На 12 март 2025 г. в Международния център на УниКредит Булбанк - София Институтът за пазарна икономика представи специално за международната общност ключовите изводи от най-новото издание на „Регионални профили: показатели за развитие – 2024 г.“. и предложи поглед, както към регионалните предизвикателства, така и към перспективите на България за приемане на еврото през 2026 г.
На 12 март 2025 г. в Международния център на УниКредит Булбанк - София Институтът за пазарна икономика представи специално за международната общност ключовите изводи от най-новото издание на „Регионални профили: показатели за развитие – 2024 г.“. и предложи поглед, както към регионалните предизвикателства, така и към перспективите на България за приемане на еврото през 2026 г.
Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за „Регионални профили: показатели за развитие – 2024“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението забавя ръста си и изостава от средните стойности за страната. Заетостта нараства, а безработицата намалява, но и двата показателя са сравнително неблагоприятни. Значителен ръст отбелязват стойността на произведената продукция и делът на приходите от износ. Делът на домакинствата с достъп до интернет се увеличава, но остава сравнително нисък. Усредненият размер на данъчната ставка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица е най-високият в страната. Покритието на общинските разходи с местни приходи е по-високо от средното. Коефициентът на естествен прираст продължава да е силно отрицателен. Областта не успява и да привлича население. Представянето на учениците остава слабо. Плевен е област със силни традиции в сферата на здравеопазването и заема първото място в тази категория. Натовареността на местните наказателни съдии е сравнително ниска, което се отразява и на бързината на правораздаването. Плевен е областта с най-нисък дял на горската територия, но и делът на нарушената територия също е малък. Културният и туристическият живот са със слаба интензивност.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението забавя ръста си и изостава от средните стойности за страната. Заетостта нараства, а безработицата намалява, но и двата показателя са сравнително неблагоприятни. Значителен ръст отбелязват стойността на произведената продукция и делът на приходите от износ. Делът на домакинствата с достъп до интернет се увеличава, но остава сравнително нисък. Усредненият размер на данъчната ставка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица е най-високият в страната. Покритието на общинските разходи с местни приходи е по-високо от средното. Коефициентът на естествен прираст продължава да е силно отрицателен. Областта не успява и да привлича население. Представянето на учениците остава слабо. Плевен е област със силни традиции в сферата на здравеопазването и заема първото място в тази категория. Натовареността на местните наказателни съдии е сравнително ниска, което се отразява и на бързината на правораздаването. Плевен е областта с най-нисък дял на горската територия, но и делът на нарушената територия също е малък. Културният и туристическият живот са със слаба интензивност. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И през 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Плевен забавя ръста си и изостава от средните стойности за страната – 15,6 хил. лв. в областта при 26,0 хил. лв. в страната. Същевременно Плевен отбелязва най-висок ръст на заплатите в страната, въпреки че и те остават под средните. Брутната годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,0 хил. лева. През 2023 г. средната месечна пенсия в областта е 734 лева. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство е сравнително нисък. Нивото на бедност в областта пък отбелязва спад, въпреки че остава над средното ниво. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 26,4% (при 20,6% в страната). Делът на трудоспособното население в област Плевен продължава да намалява и остава сравнително нисък – 54,7% при 58,5% в страната през 2023 година. Заетостта нараства, а безработицата намалява, но и двата показателя са по-неблагоприятни от средните. Коефициентът на заетост достига 72,9% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 7,3% (при 5,3% в страната). Подобрение се наблюдава и при образователната структура на работната сила. През 2023 г. делът на населението на 25–64 години с висше образование нараства до 25% (при 31% в страната), а делът на хората с основно и по-ниско образование намалява до 17% (при 15% в страната). Броят на нефинансовите предприятия в област Плевен е сравнително нисък – 49 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват, но остават относително ниски. Същевременно в областта се наблюдава отлив на чужди инвестиции през 2022 година. Те са 1477 евро на човек (при 4544 евро на човек в страната). Значителен ръст отбелязва както стойността на произведената продукция (107,4 хил. лв. на нает при 122,4 хил. лв. в страната), така и делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби, достигайки 41% (при 29% в страната). Разходите за научноизследователска и развойна дейност са 102 лв. на човек от населението и са по-високи от тези в повечето области. Усвояването на европейски средства в областта остава под средното за страната. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2791 лв. на човек (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства на човек от населението усвоява община Белене. Гъстотата на железопътната мрежа в област Плевен е по-висока, а тази на пътната мрежа – по-ниска от средната за страната. По-малък от средния е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 12% (при 19% в страната) през 2023 година. Качеството на пътищата също се влошава и изостава от средното – 34% от пътната настилка в областта е в добро състояние (при 40% в страната). Делът на домакинствата с достъп до интернет нараства, но остава сравнително нисък – 85% в областта при 89% в страната. През 2022 г. в населени места с обществена канализация живеят 60% от населението на областта (при 75% в страната), като 56% от него са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 67% в страната). Нивото на местните данъци в общините от област Плевен е близко до средното за страната и през 2024 г., но е чувствително по-високо от средното в Северозападна България. Усредненият размер на данъчната ставка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица в общините от областта е най-високият в страната – 3,05‰ (при 2,15‰ в страната). Размерът на данъка за прехвърляне на собственост също е по-висок от средния, макар и с малко. Същевременно местните налози върху превозните средства и върху търговията на дребно са сравнително ниски. В рамките на областта най-високи са данъците в община Плевен, а най-ниски – в община Искър. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на услуги на „едно гише“ намаляват през 2024 г. и са под средните за страната. Изоставане има и при оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в област Плевен и тя отново е по-ниска, макар и с малко, от средната за страната – 67,3% (при 69,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е сравнително нисък – 20% (при 27% в страната), но покритието на общинските разходи с местни приходи е по-високо от средното – 81% (при 74% в страната). СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ Коефициентът на естествен прираст в област Плевен остава силно отрицателен със стойност от –11,1‰ (при –6,8‰ в страната). Областта не успява и да привлича население и коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–0,1‰). Тези процеси предопределят и високите нива на застаряване на населението в областта. Делът на децата до 4 годишна възраст е 4,1% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 28,2% (при 23,8% в страната). Сравнително ниска остава и гъстотата на населението в областта – 864 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната). Делът на записаните в V–VII клас в областта се повишава и през 2023 г., достигайки 91% и изпреварвайки средната стойност в страната. Делът на второгодниците е сравнително висок. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика нараства и е сравнително високо. Плевен е една от областите с най-нисък дял на учащите и на заетите в ИКТ сектора. Същевременно броят на учащите и на заетите в селскостопанския сектор е сравнително малък. Представянето на учениците от областта остава слабо и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 36,3 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е сред най-ниските в страната – „Добър“ 3,90 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е най-високият – 17,8% (при 8,7% в страната). Плевен е област със силни традиции в сферата на здравеопазването и заема първото място в тази категория. Именно Плевен е областта с най-висок брой и на общопрактикуващите лекари, и на лекарите специалисти. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 1197 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Наличието на медицински университет в град Плевен е една от предпоставките за големия брой лекари и за добре развитата мрежа от лечебни заведения на територията на областта. Плевен е областта и с най-висок брой на легла в болниците. През 2023 г. той продължава да се повишава и достига безпрецедентните 12,7 легла на хиляда души от населението (при 6,1 легла на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата е равна на средната за страната – 56%. По-неблагоприятни от средните за страната остават показателите за продължителността на живота в областта, коефициентът на детска смъртност и броят на аптеките спрямо населението. Натовареността на местните наказателни съдии е сравнително ниска, което се отразява и на бързината на правораздаването. През 2023 г. един съдия от Окръжния съд в област Плевен разглежда средно по 9,9 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 11,5 (при 14,8 в страната). Наказателните дела, приключили в 3-месечен срок в областта, са 95% (при 91% в страната), административните – 83% (при 72% в страната), а гражданските – 78% (при 65% в страната). Броят на престъпленията в областта, както и тяхната разкриваемост през 2023 г. са съизмерими със средните нива за страната. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 10,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им – 55% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително малък. Обемът на образуваните битови отпадъци на човек от населението през 2022 г. е съизмерим със средния за страната, а делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава сравнително висок – 89% в областта при 76% в страната. Плевен е областта с най-нисък дял на горската територия – 7% (при 33% в страната) през 2023 година. Делът на нарушената територия обаче също е малък – 0,2% (при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности са близки до средните за страната на човек от населението. Плевен е сред областите с много горещи дни и с висок индекс на нуждата от охлаждане. Културният живот в област Плевен се характеризира със сравнително ниска интензивност и през 2023 година. Голямо увеличение има при посещенията на местните театри и броят им спрямо населението изпреварва средния за страната. Сравнително висок е и броят на посещенията в музеите, докато тези в кината и библиотеките остава относително нисък. Туристическият сектор в областта е слабо застъпен. Броят на леглата в местата за настаняване е 6 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 716 на хиляда души (при 4167 на хиляда души). Малък е и броят на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика.
Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е скорошен и на този етап е много далеч от решен. Но поне вървим ли в правилна посока и предприема ли държавата действия , които помагат за преодоляването му?
Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е скорошен и на този етап е много далеч от решен. Но поне вървим ли в правилна посока и предприема ли държавата действия , които помагат за преодоляването му? Влязлата в сила през 2024 “Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа” е предлаганото решение. Данните сочат, че към момента той не постига целта за подобряване на достъпа до лекарства и е напълно логично да е така.Този неуспех дава основание да зададем и на един по-общ въпрос – не е ли по-логично свободният пазар да решава проблемите с недостиг на даден продукт или услуга по силата на икономическата логика, а държавата просто, ако не помага, то поне да не пречи?
Към 2024 г. в 23 общини в България няма нито една аптека. Това са предимно малки общини с население около 1-3 хил. души като Чупрене, Антоново и Макреш. За сравнение – през 2023 г. те са 22, а през 2022 г. – 20. Много общини, като Антон, Бобошево и Медковец, с население около 1-3 хил. души имат една единствена аптека. Община Каолиново, обхващаща 8 населени места и над 10 хил. души население също разполага с една аптека. А на първо място по недостиг след общините без аптека се нареждат община Тунджа с 20-хилядно население и 44 населени места, в която има една единствена работеща аптека и община Добрич-селска със 17-хилядно население, 68 населени места и само една аптека. Този недостиг през годините принуждава хората да намират алтернативни начини за набавяне на необходимите им лекарства – през роднини в градовете или съседи, които пътуват и купуват лекарства за всички. Необходимостта от такива практики не е отпаднала и днес, въпреки субсидията. Кметът на село Соколарци в община Котел например доставя лекарства на хората от селото с трактор през зимата.1 Предвид, че в община Котел има общо пет аптеки, това повдига въпроса дали недостигът няма да бъде реално разрешен само ако във всяко населено място, а не просто във всяка община, има аптека. Решение в тази посока биха били мобилни аптеки, които да обикалят между малките населени места през определен период и така да снабдяват хората с лекарства. По такъв начин е решен проблемът в село Чупрене, където от няколко години се предлагат услугите на подвижна аптека във всеки делничен ден.2 Тук е редно да се запитаме и необходима ли е непременно “пълномащабна” аптека в едно малко населено място, за да удовлетвори базовите нужди на населението? Ежеседмични доставки по списък на изписаните лекарства, заедно със списък от базови лекарствени продукти, продавани без рецепта, би могъл да бъде напълно достатъчен, за да не се налага хората да разчитат на съседи, роднини и кметове, а кметовете да не са принудени да прибягват до мерки, за които все още не съществува ясна законова рамка, каквито са мобилните аптеки. Добре е да се запитаме и дали основния проблем е финансирането или липсата на кадри. Доколкото например една по-голяма компания би могла да си позволи да разкрие аптека в малко населено място, остава въпросът ще намери ли магистър-фармацевт, който да я управлява. В сегашното законодателство помощник-фармацевт може да отвори аптека, ако в населеното място няма такава, но няма право да продава лекарства с рецепта, каквито най-често са необходими на възрастните хора по селата. Всъщност до 2008 г. помощник-фармацевтите могат да отварят аптеки и да продават лекарства с рецепта. Такава аптека е имало например в село Шейново, но след промените е превърната в дрогерия.3 И примерът с Тунджа става още по-показателен в това отношение – единствената аптека там е всъщност ръководена от помощник-фармацевт и следователно не може да предлага лекарства с рецепта. Подобна е ситуацията с аптеките и в много села.
Въпросът дали самата субсидия реално отива на местата с критичен недостиг също заслужава да се повдигне. От общо 10 милиона около 1,2 милиона отиват в големите общини Столична, Пловдив, Варна и Бургас. Това се случва главно по критерия на работа през цялото денонощие. Добре е, разбира се, да има денонощни аптеки, но не трябва и да се губи фокусът от основният проблем – ограниченият достъп до лекарства в малките общини и населени места.
Обобщената картина на продължаващия проблем с липсата на достъп до аптеки в много населени места и на опитите за туширането му на местно ниво показва, че субсидията за аптеките не е достатъчно ефективна мярка. И проблемът не е в размера на финансирането.
За да се разшири аптечната мрежа, е необходимо процедурата и регулациите за откриване на аптека да бъдат максимално улеснени свободни. Идеи в тази посока могат да се вземат и от опитите на хората и местната власт в отделни общини да облекчат проблема. Следните предложения биха могли да дадат положителен ефект:
Цялостното улесняване на отварянето на аптека е мярка, насочена към основния, все още нерешен проблем – затруднен достъп до лекарства на част от населението. В крайна сметка ако в едно населено място аптека изобщо няма, субсидията реално не постига нищо.
Повече материали от ИПИ на тема „Здраве“ ще откриете тук.
Заплатите и пенсиите в област Перник продължават да се повишават, а нивото на бедност остава ниско. Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението със средно образование. Инвестиционната активност е слаба. Перник е сред областите с най-висока гъстота на пътната настилка. Делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация, остава висок. Средните ставки на данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно в областта са сравнително ниски. Оценката за прозрачността в работата на общините е по-ниска от средната за страната.
Заплатите и пенсиите в област Перник продължават да се повишават, а нивото на бедност остава ниско. Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението със средно образование. Инвестиционната активност е слаба. Перник е сред областите с най-висока гъстота на пътната настилка. Делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация, остава висок. Средните ставки на данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно в областта са сравнително ниски. Оценката за прозрачността в работата на общините е по-ниска от средната за страната. Механичният прираст в областта е нарастващ и положителен, но не може да компенсира значителното намаляване на населението. Резултатите на учениците традиционно са по-ниски от средните. Перник е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници. Броят на престъпленията и делът на разкриваемостта им са близки до средните за страната. Обемът на образуваните битови отпадъци е най-високият в страната, но на практика целият отпадък се предава за третиране и рециклиране. Културният живот и туризмът в областта са слабо интензивни, което вероятно е свързано и с близостта ѝ до столицата. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Перник нараства и през 2022 г., но остава относително нисък. По-високо от средното е увеличението на заплатите в областта, но и те се задържат на сравнително ниски нива. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 16,2 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната пенсия пък е една от най-високите в страната – 861 лв. (при 784 лв. средно). Причината за това е фактът, че част от жителите на областта са работили в столицата с по-високи възнаграждения, в резултат на което и пенсиите им са относително по-високи. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство в Перник е сравнително нисък, което е типично за области с високо равнище на пенсиите. Относително ограничено остава и нивото на бедност. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, през 2023 г. е 15,2% (при 20,6% в страната). Делът на трудоспособното население в област Перник се задържа на 57,1% и продължава да е по-нисък от средния за страната (58,5%) през 2023 година. Заетостта и безработицата намаляват едновременно, но докато коефициентът на заетост остава по-нисък от средния (72,5% при 76,2% в страната), този на безработица е по-благоприятен (4,1% при 5,3% в страната). Работната сила е представена от сравнително висок дял от населението със средно образование. Докато 55% от хората в страната са със средно образование, в област Перник те са 66%. Същевременно висшистите остават сравнително малко, а делът на работната сила с основно и по-ниско образование се повишава и изпреварва средния за страната – 17% в областта при 15% в страната. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба и през 2022 година. Близостта ѝ до столицата се отразява както на броя на предприятията, така и на привлечените инвестиции. В областта функционират 55 предприятия на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и чуждестранните инвестиции се увеличават. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 2,4 хил. лв. на човек (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – 2,5 хил. евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Стойността на произведената продукция също се повишава – до 112,9 хил. лв. на човек (при 122,4 хил. лв. на човек в страната). За една година усвояването на европейски средства в областта нараства с най-големия ръст в страната, но относителният обем на изплатените суми все още остава сравнително нисък. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Перник е 2191 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Перник остава значително по-висока от средната за страната и през 2023 г.: на пътната мрежа е 24 км на 100 кв. км територия (при 18 км на 100 кв. км в страната) и е втората най-висока в страната (след тази в област Габрово), а на железопътната – 4,8 км на 100 кв. км (при 3,6 км на 100 кв. км в страната). Делът на автомагистралите и на първокласните пътища остава по-нисък – 16% (при 19% в страната). Достъпът на домакинствата до интернет в област Перник нараства значително през последните години и през 2023 г. изпреварва средния за страната с дял от 90% в областта при 89% в страната. Делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация, остава висок – 80% (при 75% в страната) през 2022 година. Висока е и свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води – 75% (при 67% в страната). Усредненият размер на местните данъци в общините от област Перник е близък до средния в страната през 2024 г., въпреки че ставките по отделните разгледани данъци са разнопосочни. Докато средните ставки на данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно в областта са сравнително ниски, то тези върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и върху прехвърлянето на собственост са по-високи от средните. В рамките на областта най-ниски са местните данъци в община Земен, а най-високи – в община Ковачевци. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2024 г. остават под средните за страната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в общините от областта леко се повишава, но през 2024 г. е най-ниският в сравнение с останалите области – 54,6% (при 69,3% в страната). Делът на собствените от общите приходи в общините в областта през 2023 г. е 25% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи достига 62% (при 74% в страната). СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ Естественият прираст на населението в област Перник остава значително по-нисък от средния за страната със стойност от –13,8‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Механичният прираст е нарастващ и положителен (7,4‰), но не може да компенсира значителното намаляване на населението. Бързият темп на застаряване на населението на областта се вижда и във възрастовата му структура. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,8% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години – 26,1% (при 23,8% в страната). Гъстотата на населението е сравнително ниска – 921 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната). Делът на децата в детските градини е над средния за страната. Равен на средния пък е делът на записаните в V–VII клас през 2023 година. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е над средното за страната. Съответствие се наблюдава по отношение на ниския дял на учащите и наетите в селскостопанския сектор и на високия – в строителството. Същевременно Перник е областта, в която делът на обучаващите се в ИКТ сектора и този в транспорта, складирането и пощите са сред най-високите, въпреки че и двата сектора не предоставят много регионални възможности за заетост. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е сравнително нисък – 35,7 т. (при 42,9 т. в страната). Резултатите на матурата по български език и литература също традиционно са по-слаби от средните – „Добър“ 4,21 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки пък намалява значително до 6,7% (при 8,7% в страната) и е сред най-ниските в страната. Причината за ниския брой на студентите в областта може да се търси в наличието на един университет с малък капацитет на територията на областта – Европейския политехнически университет. Перник е най-слабо представящата се област в категорията здравеопазване. Причината за това може да се търси в близостта ѝ до столицата и в търсенето на здравни грижи именно там. Делът на здравноосигурените лица в областта се повишава, но леко изостава от средния за страната. Броят на общопрактикуващите лекари е сравнително висок, но и през 2023 г. има недостиг на лекари специалисти. Перник продължава да е областта с най-малък брой легла в многопрофилните болници – 2,9 на хиляда души от населението, което е над два пъти по-малко от средния брой в страната (6,1 легла на хиляда души). Използваемостта им пък е сред най-ниските в страната (заедно с тази на леглата в област Ловеч, която пък е в близост до друга област с развито здравеопазване – област Плевен). Броят на аптеките спрямо населението също е сравнително ограничен. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната. Коефициентът на детска смъртност се повишава. Натовареността на Окръжния съд в Перник е сравнително висока, а на Административния – ниска. Това се отразява и на бързината на правораздаването в областта. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е равен на средния за страната (91%), а на административните – изключително висок (88% при 72% в страната) през 2023 година. Гражданските дела също се решават сравнително бързо – 78% от тях приключват до 3 месеца (при 65% в страната). Броят на престъпленията в областта и разкриваемостта им са близки до средните за страната. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта през 2023 г. са 11,7 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта им е 53% (колкото и в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително висок. Перник продължава да е областта с най-голям обем на образуваните битови отпадъци и през 2022 г. – 630 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче на практика целият отпадък се предава за третиране и рециклиране (при 76% в страната). Делът на горската територия е сравнително висок (41% при 33% в страната), но нарушената територия е двойно над средната – 1,0% в областта при 0,4% в страната през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението остават сравнително малко. Перник е сред областите с най-малка нужда от охлаждане. Област Перник е със сравнително слабо проявен културен и туристически живот, което вероятно се дължи на близостта на областта до столицата. Посещенията в кината в областта спрямо населението се свиват леко и остават под средните за страната през 2023 година. Значително по-малко на брой пък са посещенията на местните библиотеки. Посещенията на музеите отбелязват значителен ръст. Броят на леглата в местата за настаняване е 5 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 428 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната).
Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Пазарджик продължават да нарастват, но остават сравнително ниски. Заетостта и безработицата се увеличават едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Усредненият размер на местните данъци е нисък. Прозрачността в работата на администрацията се оценява сравнително ниско.
Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Пазарджик продължават да нарастват, но остават сравнително ниски. Заетостта и безработицата се увеличават едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Усредненият размер на местните данъци е нисък. Прозрачността в работата на администрацията се оценява сравнително ниско.
Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик се повишава и изпреварва средния за страната. Резултатите на учениците се запазват сравнително ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Престъпленията остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности. Посещенията на театрите спрямо населението се увеличават и се задържат над средните стойности за страната.
ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Брутният вътрешен продукт в област Пазарджик продължава да нараства сравнително бързо и през 2022 г., но остава сравнително нисък. Стойността му на човек от населението достига 15,5 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 16,4 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Пенсиите растат с близко до средното увеличение за страната и през 2023 г., достигайки с 712 лв. месечно (при 784 лв. в страната).
Коефициентът на Джини за подоходно неравенство е близък, но под средния за страната и през 2023 година. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, запазва нивото си над средното за страната – 27,2% в областта (при 20,6% в страната).
Делът на населението в трудоспособна възраст в областта през 2023 г. продължава да намалява до 57,4% и да се отдалечава от средния за страната –58,5%.. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост достига 75,3% (при 76,2% в страната), а този на безработица – 8,0% (при 5,3% в страната).
Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният профил на работната сила. Делът на висшистите леко се повишава, но и през 2023 г. е най-ниският в страната с 15% (при среден 31%). Делът на работната сила с основно и по-ниско образование пък намалява, но и той остава сравнително висок – 23% (при 15% в страната).
Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби и през 2022 г., въпреки че се забелязват някои положителни тенденции. Броят на предприятията остава нисък – 51 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват и са над тези в повечето области. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 3,3 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – 3,0 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция в областта продължава да се повишава и достига 100,0 хил. лв. на нает. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби се задържат на малко под средното ниво.
Повишение има и при усвояването на европейски средства, но те остават сравнително малко. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2149 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Панагюрище, а най-малко – в община Ракитово.
Относителните разходи за научноизследователска и развойна дейност нарастват.
Гъстотата на железопътната мрежа в област Пазарджик е по-висока от средната за страната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Делът на пътната настилка в добро състояние намалява леко до 55% (при 40% в страната).
През 2023 г. достъпът на домакинствата до интернет се свива до 83% и продължава да е по-нисък от средния за страната (89%).
Достъпът до обществена канализация е близък до средния – 72% (при 75% в страната). Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава значително – 42% (при 67% в страната) през 2022 година.
Усредненият размер на местните данъци в общините от област Пазарджик е сравнително нисък и през 2024 година. При всички разглеждани данъци средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Значително по-ниски от средните са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и превозните средства.
В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Батак, а най-високи – в община Ракитово.
Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в областта през 2024 г. като цяло задържат нивото си и са по-ниски от средните за страната. Средната оценка и на двата показателя е 3,2 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,4 т. в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта намалява леко и остава сравнително ниска – 63,1% (при 69,3% в страната) през 2024 година.
Делът на собствените от общите приходи на общините в областта е 20% (при 27% в страната) през 2023 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи – 68% (при 74% в страната).
СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик се повишава и изпреварва средния за страната, въпреки че остава отрицателен със стойност от –7,3‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Областта продължава и да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен – 3,1‰.
Делът на децата до 4-годишна възраст е равен на средния за страната (4,5%), а делът на хората над 65години остава малко по-висок – 24,3% в областта при 23,8% в страната.
Пазарджик е сред областите със сравнително висока гъстота на населението – 1546 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната) през 2023 година.
Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас намалява през 2023 г. и продължава да е по-нисък от средния за страната. Висок остава делът на второгодниците – 2,0% (при 1,2% в страната). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика се влошава – има недостиг на специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на непропорционално много бройки в ИКТ специалности.
Резултатите на учениците от областта през 2024 г. също остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 37,5 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,10 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 13,5% (при 8,7% в страната).
В областта няма университети или филиали на такива.
Средната продължителност на живота в областта се повишава, но остава по-ниска от средната за страната. Коефициентът на детска смъртност обаче се увеличава и е сравнително висок и през 2023 година. Делът на здравноосигурените в областта се задържа под средния за страната.
Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Броят на леглата в местните многопрофилни болници традиционно е по-висок от средния и през 2023 г. е 7,4 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната), а използваемостта им е съизмерима със средната (56%), което говори за развита и добре функционираща здравна мрежа. Пазарджик е сред областите с най-голям брой аптеки спрямо населението (само след този в област Бургас).
Средната натовареност на съдиите в Окръжния съд в областта е сравнително ниска, но тази на съдиите в Административния е сред най-високите в страната (само след област Благоевград) през 2023 година. Това се отразява и на бързината на правораздаването. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 96% (при 91% в страната), а на гражданските – 73% (при 65% в страната), докато този на административните е 64% (при 72% в страната).
