Новини

Сравненията в икономическото развитие между Северна и Южна България почти винаги приключват с установяването на чувствително превъзходство в полза на Юга. Има обаче няколко изключения, и сред тях са областите Велико Търново и Габрово. Последното десетилетие те се отличават с рекорди на пазара на труда, все по-добри постижения в сферата на образованието и подобряващи се условия за живот, въпреки че засега инфраструктурното развитие на страната не им обръща особено внимание. Подобно на голяма част от северните области обаче, голямо предизвикателство пред тях са застаряването и негативните демографски тенденции, които поставят бариери пред потенциал им за развитие.

• РЕКОРДИ В ЗАЕТОСТТА

Експлозията на заетостта във Велико Търново през 2019 г. е почти безпрецедентна в новата стопанска история на страната; само за година коефициентът се покачва с над 12 процентни пункта (размах характерен за периода на бърз възход в началото на хилядолетието) до 78,7% от трудоспособното население. Сравнението с Габрово също е интересно, тъй като през последното десетилетие Велико Търново тръгва от чувствително по-ниска база, но пък демонстрира изпреварващ растеж. Очаквано и двете области са засегнати от предишната криза, но пък периодът на бурно индустриално развитие им се отразява благотворно след това. В случая на Велико Търново много високата заетост е комбинирана с много ниска безработица – 2% през 2019 г., а същевременно Габрово е с 4,5%. Тази позитивна динамика до голяма степен се обяснява от благоприятната структура на работната сила – двете области са с най-големия дял на висшистите (29% в Габрово и 30% във Велико Търново) в страната сред София, и същевременно са с едни от най-ниските дялове на трудоспособното население с основно и по-ниско образование. Това води го голям дял на хората със средно и професионално образование, които обикновено са важен компонент за развитие на преработващата промишленост. Многото висшисти и наличието на университетска инфраструктура и в двете области пък демонстрира и потенциала им да развиват.

• ОБХВАТНОТО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

Обхващането на максимално много деца в училищна възраст от системата на училищно образование е сред ключовите политики в сферата от последните години. Обяснението е, че задържането в училище за максимално дълго време позволява снижаването на неравенството във възможностите и помага за интеграцията, особено на децата от малцинствата. Габрово е шампионът на страната по този показател, като през 2018 г. покритието на училищното образование в областта достига 96%, с 8 пункта над средното за страната. Данните за Велико Търново са по-колебливи, но и там има видима тенденция към подобрение. Освен при обхвата на образователната система, двете области – особено Габрово – се справят много добре както при дела на отпадналите от образование ученици, така и повтарящите класовете. Въпреки че на областно ниво се класират пред повечето, добрите постижения на Габрово и Велико Търново на зрелостните изпити личат по-добре на общинско, където през учебната 2019/20 областните им центрове се класират в топ 10 на матурата по БЕЛ, отстъпвайки единствено на традиционно водещите общини в смолянско и на столицата. Сходно добри резултати постигат учениците в Габрово и Велико Търново и на външните оценявания след седми клас, особено в математиката.

• ЩЕДЪР ПОТОК ИНВЕСТИЦИИ

Силните индустриални икономики на Габрово и Велико Търново привличат значителни инвестиции. Графиката включва употребата на средствата по европейските фондове не толкова заради високите показатели на областно ниво, колкото на общинско. Доскоро община Габрово беше шампион, а дори и днес е в топ 10 на българските общини по употребата на европейски средства, с общо 4139 лева на човек от населението общо за двата програмни периода. По-добре като цяло се справят общини с малко население и финансиран голям проект, който обслужва по-широк ареал, най-често пречиствателна станция или пък площадка за обработка на отпадъци.Високото класиране на Габрово е резултат както от някои големи, така и от множество относително малки проекти. От гледна точка на чуждестранните инвестиции, между двете области има интересен контраст: докато Велико Търново е на дъното на подредбата с едва 597 евро на човек от населението с натрупване към края на 2018 г., а Габрово е сред водещите области с 3120 евро на човек (най-вече благодарение на големите чужди инвестиции в Севлиево), то и двете постигат сходни резултати от гледна точка на икономически развитие. Очаквано, Габрово е „с едни гърди напред“, особено от гледна точка на произведената продукция, но пък разликите не са толкова големи, колкото бихме могли да очакваме, ако съдим единствено по инвестиционните потоци.

