Доверието е в местната власт, но парите са в централната
Доверието в институциите в България остава ниско, особено към централната власт. Данните от Евробарометър показват, че доверието в правителството е около 27%, а в парламента – около 21%. В същото време местната власт се ползва с по-висока подкрепа – около 35–36% доверие.
Доверието в институциите в България остава ниско, особено към централната власт. Данните от Евробарометър показват, че доверието в правителството е около 27%, а в парламента – около 21%. В същото време местната власт се ползва с по-висока подкрепа – около 35–36% доверие.
Тази разлика не е специфична само за България. Сравнителни анализи на ОИСР и на Géopolitique показват устойчив модел – местните и регионалните институции се радват на по-високо доверие от националните, като разликата често достига 10–15 процентни пункта.
Причините са сравнително ясни. Местната власт е по-близо до ежедневието на хората, решенията ѝ са по-видими, а ефектите – се усещат по-пряко. Това създава по-силна връзка между гражданите и институциите. В същото време централната власт в България се характеризира с хронично ниско доверие.
От данните от World Justice Project за ЕС се вижда, че именно България е страната с най-голяма разлика между доверието в централната (29%) и местната власт (56%) – цели 27 процентни пункта или над двойно по-висока от средната за ЕС (11 пр. пункта).
Тази разлика има значение. Доверието не е просто нагласа, а условие за по-добро управление. Когато хората имат доверие, те по-лесно приемат решенията и участват в обществения живот. В този смисъл местното управление има естествено предимство.
Въпреки това финансовите ресурси остават концентрирани на централно ниво. Общините в България разполагат с ограничени собствени приходи (едва 25% от разходите им през 2024 г.) и в голяма степен зависят от трансфери от държавния бюджет. Това означава, че институциите с по-високо доверие нямат необходимите средства да действат самостоятелно и навреме.
Така се получава разминаване между доверие и възможности. Гражданите очакват решения от местната власт, но тя не разполага с ресурс. В същото време ключови финансови решения се взимат на ниво, към което доверието е значително по-ниско (повече – в „Провинцията не е проблем на столицата — тя е проблем на политиката“).
Една от възможностите за корекция на това разминаване е част от данъците да остава на местно ниво. Решението е в преотстъпване на една пета от подоходния данък към общините. То не променя данъчната тежест, а начина, по който се разпределят вече събраните средства.
ИПИ изчисли какъв допълнителен ресурс би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния данък, или 2% от доходите на жителите си – виж таблицата в „Няма „малка“ или „голяма“ община – всяка община печели свобода и пари с идеята за 2%“.
Ефектът е за всички общини, независимо от размера им. Дори в най-малките български общини допълнителните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се използват за конкретни местни приоритети – според нуждите на хората, които са ги генерирали и решенията на местната власт.
Подобна промяна би дала на местната власт повече предвидим ресурс и по-голяма самостоятелност. Това означава по-бързи решения и по-ясна отговорност. В крайна сметка – по-добро съответствие между очакванията на хората и възможностите на институциите, на които те имат най-голямо доверие.
