Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

05.03.2021Настигаме ЕС, но бавно

Догонването на средноевропейския стандарт на живот, производителност на труда и равнище на икономическо развитие е основната цел на България вече повече от три десетилетия. Отделните региони на страната обаче се движат към тази цел с различни темпове. Тези различия се виждат ясно в новопубликуваните данни на Евростат за размера на БВП на човек от населението в европейските региони.

Догонването на средноевропейския стандарт на живот, производителност на труда и равнище на икономическо развитие е основната цел на България вече повече от три десетилетия. Отделните региони на страната обаче се движат към тази цел с различни темпове. Тези различия се виждат ясно в  новопубликуваните данни на Евростат за размера на БВП на човек от населението в европейските региони.

За да оценим темпа на конвергенция към средноевропейските равнища, вземаме отстоянието на отделните области и райони за планиране от средното за ЕС ниво. Особеност при тазгодишната публикация на данните е, че Брекзит вече е факт – „средното за ЕС“ вече се отнася за 27 страни членки без Великобритания. От практическа гледна точка това означава, че по-бедните страни в ЕС „забогатяват“ спрямо средните за ЕС равнища, тъй като Великобритания беше сред по-богатите страни и нетни донори на европейския бюджет, и съответно напускането ѝ тласка надолу средните стойности.

Графика 1: БВП на човек от населението в районите за планиране на България като дял от средната за ЕС-27 стойност, 2010-2019 г., %

 

Източник: Евростат

При сравнението между отделните райони за планиране, очевиден лидер е Югозападният, който сдържа и столицата. За деветте години от 2010 г. насам районът се сближил със средните за ЕС-27 стойности с 12 пункта, до 47% от средноевропейския БВП на човек от населението. При три от останалите райони – Северният централен, Североизточният и Южният централен – темпът на сближаване е единичен – с по 6 пункта, а при Северозападния – с 5, което от своя страна означава, че отнесени към средните за ЕС стойности районите се развиват с относително равномерна скорост. Интересна е траекторията на Югоизточния район, който в различни части на десетилетието застава на второто място, но през последните две години губи скорост. Важно е да се отбележи и че районите извън Югозападния са групирани много близо един до друг, между 17 и 22% от средното за ЕС-27 ниво; с други думи, различните темпове на развитие на районите може и да изглеждат големи от гледна точка на самата България, но в сравнение с целия ЕС разликите между тях остават малки.

Представените тук дотук данни са за номиналния брутен вътрешен продукт; той описва „суровото“ разпределение на брутния вътрешен продукт на регионите на ЕС, избран тук заради достъпността на данни и на областно равнище, представени по-долу. По-стандартното сравнение ползва т.нар стандарт на покупателна способност (графика 2), който отчита и разликите между цените на стоките и услугите в отделните страни.

Графика 2: БВП на човек от населението в стандарт на покупателка способност в районите за планиране на България като дял от средната за ЕС-27 стойност, 2010-2019 г., %

 

Източник: Евростат

В стандарт  на покупателна способност районите за планиране демонстрират сходна динамика, но различно отстояние от средноевропейските стойности; през 2019 г. Югозападния район вече покрива 89% от средната за ЕС-27 стойност, Северозападният – едва 32%.

Графика 3: БВП на човек от населението на областите в България като дял от средната за ЕС-27 стойност, 2018 г., %, и ръст 2010-28 г., пр.п.

Източник: Евростат, собствени изчисления

На областно ниво доста по-ясно личат регионалните различия в догонването на средноевропейските нива на икономическо развитие. Без останалата част от Югозападния район, София достига 57% от средното за ЕС-27 равнище, а Стара Загора, най-вече благодарение на енергийния си комплекс – 29%. Водещите икономически центрове се открояват, най-вече Варна и Бургас. Разликите в ръста също не са изненадващи – енергийните центрове стопяват разликата със средноевропейския БВП на човек от населението най-бързо, следвани то движената най-вече от дигиталните експортно-ориентирани услуги столица и силните индустриални области – Пловдив, Габрово, Русе, Варна. Притеснително е обаче, че 5 области – Силистра, Сливен, Стара Загора, Перник и Добрич – са се доближили до средното за ЕС ниво на БВП на човек с едва 2 пункта в рамките на осем години.