• РОЛЯТА НА ИНДУСТРИЯТА

Обликът на икономиките на двете задбалкански области е до голяма степен предопределен от водещото място, което заема индустрията в тях. Това важи с особена сила за Габрово, където над 60% от произведената продукция идва от преработващата промишленост. Комбинацията от големи индустриални предприятия с по над 1000 заети - – „Идеал Стандарт“, „Хамбергер“, „Дзали“, както и концентрацията на мехатрониката в Габрово, генерират голяма част от добавената стойност в областта. Най-видимо във Велико Търново пък е лясковското оръжейно предприятие „Аркус“, както и „Екстрапак“ и няколкото големи производители на захарни изделия. И в двете области се наблюдава и сериозна динамика, в т.ч. приток на свежи капитали, в сектора на информационните технологииТрудно може да се мисли за икономиките на тези две области обаче, без да се има предвид важното място на преработващата промишленост. В този смисъл, моделът на Габрово и Велико Търново може да се ползва като подход към развитието на други области в Северна България – Враца и Монтана, например, имат сходна индустриална традиция и минало, но останаха по-назад в хода на прехода, но все още пазят поне част от потенциала си.

• ДЕМОГРАФИЯТА КАТО БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ

На фона на описаните по-горе силно положителни тенденции в икономиката и образованието, бързото застаряване и свиване на населението е сред основните заплахи пред бъдещото развитие на двете области. По демографско заместване при децата под 14 години и пенсионерите по-зле от Габрово се справя единствено Видин, при това с малко – през 2019 г. на всяко дете в областта има по 2,5 души в пенсионна възраст. Във Велико Търново показателят не е толкова драстичен – 1,9, но и там е доста над средното за страната. Това е следствие от подчертано негативния естествен прираст - -13‰ в Габрово и -10‰ във Велико Търново. Миграционните процеси също не допринасят за подобряване на демографските условия, като през последните години коефициентът на механичен прираст и на двете области е от порядъка на -3 до -5‰ годишно. Анализът на данните на общинско ниво също не дава особени поводи за оптимизъм, тъй като откъм естествен прираст единствено областният център на Велико Търново има относително добро (но все пак отрицателно) постижение, а от гледна точка на миграционните процеси – отново Велико Търново, заедно с индустриалните общини Лясковец и Златарица около него. Изводът тук е повече от ясен: въпреки настоящата си добра траектория, двете задбалкански области разполагат с относително кратък период от време в което да обърнат негативните демографски тенденции – било то чрез повишаване на раждаемостта, било то чрез привличане на хора отвън – или да се изправят пред нуждата да преструктурират икономиките си в контекста на все по-бързо намаляваща работна сила.

Автор: Адриан Николов

Сливен и Ямбол са толкова подобни, колкото са и различни. Въпреки че и двете области несъмнено демонстрират подобрения в икономическото и социалното си развитие в годините преди настъпването на новата икономическа криза в началото на 2020 г., те изостават далеч зад по-развитите области в Южна България. Ако не знаехме къде се намират географски, а съдехме само по данните, щяхме да ги класираме близо до икономически изостаналите региони в Северозападна България. Още повече, събитията от последните няколко месеца допълнително поставят под въпрос догонването на по-развитите райони.

• ЗАБАВЕНИЯТ РАСТЕЖ

През цялото изминало десетилетие Сливен и Ямбол остават доста зад средните за страната равнища на икономическо развитие. Докато двете области тръгват от практически еднакви нива на брутен вътрешен продукт на човек от населението, Ямбол успява да се откъсне по-бързо в периода след кризата, благодарение на по-високите инвестиции в областта. През 2008 г. Сливен е покривал 52% от средния за страната БВП на човек, а Ямбол – 55%, то при Сливен се наблюдава дивергенция, като през 2018 г. вече покритието е едва 48%, а Ямбол достига 62%. В Сливен БВП на човек възлиза на 7600 лева, като по-ниска стойност на този показател има единствено Силистра.

