Новини

Кампанията по прием в VIII клас за следващата учебна година почти приключи и може би сега е подходящият момент да представим някои наблюдения над този процес и резултатите от него. Приемът в VIII клас е ключовият момент в образователния път на ученика – изборът на вид училище, профил или професия в гимназията предпоставят бъдещето (в професионален и в личен план) на детето. Този избор е силно зависим както от желанието на ученика (и родителите му) да се развива в определена област, така и от резултатите, получени от детето на Националното външно оценяване след VII клас по български език и литература и по математика. Класирането в училищата се извършва по бал, формиран за всяка паралелка поотделно като комбинация от резултатите от НВО и годишните оценки по определени предмети - между 30 и 500 точки. Това означава, че за едни и същи профили баловете за класиране и прием могат да са много различни в различните училища и области в страната.

За да илюстрираме тези различия, ще представим минималните балове на второ класиране за прием в държавните математически и природоматематически гимназии (МГ/ПМГ) в България, в паралелките с математически профил[1] по области. Второто класиране дава възможност за сравнимост на баловете за прием, тъй като то се извършва централно при един и същи списък с желания за кандидатстване за всички места в училищата. Математическият профил в МГ/ПМГ е избран поради относително лесното проследяване на сходни училища[2], с теоретично близко ниво на подготовка, което улеснява и сравняването между тях.

Какво показват данните?

• Приемът в МГ/ПМГ – а вероятно и в останалите гимназии в страната – изисква бал, различаващ се в пъти между отделни области. Между столицата и Плевен например разликата е 3,6 пъти. Само в четири области в страната минималният бал за профил „Математика“ надхвърля 400 точки. В 7 от 25 области минималният бал е под 200 точки.  Две регионални управления на образованието не предоставят информация за минималните балове на никой от отделните етапи на класиране – Хасково и Кърджали. В една област – Монтана – няма нито една паралелка с математически профил, независимо че в град Монтана има природоматематическа гимназия. 
• Като цяло профилирането в математиката не е сред масовите желания на ученици и родители. С изключение на няколко гимназии в столицата и математическите гимназии във Варна, Бургас и Русе, в които се наблюдава голяма конкуренция за прием, в останалите математически гимназии приемът е с постижими, сравнително ниски резултати. А дори и в София, извън двете математически гимназии (СМГ и НПМГ), паралелки с математически профил почти не се предлагат, а където се предлагат, баловете им са по-скоро посредствени. Предлагането е следствие на търсенето, така че можем да направим извод, че изборът на профилиране в областта на математическите науки е водено не от желанието на учениците да развиват и специализират тези свои умения, а от името и статута на училището. Този извод се доказва и от относително малкия брой ученици, явяващи се всяка година на профилирана матура по математика след завършване на средно образование.
• Дори извън математическия профил, сравнително по-ниските балове в повечето провинциални училища за аналогични паралелки показват, че „истерията 7 клас“ вече не е реалност навсякъде в България. Вероятно подготовката, започваща година или две години преди явяването на НВО и значителното количество средства, отделени за частни уроци, школи и допълнителни занимания е непозната за все по-голяма част от учениците и семействата им. А това всъщност е добра новина.

В заключение ще отбележим, че сериозните различия в приемните балове в сходни профили неминуемо имат за резултат и различия в качеството и резултатите на изхода. А качеството на образованието – на национално, но и на регионално ниво, остава важна задача за образователното министерство. За разработване и въвеждане на адекватна система за оценка и стимулиране на доброто качество обаче все още само се говори.

[1] Някои бележки по данните: 1) За Силистра, Добрич и Ямбол са представени резултатите на първо класиране, тъй като за второ класиране в избраните  паралелки няма свободни места. За Добрич е представен балът на математическата паралелка в СУ „Стефан Караджа“, тъй като в природоматематическата гимназия в Добрич няма паралелка с математически профил. 2) В Търговище няма математическа гимназия, използван е балът на паралелка с профил „Математика“ в 1-во СУ „Свети Седмочисленици“, тя е и единствената в областта. 3) За област Кюстендил РУО представя данни за училищата, а не за отделните паралелки. Използван е минималният бал на Природоматематическа гимназия "Проф. Емануил Иванов", гр. Кюстендил.  4) За Хасково и Кърджали няма данни. 5) В отделни области – например София (град) и Стара Загора, има по две математически гимназии, като в таблицата са представени математическите им паралелки с по-нисък минимален бал.

[2] Чуждоезиков профил и профил „Природни науки“ например са по-трудно проследими, тъй като разнородни училища ги предлагат на ученици

Един от основните фокуси на ИПИ е регионалното развитие в страната. Уникалното по своя обхват и дълбочина изследване „Регионални профили: показатели за развитие“ се издава вече повече от десет години и проследява икономическото и социално развитие на областите, а инициативата „265 истории за икономика“ – това на общините.

Всички данни показват, че София продължава да е основния икономически двигател в страната. Именно в столицата се създава около 40% от брутният вътрешен продукт и толкова от общата произведена продукция в България, тя привлича и около половината от всички инвестиции, както местни, така и чуждестранни.