Престъпленията в областта остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е 8,2 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта расте значително до 64% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението в областта е сравнително нисък.
Представянето на Пазарджик в тази категория отново поставя областта на челните места (на второ място след област Смолян). Основната причина за това е, че Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности – 5,9 kW на човек от населението (при 1,0 kW на човек в страната) през 2024 година.
Образуваните битови отпадъци в областта са над средните. Делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци нараства значително и през 2022 г. изпреварва средните стойности – 87% в областта (при 76% в страната).
Пазарджик е областта с втория най-голям горски фонд (след Смолян) – горската територия е 55% (при 33% за страната). Делът на нарушената територия пък е равен на средния за страната – 0,4%. Горските територии обясняват и сравнително ниската нужда от охлаждане в областта.
Посещенията на кината в областта нарастват – 192 на хиляда души, но остават значително по-малко от средните за страната (684 на хиляда души) през 2023 година. Сравнително малко продължават да са и посещенията на местните библиотеки. Посещенията на театрите спрямо населението се увеличават и се задържат над средните стойности за страната. Близо, но под средните пък са посещенията на музеите в областта.
Броят на леглата в местата за настаняване достига 37 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки за първи път надхвърлят средните за страната – 5014 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната).
Становище на ИПИ относно проект за решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България – 21.02.2025 г.
Становище на ИПИ относно проект за решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България – 21.02.2025 г.
Във връзка с внесения за обществено обсъждане Проект на решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България Институтът за пазарна икономика предлага коментар на направените предложения за ново райониране и своя алтернатива. Приветстваме осъзнатата нужда от промяна на районирането на ниво NUTS-2, която да отрази както промените в демографските реалности, така и силно подобрената икономическа позиция на столицата, която влошава достъпа до кохезионно финансиране на останалите области в настоящия Югозападен район за планиране.
При прегледа, анализа и предложението на вариант за ново райониране на ниво NUTS-2 трябва да се имат предвид следните основни принципи:
С оглед на тези принципи можем да разгледаме предложенията, налични в приложението към проекта за решение.
1) Вариант 1: Вариантът предлага създаване на четири района – Столичен, Северен, Южен и Източен (подход 3+1). Този вариант страда от няколко видими слабости, които го правят не особено подходящ, особено от гледна точка на икономическите взаимовръзки и инфраструктурната свързаност. Обединяването на повечето области (без Шумен, Добрич и Варна) от Северна България създава известен демографски риск, тъй като в него се групират областите с най-нисък естествен прираст, най-ниска имиграция и най-бързо застаряване в страната. При евентуално ускоряване на тези процеси на фона на сегашните им трендове има възможност от доближаване на критерия. По-сериозните аргументи против този вариант обаче са от инфраструктурен и икономически характер. Той разделя в различни райони за планиране два близко свързани икономически ареала – Шумен от Търговище и Разград, както и Сливен и Ямбол и Стара Загора и Хасково, а и София-област от Враца и Монтана. Част от обединенията в рамките на един район също изгледат необосновани – докато е обяснимо включването на Варна, Добрич и Бургас в един район заради туристическата икономика, то Шумен, Сливен и Ямбол нямат много общо с този особен отрасъл. По същия начин икономическите връзки между югозападните области и тези на централна южна Българя днес не са много ясно изразени. Поставянето на Варна и Бургас в един район изглежда отразява плановете за изграждане на магистрална връзка между двата големи черноморски града, но на този етап завършването ѝ изглежда далеч в бъдещето. Освен това, настоящите икономически тенденции сочат към значително по-бавен средносрочен растеж в така формираният Северен район в сравнение с останалите.
2) Вариант 2: В този вариант се предлагат пет района (подход 4+1), като се формира по-широк Западен, Северен, Южен централен, Югоизточен и столичен район. Този вариант до голяма степен следва съществуващите икономически връзки, като в Западния район попада цялата широка икономическа периферия на столицата, както и районите около нея. На север се запазват и връзките в широкия икономически център около Русе, Разград и Търговище. Отчита се и ролята на Стара планина като разделител със слаби инфраструктурни връзки. По-малко обяснимо е обаче разделението на Южен централен и Югоизточен район, които, по подобие на северните области биха могли да бъдат обединени в един район с по-голямо население, като по този начин ще се постигне сближаване с равнищата на икономическо развитие на другите два нови района за планиране.
2) Вариант 3: И този предложен вариант предвижда пет района (подход 4+1), но разделение на Западен, Южен, Северен, Източен и Столичен. Предимството му пред вариант №2 е, че запазва съществуващите връзки между Стара Загора, Хасково и Сливен от една страна и Русе, Разград и Търговище от друга. Остават обаче изложените при прегледа на вариант №1 аргументи против създаването на един черноморски регион. Към тях се добавя и относителен дисбаланс в икономическото развитие на новите райони за планиране. Освен това, демографската перспектива към Северния район е относително къса, което може да наложи ново прерайониране преди 2050 г.
С оглед на анализа на предложените варианти става ясно, че е необходимо внасяне на корекции. Вариантът за нова райониране, който ИПИ смята за най-подходящ е близък до представения в проекта вариант №2, но с един голям Южен район. Резултатът изглежда по следният начин:
| Район | Средногодишно население 2023 г., НСИ | Население – прогноза 2050 г., НСИ | БВП – номинал 2022 г., НСИ | БВП – СПС, % от ЕС-27, 2021 г., Евростат, изчисление на ИПИ |
| Столичен: София (столица) | 1,28 млн. души | 1,26 млн. души | 68,7 млрд. лв. | 127% |
| Западен: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, София, Благоевград, Перник, Кюстендил | 1,40 млн. души | 1,01 млн. души | 24,6 млрд. лв. | 39,2% |
| Северен: Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Шумен, Търговище | 1,51 млн. души | 1,19 млн. души | 28,8 млрд. лв. | 40,8% |
| Южен: Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали | 2,25 млн. души | 2,08 млн. души | 45,8 млрд. лв. | 40,5% |
Този подход има няколко важни характеристики:
Отделянето на столицата в отделен район я поставя сред развитите части на ЕС, което ще ограничи достъпа до финансиране за големи и важни проекти – довършването на метрото, модернизацията на транспорта, новите пътни връзки, което налага търсене на алтернативни източници на финансиране. Трябва да се отбележи също, че много страни в Централна и Източна Европа са извадили столицата си в отделен район за планиране (такъв например е случаят с Букурещ, Будапеща, Братислава и Прага) и насочват европейските средства приоритетно към другите части на страната.
В допълнение трябва да се отбележи, че вариантът на ИПИ, както и Вариант 2 сред поставените на обсъждане, са единствените, които запазват текущите граници на районите за планиране. Това означава, че има окрупняване на райони, както и отделяне на София, но в крайна сметка запазване на текущите очертания на картата. Това позволява много по-плавен преход по отношение на всички стратегически и аналитични документи, както и данните на ниво NUTS-2. Потенциалното приемане на вариант, който разбърква картата в по-голяма степен – създавайки изцяло ново райониране – би означавало рестартиране и на цялото стратегическо планиране за развитие на регионите.
В заключение считаме, че инициативата за ново райониране е изключително важна и трябва да бъде подкрепена. Общите елементи на предложения подход – окрупняване на райони и изваждане на столицата София в отделен район, са логични, подкрепени с нужните данни и отговарят на всички изисквания. Считаме, че Вариант 2 на НСИ отговаря в най-голяма степен на предизвикателствата пред регионалното развитие, като предложението на ИПИ е за развитие на Вариант 2, чрез обединяването на двата южни района в един голям, който отговаря на добрата свързаност и задълбочаващите се икономически връзки между големите икономически центрове на юг.
С уважение,
Адриан Николов, ИПИ (nikolov@ime.bg)
Петър Ганев, ИПИ (ganev@ime.bg)
Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват едновременно и остават значително по-неблагоприятни от средните за страната. Инвестиционната и бизнес активност в областта са сравнително слаби. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е най-ниското в страната. Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е силно ограничен. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок. Броят на леглата в многопрофилните болници остава значително по-голям от средния за страната. Относителният брой на регистрираните престъпления е сравнително висок. Обемът на отпадъците в областта е малък, а управлението им – добро. Културният живот и туризмът в област Монтана са сред най-слабо интензивните в страната.
Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват едновременно и остават значително по-неблагоприятни от средните за страната. Инвестиционната и бизнес активност в областта са сравнително слаби. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е най-ниското в страната. Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е силно ограничен.
Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок. Броят на леглата в многопрофилните болници остава значително по-голям от средния за страната. Относителният брой на регистрираните престъпления е сравнително висок. Обемът на отпадъците в областта е малък, а управлението им – добро. Културният живот и туризмът в област Монтана са сред най-слабо интензивните в страната.
ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Брутният вътрешен продукт на човек от населението нараства, но стойността му остава ниска – 14,7 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година. Заплатите и пенсиите също се повишават, но са относително ниски. Брутната годишна средна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 15,5 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) през 2022 г., а месечната пенсия – 704 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година.
Тези показатели предопределят и високото ниво на бедност в областта. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява, но е сред трите най-високи в страната (след областите Търговище и Видин) – 33,4% (при 20,6% в страната).
Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда отново поставят Монтана на последното място в тази категория. Делът на населението в трудоспособна възраст продължава да намалява и достига 55,1% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Заетостта нараства, но остава най-ниската в страната с коефициент от 61,6% (при 76,2% в страната). Едновременно с това безработицата също се увеличава, достигайки 12,3% (при 5,3% в страната).
Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование намалява леко до 16% (при 31% в страната) и е вторият най-нисък в страната (само преди този в област Пазарджик). Делът на хората с основно и по-ниско образование пък се задържа на 17% (при 15% в страната).
Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби и през 2022 година. Монтана е сред трите области с най-нисък относителен брой на нефинансовите предприятия (заедно с областите Видин и Враца) – 44 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната).
Вътрешните и външните инвестиции нарастват, но също остават изключително ограничени. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 1,6 хил. лв. на човек от населението и са най-ниските в страната (при 4,3 хил. лв. на човек средно), а преките чуждестранни инвестиции – 509 евро на човек, са третите най-ниски (при 4,5 хил. евро на човек в страната).
Стойността на произведената продукция в областта нараства до 101,2 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната).
Усвояването на европейски средства в област Монтана напредва с бързи темпове и е сравнително високо. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3366 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Монтана, а най-малко – в общините Брусарци, Вълчедръм и Якимово.
Представянето на област Монтана в тази категория е най-слабото сред областите. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Над два пъти по-малък пък е делът на автомагистралите и първокласните пътища – 9% в областта при 19% в страната. Това може да обясни и сравнително лошото състояние на пътищата – 22% от пътната настилка е в добро състояние при 40% в страната през 2023 година.
