Новини

Бурният икономически растеж през втората половина на изминалото десетилетие далеч не се отрази равнозначно на всички области в България. Докато водещите икономически центрове, особено на юг, успяха да дръпнат и да растат с по-бързи темпове от средните за страната, то по-изолираните области на Север постигат по-умерен успех. Сред тези области е и Шумен, която не успя да намери формула за изпреварващо развитие през изминалото десетилетие, и въпреки чувствителните подобрения на местната икономика остава назад в класирането по повечето индикатори. На фона на значителното застаряване в  страната обаче, демографският потенциал на областта може да се превърне в бъдещ двигател на растежа.

• ГОЛЕМИТЕ РАЗЛИЧИЯ

За 2019 г. брутният вътрешен продукт на Шумен достига 1,75 милиарда лева, или 10,177 лева на човек от населението. Въпреки че размерът на местната икономика е нараснал почти два пъти в рамките на десет години, то претеглен спрямо населението БВП не успява да надхвърли 60-65% от средното за страната. Това отстояние обаче разказва само половината история, тъй като в рамките на самата област равнищата на икономическо развитие са още по-неравни. Докато областният център Шумен е относително близо до средните за страната стойности със 7,8 хиляди лева добавена стойност на човек от населението през 2019 г., то единствено община Каспичан успява да се приближи до тази стойност, с малко над 6 хиляди лева добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица, с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от населението в сравнение с областния център. Причината за това е повече от ясна – икономиката на Шумен е движена най-вече от преработващата промишленост, която е съсредоточена в индустриалната зона край областния център. В Каспичан пък има само едно голямо предприятие, но то стига за да осигури заетост на приблизително 1/10 от населението на общината. На този етап обаче икономически развитите общини са групирани близо до областния център и магистрала „Хемус“, докато периферните общини остава по-назад.

• ЗАБАВЯНЕТО НА ПАЗАРА НА ТРУДА

По-слабата икономическа активност в областта предопределя и изоставането на развитието на пазара на труда в сравнение с повечето области. Дори и през 2019 г. коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години остава малко над 10%, или над два пъти средното за страната, а заетостта достига 2/3 от хората на възраст между 15 и 64 години; за сравнение средното надхвърля 70%, а във водещите икономически центрове е над 75%. Кризата от 2020 г. от своя страна има относително по-слабо въздействие върху местния пазар  на труда, като спад в заетостта практически отсъства, а средногодишният коефициент на безработица се покачва с 1 пр.п. Част от обяснението за по-високата безработица по принцип е профилът на самата работна сила – делът на хората с основно и по-ниско образование остава почти 1/3 от трудоспособните през цялото десетилетие, а реализацията им извън селското стопанство и някои сегменти на преработването е трудно. Също както при добавената стойност, между отделните общини в състава на шуменска област има значителни различия в развитието на пазара на труда – докато към края на 2020 г. безработицата в областния център е едва 4,6%, то в Каолиново достига 44%, във Венец и Никола Козлево – по 34%. Проблемите на пазара на труда, и особено ниското образование на работната сила ще са значителна пречка пред посткризисното възстановяване на областта и привличането на нови инвеститори.

• ИЗДЪРЖЛИВАТА БЕДНОСТ

Шумен се представя слабо и що се отнася до индикаторите за бедност, и изостава зад подобрението в повечето области. През 2019 г. под линията на бедността за страната остава 29,1% от домакинствата в Шумен, като индикаторът се колебае около 1/3 от всички домакинства през последните години. По-видими подобрения има в дела на домакинствата, които живеят с материални лишения, но до известна степен то отразява и повишаването на качеството на самите данни, не толкова реални резки промени в условията на живот в областта. Ръст има и в доходите на от 4772 лева на лице от домакинство през 2015 г. до 5347 през 2019 г., но отново темпът им на нарастване изостава както зад този на икономически по-развитите области, така и на средното аз страната. Високите нива на бедност в Шумен до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с не особено висока добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. Интересно е обаче да се отбележи, че Шумен е областта в страната с най-ниски показатели за подоходно неравенство, като през 2019 г. коефициентът на Джини е 26, спрямо 40 средно за България, а отношението между доходите на най-горния и най-долния доходен децил е, 3,9 пъти, спрямо 8 средно за страната. Това обстоятелство подчертава извода, че индикаторите за неравенство винаги следва да се четат в контекста на доходните показатели, тъй като комбинацията от ниски доходи и високо равенство не насочва към високо ниво на социално и икономическо развитие, а тъкмо обратното. Равномерни, но ниски остават и заплатите в отделните общини в Шумен, като всички освен областния център се разполагат в диапазона между 750 и 900 лева средно брутно месечно възнаграждение на работещите.

• НИСКИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Част от обяснението за по-ниската икономическа активност в шуменска област е и в липсата на инвестиции. Въпреки че по преки чуждестранни инвестиции с натрупване Шумен се нарежда над Враца, Силистра и Ямбол, към 2019 г. обемът им е малко над 650 евро на човек от населението, или 114 милиона евро. Почти всички чуждестранни инвестиции в областта са съсредоточени в Нови пазар и в областния център, а в няколко от общините такива като цяло отсъстват. Областта не се справя и особено добре с привличането на средства от европейските фондове, като обемът им достига 1453 лева на човек през 2020 г., или ¾ от средните за страната стойности. В бъдеще, потенциалът за повишаване на инвестициите в Шумен идва от една страна от по-нататъшното развитие на магистрала Хемус, която ще осигурява по-добра свързаност с останалите области в Северна България и със столицата, така и в близостта от бурно развиващия се икономически център Варна.

• ИЗОСТАНАЛОТО УЧИЛИЩЕ

Данните за постиженията на училищното образование в Шумен също не дават особени поводи за оптимизъм. Резултатите на учениците на матурите по БЕЛ следват динамиката на средните за страната стойности през последното десетилетие, но с отстояние от около 20 стотни. На фона на останалата част от Североизтока областта се справя относително добре със задържането на учениците в училище, а постепенно решава и проблемите с недостига на преподаватели. Повечето индикатори на образователната система, в това число обхвата и повтарянето на класове са близки до средните за страната стойности, но въпреки това резултатите остават по-слаби, в това число на изпитите след седми клас.

Автор: Адриан Николов

И през 2021 г. задължителната матура по „Български език и литература“ (БЕЛ) показа значителни разлики между регионите в България. Явилите се в столицата са най-много – 9,3 хиляди, следвани от над двойно по-малко зрелостници в области Пловдив, Варна и Бургас. Най-малко пък са в област Видин – малко над 500 ученика, а в общо 12 области държалите матура са под хиляда.

Средният успех на държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по БЕЛ в страната през 2021 г. е „Добър 4,14“, което е под, но близо до средната стойност през 2020 г. и по-високо от резултата през 2019 г., която беше изцяло с присъствено обучение.  

Като цяло няма големи изненади в резултатите на учениците – успехът на учениците в по-големите градове е по-висок, което повишава средния резултат в цялата област. Начело са столицата (с успех „Мн. добър 4,58“), Пловдив, Варна, Благоевград, Русе. Именно в големите градове (особено в столицата) са концентрирани голяма част от сравнително добрите гимназии и учители, които пък привличат и обучават силни ученици. Смолян отново се представя изключително добре с успех „Добър 4,44“ и традиционно гони столицата по високи резултати. В споменатите области и делът на слабите оценки е най-нисък – около 5%, а в столицата и Смолян – по 2%.

На дъното са Ямбол, Монтана и Силистра с резултат от „Добър 3,94“. От няколко години именно около тези области се виждат три големи района, в които образованието показва относително лоши резултати. Два от тях са в северна България: на запад – областите Монтана, Враца, Плевен и Софийска, на изток – Силистра, Търговище, Разград, Шумен; а в южна България - областите Ямбол, Хасково и Кърджали.  

Среден успех на ДЗИ по БЕЛ, 2021 г., по области, Източник: МОН 

Разглеждането на резултатите от матурите по БЕЛ през годините позволява и проследяване на развитието на отделните региони.

За последните десет години 16 области са подобрили резултата си. Безспорен отличник е област Смолян, която остава пример за това как инвестициите и въвеждането на добри практики могат да повишат бързо и трайно резултатите в образованието (писали сме за това тук). Следват столицата и област Варна с най-голямо подобряване на резултата. Това са и трите области-първенци в тазгодишните матури.

Сравнително много се повишава и успехът в областите Търговище и Разград, но изключително ниският им резултат и през 2011 г. ги оставя сред слабопредставящите се области и през 2021 година.

От 12 области с намаление на средния успех, най-голямо е влошаването в Софийска област и данните показват постепенен, но постоянен спад за последните десет години. Обяснение за това може да се търси в изтеглянето на силни ученици в столичните училища. Със сравнително голямо намаление в успеха са и областите Ямбол и Кърджали, което пък вероятно е обвързано не толкова с реалното намаляване на знанията на учениците, колкото със затягането на контрола при провеждането на матурите през последните години.    

Промяна на резултата на ДЗИ по БЕЛ през 2021 г. в сравнение с 2011 г. спрямо средния успех за страната, Източник: МОН, собствени изчисления 

Икономическата история на област Стара Загора до голяма степен е свързана с два особени сектора на индустрията – енергетиката и производството на оръжие. Преди началото на кризата областта беше с едни от най-добрите икономически показатели в страната – от пазара на труда и заетостта, през ръста на добавената стойност и заплатите до образователните постижения, и често бе сочена като един от по-специфичните, но безспорно успешни модели на регионално развитие в страната. Бъдещето ѝ обаче изглежда несигурно, най-вече в резултат на водения от ЕС преход към нисковъглеродна икономика, която налага големи трансформации на основния двигател на старозагорската икономика. Големият въпрос, който седи днес пред областта е дали бизнесът и работната ѝ сила са достатъчно гъвкави, за да се адаптират в новите условия и да се възползват от новосъздадените възможности, за да запазят днешните високи нива на местно икономическо развитие.

• ЗАБАВЯНЕТО НА РАСТЕЖА

На фона на бурния икономически ръст в останалите водещи икономически центрове през последните няколко години, Стара Загора се намира в период на стагнация и дори свиване на брутния вътрешен продукт. Това е провокирано от спада в индустрията, докато в сферата на услугите се наблюдава растеж. Въпреки това, областта остава с най-високия относителен БВП в страната след столицата – 16,3 хиляди лева на човек през 2019 г., но това обстоятелство най-вече отразява много високата добавена стойност на енергийния сектор. На същия извод навеждат и относително високите равнища на бедност и материални лишения в областта на фона на брутния вътрешен продукт, съчетани с високите средни заплати – с работата в енергетиката и свързаните с нея дейности идва и висок жизнен стандарт, който останалите отрасли на старозагорката икономика надали могат да предложат. Сравнението с други области с индустриален профил също е показателно – докато Габрово и Пловдив имат подчертано възходяща траектория на развитие, то в Стара Загора тенденцията е обратната.

Интересно е да отбележим също, че според изследването „Икономическите центрове в България“ на ИПИ областта е единствената, в която има разположени цели три отделни икономически центъра – самата община Стара Загора, Казанлък и Раднево/Гълъбово, всяка една със собствен фокус и профил на икономиката, което в немалка степен поставя под съмнение разглеждането на областта като монолитно цяло. Въпреки това, голяма част от бъдещото ѝ развитие е свързано с динамиката на енергийния сектор и успеха на „зелената“ му трансформация, който далеч не е гарантиран, но може да застраши хиляди работни места в областта.

• РЕКОРДИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

На пръв поглед, област Стара Загора е сред шампионите на пазара на труда. Въпреки че през 2015 г. коефициентът ѝ на безработица е малко над средния – 9,7%, спрямо 9,1% за България като цяло – то 5 години по-късно той се е свил до едва 1,4%. Същевременно заетостта достига 74,7%, или почти 5 пункта над средното за страната. Това би означавало, че (почти) всички, които искат да имат работа успяват да намират такава, а местният пазар на труда не успява да запълни всички свободни работни места. Това твърдение е вярно за немалка част от областта – според последните данни за ежедневната трудова миграция Раднево и Гълъбово привличат работници дори и от съседната Сливенска област. Същевременно обаче данните, които публикува Агенция по заетостта очертават големите неравенства в рамките на областта. На изток от град Стара Загора е община Братя Даскалови, където към края на 2019 г. регистрираните в бюрата по труда безработни са били 28% от трудоспособното население, а на север са Гурково и Николаево, където показателят достига 16% и 33%. Тези разлики ясно демонстрират, че дори и наличието на няколко силни индустриални центъра далеч не е достатъчно за да осигури подходяща заетост за всички, а в редица общини проблемите на пазара на труда остават значителни, въпреки доброто представяне на областта като цяло.

• НЕРАВЕНСТВАТА В ЗАПЛАТИТЕ

Големите разлики между отделните общини в състава на Старозагорка област личат ясно и в разпределението на заплатите в тях. Най-напред от останалите  е Гълъбово – общината, която приютява голяма част от енергийните мощности в областта и съответно съсредоточава повечето си заетост в енергийния сектор. На опашката пък остават четири общини – Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево, и Опан, където за 2018 г. средните брутни заплати на наетите се задържат под 750 лева месечно. Разслоението като цяло е значително, като ясно си личат и общините с по-динамичен производствен сектор, най-вече Казанлък. Благодарение на това, както заплатите на наетите, така и доходите на домакинствата растат с по-бавен от средния за страната темп. Интересно е да се отбележи също, че динамиката на заплатите изостава и зад темпа на покачване на производителността на труда в областта, което говори за допълнителни неефективности във функционирането на местния пазар на труда.

• ОСОБЕНОСТИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

До голяма степен Стара Загора е „средната“ област на България – много от макроикономическите ѝ показатели се приближават до средните за страната стойности. Чувствително по-нисък обаче е делът на населението на 15-64 годишна възраст с висше образование – едва 20% за 2019 г., на фона  на 28% средно за страната. Това до голяма степен е очаквано, доколкото високите дялове на работниците със средно и професионално образование е характерен за областите с индустриален фокус. Неизбената бъдеща икономическа трансформация на областта обаче би могла и да се насочи в посока на по-широко застъпване на високите технологии, където достъпът до възможно най-голям брой висшисти, особено с технически профил, е от особена важност.   Повод за притеснение е и постепенния ръст на населението с основно и по-ниско образование, до 19% за 2019 г. спрямо 15% само три години по-рано. Същевременно, няма видими проблеми с училищното образование – постиженията на учениците на както на зрелостните, така и на изпитите след седми клас са близки до средните за страната, а обхватът на системата е чувствително по-добър, като записани през 2019 г. са били 91,4% от децата в прогимназиална възраст, на фона на 86,6% средно за страната. Вероятно част от проблема с висшистите се корени и в невъзможността на Тракийския университет да задържи голяма част от завършващите студенти, в резултат на конкуренцията както на  столицата, така и на по-близкия Пловдив.

• ГОЛЯМОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Предвид особеностите на местна икономика и ролята на енергетиката, няма как да се бъде обърнато внимание и на замърсяването на въздуха; в крайна сметка, то е сред основните пречки пред подобряването на качеството на живот за немалка част от населението на областта, особено в Гълъбово. През последното десетилетие Стара Загора е неоспорим лидер по въглеродни емисии сред областите в страната, с между 3,5 -5 хиляди тона въглероден диоксид на квадратен километър годишно. За сравнение, тази стойност е 4 пъти по-висока от тази на столицата с цялото ѝ замърсяване и малка територия, и почти 15 пъти по-висока от средните за страната стойности, които гравитират между 350-400 тона. Останалите показатели на областта са добри – генерираният битов отпадък е близо до средните стойности с 412 кг на човек годишно, а 86% от него се третира или рециклира. Въпросът за чистотата на въздуха обаче тепърва ще е сред водещите теми в дебата за бъдещото развитие на областта, а решението му е пряко обвързано със съдбата на въглищните електроцентрали.

автор: Адриан Николов

Хасково е сред най-слабо развитите области на Южна България, отчасти поради силната конкуренция на близките Пловдив и Стара Загора. Въпреки подобренията както на пазара на труда, така и в заплатите и доходите на домакинствата през последните години, тя остава встрани от общите процеси на макроикономически подем. Голяма част от обяснението за това може да се търси в ниските нива на инвестиции, по-слабата подготовка на работната сила и липсата на голям брой силни местни предприятия.

• СЛАБАТА ЮЖНА ИКОНОМИКА

Ако сравняваме всички области в страната по БВП на човек от населението, Хасково няма да е на дъното на класацията; сред тези в Южна България обаче по-слабо се представя единствено Сливен. Въпреки че икономиката на Хасково расте относително бързо – през 2015 г. стойността на индикатора е била точно 7 хиляди лева на човек от населението, срещу 9036 лева на човек за 2019 г. – този ръст не е достатъчен за догонване на икономически по-силните съседни области Пловдив и Стара Загора. За сравнение, икономиката на Хасково днес е на равнище на БВП на човек почти наполовина по-ниско от средното за страната, и над 4 пъти по-ниско от това на София.

Част от обяснението за слабата икономическа активност може да се търси в характера на местната индустрия. В периода, в който икономическият подем на водещите области извън столицата беше диктуван най-вече от привличането на нови индустриални инвестиции и придвижването нагоре по веригите на добавена стойност, Хасково остава по-настрани от тези процеси – привличайки по-скоро трудоемки производства с по-ниска добавена стойност. Не че областта няма силни местни предприятия – „Неохим“ и „ПИМ“, например – но икономическият им отпечатък не е достатъчен, за да се съревновава със съседните области, особено ако съдим по отлива на работници към Пловдив и Стара Загора.