При сравняването на областите и общините често се налага да изключваме данните за столицата при някои показатели, защото нейното развитие е толкова по-силно, че изкривява значително средните стойности и не позволява да се видят другите силни общини или действителната ситуация за много бизнеси и граждани. Така например област Пловдив е втората област с най-висок брутен вътрешен продукт, но той е почти шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това обикновено означава, че в столицата на практика отсъства, но на други места може да остава висока. Нарастването на средната заплата за страната пък може да е резултат от ръст на големия пазар на труда в столицата, докато в останалите региони тя може и да остава без или с минимална промяна. Когато пък се говори за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, често се забравя, че извън столицата индустрията е секторът, който основно създава благосъстояние и осигурява заетост и доходи. 

Какво ще стане със средните стойности на някои основни икономически показатели, ако извадим София от сметките?

Няколко уточнения: Първо, регионалната статистика се публикува с голямо закъснение и последните данни за избраните показатели са за 2021 г., и второ, в абсолютна стойност разликите са още по-фрапиращи, но относителната стойност на показателите – претеглени през броя на населението – показва икономическото развитие по-реалистично.

Брутен вътрешен продукт

Брутният вътрешен продукт (БВП) в столицата е над 59 млрд. лв. през 2021 г., което представлява 43% от общата стойност за страната.

БВП на човек от населението в София (столица) е 45,2 хил. лв., което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и около пет пъти от последните в тази класация – областите Хасково и Силистра. Именно заради високото ниво на БВП на столицата, средното ниво на този показател е толкова изтеглено нагоре (20,2 хил. лв. на човек), че единствено тя е над него.

Ако извадим София от сметките, средният БВП на човек от населението в останалите области е 14,3 хил. лв. и осем области биха минали „над чертата“ - Стара Загора (20,2 хил. лв.), София (19,3 хил. лв.), Варна (17,9 хил. лв.), Враца (17,8 хил. лв.), Габрово (16,5 хил. лв.), Бургас (15,8 хил. лв.), Пловдив (15,5 хил. лв.) и Русе (15,1 хил. лв.).

 Произведена продукция

Стойността на произведената продукция в София е близо 81 млрд. лв. през 2021 г., което е 38% от общия продукцията в страната.

На човек от населението стойността на произведената продукция в столицата е 61,9 хил. лева. Средната за страната стойност пък е 31,2 хил. лв. на човек и в още четири области произведената продукция е над нея - София (57,1 хил. лв.), Стара Загора (34,0 хил. лв.), Пловдив (32,3 хил. лв.) и Русе (32,1 хил. лв.).

Ако извадим София от сметките, средната стойност на произведената продукция в останалата част от страната би била  24,1 хил. лв. на човек, което ще добави още три области „над чертата“ - Габрово (30,2 хил. лв.), Враца (29,0 хил. лв.) и Варна (26,7 хил. лв.).

Разходи за дълготрайни материални активи

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в София са над 10 млрд. лв. или 48% от общите разходи за цялата икономика на страната през 2021 година.

При средни разходи за ДМА от 3,1 хил. лв. на човек от населението общо в страната само три области са над тази стойност - столицата (7,8 хил. лв.), Пловдив (3,4 хил. лв.) и София (3,2 хил. лв.).

Ако извадим София от сметките, средните разходи за ДМА в страната биха били 2,0 хил. лв. на човек и цели дванадесет области се присъединяват към групата „над чертата“ – Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Смолян, Габрово, Пазарджик, Плевен, Велико Търново, Ямбол, Силистра и Разград.

Преки чуждестранни инвестиции

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в столицата са близо 15 млрд. евро с натрупване към края на 2021 година и са над половината от общите за всички нефинансови предприятия в България.

Средните ПЧИ на човек от населението за страната са 4,1 хил. евро и само три области са над тази стойност - столицата (11,2 хил. евро), София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро).

Ако извадим столицата от сметките, средната стойност на ПЧИ на човек от населението би била 2,4 хил. евро и още шест области ще се откроят над средното ниво – Стара Загора, Габрово, Пловдив, Варна, Търговище и Кърджали.

Изключването на София от сметките по никакъв начин не променя и не подценява икономическото и социалното развитие на столицата, но позволява да се откроят добрите показатели и на други области. Така, въпреки че дори не достигат средните за страната стойности, в случая трябва да се отбележат силното икономическо развитие в областите София и Стара Загора, високо продуктивната индустрия в Габрово и Враца, интензивната бизнес активност в Бургас и Русе, привлечените чужди инвестиции в Пловдив и Варна. 

С изданието „Регионални профили: показатели за развитие“ 2022 г. ИПИ подготви и фейсбук рубриката „Не е само София“ – поредица, в която споделяме регионалните успехи, които по-рядко се споменават. В 12-те категории от анализа различни области се открояват с добри показатели и благоприятни тенденции – Габрово в „Доходи и стандарт на живот“, Велико Търново в „Пазар на труда“, София – в „Инвестиции и икономика“, Пазарджик в „Инфраструктура“, Видин в „Местни данъци“, Добрич в „Администрация“, Варна в „Демография“, Смолян в „Образование“, Плевен в „Здравеопазване“, Търговище в „Ред и сигурност“, Бургас в „Околна среда“ и Русе в „Култура“. Предстои да видим представянето на областите в тазгодишното издание на изследването, което ще бъде публикувано в края на година.

