Новини

Област Русе е сред по-силните икономики на Северна България, най-вече благодарение на добре развитата преработваща промишленост в областния център и околните общини. През последните години обаче тя изостава в развитието си, особено в сравнение с водещите икономически центрове в южната част на страната.

• ВОДЕЩАТА ИКОНОМИКА НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЕВЕР

Северният централен район за планиране е доминиран от икономиките на областите Велико Търново и Русе, като през 2019 г. Велико Търново генерира малко повече БВП от Русе – съответно 2,8 и 2,6 милиарда лева. Претеглен спрямо населението обаче, БВП на дунавската област е малко по-висок - 12,7 спрямо 11,1 хиляди лева на човек от населението годишно, но това отчасти отразява и по-негативните демографски процеси в Русе през последните години. Темпът на растеж на икономиката на областта е сравним със средното за страната, като в рамките на десетилетието между 2009 и 2019 г. БВП на човек от населението се е увеличил от 7,5 на 12,7 хиляди лева. В периода между 2015 и 2019 г. ръстът на русенската икономика остава зад ускореното развитие на водещите икономически центове и особено столицата. Въпреки че в състава на брутната добавена стойност на икономиката на Русе доминират услугите, с 59% от общата БДС, областта има висок дял на индустрията, с 35%. Това се обяснява до голяма степен с профила на водещите компании в Русе. Лидер е групата „Булмаркет“, която обединява трите най-големи компании по приходи в областта - „Астра Биоплант“, „Оберьостерайхише Биодизел България“ и „Булмаркет ДМ“. „Астра Биоплант“ е и в топ 10 на страната с приходи от близо 2 млрд. лв. през 2019 г. (и приблизително 1/5 от приходите на всички фирми в областта).  Автомобилният сектор също играе ключова роля, като се открояват „Витте Аутомотив България“ и „Линамар Лайт Металс Русе“. Сред водещите в услугите е една от най-големите фирми в куриерския бизнес в България, „Еконт Експрес“.

• РОЛЯТА НА ОБЛАСТНИЯ ЦЕНТЪР

Подобно на повечето области в Северна България (тук Варна и Габрово са изключение), икономиката на Русе е съсредоточена почти изключително в областния център. През 2019 г. в община Русе са генерирани 83% от общата добавена стойност по факторни разходи за цялата област, или 1,46 милиарда лева. За сравнение, във втората по добавена стойност община Сливо поле стойността на индикатора е едва 83 милиона лева, в третата Ветово – 70 милиона, а Ценово и Борово едва надминават 10 милиона лева. Претеглена спрямо населението, добавената стойност е най-висока в община Русе (9,3 хиляди лева/човек) и Сливо поле (8,7 хиляди лева/човек), а най-ниска в Борово и Ценово, по 2,1 хиляди лева на човек. Още по-съсредоточено в центъра е разпределението на чуждестранните инвестиции, като община Русе привлича над 99% от всички ПЧИ с натрупване в областта, или 328 милиона евро към края на 2019 г. В сравнителен план, чуждестранните инвестиции в Русе са чувствително под средните за страната – 2,6 хиляди евро на човек за 2019 г., спрямо 3,7 хиляди евро на човек. Сходно разпределение наблюдаваме и при наетите по трудово и служебно правоотношение – в община Русе работят 56,4 хиляди души, но в нито една от останалите броят на наетите не надхвърля 3 хиляди души, а в Борово и Ценово не надминава хиляда. Трябва да се има предвид обаче, че тези данни не вземат предвид ежедневната трудова миграция към околните общини от областния център, която играе важна роля за реалната им работна сила, особено на индустриалната община Сливо поле.

• УДВОЯВАНЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ

В рамките на десетилетието средните брутни заплати в област Русе са се удвоили, от 6,1 хиляди лева до 12,3 хиляди лева годишно. Въпреки този относително бърз ръст обаче те остават значително зад средните за страната стойности, а в рамките на Северния централен район отстъпват и на индустриалния център Габрово. Положителната динамика на заплатите в Русе обаче има относително малък ефект върху бедността и материалните лишения в областта, като през 2019 г. под линията на бедността за страната остават 22,2% от населението ѝ, а в материални лишения – 25,2%, а и при двата индикатора се наблюдава значителен тренд към ръст, съответно с 6,1 и 4,4 процентни пункта в рамките на годината (тук, обаче, част от обяснението може да се търси както в подобрението на качеството на данните, така и в бързото покачване на линията на бедност). За разлика от големите разлики между общините в Русе в икономическото развитие обаче, при средните заплати няма чак толкова голямо разслоение – най-високи са те във Ветово (13,2 хиляди лева/годишно), най-ниски – в Ценово (8,6 хиляди лева/годишно), но в останалите общини с разполагат в диапазона 10-12 хиляди лева годишно. Това най-вероятно е отражение на доминантната роля на водещите индустриални предприятия в областта, които привличат работна ръка от всички общини в нея. Местният пазар на труда обаче е сред по-активните в страната, като дори през кризисната 2020 г. се наблюдава спад в коефициента на безработица, до 2,6% за населението на възраст 15-64 г. Същевременно ръст има в заетостта на същата възрастова група, до 71,4%, въпреки противоположната динамика в повечето области, което навежда на мисълта, че Ковид-19 и ограничителните мерки не са се отразили особено негативно на пазара на труда в Русе.

• ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Доброто представяне на Русе при индикаторите на пазара на труда се обяснява отчасти с благоприятната образователна структура на работната сила. Областта е с един от най-ниските дялове на населението на 25-64 годишна възраст с основно образование – едва 11,7%, при 17% средно за страната, при това с тенденция към бързото свиване на дела им. Висок е делът на висшистите - 31% от работната сила на областта, благодарение и на влиянието на Русенския университет, който позволява местна подготовка без преместване в друга област. Делът на среднистите е57%, което отговаря на индустриалния профил на областта. Русе се справя относително добре и в училищното образование, като на последното издание на зрелостните изпити постига резултати по Български език и литература много сходни със средните за страната (4,19 срещу 4,21). През последните години – отчасти благодарение на повишението на заплатите – постепенно се решава и проблемът с недостига на преподаватели в училище в областта.

• ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

Заедно с останалите северни области, Русе е изправена пред значителни демографски проблеми и свиване на населението. В периода 2010-2020 г. естественият прираст на областта е намалял два пъти, до -13,5 промила, което означава значително по-висока смъртност от раждаемост. Пандемичната година обаче маркира интересен процес, на прехвърляне на население от водещите икономически центрове към по-малките градове, и от големите към малките общини. Въпреки че механичният прираст на Русе също е положителен (+0,7 промила), той не може да се сравнява с други области – близката Габрово, да речем – има положителен миграционен баланс от +10 промила за 2020 г. В рамките на самата Русе също се наблюдава преместване на населението към от областния център към по-малките населени места около него, като община Русе губи малко над 2 хиляди души в рамките на годината, а същевременно Иваново нараства с почти хиляда, Сливо поле – с над шестстотин. Възможно е, разбира се, отчетеното от статистиката да отразява формализиране на предишна миграция в резултат на ограничителните мерки.  

Бургас е област с много особен икономически профил – от една страна, летният туризъм е определящ за много от общините в състава ѝ, от друга преработващата промишленост, и особено рафинерията край областния център остава сред големите генератори на заетост. Това е и причината, поради която траекторията на развитие на Бургас беше засегната по-сериозно от коронавируса и ограничителните мерки – от една страна свиването на международните туристическите потоци неизбежно удари най-големите курорти в страната, но от друга голямата индустрия успя да задържи свободното падане на пазара на труда след масовото затваряне на хотелите и ресторантите. Въпреки това, в средносрочен план областта ще трябва да търси път към диверсификация на икономиката си, особено на крайбрежните общини.

• Свиването на туризма

Масовото ограничаване на международните пътувания, страховете и свиването на доходите на мнозина нанесоха тежък удар върху туристическата икономика на Бургас през 2020 г. Докато в пиковите летни месеци през 2019 г. областта е била посещавана от 5-600 хиляди туристи месечно, то през лятото на 2020 г. този брой е намалял почти наполовина. Основното свиване идва по линия на намаляване на чуждестранните туристи, при които спадът е от порядъка на 4-5 пъти, в зависимост от месеца. До известна степен външното търсене на туристическите услуги в Бургас беше заместено от българи, ограничени в своите възможности да пътуват в чужбина. Те обаче в никакъв случай не са достатъчни, за да заместят свитите приходи от чужденците. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че влиянието на спада на туризма не е разпределено равномерно върху цялата територия на областта – отрасълът играе ключова роля най-вече в крайбрежните общини, като в няколко от тях (Несебър, Созопол, Приморско) хотелите и ресторантите пряко отговарят за повече от половината заетост, а почти цялата останала икономика е свързана с тях. Доколкото повечето прогнози сочат нормализиране на международния туризъм и връщане до пред кризисните равнища чак към средата на десетилетието, икономическите проблеми на бургаските туристически общини най-вероятно ще продължат чувствително по-дълго, отколкото в останалите части на страната.