• ДЪРЖЕЛИВАТА БЕДНОСТ

Както при някои от другите области с по-слаба икономика, през последните години в Хасково се наблюдава особен феномен – едновременно повишаване на доходите на домакинствата и на дела на бедните семейства. В рамките на десетилетието между 2009 и 2019 г. средният доход на лице от домакинство e нараснал от 3400 на 5678 лева годишно, а делът на домакинствата под линията на бедността за страната – от 22% на 31%. Това е резултат от два процеса: от една страна подобряването на качеството на данните за доходите, а от друга – по-бавният им ръст в Хасково в сравнение със средните за страната стойности, което изтласква все по-голям дял от домакинствата под линията на бедност.

Характерно за повечето области с висока бедност обикновено е по-слабото представяне на пазара на труда, и съответно по-малкия дял на доходите от работна заетост. Случаят на Хасково обаче не е този – данните на Агенция по заетостта сочат, че единствено Симеоновград среща значителни проблеми с безработицата, а за 2019 г. коефициентът на заетост на активното население надхвърля средния за страната и достига 71%. В този смисъл, част обяснението на проблемите с бедността може да се търси и в ниските заплати на наетите, които достигат едва 880 лева средно брутно месечно – видимо недостатъчно за измъкване от бедност, особено за домакинствата само с един трудов доход. Профилът на местната индустрия, в която заплатите остават сравнително ниски, както и липсата на външни инвестиции в дигиталната сфера, са сред обясненията на по-ниските нива на заплащане в областта.

• НЕДОСТАТЪЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Въпреки видимата положителна динамика в рамките на десетилетието и особено след 2014 г., равнищата на преките чуждестранни инвестиции в Хасково остават ниски – 812 евро с натрупване към края на 2019 г., като не успяват да надхвърлят 1000 евро в нито една година, и са близо 7 пъти под средните за страната. Разходите за ДМА рисуват малко по-окуражителна картина, като през последните години достигат до 2/3 от средните за страната равнища. Тъй като областта е в позиция на догонващ, обаче, тези показатели по никакъв начин не са достатъчни за доближаване до средното за страната, та какво остава за лидерите.

В контекста на привличането на инвестиции, няма как да не споменем влиянието на индустриалните зони и интегрираните услуги, които те предлагат. Именно на този подход се дължи част от успеха на Пловдив, който е и основна притегателна точка за част от работната сила на Хасково. По тясното сътрудничество със съседни области в Южния Централен регион може да се окаже ключа към повишаването на инвестиционните потоци към Хасково – в крайна сметка, всяка област има ограничения и от гледна точка на географията, и на достъпа до човешки ресурси. Сътрудничеството с Тракия икономическа зона и насочването на някои по-ниско технологични инвестиции към Хасково са пример в тази посока.

• ДЕМОГРАФСКИ ПРОБЛЕМИ

Няма област в България която да не е изправена пред значителни демографски проблеми, и Хасково не е изключение. Естественият прираст в областта постепенно се влошава, като в рамките на десетилетие е спаднал от -5,4 промила годишно до -8,7 промила годишно, но влошаване със сходни размери се наблюдава почти навсякъде извън водещите центрове, които съсредоточават младото население. Потенциално забавяне на свиването на населението би могло да дойде по линия на вътрешната миграция, но и механичният прираст на Хасково е отрицателен през почти целия период, с изключение на 2014 и 2015 г., когато негативната тенденция продължава към края на десетилетието. Това до голяма степен е очаквано – областите, които привличат население са най-вече тези, в които се създават добре платени нови работни места и стандартът на живот е висок, което няма как да се очаква предвид ниското ниво на икономическа активност и инвестиции.

Притеснително е и обстоятелството, че областта застарява с темпове по-бързи от средните за страната – през 2019 г. на всеки 100 души под 14 години са се падали по 158 над 65 години, а на всеки 100 между 15 и 64 има по 37 възрастни, с тенденция тези показатели на демографското заместване да се влошават относително бързо. Въпреки че този момент все още не е достигнат, свиването на обема на работната сила и покачването на средната ѝ възраст може да се превърна пред значителна пречка пред привличането на инвестиции.

• ОБРАЗОВАТЕЛНИ НЕВОЛИ

Сред ключовите политики в областта на образованието от последните няколко години са мерките за задържане на максимален брой ученици в клас. Хасково обаче видимо среща проблеми в тази сфера, като обхватът на образователната система остава относително нисък – 83% в прогимназиалната ѝ фаза, спрямо средно 87% за страната и над 90% във водещите области. Същевременно, Хасково среща някои трудности както и с относително високия си дял на повтарящите ученици, така и с ранното отпадане от училище.