Всяка година ИПИ обработва и публикува информация за разпределението на европейски средства по области и общини в рамките на изследването „Регионални профили: показатели за развитие“. Това проучване е от съществено значение, тъй като европейските средства са голям и важен ресурс за капиталови инвестиции, осигуряващи качество на живот, бизнес среда и  развитие, но в същото време тяхното изплащане не винаги е насочено там, където е най-нужно. 

Към 30 юни 2023 година в България са изплатени над 25 млрд. лева европейски средства по оперативните програми.

На областно ниво най-много средства в номинално изражение са усвоени в столицата – почти 5,5 млрд. лева. В още три области изплатените суми са над 1 млрд. лв. – Пловдив (1,4 млрд. лева), Благоевград (1,2 млрд. лева) и Бургас (1,0 млрд. лева). Най-малко пък са усвоените средства в областите Търговище (малко над 165 млн. лева), Перник и Кюстендил (по 192 млн. лева).

Основните проекти, по които са изплатени най-много европейски средства, включват:

• Разширение на метрото в столицата;
• Модернизиране на градския транспорт в София, Бургас, Варна и Русе;
• Изграждане на автомагистрала „Струма” и на автомагистрала „Европа“;
• Подкрепа на малки и средни предприятия, засегнати от противоепидемичните мерки, основно в столицата;
• Подобряване на водната инфраструктура в Плевен, Добрич, Пловдив, Враца, Силистра, Бургас и др.;
• Подкрепа за покриване на основните нужди на бежанците от Украйна в столицата;
• Развитие на Национален център по мехатроника и чисти технологии в столицата;
• Изграждане и реконструкция на училища и детски градини в Столична община;
• Подобряване на градската среда в Стара Загора.

Отнесени към броя на населението изплатените средства достигат средно 2836 лв. на човек – или с 13% повече в сравнение със сумата към 30 юни 2022 година. Отново най-много изплатен финансов ресурс е в столицата (4176 лв.), следвана от областите Габрово (4021 лв.), Благоевград (3925 лв.) и Враца (3434 лв.). Спрямо 2018 г. изплатените европейски средства нарастват с от 10 до 17% годишно и до този момент общата им стойност почти се е удвоила.

Карта: Изплатени средства по европейските фондове, 2007 - 06.2023 г.

Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява проследяване и сравнение на изплатените суми по европейски програми и по общини.

На общинско ниво ясно се откроява една община с над 8 хил. лв. средно на човек от населението – Добрич (град). Следват общините Бяла (Варна) и Свиленград, където евросредствата са над 6 хил. лв. на човек. Топ 10 се допълва от общините Малко Търново, Костинброд, Приморско, Белене, Хисаря, Созопол и Враца с по над 5 хил. лв. на човек. Общините с по под хиляда лева средно на човек са 70, като най-малко са изплатените средства в Дулово и Хитрино – по под 400 лв. на човек от населението.

Карта: Изплатени средства по европейските фондове на човек от населението, 2007 - 06.2023 г.

Важно е да се отбележи, че инвестициите , финансирани със средства от ЕС често имат ефект в повече от една община извън тази, в която са реализирани и отчетени. Примери за подобни проекти са изграждането на компостиращи инсталации и подобряването на водните цикли.

От разгледаните данни можем да стигнем до заключението, че има доста голяма разлика между общините по отношение на изплатени европейски средства на човек – индикатор за изразено икономическо разграничение между тях. Нещо повече, предвид ограничения административен капацитет, в много случаи общините предпочитат да изпълняват европейски програми за подобряване на инфраструктурата, които дават незабавен и разпознаваем ефект, за сметка на полагане на дългосрочни усилия за привличане на нови частни инвестиции и подобряване на бизнес средата.

Най-често прегледът на класирането на училищата на различните изпити се фокусира върху най-добрите и най-желаните училища. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, въпреки че именно в тях са заключени истинските проблеми и провали на образователната система. По тази причина в настоящия текст правим кратък преглед на най-долния край на разпределението, в опит да представим някои важни наблюдения.

На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература училищата със среден резултат чисто Слаб (2)[1] са 21. Броят им е намалял с 6 спрямо предишната година, но въпреки това самото им съществуване е белег за наличие на системни провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където вече трудно причината за провала на зрелостния изпит може да се търси в отделните ученици. Общият брой на учениците, положили изпита в такива училища, пък е бил 115.

Трудно може да се търси регионално разпределение – сред училищата с пълни двойки са и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки областни центрове като Благоевград и Кърджали, но и едно училище в Пловдив и две в София. Много ясно обаче личи, че слабото им представяне не е ограничено само до изпитите по български език и литература – средният им успех и на почти всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един ученик от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничение по типа на училището – доколкото 42-ма от 115-те ученици са се явили на изпит по професионална квалификация, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.

