Новини

Вече почти две години здравният сектор е във фокуса на обществения дебат заради пандемията. Данните за броя и разпределението на общопрактикуващите лекари и специалистите по области през 2020 г. разкриват тревожна тенденция на влошаване на достъпа до медици в почти цялата страната.

За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2020 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области  представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (представен на графика 1) – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Графика 1: Индекс на достъпа до лекари-специалисти в областите и динамика, 2019-2020 г. (по-ниското е по-добро)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Според приложения подход през 2020 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите. Между 2019 и 2020 г. достъпът до лекари-специалисти се влошава в повечето области (по-ниската стойност на индекса е по-добра). Изключение правят столицата, Пловдив, Варна и Перник, където се наблюдават значителни подобрения; Хасково е единствената област без промяна. Причина за тази динамика може да се търси най-вече в концентрацията на лечението на Ковид-19 в големите градове и съответно повишеното търсене на лекари в тях.

Графика 2: Индекс на достъпа до лекари-специалисти и динамика, 2019-2020 г. (по-ниското е по-добро)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

В отделните специалности най-малки регионални различия в  достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 32, а във цялата Добрич област има само един. Обратно - най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни.  При повечето специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2020 г., при това относително равномерно.

Графика 3: Население на един общопрактикуващ лекар, 2019 и 2020 г

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Негативна динамика се наблюдава и в достъпа до общопрактикуващи лекари. Няма нито една област, в която той се подобрява през 2020 г. спрямо предишната, като това е тенденция, започнала в началото на предишното десетилетие. Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер, с 1243 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат над 3 хиляди души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно в следствие на ръста на населението им.

Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те в лечението на пациенти. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.

Докато 2020 г. беше особено тежка за туристическия бранш, то през 2021 г. картината поне донякъде е по-благоприятна. Промяната дойде както под формата на различни схеми за държавна подкрепа за бизнеса, така и на облекчения в изискванията за пътуване в Европа. Въпреки това, изминалият летен сезон не може по никакъв начин да се сравнява с периода преди кризата, а отрасълът изглежда изправен пред значителни проблеми и в средносрочен план.

Графика 1: Промяна в броя нощувки през летния сезон на 2020 и 2021 г. по области, %

Източник: НСИ, собствени изчисления

През трите летни месеца (юни, юли и август) на 2021 г. общият брой реализирани нощувки в страната достига 11,3 милиона – значително подобрение спрямо 6,3 милиона за 2020 г., но все още много далеч от 16,4 милиона за 2019 г. Очаквано по-голяма част от тях – около 5,3 милиона нощувки – са били в област Бургас, където е съсредоточен и морският туризъм. Областта почти е удвоила нощувките спрямо миналата година, но броят им остава с почти три милиона по-малко в сравнение с предкризисната 2019 г. Сходна е динамиката и във Варна, където нощувките достигат 2,6 милиона, в сравнение с 4 милиона преди кризата, а в Добрич – 985 хиляди спрямо 1,7 милиона.

 И през лятото на 2021 г. обаче има области  Плевен, Кърджали, Ловеч, Стара Загора, които се представят по-добре в сравнение с периода преди кризата. Този неочакван ръст вероятно е следствие на повишено търсене на „нетрадиционни“ дестинации извън големите туристически центрове. Трябва да имаме предвид обаче, че областите които отбелязват ръст са сред тези, към които като цяло има малък туристически интерес и съответно регистрират по няколко десетки хиляди нощувки през целия сезон. Столицата, която най-често е цел на бизнес пътувания и градски туризъм също регистрира значителен спад – от 31% за 2021 г. спрямо 2019 г.

Графика 2: Българи и чужденци в трите черноморски области през юни, юли и август на 2019, 2020 и 2021 г.

Източник: НСИ, собствени изчисления

Разпределението на българите и чужденци през летния сезон в трите черноморски области до голяма степен обяснява и спада в броя на нощувките. През 2019 г. делът на българите сред общия брой посетители на Черноморието варира между 20 и 30% в зависимост от месеца и областта. През 2020 г. обаче в следствие на ограниченията за пътуване от и към страната делът на българите нараства до средно между 45 и 60%, и достига 87% в Бургас през месец юни. През изминалото лято делът на българите постепенно намалява отново заради увеличаването на броя на чужденците, но остава в диапазона между 40 и 50%. С други думи, комбинацията между свиване на чуждестранните туристи след началото на пандемията и ориентиране на немалък брой българи към почивка в България предопределя както баланса между българи и чужденци, така и общия брой посетители и нощувки по морето.