Тук от основно значение е профилът на местната индустрия – докато Ямбол привлича инвестиции в производствени сектори с относително висока добавена стойност, то водещата роля на текстилната индустрия обрича Сливен на по-бавен растеж.

• РОЛЯТА НА ИНДУСТРИЯТА

Съдейки само по общия обем на произведената продукция на нефинансовите предприятия, към 2018 г. Сливен е по-голямата от двете областни икономики, но не с много. Особено голяма разлика има при преработващата промишленост, където Сливен произвежда с над една пета повече от Ямбол, а видими разлики има и при транспорта и строителство. Ямбол от своя страна води с малко при селското стопанство и търговията. Структурата на месните икономики е важна най-вече заради голямото съсредоточаване в сферата на индустриалното производство; услугите, които имат все по-водеща роля в по-развитите областни икономики, особено тази на столицата, тук почти отсъстват. Дума не може да става и за ИКТ и аутсорсинг, които тласкат напред водещите местни икономики. Ясно изразеният индустриален профил е нож с две остриета – от една страна прави областите по-атрактивни за инвестиционна дейност в сектора, но в контекста на кризата по-малко диверсифицираните икономики са по-податливи на шокове.

• ПЛАХИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Сливен и Ямбол са сред областите с относително ниска инвестиционна дейност. Що се отнася до чуждестранните инвестиции, с натрупване към края на 2018 г. в Ямбол те възлизат на 870 лева на човек от населението, в Сливен – почти 1700. Сливен е интересен от тази гледна точка, тъй като само смяната на статута на най-голямата инвестиция в областта от чуждестранна на местна „срива“ и обема на ПЧИ в нея почти пет пъти между 2013 и 2014 г. В Ямбол пък обемът им е видимо по-нисък, но по-стабилен през последното десетилетие. Там обаче се наблюдава значително по-високо равнище на разходите за придобиване на ДМА, което говори и за по-високи нива на местните инвестиции. От гледна точка на усвояването на средства от европейските фондове, Ямбол също се справя почти два пъти по-добре, като към средата на 2020 г. общият обем на усвоените средства от двата програмни периода достига 1800 лева на човек от населението. Сливен пък вече е единствената област, където обемът на усвоените европейски средства e под 1000 лева на човек, което я поставя на последно място в страната.

•  НЕГАТИВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА

Основният фактор, който обуславя относително по-добрите икономически постижения и по-високите инвестиции в Ямбол спрямо Сливен е образователната структура на работната сила. Най-общо казано, областите фокусирани върху икономиката на услугите имат нужда най-вече от висшисти; областите, където индустрията е от по-голямо значение се ползват най-често от работниците със средно, и особено средно-професионално образование. Тук Ямбол прилича на останалите „промишлени“ области – повече от половината работна сила е със средно образование, а делът на висшистите - приблизително 1/5 – е чувствително по-нисък от средния за страната, но предвид основните потребности на местния пазар на труда това не е особена пречка. В Сливен обаче делът на работоспособните с основно и по-ниско образование през 2019 г. достига 38%, и значителна част от тях срещат трудности при интеграцията си на пазара на труда, съдейки по ниската заетост(65% по последни данни) в областта. Ниската заетост обаче е съчетана и с относително ниска безработица, което от своя страна означава, че голям дял от работоспособните остават изцяло извън пазара на труда. Още по-притеснителна е тенденцията – в Сливен делът на работоспособните с основно образование нараства с 8 пункта за десетилетие. В Ямбол той също се движи нагоре, но не с толкова рязък темп. Съдейки по обстоятелството, че Сливен е и с най-големите дял на отпадналите от училищно образование (5,7%) и на повтарящите ученици (3,2%), то повече от очевидно става, че областта има системи проблеми с образователната система, които спъват икономическото ѝ развитие.