Леко увеличение има обаче в броя на училищата, в които средната оценка е под Среден (3) – тоест тези, в които има ученици с оценка, различна от Слаб (2), но училището взето заедно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 училища през 2023 г., леко повишение спрямо 307-те миналата година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или приблизително 16% от всички, положили изпита в страната.

Разпределението на тези ученици между областите в страната ясно демонстрира много големите различия между резултатите на отделните регионални образователни системи (с всички, разбира се, уточнения доколко матурите са подходящ измерител за това). Очаквано, номиналните струпвания на ученици в училища със средна оценка под Среден (3) са в големите области – в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 училища, в Пловдив – 598 в 26 училища, във Варна – 501 в 18 училища.

Дяловете сред всички ученици, положили изпита обаче, са далеч по-показателни – докато в Смолян в училища с под средна оценка Среден (3) са учили едва 1,9% от всички ученици, в Габрово – 4,2%, в столицата – 4,8%, то в Ловеч същият дял надхвърля 39%, в Шумен – 38%, в Кюстендил достига 35%. Това означава, че достъпът до училищно образование, което осигурява поне покриването на минимума, е изключително неравномерно разпределен между отделните части на страната.

Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите училища на страната. Сред всички 7,7 хиляди ученици в училищата с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал само един. Това навежда на възможните изводи, че този фундаментален предмет или практически не се преподава в профилирана подготовка извън специализираните елитни училища, или нивото му извън тях е изключително ниско, а интересът на учениците – нулев. Същевременно значителна част от учениците в най-слабите училища са се явили на някой от трите изпита за професионална квалификация – почти 5,5 хиляди[2], което отново посочва към значителна разлика между качеството на образованието по общообразователните предмети в средните и професионалните училища и паралелки.

Това разбира се не означава, че и извън областните центрове и елитните училища няма интересни позитивни примери, които следва да бъдат анализирани, а опитът им – възприет. Тъкмо обратното – прегледът на данните откроява училища като профилираната гимназия в Елхово, която постига най-високия среден резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те постигат много високи резултати сред достатъчно голям брой ученици, че да няма как да се отрече видимото влияние на образователния процес и преподаването в самото училище върху тях. Именно върху тези примери следва да се съсредоточи анализът, а реформата в училищното образование да приложи техните практики върху най-изостаналите училища.

Въпреки това, представеният тук бърз преглед много ясно посочва един от основните проблеми, от които страда българското училищно образование. Докато водещите училища  в страната обучават най-добрите ученици и са в състояние да се конкурират на световно ниво, почти 1/3 не са в състояние да осигурят базисна грамотност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите училища и ученици обаче може да доведе до рязка промяна както в средното качество на образованието, така и впоследствие върху знанията и уменията на работната сила и стопанското развитие на страната.

[1] Това означава, че всички ученици, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2).

[2] Тук трябва да вземем предвид и обстоятелството, че  професионални паралелки има и в училища, които формално не са определени като такива.

На 6-ти юли 2023 г. ИПИ публикува анализ „Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”.

Пълен текст на анализа можете да откриете ТУК.        

Преустановяването на личното облагодетелстване на лица, упражняващи властнически функции, включително и лица от местната администрация при изпълнение на служебните им задължения, е цел, която обществото отдавна иска да види постигната.

Настоящият анализ има задачата да проследи регламентацията и практиките по приложението от страна на общинската администрация на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) в частта, уреждаща административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация.

Изследването е и поредното, насочващо вниманието към процесите, протичащи на общинско ниво като част от регионалната инициатива[1] на ИПИ.

Важността на такова изследване се определя с оглед на заявените намерения от страна на политическите сили и участниците в политическия процес да изменят и допълнят регламентацията на тази област, пропускайки тази тема.

В настоящото изследване направихме запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация до всички 265 общини в Република България за приложението на закона за периода 01.01.2019 г. – 01.01.2023 г., тоест за действащия режим по ЗПКОНПИ.

Резюмирайки получените отговори от 75% от общините изглежда, че

На общинско ниво всички задължени лица подават редовно декларации за конфликт на интереси; при проверките на декларациите не се установяват несъответствия; гражданите не виждат корупционни практики, за които да подават сигнали; не се открива завишен корупционен риск при проверка на единичните сигнали; на практика няма никакви установени конфликти на интереси.

В същото време, изследване на „Прозрачност без граници“ показва[2], че според 11,3% от анкетираните, местната власт е вземала участие в корупционни практики. Друг анализ[3] на организацията от 2018 г. посочва, че според анкетираните втората най-важна задача за новосформираната нова антикорупционна комисия е „Разследване на корупция в местната власт“ (63,7%). Пак там, политическите и роднински назначения, конфликтът на интереси и търговията с влияние в местната власт са посочени от 54,2% от анкетираните като основен проблем, който трябва да се адресира.

Този рязък контраст между усещанията и очакванията на гражданите, както и техните усилия от една страна и приложението на антикорупционното законодателство от общините показва, че сегашната система за борба с корупцията на местно ниво НЕ РАБОТИ. Това не е изненада, но настоящото усилие доказва на практика това, което усещат гражданите.

