Сравнително високите доходи са предпоставка за относително ниска степен на бедност в областта. Работната сила е представена от висок дял на хората със средно образование. Голямо предизвикателство пред местния пазар на труда остава застаряването на населението. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Усвояването на европейски средства нараства, но областта все още е на едно от последните места в страната. Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава нисък, но качеството на пътищата е добро. Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е сравнително нисък и през 2021 г. Покритието на кадастралната карта в областта нараства бързо. Оценката за прозрачността в работата на общините е една от на-слабите в страната.
Възрастовата зависимост в областта продължава да се задълбочава и е сред най-високите в страната. Резултатите на матурата по български език и литература през 2021 г. се влошават и традиционно са по-ниски от средните. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници. Преминалите за лечение болни също са сред най-малобройните. Натовареността на наказателните съдии в област Перник е сравнително ниска, но това не се отразява на бързината на правораздаването. Сравнително високият дял на градското население е свързан и с голям дял на населението, живеещо в селища с обществена канализация. Перник е областта с най-слаб културен живот в страната, което вероятно е свързано и с близостта до столицата.
Изтеглете доклади за предишни години:
Изберете регион от картата, за да видите детайли.
През 2019 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник нараства символично и стойността му достига 9,4 хил. лв. (при 17,2 хил. лв. в страната). Същевременно нарастването на заплатите и доходите е по-бързо. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 11,4 хил. лв. (при 15,2 хил. лв. в страната), а доходът на лице от домакинството продължава да е сред най-високите в страната – малко над 7 хил. лв. (при 6 хил. лв. в страната). Разликата идва от това, че данните за заплатите са на база място на наемане, а тези за доходите на домакинствата – място на живеене. С други думи, живеещите в Перник и работещи в столицата имат положителен ефект върху статистиката за доходите на домакинствата, но не и върху заплатите. Сравнително високите доходи се изразяват и в относително ниска степен на бедност в областта. През 2019 г. делът на населението, живеещо с материални лишения в област Перник, е 18,8% (при 19,9% в страната), а делът на живеещите под линията на бедност за страната е 14,2% (при 22,6% в страната).
БВП на човек от населението (2019) |
9356.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Средногодишен доход на лице от домакинството (2019) |
7049.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Средна годишна брутна заплата на наетите (2019) |
11434.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Процент от населението, живеещо с материални лишения (2019) |
18.80% >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
|
Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за страната (2019) |
14.20% >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
Икономическата активност в област Перник намалява леко през 2020 г., но остава сред най-високите в страната – 78,1% (при 73,7% в страната). Това намаление е съпроводено от свиване на заетостта и повишаване на безработицата. Коефициентът на заетост достига 69,8% (при 68,5% в страната), а този на безработицата – 8,3% (при 5,2% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял на хората със средно образование. Докато малко над половината от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са почти 2/3, като и висшистите, и тези с основно и по-ниско образование са по-малко. Голямо предизвикателство пред местния пазар на труда остава застаряването на населението. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на 15–19 години към това на 60–64 години е 49,5% (при 67,1% в страната). Това означава, че на всеки 100 възрастни, на които предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, отговарят около под 50 младежи, които ще се включат в работната сила.
Средногодишен коефициент на безработица (15-64) (2020) |
8.30% >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Коефициент на демографско заместване (2020) |
49.50% >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
|
Средногодишен коефициент на заетост (15-64) (2020) |
69.80% >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2020) |
25.10% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Относителен дял на населението на възраст между 25-64 години с основно и по-ниско образование (2020) |
11.30% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Средногодишен коефициент на икономическа активност (15-64) (2020) |
78.10% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Близостта и` до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. През 2019 г. в областта функционират 46 предприятия на 1000 души от населението (при 61 на 1000 души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват, но ниската им база ги оставя на едно от последните места в страната. През 2019 г. те са 1222 лв./човек от населението (при 3155 лв./човек в страната). При преките чуждестранни инвестиции се наблюдава 5-процентен отлив и те достигат 1561 евро/човек (при 3655 евро/човек в страната). Същото е намалението и при обема на произведената в областта продукция и тя е 16,7 хил. лв./човек (при 28,0 хил. лв./човек в страната). Усвояването на европейски средства нараства, но областта все още е на едно от последните места в страната. Към 15 юни 2021 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 1194 лв./човек (при 2217 лв./човек в страната).
Нефинансови предприятия на 1 000 души (2019) |
46.00 >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Разходи за придобиване на ДМА на човек (2019) |
1222.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Изплатени суми по ОП на общините на човек (2021) |
1194.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 8 години
|
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население (с натрупване) (2019) |
1561.00 евро >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2020 г. Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава по-нисък (15,7% при 18,5% в страната), но качеството на пътищата е сравнително добро през 2019 г. Пътната настилка в добро състояние е 46,9% при 41,4% в страната. Достъпът на домакинствата до интернет в областта нараства значително и изпреварва средните стойности за страната – 83,4% (при 78,9% в страната). Делът на газифицираните домакинства е нисък – 0,7% (при 3,1% в страната) през 2020 г. Инсталираните ВЕИ мощности са едва 0,07 kW/човек (при 0,60 kW/човек в страната).
Гъстота на пътната мрежа (2020) |
23.90 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Гъстота на железопътната мрежа (2020) |
4.80 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Относителен дял на автомагистралите и първокласните пътища (2020) |
15.70% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (2020) |
83.40% >
|
Статистически данни за последните 15 години
|
|
Относителен дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца (2017) |
64.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на пътната настилка в добро състояние (2019) |
46.90% >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е сравнително нисък и през 2021 г., като и при петте разглеждани данъка средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Особено голяма е разликата при облагането на превозните средства и при прехвърлянето на собственост. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в общините Брезник и Трън.
Размер на данъчната ставка върху недвижимите имоти (2021) |
1.92‰ >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данък върху превозните средства (2021) |
1.38 лв./kW >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
|
Годишен патентен данък за търговия на дребно (2021) |
9.88 лв./кв.м >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Такса за битови отпадъци (2018) |
6.73‰ >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество (2021) |
2.45‰ >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Среден размер на годишен данък за таксиметров превоз (2021) |
300.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 5 години
|
Покритието на кадастралната карта в областта нараства бързо и през 2019 г. за втора поредна година изпреварва средните стойности в страната. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2021 г. се повишават, но остават под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта намалява и през 2021 г. е вторият най-нисък в страната (след този на общините в област Кърджали) – 59,6% при 73,2% в страната. В рамките на областта най-висока оценка получава община Брезник, а най-ниска – община Земен.
Покритие на кадастъра (2019) |
96.10% >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Развитие на електронното правителство (2021) |
3.01/5 >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Развитие на услугата "едно гише" (2021) |
2.99/5 >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Рейтинг за прозрачност (2021) |
59.60% >
|
Статистически данни за последните 8 години
|
|
Индекс на местната система за почтеност (2016) |
3.04/5.00 >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
Естественият прираст на населението в област Перник продължава да намалява и спадът му е значителен през 2020 г., отдалечавайки още повече стойността на коефициента от средните стойности (–16,3‰ при –9,5‰ в страната). Същевременно обаче областта привлича голям брой жители – тенденция, характерна за почти цялата страна през 2020 г., но особено ясно изразена в областите около столицата (София и Перник). Коефициентът на механичен прираст в областта за първи път през последното десетилетие е положителна величина и достига 26,6‰. Възрастовата зависимост в областта продължава да се задълбочава и е сред най-високите в страната и през 2020 г. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 204,0% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – 40,7% (при 34,1% в страната). Делът на градското население е сравнително висок – 77,9% (при 72,9% в страната), но гъстотата му е ниска – 922 души/кв.км (при 1506 души/кв.км в страната).
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 0-15 (2020) |
204.00% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 15-64 (2020) |
40.70% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Относителен дял на населението в градовете (2020) |
77.90% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Гъстота на населението към територията на населените места (2020) |
922.00 души/кв.км >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Коефициент на естествен прираст (2020) |
-16.30‰ >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Коефициент на механичен прираст (2020) |
26.60‰ >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
Делът на записаните в V–VIII клас намалява през 2020 г. до 89,6%, но продължава да е по-висок от средния в страната (86,5%). Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование също се свиват и остават под средните в страната. Второгодниците са 0,42% при 0,55% в страната, напусналите училище – 1,5% при 2,5% в страната. Броят на учителите остава сравнително висок – 92 преподаватели на 1000 ученици (при 87 на 1000 ученици в страната). Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта се повишава значително (с над 3 т.), но остава сравнително нисък – 32,0 т. (при 37,9 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература намаляват и традиционно са по-ниски от средните през 2021 г. – „Добър“ 4,06 при „Добър“ 4,21 в страната. Същевременно обаче делът на слабите оценки се свива и за трета поредна година е под средния – 6,6% в област Перник при 7,0% в страната. Причина за ниския брой на студентите в областта може да се търси в близостта на Перник до столицата.
