Новини

Десислава Николова

През 2014 г. икономиката на България най-накрая успя да преодолее последствията от икономическата криза, като съвкупното производство в реално измерение надмина предкризисното си ниво. Възстановяването от кризата, обаче, все още предстои да се случи в голяма част от областите и регионите на България.

В 19 области брутният вътрешен продукт, коригиран за колебанията в цените, все още не е достигнал нивото си от 2008 г., преди кризата да настъпи в България. Тези области са разпръснати по територията на цялата страна и из всички региони на страната. Не е изненада, обаче, че единственият регион, чийто области без изключение все още не са възстановили от кризата, е Северозападна България, която включва областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч.

Другите два региона на Северна България – Северен централен и Североизточен, все още са в процес на излизане от кризата, но вече наближават „финалната линия”, т.е. предкризисните си нива на производство. Областите, чиито икономики теглят тези региони напред по пътя на възстановяването и които вече са загърбили последствията от кризата, са Велико Търново и Разград в Северния централен регион, и съответно Варна и Добрич в Североизточния регион.

На юг, Южният централен регион също все още остава „под вода” към 2014 г., като реалното му съвкупно производство тепърва ще изплува до нивото си от 2008 г. В тази част от страната, обаче, област Пловдив остава огромното изключение. Благодарение на сериозните инвестиции последните няколко години, съвкупното производство на област Пловдив вече е с 8,5% по-високо в реално изражение от отчетеното през 2008 г.

Югозападният и Югоизточният региони също вече отчитат реално производство, което с 2-3% по-високо от предкризисното. Икономиките в двата региона, които оглавяват тези положителни тенденции, са тези на София (столица) и широката Софийска област в Югозападния регион, както и тези на Стара Загора и Ямбол на югоизток.

Предвид това, че растежът на българската икономиката се засили почти двойно през 2015 г. спрямо 2014 г. и достигна 3%, най-вероятно и други области са успели да надминат предкризисното си ниво на БВП през миналата година. Заетостта също вече расте в повечето области през 2015 г., което предполага разпростирането на положителните икономически процеси в по-голямата част от страната. Така, данните за БВП на регионално ниво за 2015 г. ще покажат в кои области проблемите в местната икономика са много повече от циклични и се дължат на структурни предизвикателства като липса на инвестиции, силно влошена демография, липса на квалифицирана работна сила, слабо развита инфраструктура и други фактори, които възпират развитието на тези територии.

Николай Славков

Настоящата статия има за цел да съпостави Северна и Южна България по три показателя за доходите и стандарта на живот:

• БВП на човек от населението;
• Средногодишен доход на лице от домакинство;
• Средна годишна брутна заплата.

Според някои икономисти, реална съпоставка между Северна и Южна България не може да бъде направена без да бъде изключено влиянието на столицата върху данните. От години София-град се отличава от всяка друга област в страната и се твърди, че доброто представяне на Южна България се дължи единствено на нея. Затова в настоящата статия, освен сравнение на Южна и Северна България, добавихме още един показател, който изключва София (столица) от региона.

Източник: НСИ

От 2000 г. насам ножицата между Северна и Южна България непрекъснато се увеличава, като ефектът се засилва с настъпването на икономическатата криза в страната през 2009 г. Интересни са обаче данните за Южна България без София. Те показват, че регионът и Северна България се развиват приблизително еднакво по този показател, но отново кризата от 2009 г. е моментът, в който настъпва промяна. Видно е, че икономиките в Северна България получават по-сериозен удар от кризата, те постепенно успяват да преодолеят последиците от икономическия шок и да достигнат средното ниво на БВП на човек от населението в Южна България (без София) през 2014 г. Вероятна причина за по-дълбоката криза в Южна България (без София) е от една страна фактът, че в Южна България са концентрирани основните икономически центрове, привличащи инвестиции. От друга страна, в Северна България предпоставка за липсата на такива инвестиции е по-лошата демографска структура и по-лошата инфраструктура, което е и пречка за по-бързото съвземане на региона след кризата.

Източник: НСИ

Динамиката на заплатите в южния и северния регион също е интересна. Очаквано, тук също разликата между Южна и Северна България се задълбочава, като през годините се наблюдава устойчива тенденция. Виждаме обаче, че сравнявайки заплатите в Северна България и тези в Южна България, без да се включва София-град към южната част на страната, двете серии имат относително идентично движение през годините, с минимални разлики. Тези данни са изненадващи на фона на по-лошото икономическо развитие на севера и вероятно могат да се обяснят със своеобразен арбитраж на работната сила, т.е. благодарение на вътрешната миграция между областите, заплатите от двете страни на Стара планина почти се изравняват.