Конкретните данни показват, че:

• За последните три години в цялата страна около 340-350 служители от общинската администрация не са подали декларации в срок;
• С доклади за съответствие са приключили много голяма част от проверките (над 99%), като с доклад за несъответствие са приключили 5 проверки – три в Свиленград и по една в Радомир и Алфатар. 
• Сигналите с данни за корупционно нарушение или за конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ за лица от местната администрация, подадени в общините за 2019-2022 г. са общо 46 за всички общини;
• Само при един от сигналите, подаден за периода, е установено наличие на завишен корупционен риск;
• Конфликт на интереси е установен веднъж в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г., а за 2022 г. по веднъж в Шабла и Радомир. Съответно установени случаи с данни за извършено престъпление през разглеждания период са налице в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г.

На база на емпиричното изследване може да се направи извод, че държавата не желае да регламентира уредба, която по задоволителен и задълбочен начин да разреши корупционните зависимости на местно ниво. Това води до практическия отказ гражданите и заинтересованите страни да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.

[1] За достъп до всички регионални анализи и данни виж тук – www.regionalprofiles.bg. Проектът на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

[2] Виж тук.

[3] Виж тук.

След пандемията почти всички местни икономики на Варна бележат бързо и стабилно възстановяване. Въпреки това обаче големите неравенства между лидерите Девня и община Варна и останалите малки периферни общини остават. Пазарите на труда също бележат прогрес, но остават зад показателите на лидерите в страната. Образователната структура и представянето на местната образователна система са сред конкурентите предимства на областния център, но поставят значителни предизвикателства в периферията и малките общини. На фона на повечето северни области Варна се представя относително добре демографски и привлича население от съседите си.

• Икономическите неравенства на Варна

В унисон с положителните тенденции в страната като цяло, почти всички общински икономики в състава на област Варна бележат значителен икономически ръст през 2021 г., годината на отърсване от щетите на ковид пандемията. Ръстът обаче далеч не е равномерен – лидер е индустриалния център Девня, с 36% повишение на добавената стойност на годишна база, както и по-малките общини Бяла и Ветрино с по 35% и 32% съответно. И в трите водещи общини двигателите на растежа са различни – докато при Девня водеща роля играе възстановяването на преработващата промишленост, то при Ветрино става дума за ръст в транспорта, при Бяла – в земеделието. Останалите общини в състава на областта бележат значително по-умерен ръст, като повечето са в диапазона между 10-20% повишение в рамките на годината. При три от тях обаче – Аврен, Белослав и Вълчи дол се наблюдава истински срив на локалната икономика, със спад на добавената стойност от 70-75% на годишна база. Рано е да се твърди обаче за трайно изоставане, доколкото данните за 2021 г. може да се движени от стопански проблеми в отделни чувствителни отрасли (в случая на Белослав – енергийният) и дори конкретни предприятия в най-малките общини. Областният център пък регистрира относително добър ръст от 10% на годишна база.

Варненска област – отчасти заради големия си размер, отчасти заради струпванията на успешни предприятия в части от нея – е сред областите с най големи икономически неравенства в страната. В състава ѝ влиза Девня, която е втора в страната с 69 хил. лв. добавена стойност на човек от населението, единствено зад Раднево сред общините за които има публични данни. Областният център също се представя относително добре, с 11 хил. лв. добавена стойност на човек, но извън Аксаково и Ветрино останалите общини са с под 4 хил. лв. на човек  което ги поставя в групата на слабо развитите. Номинално най-голямата местна икономика е тази на община Варна, с 3,7 млрд. лв. добавена стойност през 2021 г., следвана от тази на Девня – 586 млн. лв. и Аксаково, със 170 млн. лв., а останалите регионални икономики са относително малки по размер. Силното представяне на Варна, която я поставя на водеща позиция сред областните икономки на Северна България е до голяма степен движено от здравословния микс от различни стопански дейности – от преработване и енергетика през търговия и туризъм до високотехнологичния сектор, който постепенно излиза извън границите на столицата.

• Ръстът на инвестициите

Подемът от 2021 г. закономерно е съпроводен и с ръст на инвестиционната дейност на предприятията във Варна. Значителен спад в разходите за закупуване на машини, земя и сгради на годишна база се наблюдава единствено в Провадия, а Девня остава без промяна спрямо 2020 г. В някои от малките общини обаче има неколкократен ръст, най-видим във Вълчи дол (215%), както и Бяла (196%) и Ветрино (173%), но при тях базата през 2020 г. е относително ниска. В относителен план безспорен лидер е Девня, с 12 хил.лв./човек разходи за дълготрайни активи през 2021 г., следвана от Ветрино с 5 хил. лв./човек, а областният център остава относително назад, с 2,6 хил.лв./човек. В абсолютно изражение обаче община Варна е лидер, като в нея са реализирани инвестиции на стойност 906 млн. лв., а сред останалите общини 100 млн. лв. достига единствено Девня. Най-слабо се представят Суворово и Аврен.

На този фон, значителна част от малките общини – Суворово, Провадия, Долни Чифлик, Аврен, в това число и Девня – отбелязват отлив на чуждестранни инвестиции през 2021 г. спрямо предишната година. За сметка на това пък община Варна регистрира 17% ръст, до 714 млн. евро, или 2 хил. евро/човек през 2021 г. В повечето общини присъствието на чужди капитали е относително ниско – единствено Бяла се представя относително добре, с 3,5 хил. евро/човек, а Девня и по този показател е сред рекордьорите в страната, с 87 хил. евро/човек, или номинално 740 млн. евро. За разлика от другите две морски области, Варна се характеризира с по-слабо усвояване на средства от европейските фондове, като изключение тук е община Белослав.

• Възстановяването на пазара на труда

Както при макроикономическите показатели, и на пазара на труда Девня е лидерът на Варненска област. Делът на наетите по трудово и служебно правоотношение в общото население на 15 и повече години е 82% през 2021 г., но това отразява много високата ежедневна трудова миграция към общината. Относително добре се представя и областният център, с 42% наети сред населението на 15 и повече, но всички останали общини са с под 30%, а най-слаб резултат имат малките общини Аврен, Долни Чифлик, Дългопол – по 13-14%. Спрямо 2020 г. тенденцията е към ръст в почти всички общини, но не особено висок, най-вече тъй като варненските общини не претърпяха толкова тежък удар върху пазара на труда, колкото тези в другите черноморски области.

Възстановяването личи много ясно и в динамиката на безработицата, като през 2021 г. според данните на Агенция по заетостта нито една община не отбелязва ръст на годишна база. Най-големите спадове са в малките общини – Долни чифлик (-4,1 пр.п.), Дългопол (-3,3 пр.п.), Провадия (-3 пр.п.), но въпреки това остават с относително висока безработица. Най-добре тук се представя областния център (3% от активното население), Белослав (3,3%) и Аксаково (5,3%). На фона на равнището на икономическо развитие в областта като цяло обаче безработицата остава относително висока, най-вероятно в следствие на по-ниско търсене на труд и разминаване в уменията на безработните.

Благодарение на преброяването, проведено през 2021 г. разполагаме и с данни за общата заетост на общинско ниво. Има видими разлики спрямо дела на наетите, като тук лидер е областният център (55% заети сред населението на 15 и повече години), следван от Белослав (51%), Аврен (47%), Бяла и Девня (46%). Най-ниска заетост се наблюдава в малките общини  - Дългопол (31%), Вълчи дол (32%), Аврен (34%). В сравнение със централизацията в много области, Варна има относително равномерно разпределение на местните трудови пазари – очаквано най-много заети има в областния център (272 хил.), но значителни струпвания на работещи има и в Аксаково (17 хил.), Провадия (16 хил.), Долни чифлик (13 хил.). Прави впечатление, че това са общини близки го големия град, което означава че и тук водещ фактор е ежедневната трудова миграция до областния център.

Различните нива на икономическо развитие неизбежно водят до големи диспропорции в заплатите във варненските общини. През 2021 г. разликата между водещата по брутно месечно заплащане Девня (1947 лв./месец) и най-слабо представилата се Ветрино (934 лв./месец) е над двойна. Относително високи са и заплатите в Белослав (1514 лв./месец) и областния център (1443 лв./месец), но повечето общини се разполагат в диапазона между 1000-1200 лв./месец.

• Предизвикателствата на образованието

Преброяването дава и поглед към образователната структура на общините, което също насочва към определени фактори, които ограничават потенциала за растеж. По линия на висшистите, сред населението на 7 и повече години делът им е висок единствено в община Варна – 37%, но в повечето общини той е в порядъка 10-15%, най-нисък в Девня и Дългопол, по едва 7,5%. Ясно личат и общините с индустриален фокус, по високия дял на хората със средно образование – в Девня те са 54%, в Белослав – 56%. Повод за притеснение е обаче струпването на хора с основно и по-ниско образование в част от малките общини – в Дългопол те са цели 56%, в Долни чифлик – 53%, във Вълчи дол – 46%. Тези общини са и с много голям дял на неграмотните, по над 3% от населението на 9 и повече години, в пъти над средното за страната. Тези са и общините, които в бъдеще ще срещат сериозни проблеми пред развитието си, тъй като интегрирането на хора с ниско образование и умения в съвременния пазар на труда става все по-трудно, работните места подходящи за тях – все по-малко.

Този извод се затвърждава от големите разлики в постиженията на изпитите в хода на училищното образование. Със средна оценка над Добър (4) на последния зрелостен изпит по БЕЛ е единствено областният център, а училищата в редица общини – Провадия, Суворово, Аксаково, Вълчи дол са под Среден (3), много от останалите са близо до тази оценка. Сходно е и разпределението и на външните оценявания след 7 и 10 клас. Възможно обяснение тук е изтеглянето на по-добрите ученици от водещите училища в община Варна, които са сред най-силните в страната, но това засилва големите неравенства на пазарите на труда и в икономическото развитие в състава на областта като цяло.

