Перник

Въпреки значителните подобрения през последните години Перник остава на едно от последните места в страната по БВП на човек от населението. Само за година ръстът на областта по този показател е бил 12%, като през 2017 г. той достига 7735 лв./човек. Тази стойност обаче е едва 54% от средното за страната, като в периода 2016–2017 г. се наблюдава подобрение. Влиянието на близостта на Перник до силно развития и динамичен трудов пазар на София (столица) и на трудовата мобилност личи в разликата между заплатите и доходите на домакинствата в Перник и средните стойности за страната. Докато заплатите на наетите в областта покриват 75% от средните за страната през 2017 г. (номинално 9321 лв. брутно годишно), то доходите са цели 112% (6269 лв./лице от домакинство). Разликата идва от това, че данните за заплатите са на база място на наемане, а тези за доходите на домакинствата – място на живеене.

Пазарът на труда в област Перник изглежда в относително добро състояние. Средногодишният коефициент на заетост на населението на 15–64 години през 2018 г. остава почти непроменен в сравнение с 2017 г. и малко под средния за страната. Това е и най-високата стойност на показателя за последните 15 години. Същевременно икономическата активност в областта се покачва малко и достига втората най-висока стойност за последното десетилетие, изпреварвайки средната стойност за страната. На този фон лекото покачване на безработицата не е изненадващо, тъй като то по-скоро показва активизиране на населението в трудоспособна възраст, което търси заетост, отколкото влошаване на пазара на труда и/или освобождаване на наети лица. Коефициентът достига 7,5% през 2018 г., което е втората най-ниска стойност от 2011 г., но остава над средните за страната 5,3%. През 2018 г. се запазва тенденцията за увеличаване на дела на икономически активното население с висше образование до 23,8%. Най-притеснителният индикатор за бъдещето на трудовия пазар в Перник обаче е съотношението на населението на възраст 15–19 години към това на възраст 60–64 години, което илюстрира устойчивото развитие на работната сила – под един младеж на двама възрастни, като по-слабо представяне на индикатора се наблюдава единствено в област Смолян.

Влиянието на икономиката на столицата и мобилността на работната сила личи и в инвестиционната дейност в Перник. В областта са активни 43 нефинансови предприятия на 1000 души население през 2017 г. – значително под средните за България 57, като броят им се увеличава леко през 2012–2016 г. Липсата на особена инвестиционна активност намира израз и в относително ниските разходи за придобиване на ДМА – през 2017 г. те възлизат на 1055 лв./човек, което е над два пъти по-малко от средното за страната и три пъти по-ниско в сравнение с 2008 г. Областта не може да се похвали и с особени ПЧИ, като размерът им към края на 2017 г. възлиза на 1658 лв./човек – около два пъти по-малко от средното и с тенденция към спад през последните три години. Перник е и една от трите области с под 1000 лв./човек усвоени евросредства към средата на 2019 г., като в нея е и единствената община, която няма реализиран европроект в новия програмен период – община Ковачевци.

Инфраструктурата в Перник остава почти без промяна през последните няколко години. Областта разполага с най-гъстата пътна мрежа в страната след Габрово – 24 км/100 кв.км територия спрямо 17,9 км/100 кв.км средно за страната. Въпреки това делът на магистралите и първокласните пътища остава непроменен в периода 2013–2017 г., а делът на пътната настилка с добро качество се влошава след 2014 г. Железопътната мрежа също е с относително по-висока гъстота – 4,8 км/100 кв.км територия. Достъпът на домакинствата до интернет също е под средния. През последните години се наблюдава тенденция на увеличаването му, но темпът на настигане на средните за страната стойности е непостоянен.

Местните данъци в областта са едни от най-благоприятните в страната и не търпят чувствителни изменения през последните години. Те са относително ниски спрямо средните за страната, като това е най-видимо при годишния данък за таксиметров превоз, който е на най-ниската възможна стойност – 300 лв., във всички общини в областта. Относително по-нисък е и патентният данък за търговците на дребно, както и този върху нежилищните имоти на юридическите лица.

Подобно на много от останалите области, през 2018 г. в област Перник се наблюдава значителен скок в покритието на кадастралната карта – от 12,4 до 75% от територията. В същото време оценката на предоставяните от администрацията услуги на едно гише е намаляла до 3,01 от 5,00, а тази на електронните услуги в общините отстъпва до 2,97 от 5,00. ПДИ оценява прозрачността на администрацията на 63% – със 7 пр.п. под средното за страната, но се наблюдава сериозно подобрение през последните години.