Важно е да се отбележи обаче, че настоящите темпове на догонване - при това в период, който не можем да определим по друг начин освен като силен икономически възход с рекордни показатели на пазара на труда - по никакъв начин не са достатъчни за настигане на средноевропейските равнища в обозримо бъдеще. Въпреки бързото разрастване на цифровия сектор и преструктурирането към производства с по-висока добавената стойност в редица индустрии, сближаването към средните за ЕС-27 до голяма степен е игра на изпреварващ ръст; запазването на отношението не е достатъчно. Това, разбира се, не означава, че номинално икономическото развитие и благосъстоянието на населението не се е подобрило; тъкмо обратното.

Представените данни по никакъв начин обаче не вземат предвид разразилата се през 2020 г. икономическа криза и начина, по който тя се отрази както на българските региони, така и на ЕС като цяло. Много вероятно изглежда през 2020 г. да отчетем по-малки разлики между водещите и по-слабите икономически области на България, тъй като основните икономически центрове понесоха по-тежък удар, а така също и мнимо „приближаване“ до средните за ЕС-27 заради по-сериозните щети, нанесени на големите западноевропейски икономики. Тези ефекти обаче ще се изгладят относително бързо в хода на нормализацията след кризата; в крайна сметка, конвергенцията е дълъг процес, който отнема много десетилетия.

 




 
Към началото Прочети повече

18.02.2021Пет тренда за икономиката на област Пловдив

Историята на бурния ръст на икономиката на България от изминалите 5 години най-често се разказва през призмата на бума на ИКТ и аутсорсинг сектора, донесъл със себе си рязко повишаване на доходите и стандарта на живот на замесените. Това обаче е историята на столицата – вярно, най-голямата местна икономика в страната – където е съсредоточен почти целият ИТ сектор. Основният двигател на растежа извън столицата обаче е преработващата промишленост, и област Пловдив е вероятно най-добрият пример за това. В периода след последната криза тя успя да се превърне в най-големия магнит за чуждестранни инвестиции в сферата на промишлеността и модел за създаването на успешно работещи индустриални паркове. На този етап развитието на областта изглежда ограничено най-вече от достъпа до човешки капитал, заедно със засега неизвестните последствия от икономическата криза на 2020 г.

Историята на бурния ръст на икономиката на България от изминалите 5 години най-често се разказва през призмата на бума на ИКТ и аутсорсинг сектора, донесъл със себе си рязко повишаване на доходите и стандарта на живот на замесените. Това обаче е историята на столицата – вярно, най-голямата местна икономика в страната – където е съсредоточен почти целият ИТ сектор. Основният двигател на растежа извън столицата обаче е преработващата промишленост, и област Пловдив е вероятно най-добрият пример за това. В периода след последната криза тя успя да се превърне в най-големия магнит за чуждестранни инвестиции в сферата на промишлеността и модел за създаването на успешно работещи индустриални паркове. На този етап развитието на областта изглежда ограничено най-вече от достъпа до човешки капитал, заедно със засега неизвестните последствия от икономическата криза на 2020 г.

  • Бързият ръст на заплатите

От началото на десетилетието до 2018 година (последните достъпни данни), заплатите в област Пловдив са нараснали над 80%; ръстът е малко по-бърз дори и от този в столицата. Номинално обаче Пловдив се нарежда както зад индустриалната София (област), така и зад Стара Загора и Враца, където енергетиката силно изтласква нагоре средните стойности. На общинско ниво обаче доста по-ясно личат разликите в заплатите в пловдивско – почти навсякъде преработващата промишленост излиза много пред останалите икономически дейности. Значителното повишаване на възнагражденията на работещите обаче далеч не означава, че пазарът на труда в Пловдив не среща никакви проблеми. Тъкмо обратното – той се намира в особена и относително рядко срещана ситуация на много ниска безработица (2,4% за 2019 г., една от най-ниските в страната), но по-ниска заетост. Това от своя страна насочва към голям дял на неактивните, останали изцяло извън пазара на труда. Тъй като неактивните, и особено неактивните младежи, често са с много ниски доходи, област Пловдив застава доста над очакваното според останалите ѝ макроикономически показатели както по дела на живеещите в материални лишения (25%), така и по дела на домакинствата под линията на бедност (23%).

