Перник

През 2019 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник нараства символично и стойността му достига 9,4 хил. лв. (при 17,2 хил. лв. в страната). Същевременно нарастването на заплатите и доходите е по-бързо. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 11,4 хил. лв. (при 15,2 хил. лв. в страната), а доходът на лице от домакинството продължава да е сред най-високите в страната – малко над 7 хил. лв. (при 6 хил. лв. в страната). Разликата идва от това, че данните за заплатите са на база място на наемане, а тези за доходите на домакинствата – място на живеене. С други думи, живеещите в Перник и работещи в столицата имат положителен ефект върху статистиката за доходите на домакинствата, но не и върху заплатите. Сравнително високите доходи се изразяват и в относително ниска степен на бедност в областта. През 2019 г. делът на населението, живеещо с материални лишения в област Перник, е 18,8% (при 19,9% в страната), а делът на живеещите под линията на бедност за страната е 14,2% (при 22,6% в страната).

Икономическата активност в област Перник намалява леко през 2020 г., но остава сред най-високите в страната – 78,1% (при 73,7% в страната). Това намаление е съпроводено от свиване на заетостта и повишаване на безработицата. Коефициентът на заетост достига 69,8% (при 68,5% в страната), а този на безработицата – 8,3% (при 5,2% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял на хората със средно образование. Докато малко над половината от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са почти 2/3, като и висшистите, и тези с основно и по-ниско образование са по-малко. Голямо предизвикателство пред местния пазар на труда остава застаряването на населението. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на 15–19 години към това на 60–64 години е 49,5% (при 67,1% в страната). Това означава, че на всеки 100 възрастни, на които предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, отговарят около под 50 младежи, които ще се включат в работната сила.

Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Близостта и` до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. През 2019 г. в областта функционират 46 предприятия на 1000 души от населението (при 61 на 1000 души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват, но ниската им база ги оставя на едно от последните места в страната. През 2019 г. те са 1222 лв./човек от населението (при 3155 лв./човек в страната). При преките чуждестранни инвестиции се наблюдава 5-процентен отлив и те достигат 1561 евро/човек (при 3655 евро/човек в страната). Същото е намалението и при обема на произведената в областта продукция и тя е 16,7 хил. лв./човек (при 28,0 хил. лв./човек в страната). Усвояването на европейски средства нараства, но областта все още е на едно от последните места в страната. Към 15 юни 2021 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 1194 лв./човек (при 2217 лв./човек в страната).

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2020 г. Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава по-нисък (15,7% при 18,5% в страната), но качеството на пътищата е сравнително добро през 2019 г. Пътната настилка в добро състояние е 46,9% при 41,4% в страната. Достъпът на домакинствата до интернет в областта нараства значително и изпреварва средните стойности за страната – 83,4% (при 78,9% в страната). Делът на газифицираните домакинства е нисък – 0,7% (при 3,1% в страната) през 2020 г. Инсталираните ВЕИ мощности са едва 0,07 kW/човек (при 0,60 kW/човек в страната).

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е сравнително нисък и през 2021 г., като и при петте разглеждани данъка средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Особено голяма е разликата при облагането на превозните средства и при прехвърлянето на собственост. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в общините Брезник и Трън.

Покритието на кадастралната карта в областта нараства бързо и през 2019 г. за втора поредна година изпреварва средните стойности в страната. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2021 г. се повишават, но остават под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта намалява и през 2021 г. е вторият най-нисък в страната (след този на общините в област Кърджали) – 59,6% при 73,2% в страната. В рамките на областта най-висока оценка получава община Брезник, а най-ниска – община Земен.

Естественият прираст на населението в област Перник продължава да намалява и спадът му е значителен през 2020 г., отдалечавайки още повече стойността на коефициента от средните стойности (–16,3‰ при –9,5‰ в страната). Същевременно обаче областта привлича голям брой жители – тенденция, характерна за почти цялата страна през 2020 г., но особено ясно изразена в областите около столицата (София и Перник). Коефициентът на механичен прираст в областта за първи път през последното десетилетие е положителна величина и достига 26,6‰. Възрастовата зависимост в областта продължава да се задълбочава и е сред най-високите в страната и през 2020 г. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 204,0% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – 40,7% (при 34,1% в страната). Делът на градското население е сравнително висок – 77,9% (при 72,9% в страната), но гъстотата му е ниска – 922 души/кв.км (при 1506 души/кв.км в страната).

Делът на записаните в V–VIII клас намалява през 2020 г. до 89,6%, но продължава да е по-висок от средния в страната (86,5%). Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование също се свиват и остават под средните в страната. Второгодниците са 0,42% при 0,55% в страната, напусналите училище – 1,5% при 2,5% в страната. Броят на учителите остава сравнително висок – 92 преподаватели на 1000 ученици (при 87 на 1000 ученици в страната). Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта се повишава значително (с над 3 т.), но остава сравнително нисък – 32,0 т. (при 37,9 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература намаляват и традиционно са по-ниски от средните през 2021 г. – „Добър“ 4,06 при „Добър“ 4,21 в страната. Същевременно обаче делът на слабите оценки се свива и за трета поредна година е под средния – 6,6% в област Перник при 7,0% в страната. Причина за ниския брой на студентите в областта може да се търси в близостта на Перник до столицата.

Делът на здравноосигурените лица намалява, но остава по-висок от средния за страната – 89,6% (при 88,7% в страната) през 2020 г. Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2020 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,45 на 1000 души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (5,52 легла на 1000 души). Преминалите за лечение болни също са сред най-малобройните – 80 на 1000 души (при 138 на 1000 души в страната). Тези показатели само подсказват, че жителите на областта търсят здравни грижи извън нея – вероятно в столичните болници. Коефициентът на детска смъртност в областта намалява значително и е под средния за страната.

Натовареността на наказателните съдии в област Перник е сравнително ниска, но това не се отразява на бързината на правораздаването през 2020 г. Местните съдии разглеждат средно по 5,8 дела месечно (при 8,6 дела на съдия в страната). Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, спада до 90% (колкото е в страната), а висящите дела се увеличават двойно до 13% (при 11% в страната). Броят на престъпленията е близък, но над средния за страната, докато степента на разкриването им не се различава съществено. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта са 10,9 на 1000 души от населението (при 9,9 на 1000 души в страната), а разкриваемостта им е 52,7% (при 52,1% в страната).

Сравнително високият дял на градското население е свързан и с голям дял на населението, живеещо в селища с обществена канализация – 79,6% (при 76,4% в страната) през 2019 г. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 74,5% (при 64,6% в страната). Перник е сред областите с най-висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2018 г. – 472 кг/човек годишно (при 409 кг/човек в страната). Същевременно обаче делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци също е висок – 86% (при 71% в страната).
Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата в областта са 108 т/кв.км през 2019 г.

Перник е областта с най-слаб културен живот в страната, което вероятно е свързано и с близостта и` до столицата. Посещенията в кината в областта са 19 на 1000 души от населението при десетократно по-висок брой в страната (190 на 1000 души). Пандемията и ограничаването на културните мероприятия в страната се отразяват и в областта. Посещенията в местните музеи намаляват с 51% (при 58% в страната) до 156 на 1000 души (при 322 на 1000 души в страната). Свиването при посещенията в библиотеките пък е с 42% (при 30% в страната) до 135 на 1000 души (при 480 на 1000 души в страната).