Новини

В резултат на много неравномерното въздействие на ограничителните мерки и прекъсванията между отделните отрасли в хода на Covid кризата, влиянието ѝ върху отделните части на страната е много различно. Публикуването на данните за областния БВП през 2020 г. позволяват да оценим влиянието им през един индикатор. Докато повечето области остават относително слабо засегнати, то тези в които туризмът играе ключова роля в местната икономика се връщат години назад в развитието си.

През 2020 г. столицата продължава да генерира почти половината от общия БВП на страната – 51,3 милиарда лева, следвана от Пловдив (9,7 милиарда лева) и Варна (7,4 милиарда лева), а най-малките областни икономики остават Видин и Силистра, съответно с 726 и 892 милиона лева. Спрямо населението София (столица) също е лидер, с 38,9 хиляди лева на човек от населението, над два пъти повече от област София (17,2 хиляди лева) и Враца (15,6 хиляди лева).

Дългосрочният поглед към динамиката на брутния вътрешен продукт на областите сочи, че в рамките на последните две десетилетия те са се развивали на няколко скорости. Столицата отново води значително пред всички останали, с 557% ръст на БВП на човек от населението между 2000 и 2020 г. Сходен ръст – по 410-420% се наблюдава при Пловдив, София (област) и Кърджали, в резултат най-вече на развитието на местната индустрия. Докато при първите две развитието е относително равномерно разпределено през годините, то в случая на Кърджали ръста е съсредоточен в последните няколко години, движен в голяма степен от началото на работа на мината в Крумовград. В повечето области ръстът е в диапазона 250-350% в рамките на двете десетилетия. Въздействието на кризата личи най-силно в дългосрочната динамика на Бургас, която в резултат на големия спад през 2020 г. е областта с най-бавен ръст на БВП на човек от населението – едва 159% от началото на хилядолетието.

В рамките на самата 2020 г. повечето области регистрират умерен ръст на БВП на човек от населението. Общата негативна динамика е движена най-вече от сериозния спад в двете области, в които е съсредоточен летният туризъм – в рамките на годината спадът на индикатора в Бургас е със 17%, във Варна – 5%. По-драматичният спад в Бургас е следствие най-вече от концентрацията на по-голяма част от туристическата дейност в пред кризисния период в областта, съчетан с по-многоотрасловата икономика на Варна, където преработващата промишленост играе по-значителна роля. Благоевград, където ограниченията доведоха до свиване на зимния туризъм пък остава с 0% ръст на БВП между 2019 и 2020 г.

Важно е да отбележим, че на този етап данните за БВП на човек от населението не отчитат корекцията, която следва от преброяването на населението от края на 2021 г. Тя ще доведе до сближаване между областите и намаляване на преднината на столицата в резултат на по-големия от очаквания ръст на населението ѝ между двете преброявания. Въпреки това, изводите от данните за 2020 г. не се променят значително – икономиките на туристическите области понасят по-голямата част от спада, а при останалите се наблюдава по-скоро забавяне на растежа.

Фискалната децентрализация в България все още е мираж, въпреки че всички основни политически сили включиха идеята за някакво преотстъпване на данъчни приходи на общините.

ИПИ активно предлага идеята за „задържане“ на 2 пр.п. от подоходния данък по лична карта в общините (виж тук - http://dvenasto.bg/). Изчисленията на ИПИ са на база брой работещи и нива на възнагражденията във всяка община и показват, че този ресурс би се равнявал на близо 850 млн. лв. през 2021 г. – инфо по общини може да се види в Приложението.

Наблюденията ни през годините, множеството регионални анализи (https://www.regionalprofiles.bg/) и събрани данни (https://265obshtini.bg/) представят местни особености, които помагат на редица общини да привличат хора и инвеститори, пречат на други да се развиват, а трети имат всички предпоставки чрез общинско сътрудничество да подобрят средата, но нямат никакъв собствен ресурс. Предложението за фискална децентрализация има множество конкретни предимства, но тук ще представим няколко по-широки аргумента[1].

