По повод започването на учебната година повдигаме леко завесата на категорията „Образование“ от предстоящото издание на Регионални профили: показатели за развитие 2023 (което ще бъде представено през месец ноември).
По повод започването на учебната година повдигаме леко завесата на категорията „Образование“ от предстоящото издание на Регионални профили: показатели за развитие 2023 (което ще бъде представено през месец ноември).
Категорията е съставена от осем индикатора в сферата на образованието и включва данни на областно ниво от НСИ, МОН, ЦОПУО, ИПИ.
Столицата, Варна и Смолян – утвърдени първенци сред областите
През 2023 г. на челото на класацията в сферата на образованието е столицата, следвана от областите Варна и Смолян. И при трите области почти отсъстват деца, които не ходят на детска градина или училище, второгодниците са малко, студентите – много, а резултатите – добри.
Първенците се допълват от традиционно силните в образованието области – Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Габрово, Бургас.
На дъното на класацията пък са областите Сливен, Ловеч и Пазарджик, където обхватът на детските градини и прогимназиалното образование са ниски, резултатите – сравнително слаби, студентите – относително малко.
Въпреки че изследването Регионални профили включва и други показатели (деца в детските градини, брой на студентите), тук ще се спрем на основните индикатори, оценяващи училищното образование.
В някои области делът на децата, които не ходят на училище след IV клас, все още е висок
Докато в някои области образователната система в прогимназиалния етап обхваща почти всички деца в съответната възраст (Смолян, Благоевград, столицата), в други нетният коефициент на записване в V-VII клас остава нисък през годините. През 2022 г. в областите Сливен, Добрич и Търговище той е под 85%.
Математическите способности на седмокласниците в областите се различават значително
Средният успех на Националното външно оценяване след VII клас по математика в страната през 2023 г. е 35,3 т. (от максимум 100 т.) и е абсолютно равен на миналогодишния. Отново най-добре се представят учениците в столицата с 46,6 точки. Следват областите Варна (42,6 т.), Смолян (37,6 т.) и Бургас (37,2 т.). На дъното на класация с по 25-26 т. са резултатите в областите Сливен, Видин и Разград. Тези огромни разлики между първенците и тези с най-ниски оценки са резултат от съсредоточаването на качественото обучение по математика в много малък брой училища в страната, обикновено в най-големите областни центрове, където има повече деца, по-висока конкуренция между училищата и повече ресурси. Необходимият бал за прием в математическа гимназия се различава в пъти между отделните области. Проследяването на данните за минималния бал за прием в паралелки с профил „Математика“ от тазгодишната кампания показва, че между столицата и област Плевен например разликата е 3,6 пъти.
Професионалното образование не отговаря на структурата на местната икономика
Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между образованието и пазара на труда. Разработваният от ИПИ Индекс за съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава и почти половината ученици, придобили квалификация, няма да работят това, за което са учили. Между отделните области също има огромни разлики. С най-висок резултат е столицата – 67,3 т. (от максималните 100 т.), а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високия дял както на учащите се за ППК, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това – на ниския дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата запазва първото си място от предходното издание на индекса. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.
Резултатите от матурата по БЕЛ намаляват, а най-слабо представящите се се влошават
Средният успех на държавния зрелостен изпит по „Български език и литература“ (БЕЛ) през 2023 г. е „Добър“ 3,93, което е с четири стотни по-нисък от миналогодишния и далеч от средните стойности от предходните години, когато е около „Добър“ 4,20. Единствените области, които тази година имат резултат над „Добър“ 4,00, са столицата (4,24) и Смолян (4,09). Най-слабо пък се представят зрелостниците в Шумен („Среден“ 3,43), Разград и Плевен.
Представянето на учениците може да се проследи и през дела на оценките под „Среден“ 3,00. През 2023 г. за България той продължава да се повишава и е 17,9%. Между първенците – столицата и Смолян с по под 7%, и област Шумен на дъното на класацията с над 30% слаби оценки, разликата е четири пъти, което показва сериозни разлики в качеството на средното образование.
ИПИ изчислява и средните резултати по общини, където пък се вижда, че резултатите на най-слабо представящите се се влошават. През 2023 г. в 80 общини средният резултат е под „Среден“ 3,00 (при 69 за миналата година). Още по-стряскащо е, че в шест общини – Земен, Крушари, Якимово, Струмяни, Хитрино и Камено – няма нито един ученик, който е успял да изкара оценка над „Среден“ 3,00.
Въпреки че тенденциите не изглеждат благоприятни, понякога слабите оценки не са ясен показател за провал на училищното образование, тъй като в повечето малки общини на матурите се явяват много нисък брой ученици и оценката на всеки от тях в голяма степен предопределя средния резултат.
