Новини

Неотдавна публикуваното изследване за степента на развитие на регионите, „Регионални профили: показатели за развитие 2012” вече достига и до политиците и служи за изготвянето на стратегически документи и доклади. Резултатите от изследването са намерили място в годишния доклад за управление на средствата от ЕС в Република България на парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, както може да се види от самия доклад.

Изследването е послужило и при изготвянето на част от препоръките на Комисията за по-добро насочване и усвояване на европейски средства през следващия програмен период (2014-2020 г.).

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Стоян Христов*

Един интересен въпрос, който възниква при анализа на регионалното развитие е доколко доминирането на определени сектори има отношение към степента на бедност или богатство в този регион. За да отговорим на него ще използваме част от данните, събрани за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, което бе публикувано неотдавна.

Един от начините да се проследи тази зависимост е чрез Брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори. За да сравним отделните региони, ще използваме относителния дял от БДС на всеки един от секторите в икономиките на областите. Данните за 2009г. (последните, с които разполагаме) показват, че безспорен лидер за повечето области е секторът на услугите. Неговият дял е най-голям в 24 от областите. В останалите 4 – София област (62%), Стара Загора (58%) и Габрово (48%) и Враца (46%) – водещ е индустриалният сектор. Тенденцията е в регионите с големите градове секторът на услугите да е относително по-голям, като първенец разбира се е София-столица с близо 79%, следвана от Варна с 68,6%.

Източник: НСИ

Съвсем очаквано данните показват, че аграрният сектор заема малък дял от БДС, както по региони, така и общо за страната. Въпреки това се наблюдава корелация между размера на аграрния сектор от една страна и икономическото развитие на областта и бедността от друга.

Основен показател за икономическото развитие на регионите е БВП на човек от населението. На следващата графика се вижда, че има отрицателна връзка между БВП на човек и дела на аграрния сектор[1]. Нещо повече, едновременно с тази обратнапропорционална зависимост се обособяват 2 основни групи. Първата група включва регионите с относително по-развит аграрен сектор и БВП на човек под средните нива за страната. Втората група включва области с относително по-слабо развит аграрен сектор и БВП на човек над средните нива за страната[2].

Източник: НСИ

Това насочва вниманието в две посоки. От една страна се оказва, че областите с по-висок дял на аграрния сектор – над средния за страната – се представят по-слабо в икономически аспект. Типичен пример са области като Силистра, Видин и Разград, които имат относително голям аграрен сектор и едновременно с това се отличават с лошо икономическо състояние и отрицателни демографски тенденции[3]. Едновременно с това се вижда, че броят на областите в тази първа група е по-голям. С други думи, това са именно по-слабо населените територии, които изостават по редица показатели. Като направим справка с изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012“ на ИПИ, ще открием потвърждение на горните заключения. Средната оценка за показателя „Икономика“ на областите от първата група е „незадоволително“, докато при втората група тази оценка е „добро“.

От друга страна силно развитите в икономически аспект области са предимно с нисък относителен дял на аграрния сектор – под средното за страната. Всъщност има 1 единствено изключение – Враца - като дори и там делът на аграрния сектор е с над 14 процентни пункта по-нисък от първенеца в това отношение - Силистра. С други думи областите в тази втора група са именно най-развитите в България по редица показатели. Според изследването на ИПИ те се отличават с една от най-благоприятните среди за развиване на бизнес (Стара Загора, Търговище), имат добро социално-икономическо състояние (Бургас, Варна, Пловдив) и обещаващи тенденции за развитие (Русе, София).