Графика 3: Изменение в приходите от нощувки през юни, юли и август през 2020 и 2021 г. спрямо 2019 г., милиони лева

Източник: НСИ, собствени изчисления

Данните на НСИ позволяват и оценка на загубите за туристическия бранш. Спадът в приходите от нощувки през трите летни месеца е съсредоточен в пет области – Бургас, Варна, Добрич, столицата и Пловдив. Докато през 2020 г. област Бургас губи 303 милиона лева от нощувки, а Варна – 129 милиона лева спрямо 2019 г., то през 2021 г. спадът е по-умерен, съответно със 162 милиона лева в Бургас и 62 милиона лева във Варна, като практически целият спад се дължи на по-ниските приходи от потреблението на чуждестранните туристи. Предишни анализи сочат, че останалите разходи на туристите – за ресторанти и барове, покупки в  магазини, транспорт, за услуги в туризма и подобни по време на почивката – са относително равни по стойност на тези за нощувки. С други думи, общите загуби за икономиката като цяло през 2021 г. са от порядъка на 450 милиона лева, от тях 250-260 милиона лева в най-активната област Бургас. Вторичните ефекти, най-вече по линия на свитите доходи и потисната заетост в туристическите общини са по-трудни за изчисление, но ако тенденцията към свиване на трансграничните туристически потоци се запази, влошаването на условията на живот в туристическите общини изглежда много вероятно.

Въпреки видимия спад спрямо пред кризисния период, лятото на 2021 г. дава повод за умерен оптимизъм за туристическия бранш. Големият въпрос остава обаче докога България ще е в „червените“ списъци на държавите с висок риск от разпространение Ковид-19 на основните туристически партньори на страната. Това до голяма степен зависи от заболеваемостта и ваксинацията, които, ако съдим по динамиката от последните седмици не дават признаци на подобрение.

Годината на пандемията доведе до резки промени в много от икономическите и социалните показатели на България. Една от по-големите изненади беше обръщането на тенденцията в механичния прираст - всички области без четири отбелязаха прираст на населението в резултат на миграционните процеси през 2020 г. Причина за това беше най-вече връщането на много българи от чужбина в началото на пандемията от Covid-19. Същевременно се наблюдава и тенденция към разместване вътре в самите области – от областните центрове и големите градове към по-малки и по-рядко населени периферни общини.

Това обаче в никакъв случай не означава, че моделите на миграция в отделните области са еднакви. По тази причина в настоящия текст се спираме на няколко примера които илюстрират тези разлики и опитваме да обясним кои са факторите на икономическите и социални условия на областите, които предопределят различните модели.

Въпреки че нетно губи население в резултат на миграционните процеси през 2020 г. София продължава да е лидер по брой привлечени заселници. Характерно за столицата е относително равномерното разпределение на областите, от които се преселват хора – големият пазар на труда и добре платените работни места са привлекателни както за хора както от близки области (Благоевград, Враца), така и за преселници от други водещи центрове (Пловдив, Бургас, Варна). В предишни години силната столична икономика привличаше повече хора от цялата страна, а през 2020 г. губи население най-вече към периферията си.

Област София, която включва широката периферия на столицата е напълно обратен пример – при нея големият град е почти единственият източник на мигранти през 2020 г. Практически всички общини в състава на областта отбелязват положителен механичен прираст, като при някои  - Божурище, Горна Малина, Костинброд - той надхвърля 10‰. Движещите фактори тук са повишаването на доходите, които позволяват на работещите в столицата да търсят второ, или по-голямо жилище извън града, както и подобренията в инфраструктурата, които позволяват ежедневна трудова миграция от по-голямо разстояние. Сходно, впрочем, е и разпределението в област Перник, където от 5,5 хиляди новозаселили се през 2020 г. души 3,6 хиляди идват от столицата, по същите причини.

През последните пет години Кърджали е сред областите, които систематично отбелязват положителна миграция. Особено при нея е и че за разлика от останалите, пикът на механичния прираст към нея беше през 2019 г., когато достигна 37‰, а не през годината на пандемията. Подобно на София (област) Кърджали има само един основен източник на имигранти, но тук това е не друга област, а чужбина, най-вероятно съседна Турция. Значително по-малката област е привлякла 4,4 хиляди души от чужбина в рамките на годината – съпоставимо с 6,5 хиляди в цялата столица, да речем. Интересно ще е да се проследи дали повишаването на инвестиционната активност и откриването на нови работни места през последните години ще направи областта по-привлекателна за работници от други области на България, но на този етап такъв интерес отсъства.

Варна от своя страна е пример за област, където основният източник на имигранти е самата област, а движението е между общините в състава ѝ. Също както в периферията на столицата, през 2020 г. областният център Варна губи население, за сметка на малки околни общини – Аксаково, Суворово, Аврен, Бяла, Ветрино, като механичният им прираст варира в обхвата 5-10‰ през годината. Варна се е позиционирала и като регионален лидер, като сред основните източници на имигранти за областта са съседните Добрич, Шумен, Бургас и Силистра.