Данните, с които оценяваме развитието на отделните области в сферата на образованието ясно показват кои са първенците и слабо представящите се през годините. Анализът на представянето им пък разкрива важността на пълното обхващане на децата от образователната система, на конкуренцията между училищата за ученици и ресурс, на свързването на професионалното образование с пазара на труда, на нуждата от създаване на система за стимулиране на по-висока добавена стойност на образованието и обучението.
Към края на миналата седмица беше публикувано актуалното предложение за промяна на равнището на минималната работна заплата. То е интересно по няколко причини, най-вече тъй като за първи път се прилага новият механизъм за определяне на минималната заплата, който я обвързва с динамиката на средната. Това, в контекста на високата инфлация и последвалия я бърз ръст на заплатите, води до най-големия ѝ номинален ръст за последните две десетилетия, който ще има доста по-значителни ефекти върху пазара на труда от обичайните увеличения. Това за пореден път подчертава, че приетият механизъм се нуждае от поправки и прецизиране.
Към края на миналата седмица беше публикувано актуалното предложение за промяна на равнището на минималната работна заплата. То е интересно по няколко причини, най-вече тъй като за първи път се прилага новият механизъм за определяне на минималната заплата, който я обвързва с динамиката на средната. Това, в контекста на високата инфлация и последвалия я бърз ръст на заплатите, води до най-големия ѝ номинален ръст за последните две десетилетия, който ще има доста по-значителни ефекти върху пазара на труда от обичайните увеличения. Това за пореден път подчертава, че приетият механизъм се нуждае от поправки и прецизиране.
Нека първо припомним как работи нововъведеният механизъм. Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.
Определеното с механизма равнище на минимална заплата е 933 лв., или 153 лв. повече в сравнение с 2023 г. Представена като дял от средната за отделните икономически дейности обаче, ясно личат много големи разлики. Докато новата минималната заплата представлява едва 20% от средната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство (впрочем, тези дялове са много близки до прогнозираните от ИПИ още в края на 2022 г., когато се обсъждаше въвеждането на механизма).
По-малки, но въпреки това много значителни, разлики в „покритието“ на минималната и средната заплата има и между областите. Столицата, със своя много голям пазар на труда и висока средна заплата, е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на настоящия механизъм – въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата, то в най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно.
Какви последствия можем да очакваме от това? В оценката на въздействието към предложението за актуализация е включена интересна статистика – според нея броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хил. души, като той намалява с 5% спрямо същия период на миналата година. Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – при това с над 150 лева наведнъж – създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск. Тук става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще бъде насочен към повишаване на текущото потребление, оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чиито висок ръст няколко поредни правителства се борят. Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби и оттам – към загуба на работни места.
Не бива да пренебрегваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и минимален осигурителен доход неминуемо ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на НСИ броят на самонаетите през 2022 г. е бил 883 хил. души. Въпреки че повишаването на осигуровките им би означавало значителен ръст на бюджетните приходи – и оттам, в преследването на 3% бюджетен дефицит – рязкото повишаване на минималната заплата ще означава директен спад на разполагаемия доход на самонаетите с размера на новите осигуровки.
Няма особени основания да се твърди, че в България има директен ефект от повишаването на минималната заплата по линия на свиване на заетостта и повишаване на безработицата – с необходимото уточнение обаче, че настоящото повишение е много по-значително от тези, които сме наблюдавали в последните две десетилетия. Още по-малко основания имаме да очакваме такива ефекти в ситуация на високо и почти универсално търсене на труд и недостиг на работна ръка, в което всеки работник е важен. Не изглежда обаче изключено работодателите и работниците да се споразумеят да запазят настоящите си взаимоотношения – и заплати – но в сивия сектор, където не им се налага да се съобразяват с новите изисквания на държавата. Това, разбира се, влиза в разрез с ясно заявената цел на настоящото правителство за активна борба със сивата икономика и заплатите в плик.
Накрая, обвързването със средната заплата създава един вид самозахранващ се механизъм за растеж – по необходимост повишаването на минималната заплата води до увеличение и на средната, което при така заложения подход би изисквало ново повишение на минималната, до потенциалното им изравняване. Страничен ефект от това би било и рязко повишение на инфлацията в резултат на номиналния ръст на доходите на работещите при изоставащ ръст на производителността.
Означава ли това, че прилагането на механизъм за минималната заплата е непременно лошо? Определено не, а настоящият е активиран във възможно най-неподходящия момент на висока инфлация и бързо, но неравномерно повишение на средните заплати. Остава обаче основният положителен ефект – отнемането на определянето на този ключов праг от договорките на синдикати и работодатели и обвързването му с обективни реалности в икономиката на страната. Означава обаче, че механизмът има ясна и видима нужда от корекция и прецизиране.