Децентрализацията повишава икономическия растеж

Изследвания на ОИСР откриват ясна положителна връзка между децентрализацията на приходите и растежа. Според тях при 10 процентни пункта увеличение на данъчните приходи за общините се постига 0,1 процентни пункта по-висок икономически растеж.

Децентрализацията намалява неравенствата

Изследване на ОИСР установява, че увеличаването на децентрализацията с 1 пр.п. намалява разликата между втората най-богата и средната децилна група от домакинствата с 0,8 пр.п.

Фискалната автономия може също да бъде свързана с конвергенция на доходите на регионално ниво. В проучване на регионите в страните от ОИСР се посочва, че „увеличаващият се дял на собствените приходи на местните власти от 10 процентни пункта се свързва с намаляване на коефициента на вариация на регионалния БВП между 3,6 и 4,3 процентни пункта“ и че „увеличаването на данъчните приходи на местни власти с 10 процентни пункта намалява регионалните различия с 2,4 до 2,8 процентни пункта”. Основният механизъм е конкуренцията между общините за по-добри условия за бизнес и подобряване на ефективността на публичните услуги във всички региони.

Децентрализацията подобрява публичните услуги

По-доброто адаптиране към предпочитанията на общността остава една от ключовите причини за децентрализацията. Следователно не е изненадващо, че децентрализацията е емпирично свързана с подобрената ефективност на обществени услуги. Освен това, от засилване на ефективността на разпределението, прозрачността, участието на общността и възприеманата отзивчивост на публичния сектор, фискалната децентрализация може да доведе до по-голям социален капитал под формата на увеличено доверие и сътрудничество.

Децентрализацията води до увеличение на продължителността на живот

В здравеопазването изследванията показват, че разходите намаляват и продължителността на живота се увеличава при умерена децентрализация, но обратните ефекти се запазват, след като децентрализацията стане прекомерна .

Децентрализацията подобрява образователните резултати

По отношение на образователните постижения, анализи установяват, че увеличението с 10 процентни пункта на местните данъчни приходи подобрява резултатите от PISA с 6 процентни пункта, което съответства на средно подобрение с около шест позиции в класацията на PISA по държави. Подобна, но по-слаба връзка се установява с други мерки на децентрализация на образованието, като например увеличаване на училищна автономия.

Децентрализацията позволява адаптиране към предпочитанията на местните общности, насърчавайки конкуренцията, конвергенцията и инвестициите 

По-голямата фискалната автономия на общините позволява пакетът от обществени услуги да бъде избран на местно ниво, като по този начин по-добре съответства на местните предпочитания. Освен това по-високата общинска бюджетна автономия позволява междурегионална конкуренция по отношение на обществените услуги.

Децентрализацията също е свързана с по-големи публични инвестиции - 10% увеличение на децентрализацията (измерена както от разходите на общините, така и от дела на приходите от общия размер на правителството) „увеличава дела на публичните инвестиции в общите държавни разходи от около 3% до повече от 4% средно”. Инвестициите, породени от децентрализацията, основно са в човешки капитал, измерен чрез образование. Тази връзка се обяснява с натиска на междурегионалната конкуренция, която стимулира продуктивните инвестиции, тъй като регионите целят да привлекат работници и фирми.

[1] Източник на информацията по-долу е доклад на ОИСР, публикуван на 20 декември 2021 г. - Fiscal Federalism 2022 MAKING DECENTRALISATION WORK.

Въпреки че публикуването на окончателните пълни резултати от проведеното миналата есен преброяване на населението остава далеч в бъдещето – може би дори в края на годината – оповестените от НСИ първоначални (и предварителни!) данни за населението на страната, областите и възрастовата структура на населението дават възможност за редица важни изводи.

