Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

05.06.2020 Българските туристи нe могат да спасят сезона на Черноморието

Няма две мнения, че туристическият бранш и неразривно свързаните с него дейности са най-сериозно засегнатите от кризата с коронавируса и ограничителните мерки. Летният туристически сезон по Черноморието изглежда почти изгубен, а хотелите, ресторантите и баровете,които все пак решат да отворят,ще трябва да се съобразяват с новите пост-епидемични условия и реалности - от засилените изисквания за хигиена и осигуряване на пространство на гостите си до завишените страхове и нови привички на самите гости. В настоящия текст ще опитаме да направим груба оценка на загубите за българската икономика от значително по-слабия туристически сезон въз основа на данните за нощувките край морето.

Няма две мнения, че туристическият бранш и неразривно свързаните с него дейности са най-сериозно засегнатите от кризата с коронавируса и ограничителните мерки. Летният туристически сезон по Черноморието изглежда почти изгубен, а хотелите, ресторантите и баровете,които все пак решат да отворят,ще трябва да се съобразяват с новите пост-епидемични условия и реалности - от засилените изисквания за хигиена и осигуряване на пространство на гостите си до завишените страхове и нови привички на самите гости. В настоящия текст ще опитаме да направим груба оценка на загубите за българската икономика от значително по-слабия туристически сезон въз основа на данните за нощувките край морето.

Съсредоточаваме се само върху летния сезон по морето, тъй като на този етап от развитието на кризата имаме относително голяма яснота за начина, по който той ще изглежда; в настоящия момент на краткосрочно икономическо планиране ски сезонът е много далеч и условията на международния трафик и настроенията на туристите в бъдещето са неизвестни. Фокусираме се върху областите Варна и Бургас, тъй като на практика там се съсредоточава голямата част от туристическата активност през лятото. Също така, допускаме, че голяма част от българите, които обикновено посещават Черноморието, ще го направят и тази година, заедно с част от онези, които предпочитат летните почивки в чужди страни, но този път ще се въздържат заради усложнената международна обстановка. За сметка на това, имаме всички основания да очакваме, че посещенията на чуждестранни туристи ще намалеят значително спрямо равнищата им от предишни години.

Данните на НСИ за туристическите пътувания и приходите от нощувки ни позволяват доста подробна разбивка както по месеци, така и по области и по видове посетители; графика 1 представя данните за приходите от нощувки през летния туристически сезон на 2019г. Голяма част от приходите по Черноморието са концентрирани в месеците юни и август, като по чисто географски причини сезонът в курортите в бургаска област изглежда по-дълъг от тези на север. По-важно обаче е разпределението на приходите от нощувките между чужденците и българите, тъй като от него зависи и възможността туристическият сезон да бъде „спасен“.

Графика 1: Приходи от нощувки на българи и чужденци в областите Варна и Бургас в периода юни-септември 2019 г., милиони лева

Източник: НСИ

Взети заедно, общите приходи от нощувки през летния сезон на миналата година са били общо 805 милиона лева, от тях 698 милиона лева от чужденци, 107 милиона лева – от българи. Това повече от ясно илюстрира невъзможността по какъвто и да било начин свиването на туристическия поток от чужбина да се замести със стимулиране на вътрешното търсене. За сравнение, допускаме невероятен сценарий, в който всички българи, пътували миналото лято на почивка в чужбина, тази година да предпочетат Черноморието, заради мерките, несигурността (и може би спада в доходите). През летния сезон на 2019 г. броят на всички български туристи, пътували в чужбина, е бил 1,14 милиона – все още много далеч от 1,93 милиона чужденци, дошли в България в рамките на периода юни-септември. На фона на постепенното отпускане на ограниченията в съседни страни поток от „нови“ български туристи дори с този размер изглежда непостижимо.