По-окуражителни са резултатите на зрелостните изпити, които се подобряват през последните години и постепенно се приближават към средните за страната, въпреки че делът на слабите оценки остава по-висок. Ръст се наблюдава и в достъпа до учители, но и там все още не са достигнати средните равнища. По-добрата обвързаност на средното и професионалното образование с профила на местната индустрия и възможностите за преквалификация ще са ключови за бъдещото развитие на областта.

Автор: Адриан Николов

През миналата седмица коментирахме данните за динамиката на населението и фактът, че 51 общини отбелязват ръст на населението през 2020 г. Сега ще се фокусираме върху факторите за промяната в населението на страната, като погледнем към естествения и механичния прираст през 2020 г. Годината на пандемията донесе сериозни промени за демографските процеси в страната. От една страна, имаме рекордна смъртност, което допълнително влошава естествения прираст. От друга страна, се отбелязва и обръщане на механичния прираст, като страната за пръв път от началото на прехода отчита положителна миграция.

През 2020 г. всички области в страната отбелязват отрицателен естествен прираст. На общинско ниво има само една община, която успява да е над нулата – това е община Твърдица, в която има съвсем малък естествен прираст (с 4 души). Община Николаево също е изключение, като там естественият прираст е точно нула. Всички останали общини са на минус, тоест населението им намалява в резултат на естествените процеси. Големите общини, очаквано, са начело на класацията по абсолютен спад на населението по естествени причини, но по-притеснителното е рязкото влошаване на показателите им през последната година.

|Интерактивна версия на картата|

Столична община отчита отрицателен естествен прираст в размер на 4613 души, като в предходни години този показател показва спад в рамките на 2500 души. Това е почти удвояване на отрицателния естествен прираст в столицата. В Пловдив влошаването е подобно – от обичаен спад по естествени причини с 700-800 души на година до 1726 души през 2020 г. Причината за това е във високата смъртност – ръст с 2000. души на смъртността в Столична община и с близо 800 души в община Пловдив. Генерално различията по общини в коефициента на естествен прираст се запазват – големите общини със силни икономики стоят значително по-добре спрямо обезлюдяващите се райони в страната, но влошаването на естествения прираст през 2020 г. е навсякъде, което отразява тежката година.

|Интерактивна версия на картата|

Положителната новина през 2020 г. е обръщането на миграцията и положителния механичен прираст в страната. Общо с 30 715 души нараства населението на страната в резултат на положителния механичен прираст – основно провокиран от завръщането на българи в страната по време на първите месеци на пандемията. Общо 205 общини отчитат положителен механичен прираст през 2020 г., което е безпрецедентно в новата история на страната. За сравнение, през 2019 г. техният брой е под 100. Голямата изненада идва и в тяхната разбивка. Най-големите губещи са традиционните лидери по механичен прираст, тоест големите градове. Столична община губи близо 16 хил. души, Пловдив - над 4 хил. души, а Варна – над 2,3 хил. души. Губят големите градове, но печели тяхната периферия. Периферията на София, Пловдив и Варна е най-големият печеливш от миграцията през 2020 г.

|Интерактивна версия на картата|

Общината с най-голям механичен прираст е Родопи – ръст от 2642 души в резултат от миграцията. На второ място е община Костинброд – механичен прираст от 2269 души. Топ 10 по механичен прираст и съставен почти изцяло от периферни общини на големите центрове. Подобна е картината и в повечето областни градове – в Бургас, Русе и Стара Загора също се наблюдава спад в областния център и ръст в периферните общини. В Габрово пък всички обръщат тенденцията и отбелязват положителен механичен прираст, в т.ч. в областния център. Дори на северозапад, малките и обезлюдяващи се общини отчитат малък положителен механичен прираст. Коефициентът на механичен прираст обаче потвърждава, че промяната е най-отчетлива около трите големи икономическа центъра.

|Интерактивна версия на картата|

Огромната промяна в механичния прираст е резултат от два процеса. Първият е завръщането на българи от чужбина в началото на пандемията и положителната миграция в страната. Макар и в различна степен, това завръщане се наблюдава в цялата страна. Вторият процес е вътрешната миграция, която в годината на пандемия е от големия град към малкото населено място. Това е както реална промяна, така и официализиране на неотчетена досега реалност. Детайлното разглеждане на казуса със селата в Габрово потвърждава това – микс от регистрации на хора, които вече са в съответното село и реално заселване на други от големия град. И двата процеса обаче изглеждаха немислими допреди пандемията. И макар периферията да спечели, за сметка на големия град, водещото отново е, че силните икономически центрове следва да се разглеждат в широк смисъл – ядро и широка периферия, и имат потенциал за промяна.