Перник е сред областите с подчертано негативни демографски тенденции, особено по отношение на естествения прираст. Въпреки че разликата между раждаемостта и смъртността, изглежда, се е стабилизирала между –11 и –12‰ през последното десетилетие, коефициентът сочи към бързи и негативни промени и в размера на населението, и във възрастовата му структура. Механичният прираст на населението е по-малко негативен (–0,7‰ през 2018 г.) в сравнение с повечето области в страната, но също влошава демографската структура на населението в област Перник. В резултат на тези две тенденции коефициентите на възрастова зависимост показват относително бързо застаряване на населението, като през 2018 г. на всеки 10 души в активна възраст в областта се падат 4-ма в пенсионна на фона на 3-ма в началото на десетилетието. Любопитно е и обстоятелството, че Перник има сравнително висок дял на градското население – 79%, но същевременно гъстотата на населението е сред по-ниските в страната.

Въпреки че в областта има университет, студентите в нея са едва един на 1000 души с тенденция на намаляване в периода 2014–2018 г., което говори за слаб интерес и/или сравнително ниско качество на предлаганото в него образование. Тук отново ключова роля може да има близостта до София (столица), където е концентрирана основната част от университетската инфраструктура в страната. От друга страна, качеството на училищното образование се приближава до средните за страната стойности, като област Перник има един от най-високите дялове на учители на 1000 ученици – 90 спрямо 84 на 1000 ученици средно за страната. Записването и задържането на учениците се подобрява значително през последните години, като коефициентът на записване в основно образование е 91% през 2018 г. спрямо 77% през 2013 г. Повтарящите ученици също са намалели значително – от 0,7% през 2016 г. до 0,3% през 2018 г. През последните две години обаче се наблюдава увеличение на дела на отпадналите от основното и средното образование. Резултатите на последното издание на зрелостните изпити са почти идентични със средните за страната, а делът на слабите оценки е малко по-нисък – 7,5% спрямо 8,7%.

Перник е сред областите с относително благоприятни здравни условия. Населението на един общопрактикуващ лекар е под средното за страната, но пък областта е сред онези с най-малко лекари специалисти в страната (611 души на един специализиран лекар), което най-вероятно се дължи на лесния достъп до специализирани здравни услуги в София (столица). През последното десетилетие няма чувствителна промяна в дела на здравноосигурените лица, който се колебае около 89–90% от населението. Областта е с втория най-нисък брой болни, преминали през МБАЛ през 2018 г. – едва 109 на 1000 души, но това отново може да се отдаде на близостта на далеч по-развитата здравна инфраструктура на столицата. Коефициентът на детска смъртност в областта е сравнително стабилен в периода 2013–2017 г., но през 2018 г. се наблюдава рязко увеличение.

Правораздаването в област Перник е сравнително бързо, като 94% от наказателните дела се разрешават в рамките на 3 месеца. Същевременно висящите наказателни дела са значително под средното за страната – 5,4% от всички спрямо 8,7% средно за страната. Това може да се обясни с ниската натовареност на съдиите – те разглеждат средно по 4,9 наказателни дела на месец, като по-малка натовареност се наблюдава само в Търговище (3,5 дела месечно). Въпреки че престъпленията срещу личността и собствеността в областта са малко над средното – 13,7 на 1000 души през 2018 г., тенденцията през последните години е към намаляване. Паралелно с това разкриваемостта на престъпленията се е повишила, като през 2018 г. почти половината престъпления срещу личността и собствеността са били разкрити на фона на по-малко от една трета през 2012 г.

В периода между 2009 и 2017 г. количеството битови отпадъци в област Перник е намаляло повече от четири пъти – от 1772 до едва 416 кг/човек годишно. Този процес върви паралелно с подобряването на чистотата на въздуха, като емисиите на въглероден диоксид са намалели от 298 т/кв.км през 2011 г. до 228 т/кв.км през 2017 г. Дяловете на населението с достъп до обществена канализация и на това, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води, остават почти непроменени от началото на десетилетието, като и по двата показателя Перник се класира над средното за страната.

Развитието на културата е сред най-слабите страни на Перник. През последните години интересът към театрите постепенно намалява, като средногодишният брой посещения в тях се свива до 15 на 1000 души – най-слабият резултат за областите, в които има театър, спрямо 340 средно за България. Много нисък е интересът и към музеите и библиотеките в областта, съответно с 317 и 253 посещения на 1000 души. Скромният културен живот в рамките на областта отново може да бъде отдаден на близостта на София (столица), която предлага далеч по-богата и привлекателна културна програма.