  • Индустриални инвестиции

Тъй като преработващата промишленост изисква сериозни инвестиционни разходи – като за машини, така и за сгради и земя, не е изненада, че Пловдив е сред областите с най-високи разходи за материални активи. През 2018 г. те са били 2790 лева на човек от населението в областта, което я поставя на трето място в страната. По-интересно е обаче разпределението им – 37% от всички разходи за ДМА през годината са били в преработващата промишленост, 12% в търговията. Това за пореден път подчертава важната роля на индустрията в пловдивската икономика. Общинските данни дават за инвестиционната дейност подчертават този извод, тъй като водещи в инвестиционните показатели са Марица и Куклен, в които е съсредоточена промишлеността. От значение е и чувствителното разминаване между разходите за ДМА и чуждестранните инвестиции, като при ПЧИ Пловдив застава много зад водещите области и дори под средното за страната, с 2861 евро на глава от населението с натрупване в края на 2018 г. Това навежда на извода, че местните инвестиции имат относително по-голяма тежест в развитието на пловдивската икономика в сравнение с останалите водещи икономически центрове. На фона на добре развитата си икономика Пловдив усвоява и относително малко европейски средства, което от своя страна означава, че местната администрация съсредоточава усилията си най-вече върху привличането на частни инвестиции, а не върху европейските фондове.

  • Бързият ръст

Класическият (и най-прост) индикатор за икономическо развитие – брутният вътрешен продукт на човек от населението, в случая неговото изменение, също подчертава динамизма на икономиката на Пловдив. В рамките на десет години между 2008 и 2018 г. единствените области, които увеличават своя относителен БВП по-бързо са енергийните центрове Враца и Стара Загора. Прави впечатление, като цяло, че относително бързо развиващите се през последното десетилетие области в страната също са с индустриален профил – Ямбол има почти идентичен на Пловдив ръст, а зад тях са София (област) и Габрово. Трябва да отбележим, разбира се, че част от обяснението е и в по-ниската база в началото на периода, тъй като номинално Пловдив остава едва на седмо място в страната по БВП на човек от населението. Ако траекторията на развитие на областта продължи по същия начин обаче, шансовете ѝ да настигне лидерите в близко бъдеще изглеждат значителни. Основното предизвикателство пред това е по-нататъшния достъп до подготвена работна сила – в пика на икономическия цикъл водещите индустриални предприятия в областта вече бяха започнали да разчитат на работници от съседни области, но има географски ограничения пред широкото възприемане на този подход.

  • Областта на среднистите

Икономиката на Пловдив е движена най-вече от работниците със средно и средно професионално образование; в крайна сметка, преработващата промишленост разчита най-вече именно на тях, видимо и при другите области с подчертано индустриален профил. Въпреки това, тенденцията е към постепенно повишаване на дела на висшистите в областта, но той поне към 2019 г. остава малко под средния за страната. Именно това е ключовата предпоставка пред диверсифицирането на икономиката на Пловдив – настъпването на високотехнологичния сектор изисква подготвени кадри, но има всички изгледи в близко бъдеще в областта да има все повече такива. Това от една страна е продукт на относително добре развитото висше образование в нея – областта приютява някои от водещите университети, особено в областта на земеделието и химическите науки. Не са за подценяване и средните училища в Пловдив, които консистентно се нареждат сред водещите в страната, а община Пловдив е и сред постигащите най-високи оценки на зрелостните изпити. Все още обаче има проблеми с отпадането на ученици и относително големия дял на повтарящите в средното образование.

  • Магнит за население

Докато почти всички области в България губят доста бързо своето население, от 2011 година насам Пловдив се радва на положителен механичен прираст; с други думи, броят на заселилите се в нея надхвърля този на изселилите се. От значение е и относително благоприятният естествен прираст, който, въпреки че подобно на всички останали области е отрицателен, е над средното за страната равнище. Съдейки по данните за демографското заместване, Пловдив е и сред областите, където процесите на застаряване са относително по-бавни. Сами по себе си положителните демографски показатели не са гарант за икономически успех, но могат да дадат добро предимство на Пловдив, поне в съревнованието с останалите области на България.