Най-простият начин за това е ползването на медианната заплата, вместо средна – както гласи и другият вариант, предложен от ЕК. Медианата е с по-плавна динамика и много по-малко податлива на екстремните стойности, които в България играят особено голяма роля в определянето на средната предвид големите разлики между секторите и регионите. Пречката пред прилагането на този метод е, че медианата се изчислява много по-рядко от средната заплата, веднъж на всеки четири години. Това обаче просто означава, че националната статистика трябва да се нагърби с по-честото следене и публикуване на още един индикатор.
Много по-важно е обаче да се обогати формулата за минималната заплата, така че да отчита много по-пълно състоянието на икономиката и пазара на труда. За тази цел трябва да се вземат предвид редица индикатори – ръстът на икономиката, промените в потребителските цени, динамиката на производителността на труда, балансът между заетост, безработица и дял на неактивните на пазара на труда… Списъкът с потенциални показатели е дълъг, а формулировката на конкретен механизъм е усилие, далеч отвъд обхвата на настоящия текст. Важно е обаче той да осигурява много по-адекватен и предвидим ръст на минималната заплата от настоящия, а при влошаване на икономическите условия и риск от ръст на безработицата – да не допуска значително повишение.
Редно е да се вземат предвид и секторните и регионалните различия. Прилагането на регионални коефициенти би позволило по-бавен ръст на минималната заплата в по-слабо икономически развитите части на страната, който да не ограничава допълнително достъпа до пазара на труда на работниците с най-малък опит и най-ниски равнища на умения. Отраслов подход също не е неподходящ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се приближава най-много до средната са именно тези с най-високи оценки на размера и дела на сивата икономика.
В заключение – първата стъпка е направена с въвеждането на формален механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране така, че да внася максимално малко изкривявания на пазара на труда, каквито са неизбежни при прилагане на режим на минимално заплащане.
Кампанията по прием в VIII клас за следващата учебна година почти приключи и може би сега е подходящият момент да представим някои наблюдения над този процес и резултатите от него. Приемът в VIII клас е ключовият момент в образователния път на ученика – изборът на вид училище, профил или професия в гимназията предпоставят бъдещето (в професионален и в личен план) на детето. Този избор е силно зависим както от желанието на ученика (и родителите му) да се развива в определена област, така и от резултатите, получени от детето на Националното външно оценяване след VII клас по български език и литература и по математика. Класирането в училищата се извършва по бал, формиран за всяка паралелка поотделно като комбинация от резултатите от НВО и годишните оценки по определени предмети – между 30 и 500 точки. Това означава, че за едни и същи профили баловете за класиране и прием могат да са много различни в различните училища и области в страната.
Кампанията по прием в VIII клас за следващата учебна година почти приключи и може би сега е подходящият момент да представим някои наблюдения над този процес и резултатите от него. Приемът в VIII клас е ключовият момент в образователния път на ученика – изборът на вид училище, профил или професия в гимназията предпоставят бъдещето (в професионален и в личен план) на детето. Този избор е силно зависим както от желанието на ученика (и родителите му) да се развива в определена област, така и от резултатите, получени от детето на Националното външно оценяване след VII клас по български език и литература и по математика. Класирането в училищата се извършва по бал, формиран за всяка паралелка поотделно като комбинация от резултатите от НВО и годишните оценки по определени предмети - между 30 и 500 точки. Това означава, че за едни и същи профили баловете за класиране и прием могат да са много различни в различните училища и области в страната.
За да илюстрираме тези различия, ще представим минималните балове на второ класиране за прием в държавните математически и природоматематически гимназии (МГ/ПМГ) в България, в паралелките с математически профил[1] по области. Второто класиране дава възможност за сравнимост на баловете за прием, тъй като то се извършва централно при един и същи списък с желания за кандидатстване за всички места в училищата. Математическият профил в МГ/ПМГ е избран поради относително лесното проследяване на сходни училища[2], с теоретично близко ниво на подготовка, което улеснява и сравняването между тях.
Какво показват данните?
В заключение ще отбележим, че сериозните различия в приемните балове в сходни профили неминуемо имат за резултат и различия в качеството и резултатите на изхода. А качеството на образованието – на национално, но и на регионално ниво, остава важна задача за образователното министерство. За разработване и въвеждане на адекватна система за оценка и стимулиране на доброто качество обаче все още само се говори.