• Неравномерната демография

Общините в състава на Варна следват общите негативни демографски тенденции, но се представят относително добре на фона на много други, особено в контекста на Северна България. Всички общини регистрират спад на населението между двете преброявания през 2011 и 2021 г., но с много различни темпове. Най-малък спад се наблюдава в Аврен (-3,2% за десетилетието), и Аксаково (-4,5%), но в най-бързо свиващите се общини той приближава ¼ от цялото население (Вълчи дол) и 1/5 (Долни чифлик, Провадия). Областният център от своя страна намалява със 7% за същия период.

Тази динамика е движена от тенденции в естествения прираст и миграцията. Очаквано естественият прираст е отрицателен в цялата област, но варира от -7‰ в областния център до -28‰ във Ветрино през 2021 г., като почти всички общини са с над -10‰. И тук ясно личи влиянието на ковид-19, който влошава естествения прираст в областния център с 3 пр.п. в рамките на година, в  по-малките общини – с 5-7 пр.п. В този смисъл можем да очакваме подобрения след свиването на свръх смъртността.

Миграционните процеси се отразяват разнопосочно в отделните общини. Докато през 2020 г. всички освен областния център нарастват в резултат на механично движение, през 2021 г. тенденциите до голяма степен се нормализират и носят 8‰ механичен прираст в община Варна и относителен баланс в останалите общини. Важно е да отбележим също, че на областно ниво Варна е нетен реципиент на мигранти, особено от близките северни области, което повишава потенциала за икономическо развитие.

Автор: Адриан Николов

Последните години са бурни за икономиките на Бургаските общини – през 2020 г. те понесоха един от най-тежките удари на кризата в цялата страна, но пък през 2021 г. се връщат към бърз растеж, заради възстановяването на туризма и преработващата промишленост. Сред основните предимства на областта е добрата демографска структура, но пък има видими предизвикателства от гледна точка на образованието и уменията, както и в качеството на местното училищно образование.

• Бързото възстановяване на бургаските икономики

Годината на пандемия беше особено тежка за локалните икономики на Бургас по две линии – силното свиване на туризма и изчезването на чуждестранните посетители от една страна и острото повишаване на несигурността в търсенето на продукцията на преработващата промишленост. Само в рамките на една година, между 2019 и 2020 г. област Бургас загуби 17% от брутния си вътрешен продукт на човек от населението, което я постави на последно място по дългосрочен растеж на икономиката сред всичките 28 области на страната. През 2021 г. обаче областта реализира и едно от най-бързите възстановявания в страната, като добавя 4,4 хиляди лева БВП на човек от населението, до общо 15,8 хиляди лева/човек. Ако съдим по тенденциите както в туризма, така и в основните производства на областта през 2022 г. имаме всички основания да смятаме, че положителната тенденция в Бургас продължава и през изминалата година.

Това обаче в никакъв случай не означава, че равнищата на стопанско развитие или пък темповете на възстановяване в състава на областта са равномерни. Между 13-те общини, които формират Бургас нивото на икономическо развитие варират от 9,9 хиляди лева/човек добавена стойност в нефинансовия сектор в Бургас и 8,5 хиляди лева/човек в Несебър за 2021 г. до едва 1,7 хиляди лева/човек в Сунгурларе и 1,9 хиляди лева/човек в Айтос – с други думи, разликите между лидерите и най-слабо развитите общини са почти 5 пъти.

В номинално изражение най-голямата местна икономика е тази на областния център Бургас – малко над 2 милиарда лева, следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възстановяване само две общини – Сунгурларе и Карнобат регистрират спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално – с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по ръст пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнообразен – преработващата промишленост се съсредоточава в преработването на петрол и автомобилната индустрия, но водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е сред лидерите в услугите и основните градски центрове в страната.

• Ръстът на инвестициите

След значителното забавяне през пандемичната година, в контекста на бързото възстановяване общините в Бургас регистрират и повсеместен ръст на инвестициите. Измерено през годишните разходи на предприятията за дълготрайни материални активи, повишението в инвестициите се вижда най-ясно в малките общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В почти всички общини ръстът на инвестициите на годишна база са от порядъка на 30-50%, с изключение на южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в областния център разходите за земя, сгради и машини растат с 41%. Очаквано инвестиционните разходи са съсредоточени в най-голямата локална икономика – областният център – където в рамките на 2021 г. са реализирани инвестиции на стойност 796 милиона лева. В Несебър са инвестирани 129 милиона лева, в Поморие – 73 милиона, а в Карнобат – 41 милиона, но в останалите общини размерът на инвестициите е относително малък, в диапазона 15-20 милиона лева. Отнесени към населението пък най-интензивна е инвестиционната дейност в Несебър, с 4,3 хиляди лева разходи за ДМА на човек, както и в Бургас – 3,9 хиляди лева.

На фона на значителните разходи реализирани през годината в повечето общини общият обем на чуждестранните инвестиции остава относително непроменен. Очаквано и тук лидер е Бургас, с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9,9 хиляди евро на човек от населението, но в общината се регистрира лек спад спрямо 2020 г. По-значително присъствие на чужди капитали има и в Несебър – 113 милиона евро, както и в Карнобат – 33 милиона евро. Значителен позитивен тренд пък се наблюдава в Приморско – 32% ръст за година, но от много ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са сред лидерите в страната по усвояване на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лева на човек от населението, Поморие – 4 хиляди. Значителна част от тези европейски инвестиции обаче са от най-ранните програмни периоди, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.