Автор: Адриан Николов

Към началото Прочети повече

12.02.2021Областите в Южна България: профил и траектория на развитие

Като част от представянето на новите „Регионални профили 2020“, през седмицата ИПИ проведе фокусирана дискусия върху развитието на Южна България.

Като част от представянето на новите „Регионални профили 2020“, през седмицата ИПИ проведе фокусирана дискусия върху развитието на Южна България. Целият разговор може да проследите тук, а презентацията е достъпна тук.

За разлика от икономиките на Северна България, където няколко икономически центрове с относително равностойна тежест се конкурират, на юг София съставлява повече от половината размер на цялата икономика, с брутен вътрешен продукт от 51 милиарда лева през 2019 г., и почти 55 милиарда, когато добавим и неразривно свързаните със столицата общини на София (област). В Южния централен район пък доминираща е индустриалната икономика на Пловдив със своите 9,6 милиарда лева БВП, а в Югоизточния се наблюдава своеобразно равновесие между Бургас и Стара Загора, съответно с по 5,5 и 5,1 милиарда лева БВП.

Графика1: БВП на областите в Южна България, 2019 г., милиони лева


Източник: НСИ

Структурата на стопанската активност в основните икономически дейности обаче е доста различна. Въпреки че столицата продължава да има превес с 5,8 милиарда лева брутна добавена стойност в индустрията, останалите водещи области не са далеч назад – Пловдив има почти 3 милиарда лева БДС в индустрията за 2019 г., а Стара Загора – 2,5 милиарда лева. Това до голяма степен е обусловено от ключовата роля, която инвестициите и развитието на преработващата промишленост изиграха за икономическия подем на почти всички области извън столицата през последното десетилетие.

Обратно, при услугите доминацията на София е още по-значителна, като стойността на БДС в услугите при нея през 2019 г. е била 38,4 милиарда лева, а втората област – Пловдив – е с едва 5,1 милиарда лева. Подобна концентрация не е изненада – от една страна в столицата живее почти 1/5 от населението на страната, при това именно тази част с най-високи доходи и покупателна способност.  От друга страна почти целият ИКТ и аутсорсинг отрасъл е съсредоточен в София – тези дейности са както сред най-бързо растящите през последните години, така и тези, които осигуряват най-високите средни заплати в българската икономика. Именно тази част от услугите може да се превърне в двигател на развитие и на някои от другите области, особено тези от тях с по-благоприятна структура на работната сила.

Графика 2: Наети лица в ИКТ сектора, 2019 г.


Източник: НСИ

Ако можем да говорим за развитие „на две скорости“, то планинските райони на Южна България остават по-назад от процесите на бурно икономическо развитие след 2014 г. Не че и при тях няма значително подобрения в почти всички показатели – от безработицата, през доходите на домакинствата до инвестициите, но не може и да се говори за ръст, сравним с този на София или Пловдив.

Разликите в икономическото развитие в немалка степен се обясняват и със структурата и особеностите на работната сила. Областите, където високите технологии пробиват най-лесно са и тези, в които има най-много висшисти, а в „индустриалните“ области преобладават работниците със средно и професионално образование. Видими икономически проблеми обаче има в областите, където хората с основно и по-ниско образование съставляват значителна част от работната сила – през 2019 г. те надхвърлят 20% в Сливен, Кърджали, Хасково, Ямбол и Пазарджик.

Графика 3: Образователна структура на работната сила, 2019 г., %


Източник: НСИ, собствени изчисления

Скоростта на икономическо развитие предопределя и динамиката на демографията, и особено - на вътрешната миграция. Това е и причината, поради която Пловдив, Бургас и София са с положителен коефициент на механичен прираст през последните години, а Сливен, Смолян, Кюстендил и Ямбол постепенно губят хора заради миграция към по-динамичните икономически центрове или пък в чужбина.

Графика .. Коефициент на механичен прираст, 2019 г., промили


Източник: НСИ

Накрая, няма как да пропуснем и изминалата година и кризата с Covid-19. Тя се отрази неравномерно върху областите в Южна България. Въпреки че няма незасегнати, областите, в които  индустрията и високите технологии имат по-сериозна тежест преживяха по-скоро моментен шок в първите ѝ месеци докато проблемите за областите, които разчитат силно на туризъм и преработваща промишленост с по-ниска добавена стойност единствено се задълбочават, особено ако разгледаме състоянието на пазара на труда.