[1] Някои бележки по данните: 1) За Силистра, Добрич и Ямбол са представени резултатите на първо класиране, тъй като за второ класиране в избраните паралелки няма свободни места. За Добрич е представен балът на математическата паралелка в СУ „Стефан Караджа“, тъй като в природоматематическата гимназия в Добрич няма паралелка с математически профил. 2) В Търговище няма математическа гимназия, използван е балът на паралелка с профил „Математика“ в 1-во СУ „Свети Седмочисленици“, тя е и единствената в областта. 3) За област Кюстендил РУО представя данни за училищата, а не за отделните паралелки. Използван е минималният бал на Природоматематическа гимназия "Проф. Емануил Иванов", гр. Кюстендил. 4) За Хасково и Кърджали няма данни. 5) В отделни области – например София (град) и Стара Загора, има по две математически гимназии, като в таблицата са представени математическите им паралелки с по-нисък минимален бал.
[2] Чуждоезиков профил и профил „Природни науки“ например са по-трудно проследими, тъй като разнородни училища ги предлагат на ученици
Един от основните фокуси на ИПИ е регионалното развитие в страната. Уникалното по своя обхват и дълбочина изследване „Регионални профили: показатели за развитие“ се издава вече повече от десет години и проследява икономическото и социално развитие на областите, а инициативата „265 истории за икономика“ – това на общините.
Един от основните фокуси на ИПИ е регионалното развитие в страната. Уникалното по своя обхват и дълбочина изследване „Регионални профили: показатели за развитие“ се издава вече повече от десет години и проследява икономическото и социално развитие на областите, а инициативата „265 истории за икономика“ – това на общините.
Всички данни показват, че София продължава да е основния икономически двигател в страната. Именно в столицата се създава около 40% от брутният вътрешен продукт и толкова от общата произведена продукция в България, тя привлича и около половината от всички инвестиции, както местни, така и чуждестранни.
При сравняването на областите и общините често се налага да изключваме данните за столицата при някои показатели, защото нейното развитие е толкова по-силно, че изкривява значително средните стойности и не позволява да се видят другите силни общини или действителната ситуация за много бизнеси и граждани. Така например област Пловдив е втората област с най-висок брутен вътрешен продукт, но той е почти шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това обикновено означава, че в столицата на практика отсъства, но на други места може да остава висока. Нарастването на средната заплата за страната пък може да е резултат от ръст на големия пазар на труда в столицата, докато в останалите региони тя може и да остава без или с минимална промяна. Когато пък се говори за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, често се забравя, че извън столицата индустрията е секторът, който основно създава благосъстояние и осигурява заетост и доходи.
Какво ще стане със средните стойности на някои основни икономически показатели, ако извадим София от сметките?
Няколко уточнения: Първо, регионалната статистика се публикува с голямо закъснение и последните данни за избраните показатели са за 2021 г., и второ, в абсолютна стойност разликите са още по-фрапиращи, но относителната стойност на показателите – претеглени през броя на населението – показва икономическото развитие по-реалистично.
Брутен вътрешен продукт
Брутният вътрешен продукт (БВП) в столицата е над 59 млрд. лв. през 2021 г., което представлява 43% от общата стойност за страната.
БВП на човек от населението в София (столица) е 45,2 хил. лв., което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и около пет пъти от последните в тази класация – областите Хасково и Силистра. Именно заради високото ниво на БВП на столицата, средното ниво на този показател е толкова изтеглено нагоре (20,2 хил. лв. на човек), че единствено тя е над него.
Ако извадим София от сметките, средният БВП на човек от населението в останалите области е 14,3 хил. лв. и осем области биха минали „над чертата“ - Стара Загора (20,2 хил. лв.), София (19,3 хил. лв.), Варна (17,9 хил. лв.), Враца (17,8 хил. лв.), Габрово (16,5 хил. лв.), Бургас (15,8 хил. лв.), Пловдив (15,5 хил. лв.) и Русе (15,1 хил. лв.).
Произведена продукция
Стойността на произведената продукция в София е близо 81 млрд. лв. през 2021 г., което е 38% от общия продукцията в страната.
На човек от населението стойността на произведената продукция в столицата е 61,9 хил. лева. Средната за страната стойност пък е 31,2 хил. лв. на човек и в още четири области произведената продукция е над нея - София (57,1 хил. лв.), Стара Загора (34,0 хил. лв.), Пловдив (32,3 хил. лв.) и Русе (32,1 хил. лв.).
Ако извадим София от сметките, средната стойност на произведената продукция в останалата част от страната би била 24,1 хил. лв. на човек, което ще добави още три области „над чертата“ - Габрово (30,2 хил. лв.), Враца (29,0 хил. лв.) и Варна (26,7 хил. лв.).
Разходи за дълготрайни материални активи
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в София са над 10 млрд. лв. или 48% от общите разходи за цялата икономика на страната през 2021 година.
При средни разходи за ДМА от 3,1 хил. лв. на човек от населението общо в страната само три области са над тази стойност - столицата (7,8 хил. лв.), Пловдив (3,4 хил. лв.) и София (3,2 хил. лв.).
Ако извадим София от сметките, средните разходи за ДМА в страната биха били 2,0 хил. лв. на човек и цели дванадесет области се присъединяват към групата „над чертата“ – Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Смолян, Габрово, Пазарджик, Плевен, Велико Търново, Ямбол, Силистра и Разград.
Преки чуждестранни инвестиции
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в столицата са близо 15 млрд. евро с натрупване към края на 2021 година и са над половината от общите за всички нефинансови предприятия в България.
Средните ПЧИ на човек от населението за страната са 4,1 хил. евро и само три области са над тази стойност - столицата (11,2 хил. евро), София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро).
Ако извадим столицата от сметките, средната стойност на ПЧИ на човек от населението би била 2,4 хил. евро и още шест области ще се откроят над средното ниво – Стара Загора, Габрово, Пловдив, Варна, Търговище и Кърджали.
Изключването на София от сметките по никакъв начин не променя и не подценява икономическото и социалното развитие на столицата, но позволява да се откроят добрите показатели и на други области. Така, въпреки че дори не достигат средните за страната стойности, в случая трябва да се отбележат силното икономическо развитие в областите София и Стара Загора, високо продуктивната индустрия в Габрово и Враца, интензивната бизнес активност в Бургас и Русе, привлечените чужди инвестиции в Пловдив и Варна.
С изданието „Регионални профили: показатели за развитие“ 2022 г. ИПИ подготви и фейсбук рубриката „Не е само София“ – поредица, в която споделяме регионалните успехи, които по-рядко се споменават. В 12-те категории от анализа различни области се открояват с добри показатели и благоприятни тенденции – Габрово в „Доходи и стандарт на живот“, Велико Търново в „Пазар на труда“, София – в „Инвестиции и икономика“, Пазарджик в „Инфраструктура“, Видин в „Местни данъци“, Добрич в „Администрация“, Варна в „Демография“, Смолян в „Образование“, Плевен в „Здравеопазване“, Търговище в „Ред и сигурност“, Бургас в „Околна среда“ и Русе в „Култура“. Предстои да видим представянето на областите в тазгодишното издание на изследването, което ще бъде публикувано в края на година.
Най-често прегледът на класирането на училищата на различните изпити се фокусира върху най-добрите и най-желаните училища. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, въпреки че именно в тях са заключени истинските проблеми и провали на образователната система. По тази причина в настоящия текст правим кратък преглед на най-долния край на разпределението, в опит да представим някои важни наблюдения.
Най-често прегледът на класирането на училищата на различните изпити се фокусира върху най-добрите и най-желаните училища. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, въпреки че именно в тях са заключени истинските проблеми и провали на образователната система. По тази причина в настоящия текст правим кратък преглед на най-долния край на разпределението, в опит да представим някои важни наблюдения.
На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература училищата със среден резултат чисто Слаб (2)[1] са 21. Броят им е намалял с 6 спрямо предишната година, но въпреки това самото им съществуване е белег за наличие на системни провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където вече трудно причината за провала на зрелостния изпит може да се търси в отделните ученици. Общият брой на учениците, положили изпита в такива училища, пък е бил 115.
Трудно може да се търси регионално разпределение – сред училищата с пълни двойки са и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки областни центрове като Благоевград и Кърджали, но и едно училище в Пловдив и две в София. Много ясно обаче личи, че слабото им представяне не е ограничено само до изпитите по български език и литература – средният им успех и на почти всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един ученик от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничение по типа на училището – доколкото 42-ма от 115-те ученици са се явили на изпит по професионална квалификация, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.
Леко увеличение има обаче в броя на училищата, в които средната оценка е под Среден (3) – тоест тези, в които има ученици с оценка, различна от Слаб (2), но училището взето заедно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 училища през 2023 г., леко повишение спрямо 307-те миналата година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или приблизително 16% от всички, положили изпита в страната.
Разпределението на тези ученици между областите в страната ясно демонстрира много големите различия между резултатите на отделните регионални образователни системи (с всички, разбира се, уточнения доколко матурите са подходящ измерител за това). Очаквано, номиналните струпвания на ученици в училища със средна оценка под Среден (3) са в големите области – в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 училища, в Пловдив – 598 в 26 училища, във Варна – 501 в 18 училища.
Дяловете сред всички ученици, положили изпита обаче, са далеч по-показателни – докато в Смолян в училища с под средна оценка Среден (3) са учили едва 1,9% от всички ученици, в Габрово – 4,2%, в столицата – 4,8%, то в Ловеч същият дял надхвърля 39%, в Шумен – 38%, в Кюстендил достига 35%. Това означава, че достъпът до училищно образование, което осигурява поне покриването на минимума, е изключително неравномерно разпределен между отделните части на страната.
Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите училища на страната. Сред всички 7,7 хиляди ученици в училищата с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал само един. Това навежда на възможните изводи, че този фундаментален предмет или практически не се преподава в профилирана подготовка извън специализираните елитни училища, или нивото му извън тях е изключително ниско, а интересът на учениците – нулев. Същевременно значителна част от учениците в най-слабите училища са се явили на някой от трите изпита за професионална квалификация – почти 5,5 хиляди[2], което отново посочва към значителна разлика между качеството на образованието по общообразователните предмети в средните и професионалните училища и паралелки.
Това разбира се не означава, че и извън областните центрове и елитните училища няма интересни позитивни примери, които следва да бъдат анализирани, а опитът им – възприет. Тъкмо обратното – прегледът на данните откроява училища като профилираната гимназия в Елхово, която постига най-високия среден резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те постигат много високи резултати сред достатъчно голям брой ученици, че да няма как да се отрече видимото влияние на образователния процес и преподаването в самото училище върху тях. Именно върху тези примери следва да се съсредоточи анализът, а реформата в училищното образование да приложи техните практики върху най-изостаналите училища.
Въпреки това, представеният тук бърз преглед много ясно посочва един от основните проблеми, от които страда българското училищно образование. Докато водещите училища в страната обучават най-добрите ученици и са в състояние да се конкурират на световно ниво, почти 1/3 не са в състояние да осигурят базисна грамотност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите училища и ученици обаче може да доведе до рязка промяна както в средното качество на образованието, така и впоследствие върху знанията и уменията на работната сила и стопанското развитие на страната.
[1] Това означава, че всички ученици, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2).
[2] Тук трябва да вземем предвид и обстоятелството, че професионални паралелки има и в училища, които формално не са определени като такива.
На 6-ти юли 2023 г. ИПИ публикува анализ „Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”. Преустановяването на личното облагодетелстване на лица, упражняващи властнически функции, включително и лица от местната администрация при изпълнение на служебните им задължения, е цел, която обществото отдавна иска да види постигната.
На 6-ти юли 2023 г. ИПИ публикува анализ „Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”.
Пълен текст на анализа можете да откриете ТУК.
Преустановяването на личното облагодетелстване на лица, упражняващи властнически функции, включително и лица от местната администрация при изпълнение на служебните им задължения, е цел, която обществото отдавна иска да види постигната.
Настоящият анализ има задачата да проследи регламентацията и практиките по приложението от страна на общинската администрация на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) в частта, уреждаща административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация.
Изследването е и поредното, насочващо вниманието към процесите, протичащи на общинско ниво като част от регионалната инициатива[1] на ИПИ.
Важността на такова изследване се определя с оглед на заявените намерения от страна на политическите сили и участниците в политическия процес да изменят и допълнят регламентацията на тази област, пропускайки тази тема.
В настоящото изследване направихме запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация до всички 265 общини в Република България за приложението на закона за периода 01.01.2019 г. – 01.01.2023 г., тоест за действащия режим по ЗПКОНПИ.
Резюмирайки получените отговори от 75% от общините изглежда, че
На общинско ниво всички задължени лица подават редовно декларации за конфликт на интереси; при проверките на декларациите не се установяват несъответствия; гражданите не виждат корупционни практики, за които да подават сигнали; не се открива завишен корупционен риск при проверка на единичните сигнали; на практика няма никакви установени конфликти на интереси.
В същото време, изследване на „Прозрачност без граници“ показва[2], че според 11,3% от анкетираните, местната власт е вземала участие в корупционни практики. Друг анализ[3] на организацията от 2018 г. посочва, че според анкетираните втората най-важна задача за новосформираната нова антикорупционна комисия е „Разследване на корупция в местната власт“ (63,7%). Пак там, политическите и роднински назначения, конфликтът на интереси и търговията с влияние в местната власт са посочени от 54,2% от анкетираните като основен проблем, който трябва да се адресира.
Този рязък контраст между усещанията и очакванията на гражданите, както и техните усилия от една страна и приложението на антикорупционното законодателство от общините показва, че сегашната система за борба с корупцията на местно ниво НЕ РАБОТИ. Това не е изненада, но настоящото усилие доказва на практика това, което усещат гражданите.
Конкретните данни показват, че:
На база на емпиричното изследване може да се направи извод, че държавата не желае да регламентира уредба, която по задоволителен и задълбочен начин да разреши корупционните зависимости на местно ниво. Това води до практическия отказ гражданите и заинтересованите страни да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.
[1] За достъп до всички регионални анализи и данни виж тук – www.regionalprofiles.bg. Проектът на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
Последните години са бурни за икономиките на бургаските общини - през 2020 г. те понесоха един от най-тежките удари на кризата в цялата страна, но пък през 2021 г. се връщат към бърз растеж заради възстановяването на туризма и преработващата промишленост. Сред основните предимства на областта е добрата демографска структура, но пък има видими предизвикателства от гледна точка на образованието и уменията, както и в качеството на местното училищно образование.
