Кюстендил

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил продължава да се повишава, но и през 2020 г. остава значително по-нисък от средния – 9,6 хил. лв. в областта при 17,3 хил. лв. в страната. Заплатите и доходите също нарастват, но и те са под средните. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 11,5 хил. лв. (при 16,7 хил. лв. в страната). Доходите от своя страна обаче се повишават значително, което веднага се отразява на нивото на бедност в областта. Делът на населението, живеещо с материални лишения, намалява до 9,3% (при 19,4% в страната), а този на населението, живеещо под националната линия на бедност – до 17,9% (при 22,1% в страната).

Пазарът на труда в областта отбелязва редица положителни тенденции през 2021 година. Икономическата активност и заетостта нарастват значително и за първи път от последните няколко години изпреварват средните стойности за страната. Коефициентът на икономическа активност се повишава до 74,5% (при 72,0% в страната), а този на заетост достига 72,5% (при 68,1% в страната). Коефициентът на безработица пък остава нисък. Кюстендил е сред областите с най-висок дял на работната сила със средно образование (69,7% при 53,8% в страната), което отговаря на индустриалния профил на областта. Населението на възраст 25–64 години с висше образование е 23,9% (при 29,6% в страната), а делът на тези с основно и по-ниско образование е вторият най-нисък в страната (след този в столицата) – 6,4% (при 16,6% в страната). Предизвикателство пред пазара на труда остава застаряването на населението. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на възраст 60–64 години е 53,9% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои излизане от работната сила през следващите няколко години, съответстват само 54 младежи, на които им предстои да се влеят на пазара на труда.

Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната и през 2020 година. Броят на нефинансовите предприятия е 52 на хиляда души (при 60 на хиляда души в страната). През 2020 г. се наблюдава и намаление на вътрешните и на чуждите инвестиции и свиване на обема на произведената продукция. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението намаляват до 807 лв. (при 3,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – до 350 евро (при 3,9 хил. евро в страната). Стойността на произведената продукция в областта се свива до 12,5 хил. лв. на човек (при 27,2 хил. лв. в страната). Усвояването на европейски средства също изостава, въпреки че ръстът им за една година е сред най-високите. Към 30 юни 2022 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта са 1492 лв. на човек от населението. В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Рила.

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта остава по-висока от средната в страната и през 2021 година. По-висок е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 20,8% (при 18,5% в страната), както и делът на пътната настилка в добро състояние – 55% (при 42% в страната). Делът на домакинствата с достъп до интернет в областта през 2021 г. е 77,3% (при 83,5% в страната). По-висок пък е делът на газифицираните домакинства – 7,5% (при 5,3% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности са 0,396 kW на човек от населението (при 0,615 kW на човек в страната).

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е сред най-ниските в страната и през 2022 година. Особено голяма е разликата при ставката върху превозните средства и върху прехвърлянето на собственост. Размерът на местните данъци върху търговията на дребно в общините от областта е средно 9,83 лв. на кв. м (при 12,99 лв. на кв. м в страната). Ставката върху таксиметровия превоз също е значително по-ниска. В рамките на областта най-ниски като цяло са данъците в община Невестино, а най-високи – в общините Рила и Бобошево.

Кюстендил е областта с най-слабо представяне по индикаторите, измерващи работата на администрацията. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ са сред най-ниските в страната и дори намаляват леко през 2022 година. Оценката за прозрачността на органите на местното самоуправление също намалява и през 2022 г. е най-ниската в страната – 50,0% (при 70,2% в страната).

Демографското развитие в област Кюстендил е сред най-слабите в страната. Коефициентът на естествен прираст продължава да намалява бързо и през 2021 г. достига –22,0‰ (при –13,2‰ в страната). Подобно на почти всички области през 2020 г. Кюстендил успява да привлече заселници и коефициентът на механичен прираст за първи път е положителен от поне две десетилетия. Тази тенденция обаче не е трайна и през 2021 г. той отново е отрицателен със стойност от –5,7‰. Кюстендил е сред областите с най-застаряващо население (след областите Видин, Габрово и Смолян). Коефициентът на възрастова зависимост като съотношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 229,1% (при 149,3% в страната), а към това на 15–64 години – 46,2% (при 34,0% в страната). Делът на градското население в областта е близък, но под средния за страната (69,7% при 73,1% в страната), но гъстотата му е сравнително ниска (1078 души на кв. км при 1489 души на кв. км в страната).

Нетният коефициент на записване в V–VIII клас в областта се увеличава през 2021 г. до 92,9% и продължава да е по-висок от средния (85,9%). Броят на учителите спрямо учениците също нараства и остава близък, но под средния за страната. Резултатите на учениците остават незадоволителни и през 2022 г. Средният успех на националното външно оценяване по математика е 28,2 т. (при 35,3 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 3,76 (при „Добър“ 3,97 в страната), а делът на слабите оценки – 21,7% (при 17,0% в страната). Кюстендил е сред малкото области, в които няма университет или филиал на такъв.

Представянето на областта в категорията на здравеопазването е сред най-добрите в страната. Делът на здравноосигурените в областта традиционно е сравнително висок – 96,8% (при 88,7% в страната) през 2021 година. Броят на леглата в местните многопрофилни болници също остава по-висок, макар и с малко, от средния за страната – 5,71 на хиляда души от населението (при 5,62 на хиляда души в страната). Кюстендил е сред областите с най-висок брой на общопрактикуващите лекари (един лекар на 1493 души население при 1734 в страната), но при специалистите има относителен недостиг. Коефициентът на детска смъртност намалява и през 2021 г. е най-ниският в страната – 1,3‰ (при 5,6‰ в страната). Броят на преминалите за лечение болни също остава под средните стойности – 183,9 на хиляда души (при 222,6 на хиляда души в страната).

Наказателните съдии са най-натоварените в страната, разглеждайки средно по 12,3 дела месечно (при 9,0 дела месечно в страната) през 2021 година. Въпреки това правораздаването е сравнително бързо. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 94% (при 89% в страната), а на висящите – 8,2% (при 11,8% в страната). Броят на престъпленията и делът на разкритите престъпления са близки до средните за страната. През 2021 г. регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността са 9,6 на хиляда души от населението (при 9,8 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е 48,8% (при 51,7% в страната).

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта е един от най-ниските в страната – 245 кг на човек годишно (при 409 кг на човек в страната) през 2020 година. Същевременно обаче предадените за третиране и рециклиране отпадъци са малко – 31,1% (при 69,3% в страната).
Дяловете на населението с достъп до обществена канализация и до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води, са близки, макар и по-ниски, от средните за страната – съответно 72,3% (при 76,3% в страната) и 62,1% (при 66,7% в страната) през 2020 година. Делът на горската територия е сравнително висок (42,0% при 33,1% в страната), но и делът на нарушената територия е над средния за страната (0,67% при 0,42% в страната) през 2021 година.

Културният живот в област Кюстендил остава слабо интензивен и през 2021 година. Пандемията и ограничаването на културните мероприятия в страната се отразяват още по-негативно на областта през 2020 г., а раздвижването през 2021 г. не може да компенсира големия спад. Посещенията в кината достигат 48 на хиляда души (при 351 на хиляда души в страната), а в театрите – 50 на хиляда души (при 129 на хиляда души в страната). По-голямо повишение има при интереса към местните музеи и посещенията в тях отново са относително повече от средните в страната, въпреки че остават два пъти по-ниски отпреди пандемията. През 2021 г. музеите привличат 521 посещения на хиляда души от населението (при 426 на хиляда души в страната). Посещенията в библиотеките също нарастват, но остават два пъти по-ниски от средните за страната спрямо населението.