 

 

Към началото Прочети повече

09.02.2021Областните икономики на Южна България: състояние и перпективи

В допълнение към основното изследване „Регионални профили 2020“ ИПИ представи и фокусиран анализ, посветен на икономическото и социално развитие на областите в Южна България.

Областните икономики на Южна България: състояние и перпективи

  • Кои области на юг дърпат напред и доминират регионалната карта и кои изостават?
  • Кои са факторите, които обуславят по-бързия ръст на икономиките в Южна България?
  • Как се отразява кризата и Covid-19 на местните икономики?
  • Кои са предимствата им, които могат да се превърнат в двигатели на растежа след кризата?
  • Кои са основните предизвикателства за изпреварващ ръст и сближаване със средноевропейските нива на икономическо развитие?

Това бяха основните въпроси, включени в представянето на втория фокусиран анализ, посветен на икономическото и социално развитие на областите в Южна България, което се излъчи на 09 февруари 2021 г., на живо на фейсбук страницата на ИПИ (пълен запис от представянето).

 Данните от презентацията, подготвена от Адриан Николов и Петър Ганев, можете да видите тук.

 

Към началото Прочети повече

05.02.2021Профил и траектория на развитие на районите в Северна България

През седмицата, като допълнение към новите „Регионални профили 2020“, ИПИ проведе фокусирана дискусия върху развитието на Северна България.

През седмицата, като допълнение към новите „Регионални профили 2020“, ИПИ проведе фокусирана дискусия върху развитието на Северна България. Целият разговор може да проследите тук, а презентацията е достъпна тук. Добро обобщение на дискусията може да прочетете и на страниците на „Капитал“ (виж тук). На 9-ти февруари 2021 г. ИПИ ще проведе дискусия и върху развитието на Южна България.

Погледът към икономиките в Северна България показва, че траекторията и моделът на развитие на отделните райони е различен. На североизток има ясен лидер, който определя показателите за целия район – близо 7,7 млрд. лв. е брутният вътрешен продукт на област Варна при общо 12,3 млрд. лв. за целия Североизточен район. Варна е и единствената област на север, която успява да привлича население през последните 10 години. Комбинацията от приток на млади и активни хора, силен сектор на услугите, в т.ч. традиционен туризъм, но все повече и навлизането на дигиталните компании, както и развита индустрия, задават добри перспективи пред пространственото развитие на морската столица.

В рамките на Северен централен район пък се наблюдава по-скоро полицентризъм, като три области – Русе, Велико Търново и Габрово, очертават модела на развитие. В целия район делът на индустрията е по-голям от средното за страната, като това е особено видимо в Габрово – 45% от брутната добавена стойност е в индустрията. Секторът на услугите е в подем и в трите области, като тук на преден план излизат по-големите Русе и Велико Търново. По-добрата вертикална свързаност между трите центъра, както и пробивът към Южна България са ключови за дългосрочното развитие на района.

Графика: Брутен вътрешен продукт на областите в Северна България (млн. лв., 2019 г.)

 

Източник: НСИ

И докато в Североизточен и Северен централен район има проблеми, но и явни положителни тенденции, то на северозапад преобладават повече тежките предизвикателства. Те се виждат от огромния проблем в демографията – обезлюдяване и твърде влошена възрастова структура, но и от общата тенденция за сравнително по-малък брой на заетите лица спрямо другите райони на страната. Съдейки по размера на областните икономики, както и от данните за брутната добавена стойност, траекторията на развитие на северозапад ще зависи най-вече от икономиките на Плевен и Враца, както и от свързаността и процесите на индустриално развитие в широката периферия на столицата.

Макар ръстът в заплатите през последните години да е видим във всички области, различията между районите остават. Североизточен район води по заплати с по-високите възнаграждения в град Варна, както и в промишлеността в околните общини. В Северозападен и в Северен централен район също се наблюдава сериозен ръст на заплатите, но на северозапад следва да се отчита и ефектът на ядрената централа, която „тежи“ при изчисляване на средните стойности.

Графика: Средна месечна брутна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в районите на Северна България (лв.)