Последните години са бурни за икономиките на Бургаските общини – през 2020 г. те понесоха един от най-тежките удари на кризата в цялата страна, но пък през 2021 г. се връщат към бърз растеж, заради възстановяването на туризма и преработващата промишленост. Сред основните предимства на областта е добрата демографска структура, но пък има видими предизвикателства от гледна точка на образованието и уменията, както и в качеството на местното училищно образование.
Годината на пандемия беше особено тежка за локалните икономики на Бургас по две линии – силното свиване на туризма и изчезването на чуждестранните посетители от една страна и острото повишаване на несигурността в търсенето на продукцията на преработващата промишленост. Само в рамките на една година, между 2019 и 2020 г. област Бургас загуби 17% от брутния си вътрешен продукт на човек от населението, което я постави на последно място по дългосрочен растеж на икономиката сред всичките 28 области на страната. През 2021 г. обаче областта реализира и едно от най-бързите възстановявания в страната, като добавя 4,4 хиляди лева БВП на човек от населението, до общо 15,8 хиляди лева/човек. Ако съдим по тенденциите както в туризма, така и в основните производства на областта през 2022 г. имаме всички основания да смятаме, че положителната тенденция в Бургас продължава и през изминалата година.
Това обаче в никакъв случай не означава, че равнищата на стопанско развитие или пък темповете на възстановяване в състава на областта са равномерни. Между 13-те общини, които формират Бургас нивото на икономическо развитие варират от 9,9 хиляди лева/човек добавена стойност в нефинансовия сектор в Бургас и 8,5 хиляди лева/човек в Несебър за 2021 г. до едва 1,7 хиляди лева/човек в Сунгурларе и 1,9 хиляди лева/човек в Айтос – с други думи, разликите между лидерите и най-слабо развитите общини са почти 5 пъти.
В номинално изражение най-голямата местна икономика е тази на областния център Бургас – малко над 2 милиарда лева, следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възстановяване само две общини – Сунгурларе и Карнобат регистрират спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално – с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по ръст пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнообразен – преработващата промишленост се съсредоточава в преработването на петрол и автомобилната индустрия, но водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е сред лидерите в услугите и основните градски центрове в страната.
След значителното забавяне през пандемичната година, в контекста на бързото възстановяване общините в Бургас регистрират и повсеместен ръст на инвестициите. Измерено през годишните разходи на предприятията за дълготрайни материални активи, повишението в инвестициите се вижда най-ясно в малките общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В почти всички общини ръстът на инвестициите на годишна база са от порядъка на 30-50%, с изключение на южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в областния център разходите за земя, сгради и машини растат с 41%. Очаквано инвестиционните разходи са съсредоточени в най-голямата локална икономика – областният център – където в рамките на 2021 г. са реализирани инвестиции на стойност 796 милиона лева. В Несебър са инвестирани 129 милиона лева, в Поморие – 73 милиона, а в Карнобат – 41 милиона, но в останалите общини размерът на инвестициите е относително малък, в диапазона 15-20 милиона лева. Отнесени към населението пък най-интензивна е инвестиционната дейност в Несебър, с 4,3 хиляди лева разходи за ДМА на човек, както и в Бургас – 3,9 хиляди лева.
На фона на значителните разходи реализирани през годината в повечето общини общият обем на чуждестранните инвестиции остава относително непроменен. Очаквано и тук лидер е Бургас, с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9,9 хиляди евро на човек от населението, но в общината се регистрира лек спад спрямо 2020 г. По-значително присъствие на чужди капитали има и в Несебър – 113 милиона евро, както и в Карнобат – 33 милиона евро. Значителен позитивен тренд пък се наблюдава в Приморско – 32% ръст за година, но от много ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са сред лидерите в страната по усвояване на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лева на човек от населението, Поморие – 4 хиляди. Значителна част от тези европейски инвестиции обаче са от най-ранните програмни периоди, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.
Икономическият ръст от 2021 г. закономерно води и до възстановяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите сред населението на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 г. е Карнобат, при това разликата е много малка – с 0,1 пр.п., до 33,6%, а Созопол остава без промяна. Чувствителен ръст – с над 3 пункта, до 45,2% регистрира Несебър, с възстановяването на туризма, но трябва да имаме предвид, че в наетите тук най-вероятно влиза и значителен брой приходящи работници от съседни общини. Висок е и делът на наетите в Бургас – 39,1%, но повишението спрямо предишната година не е особено високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.