Но дали всичко това означава, че населението в тези региони е по-бедно? Тук резултатите зависят от това как разглеждаме бедността: 1) в абсолютно изражение (доходи) или 2) като необходим минимум за поддържане на стандарт на живот над прага на бедността. Първият вариант донякъде се припокрива с това, което разгледахме до момента, а именно икономическото развитие на регионите, като изводите са сходни. В НСИ предлагат алтернативен начин – втория вариант. Ако разгледаме индикаторите за бедност и социално включване, ще забележим, че съществува връзка, макар и по-слаба, между относителния дял на аграрния сектор и линията на бедност. Графиката по-долу показва, че с увеличаване на дела на аграрния сектор линията на бедност се понижава[4]. Това означава, че там е необходим по-нисък доход за осигуряване на живот над прага на бедността или с други думи – там стандартът на живот е по-нисък. Въпреки това, ако разгледаме процентът от населението под линията на бедност, ще видим, че стойностите трудно могат да бъдат свързани с дела на аграрния сектор.

Източник: НСИ

Като заключение, можем да кажем, че въпреки малкия дял на аграрния сектор в България се вижда, че той е в ясно изразена обратнопропорционална връзка със социално-икономическото състояние на отделните области. Когато говорим за бедност обаче, тази корелация трудно може да обясни защо някои райони са по-бедни от други или броят на бедните е по-голям. Все пак можем да обобщим, че в регионите с по-развит аграрен сектор линията на бедност е по-ниска, а това е индикация за стандарта на живот в тези региони.

*Авторът е стажант в ИПИ.

Месец след публикуването на българската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2012”, съдържанието му продължава да е обект на засилен интерес от българските медии, както и от различни групи в правителствения и неправителствения сектор.

Преди няколко дни сайтът Economy.bg публикува подробен видео репортаж от форума „Възможности и предизвикателства за бизнеса в Габровския регион”, организиран от Economy.bg и Jobs.bg. На събитието участва старши икономистът от ИПИ и един от авторите на изследването – Петър Ганев, който използва възможността, за да представи резултатите от изследването, както и министърът по управление на средствата от Европейския съюз, Томислав Дончев и икономистът Георги Стоев (Industry Watch).

Информация за изследването разпространиха още международни те портали 4liberty.eu и Stockholm Network.

Пълното медийно отразяване на изследването е достъпно тук.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Тук можете да откриете връзки към сканирани копия на страниците, които водещите български ежедневници посветиха на изследването.

• в-к Капитал Daily
• в-к 24 часа
• в-к Труд
• в-к Монитор
• в-к Преса
• в-к Стандарт
• в-к Телеграф
• в-к Дума

Пълното медийно отразяване на изследването е достъпно тук.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

От днес е достъпна англоезичната версия на интернет страницата, посветена на изследването "Регионални профили: показатели за развитие".

Пълният доклад на английски можете да изтеглите оттук. Бутонът за смяна на езика от български на английски и обратно ще намерите в горния десен ъгъл на всяка една от страниците.

На английски са достъпни всички данни, профили на общините, методологически бележки, новини и тематични анализи.

---

Стремежът на екипа на изследването е да направим анализа и събраните данни максимално използваеми за чуждестранни инвеститори, предприемачи и други заинтересовани страни.

Наличието на подробна информация за характеристиките, състоянието и перспективите на отделните области в страната ни са важна предпоставка както за насърчаването на инвестициите, така и за подобряването на прозрачността и отчетността на публичните политики на местно ниво.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Автор на статията е Стоян Христов, стажант в ИПИ. Текстът е публикуван за пръв път в седмичния бюлетин на ИПИ на 23 ноември 2012 г.

Един от основните проблеми на икономиката на България безспорно е голямата и нарастващата разлика между икономическото развитие на северните и южните региони. Проблемът беше акцентиран и от финансовия министър Симеон Дянков по време на конференцията Next Year’s Business Plan преди дни. Като основна причина министърът посочи пътната инфраструктура и в частност слабата връзка между пътните мрежи на двете части на страната.