Достъпът до интернет в областта е изключително нисък. Малък остава и делът на населението в селища с обществена канализация (60% при 75% в страната), както и този на канализацията, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води (36% при 67% в страната).
Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта я поставят на първото място в страната в тази категория и през 2024 година. Средната стойност на данъка върху превозните средства е най-ниският в страната (1,22 лв./kW при 1,56 лв./kW в страната). Областта пък е на второ място с най-малка усреднена ставка върху търговията (5,06 лв. на кв. м при 13,09 лв. на кв. м в страната) и върху недвижимите нежилищни имоти на юридически лица (1,72‰ при 2,15‰ в страната). Размерът на данъка върху прехвърлянето на собственост средно за общините от областта също е значително под средната за страната стойност.
В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Георги Дамяново, а най-високи – в община Чипровци.
През 2024 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление намаляват, но средният резултат за областта е над този в страната. Самооценките за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ обаче са на сравнително ниско ниво. Рейтингът за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление също е по-нисък, макар и с малко, от средните стойности, достигайки 68,9% при 69,3% в страната.
Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява и вече е най-ниският в страната с 15% (при 27% в страната). Малко е и покритието на общинските разходи с местни приходи – 53% (при 74% в страната) през 2023 година.
СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст е сред петте най-ниски в страната със стойност от –13,8‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–0,4‰).
За процеса на застаряване може да се съди и от възрастовата структура на населението на областта. Делът на децата на възраст до 4 години е 3,8% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години – 28,2% (при 23,8% в страната).
Гъстотата на населението в урбанизираните територии е относително ниска – 718 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).
Делът на децата в детските градини в областта се повишава, но остава сравнително ограничен – 86,6% (при 87,9% в страната) през 2023 година. Коефициентът на записване на населението в V–VII клас също е по-нисък от средната за страната стойност. През 2023 г. той е 87,6% (при 89,9% в страната). Делът на второгодниците е над средния. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е слабо.
Резултатите на учениците от област Монтана са сравнително ниски и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 35,2 т. и остава далеч от средните за страната 42,9 точки. Средната оценка на матурата по български език и литература в областта е „Добър“ 4,07 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е близък до средния – 8,4% в областта при 8,7% в страната.
В област Монтана няма университети или филиали на такива.
Средната продължителност на живота в област Монтана се повишава, но е третата най-ниска в страната (след тази в областите Видин и Враца). Коефициентът на детска смъртност се понижава и през 2023 г. вече е по-нисък от средния.
Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е сравнително висок и през 2023 година. Един местен лекар се грижи средно за 1538 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на лекарите специалисти спрямо населението обаче е относително ограничен. Броят на леглата в многопрофилните болници в област Монтана нараства и остава значително по-висок от средния за страната със 7,6 легла на хиляда души от населението (при 6,1 легла на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата обаче е по-ниска от средната. Относително малко са и аптеките в областта.
Натовареността на съдиите в Окръжния съд в Монтана е сравнително ниска, но на тези в Административния съд е над средната за страната и през 2023 година. Монтана е областта с най-нисък дял на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок – 86% (при 91% в страната), и едновременно с това – с най-висок при административните дела – 93% (при 72% в страната). Правораздаването при гражданските дела също е сравнително бързо.
Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта се повишават през 2023 г. и относителният им брой остава сравнително висок – 12,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души). Разкриваемостта им пък е под средната, макар и с малко – 52% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е сравнително висок – 4,6 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).
Обемът на битовите отпадъци е сравнително нисък, а тяхното управление – относително добро. През 2022 г. образуваните битови отпадъци в областта са 394 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната), а 94% от тях се предават за третиране и рециклиране (при 76% в страната).
Делът на горската територия е сравнително нисък (23% при 33% в страната), но и този на нарушената е сравнително малък (0,1% при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности в областта са по-ниски от средните спрямо населението.
Показателите в тази категория поставят Монтана на последното място в страната. Културният живот в областта е сред най-слабо интензивните и през 2023 година. Посещенията на кината се повишават до 212 на хиляда души от населението (при 684 на хиляда души в страната). Местните музеи успяват да привлекат едва 95 посещения на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а театрите – 79 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната). От 2015 г. насам в областта няма библиотека, която да е достатъчно голяма, за да влиза в официалната статистика на НСИ.
Относителният брой на леглата в местата за настаняване е сравнително нисък, а реализираните нощувки – малко. Ограничен е и туризмът, реализиран през онлайн платформите на споделената икономика.
Виж повече на REGIONALPROFILES.BG
Представяне на английската версия на „Регионални профили – показатели за развитие – 2024“ 13.03.2025
На 12 март 2025 г. в Международния център на УниКредит Булбанк - София Институтът за пазарна икономика представи специално...
Област Плевен – първенец в здравеопазването, но с бързо намаляващо население 11.03.2025
Брутният вътрешен продукт на човек от населението забавя ръста си и изостава от средните стойности за страната....
Решава ли субсидията за аптеките проблема с липсата на достъп до лекарства 04.03.2025
Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е скорошен и на този...
Област Перник – растящи заплати и ниска бедност, но слабо здравеопазване и малко култура 28.02.2025
Заплатите и пенсиите в област Перник продължават да се повишават, а нивото на бедност остава ниско. Работната сила е...
