Анализи 2026

Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2026 г. -  май 2026 г.

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.

През 2026 г. индексът общо за страната е 54,4 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.

Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Разград (68,2 т.), Добрич (64,8 т.) и Русе (63,8 т.) – все области в Добруджа, където раздутият в почти цялата страна прием в селскостопански професии отговаря на заетите в местната икономика.  

На другия полюс са Габрово (30,1 т.) и Смолян (28,3 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика (най-вече в професиите, свързани с ИТ сектора) и недостиг на кадри за индустрията.

Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса.

Профили на здравните професии в системата на професионалното образование - февруари 2026 г.

Изследването разглежда състоянието на средното професионално образование в областта на здравеопазването в България като анализира актуалната нормативна рамка, динамиката на приема, географските различия и реалните краткосрочни и дългосрочни потребности от работна сила, заявени от работодателите.

План-прием в професионалното образование в направление „Здравеопазване“ през 2025/2026 учебна година | Източник: ИПИ по данни на РУО

Основни наблюдения

В направление „Здравеопазване“ в средното професионалното образование са предвидени девет професии, но реален прием през последните години се осъществява само в три – „Асистент на лекар по дентална медицина“, „Техник по очна оптика“ и „Изпълнител на термални процедури“. Те представляват 1% от план-приема в професионалните гимназии през последните три години, което е ясно свидетелство, че  създаването на кадри за ключови здравни дейности е силно ограничено.

В повече от половината области на страната няма никакъв прием по здравни професии, като броят на учащите е изключително нисък дори в големите области. Липсата на регионално разпределение на подготовката задълбочава недостига на специалисти на местно ниво.

Дуалното обучение пък напълно отсъства от здравните професии в планирания прием за учебната 2025/2026 година, въпреки че успешното им усвояване е силно зависимо от развитие на практическите умения и подготовка в работна среда.

Краткосрочните потребности на работодателите показват силно търсене на болногледачи, здравни асистенти, техници по очна оптика и дентални асистенти и др., което рязко контрастира с липсата на прием по много от тези професии. Средносрочните и дългосрочните потребности отчитат значително търсене във всички поднаправления на здравеопазването: здравни грижи, дентална медицина, диагностика, лечебни технологии и рехабилитация. В някои области делът на заявените нужди надхвърля 10% от всички търсени кадри.

В останалите страни в ЕС здравеопазването е едно от най-силно застъпените направления в средното професионално образование.

Основни препоръки

• Възстановяване и разширяване на приема в професии с доказано високи потребности – здравни асистенти, парамедици, техници по лечебни и диагностични дейности.
• Въвеждане на нови професии и специалности като разпространените в ЕС помощник-медицинска сестра, помощник на фармацевт, лабораторен техник и др. Това предложение е в пряка връзка със заявената от МЗ политика за облекчаване на труда на медицинските сестри и прехвърляне на задължения към други видове медицински специалисти по здравни грижи. 
• Въвеждане и активно насърчаване на дуално обучение в здравните професии, с участие на болници, дентални практики, рехабилитационни и СПА центрове, аптеки.
• По-тясно сътрудничество между МОН, МЗ, АЗ и РУО за определяне на регионално търсене и планиране на паралелки в зависимост от местните нужди.
• Изграждане на система за редовен мониторинг на потребностите от кадри в здравеопазването и по-добра координация между образователната система и пазара на труда.