Последният показател, по който ще съпоставим двете части на страната, е по получаваните от домакинствата доходи.

Източник: НСИ

Бележка: Трябва да се има предвид при коментирането на данните, че при измерването на доходите от НСИ понякога възникват необясними аномалии.(https://www.infograf.bg/index.php?/article/1441259192602).

Столицата отново е областта, която дърпа Южна България напред и поддържа разликата със Северна България. В статистическата серия, в която не е включена, обаче, се забелязва макар и малко изоставане. То се дължи на факта, че тук е включен не само предишния показател - брутната заплата на наетите, а и няколко други показателя като пенсии, различни обезщетения и помощи, доходи от собственост и други доходи, при които Северна България има превес през последните години.

Очевидно, елиминирайки столицата от данните, Северна България не отстъпва на южната част от страната по нито един от трите разглеждани показателя. За съжаление това потвърждава извода, че по-доброто представяне на Южна България се дължи изключително на София, въпреки бързото развитие на Бургас и привлечените инвестиции в областите Пловдив и Стара Загора.

* Авторът е стажант в ИПИ

Две от всеки три данъчни промени на местно ниво са в посока увеличение

Явор Алексиев

В периода между април 2012 и юни 2016 г. ИПИ проведе 5 отделни изследвания на нивата на местните данъци и такси като част от проекта „Регионални профили: показатели за развитие”. За целта през пролетта на всяка година изпращаме заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната. В обхвата на изследването влизат пет вида данъци и такси:

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица (‰)
• данък върху превозните средства и леките автомобили – с мощност над 74 kW до 110 kW (лв./kW)
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ – при най-добро местонахождение на обекта (лв./кв.м.)
• такса за битови отпадъци – за нежилищни имоти на юридически лица (‰)
• данък за прехвърляне на собственост (‰)

Резултати от изследването

Общо за периода 2013-2016 г. сме идентифицирали 107 случаи на намаляване на местни данъци и такси и 209 случая на увеличаване. Това означава, че две от всеки три данъчни промени на местно ниво водят до по-високи данъци и такси за гражданите и бизнеса. Най-вероятно действителните промени (и в двете посоки) са повече от регистрираните от нас, но официална и изчерпателна информация за това няма. Събраните от нас данни покриват около 80% от общините и дават достатъчно добра представа за промените в основните данъци и такси на местно ниво.

Брой на случаите на увеличаване и намаляване на местни данъци и такси в периода 2013-2015 г.

Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините

Когато за последно направихме подобен преглед (за периода 2013-2015 г.), таксата за битови отпадъци и патентният данък за търговия на дребно се оказаха по-често намалявани, отколкото увеличавани. Добавянето на данните за 2016 г. обаче прави общите увеличавания при таксата за битови отпадъци 76 за периода 2013-2016 г., докато намаляванията стават общо 68. При патентния данък за търговия на дребно случаите на намаляване и увеличаване на ставката се изравняват на 10. Така, според последните данни с които разполагаме, вече няма случай на данък или такса, които да са по-често намалявани, отколкото увеличавани за периода.

От данните се вижда ясно, че посоката на движение при данъка за възмездно придобиване на имущество и при данъка върху недвижимите имоти на юридическите лица е една – нагоре. И при двата случаите на увеличаване са над 7 пъти повече от тези на намаляване. Все по-чести стават и увеличенията на данъците върху превозните средства.

Промените през 2016 г.

Проблемите за общинските бюджети след кризата и покрай усиленото усвояване на евросредства (което предполага префинансиране и съфинансиране от общините) явно са оказали ефект върху фискалната политика на местните власти. Според информацията, подадена ни от самите общини, през 2016 г. е направен рекорден брой увеличавания на местни данъци и такси – общо 81. Случаите, в които данък или такса са били намалени, са едва 17, което е втората най-ниска стойност за тези 4 години.

Брой промени в нивото на местните данъци и такси през годините

Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините

През 2016 г. има по 25 случаи на увеличаване на такса смет и данъка върху недвижимите имоти. Увеличенията на данъка върху превозните средства са 15, а върху възмездното придобиване на имущество – 10. Най-малко са решенията за вдигане на данъка за търговия на дребно – едва 6, но и това е своеобразен рекорд за този вид налог, който е сред най-рядко променяните.

Какви са обясненията

Многобройните случаи на увеличаване на размера на местните данъци и такси през 2016 г. свидетелстват както за фискалните затруднения на общините в края на предходния програмен период на ЕС, така и за липсата на реална данъчна конкуренция между тях.

Ниският дял на местните данъци в общата данъчна тежест за предприятията и бизнеса поставя обективни граници на степента на данъчната конкуренция между общините. Малко вероятно е това дали данъкът върху недвижимите имоти е 1‰ или 2,5‰, например, да е предпоставка за влизането или излизането на инвестиции в и от община. Огромната част от данъчната тежест е към централната власт, което до голяма степен обезмисля опитите на общините да се конкурират в привличането на бизнес (да не говорим за граждани) чрез намаляване на местното данъчно бреме.

Своята роля за многобройните повишавания на данъците и таксите през 2016 г. най-вероятно са изиграли и отминаването на местните избори, както и практическото дискредитиране на процеса на фискална децентрализация от есента на 2015 г. Тогава правителството успя да опорочи идеята за фискална децентрализация (обвързвайки я реално с покачването на данъците), както и да смени цялостно темата, насочвайки вниманието от недостатъчните приходоизточници в общините към техните дългови проблеми. В допълнение трябва да споменем и призивите на премиера Бойко Борисов за повишаване на размера и събираемостта на местните данъци и такси. Близо половината от случаите на увеличаване (39 от общо 81) са в общини, спечелени от ГЕРБ. И все пак, предвид общия брой общини, в които партията успя да спечели изборите, този дял е по-скоро недостатъчен, за да покаже някакъв тип натиск от страна на централната власт.

Така можем да обособим две основни причини за наблюдавания ръст на местните данъци и такси през 2016 г.:

1) Структурна причина - липсата на реална данъчна конкуренция между общините в страната, която е следствие от ограничените им фискални правомощия;

2) Циклични причини – краят на предходния програмен период и неговият ефект върху общинските бюджети, отминаването на местните избори и спрения процес на фискална децентрализация.

Явор Алексиев

Само година след като темата за финансовата децентрализация за кратко влезе в обществения дебат, политическата воля за предприемане на реални стъпки в тази посока изглежда изчерпана. Правителството до голяма степен матира инициативата на местните власти в два хода:

1) Успешният опит от есента на миналата година за трансформиране на дебата за децентрализация в дебат за по-високи данъци. След дългогодишно протакане на дискусията за прехвърляне на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица към общините, финансовият министър Владислав Горанов предприе ход, който до голяма степен дискредитира идеята за фискална децентрализация. Предложението за запазване на сегашното ниво на данъка върху доходите на физическите лица на национално ниво и отдаването на правомощия на общините допълнително да „товарят” работещите с до 2 процентни пункта увеличение на този данък (и то в навечерието на местните избори) до голяма степен запуши устите на местните власти по темата, поне що се касае до фискалната 2016 г., а вероятно и след това.

2) Приемането на механизма за финансово оздравяване на общини, който макар да предвижда инструменти за насърчаване на по-висока събираемост и оптимизиране на административни разходи за закъсали общини, в общия случаи поставя местните финанси в още по-силна зависимост от централната власт. Особено притеснителна е възможността за „опростяване” на безлихвените заеми от централния бюджет за проблемни общини при постигане на задоволителни резултати в оздравяването на местните финанси – неприкрит инструмент за фаворитизъм на удобни кметове.

С първия ход правителството успя да опорочи идеята за фискална децентрализация (обвързвайки я с покачването на данъците), а с втория – да смени цялостно темата, насочвайки вниманието от недостатъчните приходоизточници в общините към техните дългови проблеми. С други думи, ако подкрепящите концепцията за фискална децентрализация се опитваха да придадат на българската община имидж на местна власт, която може да бъде по-малко зависима и достатъчно отговорна, то механизмът за финансово оздравяване успя да ги опортрети като група фискални безотговорници.

Въпреки тези ходове на МФ обществената енергия в подкрепа на фискалната децентрализация далеч не е изчерпана, поради което искаме да насочим вниманието към няколко от заключенията на два скорошни доклада, публикувани на страницата на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ): „Анализ на изпълнението на общинските бюджети за 2015 г.” и „Показатели за развитието на фискалната децентрализация в Югоизточна Европа: 2006-2014 г.”.

• На практика няма страна от Югоизточна Европа, в която дългът на местните власти да не е нараснал през последното десетилетие. В общия случай това се обяснява с необходимостта от по-високи капиталови разходи и сравнително по-малките данъчни правомощия на местните власти в сравнение с тези в Централна и Западна Европа.
• Увеличаването на задлъжнялостта на българските общини (особено през 2015 г.) е до голяма степен пряко следствие от липсата на алтернативи за съфинансиране на инвестиции по линия на европейските фондове. Трябва да се има предвид, че 2015 г. е последната, в която можеха да се извършват плащания по европейски проекти от предходния програмен период (2007-2013).
• Приходите на местните власти в България като дял от БВП са спаднали от 7% през 2008 г. до 5,3% през 2015 г. и то в условията на постепенно повишаваща се данъчна тежест в икономиката като цяло. Като част от приходите в консолидирания бюджет спадът за същия период е от 19,6% на 14,4%.
• Лишени от други възможности за набиране на собствени средства, българските общини прибягват най-често до увеличаване на имотните данъци, чиято събираемост, обаче, остава под 70% в 118 от 265-те общини в страната. В допълнение, този тип данъци са обект на редица данъчни облекчения. На практика всички резки промени в посока увеличаване на приходите се наблюдават при малки общини и се дължат на еднократни постъпления, безвъзмездни помощи или продажби на собственост.
• Структурата на приходната част на общинските бюджети не им позволява да бъдат пълноценно използвани като инструмент за правене на политики, между които и управление на дълга. Последното нещо, от което зависят местните разходни политики в България, са всъщност решенията на общинските съвети и предпочитанията на местните общности.

Проблем с общинския дълг в България има, но в общия случай той е продиктуван не от своеволия и фискална безотговорност на местната власт, а от структурните проблеми на данъчната политика. За да може една община първо да договори, а после успешно да изплати заем, тя трябва да управлява основната част от приходите си (т.е. собствените приходи да имат значителен дял) и да има по-голям контрол върху тяхното разходване. А с изключение на няколко големи града и курортни общини, повечето общини в България имат много нисък дял на собствените приходи и разчитат на трансфери от централната власт.

Разликите между капацитета на общините да генерират собствени приходи са значителни и това е проблем, който няма да бъде от само себе си разрешен при преотстъпване на част от постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица. Въпреки това, начало трябва да бъде поставено, а единствената логически издържана и технически изпълнима посока в средносрочен план е именно тази на обвързване на икономическите процеси на територията на една община с нейния бюджет.

Зорница Славова

И през 2015 г. регистрираните престъпления в България продължават да намаляват и достигат 98 хиляди. За сравнение, през 2000 г. те са 135 хиляди. Съотнесени към броя на населението регистрираните престъпления намаляват от 16,6 на хиляда души от средногодишното население през 2000 г. до 13,6 на хиляда през 2015 година. Това намаление е прекъснато единствено през първите години на кризата (2009 и 2010 г.), когато престъпленията се увеличават. Възможно обяснение за ръста тогава са условията на криза, бързо повишаваща се безработица и намаляващи доходи.

Въпреки намалението на броя на регистрираните престъпления, разкриваемостта им намалява по-бързо. Общият брой на регистрираните престъпления намалява с 28% през 2015 г спрямо 2000 г., а разкритите престъпления от регистрираните през годината – с 37%.

Така през 2015 г. се разкриват 39,2% от регистрираните през годината престъпления (61% остават неразкрити), а през 2000 г. са се разкривали 45,4% от регистрираните престъпления (55% са оставали неразкрити).

Обяснения за значителното намаляване на разкриваемостта на престъпленията могат да се търсят в липсата на реформи в МВР, огромния бюджет, който обаче отива само за заплати и издръжка (крайно недостатъчна), но не и за капиталови разходи, тромавостта и процедурната ограниченост на системата, съмненията за корупция и клиентелизъм в полицията и съдебната власт.

Данните показват и сериозни разлики в броя на престъпленията и тяхната разкриваемост между различните области в България.

През 2015 г. най-нисък брой престъпления на глава от местното население се регистрират в Кърджали и Смолян – над три пъти по-малко от областите с най-много престъпления – Бургас и столицата. Прави впечатление, че и тази година в икономически най-силните области се регистрират най-много престъпления. Разбира се, има и изключения – така например в сравнително развитите области Русе, Пловдив, Велико Търново и Благоевград регистрираните престъпления са относително малко, докато областите Видин и Перник не се представят добре икономически и в същото време там се регистрират сравнително висок брой престъпления.

В сравнение с 2000 г., регистрираните престъпления намаляват най-много в областите Варна, Шумен и столицата. Само в четири от областите пък се отчита увеличение на регистрираните престъпления на 1000 души от местното население – Габрово, Сливен, София и Хасково.

Делът на разкритите престъпления също варира значително между различните области. През 2015 г. делът на разкритите престъпления от регистрираните през година във Варна и столицата е едва 30%, докато в Разград, Силистра и Търговище - над 60%. В икономически по-развитите области регистрираните престъпления са повече, а делът на разкритите – по-малко. Търговище, Разград и Силистра пък са сред областите с едновременно най-нисък брой на регистрираните престъпления (спрямо населението) и най-висока степен на разкриване.

В сравнение с 2000 г. разкриваемостта на престъпленията намалява в 20 от областите, като най-големите намаления са в Габрово, Бургас и Монтана. В останалите осем области има увеличаване на дела на разкритите престъпления – Благоевград, Велико Търново, Враца, Пазарджик, Силистра, Търговище, Хасково и Ямбол.

Явор Алексиев, Божидар Радев*

На фона на често цитираните данни за външната миграция на населението, миграционните процеси, които протичат вътре в страната, често остават встрани от публичния интерес. Прегледът на данните на НСИ за периода между 2007 и 2015 г. показва, че цели 79% от миграцията всъщност е вътрешна за страната, като миграцията към столицата е 2,7 пъти по-ниска от общата миграция към останалите 27 области на страната.

Механичното движение на населението между областите в страната проследява лицата, които са променили своето обичайно местоживеене (настоящ адрес). Представените тук данни описват както вътрешната, така и външната миграция по линия на изселването на населението от дадена област. От 2007 г. насам данните за механичното движение на лицата между областите в страната включват и данни за външната миграция, поради което фокусът е именно върху периода 2007-2015 г. Подробни данни за миграцията от и към всяка една област през годините е достъпна на страницата на НСИ.

В този материал разделяме населението на всяка област на три групи: 1) насочили се към столицата; 2) насочили се към чужбина; 3) насочили се към друга област. Лицата, които променят обичайното си местоживеене без да напускат пределите на областта, в която са живели преди това (например лице, което се е преместило от Община Несебър в Община Бургас), не са обект на настоящия анализ.

ОБЩА КАРТИНА

В периода между 2007 и 2015 г. лицата, които променят обичайното си местожителство като същевременно напускат областта, в която живеят, възлизат на близо 743 хиляди души. От тях около 157 хиляди се преместват в столицата, а близо 156 хиляди – в чужбина. Останалите 430 хиляди души сменят обичайното си местожителство с такова в друга област на страната[1].

През всяка една година в периода 2007-2015 г. над 50% от лицата, които променят своето обичайно местожителство, всъщност отиват в някоя от другите 27 области на страната. Най-много лица се преместват в Пловдив (47 хил. души), Варна (44 хил. души) и Бургас (34 хил. души), а най-малко - във Видин (6,7 хил. души), Смолян (5,7 хил. души) и Кърджали[2] (под 5 хил. души).

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Пикът на миграцията към столицата е през 2011 г., когато близо 26% от лицата, сменили обичайното си местоживеене, се насочват именно към нея, а едва 15% - към чужбина. Именно 2011 г. е и годината с най-малко механично движение на населението, като причината е спадът на външната миграция. През 2011 г. броят на лицата, които са сменили обичайното си местоживеене с такова в чужбина, спада около три пъти спрямо 2010 г. - от 27,7 на 9,5 хил. души. В периода 2012-2015 г., обаче, се забелязва тенденция все повече хора да избират чужбина пред столицата, като през последните две години от периода за пръв път по-голям дял от населението напуска страната, отколкото идва в столицата.

Бърз анализ на взаимодействието между различни социалноикономически показатели и механичното движение на населението показва устойчива, умерено положителна зависимост между миграцията към София и възрастовата структура на населението по области. Колкото по-висока е възрастовата зависимост (измерена като съотношение между броя на лицата на възраст над 65 г. и тези на възраст 0 до 14, или като съотношение на тези на 65 и повече години към тези на 15-64 години), толкова по-висок е делът на преместилите се в столицата. Обратно, колкото по-неблагоприятна е възрастовата структура, толкова по-ниска е миграцията към чужбина, както и към други области в страната.

МИГРАЦИЯ КЪМ СОФИЯ

Отдалечеността от столицата определено оказва влияние върху решението за преместване в нея. Трите области, от които най-голям дял от населението в периода 2007-2015 г. се е насочило към столицата, са Софийска област (56,3%), Перник (50,5%) и Кюстендил (43,8%). В унисон с тенденцията за съсредоточаване на заетостта в Югозападния район на страната в София (вече над 66% от заетите в района работят именно в столицата), най-вероятната причина наред с близостта е трудовата миграция.

Най-малко са мигрантите от отдалечените Разград (9,4%), Сливен (13,9%) и Търговище (14,1%), следвани плътно от Кърджали и Шумен (с по 14,3%). Единствените области, от които заселилите се в столицата са били по-малко от 10% през някоя от годините, са Разград (през всяка година от периода 2011-2015 г.) и Кърджали (през 2015 г.).

Не се забелязват ясни тенденции на все по-интензивна миграция към столицата от нито една от областите в страната. В унисон с цялостната картина, все повече лица се насочват към чужбина, а традиционно висок дял (над 50% през всяка една от годините) - към други области. Забелязва се, обаче, постепенен спад на мигрантите към столицата от почти всички области в северната част на страната, включително Видин и Враца, които са сред областите с традиционно висок дял на преселниците в София. Предвид обезлюдяването в големи части от тези области, възможно обяснение е, че тези, които са имали планове да се преместят, вече са го направили.

МИГРАЦИЯ КЪМ ЧУЖБИНА

Миграцията към чужбина достига връх през 2014 г., когато 25,9% от лицата се насочват натам. През 2015 г. този дял спада до 25,4%, което обаче е втората най-висока стойност за периода.

Най-значителна за целия период е миграцията към чужбина от областите Кърджали (35,5%), Варна (30,5%) и Пловдив (29,8%).

В противовес на тези данни, едва един от всеки пет души, които са напуснали София в периода 2007-2015 г., е заминал за чужбина, а останалите се насочват към други области на страната. Още по-малък е този дял в съседни на столицата области като широката Софийска област (едва 9,7%) и Перник (15,4%), откъдето най-голям дял сменят обичайното си местожителство именно в посока София (столица).

МИГРАЦИЯ КЪМ ДРУГИ ОБЛАСТИ

Огромната част от столичани, които сменят обичайното си местожителство, се заселват в широката Софийска област.

Област Варна продължава да бъдат притегателен центрове за населението в Северния централен и Североизточния район на страната, а областите Пловдив и Бургас – за тези от Южния централен и Югоизточния район. Именно този процес обяснява положителния механичен прираст в тези области през разглеждания период (с изключение на 2009-2010 г. за област Пловдив и 2012 г. за Варна и Бургас). С други думи, в тези три области продължават да се заселват повече хора, отколкото ги напускат.

* Божидар Радев е стажант в ИПИ

Явор Алексиев, Божидар Радев*

В условията на невъзможност за провеждане на самостоятелна фискална политика, средствата по оперативните програми са често единствения начин за финансиране на редица местни проекти. Това важи с особена сила за начинания, които изискват сериозни капиталови разходи, като например построяването на пречиствателна станция. Разбира се, ефектът от усвояването на европейски средства зависи най-вече от това за какво и по какъв начин те биват изразходени. Това означава, че 1 млн. лв., усвоени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга. При все тази условност, размерът на реално изплатените средства на общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е един от основните индикатори за успеха или провала на местните администрации - ако не друго, поне що се отнася до тяхната активност и административен капацитет.

Към средата на м. май 2016 г. българските общини са усвоили близо 5 млрд. лв. като бенефициенти на оперативните програми на ЕС. Това са само реално изплатените суми (а не договорените такива) за целия период от влизането на страната в ЕС, т.е. данните са с натрупване и обхващат целия предишен програмен период и началото на новия период. За да направим възможно сравнението между областите и общините, разделяме тази сума на средногодишното население.

Към средата на май 2016 г. средната степен на усвояване от общините достига 689 лв. на човек от средногодишното население спрямо 565 лв./човек в началото на 2015 г. и 380 лв./човек в началото на 2014 г., когато публикуваме предишни анализи по темата.

Това ускорено усвояване на европейски средства през последните две години беше очаквано предвид завършека на предходния седемгодишен програмен период (2007-2013 г.) и възможното усвояване на средства по него до края на 2015 г. Разбира се, по-доброто усвояване с годините отразява в известна степен и повишаващия се управленски и административен капацитет на някои от българските общини, поне що се касае до управлението на европейски средства.

Основните впечатления, които прегледът на данните оставя, са следните:

• Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е изключително неравномерен. В съотношение с населението той варира от 4 773 лв./човек в Созопол до 0 лв/човек в Грамада.
• Не се наблюдава зависимост между големината на общините и размера на усвоените европейски средства на глава от местното население. Има много примери на малки общини, които достигат висока степен на усвояване (като Костинброд, Пирдоп, Созопол, Луковит и др.), както и на големи такива (като Пловдив, Пазарджик и Кюстендил), в които темпът на усвояване е по-нисък от средния за страната.
• Разликата в способността на общините да усвояват европейски средства се задълбочава - докато някои от тях продължават да печелят и изпълняват успешно проекти, на други тепърва предстои дълъг процес на натрупване на добри практики и набиране на необходимия административен капацитет.

Усвояемост на областно ниво

Габрово продължава да бъде областта с най-бърз темп на усвояване на европейски средства (166,5 млн. лв. до средата на май 2016 г. или средно по 1 444 лв./човек от средногодишното население), но разликата с област Бургас вече е минимална. В област Бургас усвоените средства са 585,3 млн. лв., но заради по-голямото население на областта, това прави средно по 1 414 лв./човек.

Най-нисък темп на усвояване се забелязва в областите Кюстендил (367 лв./човек), Сливен (378 лв./човек) и Русе (472 лв./човек). Само за периода януари 2014 – май 2016 г. общините в област Бургас са усвоили значително повече средства на човек от средногодишното население (578 лв.), отколкото общините в тези три области за целия програмен период.

Източник: ИПИ, ИСУН

На ниво общини

Притеснение буди фактът, че броят на общините, които са усвоили под 100 лв/човек остава без промяна – 30. Повечето от тях са малки общини, като най-големите са Кирково (област Кърджали) и Дулово (област Силистра) с население съответно 21,4 и 28,0 хиляди души през 2015 г.

Източник: ИПИ, ИСУН

Проблемите с усвояването на европейски средства се дължат на редица причини, сред които административна немощ на някои общини, ниско качество на стратегическите документи за развитие, фаворитизъм по политическа линия за определени местни управи от страна на централната власт, провал на изпълнителите и т.н. Специално що се отнася до стратегическите документи, в много случаи те по-скоро следват предварително начертан шаблон, а не служат за инструмент за дългосрочно и устойчиво планиране на приоритетите на развитие на местните власти.

Усвояването на европейски средства не е панацея за предизвикателствата пред развитието на българските региони. Дори напротив, фиксирането на местната администрация върху печелене и управление на европейски проекти води до пренебрегване на други аспекти на регионалното развитие като създаването на среда, благоприятстваща инвестициите. За съжаление, за много български общини европейските средства се оказват не средство за постигане на тази цел, а нейна алтернатива. Това е продиктувано от вече споменатия отказ от политика на финансова децентрализация от страна на последните няколко български правителства.

Отварящата се ножица между общините, които постигат висок темп на усвояване на средства, и тези в дъното на тази своеобразна класация показва и друго – демографските реалности у нас поставят някои местни общности пред сериозни изпитания по отношение на техния чисто административен капацитет за управление на европейски средства. Макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, това е процес, чието начало няма как да бъде избегнато в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия на общините се запазят и занапред.

В приложената база данни могат да се видят усвоените средства от всяка една от общините в страната, за които има информация към 15 май 2016 година. Посочени са най-добре справящите се и най-лошо справящите се общини във всяка една от областите на страната.

Данните за трите години са достъпни и в csv формат, като колоните със заглавие “EU_Year” показват общия размер на усвоените средства, колоните със заглавие “EU_C_Year” показва усвоените на глава от населението, а колоните със заглавие “Pop_Year” показват броя на средногодишното население за предходната година.

* Божидар Радев е стажант в ИПИ