Разделянето на България на региони ни позволява да обобщим съществени тенденции. Типичен пример е изоставането на северните части на страната по редица икономически показатели. Според изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ северните региони изостават както по показател БВП на човек от населението, така и по данните за заетостта. Средният БВП на човек от населението в Северна България е около 6 хил. лв., докато в южните региони е с близо 4 хил. лв. повече. Очевидно е наличието на разлика, но въпросът е дали състоянието на пътната инфраструктура е единствената или водещата причина за нарастващата разлика в благосъстоянието между двете части на страната.

Източник: www.regionalprofiles.bg

Тук изниква въпросът как всъщност се оценява състоянието на пътната инфраструктура. Съществуват различни методи за оценка като например до каква степен са свързани северните и южните региони или самото качеството на пътната мрежа. Ако използваме като показател гъстотата на пътната мрежа[1], се оказва, че всъщност в Северна България има средно 18,57 км. път на 100 кв. км. територия или с 3,81 км. повече от южните части на страната. С други думи, състоянието на пътната инфраструктура, от гледна точка на този показател, в северните региони не изостава спрямо останалите региони в страната.

Проучването на ИПИ ни позволява да направим сравнение между Северна и Южна България по 8 основни категории показател[2] - икономика, бизнес среда, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, социална среда и околна среда. Вижда се, че в 6 от категориите оценките за северните региони изостават. Това са категориите, които отразяват нивото на икономическо развитие, инфраструктурата, динамиката на населението, както и качеството на социалната среда, образованието и здравеопазването. Освен по отношение на икономическите показатели, най-големи разлики в оценките се забелязват при демографските фактори и образованието. Всъщност единствените позитиви могат да се изтъкнат по отношение на околната среда и бизнес средата.

Източник: www.regionalprofiles.bg

Ако има осезаеми различия между северните и южните региони в страната, то те са по-скоро по отношение на демографията и образованието. Именно тези фактори допринасят и за ниската икономическа активност в северните региони. Неслучайно добрите примери (като икономическа активност) на север се отличават именно в тези категории: Варна и Русе с по-добрата си демография или пък Габрово и Враца с добри показатели в образованието. На другия полюс области като Видин и Разград, които са на дъното като икономическа активност, са и областите с лоши показатели, както по отношение на демографията, така и в образованието.

Слабата връзка между пътните мрежи в Северна и Южна България, която посочва Симеон Дянков, е възможна причина за някои разлики между отделните части на страната, но далеч не е единствената или основополагащата. Добрата пътна мрежа е необходимо условие за развиване на бизнес средата, но няма да доведе до осезаем ефект там, където демографските фактори са силно негативни, а образование не е на ниво. Бизнес средата и активността на местните власти също могат да направят разликата и да помогнат на по-слабо развитите региони.

[1] Гъстота на пътната мрежа – сбор от дължина на автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища

[2] Оценките за състоянието на показателите се правят по пет степенна система, като 1 = „слабо“, а 5 = „много добро“

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Представяме Ви един от материалите, подготвени от екипа на ИПИ във връзка с изследването "Регионални профили: показатели за развитие". Автор на статията е Петър Ганев, а текстът е публикуван за пръв път във в-к Труд на 12 ноември 2012 г.

Изследването на Института за пазарна икономика “Регионални профили: показатели за развитие 2012”, представено в петък в “Труд”, показа една пъстра картина на страната на базата на социално-икономическото състояние и развитието на регионите. На едни места има инвестиции и работа, на други няма; едни се чувстват сигурни в града си и дори не си застраховат колите, а други свикват с мисълта, че апартаментът им има нужда от допълнителна защита; едни се чувстват щастливи в своя регион, а други нямат търпение да се изнесат и да потърсят по-добри възможности.

