По икономическо развитие Перник е в средата на класацията. Сравнително високите доходи са предпоставка за относително ниска степен на бедност в областта. Работната сила е представена от висок дял на хората със средно образование. Голямо предизвикателство пред местния пазар на труда остава застаряването на населението. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава нисък, но качеството на пътищата е добро. Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е сравнително нисък. Оценката за прозрачността в работата на общините е една от най-слабите в страната.
Възрастовата зависимост в областта продължава да се задълбочава и е сред най-високите в страната. Резултатите на учениците традиционно са по-ниски от средните. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници. Броят на престъпленията е близък до средния за страната, а разкриваемостта им – малко по-висока. Обемът на образуваните битови отпадъци е най-високият в страната. Перник е областта с най-слаб културен живот в страната, което вероятно е свързано и с близостта до столицата.
Изтеглете доклади за предишни години:
Изберете регион от картата, за да видите детайли.
През 2020 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник намалява леко и стойността му достига 9,4 хил. лв. (при 17,3 хил. лв. в страната). Същевременно заплатите и доходи нарастват, но ръстът им е по-нисък от средния. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 12,4 хил. лв. (при 16,7 хил. лв. в страната), а доходът на лице от домакинството продължава да е сред най-високите в страната – 8,3 хил. лв. (при 7,7 хил. лв. в страната). Разликата идва от това, че данните за заплатите са на база място на наемане, а тези за доходите на домакинствата – място на живеене. С други думи, живеещите в Перник и работещи в столицата имат положителен ефект върху статистиката за доходите на домакинствата, но не и върху заплатите. Сравнително високите доходи са предпоставка и за относително ниска степен на бедност в областта. През 2020 г. делът на населението, живеещо с материални лишения в област Перник, е 16,7% (при 19,4% в страната), а делът на живеещите под националната линия на бедност – 19,1% (при 22,1% в страната) през 2021 г.
БВП на човек от населението (2020) |
9352.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Средногодишен доход на лице от домакинството (2021) |
8295.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Средна годишна брутна заплата на наетите (2020) |
12359.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
|
Процент от населението, живеещо с материални лишения (2021) |
16.70% >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за страната (2021) |
19.10% >
|
Статистически данни за последните 4 години
|
През 2021 г. безработицата намалява, а икономическата активност и заетостта нарастват. Коефициентите на икономическа активност и заетост продължават да са сравнително високи, достигайки съответно 76,9% (при 72,0% в страната) и 71,2% (при 68,1% в страната). Същевременно коефициентът на безработица остава относително неблагоприятен, въпреки че намалява до 7,5% (при 5,3% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението на областта със средно образование. Докато малко над половината от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са почти 2/3, като и висшистите, и тези с основно и по-ниско образование са по-малко. Голямо предизвикателство пред местния пазар на труда остава застаряването на населението. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на 15–19 години към това на 60–64 години е 50,3% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 възрастни, на които предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, отговарят около двойно по-малко младежи, които ще се включат в работната сила.
Средногодишен коефициент на безработица (15-64) (2021) |
7.50% >
|
Статистически данни за последните 22 години
|
|
Коефициент на демографско заместване (2021) |
50.33% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Средногодишен коефициент на заетост (15-64) (2021) |
71.20% >
|
Статистически данни за последните 22 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2021) |
18.00% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Относителен дял на населението на възраст между 25-64 години с основно и по-ниско образование (2021) |
11.30% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Средногодишен коефициент на икономическа активност (15-64) (2021) |
76.90% >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Близостта и` до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. През 2020 г. в областта функционират 45 предприятия на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната). Вътрешните и чуждите инвестиции нарастват значително, но остават сравнително ниски. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 1,4 хил. лв. на човек (при 3,3 хил. лв. на човек в страната), а преките чуждестранни инвестиции – 1,9 хил. евро на човек (при 3,9 хил. евро на човек в страната). Въпреки това стойността на произведената продукция се свива за втора поредна година и през 2020 г. е 15,2 хил. лв. на човек (при 27,2 хил. лв. на човек в страната). Усвояването на европейски средства нараства, но областта все още е на едно от последните места в страната. Към 30 юни 2022 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 1,4 хил. лв. на човек.