При оценката на пълните размери на загубата за този летен сезон се сблъскваме с проблеми с  достъпността на данните – знаем колко се харчи за нощувки, но не и пряко за останалите туристически услуги, от ресторанти и барове до коли под наем. „Сателитните снимки на туризма“, публикувани от Евростат сочат, че отношението на разходите за нощувки и останалите са горе-долу равностойни и за целите на настоящата груба оценка ще приемем, че това е вярно. За да достигнем до относително реалистична оценка, ще допуснем че приходите от българските туристи ще са сходни с тези от миналата година, а броят на летовниците от чужбина ще намалее със 70%, въпреки че изглежда вероятно истинският спад да е по-висок.

При така зададените параметри, загубите от отлива на чуждестранни туристи във Варна и Бургас в рамките на летния сезон достига почти достига 1 милиард лева. в сравнение със същия период на миналата година (980 милиона лева, за да сме прецизни, но вероятността загубата да е точно толкова е малка). Това обаче е само прекият ефект; трябва да вземем предвид и неизбежния удар върху заетостта, в резултат на по-малкия брой резервации в хотелите и посещения в ресторантите и баровете, a в някои от туристическите общини заетостта в този отрасъл надхвърля 50%. От своя страна, ударът върху заетостта и доходите води и до свито желание за потребление в домакинствата в тези общини и оттам – допълнително забавяне на икономическото им развитие в кризисния период. Песимистичните допускания дори сочат към трайно свиване на трансграничния туризъм, което от своя страна означава, че подчертано туристическите икономики на черноморските общини ще трябва да се диверсифицират или рязко да обеднеят.

Тук не се спираме подробно на мерките, които правителството прилага в подкрепа на летния туризъм. Струва си единствено да споменем, че те са насочени към създаването на по-добри условия за българите, но както видяхме това в никакъв случай няма да е достатъчно за постигане на резултати, сходни с тези от миналите години. В заключение, непосредственото бъдеще на туризма по Черноморието не изглежда особено розово; има и риск временният срив да се окаже постоянен.




Към началото Прочети повече

08.05.2020Печелим олимпиади, но закъсваме с математиката

Над 55 хил. деца са се явили на матурата по математика след 7 клас през 2019 г. На този етап от тяхното образование изпитът по математика е задължителен, затова и техният брой е толкова голям. Резултатите от това масово изпитване, погледнати през призмата на общините, са силно притеснителни. В почти всички случаи оценките са значително по-ниски спрямо тези по български език и литература. В нито една община учениците не успяват да постигнат средна оценка от много добър 4,50 на изпита по математика. Едва в 10 общини се отчита средна оценка над 4,00, в т.ч. някои съвсем малки, както и Столична, Варна и Бургас. Последните три обаче са на ръба и реално са на няколко стотни от изпадането под границата от 4,00.

Над 55 хил. деца са се явили на матурата по математика след 7 клас през 2019 г. На този етап от тяхното образование изпитът по математика е задължителен, затова и техният брой е толкова голям. Резултатите от това масово изпитване, погледнати през призмата на общините, са силно притеснителни. В почти всички случаи оценките са значително по-ниски спрямо тези по български език и литература. В нито една община учениците не успяват да постигнат средна оценка от много добър 4,50 на изпита по математика. Едва в 10 общини се отчита средна оценка над 4,00, в т.ч. някои съвсем малки, както и Столична, Варна и Бургас. Последните три обаче са на ръба и реално са на няколко стотни от изпадането под границата от 4,00.

Загубата на интерес по отношение на математика става особено видима на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) след 12 клас. Там математиката не е задължителна и учениците могат да избират между нея и други предмети – например изпит по чужд език. През 2019 г. близо 50 хил. деца са се явили на ДЗИ по български език и литература. Знаете ли колко от тях са избрали математиката за втори изпит? Общо 2 255 деца – това са всички зрелостници, които са се престрашили да се явят по математика преди абитуриентския си бал. Грубо казано, 1 ученик на всеки 20. През миналата година в 161 общини няма нито един ученик, явил се на зрелостен изпит по математика.

Малко, но добре подготвени

Прави впечатление, че след 12 клас по математика се явяват предимно много добре подготвени ученици. От общо 104 общини с ученици на изпита, в 45 средната оценка е над 5,00. Оценката на изпита по математика след 12 клас е почти винаги над тази от изпита по български език и литература, което се обяснява именно с това, че математиката след 12 клас е избираема и очевидно само най-мотивираните и знаещите взимат това решение.