Много от тенденциите могат да бъдат усетени интуитивно, но в процеса на работа се откроиха някои интересни констатации, които заслужават внимание. Наред с тях се забелязват и някои странности в данните, които трудно могат да бъдат обяснени. Връзката между богатство, щастие и мобилност на хората се оказа истинско предизвикателство за разшифроване. Основните фактори за удовлетвореност на хората се оказаха жилищните условия, околната среда, сигурността и социалната среда, тоест общуването с приятели, познати, съседи. Ниските доходи и липсата на работа (или условията за работа) повсеместно са фактори за неудовлетвореност. Това предопределя по-високата удовлетвореност в неразвити, но по-спокойни и чисти области – Смолян и Кърджали например.

Удовлетвореността от живота обаче няма връзка с мобилността на хората. Когато става дума за изселване от дадена област, водещите фактори са повечето възможности (образование, работа и доходи) в други населени места. Накратко, хората се чувстват удовлетворени, когато е чисто и спокойно, но в дългосрочен план търсят възможностите за развитие и забогатяване. Това обяснява и мобилността към столицата – по-мръсно и несигурно място, предлагащо повече работа и по-високи доходи.

Сравнението София-Смолян е показателно: емисиите на вредни вещества в атмосферата на столицата са 270 пъти повече спрямо тези в Смолян. Над четири пъти по-голяма е вероятността да бъде извършено престъпление срещу всеки човек в столицата спрямо хората в Смолян. В същото време опасността да останеш безработен в Смолян е три пъти по-голяма от тази в София. БВП на човек от населението в столицата също е над три пъти по-голям спрямо това в родопския град. На фона на всичко това през последните години на всеки столичанин, заселил се в Смолян, се падат по четирима смолянчани, заселили се в София.

Габрово се открои като една от най-интересните области. Очаквано - със силно представяне по отношение на икономика и бизнес среда, както и околна среда. Много добро усвояване на европари. Демографията обаче се оказва сериозен проблем – коефициентът на възрастова зависимост, разбирай отношението на възрастни към деца, е най-негативният в цялата страна, надминавайки дори този във Видин. Тези негативни процеси вече дават отражение върху заетостта и безработицата в областта и са огромно предизвикателство пред икономическото развитие на Габрово.

Кърджали също е интересен пример, като област със слабо икономическо развитие, където населението е съсредоточено предимно в селата. Въпреки това през последните 10 години икономиката на Кърджали бележи развитие – през 2000 г. това е най-бедната област, докато сега вече изпреварва Видин, Разград, Силистра, Монтана и Сливен. Учудващо добре областта се представя при средното образование – много високи оценки на матурата по български език и литература, малко напуснали училищата и малко повтарящи (второгодници). Доброто средно образование обаче все още не дава ясни резултати по отношение на квалификацията на работниците и броя на висшистите в областта.

Варна и Бургас очаквано се наредиха в групата с добро социално-икономическо развитие, макар и все още далеч от столицата. Нормално, морските центрове се развиват в сферата на услугите, но това като че ли е изцяло свързано с туризма. Друг тип услуги, разбирай някаква форма на аутсорсинг (например IT поддръжка), остават изцяло концентрирани в столицата. Наличието на млади и квалифицирани кадри както и работещи летища, правят морските ни столици подходящи за развитието на подобен тип услуги, които могат да дадат сериозно отражение върху заетостта, при това независеща от сезонните фактори.

По отношение на т. нар. странности в официалните данни, можем да дадем два красноречиви примера. Според данните на Националния статистически институт БВП на човек от населението в Перник скача на практика двойно през 2008 г., а още на следващата се свива обратно до познатите си нива. Тук най-вероятно става дума за грешка в данните на националната статистика, но това най-малкото отваря въпроса за качеството на данните на регионално ниво. Друг интересен факт е, че здравноосигурените в Кърджали са повече от населението на областта. Още по-странно е, че районната здравноосигурителна каса в Кърджали научи за това от нас.

Така или иначе, тук грешка в данните по-скоро няма. Поради някаква причина, през 2009 г. в Кърджали са се появили нови над 30 хил. здравноосигурени граждани. Остава отворен въпросът какво е причинило подобна аномалия, която не се наблюдава никъде другаде в страната.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”