Нефинансови предприятия на 1 000 души (2020) |
45.00 >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Разходи за придобиване на ДМА на човек (2020) |
1432.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Изплатени суми по ОП на общините на човек (2022) |
1363.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население (с натрупване) (2020) |
1872.00 евро >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2021 година. Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава по-нисък (15,9% при 18,5% в страната), но качеството на пътищата е сравнително добро. Пътната настилка в добро състояние е 41% при 42% в страната. Достъпът на домакинствата до интернет в областта нараства значително през последните години и през 2021 г. е близък до средния – 82,8% в областта при 83,5% в страната. Делът на газифицираните домакинства е нисък, но се повишава – 1,8% (при 5,3% в страната) през 2020 година. Инсталираните ВЕИ мощности са едва 0,07 kW на човек (при 0,62 kW на човек в страната).
Гъстота на пътната мрежа (2021) |
24.00 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 22 години
|
|
Гъстота на железопътната мрежа (2021) |
4.80 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 22 години
|
|
Относителен дял на автомагистралите и първокласните пътища (2021) |
15.90% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (2021) |
82.80% >
|
Статистически данни за последните 16 години
|
|
Относителен дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца (2017) |
64.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на пътната настилка в добро състояние (2021) |
41.30% >
|
Статистически данни за последните 16 години
|
Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е сравнително нисък и през 2022 г., като и при петте разглеждани данъка средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Особено голяма е разликата при облагането на превозните средства и при прехвърлянето на собственост. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в общините Брезник и Земен, а най-високи – в община Ковачевци.
Размер на данъчната ставка върху недвижимите имоти (2022) |
1.96‰ >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данък върху превозните средства (2022) |
1.37 лв./kW >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Годишен патентен данък за търговия на дребно (2022) |
9.89 лв./кв.м >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Такса за битови отпадъци (2018) |
6.73‰ >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество (2022) |
2.45‰ >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Среден размер на годишен данък за таксиметров превоз (2022) |
294.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 6 години
|
Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2022 г. като цяло запазват нивото си и остават значително под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта намалява и през 2022 г. отново е вторият най-нисък в страната (след този на общините в област Кюстендил) – 52,4% при 70,2% в страната.
Покритие на кадастъра (2021) |
97.20% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Развитие на електронното правителство (2022) |
3.03/5 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Развитие на услугата "едно гише" (2022) |
2.95/5 >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Рейтинг за прозрачност (2022) |
52.40% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Индекс на местната система за почтеност (2016) |
3.04/5.00 >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
Естественият прираст на населението в област Перник продължава да намалява и спадът му е значителен и през 2021 г., достигайки –21,2‰ (при –13,2‰). Механичният прираст намалява, но остава положителен (1,1‰). Бързият темп на застаряване на населението на областта се вижда и от коефициентите за възрастова зависимост. През 2021 г. съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 200,8% (при 149,3% в страната), а към това на 15–64 години – 40,5% (при 34,0% в страната). Делът на градското население е сравнително висок – 78,1% (при 73,1% в страната), но гъстотата му е ниска – 904 души на кв. км (при 1489 души на кв. км в страната).
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 0-15 (2021) |
200.80% >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 15-64 (2021) |
40.50% >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Относителен дял на населението в градовете (2021) |
78.10% >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Гъстота на населението към територията на населените места (2021) |
904.00 души/кв.км >
|
Статистически данни за последните 22 години
|
|
Коефициент на естествен прираст (2021) |
-21.20‰ >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Коефициент на механичен прираст (2021) |
1.10‰ >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
Делът на записаните в V–VII клас през 2021 г. е 91,0% и продължава да е по-висок от средния в страната (85,9%). Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование също са под средните в страната. Броят на учителите остава сравнително висок – 102 преподаватели на хиляда ученици (при 97 на хиляда ученици в страната). Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е сравнително нисък – 28,4 т. (при 35,3 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература също традиционно са по-слаби от средните – „Добър“ 3,79 при „Добър“ 3,97 в страната. Делът на слабите оценки пък е 18,2% (при 17,0% в страната). Причина за ниския брой на студентите в областта може да се търси в близостта на Перник до столицата.