Брой на студентите на 1 000 души (2020) |
0.00 студенти >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Нетен коефициент на записване на населението, V-VIII клас (2020) |
89.60% >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Процент на второгодниците (2020) |
0.42% >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Напуснали образователната система (2019) |
1.50% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Процент оценки по БЕЛ под 3,00 (2021) |
6.60 >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
|
Средни оценки на държавен зрелостен изпит по БЕЛ (2021) |
4.06 >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
|
Брой на преподавателите в основно и средно образование на 1 000 ученикa (2020) |
92.00 учители >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2014) |
17.80% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Делът на здравноосигурените лица намалява, но остава по-висок от средния за страната – 89,6% (при 88,7% в страната) през 2020 г. Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2020 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,45 на 1000 души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (5,52 легла на 1000 души). Преминалите за лечение болни също са сред най-малобройните – 80 на 1000 души (при 138 на 1000 души в страната). Тези показатели само подсказват, че жителите на областта търсят здравни грижи извън нея – вероятно в столичните болници. Коефициентът на детска смъртност в областта намалява значително и е под средния за страната.
Брой души на един общопрактикуващ лекар (2020) |
1536.00 >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Брой лица на един лекар от водеща специалност (2018) |
611.00 >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Здравноосигурени лица (2020) |
89.60% >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
|
Брой болнични легла в МБАЛ на 1 000 души (2020) |
2.45 >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Преминали болни през МБАЛ на 1 000 души от населението (2020) |
80.00 >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
|
Коефициент на детска смъртност (2020) |
5.00‰ >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
Натовареността на наказателните съдии в област Перник е сравнително ниска, но това не се отразява на бързината на правораздаването през 2020 г. Местните съдии разглеждат средно по 5,8 дела месечно (при 8,6 дела на съдия в страната). Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, спада до 90% (колкото е в страната), а висящите дела се увеличават двойно до 13% (при 11% в страната). Броят на престъпленията е близък, но над средния за страната, докато степента на разкриването им не се различава съществено. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта са 10,9 на 1000 души от населението (при 9,9 на 1000 души в страната), а разкриваемостта им е 52,7% (при 52,1% в страната).
Дял на наказателните дела, свършили в 3-месечен срок (2020) |
90.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на висящите наказателни дела (2020) |
13.30% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Натовареност по щат на наказателните съдии в окръжните съдилища (2020) |
5.80 дела/съдия/месец >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението (2020) |
10.90 >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Разкрити престъпления срещу личността и собствеността от регистрираните през годината (2020) |
52.70% >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
Сравнително високият дял на градското население е свързан и с голям дял на населението, живеещо в селища с обществена канализация – 79,6% (при 76,4% в страната) през 2019 г. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 74,5% (при 64,6% в страната). Перник е сред областите с най-висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2018 г. – 472 кг/човек годишно (при 409 кг/човек в страната). Същевременно обаче делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци също е висок – 86% (при 71% в страната).
Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата в областта са 108 т/кв.км през 2019 г.
Образувани битови отпадъци на човек от обслужваното население (2018) |
472.00 кг./човек >
|
Статистически данни за последните 15 години
|
|
Дял на населението в селища с общ. канализация, свързано с ПСОВ (2019) |
74.50% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Дял на населението в селища с обществена канализация (2019) |
79.60% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Емисии на вредни вещества в атмосферата (2019) |
107.80 тонове/кв.км. >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
Перник е областта с най-слаб културен живот в страната, което вероятно е свързано и с близостта и` до столицата. Посещенията в кината в областта са 19 на 1000 души от населението при десетократно по-висок брой в страната (190 на 1000 души). Пандемията и ограничаването на културните мероприятия в страната се отразяват и в областта. Посещенията в местните музеи намаляват с 51% (при 58% в страната) до 156 на 1000 души (при 322 на 1000 души в страната). Свиването при посещенията в библиотеките пък е с 42% (при 30% в страната) до 135 на 1000 души (при 480 на 1000 души в страната).
Брой посещения в кината на 1 000 души от средногодишното население (2020) |
19.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Брой посещения в театрите на 1 000 души от средногодишното население (2019) |
65.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой посещения в музеите на 1 000 души от средногодишното население (2020) |
156.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Брой посещения в библиотеките на 1 000 души от средногодишното население (2020) |
135.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Седем на сто от малките предприятия са получили европейски средства за справяне с ковид-кризата 18.07.2022
В етап на относително затишие на разпространението на Covid-19 правим равносметка на изминалите две години на активно...
Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки 04.07.2022
Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и...