 

Източник: НСИ

Наред с индустрията, развитието на дигиталните услуги са определящи за икономическия растеж в страната. На североизток се отчита постоянен ръст на наетите в ИКТ сектора, като Варна на практика спори с Пловдив за втория град по отношение на дигиталните услуги в страната след София. По-големите градове в Северозападен и Северен централен район също отчитат ръст на наетите в сектора, макар и в по-малки мащаби. На база заявен интерес и вече обявени инвестиционни намерения, можем скоро да очакваме и по-отчетлива промяна в данните за Северен централен район,  особено в Русе, Велико Търново и Габрово.

Графика: Брой наети лица в ИКТ сектора в районите на Северна България

 

Източник: НСИ

 




Към началото Прочети повече

02.02.2021Областните икономики на Северна България: състояние и перспективи

Преди броени дни Институт за пазарна икономика представи „Регионални профили 2020“. В допълнение към големия анализ, екипът на ИПИ е подготвил две фокусирани дискусии върху развитието на Северна и Южна България. На 2 февруари 2021 г. коментирите бяха посветени на икономическото и социално развитие на областите в Северна България.

Областните икономики на Северна България: състояние и перспективи

  • Кои области на север дърпат напред и доминират регионалната карта?
  • Кои са факторите, които обуславят по-бавния ръст на икономиките в Северна България?
  • Кои са предимствата, които те могат да капитализират и да превърнат в двигатели на растежа?
  • Как се отразява кризата и Covid-19 на северните местни икономики?
  • Кои са основните предизвикателства за догонване и изпреварващ ръст?

Това бяха основните въпроси, включени в представянето на първия фокусиран анализ, посветен на икономическото и социално развитие на областите в Северна България, което се излъчи на 02 февруари 2021 г., на живо на фейсбук страницата на ИПИ (пълен запис от представянето).

Данните от презентацията, подготвена от Адриан Николов и Петър Ганев, можете да видите тук.

 

Към началото Прочети повече

27.01.2021Представяне на Регионални профили: показатели за развитие 2020

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията.

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ 2020

Резюме и съобщение до медиите, 26 януари 2021 г.

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. В допълнение ИПИ публикува и специален анализ „Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 година“, който разглежда в дълбочина удара на кризата върху регионите в страната.

Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg.

Екипът на ИПИ изказва благодарност на Фондация „Америка за България“ за партньорството и дългогодишната подкрепа за изследването „Регионални профили: Показатели за развитие“.

---------------------------------------------

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната – София (столица), Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Фиг. 1 Брутна добавена стойност на човек от населението по области през 2018 г.

Няма налично описание.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана. Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Фиг. 2 Новорегистрирани безработни в първите осем седмици след въвеждането на ограничителни мерки през пролетта и есента на 2020 г. по области, брой души

Няма налично описание.

 

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда (виж тук) показва, че динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. На дъното, с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под „среден“ 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Фиг. 3 Образователна структура на работната сила по области през 2019 г.

Няма налично описание.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Фиг. 4 Резултати от държавен зрелостен изпит по български език и литература през 2020 г.

Няма налично описание.

Източник: МОН, изчисления на ИПИ

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.). Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

Фиг. 5 Достъп на населението до лекари-специалисти по области през 2018 г. 

Няма налично описание.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Пандемията през 2020 г. засегна както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната. Спадът в икономическата активност ще се види в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията – най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г. Следващото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ ще бъде изправено пред предизвикателство да отчете всички нюанси в социално-икономическото развитие на областите по време на пандемия.

---------------------------------------------

Проектът "Регионални профили: показатели за развитие" се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България". 

 

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Изтегляне на PDF

Последни новини

Седем на сто от малките предприятия са получили европейски средства за справяне с ковид-кризата 18.07.2022

В етап на относително затишие на разпространението на Covid-19 правим равносметка на изминалите две години на активно...

Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки 04.07.2022

Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и...

Пет тренда за икономиките на област Варна 30.06.2022

Една от най-силните местни икономики в периода преди кризата, Варна запазва челното си място и в периода на пандемията...

Пет тренда за икономиките на област Бургас 18.04.2022

Общините в Бургаска област претърпяха най-тежкия удар в страната в резултат на пандемията от Ковид-19 и ограничителните...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2022  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design