Новини

Явор Алексиев

Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната[1] през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области в страната. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.

Статистическият ефект от по-бързия темп на увеличаване на доходите в столицата и големия и нарастващ брой на нейното население се изразява в това, че за периода 2004-2013 г. са налице едва шест области, в които темпът на растеж изпреварва средния за страната. Освен София (столица), това са Пловдив, Стара Загора, Плевен, Перник и Ямбол. В останалите 22 области на страната темпът на растеж на доходите е по-нисък от средния за страната, въпреки че в някои от тях нивата на самите доходи са по-високи от тези в изброените шест области.

Графика 1: Средногодишен темп на нарастване на общия доход на лице от домакинството за периода 2004-2013 г., %

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Кога другите области ще настигнат столицата по доходи?

Ако средногодишният темп на увеличаване на доходите през периода 2004-2013 г. се запази и занапред, настигане на столицата би било невъзможно.

По тази причина, за да илюстрираме изоставането в години приемаме, че доходите в отделните области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от периода 2004-2013 г. В същото време приемаме, че ръстът на доходите в столицата спира през 2013 г.

Графика 2: Момент на настигане на столицата от останалите области в страната

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ако доходите в столицата спрат да нарастват през 2013 г., а тези в останалите областизапазят своя темп на растеж, първите, които биха настигнали София, са Перник (2016 г.), Плевен и Стара Загора (2017 г.). Няколко години по-късно това могат да сторят Пловдив (2018 г.), Варна, Габрово и Ямбол (2019 г.). На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Сливен (2039 г.) и Ловеч (2044 г.).

Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за степента на изоставане на доходите в различните области на страната спрямо тези в столицата.

Важно е да отбележим, че средният темп на нарастване на доходите зависи най-вече от състоянието на пазара на труда, тъй като работната заплата формира над 50% от общия доход на домакинствата в страната. Възрастовата структура на населението също е важен фактор – колкото по-голяма част от жителите на една област са в пенсионна възраст, толкова по-голям дял от общия доход на домакинствата се формира от пенсии. Така например пенсиите формират една 14,1% от доходите на домакинствата в столицата и цели 32% от доходите във Видин. Високият дял на доходите от пенсии в общия случай предполага не само по-ниска начална база на общия доход, но и по-бавен темп на нарастване поради административното определяне на този тип доход.

Поне на този етап не са налице признаци, говорещи за постепенно преодоляване на различията в нивото на доходите в столицата и в останалата част на страната. Нещо повече – продължаващият ръст на доходите в столицата в условията на криза и следкризисно възстановяване и традиционно по-високата икономическа активност на местното население правят разликите все по-сериозни.

Изследване на ИПИ за водещите фактори, от които зависи благосъстоянието, измерено като БВП на човек от населението, показва че основните и статистически значими фактори са качеството на човешкия капитал, инвестициите, инфраструктурата и предприемачеството. Дистанцията между доходите в провинцията и тези в София би могла да се скъси с по-сериозни усилия за привличане на местни и чужди инвестиции, качествено и продължително образование и обучение, развитие на инфраструктурата и създаване на по-добра бизнес среда, която насърчава предприемачеството.

�

[1] В случая визираме средногодишния общ доход, който включва паричните доходи (приходи от работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове трансфери), както и остойностените натурални приходи.

Явор Алексиев

Между 9 и 19 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от шест кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие. Първите три събития се проведоха в Благоевград, Пловдив и Стара Загора в периода 9-12 юни 2014 г. Основните впечатления на ИПИ от Южна България са достъпни тук.

През тази седмица се проведоха още три събития – във Варна (16 юни), Габрово (18 юни) и Враца (19 юни). В тях взеха участие редица представители на местния бизнес и неправителствения сектор, както и на общинските и областните администрации в съответните области. Кръглите маси в страната бяха организирани с активната подкрепа на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Поредицата от кръгли маси е част от подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, издавано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Материали от кръгли маси:

Благоевград | Пловдив | Стара Загора | Варна | Габрово | Враца

Възстановяването на икономиката в Северна България продължава да бъде едва осезаемо, като на места (като област Силистра) се наблюдават и задълбочаващи се негативни тенденции. По отношение на пазара на труда по-устойчиво подобрение се забелязва единствено в Североизточна България и най-вече в областите Варна и Добрич.

Въпреки позитивните тенденции в тези две области и като цяло положителните очаквания, които се споделят от бизнеса в социологическото изследване, проведено от ИПИ през месец май, работодателските организации са скептично настроени за по-нататъшното възстановяване на пазара на труда през тази година. Като основни причини за това се посочват:

• несигурността около проекта „Южен поток”;
• геополитическата криза в Украйна, накъдето е насочена значителна част от износа на редица предприятия от областите в Североизточния район и Северния централен район;
• потенциално неблагоприятният ефект на лошите атмосферни условия върху селскостопанската продукция;
• опасността туристическият сезон да бъде по-слаб заради очакванията за намаляващ поток на туристи от Русия и Украйна.

На места се наблюдава силно негативно влияние на политическата нестабилност и популистката реторика на парламентарно представени партии върху чуждестранния инвеститорски интерес. В резултат на това някои напреднали инвестиционни проекти в индустриалния сектор в Габровска област са били замразени или прекратени. Сериозен проблем за област Габрово е още липсата на подходящи общински терени, с които могат да бъдат привлечени евентуални инвеститори. Според представители на бизнеса и местната власт, голяма част от подходящите такива са с неуреден статут или на тяхно място се намират приватизирани преди години предприятия, които обаче не осъществяват дейност. Комуникацията между общината, инвеститорите и собствениците на въпросните имоти е силно затруднена, което възпрепятства тяхното изкупуване/наемане и използване.

Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми. Красноречив пример е община Троян (област Ловеч), на която преди дни се наложи да изтегли заем от 5 млн. лв., за да се разплати с фирмите, изпълнители на проекта за интегриран воден цикъл на града. Спирането на парите по ОП „Околна среда” може да има негативни последствия върху състоянието на общинските финанси в тази и други общини от района.

Ефектът от отварянето на Дунав мост-2 се оценява като положителен, но лошото състояние на пътната мрежа в голяма част от района и липсата на магистрален път в Северозападния район и в Северния централен район на страната не позволяват пълното разгръщане на потенциалните ползи от съоръжението.

Липсата на млади кадри с адекватно за нуждите на индустрията образование е сериозен проблем, особено в области като Враца и Велико Търново. Не са налице добри примери за успешно сътрудничество между местния бизнес, общинските власти и образователните институции. Материалната база, която служи за подготовката и образованието на младите кадри, е морално остаряла. Като сериозен проблем се изтъква и липсата на стратегически инвеститори и големи предприятия в Северозападния район на страната, с изключение на АЕЦ „Козлодуй”.

Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините), с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Явор Алексиев

За целите на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, през месец май 2014 г. ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми в цялата страна.

Проучването включваше въпроси, оценяващи очакванията на бизнеса за динамиката на инвестиционната активност и приходите на предприятията, както и за броя на наетите лица. Резултатите, които получихме, са в унисон с консенсуса за стабилизиране на трудовия пазар и вещаят повече работни места и по-висока инвестиционна активност през следващите 12 месеца.

Основни резултати

Докато през същия период на миналата година бизнесът очакваше увеличение на броя на заетите в едва 10 области на страната, през тази година навсякъде се очаква запазване или увеличаване на броя на наетите лица.

По-съществено увеличение на наетите се очаква в девет области, от които три са в Североизточния район (Варна, Търговище и Шумен), една в Югозападния (Кюстендил), три в южния централен район (Пазарджик, Пловдив и Хасково) и две в Югоизточния район (Сливен и Бургас).

Групата области, в които бизнесът счита, че по-скоро броят на наетите ще се запази или ще се увеличи минимално, отколкото да се увеличи включва Велико Търново, Стара Загора, Разград, Плевен, Перник, Габрово и Благоевград.

Сред тези очаквания прозират три тенденции, към които ИПИ насочи вниманието още през лятото на миналата година:

• През 2012 и 2013 г. Южният централен и Югозападният район на страната предвождаха възстановяването на пазара на труда; с оглед на очакванията на бизнеса може да се очаква тази тенденция да продължи и през 2014 и 2015 година.
• Пазарът на труда в Южна България се възстановява далеч по-бързо от този в северната част на страната; в Северозападния и Северния централен район на страната няма нито една област, където са налице ясно изразени очаквания за повече заетост.
• Повишаването на икономическата активност в област Варна най-вероятно ще спомогне за повишаването на заетостта в Шумен, Търговище и Добрич през втората половина на 2014 и първата половина на 2015 година;

Основни фактори, оказващи влияние върху бизнеса

Като основни фактори, благоприятстващи бизнеса на местно ниво, бизнесът посочва достъпа до кредит и европейските средства. И двата фактора се радват на по-позитивни оценки от страна на по-големите предприятия (тези с персонал над 50 души), но възприятията сред микро фирмите и малките фирми също са преобладаващо позитивни. В същото време, въпреки високата средна оценка, която бизнесът дава на европейските средства като фактор, цели 32,5% от анкетираните предприятия не могат да преценят ефекта от предоставянето им.

В унисон с резултатите от предходни изследвания и направените от екипа на ИПИ анализи на пазара на труда от началото на годината, като основен негативен фактор пред бизнеса е очертан местният пазар на труда. Бизнесът е най-силно затруднен в намирането на подходящи за дейността си кадри в областите София (област), Добрич, Перник, Враца и Сливен.

През тази година фактори като инфраструктурата и качеството и бързината на административните услуги са обособени по-скоро като неутрални по отношение на бизнес средата. От своя страна, големината на местния пазар (местното потребление) е проблем най-вече за микро фирмите и малките предприятия.

Допълнителна информация за данните от проучването на ИПИ сред бизнеса ще бъдат публикувани на страницата на проекта „Регионални профили: показатели за развитие” през следващите седмици.

Между 9 и 12 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие. Първите три събития се проведоха в Благоевград, Пловдив и Стара Загора, като в тях взеха участие редица представители на местния бизнес и неправителствения сектор, както и на общинските и областните администрации в съответните области.

Материали от кръгли маси:

Благоевград | Пловдив | Стара Загора

Основни впечатления на ИПИ от проведените срещи в Южна България

И през 2014 г. възстановяването на икономиката на страната продължава да бъде предвождано от Южния централен район и Югоизточния район на страната. Редица области (като Пазарджик, Пловдив и Сливен) се радват на засилен инвеститорски интерес и повишаваща се заетост както през 2013 г., така и от началото на 2014 година. Продължава възстановяването и на област Бургас, която при силен туристически сезон може да изпрати 2014 г. с нива на средногодишна заетост, надминаващи тези преди кризата. Пазарът на труда в Югозападния район на страната остава потиснат, което оказва негативно влияние върху икономическото възстановяване на областите Благоевград, Перник и Кюстендил. През 2013 г. и първото тримесечие на 2014 г. позитивни тенденции в този район се забелязват единствено в София (столица).

• Повишаващ се икономически потенциал и инвеститорски интерес към сектора на информационните технологии в област Пловдив;
• Отлагане на планирани съкращения в някои водещи предприятия в Стара Загора и района, въпреки продължаващата икономическа несигурност;
• Положителен ефект от въвеждането в експлоатация на магистрала „Тракия” върху икономическата активност в Ямбол и Сливен;
• Повишена инвестиционна активност в една от най-бедните области на страната – Сливен, съчетана с тенденция към повишаване на броя на работните места през втората половина на 2014 година;
• Положителни очаквания на бизнеса по отношение на динамиката на заетостта, инвестициите и приходите в преобладаващата част от областите в Южна България, включително в някои от най-бедните;
• Местната администрация в Пловдив осъзнава пропуснатите възможности за по-активно участие по Оперативните програми – предприети са мерки за повишаване на темпа на усвояване на европейски средства, налице са реалистични, по наша преценка, очаквания за подобряване на ефективността в близко бъдеще;
• Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините), с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Негативни тенденции:

• Липсата на подходяща за нуждите на бизнеса (включително чуждестранния) работна ръка е проблем, който в голяма степен анулира две от основните конкурентни предимства на българската икономика – ниско данъчно бреме и ниски разходи за труд;
• Въпреки че на места (Благоевград) са налице скорошни примери за успешно сътрудничество между бизнеса и образователната система, забавеното приемане на по-модерна нормативна уредба в тази сфера затруднява синхронизацията между нуждите на пазара на трудаи образователните институции;
• Бизнесът е затруднен от продължаващата политическа нестабилност в страната;
• Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми;
• Като основен проблем пред местния бизнес (най-вече в Стара Загора) се очертава несигурността в енергийния сектор;
• Липсата на стратегически инвеститори и новооткрити големи предприятия в някои области на страната (като Благоевград) е сериозен проблем. Остава впечатлението, че голяма част от чуждестранния капитал бива привличан от желание за бързи печалби, което не дава възможност за дълготрайно развитие и повишаване на доходите.

През следващата седмица ИПИ ще организира кръгли маси в още три области: Варна, Габрово и Враца:

�

Понеделник, 16 юни 2014 г. Варна | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Варна и Североизточния район, последвано от дискусия
• Място: Радио Варна-Концертно студио
• Начало: 09:45 часа

Сряда, 18 юни 2014 г. Габрово | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Габрово и Северния централен район, последвано от дискусия
• Място: Технически университет – Габрово, зала на Библиотеката
• Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 19 юни 2014 г. Враца | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Враца и Северозападния район, последвано от дискусия
• Място: Конферентна зала на Търговско-промишлена палата Враца
• Начало: 09:45 часа

�

Заповядайте! За повече информация и регистрация:

Весела Добринова | vessela@ime.bg | (+359 2) 952 62 66

Поредицата от кръгли маси е част от подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, издавано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.