През миналата седмица ИПИ публикува данни за заплатите по общини за 2019 г. Традиционно темата предизвиква коментари за делението по оста частен-обществен сектор. Днес публикуваме и подробни данни за заплатите в частния и обществения сектор по общини. Данните се отнасят до средната брутна месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение.

Детайлните данни за заплатите показват, че частният сектор играе водеща роля в почти всички общини в „Топ 20“ по размер на средната заплата в страната. Единствено в общините с много силна енергетика ситуацията е различна – високите заплати идват от обществения сектор в Козлодуй и Раднево, а в Гълъбово са високи както в обществения, така и в частния. При всички други в „Топ 20“ – било то Челопеч, Пирдоп и Панагюрище в Средногорието или индустриалните Девня, Божурище и Марица в близост до големите градове, частният сектор генерира високите заплати.

Лидерите сред общините по заплати в частния сектор на практика не се различават чувствително от общата класация за страната. Челопеч[1], Пирдоп (1 984 лв.) и Столична община (1 794 лв.) заемат трите водещи места. Последните две отбелязват добър ръст от около 10% през 2019 г. След тях се нареждат Гълъбово (1 762 лв.), Девня (1 700 лв.), Суворово (1 623 лв.), Елин Пелин (1 544 лв.), Панагюрище (1 488 лв.), Божурище (1 436 лв.) и Белослав (1 420 лв.). Прави впечатление силният ръст в Елин Пелин (18% през 2019 г.), което отразява възможностите в широката периферия на столицата.

В 20 общини се регистрира средна брутна месечна заплата в частния сектор под 600 лв. през 2019 г. Това са почти изцяло много малки общини – като общините Трън и Батак, в които по принцип броят на наетите в частния сектор е малък, а производствените предприятия или изцяло отсъстват, или са в сфери с много ръчен неквалифициран труд и традиционно ниско заплащане. И докато тези 20 са по-скоро крайните примери, то други 53 общини отчитат средна брутна месечна заплата на наетите в частния сектор между 600 и 700 лева. Сред тях има много общини с разнообразен профил, но и много курортни общини – Велинград, Царево и Сапарева баня например влизат в тази група.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Класацията на заплатите в публичния сектор изглежда много различно. На първите три места[2] през 2019 г. са познатите Козлодуй (2 722 лв.), Раднево (2 045 лв.) и Гълъбово (1 688 лв.). След това идват големи общини – Столична (1 581 лв.), Варна (1 393 лв.) и Пловдив (1 333 лв.). “Топ 10” на заплатите в публичния сектор се затваря от Девня (1 332 лв.), Белово (1 296 лв.) и Бургас (1 285 лв.). Спецификата на заплатите в обществения сектор – с голяма роля на администрацията и сфери като образование например, предполага и по-близки нива на заплащане в болшинството от общините. Едва 16 общини отчитат средна брутна заплата в обществения сектор под 800 лв. през 2019 г.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Това разпределение означава, че в повечето общини в страната средната заплата в обществения сектор изпреварва тази в частния. В 56 общини заплатата в частния сектор надвишава тази в обществения – в Средногорието и индустриалните общини около големите градове разликата е около 1,5-2 пъти в полза на частния сектор.  В другите 209 общини обаче средната заплата в обществения сектор е по-висока или в два случая равна на тази в частния сектор. Разликата в някои от тях – например Козлодуй и Раднево, също може да достигне до два пъти – този път в полза на обществения сектор.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Оставяйки настрана столицата, където частния сектор води по заплати, масово сред големите общини общественият сектор все още е лидер по заплати. В общините Пловдив и Варна например заплатата в частния сектор е 80-82% от тази в обществения. Причините са няколко. От една страна индустрията с по-високите заплати е изнесена в периферията на тези градове и попада на територията на съседните общини. В сектора на услугите и туризма все още има недекларирани доходи от труд. В същото време това са общини с много силни социални функции, които концентрират обществени институции с високо заплащане. Заплатите в образованието и здравеопазването във Варна например е сред най-високите в общината, а през 2019 г. вече се отчита и изпреварващото увеличение на заплатите на учителите.

[1] Данните за средната заплата в частния сектор в община Челопеч са конфиденциални. Въпреки това, знаейки високата средна заплата за общината, както и нивата на заплащане в обществения сектор, можем да потвърдим първото място на община Челопеч. Община Мирково остава единствената извън класацията, тъй като при нея данните са конфиденциални както за средната заплата в частния сектор, така и за цялата община. Най-вероятно, при наличието на данни, община Мирково би била сред водещите в страната. 

[2] Данните за заплатите в обществения сектор са конфиденциални за община Сопот. Възможно е средната заплата в обществения сектор в Сопот – поради наличието на много голяма публична компания, да е сред най-високите в страната.