• Подемът на пазара на труда

Икономическият ръст от 2021 г. закономерно води и до възстановяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите сред населението на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 г. е Карнобат, при това разликата е много малка – с 0,1 пр.п., до 33,6%, а Созопол остава без промяна. Чувствителен ръст – с над 3 пункта, до 45,2% регистрира Несебър, с възстановяването на туризма, но трябва да имаме предвид, че в наетите тук най-вероятно влиза и значителен брой приходящи работници от съседни общини. Висок е и делът на наетите в Бургас – 39,1%, но повишението спрямо предишната година не е особено високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.

Повишението при наетите и създаването на нови работни места е съчетано и със закономерен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад – с 4,4 пр.п. се наблюдава в Руен, както и в Поморие (3,2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има повишение през 2021 г. спрямо предишната е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с относително ниска безработица – с над 10% са единствено Сунгурларе и Средец, a в областния център безработицата вече е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което говори за добре функциониращ местен пазар на труда.

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук лидер е областния център Бургас с 53% от населението на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), но на фона на други малки периферни общини представянето им е относително добро. Очаквано най-голям е регионалният пазар на труда на областния център, където според преброяването броят на заетите през 2021 г. е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като сред периферните с най-много заети са Несебър (9,8 хиляди) и Поморие (9,4 хиляди), а най-малко са те в Малко Търново – едва 777 души.

На фона на доброто представяне на местните пазари на труда, заплатите на работещите в общините на Бургас остават ниски. Три общини – Царево, Приморско и Руен – остават с под хиляда лева средно брутно месечно заплащане през 2021 г. Най-високите заплати са в община Бургас – 1360 лева/месец, но те също изостават зад останалите водещи икономически центрове. Останалите общини се разполагат в диапазона 1000-1200 лева месечно. Възможно обяснение за ниските според статистиката заплати може и да е водещата роля на сектора на хотелите и ресторантите в много от общините.

• Образователните предизвикателства

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. С над 20% висшисти сред населението на седем и повече години са Несебър (24%) и Бургас (32%). Очаквано предвид възрастовата сегментация на данните от преброяването в повечето общини доминираща е групата на хората със средно образование, като делът ѝ е най-висок в Несебър и Приморско (по 51%), а в повечето общини тя съставлява 45-50%. В някои от най-малките общини обаче най-голям дял имат хората с основно и по-ниско образование – в Руен  те са цели 63%, в Сунгурларе – 56%. Има видим проблем и с неграмотността, като в Малко Търново, Сунгурларе и Средец те съставляват по 5% от населението на 9 и повече години, а единствено в Несебър и Бургас неграмотните са под 1% - В резултат, областта има една от най-негативните структури в цялата страна. Това до голяма степен ограничава потенциала за развитие на малките и отдалечени общини по линия на уменията на работната сила.

На сходен извод навеждат и резултатите от изпитите, провеждани на различните етапи от училищното образование. На последното издание на зрелостния изпит по български език и литература единствено община Бургас постига средна оценка над Добър (4), а почти половината общини – Сунгурларе, Камено, Созопол, Средец, Малко Търново – са със средна оценка под Среден (3). Това говори за сериозни проблеми на местната образователна система в малките общини да осигури дори базисна грамотност на много от учениците си.

• Демографското предимство

На фона на изключително негативните демографски процеси в почти цялата страна, общините на Бургас постигат относително добри резултати. В състава на областта е и една от петте общини в страната, която регистрира ръст на населението в периода между преброяванията от 2011 и 2021 г. – Несебър, чиито ръст от 6,3% в рамките на десетилетието я поставя на второ място от 265-те общини в страната, зад Божурище. Относително добър резултат постига и Созопол, където спадът на населението е 5%, както и Приморско (-7,4%) и областния център (-7,7%), което е сред по-добрите резултати на големите градове в страната. Най-бързо намалява населението на граничната община Малко Търново, където спадът е с почти 1/3 в рамките на десетилетието, но всички останали се задържат под 20% спад. Общините в Бургас се представят относително добре и от гледна точка на застаряването, като единствено Малко Търново е с дял на хората над 65 години над 30% от общото население, а в областния център той е 21%.

Положителната демографска динамика е пряк резултат от миграционните и естествения процеси на общините. Балансът между смъртността и раждаемостта навсякъде е отрицателен, но стойностите са сред по-благоприятните в страната – по 7‰ за 2021 г. в Несебър и Руен, 8‰ в Бургас, а много по-нисък е той единствено в Малко Търново (-30‰). Основен фактор в Бургаска област играят миграционните процеси, като в резултат на тях през последната година Несебър е увеличил населението си с почти 4%, Приморско и Царево – с по 3,3%. Областният център също се радва на положителен миграционен баланс от 0,6% за 2021 г., след отлива на население характерен за всички големи градове през 2020 г.

Автор: Адриан Николов