Брой на студентите на 1 000 души (2021) |
0.00 студенти >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Нетен коефициент на записване на населението, V-VIII клас (2021) |
91.00% >
|
Статистически данни за последните 5 години
|
|
Процент на второгодниците (2021) |
0.63% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Напуснали образователната система (2019) |
1.50% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Процент оценки по БЕЛ под 3,00 (2022) |
18.20 >
|
Статистически данни за последните 15 години
|
|
Средни оценки на държавен зрелостен изпит по БЕЛ (2022) |
3.79 >
|
Статистически данни за последните 15 години
|
|
Брой на преподавателите в основно и средно образование на 1 000 ученикa (2021) |
102.00 учители >
|
Статистически данни за последните 22 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2014) |
17.80% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Делът на здравноосигурените лица намалява, но остава по-висок от средния за страната – 89,3% (при 88,7% в страната). Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2021 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,49 на хиляда души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (5,62 легла на хиляда души). Преминалите за лечение болни също са най-малко – 58,5 на хиляда души (при 222,6 на хиляда души в страната). Тези показатели само подсказват, че жителите на областта търсят здравни грижи извън нея – вероятно в столичните болници. Коефициентът на детска смъртност в областта намалява значително и е под средния за страната.
Брой души на един общопрактикуващ лекар (2021) |
1595.00 >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Брой лица на един лекар от водеща специалност (2018) |
611.00 >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Здравноосигурени лица (2021) |
89.30% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Брой болнични легла в МБАЛ на 1 000 души (2021) |
2.49 >
|
Статистически данни за последните 21 години
|
|
Преминали болни през МБАЛ на 1 000 души от населението (2021) |
58.50 >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Коефициент на детска смъртност (2021) |
3.50‰ >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
Натовареността на наказателните съдии в област Перник се повишава рязко през 2021 г. и за пръв път от поне десетилетие изпреварва средната, което се отразява негативно и на бързината на правораздаването. Местните съдии разглеждат средно по 9,7 дела месечно (при 9,0 дела на съдия в страната). Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, спада до 86% (при 89% в страната). Броят на престъпленията е близък до средния за страната, а разкриваемостта им – малко по-висока. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта през 2021 г. са 9,7 на хиляда души от населението (при 9,8 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е 55,7% (при 51,7% в страната).
Дял на наказателните дела, свършили в 3-месечен срок (2021) |
86.00% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Дял на висящите наказателни дела (2021) |
8.80% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Натовареност по щат на наказателните съдии в окръжните съдилища (2021) |
9.70 дела/съдия/месец >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението (2021) |
9.70 >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
|
Разкрити престъпления срещу личността и собствеността от регистрираните през годината (2021) |
55.70% >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
Сравнително високият дял на градското население е свързан и с голям дял на населението, живеещо в селища с обществена канализация – 78,9% (при 76,3% в страната) през 2020 година. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 73,8% (при 66,7% в страната). Перник е областта с най-висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2020 г. – 543 кг на човек годишно (при 409 кг на човек в страната). Същевременно обаче делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци също е висок – 75,8% (при 69,3% в страната). Делът на горската територия е сравнително висок (40,2% при 33,1% в страната), но нарушената територия е двойно над средната – 0,96% в областта при 0,42% в страната през 2021 година.
Образувани битови отпадъци на човек от обслужваното население (2020) |
543.00 кг./човек >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Дял на населението в селища с общ. канализация, свързано с ПСОВ (2020) |
73.80% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Дял на населението в селища с обществена канализация (2020) |
78.90% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Емисии на вредни вещества в атмосферата (2019) |
107.80 тонове/кв.км. >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
Перник е сред областите с най-слаб културен живот в страната (само преди област Кърджали), което вероятно в случая е свързано и с близостта до столицата. Посещенията в кината в областта през 2021 г. са 99 на хиляда души от населението (при 351 на хиляда души в страната). Посещенията в музеите са 263 на хиляда души (при 426 на хиляда души в страната), а в библиотеките – 174 на хиляда души (при 449 на хиляда души в страната).
Брой посещения в кината на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
99.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Брой посещения в театрите на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
0.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Брой посещения в музеите на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
263.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Брой посещения в библиотеките на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
174.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 (Английско издание) 28.02.2023
ИПИ представи английското издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 г.
Туризмът и градският живот в София забравиха за пандемията и вече отчитат рекорди 27.01.2023
Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната...