Новини

На 16 март 2017 г. ИПИ представи за пръв път пред студенти изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.

Акцент беше поставен върху темата за бедността и подоходното неравенство на регионално ниво. Освен д-р Десислава Николова и Явор Алексиев от ИПИ, в семинара взеха участие още проф. Нено Димов от СУ „Св. Климент Охридски” и доц. д-р. Александър Цветков от „Региостат”.

Презентациите от събитието са достъпни тук:

• „Бедност и неравенство – измерване и интерпретация на резултатите”
• „Бедността и неравенствата в България”

Негативните демографски процеси, които протичат в страната през последните десетилетия, доведоха до чувствителен спад на населението в редица български общини. С всяка изминала година този процес прави все по-актуален въпроса за провеждане на териториално-административна реформа.

Първото по ред изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) за създаване на нова община е наличието на население над 6 хиляди души. Това изискване обаче не се прилага по отношение на вече съществуващи общини, както се вижда от приложената карта.

Общини с население под 6 хиляди души

През 2015 г. в страната има 69 общини, които не отговарят на този първоначален критерий за създаване на община, докато през 2000 г. те са били 32. По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна концентрация се наблюдава в Северозападна България. В допълнение, има 16 общини, в които населението е над 6 хиляди, но под 7 хиляди души. Населението в повечето от тези общини е с ясна тенденция към спад, като изключения от това правило са общините Никола Козлево, Приморско, Куклен и Минерални бани.

Въпросът защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече такива остава отворен, но води до редица проблеми, като:

• превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес
• невъзможност от провеждане на адекватни политики (вкл. успешна реализация на европейски проекти) поради липса на административен капацитет и достатъчно средства
• достигане на изключително високи нива на съотношението между броя на общинските служители и местното население

Нормативната уредба съдържа редица “вратички”, които позволяват създаване и на по-малки общини (по реда на чл. 8 във връзка с чл. 9 от ЗАТУРБ), като в общи линии процесът се свежда до изразяване на волята на местните жители (чрез подписка, последвана от референдум) и решение на Министерски съвет. Такъв беше случаят с най-новата българска община - Сърница.

Има изисквания още за отстояние от не повече от 40 км. на населените места от общинския център, както и за доказване на възможност за финансиране на разходите на съответната община в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините. Последното правило също масово не се прилага от съществуващите общини, като анекдотичен е примерът с най-малката по население българска община - Трекляно. Нейните собствени приходи са около 70 хил. лв. годишно, от които 45 хил. идват от наем на земя и имущество. Годишните разходи на общината са близо 10 пъти по-високи.

При една бъдеща и все по-необходима административно-териториална реформа, всички тези изисквания ще трябва да бъдат изменени. По отношение на условието за доказване на възможност за финансиране е важно да се даде приоритет на процеса на финансова децентрализация и да бъдат оценени ефектите от него, преди да бъдат правени съответните законови промени в ЗАТУРБ. Така най-ясно ще се види кои общини могат да се самофинансират, поне до някаква степен, и за кои ще бъде нужна допълнителна финансова подкрепа.

При всички случаи изискването за отдалеченост от 40 км. от общинския център ще трябва да отпадне, а долният праг по отношение на населението трябва да бъде достатъчно висок, за да гарантира период на устойчивост на новите граници.

Окрупняването на общини не може да се разглежда като панацея на проблемите на регионалното развитие, но текущата раздробеност прави адекватното провеждане на регионална политика невъзможно във все повече региони на страната.

Явор Алексиев

Регионалният поглед към данните на НСИ и АЗ за развитието на пазара на труда в страната през 2016 г. показва, че въпреки продължаващия спад на безработицата, разкриването на работни места в много региони от страната постепенно забавя ход.

На база публикуваните до този момент данни, очакваме[1] средногодишен спад на броя на заетите на възраст 15-64 години през 2016 г. с около 20 хиляди души спрямо предходната година. Въпреки това, поради по-бързо намаляващия брой на населението на страната, очакваме статистиката да отчете лек ръст на средногодишния коефициент на заетост в същата възрастова група – до 63,4% (от 62,9% предходната година).

На база на тримесечните данни, може да се очаква спад на коефициента на заетост с повече от 1 процентен пункт в 5 от 28-те области на страната, покачване с повече от 1 процентен пункт в 11 и запазване на заетостта около нивата от 2015 г. - в 12 области.

Северозападен район

През 2016 г. заетостта спада във всички области на Северозападна България, като най-голям е спадът в областите Ловеч (2,2 пр. п), Видин (1,8 пр. п) и Плевен (1,7 пр. п). Докато във Видин и Плевен тенденциите през последните години са по-скоро положителни, то в другите три области (и особено Враца), последствията от кризата са ясно видими и заетостта остава далеч от предкризисните нива.

Очакваме през 2016 г. Враца да е регистрирала най-ниското ниво на заетост от 2005 г. насам, като това е и областта с най-нисък коефициент за цялата страна. Ловеч (52,4%) и Монтана (53,3%) са съответно трети и четвърти в тази негативна класация, а второто място е за Силистра (52,2% заетост през 2016 г.). Данните на АЗ за 2016 г. показват, че именно в Северозападния район на страната е и най-голямата концентрация на общини с коефициент на безработица над 25%. С изключение на областните центрове Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, единствената друга община, в която безработицата е под 10%, е Троян.

Северен централен район

Заетостта в област Велико Търново запазва нивото си от миналата година (65%), което е и най-високата стойност за целия период след 2003 г. Заетите в областта намаляват през последните тримесечия, но остават над 100 хиляди души въпреки спада на населението на областта. Заетостта в Габрово също остава сравнително висока, макар да не е достигнала нивата от 2008 и 2009 г.

Най-трайна положителна тенденция на нарастване на заетостта се наблюдава в област Разград, но поради ниската база тя остава чувствително по-ниска от средната както за района, така и за страната. След дълъг кризисен период, подобрение се наблюдава и в другите две области на Северния централен район – Русе (през 2015 и 2016 г.) и Силистра (2016 г.). Последната, обаче, остава с втория най-нисък коефициент на заетост в страната. Област Русе, от своя страна, отбелязва седмо поредно тримесечие на ръст на броя на заетите на годишна база в края на 2016 г., макар темпът на създаване на работни места постепенно да се забавя.

Североизточен район

Всички области в Североизточния район на страната, с изключение на Варна, отбелязват ръст на заетостта през 2015 и 2016 г., като в Добрич и Шумен тя достига рекордните съответно 62,6% и 61,2%.

Заетостта в Търговище се повишава за трета поредна година, достигайки 53,6%, но остава далеч от предкризисните нива и е сред най-ниските в страната. След като регистрира своеобразен рекорд от 68,4% през 2015 г., заетостта във Варна спада до 65,9%. Макар да остава най-високата в района и четвъртата най-висока в страната, това е и най-големият годишен спад за 2016 г.

Югоизточен район

Югоизточният район на страната е единственият, в който заетостта през 2016 г. нараства във всяка една от областите.

Възстановяването на пазара на труда в област Бургас приключи (в унисон с прогнозите на ИПИ) и вече спокойно можем да говорим за експанзия. Средногодишният коефициент на заетост ще е по-висок от този през 2015 г. и ще достигне своеобразен рекорд от 63,6%. Експанзията обхваща и по-малки общини като като Камено и Айтос, в които коефициентът на безработица (по данни на АЗ) през 2016 г. спада под 10%.

Данните за развитието на пазара на труда в другите три области (Сливен, Стара Загора и Ямбол) също са положителни, като Ямбол задминава, а Сливен наближава предкризисното ниво на заетост. В същото време, единствената община в област Сливен, в която коефициентът на безработица през 2016 г. е под 10%, е Нова Загора. Макар да е част от област Сливен, нейното териториално разположение между областните центрове Сливен и Стара Загора и данните за ежедневната трудова миграция от областта показват, че икономиката ѝ е обвързана по-скоро със западната област - Стара Загора. Пазарът на труда в област Стара Загора продължава да бъде разпокъсан, като в две от общините, Казанлък и Стара Загора, безработицата е под 5%, а в Раднево и Гълъбово – под 10%. Ситуацията в общини като Мъглиж, Николаево, Гурково и Братя Даскалови остава кризисна, като в някои от тях безработицата дори е над нивата от 2011 г.

Южен централен район

Изминалата 2016 г. може да бъде отчетена като „нулева” по отношение на заетостта в Южния централен район на страната. Заетостта в областите Пловдив и Смолян се стабилизира на нивата от 2015 г., но продължава да е с около 1 процентен пункт по-ниска от пика през 2008 г. Тримесечните данни и за двете области, обаче, говорят за постепенно влошаване, като през второто полугодие на 2016 г. заетите в двете области намаляват на годишна база.

Положителни тенденции се наблюдават най-вече в област Хасково. Коефициентът на заетост достига нивата отпреди кризата, а безработицата и в областния център, и в Димитровград намалява. В област Пазарджик е регистрирано минимално повишение на коефициента на заетост до 60,3%.

Югозападен район

Въпреки че очакваме средногодишният брой на заетите в столицата да отбележи нов рекорд, постепенното увеличаване на броя на населението води до това, че столицата все още не е достигнала предкризисния си коефициент на заетост (73,9% през 2008 г.). Именно София (столица), обаче, е основният двигател на процеса на създаване на работни места на национално ниво през 2016 г.

Положителни са данните и за областите Благоевград и Кюстендил, като втората вече доближава предкризисните нива на заетост на населението на възраст 15-64 години. Заетостта в широката Софийска област и Перник намалява, като тримесечните данни подсказват подобрение в края на годината за Перник и по-нататъшно влошаване в София (област).

Заключение

Оценката на ИПИ за трудовите пазари през 2016, изготвена на база данните на НСИ и АЗ показва, че процесът на съзадаване на работни места в редица области постепенно забавя своя ход или е спрял. Това важи както за големи икономически центрове като областите Варна и Пловдив, така и за по-малки такива, в които в предходните години се наблюдаваха трайни положителни тенденции, като област Велико Търново.

Данните за развитието на пазара на труда в Северозападната част на страната са изключително притеснителни, особено що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана.

Единственият район, в който всички области регистрират ръст на заетостта на населението на възраст 15-64 години, е Югоизточният, но възстановяването на някои области е него (като Стара Загора) протича изключително неравномерно, ако се вземат предвид данните за отделните общини.

Силвия Чомакова, Мирослав Хаджийски*

Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители.

Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Добрич, Бургас, София и Русе - под 2 служителя на 1000 души население. Подобна е ситуацията и в останалите големи областни градове - броят на служителите е сравнително малък спрямо общия брой на населението.

Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдава над 10 пъти по-високо съотношение между общинските служители и населението. Пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където при население от 889 души имаме 35 общински служители. Аналогични са данните и за общините Бойница (1143 души), Ковачевци (1760) и Макреш (1438), където на 1000 души се падат над 20 общински служители.

Две от горепосочените общини, Бойница и Макреш, са в област Видин, където голям брой общински служители спрямо населението има и общините Грамада, Ново село и Кула. Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят и занапред или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове, повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.

Значителни разлики в съотношението между общинските служители и местното население се наблюдават и на областно ниво. Трябва да посочим, че данните тук са от два различни източника – официалните годишни отчети на общините (2010 и 2014 г.) и данните на МФ (2016 г.), поради което е възможно съпоставимостта да не е пълна.

Общински служители на 1000 души население

Източник: ИПИ на база данни от МФ и официалните годишни отчети на общините

Наблюдава се намаляване на броя на общинските служители на 1000 души от населението в някои части от страната, като най-ярките примери за това са област Добрич, където през 2014 г. година на 1000 души са се падали по 7,18 служители, а през 2016 броят им е намален до 4,35. Подобна тенденция на свиване броя на общинските служители има и в областите Пловдив, Ямбол, Хасково и Габрово. Тук броят на населението и този на общинските служители се намира в правопропорционална връзка- с намаляване на жителите в областите, намалява и броят на общинските служители в областта.

В противоположната посока обаче се движи броят на служителите в областите Кърджали, Варна, Кюстендил, Враца, Перник и Силистра. Най-ясно в таблицата се вижда покачването на броя на служителите в област Кърджали (където през 2014 г. на 1000 души от населението са се падали 6,72 общински служители, а през 2016 г. те са вече 7,76). Това драстично увеличение се дължи на факта, че макар и населението да намалява, общият брой на общинските служители продължава да се покачва, като това важи както за Кърджали, така и за всяка една от гореспоменатите области.

При равни други условия намаляващият брой на населението в страната следва да доведе и до намаляване на административния апарат, особено в районите, където се наблюдава трайна тенденция на отрицателни естествен и механичен прираст. Превръщането на общинските администрации в основен работодател за района крие редица рискове, особено що се касае до функционирането на местната демокрация. В допълнение, непосредственото съседство между малки общини с високо съотношение на общинските служители към населението (като Трекляно) и големи общини с ниско съотношение (като Кюстендил), още веднъж повдига въпроса за необходимостта от териториално административна реформа.

*Авторите са стажанти в ИПИ

Явор Алексиев

Възстановяването на пазара на труда в страната продължи и през 2016 г., макар и с по-бавни темпове спрямо 2015 г. Подобрението на ситуацията вече е ясно видима не само на областно, но и на общинско ниво, особено що се касае до увеличаването на броя на общините с относително нисък коефициент на безработица. Според данни на Агенция по заетостта (АЗ), които ИПИ поиска и получи, вече има 16 общини, в които безработицата е под 5% (в тъмно синьо на картата) и 75 общини, в които тя е под 10% (в светло синьо). През 2013 г., в разгара на кризата на пазара на труда, броят на тези общини е бил съответно 3 и 41.

Източник: АЗ

И в тези данни, обаче, виждаме неравномерността на възстановяването на трудовия пазар в страната. Паралелно с общата благоприятна тенденция се забелязва и устойчиво висока безработица в много територии. И през 2016 г. в страната има 10 общини, в които безработицата е над 50%, както и 56 общини, в които тя е между 25 и 50%. Макар и в двете групи да се наблюдава спад спрямо 2013 г., безработицата в много от тях е аналогична с нивата от 2011 г., което показва, че чувствително подобрение на икономическата ситуация в големи части от страната на практика няма.

Източник: АЗ

На регионално ниво прави впечатление по-бързото възстановяване в южната част на страната, като компактни групи от общини с ниска безработица се наблюдават около столицата, Пловдив, Стара Загора и Бургас. В Северна България като такива по-широки региони можем да обособим регионите на Севлиево-Габрово-Велико Търново и Варна-Добрич.

Източник: АЗ

Освен в областните центрове (с изключение на Видин), коефициент на безработица под 10% в Северозападна България се наблюдава единствено в общините Троян и Априлци. Въпреки наличието на редица области с ниска безработица в североизточната част на страната, и там срещаме групи от съседни общини с много високо ниво на безработица.

Данните на АЗ показват, че в страната има много на брой общини, които все още биват заобикаляни от цялостното подобрение на икономическата конюнктура в страната, поне що се касае до осезаем положителен ефект върху пазара на труда. Сред причините за това са слабата бизнес активност в тези и близки до тях общини, както и сравнително ниската трудова мобилност на населението в тези райони, включително и заради проблеми с квалификацията и образованието на работоспособното население.

презентация | съобщение до медиите

Възстановяването от кризата е факт във все повече области. Това се вижда както от данните за съвкупното производство, така и от тези за инвестициите и заетостта.

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ 2016

През 2014 г. икономиката на България най-накрая успя да преодолее последствията на кризата и брутният вътрешен продукт в реално изражение надмина предкризисното си ниво. Икономиките на 9 области вече достигнаха нивата на брутния си продукт отпреди кризата. В останалите 19 области, обаче, реалният БВП все още е по-нисък спрямо стойността си от 2008 г. Прави впечатление, че всички области без изключение в Северозападна България все още са „под вода” и тепърва им престои да превъзмогнат удара на кризата върху икономиките си. В същото време, икономиките на Северна централна и Североизточна България вече наближават предкризисното си производство. Макар и в Южна централна България възстановяването все още да не се е случило, област Пловдив представлява огромно изключение и вече отчита реално съвкупно производство с близо 9% по-високо от нивото преди кризата. Това се дължи на значителните инвестиции в няколко бързорастящи сектора като аутсорсинг индустрията и производството на части за коли, които областта привлече последните години.

Що се отнася до инвестициите, там процесът на възстановяване също става все по-видим на областно ниво. Макар и преките чуждестранни инвестиции да стагнират последните години, разходите за дълготрайни материални активи (ДМА), които са другият основен показател за инвестиции, разкриват по-оптимистична картина. Около 1/3 от областите вече отчитат разходи за ДМА, които надхвърлят предкризисните стойности. Това до голяма степен се дължи на интензивното усвояване на европейски средства в периода 2014-2015 г. заради приключването на предходния програмен период и последната възможност за усвояване на средства от него през 2015 г.

Големият въпрос, обаче, е доколко европейските средства помагат за скъсяването на дистанцията със средноевропейското ниво на благосъстояние, от една страна, и намаляват разликите вътре в страната, от друга. Т.е. дали е налице сближаване, което е и основната цел на тези фондове. Анализът на ИПИ показва, че повечето области наистина отчитат сближаване на БВП на глава от населението със средноевропейското ниво от 2007 г. насам. В София (столица) БВП на човек вече е равен на средноевропейския – с други думи, София вече е Европа. Столицата концентрира все по-голям дял от икономическата активност в страната (близо 40% по последни данни), и представлява голямата разлика в доходите между Северна и Южна България. Ако София се извади от сметките, както БВП на човек, така и заплатите и доходите в Северна и Южна България са сходни като размер. В повечето области, обаче, БВП на човек е едва между 20 и 40% от средното за ЕС.

В същото време не се открива значима статистическа връзка между темпа на сближаване, от една страна, и размера на усвоените еврофондове, от друга. Т.е. нарастването на благосъстоянието в повечето области и „догонването” на средноевропейското ниво изглежда не се дължи на европейските фондове.

Освен това сближаване вътре в страната не се наблюдава, напротив – разликите между областите се увеличават. Този процес на „раздалечаване” е особено интензивен до 2008 г. След известно затишие до 2012 г., тази тенденция отново се наблюдава 2013-2014 г.

Задълбочаването на разликите в развитието вътре в страната се потвърждава и от нашия клъстерен анализ, който групира областите по сходства и различия. Единствено София (столица) има цялостно благоприятен социално-икономически профил, като за поредна година се обособява в самостоятелен клъстер, т.е. няма друга област в страната, която да наподобява нейното състояние и развитие. В същото време, обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние. Откроява се проблемното социално-икономическо състояние на Северозападна България, а все по-отчетливо - и на Северния централен район.

Тези наблюдения подкрепят извода, че регионалната политика в България не дава резултати. Вменените със стратегии и закони цели не се постигат, дори напротив – различията се задълбочават, проблемите също. Анализът повдига и въпроса дали разчитането само и единствено на „усвояването“ на средства от ЕС е начин за постигане на устойчиво, стратегическо развитие. Все повече се налага заключението, че „усвояването“ на средствата от ЕС се превръща в цел на политиката, вместо в средство за прилагането ѝ.

Разликите в развитието са особено отчетливи на пазара на труда. 2014 и 2015 г. бяха особено силни за създаването на нови работни места в страната. Въпреки това, осем области не успяха да се включат в този процес през 2015 г. Не е изненада, че повечето от тези области се характеризират с дълбоки структурни проблеми - Враца, Монтана, Силистра, Кърджали. Безработицата намаля във всички области без изключение през 2015 г., но в няколко области (вкл. и в гореизброените четири) това се дължеше на все по-ниска икономическа активност, а не на нови работни места. В тези области част от безработните спират да търсят активно работа и напускат работната сила.

В същото време в редица области проблемът с недостига на работна ръка става все по-остър. Липсата на подходящи кадри както със средно специално, така и с висше образование в редица направления ограничава потенциала на областните икономики за растеж. В момента около 1/3 от промишлените предприятия изтъкват липсата на хора като основен ограничител пред своето по-нататъшно разрастване, а над 70% от малките и средните предприятия посочват недостига на хора като най-голяма пречка за бизнеса си.

Постоянното влошаване на индикаторите за обхват и качество на образователната система в повечето области задълбочава дисбалансите между търсенето и предлагането на пазара на труда. Делът на отпадналите от основно и средно образование вече достига 2,8% средно за страната, което е най-високото ниво от 2006 г. насам. В същото време средният успех на матурите по български език и литература (БЕЛ) спада до 4,17 през 2016 г. - най-ниският резултат от въвеждането им. Делът на слабите оценки пък е рекордно висок: близо 9% от учениците не са издържали матурата. Най-слабо развитите области като Силистра, Разград, Кърджали и Монтана се нареждат в дъното на класацията от матурите, което допълнително влошава техните шансове за догонване в дългосрочен план.

Негативните демографски тенденции в цялата страна също продължават да оказват натиск върху пазара на труда. Дори и столицата не е пощадена от тях, като естественият прираст в нея е най-нисък от 2007 година насам. Вече има четири области, в които лицата на възраст над 65 години са два пъти повече от децата (0-14 години) – Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. Само шест области пък продължават да привличат заселващи се от други области - София (област), София (столица), Бургас, Хасково, Варна и Пловдив. В същото време, сред най-големите „донори” на работна ръка са областите Смолян, Разград, Видин и Враца, което води до бързото им обезлюдяване и до все по-негативни перспективи пред тяхното развитие.

Като цяло, анализът на регионалното развитие на ИПИ показва, че през 2014-2015 г. все повече области преодоляват ефектите от кризата върху инвестициите и пазара на труда. В същото време, обаче, около 1/3 от областите страдат от дълбоки структурни проблеми, които им пречат да достигнат предкризисното си ниво на производство, заетост и инвестиционни потоци и които бързо се обезлюдяват. Това развитие на страната „на две скорости” води до продължаващо задълбочаване на различията между областите. Усиленото усвояване на европейските фондове през последните две години по никакъв начин не помага за преодоляването на тези разлики. Все повече се налага наблюдението, че европейските фондове са се превърнали в цел сама по себе си, която заменя дългосрочната политика за регионално развитие и води до трайна зависимост на местните бюджети от тези средства.

29-ти ноември 2016 г., 11:00 - 12:00

Пресклуб на БТА 

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) ще представи петото годишно издание на единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България.

Тази година фокусът на представянето ще падне върху следните теми:

• кои области вече загърбиха кризата и кои продължават да се възстановяват;
• София ли е голямата разлика между Северна и Южна България;
• смениха ли посоката си инвестициите след кризата;
• допринасят ли европейските фондове за кохезията (сближаването) между областите;
• в кои части на страната пазарът на труда се задъхва;
• какво е състоянието на общинските бюджети и как протича оздравяването в проблемните общини;
• има ли тенденция на повишаване на местните данъци и такси.

Резултатите ще бъдат представени от:

Десислава Николова, главен икономист, ИПИ

Петър Ганев, старши икономист, ИПИ

Явор Алексиев, икономист, ИПИ

Александър Цветков, управител, Региостат

За повече информация: Весела Добринова (02/952 62 66, vessela@ime.bg)