На първо място, не можем да пропуснем проблемите със самото провеждане на преброяването, белязано от извънредните условия – в крайна сметка те имат влияние и върху скоростта на оповестяване на крайните резултати, и върху качеството на получените данни[1]. Видно най-големият проблем е провалът на електронното преброяване, което статистическият институт очакваше да покрие по-голямата част от населението, а е достигнало до едва 1/3 – под дела дори от 2011 г., въпреки далеч по-широкото проникване на Интернет. Това от своя страна води до липса на достатъчно преброители, забавяне на целия процес, и в крайна сметка – непокрити територии и домакинства. Дали става дума за слаба информационна кампания, спад на доверието в следствие на хакерските атаки или пък проблеми със самата платформа, казусът с отказа от електронно преброяване до голяма степен ще бележи начина, по който преброяване 2021‘ ще бъде запомнено.

Ако оставим проблемите със самия процес настрана, първите резултати водят със себе си няколко важни извода:

• Спадът на населението в периода между 2011 и 2021 г. е по-сериозен от очаквания, а темпът му се забързва. Докато „корекцията“ на предишното преброяване е с малко под 180 хиляди души, този път размерът ѝ ще бъде с над 395 хиляди души.
• В рамките на три десетилетия демографската пирамида на страната практически се е обърнала – докато според преброяването от 1992 г. делът на хората на 0-17 г. е бил 24%, а този на 65+ - 14%, днес местата им са разменени. В резултат няма как да очакваме друго, освен процесите на застаряване и свиване на населението да продължат да се ускоряват и през следващото десетилетие, с всички последствия за пазара на труда, социалната политика, пенсиите, данъчната система.
• Завръщането на българите в година на Ковид-19 далеч не е било достатъчно, за да елиминира ефекта от миграционните процеси преди това. Доколкото според анализа на НСИ естествените и механичните процеси имат относително равно влияние върху спада на населението, то изглежда че ръста на доходите през последните години не е бил достатъчен, за да спре потока на българи, които търсят по-добра реализация в чужбина;
• Много голям спад – с над 885 хиляди души – има в групата на населението в активна трудова възраст, или между 18 и 64 години. Бързият спад на работната сила носи със себе си конкретни последствия за българската икономика – в бъдеще ще се налага да се върши повече работа с по-малко хора, което тласка страната към по-капиталоемки производства с по-висока производителност на труда и ясна потребност от повишаването на квалификацията и уменията на работещите.
• Резкият спад на населението създава илюзия за „забогатяване“, ако ползваме относителни индикатори. По-малкото население означава, например, че БВП на човек от населението на страната се повишава без обемът на БВП да е нараснал. Ако вземем данните от 2020 г., когато според „старите“ данни БВП на човек е бил 17,3 хиляди лева, то с „новото“ население обемът му би нараснал до 18,4 хиляди лева, или повишение с над хиляда лева, при това без да включваме растежа от 2021 г. Това от своя страна води и до „сближаване“ с няколко процентни пункта в сравнение с отчитаното досега от Евростат към средноевропейските равнища на БВП на човек – без, разбира се, каквото и да се променило в реалното благосъстояние на населението.
• Всички области без столицата губят население в периода между двете преброявания, като най-сериозно са засегнати най-слабо икономически развитите части на Северна България, където спадовете са с между 1/5 и ¼ в рамките на десетилетието. Обратно, благодарение на по-благоприятните миграционни процеси водещите областни икономики – Пловдив, Варна, Бургас – успяват забавят свиването на населението си. Интересен е казусът на София – при нея се очакваше отчитане на по-голямо население, но столицата е успяла да увеличи броя на жителите си с 15%, при това след отчитането на отлива към съседните общини в хода на пандемиятa.

• Изменението на населението се отразява и на макроикономическите показатели на областите. С необходимата уговорка, че окончателните данни ще са различни – най-малкото защото последните достъпни областни данни са за 2019 г. – БВП на човек от населението се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в повечето области, като най-видим е ефектът при по-бедните области. Изключението е столицата – заради по-голямото от отчитаното в текущите оценки население, средното равнище на БВП на човек намалява с малко над 10%. С други думи, сред последствията на преброяването ще бъде и отчитането на свиване на икономическите неравенства между областите и по-бързо догонване на лидера София от останалите области.

Първоначалните данни, оповестени тази седмица от НСИ са само малка част от това, което преброяването ще предостави на анализаторите и създателите на политики. Въпреки това, резкият спад на работоспособните, обръщането на демографската пирамида и концентрацията на населението в столицата дават много поводи за разсъждение и насочват към належащи промени.

[1] Според публикацията на НСИ, „добавените“ непреброени лица са почти 618 хиляди души, или 9,5% от населението – за тях данни от първа ръка от самото преброяване няма да има.

Пловдив е сред най-големите икономически центрове в страната, в a годините преди кризата от 2020 г.  областта отбелязва бурно развитие на местната икономика, съчетано с експанзия на пазара на труда и ръст на доходите. Положителната динамика е движена най-вече от преработващата промишленост, а свиването на достъпната работна сила кара индустриалните предприятия да привличат работна сила от целия Южен централен регион. Общините в областта оглавяват класациите на износа, като Марица влиза в топ 3. Въпреки положителната икономическа динамика обаче, пазарът на труда в Пловдив не достига постиженията на водещите области, но пък и ударът върху заетостта и ръстът на безработицата в кризисната 2020 г. са чувствително по-слаби. В резултат на по-ограничения обхват на трудовия пазар бедността и материалните лишения остават относително високи. Бъдещото развитие на областта зависи и от развитието на услугите и особено от възможността за привличане на част от ИТ бизнеса, който търси пазари извън столичния.

• Магнитът за население

За разлика от повечето области, в целия период след миналата криза Пловдив привлича население в резултат на миграционните процеси, като през втората половина на десетилетието коефициентът на механичен прираст гравитира около 3‰. Пловдив е пример за много голяма концентрация на миграция в рамките на областта, като над половината движение на населението – 14,4 хиляди души - през 2020 г. остава в границите ѝ. Особено за 2020 г. е и че близките до областния център общини – Куклен, Марица, Родопи, Брезово, Калояново, Съединение – увеличават населението си в резултат на миграционните процеси, докато самата община Пловдив се свива. Това е до някаква степен следствие и от административното деление, което разделя градската част на Пловдив от индустриалните и земеделските райони около нея, но и отразява привлекателността на малките общини и завръщането на българи от чужбина в хода на пандемията. Област Пловдив е регионален магнит за население за целия Южен централен район за планиране, като сред основните източници на миграция към нея са от съседните Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково, Кърджали. Благодарение на подобренията в инфраструктурата, тези области са и източник на ежедневна трудова миграция, като привлекателната сила са най-вече добре платените работни места в индустриалните части на Пловдив. Географската близост със София поставя столицата на трето място като източник на нови заселници.

• Шампионите на износа

Част от формулата на успеха на пловдивската индустрия е големият фокус върху износа. През 2019 г. община Марица влиза в топ 3 по най-висока стойност на приходите от износ след Божурище и Девня, с 46 хиляди лева на човек от населението (с необходимото уточнение, че данните на част от лидерите – в Средногорието, например – са конфиденциални), а Раковски и Сопот влизат в топ 10 със съответно 23,4 хиляди лева и 24,5 хиляди лева на човек. Раковски и Марица са сред общините, които влизат в състава на „Тракия икономическа зона“, която приютява много от водещите преработващи предприятия в страната, а основна роля във високия износ на Сопот играе производителят на оръжие ВМЗ. Самият областен център пък е с 12 хиляди лева приходи от износ на човек от населението, като основна причина за това най-вероятно е регистрацията на КЦМ в града, а не в община Куклен, където е разположено самото предприятие.

• Забавянето на пазара на труда

Въпреки бързия икономически ръст, пазарът на труда на област Пловдив така и не достига постиженията на водещите области на върха на цикъла. Докато в области като София, столицата, Велико Търново и Стара Загора заетостта на активното население надхвърля 75% (на възраст между 15 и 64 години), то най-високата стойност на коефициента на заетост в Пловдив е 70,3% през 2019 година. От значение за по-ниската заетост е хетерогенният характер на областта и неравномерното разпределение на икономическата активност в него, в резултат на което повечето работни места са концентрирани в района около областния център и индустриалните територии. Важна роля играе и образователната структура на работната сила – въпреки че основното търсене е на хора със средно и професионално образование, почти 20% от населението в активна възраст в областта е с основно и по-ниско образование, което прави интегрирането им в пазара на труда значително по-трудно, а през изминалото десетилетие няма особена промяна в този индикатор. Благодарение на стабилността на работните места в преработващата промишленост обаче спадът на пазара на труда през 2020 г. в Пловдив е малък в сравнение с други области, като средногодишният коефициент на безработица се увеличава от 2,4 до 3,0%, а заетостта се свива с 1,5 пр. пункта.

• Високата бедност

В следствие на по-слабото представяне на пазара на труда, Пловдив остава и с по-негативни индикатори за бедността и доходите на домакинствата. През 2019 г. средният годишен доход на лице от домакинство достига 6163 лева - малко над средното за страната, и отбелязва стабилен ръст спрямо 4300 лева средно годишно през 2015 година. Повод за притеснение обаче е високият дял на населението, което живее в материални лишения – ¼ от всички през 2019 г., като се наблюдава ръст спрямо предишната година. Сходен ръст, с почти 3 процентни пункта в рамките на година, има и при дела на населението под националната линия на бедност, който достига 22,7%. Високото неравенство в рамките на областта личи и по големите разлики в средните заплати на общините в нея – докато в Марица през 2019 г. средното брутно месечно заплащане достига 1294 лева, в Пловдив – 1128 лева на месец, то средната заплата в Родопи е едва 826 лева месечно, в Карлово – 889 лева месечно.

• Проблемите в училище

Пловдив е сред областите с най-висок дял на напусналите средното и основното образование – 3,7% от всички за 2019 г., като чувствително по-слабо се представят единствено Сливен, Силистра и Добрич. През последните няколко години обаче се наблюдава спад на повтарящите ученици - до 0,77% от всички спрямо 2% през 2016 година. Влошава се обхватът на системата на училищно образование, като делът на записаните в прогимназиалната фаза е намалял от 89,3% през 2018 г. до 87,6% през 2020 година. Същевременно областта традиционно постига добри резултати както на зрелостните изпити, така и на външните оценявания след седми и десети клас. Основната причина за това е голямото неравенство между училищата, които влизат в състава ѝ – докато водещите са начело на националната класация, то повечето постигат относително ниски резултати. Това е видимо и в разликите в оценките между областния център и общините в периферията.

Автор: Адриан Николов

През последните няколко години област Кърджали е много привлекателна за нови имигранти, най-вече от чужбина. Втората половина на изминалото десетилетие се характеризира и със значителен ръст на инвестициите, които носят със себе си и много висок ръст на заплатите в малките общини в областта. Слабото представяне на пазара на труда обаче възпрепятства значителни подобрения в структурата на домакинските бюджети и свиване на бедността, а индикаторите на образователната и здравната система разкриват значителни дефицити.

• Магнитът за миграция

Въпреки значителния икономически подем на втората половина на изминалото десетилетие, демографските проблеми остават голямо предизвикателство пред много от областите в страната. Още през 2014 г. обаче Кърджали успява да обърне миграционната тенденция, като от оттогава коефициентът на механичен прираст на областта е положителен – от минималните 0,1‰ през 2016 г. до цели 37,2‰ през 2019 година. Интересно е да се отбележи също, че докато за почти всички останали области 2020 г. носи обръщане на миграционните тенденции благодарение на връщането на българи от чужбина и отлив на население от големите градове, то за Кърджали предишната 2019 г. отбелязва дори по-висока положителна миграция. Причина за това е най-вече обстоятелството, че двигателят на положителните демографски процеси в областта е друг – преселването през южната граница на страната, като от над 10 хиляди души, заселили се в областта през 2019 г. едва 2,5 хиляди са дошли от България, от тях 1,6 хиляди са се преместили от една към друга част на Кърджали. Основните източници на ново население сред другите области са Хасково, Пловдив и столицата, но ролята им е пренебрежимо малка в сравнение с миграцията от чужбина и вътре в самата област. Ефектът на положителната миграция далеч не е разпределен равномерно по територията на цялата област -  най-висок е прирастът в Джебел (+108‰ за 2019 г. и +38‰ за 2020 г.) и Кирково (+58‰ за 2019 г. и 28‰ за 2020 г.). Прави впечатление също, че за разлика от повечето други региони, областният център не е основният магнит за ново население.

• Големите инвестиции

През последните няколко години инвестиционната дейност в Кърджали се засилва сериозно. В рамките на десетилетието между 2010 и 2019 г. преките чуждестранни инвестиции са нараснали с 357%, до 3935 лева на човек от населението на областта – това е и най-бързото покачване на чуждите инвестиции сред областите в страната. Сходна динамика се наблюдава и сред разходите за придобиване на ДМА, като за 2019 г. достигат 3861 лева на човек от населението – втората най-висока стойност в страната след столицата – а ръстът им спрямо началото на десетилетието е почти 750%. Трябва да се има предвид, обаче, че тази бурна инвестиционна активност е съсредоточена най-вече в Крумовград и следствие с подготовката и стартирането на работата на новата мина на „Дънди прешъс метълс“. Извън нея, единствено областният център община Кърджали достига равнището на чуждестранни инвестиции от 4 хиляди лева на човек, а разходите за дълготрайни активи никъде другаде в областта не надхвърлят хиляда лева на човек от населението. Струва си да се спомене и обстоятелството, че Кърджали е на едно от последните места в страната по усвояване на средства от европейските фондове, което е едва 1516 лева на човек от населението реално изплатени средства (при 2217 лева на човек в страната).

• Ръстът на заплатите

Реализираните инвестиции видимо се отразяват на динамиката на заплатите в областта. За периода между 2016 и 2019 г. две общини – Черноочене и Крумовград - се нареждат в челната тройка по ръст а средните брутни заплати, със съответно 78% и 57% повишение, а в останалите общини в Кърджали повишението е от порядъка на 30-40%. Номинално ръстът също изглежда значителен. В Крумовград средното брутно заплащане се повишава от 666 лева на 1045 лева месечно, в Черноочене – от 559 до 997 лева месечно, като и двете по-малки общини успяват да задминат областния център по среден размер на заплащането. Въпреки това обаче средното за областта заплащане остава доста зад средното в България – 946 лева средно брутно месечно за 2019 г. спрямо 1267 за страната като цяло. Вследствие на по-ниската заетост обаче доходите на домакинствата в Кърджали остават ниски – 4173 лева средно годишно на лице от домакинство спрямо 6013 средно за страната за 2019 г., като доходите вече са по-ниски единствено в най-бедната област в страната, Видин. Ниските доходи и по-слабото представяне на местните пазари на труда водят и до висока бедност - 35,2% от домакинствата в областта живеят под линията на бедността (по-слабо се справят единствено областите Враца и Монтана), а 23% от населението живеят в материални лишения. Свиването на парите от чужбина и доходите от сезонна работа също се отразяват негативно на финансовото състояние на домакинства в годината след началото на пандемията.

• Ролята на образованието

По-слабото представяне на пазара на труда на област Кърджали (заетостта на активното население така и не надскача 64% дори през 2019 г. - най-силната година на пазара на труда в България), въпреки ускоряването на икономическото развитие до голяма степен се предопределя от образователната структура. За 2020 г. цели 34% от населението на възраст между 25 и 64 години е с основно и по-ниско образование – над два пъти над националната стойност, и тяхната реализация на съвременния пазар на труда става все по-трудна. В резултат на това по-малките общини в областта имат и относително висок коефициент на безработица – според данните от бюрата по труда в Джебел тя достига 18,3% през 2020 г., в Ардино – 17,5%. Подобряването на образователната структура на населението на областта в близко бъдеще също не изглежда особено вероятно, ако съдим по резултатите на местната система на училищно образование. Кърджали има третия най-нисък обхват на образователната система в страната (77% от учениците на възраст за прогимназия) и същевременно най-високия дял на слабите оценки на последния зрелостен изпит по български език и литература  - 18% от явилите се, спрямо 7% средно за страната.

