Перник

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник нараства през 2021 г. и въпреки че увеличението му е по-високо от средното за страната, той остава сравнително нисък. Заплатите и пенсиите в областта също продължават да се повишават. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 14,1 хил. лв. и е относително ниска (при 18,7 хил. лв. в страната). Средната пенсия обаче е сред най-високите в страната – 591 лв. (при 537 лв. в страната). Причината за това е фактът, че част от жителите на областта са работили в столицата с по-високи възнаграждения, в резултат на което и пенсиите им са относително по-високи. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство в областта е сравнително нисък. Относително ограничено остава нивото на бедност.

Делът на трудоспособното население в област Перник продължава да намалява и е по-нисък от средния за страната – 57,1% в областта при 58,5% в страната през 2022 година. Икономическата активност се повишава и коефициентът и` е сред най-високите в страната (само след този в столицата) – 78,1% (при 73,6% в страната). Това увеличение е съпроводено едновременно от намаление и на заетостта, и на безработицата. Коефициентът на заетост достига 69,2% (при 70,4% в страната), а този на безработицата – 4,3% (при 5,2% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението на областта със средно образование. Докато 54% от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са 70%, като и висшистите, и тези с основно и по-ниско образование са по-малко. Голямо предизвикателство пред местния пазар на труда остава застаряването на населението.

Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба и през 2021 година. Близостта и` до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. В областта функционират 46 предприятия на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната). Вътрешните и чуждите инвестиции нарастват, но остават сравнително ниски. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 1,6 хил. лв. на човек (при 3,1 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – 1,9 хил. евро на човек (при 4,1 хил. евро на човек в страната). Стойността на произведената продукция също се повишава – до 19,5 хил. лв. на човек (при 31,2 хил. лв. на човек в страната). Усвояването на европейски средства нараства, но областта все още е на едно от последните места в страната. Към 30 юни 2023 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 1721 лв. на човек (при 2836 лв. на човек в страната).

Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2022 година: на пътната мрежа е 24 км на 100 кв. км територия (при 18 км на 100 кв. км в страната) и е втората най-висока в страната (след тази в област Габрово), а на железопътната – 4,8 км на 100 кв. км (при 3,6 км на 100 кв. км в страната). Делът на автомагистралите и първокласните пътища остава по-нисък – 15,9% (при 18,5% в страната). Качеството на пътищата е близо до средното за страната, като делът на пътната настилка в добро състояние е 40,7% (при 41,1% в страната). Достъпът на домакинствата до интернет в област Перник нараства значително през последните години, но и през 2022 г. е по-нисък от средния – 84,9% в областта (при 87,3% в страната).

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е сравнително нисък и през 2023 година. Изключение прави само средната ставка за данъка върху прехвърляне на собственост, която е по-висока от средната за страната. Причината за това е, че половината от общините в областта са увеличили ставката на този данък за 2023 година. Значително по-ниски пък са ставките върху превозните средства, таксиметровия превоз и недвижимите нежилищни имоти на юридическите лика. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в общините Брезник и Земен, а най-високи – в община Ковачевци.

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2023 г. леко се повишават, но остават под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта запазва нивото си и през 2023 г. отново е вторият най-нисък в страната (след този на общините в област Кюстендил) – 52,4% (при 70,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините в областта през 2022 г. е 25,4% (при 29,0% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи достига 69,0% (при 84,2% в страната).

Естественият прираст на населението в област Перник остава значително по-нисък от средния за страната със стойност от –16,9‰ при –9,7‰ в страната през 2022 година. Механичният прираст е положителен (3,1‰), но не може да компенсира значителното намаляване на населението. Бързият темп на застаряване на населението на областта се вижда и от коефициентите за възрастова зависимост. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 196,0% (при 165,9% в страната), а към това на 15–64 години – 42,1% (при 37,7% в страната). Делът на градското население е сравнително висок – 78,4% (при 73,6% в страната), но гъстотата му е ниска – 856 души на кв. км (при 1404 души на кв. км в страната).

Делът на децата в детските градини е над средния – 88,6% в областта при 87,3% в страната. Делът на записаните в V–VII клас през 2022 г. е съизмерим със средния за страната, а този на второгодниците остава сравнително нисък. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е близко от средното за страната. Перник е областта, в която делът на обучаващите се в ИКТ сектора и този в транспорта, складирането и пощите са най-високи, въпреки че и двата сектора не предоставят много регионални възможности за заетост. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е сравнително нисък – 29,2 т. (при 35,3 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература също традиционно са по-слаби от средните – „Добър“ 3,64 (при „Добър“ 3,93 в страната). Делът на слабите оценки пък нараства значително до 28,0% (при 17,9% в страната) и е вторият най-висок в страната (след този в област Шумен). Причината за ниския брой на студентите в областта може да се търси в наличието на един университет с малък капацитет на територията на областта– Европейския политехнически университет.

Делът на здравноосигурените лица в областта се повишава, но изостава от средния за страната. Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2022 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник продължава да е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,6 на хиляда души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (5,9 легла на хиляда души). Преминалите за лечение болни също са най-малко в сравнение с останалите области – 61 на хиляда души (при 235 на хиляда души в страната). Тези показатели навеждат на мисълта, че жителите на областта търсят здравни грижи извън нея – вероятно в столичните болници. Средната продължителност на живота в областта е близка, но под средната за страната. Коефициентът на детска смъртност намалява значително и е сред най-ниските в страната.

Натовареността на наказателните съдии в област Перник е съизмерима със средната за страната – 9,6 дела на съдия месечно в областта при 10,1 дела на съдия в страната. Бързината на правораздаването също е подобна на средната с 89% от делата, приключили в 3-месечен срок. Броят на престъпленията е близък до средния за страната, а разкриваемостта им – малко по-висока. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта през 2022 г. са 11,4 на хиляда души от населението (при 11,6 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е 51% (при 49% в страната).

Сравнително високият дял на градското население в областта е свързан и с голям дял на населението, живеещо в селища с обществена канализация – 79,4% (при 74,8% в страната) през 2021 година. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 74,3% (при 66,8% в страната). Перник е областта с най-голям обем на образуваните битови отпадъци и през 2021 г. – 531 кг на човек годишно (при 445 кг на човек в страната). Същевременно обаче на практика целият отпадък се предава за третиране и рециклиране (при 74% в страната). Делът на горската територия е сравнително висок (41% при 33% в страната), но нарушената територия е двойно над средната – 0,96% в областта при 0,43% в страната през 2022 година. Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението остават сравнително малко.

Перник е сред областите със сравнително слаб културен живот в страната, което вероятно се дължи на близостта на областта до столицата. Посещенията в кината в областта през 2022 г. нарастват бързо и достигат 625 на хиляда души, изпреварвайки средния брой в страната (590 на хиляда души). Посещенията в местните музеи и библиотеки обаче изостават значително. Туристическият сектор също е слабо интензивен. Броят на леглата в местата за настаняване са 5 на хиляда души (при 55 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 329 на хиляда души (при 3739 на хиляда души в страната). Делът на наетите в сектора също е сравнително нисък.