Препоръките на международните организации към България по-често се съсредоточават върху проблемите на национално ниво - от корупцията през съдебната система до качеството на законотворчеството. Новопубликуван анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вместо това се фокусира върху особеностите на местната власт, предизвикателствата пред децентрализацията и растящото неравенство между отделните райони на страната и столицата.

На първо място анализът установява, че България е постигнала значителен прогрес в социално-икономическото си развитие в трите десетилетия след краха на социалистическия режим. Това, очаквано, идва и с трансформация на свърхцентрализираните институции към система на управление и вземане на решения на много равнища. Въпреки това анализаторите на ОИСР отбелязват също, че въпреки скъсяването на дистанцията с икономическото развитие на ЕС, страната остава на опашката и среща значителни проблеми както с подоходното неравенство, така и с бедността.

Сред притеснителните тенденции, очертани в доклада е и задълбочаването на социално-икономическите различия както между отделните региони на страната, така и спрямо централноевропейското равнище след влизането на страната в ЕС, въпреки големите инвестиции в регионално развитие, финансирани от кохезионните фондове. Анализът описва казуса на България като „остров на просперитет“, в който има малка добре развита територия и изостанала периферия – големите разлики в развитието са между столицата и останалите райони, като това важи дори за целия Югозападен район за планиране, който съсредоточава почти ½ от националния БВП, с тенденция делът му да се увеличава; същото важи и за София (столица). Авторите отбелязват развитието на Пловдив, Варна и Бургас като алтернативни икономически центрове и балансьори на столицата, но отвъд тях останалата част от страната остава назад в развитието си.

Като цяло, според доклада регионалното развитие се увенчало със „смесен успех“. Според авторите страната е положила усилия за създаване на по-интегриран подход към регионалната политика, но те са били възпрепятствани от една страна от икономическите проблеми, породени от кризата след 2008 г., а от друга – от все по-задълбочаващите се социални и демографски проблеми на редица региони. Като проблем се изтъква и централизирания („отгоре-надолу“) подход към разработването на регионални политики, който често изключва местната власт от процеса.

Анализът поставя акцент върху обстоятелството, че въпреки няколкото програми и стратегии за децентрализация, България остава силно централизирана. Общините – посочени като единственото равнище на реална децентрализация – реализират едва 20% от публичните разходи (или 7% от БВП на страната), на фона на 34% средно за ЕС (15% от БВП). Фискалната децентрализация се посочва като най-слабото звено на общия процес на децентрализация, въпреки че се наблюдават дефицити и в политическата и административна децентрализация.

Като основно предизвикателство пред местната власт се посочват ниската фискална автономия и ограничените бюджети на общините, които ги възпират да предоставят качествени услуги, да правят инвестиции и да насочват развитието си, особено предвид че общинските харчове се определят до голяма степен от централното правителство. Анализът вижда проблеми и в административния капацитет и демократичния процес на местното ниво.

В най-общ план, авторите на анализа на ОИСР препоръчват няколко стъпки за постигане на реална децентрализация, по-добро регионално развитие и подобряване на дейността на местната власт:

• Преминаване към движен от местното ниво и интегриран подход за регионална политика. Според анализа регионалните политики следва да вземат предвид особеностите на различните райони на страната, и да поставят в центъра на процеса на вземане на решения местната власт. Акцент се поставя и върху качеството на процеса на вземане на решения, прозрачността и координацията между различните местни власти.
• Подобряване на общинската децентрализация: повече капацитет и ресурси и по-добро общинско управление. Авторите посочват, че е необходимо реформиране на настоящите поставени цели за общинска децентрализация и мерките за постигането им. От значение са и подобряването на механизмите на координация между различните равнища на управление, по-ефективната административна децентрализация, както и реалната фискална децентрализация и повишаването на фискалната отговорност на местната власт.
• Реформиране на местната власт с цел повишаване на капацитета и постигане на регионалните цели. Докладът посочва, че е необходимо изясняване на ролите на различните равнища на местна власт. Според авторите областите следва да оперират като деконцентрирани териториални администрации, чиято роля е вертикалната и хоризонтална интеграция и контрол над общините, но не и пряко да се занимават с регионално развитие.

Голяма част от изводите на анализа на ОИСР съвпадат и с тези, направени от ИПИ в рамките на дългогодишната работа на института в областта на местната власт и регионалното развитие. Повече за настоящите предложения на ИПИ за реална децентрализация можете да прочетете на специализирания сайт за фискална децентрализация dvenasto.bg