• Далечните лекари

Кърджали среща значителни предизвикателства и в достъпа до здравни услуги. През 2020 г. областта има най-лошото съотношение на общопрактикуващи лекари към население, като на един лекар се падат 3067 човека от средногодишното население, а индикаторът постепенно се влошава. Негативен е трендът и при болничните легла в многопрофилните болници - на 1000 души от населението се падат 3,92 легла, спрямо 5,52 средно за страната; въпреки това обаче броят на преминалите през здравните заведения е близък до средните стойности, което индикира по-слабо застъпен „болничен туризъм“. Трудният достъп до здравни услуги до голяма степен се обяснява с географските особености на областта и разпределението на населението. Кърджали е с най-ниския дял на градското население в страната – едва 40%, а планинският терен и лошата инфраструктура допълнително затрудняват достъпа.

Автор: Адриан Николов

През последните години Смолян се позиционира като една от водещите области в училищното образование с консистентно високи резултати между отделните общини и училища в нея. Този успех обаче все още не се е пренесъл на пазара на труда, който достига пика на заетостта си няколко години преди началото на новата криза под натиска на търсенето на работна ръка от съседни области. В резултат на това местната икономика се развива по-бавно от преките си конкуренти, но същевременно отбелязва значителни подобрения в областта на бедността и материалните лишения. Сред най-големите проблеми остава значителната емиграция, която продължава дори и през 2020 г., когато повечето региони на страната отбелязват обръщане на негативните тенденции.

• Шампионът в образованието

В почти всички разкази за регионалното развитие на Смолянска област образователните успехи застават в центъра. Причина за това е най-вече обстоятелството, че от години областта се нарежда на второ място след столицата по средна оценка на зрелостните изпити по български език и литература, пред области като Варна и Пловдив. Прави впечатление също, че докато в големите области има значителни разлики между водещите училища и всички останали, Смолян успява да постигне консистентни резултати както между учебните заведения в областта, така и между отделните общини в състава ѝ. Успехите не се ограничават и само в последния етап на училищно образование – напротив, и на външното оценяване след седми клас Смолян също се нарежда на челните места. На оценяването по математика през 2021 г. пет от десетте водещи общини в страната са в областта – Неделино, Рудозем, Доспат, Златоград и Баните, а в топ 10 на класацията по български език и литература се включва и областният център Смолян. Двигателите на успеха на областта в училищното образование са многопластови, но на преден план излиза големият брой преподаватели спрямо учениците, акцентът върху тяхната подготовка и фокуса на местните образователни власти върху работата със семействата на учениците.

• Високата безработица

Въпреки добрите постижения в училище, големи части на Смолян срещат значителни проблеми на пазара на труда в пандемичната 2020 г. Според публикуваните от Агенция по заетостта данни за безработните, през 2020 г. броят им надхвърля 6 хиляди души в цялата област, на фона на под 5 хиляди година по-рано, до коефициент на безработица от 10,6% - с три пункта над средното за страната и далеч зад водещите икономически центрове. Същевременно заетостта пада до 65,2% от населението на 15-64 годишна възраст - с три пункта под средното за страната според оценките на НСИ. Притеснително е и обстоятелството, че за разлика от повечето области, заетостта в Смолян достига своя пик още през 2017 г. – много преди настъпването на кризата и труса на пазара на труда. Факторите, които възпрепятстват развитието на местния трудов пазар са многобройни, но си струва да се спомене по-ниския дял на висшистите, което възпрепятства развитието на услуги в областта, така и малкия брой големи индустриални работодатели, които да създават устойчива заетост. Фирмите в Смолян са и в директно съревнование за работна сила със силната индустрия на Пловдив, чиято индустриална зона привлича служители от всички съседни области. Важно е да се отбележи също, че показателите на пазара на труда в областта са относително постоянни между общините в нея – въпреки че има общини със значително по-висока безработица, например Борино (18%) и Доспат (16%), за разлика от повечето други областни центрове и самата община Смолян се характеризира с висока безработица (7,4% за 2020 г.).