Общата картина е ясна. Когато всички бъдат изпитани по математика след 7 клас, резултатите са силно разочароващи, защото повече ученици са слабо подготвени. Когато изпитаме само най-добрите след 12 клас – 1 от 20 ученика, които сами са избрали този изпит, резултатите рязко стават много високи. В допълнение към това, броят явяващи се на математика след 12 клас постоянно спада – с 200 ученици само за последната година.

Тенденцията да се учат езици е добра. Това, че изпитът по английски е най-често избираният след 12 клас вероятно отразява също и стремежът за учене в чужд университет. Но свиването на „математиците“ – или тези, които се чувстват подготвени и едновременно с това, мотивирани да продължат образованието си в сфера, свързана с прилагане на математически умения – рано или късно ще спъне икономиката, защото с математика се продължава в техническите и информационните науки, а те са сред най-бързо развиващите се Точно там и всяко правителство иска повече студенти и с по-добри резултати.

Кои гимназии държат летвата на математиката?

Гимназията, която традиционно праща най-много зрелостници на изпита по математика е Математическа гимназия „Д-р Петър Берон” във Варна – общо 148 ученика се явяват на държавния зрелостен изпит по математика през 2019 г. и получават средна оценка 5,46. В гимназията се обучават близо 1 200 деца, като в момента набира скорост проектът за изграждането на нова сграда и оформянето на кампус по инженерни и точни науки.

Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски” е безспорен отличник със средна оценка по математика 5,80 от общо 141 явили се деца. Другите две много големи и силни са Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов” в Пловдив – 100 явили се и средна оценка от 5,37, както и Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков” в Бургас – 91 явили се и 5,65 средна оценка.

Природо-математическите гимназии остават силни, но постепенно отстъпват от математиката в полза на други предмети. През 2015 г. в почти всички природо-математически гимназии в страната броят на зрелостниците, които са избирали математиката за изпит след 12 клас е бил по-голям от броя на тези, които избират английския език. Такъв е бил случаят с природо-математическите гимназии в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Враца, Габрово, Кюстендил, Хасково и други. През 2019 г. в повечето балансът вече е обърнат – преобладават зрелостниците, които избират английския пред математиката.

Реално в страната са останали едва 4-5 гимназии, в които около или повече от половината от децата държат държавен зрелостен изпит по математика.

Добавена стойност без математика?

Понастоящем икономиката на България дава ясна заявка за преориентиране към по-високотехнологични сектори, в т.ч. в сферата на информационните технологии и развойната дейност, но и в индустрията, която бяга от ръчния труд и се фокусира в по-капиталоемките производства. Тази трансформация изисква голям брой добре подготвени кадри, способни да участват в процеса на трансфер на технологии в динамичните български предприятия и фундаменталните математически познания са неизменна част от тази подготовка. Езикът е важен, но се изискват и други специализирани знания.

На този етап изглежда, че системата на училищно образование не успява да изгради такива умения у мнозинството от учениците – тъкмо обратното, по-скоро ги отблъсква от „точните“ науки и ги насочва към хуманитаристиката, икономиката и правото. Последните все още са предпочитани във висшите училища, но в последните години се наблюдава преливане към приложните и информационни науки. ИКТ секторът полага също сериозни усилия за да запълва тези дефицити на публичното образование, създавайки собствени академии и партнирайки с по-активните училища и университети.

Липсата на по-широкообхватна математическа подготовка обаче е спънка пред тези процеси. Понастоящем в структурата на училищно образование силно внимание се обръща на четивната грамотност, а в по-горните етапи на работата с текст и литературата. Необходимо е обаче също толкова голяма тежест да придобие и обучението по математика и природни науки – най-малкото защото ще се окаже, че мнозина от днешните юристи и психолози биха били много по-добри инженери или програмисти, ако училището наравно им беше осветило и тази пътека.