Пловдив е пример за още по-голяма концентрация на миграцията в рамките на областта, като над половината движение на населението през 2020 г. остава в границите ѝ. И тук близките до областния център общини – Куклен, Марица, Родопи, Брезово, Калояново, Съединение – увеличават населението си в резултат на миграционните процеси, докато самата община Пловдив се свива. Подобно на Варна, област Пловдив е регионален магнит за население, като сред основните източници на миграция към нея са от съседните Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково, Кърджалии. Географската близост със София поставя столицата на трето място като източник на нови заселници.

Представените тук примери не изчерпват различните видове миграция между областите, но дават няколко модела за сравнение. Докато столицата е относително универсална притегателна точка за население от цялата страна, то има области като Перник и София (област), където заселниците са предимно от близките големи градове. Варна и Пловдив пък са се позиционирали като магнити за географски близките си области, а Кърджали е единственият пример за област, където миграцията от чужбина надхвърля в пъти всички останали. 

За десета поредна година Институтът за пазарна икономика ще представи изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България.

Публикуването на изследването, включващо подробните профили на всички области и пълната база данни предстои след броени месеци, но обработката на данните в дванадесетте изследвани категории на регионалното икономическо и социално развитие вече е готова. И в тазгодишното издание най-високите оценки както за икономическото, така и за социалното развитие са за столицата. Проследяването на представянето на отделните регионални данни в различните категории обаче показва, че редица други области заслужават признание за напредъка в една или друга сфера от икономическия и социален живот. Вижте по-долу кои области се открояват като добър пример в отделните категории и защо.

РЕГИОНАЛНИ НАГРАДИ 2021

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Доходи и стандарт на живот: ГАБРОВО. В тази категория представянето на Габрово традиционно е много добро и нарежда областта веднага след столицата. И през 2019 г. брутният вътрешен продукт, заплатите и доходите продължават да нарастват, като средногодишният доход на лице от домакинството е вторият най-висок след този в столицата. Тези показатели предопределят сравнително ниското ниво на бедност в областта.

Пазар на труда: ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ. Показателите за пазарите на труда през 2020 г. в областите Велико Търново и Русе им отреждат съответно второто и третото място, веднага след столицата. Икономическата активност на работната сила във Велико Търново намалява, но остава сред най-високите в страната. По-висока от средната е и тази в област Русе. Заетостта в двете области е сравнително висока, а безработицата – ниска. Велико Търново и Русе са сред областите с най-високообразована работна сила.

Инвестиции: БУРГАС. Бургас остава сред областите с най-високо ниво на бизнес и инвестиционна активност в страната. Броят на нефинансовите предприятия достига 76 на хиляда души от населението в областта през 2019 г. (61 в страната). Относителните обеми на чуждестранните преки инвестиции и на произведената продукция спрямо населението продължават да нарастват стабилно и са значително над средните за другите области нива.

Инфраструктура: ШУМЕН. Гъстотата на пътната и железопътната мрежи в област Шумен е по-висока от средната за страната. Шумен е и областта с най-висок дял на автомагистралите и първокласните пътища в пътната мрежа – 36% (при 19% средно в страната). Този показател предопределя сравнително високото качество на пътищата в областта. Достъпът на домакинствата до интернет се повишава значително и през 2020 г. е сред най-високите в страната.

Данъци и такси: ВИДИН, МОНТАНА. Усредненото ниво на местните данъци и такси в общините на областите Видин и Монтана е значително по-ниско от средното в страната и през 2021 г., което е типично за догонващите области. Особено големи разлики между средните нива за страната и общините в двете области се наблюдават по отношение на данъчни ставки върху търговията на дребно, превозните средства, недвижимите имоти на юридическите лица.

Администрация: ВАРНА, ДОБРИЧ, ТЪРГОВИЩЕ. Общините в трите области получават високи оценки едновременно при оценката за прозрачността на тяхната работа на фондация „Програма Достъп до информация” и при самооценката си за развитието на електронното правителство и услугите на „едно гише” през 2021 година. Положително развитие в тях се наблюдава и по отношение на включването на териториите им в кадастралната карта.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Демография: ВАРНА, СЛИВЕН. Демографската картина в областите Варна и Сливен остава една от най-благоприятните в страната и през 2020 г. основно благодарение на сравнително високата раждаемост. Коефициентът на естествен прираст са сред най-високите в страната, въпреки че и те са отрицателни. Област Варна продължава и да привлича население като коефициентът на механичен прираст е положителен от години. Застаряването в двете области е сравнително ниско.

Образование: СМОЛЯН. Област Смолян продължава да е отличник в сферата на образованието заради високите оценки на учениците на матурите и задържането на ученици и учители в образователната система. Смолян остава и сред областите с най-нисък дял на второгодниците и отпадналите от основното и средното образование и с най-висок относителен брой на предавателите в основното и средното образование.

Здравеопазване: ПЛЕВЕН. Осигуреността на областта с лекари е значително по-висока от средната за страната както по отношение на общопрактикуващите лекари, така и що се отнася до лекарите от водещите специалности. Плевен остава и областта с най-висок -двойно по-висок от средния - относителен брой на леглата в многопрофилните болници. Относителният брой на преминалите на лечение болни е сред най-високите в страната, което само подсказва, че и хора от други области търсят здравни грижи в област Плевен. 

Сигурност и правосъдие: КЪРДЖАЛИ, ТЪРГОВИЩЕ. Често по-малките и икономически догонващи области се представят по-добре в тази категория. Кърджали е областта с най-нисък - двойно по-малък от средния - относителен брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността през 2020 година. Търговище пък е сред областите с най-висока разкриваемост на престъпленията. И в двете области местните наказателни съдии са сравнително слабонатоварени, а правораздаването – относително бързо.

Околна среда: КЮСТЕНДИЛ, ХАСКОВО. Кюстендил и Хасково се отличават и с нисък обем на образуваните битови отпадъци спрямо населението и изключително висок дял на предадените за третиране и рециклиране отпадъци – над 95%. Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата на Хасково са относително ниски. Делът на населението с достъп до обществена канализация и до такава свързана в пречиствателни станции за отпадъчни води в двете области обаче изостава, макар и с малко, от средните стойности за страната.

Култура: ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Богатото историческо и културно наследство за поредна година поставя Велико Търново и Габрово сред областите с най-интензивен културен живот. През 2020 г. Габрово отново е първенец по относителен брой (спрямо населението) на посещенията на музеите. Велико Търново пък е на първо място по посещения на библиотеките. 

През изминалата седмица екип на ИПИ участва активно в традиционната Годишна среща на местните власти. Форумът събира на едно място всички кметове в страната и дава посока на местното самоуправление за следващата година. Въпреки множеството проблеми и предизвикателства пред общините, в това число и тези, породени от пандемията, на преден план бяха изведени две теми, които показват желанието за структурна промяна в местните власти – с фокус върху икономиката и собствените ресурси, а не върху зависимостите от държавата. Форумът започна с дискусия за икономика, инвестиции и развитие на индустриални зони, което само по себе си е показателно за еволюцията в мисленето по места. Голямата тема на срещата обаче беше финансовата децентрализация и конкретно идеята за преотстъпване на 1/5 от приходите от облагането на доходите.

Темата за финансовата децентрализация и увеличаването на собствените ресурси на общините е актуална от години. Въпреки наглед широката политическа подкрепа за подобна промяна, вече над 10 години идеята бива предъвкана и отлагана във времето. През 2018 г. разписахме пътя към фискална децентрализация в доклад, който посочва в дълбочина аргументите за подобна промяна. В края на 2019 г. написахме и отворено писмо до премиера на страната относно необходимостта от преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите на физическите лица към общините. Пандемията и политическите неразбории отложиха темата във времето, но днес изглежда, че ледът започва да се пропуква. Първо, защото кметовете все по-категорично застават зад тази идея и второ, защото шареното политическо представителство трудно би удържало модела на трансфери с постановления на Министерски съвет и „ръчно управление“ на инвестициите по места.

На срещата ИПИ представи актуални разчети за ефекта от преотстъпването на 1/5 от подоходното облагане по общини. Изчисленията на ИПИ са на база брой работещи и нива на възнагражденията във всяка община и показват, че този ресурс би се равнявал на близо 850 млн. лв. през 2021 г. Към момента няма предоставени официални данни от държавните институции за генерираните приходи от облагането на доходите по общини и съответно няма ясен публичен разчет за ефекта от подобна реформа по места. Приложеното изчисление на ИПИ за ефекта по общини остава единственото налично към момента.

Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата, като тези, които концентрират икономическа активност – повече работни места и по-високи заплати, ще получат сериозен ресурс, който би ги направил независими от централната власт. ИПИ счита, че преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините трябва да бъде придружено от изравнителни механизми, в т.ч. насочване на изравнителната субсидия към по-бедните общини и потенциално използване на част от новия ресурс в тази посока. Именно тази тема беше дискутирана в детайли на срещата с кметовете и на форума за фискална децентрализация.

През следващите седмици ИПИ ще представи различни варианти за изравняване, които да позволят и на по-бедните общини да спечелят от реформата. На този етап публикуваме новите изчисления за ефекта по общини във вида, в който бяха раздадени на всички участници във форума.

Виж приложението „2% в твоята община“