Кюстендил

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил отбелязва един от най-високите годишни ръстове в страната през 2018 г., нараствайки с 16,2% (при 9,3% средно в страната). Въпреки това размерът му остава сравнително нисък – 9,3 хил. лв. (при 15,6 хил. лв. в страната). Доходите и заплатите в областта също нарастват, но с по-нисък от средния темп и остават значително по-ниски от средните за страната. През 2018 г. средната годишна брутна заплата в област Кюстендил е 9,5 хил. лв. (при 13,8 хил. лв. в страната), а годишният доход на лице от домакинството през 2019 г. достига 4977 лв. (при 6013 лв. в страната). Делът на населението в областта, живеещо с материални лишения, през последните седем години е по-малък от средния за страната. В същото време делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, остава сравнително висок – 32,9% при 22,6% в страната през 2019 г.

През последните пет години икономическата активност в област Кюстендил остава почти постоянна и ръстът на стойността и` в страната я оставя на сравнително ниско ниво. През 2019 г. икономическата активност достига 70,2% (при 74,3% в страната). След сериозно нарастване в периода 2015–2017 г. коефициентът на заетост в областта се увеличава бавно и през 2019 г. е 67,6% при 70,1% в страната. Същевременно коефициентът на безработица продължава да намалява и достига 2,6% – едно от най-ниските нива в страната при среден коефициент от 4,2%.
Образователният профил на работната сила е представен от значителен дял на хората със средно образование, като дяловете и на висшистите, и на тези с основно и по-ниско образование са по-ниски от средните стойности в страната – съответно 21,5% (при 28,0% в страната) и 5,6% (при 17,6% в страната). Застаряването на населението в областта се отразява и на пазара на труда. Коефициентът на демографско заместване, измерен като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години, достига 52,4% (при 65,9%) в страната.

Област Кюстендил се характеризира със слаба инвестиционна активност. Броят на предприятията в областта е близо до средния за страната – 51 на 1000 души от населението при 59 на 1000 души в страната през 2018 г. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (1118 лв./човек от населението при 2750 лв./човек в страната) и преките чуждестранни инвестиции (361 евро/човек при 3560 евро в страната) нарастват изключително слабо и през 2018 г. са третите най-ниски в страната. Ниските инвестиции се отразяват и на нивото на произведената в областта продукция – през 2018 г. стойността и` е 11,9 хил. лв./човек при 25,9 хил. лв./човек в страната. Към 15 юни 2020 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта достига 1120 лв./човек (при 1976 лв. в страната). В рамките на областта най-много европейски средства е усвоила община Рила.

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта остава по-висока от средната в страната. По-висок е и делът на автомагистралите и първокласните пътища и през последните пет години остава постоянен след изграждането на магистрала „Струма“ – 20,5% при 18,6% в страната през 2019 г. Качеството на пътищата традиционно е по-високо от средното за страната. През 2019 г. 54,6% от пътната настилка в областта е в добро състояние при 41,4% в страната. Ограничен остава достъпът до интернет на домакинствата в областта – 62,5% при 75,1% в страната.

Усредненият размер на всеки от разглежданите местни данъци в общините от област Кюстендил е по-нисък от средния за страната и през 2020 г. Нещо повече – областта е с най-ниски данъци в страната след Видин и Монтана. Най-голяма е разликата при годишния данък върху таксиметровия превоз. В общините от област Кюстендил той е 300 лв. при близо 500 лв. в страната. Над 20% е разликата при данъка за търговия на дребно. С около 15% по-ниски от средните в страната пък са ставките върху превозните средства и върху прехвърлянето на собственост.

Както в областта, така и в страната се наблюдава голям скок в покритието на кадастралната карта през последните две години. През 2019 г. покритието на кадастъра обхваща 95% от територията на област Кюстендил при средно 91% в страната. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство като цяло се задържат на едно ниво през последните няколко години и през 2020 г. то е оценено с 2,98 от 5 т. при 3,22 т. в страната. Оценката за предоставянето на административни услуги на „едно гише“, от друга страна, нараства сериозно през 2020 г. и е петата най-висока в страната след София (столица), Ловеч, Враца и Русе. Оценката за прозрачността на местната администрация остава сравнително ниска – 57% при 71% в страната през 2020 г.

Застаряването на населението в страната е особено изразено в област Кюстендил, чиито демографски показатели са вторите най неблагоприятни в страната след тези в област Видин и през 2019 г. Коефициентът на естествен прираст от четири години се задържа под –13‰ и е двойно по-нисък от средния за страната (–6,7‰). Изселването от областта също е фактор за намаляването на населението и коефициентът на механичен прираст достига –4,8‰. Това води и до бързо влошаване на коефициентите на възрастова зависимост, които са по-високи само в областите Видин и Габрово. Коефициентът на възрастова зависимост, изчислен като отношение на населението на над 65 години към населението на 0–14 години, в областта достига 228% (при 150% в страната), а към населението на 15–64 години – 46% (при 34% в страната).
Населението в градовете се покачва и достига 70% (при 74% в страната), но гъстотата му намалява до 1109 души/кв.км (при 1510 души/кв.км в страната) през 2019 г.

Коефициентът на записване в V–VIII клас в областта остава по-висок от средния и през 2019 г. По-ниски от средните пък са дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование, въпреки че и двете стойности се повишават. Броят на преподавателите в основното и средното образование нараства и гони средните стойности в страната. Оценките на учениците от област Кюстендил остават сравнително ниски и през 2020 г. Средният успех при националното външно оценяване по математика след VII клас е 30,0 т. при 36,3 т. в страната. Успехът от матурата по български език и литература пък е 4,08 при 4,20 в страната, а делът на оценките под „среден“ 3,00 продължава да се повишава и достига 12,4% при 8,2% в страната. Кюстендил е сред областите, в които няма университет или филиал на университет.

Осигуреността на областното здравеопазване с лекари е сравнително добра. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 1426 души от населението (при един лекар на 1688 души в страната). Сравнителен недостиг се наблюдава при лекарите специалисти и през 2019 г.
Легловата база в многопрофилните болници в областта е близка до средната в страната – 550 легла на 100 хил. души от населението. Преминалите за лечение болни са по-малко от средния им брой в страната – 221 на 1000 души при 254 на 1000 души в страната.

Кюстендил се представя сравнително слабо по отношение на реда и сигурността и през 2019 г. Натовареността на местните наказателни съдии намалява спрямо 2018 г., но продължава да е относително висока. Един съдия разглежда средно по 11 дела месечно при 9 дела месечно на съдия в страната. Това се отразява и на бързината на правораздаването. Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, е сравнително нисък (85% при 90% в страната), а на висящите дела – висок (13% при 10% в страната). Броят на регистрираните престъпления в областта се задържа малко над средния за страната, а разкриваемостта им се повишава, но остава сравнително ниска. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността достигат 12 на 1000 души от населението (при 11 за страната). Разкриваемостта им достига 49% при 52% в страната.

Кюстендил е първенец по показателите за околна среда. Основната причина за това е в количествата генериран боклук и неговото третиране и рециклиране. През 2018 г. обемът на образуваните отпадъци намалява значително до 287 кг/човек годишно при 409 кг/човек в страната. В същото време предадените за третиране и рециклиране битови отпадъци достигат 98% при 71% в страната. Дяловете на населението с достъп до обществена канализация и до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води, са близки до средните за страната – съответно 73% (при 76% в страната) и 62% (при 64% в страната). Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата остават по-високи от средните им относителни стойности в страната.

Културният живот в област Кюстендил остава слабо интензивен и през 2019 г. Изключение прави големият интерес към музеите в областта, където регистрираните посещения са 1094 на 1000 души от населението (при 770 на 1000 души в страната). Посещенията на театрите пък са тройно по-ниски – 123 на 1000 души при 362 на 1000 души в страната. Подобно е и съотношението при посещенията на кината – 273 на 1000 души в областта при 659 на 1000 души в страната. Посещенията на библиотеките са 444 на 1000 души в сравнение с 683 на 1000 души в страната.