Виж детайлни данни от матурите по общини на „265 истории за икономика”

Към началото Прочети повече

27.03.2020Силните и слабите страни на столичната икономика на фона на пандемията

В рамките на изминалата седмица, с подкрепата на ИПИ, Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции изготви анализ на последиците за столичната икономика от епидемията от коронавирус и обобщение на възможните мерки, които могат да бъдат предприети за тяхното облекчаване. Тук представяме най-важните заключения от икономическия аспект на анализа и допълнителни коментари.

В рамките на изминалата седмица, с подкрепата на ИПИ, Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции изготви анализ на последиците за столичната икономика от епидемията от коронавирус и обобщение на възможните мерки, които могат да бъдат предприети за тяхното облекчаване. Тук представяме най-важните заключения от икономическия аспект на анализа и допълнителни коментари.

София реагира на кризата по значително по-различен начин в сравнение с останалата част от страната, защото икономиката на града е доста по-различна от тази на повечето други общини. Най-общо, София има много по-голям дял на услугите, от която и да било друга община, за сметка на много по-слабо застъпена преработваща промишленост и земеделие. Няма как да не споменем и туризма, който, въпреки че е сред растящите през последните няколко години сектори, не е сред ключовите двигатели на столичната икономика. По-доброто положение на столицата се обуславя и от големия дял на търговията в общия обем на икономиката ѝ, а тя от своя страна не е особено засегната.

През 2019 г. София беше достигнала до абсолютни рекорди на пазара на труда - според окончателните данни за годината, заетостта на населението в активна възраст надхвърля 78%, а безработицата е спаднала до 1,6% (или, в абсолютни числа, малко над 11 хиляди безработни). В следствие на неизбежното забавяне на икономиката в началото на 2020 г. обаче, изглежда че тези рекорди ще останат в миналото. Първоначалният анализ на ИПИ сочи, че силно засегнати от кризата са около 86 хил. наети, или над 10% от всички работещи в София. От тях, в хотели и ресторанти – сектор, който на практика е спрял дейността си в рамките на извънредното положение -  са 35 хиляди души, а с културни и спортни дейности, също практически прекратени – други 10 хиляди.

Несъмнено, най-засегнатият отрасъл на столичната икономика е туристическият. Той обаче е относително малък – според последните изчисления, съставлява около 2,5% от икономиката на столицата, измерен чрез добавената стойност. Негативните ефекти върху сектора идват по две линии – сериозните ограничения за пътуване в хода на самото извънредно положение и спада на туристическия поток след това, в следствие, от една страна, на свиване в доходите на потенциалните туристи, от друга – на повишен страх от пътуване. Цитирани от СОАПИ прогнози на туристически асоциации поставят максималните потенциалните загуби за икономиката на София, в случай на дълготрайна карантина, на над 175 милиона лева. Допълнителен риск създава и обстоятелството, че голяма част от заетите в сектора не са с високо ниво на образование и умения, което възпрепятства лесната им преквалификация.  При прегледа на рисковете за този сектор трябва да се има предвид, че в столицата се намира и най-голямото международно летище в страната, чиито трафик ще намалее чувствително.

Търговията е най-големият сектор на столичната икономика, като формира почти ¼ от целия ѝ обем, и дава работа на 180 хиляди души. Що се отнася до търговията на дребно, сегментът който се занимава с продажби на храни и напитки, на този етап, изглежда слабо засегнат; анекдотични примери сочат, че на фона на преминаването на много фирми към работа от разстояние продажбите на техника също не страдат. Обратно, при луксозните стоки (и много от нехранителните стоки) имаме всички основания да очакваме спад в близко бъдеще. Струва си да отбележим и смяната на модела на работа на много фирми в търговията на дребно – експресни проучвания сочат, че има повишено търсене на покупки през интернет, и съответно - чувствителен ръст на продажбите при фирмите, които ползват този бизнес модел, особено при храните. Това важи с особена сила за столицата, която е с най-високото проникване на интернет в страната, и най-голяма гъстота на доставчиците.

Гъвкавостта на София е резултат от големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсигна  на услуги; взети заедно, тежестта им в столичната икономика е съпоставима с тази на търговския сектор. На фона на ограничаването на социалните контакти и несъщественото придвижване, този сектор най-лесно успява да премине към модел на дистанционна работа и да продължи дейността си. Рисковете при него идват най-вече от потенциалното намаляване на поръчките за софтуер на фона на глобална икономическа криза, съчетано с обстоятелството, че ИКТ и аутсорсинг секторите в София работят почти изключително за износ, което ги прави особено чувствителни към икономически трусове в Западна Европа и САЩ.

Значителен риск обаче има за свободните професии – те са с относително голям дял в стопанския живот на столицата. Те включват редица бизнес и технически услуги - от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Спирането на сделките, и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи, ще въздействат относително силно върху търсенето за тези услуги в посока намаление. Същото важи за медиите и рекламата, тъй като рекламните бюджети са обект на първите съкращения в случай на „затягане на коланите“ от страна на бизнеса.

По-трудно изглежда прогнозирането при преработващата промишленост, тъй като дейността ѝ в по-голяма степен зависи от строгостта на мерките за ограничаване на разпространението на вируса; затягането до пълна карантина ще направи работата на сектора на практика невъзможна. Същото в известна степен важи за строителството – довършват се започнати строежи, но може да се очаква забавяне на новите строежи и ремонтните дейности в резултат на отложени инвестиции, и пазара на имоти.

Едно от важните предимства на столицата е и относително високата способност на трудовия ѝ пазар да поема нови безработни и многото свободни работни места. Прогнозирането колко от свободните места ще останат открити след началото на кризата и колко от тях ще се запълнят също е спекулативна задача, но доскоро столичния пазар на труда успяваше да интегрира практически всички работници с релевантно образование и умения, и способността му да продължава да го прави ще е от ключово значение за възстановяването след края на кризата.

В обобщение – благодарение на големия дял на услугите, и особено на високотехнологичния сектор и на търговията, икономиката на София е по-гъвкава и по-добре подготвена да поеме неизбежния удар в резултат на епидемията и ограничителните мерки. Това обаче в никакъв случай, не означава, че щетите, особено в краткосрочен план, няма да са значителни.

 

Към началото Прочети повече

06.03.2020Чуждите капитали оформят регионалната карта

Развитието на българската икономика в последните 20-30 години е в голяма степен зависимо от притока на чуждестранни капитали. Разбивката на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) по общини дава интересен поглед към регионалното развитие и в голяма степен обяснява натрупаните различия в страната. В случая, не гледаме просто текущите потоци на чуждестранните инвестиции, а всички преки чуждестранни инвестиции с натрупване – общо 24,9 млрд. евро, към края на 2018 г. Важно е тези данни да се гледат както общо, където столицата тежко доминира, така и претеглени спрямо населението, което позволява да се видят интересни регионални особености.

Статията е част от поредица на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”

Развитието на българската икономика в последните 20-30 години е в голяма степен зависимо от притока на чуждестранни капитали. Разбивката на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) по общини дава интересен поглед към регионалното развитие и в голяма степен обяснява натрупаните различия в страната. В случая, не гледаме просто текущите потоци на чуждестранните инвестиции, а всички преки чуждестранни инвестиции с натрупване – общо 24,9 млрд. евро[1], към края на 2018 г. Важно е тези данни да се гледат както общо, където столицата тежко доминира, така и претеглени спрямо населението, което позволява да се видят интересни регионални особености.

Половината от преките чуждестранни инвестиции са в Столична община – 12,4 млрд. евро, като са разпръснати по различни сектори – транспорт, търговия, недвижими имоти и т.н. Около 2 млрд. евро или близо 16% от ПЧИ в столицата са в индустрията. По общ обем на ПЧИ другите центрове са далеч назад, като Пловдив, Варна и Бургас са в рамките на 1-2 млрд. евро. Различният профил на общините е видим в разбивката на инвестициите. Големите общини по морето привличат капитали в различни сектори, докато в Пловдив например са преобладаващо в индустрията. В периферията им обаче – например в община Марица до Пловдив или община Девня до Варна, инвестициите са солидни и почти изцяло (над 80%) в индустрията.

Интересна обаче е картата на преките чуждестранни инвестиции с натрупване, претеглени спрямо населението, тоест ПЧИ на човек от населението. Водачи по този показател са малки общини със силна индустрия, големите икономически центрове и някои туристически общини. Община Девня в на първо място с 92,3 хил. евро на човек, на второ е община Гълъбово с 57,5 хил. евро на човек, а на трето е Пирдоп с 45,6 хил. евро. Общини като Челопеч и Панагюрище най-вероятно също са сред лидерите, но данните за тях за конфиденциални.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ. Виж интерактивната карта на 265 истории за икономика

Столична община и община Бургас са единствените областни центрове в топ 10 със съответно 9,3 хил. и 8,2 хил. евро на човек. Общини в периферията на големите центрове – като Елин Пелин, Божурище и Костинброд, около столицата, както и община Марица до Пловдив, също са в топ 15. От туристическите общини много напред се класират Каварна, Созопол и Несебър. В последните две е особено видимо, че преките чуждестранни инвестиции са предимно в туризма и недвижимите имоти. 

Картата на чуждите инвестиции на човек ясно показва и разликата по оста север-юг. Общините в близост до река Дунав, особено на запад, се открояват с липсата на чужди капитали – някои от данните за малките общини са конфиденциални, но те едва ли променят общата картина. Тези големи бели петна говорят както за липсата на силен център и по-лоша траектория на развитие спрямо вторичните центрове на юг, така и за малки обезлюдяващи се общини, които често остават изолирани от икономическия подем в страната. По-близо до Балкана – общини като Севлиево и Габрово, стоят сравнително добре, като там над 80% от чуждестранните инвестиции са в индустрията, което отговаря на техния профил. 

В повечето български общини, където има чуждестранни инвестиции, обемът им е под 1 000 евро на човек от населението. Трябва да отбележим също така, че за 113 общини няма данни за ПЧИ или те са конфиденциални. Общият обем на „скритите” или конфиденциални преки чуждестранни инвестиции в тези 113 общини обаче е в рамките на под 1,5 млрд. евро, тоест те не изкривяват драматично картата – голяма част от тях най-вероятно са концентрирани в малките общини в Средногорието.

 


[1]Статистическото изследване за преките чуждестранни инвестиции на НСИ е годишно, изчерпателно и обхваща нефинансовите предприятия, които имат регистрирано чуждестранно участие в капитала на предприятието от 10 до 100% с дълготраен интерес и влияние на чуждестранния инвеститор в управлението му. С годишния статистически формуляр се осигурява информация за обема на чуждестранните преки инвестиции към 31.12. на отчетната година.

Към началото Прочети повече

21.02.2020Пазар на труда на (поне) две скорости

Анализът на областните пазари на труда ясно демонстрира, че за повечето от тях последните няколкото години са период на небивал възход и рекордни постижения. Това обаче не означава, че в рамките на самите области същевременно не текат противоположни процеси, а общините, които ги съставляват не се развиват с различна скорост. По тази причина ще се спрем по-подробно на данните на Агенцията по заетостта, които разглеждат в детайл особеностите на безработицата по общини.

Статията е част от поредица на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”

Анализът на областните пазари на труда ясно демонстрира, че за повечето от тях последните няколкото години са период на небивал възход и рекордни постижения. Това обаче не означава, че в рамките на самите области същевременно не текат противоположни процеси, а общините, които ги съставляват не се развиват с различна скорост. По тази причина ще се спрем по-подробно на данните на Агенцията по заетостта, които разглеждат в детайл особеностите на безработицата по общини.

На първо място, самият коефициент на безработица по общини сочи към значителни разлики в рамките на много области, още повече в страната като цяло (Карта 1) . Към края на 2019 г. той варира от 1,8% от трудоспособните в София-столица до 51,6 във видинската община Ружинци. С под 10% безработни са 143 общини, а с над 25% - едва 29. Общините с висока безработица обаче далеч не са равномерно разпределени в територията на страната; тъкмо обратното, почти всички от тях са в Северна България. На юг от Стара планина, с над една четвърт дял на безработните вече са само шест общини, като сред тях само Братя Даскалови не е предимно планинска. Длъжни сме да отбележим обаче и факта, че на фона на общия ръст на пазара на труда в Южна България все пак остават няколко „ядра“ на относително висока безработица – по границите със Сърбия и Турция, както и в планинските райони.

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ (натисни върху картата за интерактивна версия)

По много по-различен начин обаче седят нещата в Северна България; там високата безработица е правилото, а не изключението, както на юг. Видимо се оформя нов широк икономически център около Габрово, Севлиево и Велико Търново, където е и най-голямата зона с ниска безработица на север. Извън нея, и другото традиционно силно и икономически активно ядро около Варна, общините с под 10% безработица са предимно областни центрове. Като цяло, данните на Агенцията по заетостта за пореден път подчертават извода, че дори и на върха на икономическия цикъл има много общини и цели райони в Северна България, които остават настрана от положителните развития.

В допълнение, данните на агенцията ни позволяват и поглед към трайната безработица, през данните за безработните с регистрация в бюрата по труда за поне една година. Докато наличието на безработица в определени граници е нормално за работещ пазар на труда и белег за наличие на трудова мобилност, то трайната безработица говори единствено за наличие на труднопреодолими структурни проблеми. Карта 2, която визуализира дела на трайно безработните към 2019 г., ясно демонстрира, че това явление е характерно, преди всичко, за Северна България, а почти половината общини, в които то нахвърля 10% от работната сила са съсредоточени в Северозапада.

Карта 2: Трайно безработни като дял от работната сила по общини в края на 2019 г.

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ (натисни върху картата за интерактивна версия)

Големите разлики между Северна и Южна България в дългосрочната безработица трудно могат да бъдат обяснени с един-единствен фактор. С голяма доза сигурност обаче можем да твърдим, че става дума за комбинация от по-ниско ниво на образование, по-бързо застаряващо население, неподходящи на нуждите на настоящия пазар на труда умения, по-лоша инфраструктурна свързаност и липса на инвестиции (без претенция този списък да е изчерпателен).

В заключение, последните данни за безработицата за пореден път подчертават, че пазарът на труда в България се движи на поне две скорости и няма изгледи разликата между Северна и Южна  България да се стопи в близко бъдеще. По-подробен преглед заслужава примерът на икономическите центрове около Габрово-Севлиев-Велико Търново и Варна-Добрич, които успяват, въпреки че се намират от „грешната“ страна на Балкана, да се възползват от добрите икономически условия и почти да елиминират безработицата си.

Към началото Прочети повече

14.02.2020Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна

Един от основните акценти в последните „Регионални профили” на ИПИ е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София – например в Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието – например в Пирдоп и Челопеч, вече догонва София-столица както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Дори и този извод от изследването обаче беше отразен в контекста на дискусията за регионалните различия и пропастта между столицата и всички останали. Другите центрове с голяма периферия – основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добра динамика.

Един от основните акценти в последните „Регионални профили” на ИПИ е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София – например в Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието – например в Пирдоп и Челопеч, вече догонва София-столица както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Дори и този извод от изследването обаче беше отразен в контекста на дискусията за регионалните различия и пропастта между столицата и всички останали. Другите центрове с голяма периферия – основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добра динамика.

Фокусът върху вторичните центрове си заслужава, тъй като по-дълбоката промяна на регионалната карта започва именно от тях. Няма как да говорим за икономическо развитие и/или свиване на регионалните неравенства, без първо да погледнем към подема на най-големите градове извън столицата. Пловдив и Варна са особено интересни не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители. Под „периферии“ разбираме тези населени места – заобикалящи ги общини, които имат тесни икономически връзки с големия град и на практика допълват икономическия център (виж тук).

Сходното между Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат изключително силна индустрия, разположена в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по произведена продукция в преработващата промишленост – всяка в рамките на 1-1,5 млрд. лв. (данни за 2018 г.). Силната индустрия влияе и на заплащането, като особено периферията на Варна се отличава с три общини в топ 15 на страната по заплати – това са Белослав, Суворово и Девня със средна заплата от около 1 300 лв. до 1 700 лв. на месец (данни за 2018 г.). По подобие на индустрията около столицата, Пловдив и Варна показват, че силната промишленост в периферните общини е ключова за перспективите пред големия град.

Пловдив и Варна са и сред малкото областни центрове, които през последните години успяват да увеличават своето население. Това означава, че положителният приток на хора – т.е. повече заселвания, отколкото изселвания, успява да компенсира негативния естествен прираст, характерен за цялата държава. Причините за това, наред със силната индустрия, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, така и в увеличаващите се възможности пред младите хора в сферата на услугите. И макар Варна да остава силно зависима от морския туризъм, в случая визираме развитието на информационните технологии.

Общият поглед към ИКТ сектора показва, че в момента това е най-динамичната икономическа дейност в страната – с най-сериозен ръст на наетите лица през последните години и безспорно най-високите заплати. София остава абсолютен лидер в тази сфера, но през последните години се наблюдава и движение към по-големите вторични центрове. В Пловдив вече има 4 хил. наети в ИКТ сектора при средна заплата в рамките на 2 500 лв. на месец, а във Варна са 3,6 хил. наети при средна заплата около 1 900 лв. на месец (данни за 2018 г.). Тази бройка може и да изглежда все още силно ограничена, но тя е ясен сигнал за отпушването на ИКТ сектора в Пловдив и Варна и появата на перспектива за високо платена работа за младите хора, извън традиционната индустрия.

Ако погледнем към следващите по големина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще видим, че те неизменно имат по една или няколко слабости спрямо дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба индустрия в периферията (Бургас), силно негативни демографски тенденции (Плевен и Русе), влошена образователна структура на населението (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или друг начин ограничават техния потенциал. ИКТ секторът, макар и да прави плахи стъпки в тези градове, все още не дава реално отражения на средата.  

Всичко казано дотук идва да покаже, че следващата регионална новина най-вероятно ще е в подема на водещите вторични центрове. Големите градове, които традиционно имат приток на студенти и привличат млади хора, висшистите им са солиден дял от работоспособното население, имат силна индустрия в своята периферия и успяват да се „закачат“ за ръста на ИКТ сектора, започват да разкриват своя потенциал. Това е видимо не само от икономическите индикатори, но и от промяната в социалната среда – в т.ч. появата на множество алтернативи градски пространства. Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя потенциал, но пред тях стои и предизвикателството да обърнат демографските процеси устойчиво в своя полза.

Към началото Прочети повече

14.02.2020Малки общини със силна индустрия са лидери по заплати през 2018 г.

Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата.

Тази седмица ИПИ стартира инициативата „265 истории за икономика”. Всяка седмица екипът на ИПИ ще представя и коментира по една карта с данни за общинските икономики. Започваме с картата на заплатите, която традиционно провокира сериозен интерес.

Картата на заплатите* показва данни за средната брутна месечна заплата (в лева) на наетите лица в нефинансовите предприятия по общини за 2018 г. Данните потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове.

Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата. Всеки може сам да се разходи по интерактивната карта на заплатите тук.

Източник: ИПИ, 265 истории за икономика

Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.) и Козлодуй (2 090 лв.). Това са единствените общини със средна месечна заплата над 2 хил. лв. Следват Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). Столична община остава на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Столицата на практика е единственият областен център, който попада в топ 20 на страната.

Общините от периферията на големите центрове влизат сериозно в топ 20. Това са Божурище, Костинброд и Елин Пелин, които са в периферията на София, Марица до Пловдив, както и Девня, Суворово и Белослав до Варна. Общото наблюдение е, че високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено около София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.

 

*Данните за заплатите през 2018 г. за три общини – Бойница, Мирково и Челопеч, са конфиденциални по правилата на НСИ и съответно не се публикуват. За общините Бойница и Челопеч екипът на ИПИ използва данните за 2017 г.

 

 

 



 

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
Изтегляне на PDF

Последни новини

Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 (Английско издание) 28.02.2023

ИПИ представи английското издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 г.

Туризмът и градският живот в София забравиха за пандемията и вече отчитат рекорди 27.01.2023

Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната...

Възстановяването през 2021 г. пренареди класацията на областните икономики 27.01.2023

Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда...

Икономически разрез на всекидневната трудова миграция 13.12.2022

НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2023  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design