• ВЛОШАВАНЕТО НА МАТЕРИАЛНИТЕ УСЛОВИЯ

Негативните условия на трудовите пазари и високия дял на икономически неактивните неизбежно се отразяват и на условията на живот. Към 2019 г. Ямбол е областта с най-големият дял на населението, което живее в материални лишения (40%), а Сливен е на трето място, с 34%. Средният доход на лице от домакинство обаче поставя Ямбол на близки до средните за страната стойности, което подсказва за висока степен на неравенство – работещите имат относително високи доходи, но неактивните живеят в бедност. В тази връзка, делът на населението под линията на бедността и в двете области е по 1/3. Тук наблюдаваме и напълно противоположни тенденции – докато в Сливен индикаторите за бедност постепенно се подобряват във възходящия тренд на икономическия цикъл, в Ямбол от 2015 г. насам се влошават значително – делът на бедните се е удвоил, а делът на населението в материални лишения се е повишили четири пъти. Характерна за Ямбол е и почти пълната липса на

Връхлитането на новата икономическа криза също не вещае добро развитие на тези показатели, предвид очакванията за допълнително свиване на заетостта и инвестициите. 

Автор: Адриан Николов

Изготвянето на бюджет на Столична община за 2021 г. ще е предизвикателство поради няколко причини. На първо място е липсата на разработена детайлна макроикономическа рамка за 2021 г. на национално ниво (виж по-горе). На второ място е неяснотата около изпълнението на бюджета за 2020 г. и евентуалната нужда от втора актуализация в края на годината. На трето място е поради неяснотата от развитието на пандемията и опасността от нова серия карантинни мерки върху стопанския живот.

На фона на всичко това е разумно да се разгледат поне два сценария. И двата сценария са в условията на продължаваща пандемия от коронавирус. Не се разглеждат крайни варианти, като 1) изчезване на вируса, бързо достигане до ефективно медицинско решение и връщане към напълно към нормален живот и 2) много тежки карантинни мерки, в т.ч. забрани за дейност в индустрията и ограничения пред работната сила. Двата сценария са наречени за илюстрация „лято 2020” и „пролет 2020”, като първият е базовия сценарий при запазване на текущите по-леки мерки, а вторият е по-тежкият при връщане на рестриктивните мерки от март/април 2020 г.

 Сценарий „лято 2020” – леки мерки, без строги ограничения на стопанската активност

Базовият сценарий предвижда ситуацията с коронавируса да продължи и през 2021 г., но без да се налага нова карантина на стопанския живот. Това е сценарий „лято 2020”, тъй като през лятото на текущата година вирусът беше активен – реално имаше отчетлива вълна от заболявания, но не бяха наложени строги карантинни мерки върху стопанския живот. На практика липсваха икономически дейности, които да са напълно ограничени – заведенията също функционираха, макар и при някои ограничения в капацитета.

Въпреки това, коронавирусът продължава да оказва своя ефект върху стопанския живот, поради ръст на безработицата и свиване на доходите на директно засегнатите, поради страх и въздържане у потребителите за някои дейности, както и поради пренесен ефект върху определени сектори от ограничените пътувания и сериозната липса на туристи. Този ефект е особено видим и в столицата, като липсата на обичайния поток от туристи оказва негативен ефект върху хотели и ресторанти, транспорт и различни търговски обекти.

В сценарий „лято 2020” очакванията са за ограничен (минимален) ефект върху бюджета на столицата за 2021 г. Големите приходоизточници в бюджета на Столична община – облагането на имуществото и такса битови отпадъци, не биха били тежко ударени при по-леки мерки и липса на нови ограничения пред стопанския живот. Ключови ще бъдат евентуалните ограничения върху детските ясли и градини, които също имат директен негативен ефект върху общинските приходи. При запазване на статуквото, тоест без да бъдат затваряне детски гради и училища, очакването е тези приходи да се изпълнят в нормални рамки.

Големият въпрос при подобен лек вариант е какво ще се случи с имотния пазар и какво ще е съответното изпълнение на приходите от облагането на сделките в столицата. При по-бързо възстановяване на икономическия растеж през 2021 г. може да се очаква отчетлив спад в безработицата и връщане към по-бързите темпове на нарастване на заплатите. Повишените очаквания ще доведат и до активизиране на имотния пазар, както и на покупката на стоки за дълготрайна употреба, сред които са превозните средства.

