Новини

След като изследването "Регионални профили: показатели за развитие" 2014 беше представено на 11 ноември 2014 г., Институтът за пазарна икономика (ИПИ) организира серия от събития, посветени на неговото разпространение.

За трета поредна година изследването "Регионални профили: показатели за развитие" 2014 стана обект на значителен медиен, обществен и експертен интерес.

София, 3 декември 2014

ИПИ представи английската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2014” на 3 декември 2014 г. в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на редица чуждестранни посолства и търговски камари.

Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев

София, 1 декември 2014

На 1 декември 2014 г. ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”. В нея взеха участие експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие.

Светла Костадинова, Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев

11 ноември 2014 г.

За трета поредна година Институтът за пазарна икономика, в сътрудничество с Региостат, изготви актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България".

Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ 2014

кратка информация | презентация | профили на 28-те области в България

Тазгодишният брой на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” съдържа анализи на тема:

• Фискална политика и регионално развитие: Препоръки за промени в подоходното облагане
• Кои области привличат най-значителни инвестиции и защо
• Пазарът на труда – път към възстановяване
• Групиране на областите според социално-икономическото им състояние и развитие

За пръв път изданието съдържа конкретни препоръки за реформи с цел подобряване на политиките на регионално развитие и в частност – повишаването на финансовата независимост на общините.

Основни изводи от социално-икономическите профили на областите

Добрите новини

1. Анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване. Икономическата активност на населението се повишава, а заетостта в повечето области нараства през 2013 г., макар и все още да не достига предкризисните нива.
2. През последните две години са налице примери за бързо възстановяващи се области, които успяват да привличат инвестиции въпреки кризата и да предлагат по-добри условия на живот. Най-показателна в това отношение е област Бургас.
3. Благодарение на успешната реализация на проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо.
4. През 2013 г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по-малки области като, например, Търговище.
5. Усвояването на европейски средства масово се ускорява през 2013 г. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението остава област Габрово, следвана от област Бургас.

Лошите новини

1. През последните години в сферата на образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт. Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например, здравноосигурените лица намаляват от 87,3 на 86,1%, а коефициентът на записване на населението в V-VIII клас спада от 81,0 на 79,7%.
2. Въпреки че ситуацията на пазара на труда се подобрява, голяма част от областите в страната не участват в този процес. През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България. По-голямата част от новите работни места се създават в южната част на страната.
3. Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват. През 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст. Единствените области, в които населението се увеличава през 2013 г., са София (столица) и Бургас.
4. На фона на пускането в експлоатация на автомагистрала „Тракия” са притеснителни и данните на Агенция „Пътна инфраструктура” за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние.
5. Наблюдават се сериозни дисбаланси по отношение на способността на отделните общини да усвояват успешно европейски средства. Претеглени към броя на населението през 2013 г. общо усвоените средства към 31 януари 2014 г. варират от 0 лв. до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини. В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек от средногодишното население през 2013 г., като сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.
6. Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.
7. Електронните услуги и услугата „на едно гише” се развиват бавно, като оценката на бизнеса за качеството на е-услугите се влошава спрямо миналата година. По- неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция.

Типове регионални профили

Целта на образуването на клъстери от области е да се идентифицират и анализират специфични групи, чиито регионални профили са подобни. Този процес се извършва едновременно по всички показатели, характеризиращи социално-икономическото състояние и развитие на областите чрез използване на невронни мрежи. Идентифицирани са 8 типа регионални профили:

Изводи:

• През целия период на изследване София (столица) се отделя като самостоятелен клъстер, като различията между нея и останалите области не намаляват;
• Клъстерът с области в лошо социално-икономическо състояние увеличава състава си: през 2012 г. към него принадлежаха само две области, през 2013 г. - три, а през 2014 г. те вече са пет;
• Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или с негативни тенденции на развитие, остава много по-широк, отколкото на тези с добри тенденции.

За повече информация: