Новини

• ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА

Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове. Изследването показва, че столицата София е водеща с индекс на иновационния потенциал, надхвърлящ 1000 пункта, което я поставя далеч пред останалите центрове като Пловдив и Варна. Връзката между икономическото развитие и иновационния потенциал е подчертано силна, като основните фактори, допринасящи за резултата на София включват наличието на университети, развита ИКТ инфраструктура, значителен брой заети в иновационни сектори, както и голям брой регистрирани патенти и други форми на интелектуална собственост.

Проучването разглежда позицията на България в няколко международни индекса, оценяващи иновационната среда. В Европейския индекс на иновациите (EIS) страната е поставена сред „развиващите се иноватори“, като основни слабости са ниските разходи за наука и развойна дейност, както и слабата производителност на труда. В Глобалния индекс на иновациите (GII) България е на 38-мо място от 132 страни, като посочени силни страни са гъвкавият трудов пазар и добрата ИКТ инфраструктура. Индексът на мрежова готовност поставя България на 53-то място от 134 държави, подчертавайки слабостите в човешките ресурси и технологичната инфраструктура.

Анализът на иновационния потенциал е базиран на специален доклад на ИПИ, който идентифицира 16 основни икономически центъра в България, обединяващи общини на база икономическа активност и връзки на пазара на труда. Тези центрове обхващат 74% от населението и създават 80% от добавената стойност в страната. Иновационният потенциал е оценен чрез композитен индекс, съставен от девет индикатора, включително дял на висшистите, научна продукция и разходи за развойна дейност. Индикаторите са нормализирани и се изчисляват за всяка община и след това за целия икономически център.

Разпределение икономическите центрове според оценката на потенциала за иновации

София-Перник-Ботевград е единственият икономически център с висок иновационен потенциал, като стойността на индекса е три пъти по-висока от тази на втория по големина център – Пловдив-Марица-Раковски. Варна-Девня също се откроява, но с по-ниска стойност на индекса. Останалите икономически центрове, като Благоевград, Велико Търново и Русе, показват среден или нисък иновационен потенциал. Основните предимства на София включват голям брой университети и научни институции, както и висока концентрация на високотехнологични компании. Научната продукция в столицата също е значително по-висока в сравнение с другите градове.

Стойности на индекса на иновационния потенциал за 16-те икономически центъра в България

Източник: Институт за пазарна икономика * Ниската стойност на Козлодуй е следствие от достъпността на данни за общините в състава на центъра

Населението с висше образование и наличието на университети са ключови фактори за иновационния потенциал. София има най-голям дял на висшисти – 38% от населението, докато в други градове като Кърджали и Сливен този процент е значително по-нисък. София също така води по брой докторанти и научни публикации, следвана от Пловдив и Варна.

Компаниите във високотехнологичните сектори на икономиката са съсредоточени основно в София, където се създава 84% от добавената стойност в тези отрасли. Варна и Пловдив също имат известен принос, но далеч по-малък. На национално ниво разходите за научноизследователска и развойна дейност достигат 1.27 милиарда лева през 2022 г., като 75% от тях се генерират в София.

Патенти, полезни модели и промишлени дизайни, регистрирани в Патентното ведомство в периода 2019-2023 г., брой

Източник: Патентно ведомство на Република България по ЗДОИ

Докладът разглежда и динамиката в регистрираните патенти, полезни модели и промишлени дизайни като ключов резултат от научната и развойната дейност в България за периода 2019-2023 г., като разкрива високата концентрация на патенти в София. Основните причини за това включват изключително високия брой технологични фирми, извършващи дейност в столицата, както и факта, че много от патентованите иновации реално се създават в други части на страната, но се регистрират в София поради административни причини. Освен столицата, активност се наблюдава и в Пловдив, Варна и Стара Загора, но разликите с лидера са много големи.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА

*********************************

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Министерството на вътрешните работи се слави като най-раздутата, най-скъпоструващата и най-закостенявалата административна структура. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата.

Нещо повече – България продължава да е страната в ЕС, която отделя най-много пари за полицаите. При средна стойност от 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) за ЕС, разходите за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до безпрецедентните 2,5% в България.

Сблъсъкът на раздутите разходи и щат с високата престъпност и липсата на доверие в институцията веднага може види в разпределението на служителите в системата, и по-точно –  в съотношението на броя на полицаите „на терен“[1] и тези в администрацията. В областните дирекции на МВР са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с охраната, противодействието на престъпността и разследването. За сравнение, с подобна численост на всяка от тези три групи, са заетите с управление на собствеността и социални дейности, както и тези в административно обслужване и човешки ресурси.

На регионално ниво разликите са значителни. Под 10% от общата численост на областната дирекция са полицаите „на терен“ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол. 

Нивото на престъпност в различните области[2] също може да прецизира сметката. Най-голяма е натовареността на полицаите в областите Враца, Варна и столицата, където се регистрират по над 30 престъпления годишно средно на един полицай, зает с противодействие на престъпността и разследване. Двойно по-малко пък са те в Смолян и Кърджали – около 15 престъпления на полицай.

На картата ясно се вижда, че в Северозапада като цяло има сравнително много престъпления и малко полицаи.

На фона на всичко това всяка регионална структура на МВР, както и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, поддържат собствена администрация, успоредна с тази в МВР, а министерството не може да се откаже от неспецифични, излишни и дублиращи се дейности. През последното десетилетие имаше няколко напъна на реформа и окастряне на ненужните разходи и чиновници от системата. Съществени резултати не е имало, но пък парите за издръжка постоянно  (и извънредно) растат.

[1] Тук се имат предвид служителите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ от Отдел „Охранителна полиция“ и Отдел „Разследване“.

[2] Традиционно и в абсолютна стойност най-много престъпления против личността и собствеността на гражданите се регистрира в столицата (над 15 хиляди годишно) и Пловдив и крайморските области Варна и Бургас (по около 5-7 хиляди). Най-малко пък са тези в областите Смолян и Кърджали.

• Разходи за научно-изследователска и развойна дейност в топ 10 общини, 2022 г.

За 2022 г. общите разходи на предприятията, държавата, висшето образование и неправителствения сектор за научна и развойна дейност достигат 1,27 милиарда лева. Предвид съсредоточаването на водещите университети, високотехнологичен бизнес и научни институции в София не е изненада, че тя отговаря за почти всички разходи за НИРД – 938 милиона лева, или почти ¾ от всички. Със значително присъствие е община Пловдив – 56 милиона лева, както и Варна с други 40 милиона лева. С над 10 милиона лева са и Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Казанлък, а челната десетка се допълва от Бургас и Пещера, където е разположена голяма фармацевтична компания.

При заетите, които участват пряко в развойна и научна работа има по-широко разпространение, като София отговаря за 55% от целия персонал, зает с НИРД, или 21 хиляди от малко над 37 хиляди души на национално ниво. Други 3,3 хиляди души са в Пловдив, 2,5 хиляди във Варна,  a в топ 10 влизат и Стара Загора, Русе, Плевен, Бургас, Велико Търново Казанлък и Габрово. Очаквано сред водещите са общините с университети, както и тези, в които са съсредоточени високотехнологичните производства и услуги.

Разликите между разпределението на разходите за наука и развойна дейност и персонала означават, че има сериозни различия в похарченото на един нает – по този показател на първо място в страната се нарежда Етрополе, с 60 хиляди лева на един зает, а чак на второ място е столицата с 45 хиляди лева на един зает. Начало на тази подредба са по-често малки или средни по размер общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, а средното за страната към 2022 г. е 34 хиляди лева. Отношението разход към работещи е от значение, тъй като дава представа до какъв ресурс имат достъп научните работници.

Представеното тук сравнение, разбира се, дава перспектива само за неравенствата в научната дейност вътре в страната. В сравнителен план инвестициите в наука и развойна дейност в България остава генерално ниски – според последните достъпни данни на Евростат страната харчи 0,8% от БВП за наука и развойна дейност при 2,2% средно за ЕС и над 3% при водещите държави. Това от своя страна има пряко отношение върху потенциала на страната за иновации и изпреварващ икономически растеж, с които те са пряко свързани.

Механизмът за фиксиране на минималната заплата към средната навлиза във втората си година, а вече знаем и равнището ѝ за 2025 г. – поне ако до края на годината няма политическо решение за отмяна на правилото. На този етап няма особени наблюдавани промени на пазара на труда в резултат на въвеждането на формулата, но големите регионални и отраслови различия в ефекта на минималната заплата налагат преосмисляне на модела към въвеждане на повече фактори.

Нека първо припомним как работи механизмът. Той въвежда препоръката на ЕК за определяне на минималното заплащане на база на обективни индикативни показатели, като например (но не задължително) 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.

Прилагането на този подход фиксира МРЗ за 2024 г. на 933 лв., което доведе до увеличение от общо 153 лв. за една година – най-голямото увеличение през последните 25 години. Въз основа на данните за средната заплата за последните четири тримесечия можем да заключим, че стойността за 2025 г. ще е 1077 лв., или увеличение от още 144 лв. С други думи, ръстът на годишна база е по-малък – 20% за 2024 г. и 13% за 2025 г., което отговаря както на забавянето на ръста на средните заплати и успокояването на възходящата динамика на пазара на труда, така и на по-бавния общ икономически растеж.

Значителните различия между регионите в съотношението между средната и минималната заплата остават, но без големите промени през последните няколко години. Към второто тримесечие на 2024 г. покритието е най-високо в Благоевград – 71%, както и в Смолян – 70%, а с над 60% отношение на МРЗ към СРЗ са 15 от областите в страната. Под 50% е това отношение единствено  в столицата, а най-близо до средните за страната 50% са Варна и Враца. Ако погледнем към основните икономически отрасли, покритието на  СРЗ с новата МРЗ е 21% в ИКТ, 32% в енергетиката, 33% в енергетиката, 35% в професионалните дейности, до 72% в хотелите и ресторантите и 65% в селското стопанство. Трябва да имаме предвид, че заради продължаващия ръст на заплатите покритието към края на годината тези отношения ще са малко по-ниски.

Прави впечатление, че независимо от значителните повишения в размера на минималната заплата, дяловете ѝ в средната заплата по отрасли и сектори остават без значителна промяна, а дори в някои случаи се наблюдават спадове – най-видимо в културата, развлечението и туристическия сектор, което е отчасти и следствие в значителното изсветляване на отраслите през последните години. Това означава, че нямаме особени основания да твърдим, че ударните повишения в минималната заплата до момента са създали нови проблеми на регионалните и отрасловите пазари на труда, особено предвид, че не наблюдаваме особени промени от гледна точка на повишения на безработицата и свиване на заетостта, даже напротив.

Това обаче не означава, че минималната заплата не е пречка пред навлизането на нови работници в икономически най-слабо развитите и най-слабо производителни части на страната и икономически дейности. Не е случайно, че точно регионите и секторите, където разликата между средната и минимална заплата са тези, които изпитват хроничен недостиг на работна ръка, което се и явява основна пречка пред развитието им. Доколкото проблемите в тях са по-скоро структурни, а не наскоро възникнали, то нововъведеният механизъм за минималната заплата по-скоро обостря съществуващите дефицити, отколкото да води до качествени промени в условията на тези пазари на труд.

Остава отворен и въпросът със сивата икономика. Тъй като данните на НСИ за безработицата и заетостта не отчитат разликите между легален и нелегален труд, възможно е част от най-нискоквалифицираните и ниско производителни работници да са минали на сиво след увеличенията. Тъй като единствената оценка на сивата икономика в страната изостава с две години обаче за ефекта от скока на минималната заплата през 2024 г. ще знаем чак след година.

Не бива да пренебрегваме и дългосрочните ефекти, най-вече поради самозахранващия се характер на настоящия механизъм, в резултат на което в следващите години ще има постоянна „гонитба“ между минималната и средната заплата, което изисква и добавянето на допълнителни макроикономически индикатори. Големите отраслови и регионални различия в условията на пазара на труда изискват и да се мисли в посока на въвеждане на диференциация, която да не позволи на минималната заплата с агресивния си ръст да се превърне в прекалено голяма бариера.

За поредна година достъпът както до лекари-специалисти, така и до общопрактикуващи лекари се влошава в повечето области. Лесният достъп до специализирана помощ обикновено е свързан с по-високо качество на здравните услуги. В извънболничната помощ той съдейства за по-ранното установяване на различни здравни състояния и по-евтиното им лечение, а в болничната – до по-високо ниво на лечението. От тази гледна точка влошаването на достъпа до лекари на регионално ниво разкрива ниската ефективност на системата и е залог за бъдещи по-високи разходи.

За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2023 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области  представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари с конкретната специалност, а общият индекс на достъпност – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Според индекса на ИПИ през 2023 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а Русе също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Ямбол и Кърджали.

 Спрямо година по-рано достъпът до лекари-специалисти се влошава във всички области, освен Плевен и Кюстендил. През 2023 г. най-бързо се влошава достъпът до специалисти в Перник и Ловеч, най-вероятно заради влиянието на близостта на Плевен и София.

В отделните специалности най-малки регионални различия в  достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 32, а в редица области има по двама. Обратно – най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище извършват дейност едва 10. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. В този смисъл, индексът не показва непременно малък брой специалисти от дадена специалност на национално ниво, колкото голямо неравенство в достъпа на регионално.

Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. От значение е и разпределението на болничните заведения, техният престиж и възможности за заплащане, както и редица други фактори – дали лекар специалист има възможност за самостоятелна практика, размера на пазара, конкуренцията и др. При много специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2023 г., като най-видима е тази тенденция е при лабораторните лекари, психиатрите и невролозите. Обратно, най-бързо се подобрява достъпа до офталмолози и експертите по вътрешни болести.

В някои области продължава тенденцията от последните години към подобрение на достъпа до общопрактикуващите лекари. Най-ясно този процес е видим в Шумен, Плевен, Видин,  Кюстендил и Перник, като те са сред областите с поначало добър достъп до първична здравна грижа. Част от обяснението за подобрението на индикатора в някои области е и в демографските процеси и свиването на населението. Най-видима негативна промяна пък  има в Търговище, където достъпът се е влошил с цели 174  души на един ОПЛ, както и в Кърджали и Силистра. Това е повод за притеснение, тъй като индикаторът се влошава в онези части на страната, където достъпът поначало е затруднен.

Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер, с 1197 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат малко под 3 хиляди души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно в следствие на големия брой на населението им.

Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те с лечението на пациентите. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.

Математическите умения, познания и способности са много важни както на битово, ежедневно ниво за отделния човек, така и общо за продуктивността в икономиката. Те са необходима предпоставка за адекватно вземане на решения, преценка на рисковете, създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност. Математиката подпомага мисленето, стои в основата на високи постижения в науките, а дори и в изкуствата има своето значение за ориентация в пространството, за преценки на мащаби и съотношения. Математиката е същината на финансовия анализ и предприемаческото решение, независимо дали в дигиталната или аналоговата действителност.  

В България профилирането по математика още в VIII клас се е осъществявало основно в математическите гимназии, като в почти всяка област (обикновено в нейния център) се намира поне по една математическа или природо-математическа гимназия. Традиционно възпитаниците на тези училища се насочват към инженерни и природни науки след завършване на средно образование, при все че в последните десетилетия има и силни предпочитания към икономиката и финансите. Изборът на учениците да профилират математика обаче не е равномерно разпределен по области и в настоящия анализ разглеждаме с какъв бал се осъществява приемът през тази година в математически гимназии в страната в паралелки с математически профил. Използваната информация е за минималния бал предимно от второто класиране на учениците в математическите училища, който осигурява висока степен на сравнимост[1]. Следва да се има предвид, че минималният бал за класиране е 30 точки, а максималният – 500.

Какво показват данните?

Различията в приемния бал между отделните областите са много големи. Те достигат 3-4 пъти между първите и последните в класацията. Тези различия отразяват както по-слабия интерес към математиката на отделни места, така и разлики в качеството на образованието между отделните училища. Това е така дори и в столицата, където са разположени две от най-желаните училища с математическа насоченост в страната, като извън тях почти липсват математически паралелки.

Наблюдава се повишение на приемния бал през 2024 година, но то засягат по-скоро средния регистър – вече в 9 области приемният бал надхвърля 400 точки, като през предходната година това се е наблюдавало едва в 4. Повишението на баловете е в резултат на по-високите оценки на националното външно оценяване по математика след VII клас и не е индикатор за повишаване на търсенето на математика през тази година. Въпреки това повишаването на баловете за прием е позитивна новина.

В поне 4 области дете може да учи математика в профилирана паралелка с приемен бал под 200 точки. В още поне 10 области баловете са посредствени. Следва да се запитаме как се осигурява качеството на обучение в училищата с нисък приемен бал и доколко то може да бъде сравнимо с по-добрите училища. Ниският интерес към математическите паралелки на отделни места и насочването на деца с интерес в математиката към други профили или други региони допълнително ограничава потенциала за местно развитие.

Вероятно за училищата на отделни места е трудно да осигурят и преподаватели за профилираната подготовка по математика в горния курс, което води до отдръпване от предлагането на такъв профил и изобщо – дестимулира цялата местна общност към търсене на такъв вид обучение. А заедно с математиката започва да страда и обучението по съпътстващи и близки профили – физика и астрономия, химия и биология, софтуерни и хардуерни науки и др.

*Някои важни бележки по данните: 1. В области Монтана и Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други училища в областта. 2. За области Видин, Ямбол, Сливен, Пазарджик и Русе са използвани баловете за прием на първо класиране, тъй като няма класирани кандидати на второ класиране (всички приети са заели местата си). 3. В области с повече от една математическа гимназия е използван по-ниският бал за прием в математическа паралелка – за област Хасково –  ПМГ „Иван Вазов“, Димитровград; за София (област) – ППМГ „Асен Златаров“, Ботевград; за София (столица) – НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“; за Стара Загора – ПМГ „Гео Милев“, Стара Загора; за Търговище – Първо СУ „Св. Седмочисленици“, Търговище. 4. За област Шумен информацията на РУО – Шумен за второто класиране е по училища, а не по паралелки; използван е балът на ППМГ „Нанчо Попович“, гр. Шумен. 5. В ППМГ „Иван Вазов“, Добрич, няма нито един класиран ученик на първо или на второ класиране в паралелката с математически профил. Използван е балът на първо класиране на математическата паралелка на СУ „Стефан Караджа“, гр. Каварна.

Накрая ще отбележим, че липсата на интерес към специализирано обучение по математика е видно и, както вече писахме, от все по-малкия брой ученици, избрали да се явят на ДЗИ по математика. Заедно с това обаче е тревожно и постепенното оголване на областите от качествени училища с традиции.

Какво може да се направи обаче, за да се засили интереса и значението на математиката?

Най-ефективното нещо, което следва да се обмисли е въвеждане на задължителен държавен зрелостен изпит по математика. Тази задължителна матура може да бъде организирана в две направления: за ученици с профил „математика“ – по съдържанието на профилираната подготовка във втория гимназиален етап, а за тези с други профили – по съдържанието на общообразователната подготовка. Целта е нито един ученик да не завършва средно образование, без да е покрил определен минимум на математически умения, независимо че разграничаваме изпит „високо ниво“ от изпит „базово ниво“. Само по този начин математиката ще възвърне своето важно значение, а ученето й няма да приключва практически за всички в X клас, а за някои – още след VII. Само по този начин учениците ще трябва да положат допълнително усилие, за да получат диплома за средно образование, но то ще се отплати в бъдеще – чрез реализация и по-добри житейски възможности.

[1] Тези паралелки имат сходно балообразуване. Второто класиране е основното, чрез което се извършва приемът, затова е избрано за анализ.