• По-бавната икономика

Още през 2018 г. икономиката на Смолян надхвърля БВП от 10 хиляди лева на човек от населението, а през 2019 г., на върха на икономическия цикъл, достига 11,7 хиляди лева на човек. Областта застава по средата между съседните Пловдив (14,7 хиляди лева на човек) и Хасково (9 хиляди лева на човек), като темповете ѝ на развитие са значително по-бавни от тези на Пловдив, но по-бързи от тези на Хасково, особено във втората половина на изминалото десетилетие. Прави впечатление също и относително високият дял от 9% на земеделието в  брутната добавена стойност на областта, което в България е характерно за икономически по-слабо развитите региони. Разликите в нивото на икономическо развитие със съседните области се обяснява в немалка степен от производителността на месните икономики – докато произведената продукция в Смолян за 2019 г. е 15,9 хиляди лева на човек от населението, то в Пловдив тя е 28,0 хиляди лева на човек, а в Хасково – 12,9 хиляди лева. В Смолян отсъства голямо местно преработващо предприятие, което да дърпа напред местното икономическо развитие, като със системно значение за областната икономика са „Девин“, няколко фирми за производство на авточасти, „Рубела“ и „Амер спортс“.

• Ниската бедност

След корекциите в индикаторите за бедност и социално изключване през 2018 г., Смолян претърпява една от най-драматичните промени. Най-големият спад е в дела на домакинствата, които живеят в материални лишения, който се срива от 43% през 2017 до 13% през 2019 г. – далеч под средните за страната 20%. Това надали обаче отразява фактически промени в статута на домакинствата в областта, а по-скоро подобряване на качеството на данните и на разбирането на въпросниците от страна на респондентите на изследването на НСИ. Значителни подобрения има и при дела на домакинствата в бедност – от 27 на 21% между 2017 и 2019 г. Особеност на областта е и че въпреки чувствително по-ниските от средните за страната и околните области заплати, доходите на домакинствата са по-високи – 6,4 хиляди лева на лице от домакинство годишно спрямо 6 хиляди средно за страната за 2019 г. Това отразява както значителната трудова миграция към околните области, така и важната роля, която играят парите, изпращани от чужбина и сезонната работа извън страната за бюджетите на домакинствата.

• Демографските проблеми

В пандемичната година станахме свидетели на особена тенденция – в много от регионите на страната негативните миграционни процеси се обърнаха за сметка на големите градове и областните центрове. Това е следствие както от завръщане на българи от чужбина, така и на преселване от градовете към периферните им райони. Смолян е обаче сред местата, където негативните миграционни трендове продължават дори през 2020 г., като в едва три общини – Доспат, Златоград и Чепеларе – коефициентът на механичен прираст става положителен; за самата област той достига -1,6 промила. Трябва да се отбележи, че това е значително подобрение на фона на предишни години, когато спадът на населението в резултат на миграция е достигал дори до 15 промила годишно, но на този етап не се стига до обръщане на тенденцията. На този етап основният двигател на емиграцията от областта е търсенето на по-добре платени работни места, най-вече в близкия Пловдив, както и висшето образование, тъй като в Смолян има единствено филиали на Пловдивския и Варненския свободен университет. Областта има и бързо влошаващ се коефициент на естествен прираст,  който от -4 промила през 2010 г. достига до -14 промила през 2020 г., и взети заедно двата индикатора говорят за бързо свиване и застаряване на местното население.

 Автор: Адриан Николов

За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представи единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили на ИПИ стъпват на 66 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти. Фокусът на представянето през тази година попада върху здравеопазването в областите в условията на COVID-19.

 Някои от основните въпроси по време на събитието бяха:

• Кои области бяха водещи в икономическото развитие?
• Ефектът на COVID-19 върху регионалната карта – има ли промяна в траекторията?
• Как се отрази пандемията на пазара на труда и има ли възстановяване?
• Какво се случи с демографията и образованието по време на пандемията?
• Как разликите в достъпа до здравеопазване в областите влияе на справянето с пандемията?
• Къде е потенциалът и какви са перспективите пред регионите?

• Презентация
• прессъобщение
• пълен текст на изследването