Повишението при наетите и създаването на нови работни места е съчетано и със закономерен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад – с 4,4 пр.п. се наблюдава в Руен, както и в Поморие (3,2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има повишение през 2021 г. спрямо предишната е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с относително ниска безработица – с над 10% са единствено Сунгурларе и Средец, a в областния център безработицата вече е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което говори за добре функциониращ местен пазар на труда.
В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук лидер е областния център Бургас с 53% от населението на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), но на фона на други малки периферни общини представянето им е относително добро. Очаквано най-голям е регионалният пазар на труда на областния център, където според преброяването броят на заетите през 2021 г. е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като сред периферните с най-много заети са Несебър (9,8 хиляди) и Поморие (9,4 хиляди), а най-малко са те в Малко Търново – едва 777 души.
На фона на доброто представяне на местните пазари на труда, заплатите на работещите в общините на Бургас остават ниски. Три общини – Царево, Приморско и Руен – остават с под хиляда лева средно брутно месечно заплащане през 2021 г. Най-високите заплати са в община Бургас – 1360 лева/месец, но те също изостават зад останалите водещи икономически центрове. Останалите общини се разполагат в диапазона 1000-1200 лева месечно. Възможно обяснение за ниските според статистиката заплати може и да е водещата роля на сектора на хотелите и ресторантите в много от общините.
Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. С над 20% висшисти сред населението на седем и повече години са Несебър (24%) и Бургас (32%). Очаквано предвид възрастовата сегментация на данните от преброяването в повечето общини доминираща е групата на хората със средно образование, като делът ѝ е най-висок в Несебър и Приморско (по 51%), а в повечето общини тя съставлява 45-50%. В някои от най-малките общини обаче най-голям дял имат хората с основно и по-ниско образование – в Руен те са цели 63%, в Сунгурларе – 56%. Има видим проблем и с неграмотността, като в Малко Търново, Сунгурларе и Средец те съставляват по 5% от населението на 9 и повече години, а единствено в Несебър и Бургас неграмотните са под 1% - В резултат, областта има една от най-негативните структури в цялата страна. Това до голяма степен ограничава потенциала за развитие на малките и отдалечени общини по линия на уменията на работната сила.
На сходен извод навеждат и резултатите от изпитите, провеждани на различните етапи от училищното образование. На последното издание на зрелостния изпит по български език и литература единствено община Бургас постига средна оценка над Добър (4), а почти половината общини – Сунгурларе, Камено, Созопол, Средец, Малко Търново – са със средна оценка под Среден (3). Това говори за сериозни проблеми на местната образователна система в малките общини да осигури дори базисна грамотност на много от учениците си.
На фона на изключително негативните демографски процеси в почти цялата страна, общините на Бургас постигат относително добри резултати. В състава на областта е и една от петте общини в страната, която регистрира ръст на населението в периода между преброяванията от 2011 и 2021 г. – Несебър, чиито ръст от 6,3% в рамките на десетилетието я поставя на второ място от 265-те общини в страната, зад Божурище. Относително добър резултат постига и Созопол, където спадът на населението е 5%, както и Приморско (-7,4%) и областния център (-7,7%), което е сред по-добрите резултати на големите градове в страната. Най-бързо намалява населението на граничната община Малко Търново, където спадът е с почти 1/3 в рамките на десетилетието, но всички останали се задържат под 20% спад. Общините в Бургас се представят относително добре и от гледна точка на застаряването, като единствено Малко Търново е с дял на хората над 65 години над 30% от общото население, а в областния център той е 21%.
Положителната демографска динамика е пряк резултат от миграционните и естествения процеси на общините. Балансът между смъртността и раждаемостта навсякъде е отрицателен, но стойностите са сред по-благоприятните в страната – по 7‰ за 2021 г. в Несебър и Руен, 8‰ в Бургас, а много по-нисък е той единствено в Малко Търново (-30‰). Основен фактор в Бургаска област играят миграционните процеси, като в резултат на тях през последната година Несебър е увеличил населението си с почти 4%, Приморско и Царево – с по 3,3%. Областният център също се радва на положителен миграционен баланс от 0,6% за 2021 г., след отлива на население характерен за всички големи градове през 2020 г.
Автор: Адриан Николов
Кои са първенците и най-слабо представящите се области в образованието 19.09.2023
По повод започването на учебната година повдигаме леко завесата на категорията „Образование“ от предстоящото...
Механизмът за минималната заплата има нужда от спешен ремонт 13.09.2023
Към края на миналата седмица беше публикувано актуалното предложение за промяна на равнището на минималната работна...
Наблюдения върху огромната разлика в бала за математическите гимназии по области 04.09.2023
Кампанията по прием в VIII клас за следващата учебна година почти приключи и може би сега е подходящият момент да...
Не е само София 25.08.2023
Един от основните фокуси на ИПИ е регионалното развитие в страната. Уникалното по своя обхват и дълбочина изследване...