Поведението на банковия сектор по отношение на активизиране на кредитирането ще допринесе благоприятно чрез улеснения достъп до финансиране. Дори и да не се достигне до ръст на приходите като предходни години – често над 10% ръст за година, то очакването е приходите от облагането на сделките да продължат възходящата си тенденция, още повече, че и пълният ефект от по-високата данъчна ставка би се разгърнал – при липса на карантина през 2020 г. спрямо 2019 г.

В този сценарий очакваме ограничен ефект върху бюджета на столицата – основно по линия на по-нисък ръст в основните данъци, в т.ч. върху сделките, и евентуално по-ниски приходи от туристически данък и такса тротоарно право, които зависят от притока на чужденци и интензивността на социалния живот в столицата.

 Сценарий „пролет 2020” – строги мерки, с ограничения на стопанската активност

Негативният сценарий предвижда своеобразно повторение на мерките тип „пролет 2020” и през следващата година. Този сценарий включва по-сериозни ограничения, в т.ч. временно затваряне на училища и детски градини, затваряне на хотели и ресторанти, ограничения пред придвижването и нов удар върху пазара на труда.

Реалистично е в този сценарий да се очаква сходен отговор на държавата и на Столична община по отношение на определени данъчни плащания – отлагане на вноски по имуществените данъци, облекчения и/или отлагания на плащания за общински наеми и различни такси (тротоарно право) и т.н. Най-вероятно тези мерки ще бъдат бързо повторно приложени при нова ситуация, а нищо чудно да се разглеждат и идеи за допълнителни облекчения, стъпвайки на опита от пролетта на 2020  г.

В този сценарий може да се очаква отлагане на плащания и изоставане на приходите от имуществените данъци към момента на евентуалната карантина. Характеристиките на тези данъци обаче, както и опитът от 2019 г., показват, че приходите ще бъдат в голяма степен наваксани в месеците след стопирането на стопанската активност. По-сериозен би бил отново ефектът върху данъкът за придобиване на имущество по възмезден начин, който би пострадал от по-малкото сделки в условията на по-тежки мерки.

Сериозен негативен ефект би имало и в неданъчните приходи, в т.ч. общинските такси. Евентуално карантина, в т.ч. затваряне на училища и детски градини и на хотели и ресторанти, би имало директен ефект върху приходите от такса за ползване на детски градини, както и върху приходите от тротоарно право и наеми – при очаквани облекчаващи мерки на Столична община. В този сценарий трудно би се отчел значим ръст на приходите в бюджета спрямо текущата 2020 г.

 Целият анализ е достъпен тук.

Презентацията от представянето е достъпна тук.

Кризата на общественото здраве от последните месеци изведе на преден план редица проблеми на здравната система. Сред тях е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване. Тъй като тези проблеми обаче далеч не засягат еднакво отделните области на страната, настоящият текст се спира в по-големи подробности върху достъпа до лекари-специалисти в отделните области на България.

За целите на тазгодишното издание на „Регионални профили: показатели за развитие“, екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2019 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на отделните области е представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (графика 1) – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Графика 1: Индекс на достъпност до лекари-специалисти по области, 2019 г. (по-ниското е по-добро)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Според приложения подход, достъпът до лекари-специалисти в Плевен е най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително сходна стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите.

В отделните специалности най-малки регионални различия в  достъпа (графика 2) има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 210 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 28, а във цялата видинска област има само един. Обратно, най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от почти 1800 кардиолози над 400 са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. 

Графика 2: Индекс на достъпност до лекари-специалисти според специалността, 2019 г. (по-ниското е по-добро)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Неравномерният достъп до лекари-специалисти между различните области на страната поставя много конкретен проблем пред дефинирането на здравни политики. Основно предизвикателство, видимо, остава привличането на лекари с „престижни специалности“ извън водещите болници в най-икономически развитите общини, което създава предпоставки (и на практика, нужда) за „здравен туризъм“.