случаи на повишаване на размерите на местните данъци и такси в Пернишка област спрямо 2016 г. Размерът на годишния данък за таксиметров превоз на пътници в общините от областта е на минималното за страната ниво от 300 лв. с изключение на община Радомир, където ставката е 400 лв.

Оценките на администрацията за развитието на електронното управление и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в общините от областта за 2017 г. изостават от средните за страната, въпреки че разликите не са чувствителни. Значително по-ниска е оценката за прозрачност на органите на местното самоуправление, въпреки че се повишава през 2017 г. до 47% при 59% за страната. В рамките на областта най-прозрачна отново е община Брезник със 64%, а най-малко прозрачни – общините Трън и Земен с по 22%. Изключително ниско остава и покритието на територията от кадастралната карта в областта – 4,5%, като по-ниско е само в област Кърджали през 2016 г. Общините Земен, Ковачевци и Трън все още изобщо не са включени в кадастъра.

През 2016 г. за трета поредна година Перник е една от петте области (заедно с Видин, Габрово, Кюстендил и Ловеч), в които на всяко лице на възраст до 14 години включително се падат над две лица на 65 и повече години. Застаряването на населението е следствие както от изключително ниския естествен прираст, така и от отрицателния механичен прираст. През 2016 г., въпреки че се наблюдава увеличение, естественият прираст остава близо двойно по-нисък от средния за страната. Механичният прираст е относително благоприятен на фона на повечето области, почти –2‰, като вероятно близостта до София и възможността за ежедневна трудова миграция към столицата го задържат на тези нива. Въпреки че сравнително висок дял от местното население живее в градовете, гъстотата на населението в област Перник е почти двойно по-ниска от средната за страната.

През 2016 г. за втора поредна година делът на записаните в V–VIII клас в област Перник е по-висок от средния за страната, като разликата се увеличава заради ръста (до 80,3%) в областта и спада в страната (до 78,2%). Дяловете на второгодниците и отпадналите от основното и средното образование в областта остават значително под средните за страната стойности. Същевременно обаче представянето на зрелостниците от областта на матурите е съизмеримо със средното. На матурите по БЕЛ през 2017 г. средната оценка за област Перник е 4,17 (при 4,22 за страната), а делът на слабите оценки се повишава до над 9% (при под 8% за страната). През учебната 2016/2017 г. в Перник следват 40 студенти, което е най-ниският брой, откакто в областта има университет, и най-ниският въобще сред областите, които предлагат висше образование.

Делът на здравноосигурените лица в област Перник отново е по-висок от средния за страната през 2016 г. Броят на общопрактикуващите лекари също остава значително по-висок. Същевременно и през 2016 г. данните показват, че местното население търси и получава специализирана медицинска помощ извън областта – най-вече заради близостта на столицата, в която има най-много специалисти спрямо населението. Перник е областта с най-нисък брой на лекарите от водещите специалности. За пета поредна година Перник е и областта с най-малка леглова база в болниците (2,4 на 1000 души при 5,1 на 1000 души в страната), както и областта с най-малък брой преминали за лечение болни (106 на 1000 души при 235 на 1000 души в страната).

Наказателните съдии в окръжния съд в Перник са сравнително слабо натоварени и през 2016 г. Един съдия разглежда средно по 7,0 дела на месец, докато в страната средният брой достига 9,4 дела на месец. Това обяснява и сравнително бързото правораздаване в областта. През 2016 г. 91% от делата приключват в 3-месечен срок (при 89% в страната), а делът на висящите дела намалява до под 6% при над 8% за страната.
Въпреки че регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността намаляват през 2016 г., те за пета поредна година са повече от относителния брой за страната – 14,2 на 1000 души при 12,6 на 1000 души в страната. Същевременно разкриваемостта на престъпленията в област Перник остава по-ниска от средната. През 2016 г. от регистрираните през годината престъпления 43% са разкрити при 48% за страната.

Сравнително високата степен на урбанизация на област Перник е предпоставка за по-високия дял на населението с достъп до обществена канализация – 79% спрямо 76% за страната през 2015 г. Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води също е висока.
Обемът на образуваните битови отпадъци в областта намалява за трета поредна година и за първи път през 2015 г. е под средните за страната стойности с 352 кг/човек годишно при 422 кг/човек за страната. Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата също намаляват и остават под средното за страната ниво с 261 т/кв.км при 324 т/кв.км за страната.

Интензитетът на културния живот в област Перник е значително по-нисък от средния за страната. Вероятно близостта на областта до столицата се отразява и на поддържането и посещението на културно-развлекателни мероприятия и обекти на територията на областта. И през 2016 г. всички индикатори за областта в тази категория са по-ниски от средните за страната, въпреки че се повишават. Най-голямо е нарастването на средногодишния брой посещения в местните театри – от 83 на 1000 души от населението през 2015 г. до 152 на 1000 души през 2016 г., но дори и тази стойност е над два пъти по-ниска от средната за страната. Интересът към библиотеките в областта също се възражда и нараства рязко, достигайки до 589 посещения на 1000 души, или близо до средните 605 на 1000 души за страната. Нарастване, макар и относително малко, има и при посещенията на музеите в областта. Перник остава една от четирите области без кино и през 2016 г.