• Влошаването на пазара на труда

Кризата неизбежно се отрази и върху местния пазар на труда в Бургас. Интересна тук е динамиката на ниво община, тъй като влиянието на ограниченията и икономическата несигурност далеч не е равномерно между тях. Спираме се на годишната динамика на безработицата между август 2019 и август 2020 г. според данните на Агенция по заетостта – месецът на традиционно най-висока заетост както в курортните общини, така и в околните които осигуряват работна ръка за хотелите и ресторантите. Няма община, която да остане незасегната в рамките на кризисната година, но при отдалечената и икономически по-слаба Малко Търново се наблюдава най-малкият ръст, от едва 0,8 пункта. Най-големият ръст пък е в Средец – с почти 7 пункта, до коефициент на безработица от 16% от трудоспособното население. В повечето общини, в това число в областния център, ударът е в диапазона 2-4 пункта, а безработицата остава в порядъка на 4-6%. Въпреки че ръстът на безработицата е видим, в рамките на 2020 г. ударът върху пазара на труда изглежда не толкова тежък, колкото се очакваше в началото на периода на ограничителни мерки. Областта обаче бележи най-голямата загуба на заетост през 2020 г, като за населението на 15 и повече години спадът на коефициента на заетост в рамките на година спада с над 4 пр.п. Обяснение за разминаването между двата индикатора може да се търси в относително високата недекларирана заетост в сектора на хотелите и ресторантите, така и в изтичането на правото на обезщетение за безработица на много от по-младите работници още в хода на първия локдаун.

• Образователното предизвикателство

Големият спад в един от основните двигатели на бургаската икономика създава видима нужда от трансформиране и диверсификация, които да заместят свитите туристически потоци и да направят областта по-държелива на бъдещи шокове. Въпросът е обаче дали областта ще се насочи към развитие на така популярните в последно време високотехнологични услуги, или по пътя на индустрията. Често посоката на специализация се диктува от достъпа на работна сила на местно ниво. Услугите, и особено ИТ и аутсорсингът имат нужда най-вече от висшисти, при това съсредоточени в конкретни области на науката. През последните няколко години обаче делът на висшистите в работната сила на областта намалява, до 22,5% от хората на възраст между 25 и 64 години, на фона на 28% средно за страната и 53% в София за 2019 г. Тази негативна тенденция поставя сериозни пречки пред високотехнологично развитие, въпреки че разликата с останалите конкуренти на Бургас извън столицата не е толкова чувствителна. От друга страна, малък е и делът на хората с основно образование, което доближава профила на работната сила по-скоро до областите, движени от силна преработваща промишленост. Това навежда на мисълта, че не е невъзможно Бургас в бъдеще да търси приближаване към модела на Варна, който разчита на съчетание от силна индустрия в периферията на големия град и разнообразни туристически и дигитални услуги. В тази насока сочат както и възможностите за интеграция с икономиките на Стара Загора и Пловдив по магистрала Тракия, така и потенциала на бургаското пристанище.

• Забавеното развитие

Паралелът между двете морски области и траекториите им на икономическо развитие е почти неизбежен. През изминалото десетилетие Варна обаче успява да запази предимството си и дори леко да го увеличи, като към 2019 г. БВП в северната област достига 16,3 хиляди лева на човек от населението, срещу 13,4 хиляди лева на човек в Бургас. Съдейки по динамиката на останалите макро показатели в хода на пандемичната 2020 г. можем с голяма доза увереност да спекулираме, че разликата между двете области е нараснала още повече. И двете области обаче печелят от развитието на дигиталния сектор в областния център. Причините за разликите може да се търсят в няколко посоки – със сигурност по-голямата роля на туризма в икономиката на Бургас е сред тях, но и различния фокус и по-разнообразната индустрия на Варна. Силните и разнообразни университети във Варна подкрепят и човешкия капитал.

• Големите инвестиции

След София-столица и София-област, Бургас е третата област в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции – през 2018 г. обемът им надхвърля 5 хиляди евро на човек от населението, на фона на 1,6 хиляди евро десетилетие по-рано. Тук обаче голямата тежест е на рафинерията, тоест има голяма концентрация на чуждите капитали. Бургас е интересен случай, тъй като много високите инвестиции не са довели до оживление на местната икономика като цяло и значителен ръст на доходите и спад на бедността. По-разнообразните инвестиции в последните години, в т.ч. развитието на индустриалните паркове в Бургас и притока на дигитални компании, в могат да дадат тласък на местната икономика. Случаят на областта е интересен от гледна точка на теорията именно по тази причина – видимо, рецептата за подобряване на състоянието на местната икономика чрез привличане на големи чужди инвестиции не води автоматично до добри резултати. Възможно обяснение, разбира се, е че ефектът на някои от големите инвестиции в областта, особено в автомобилния сектор, все още не са успели да тласнат нагоре благосъстоянието в нея.

Автор: Адриан Николов

Преброяването на населението води със себе си както събирането на много уникални данни, които се събират веднъж на десетилетие единствено чрез него, така и подобрения в качеството на онези, които статистиката създава чрез своите извадкови проучвания. В настоящия текст ще разгледаме няколко интересни примера и прогнози за последствията от преброяване ‘2021. Важно е да се знае и също така, че резултатите от преброяването ще можем да очакваме чак след месеци заради времето за обработка.

Ето и няколко спекулации за възможни резултати след преброяването и обработката на данните:

1) Населението ще бъде коригирано надолу. Имайки предвид динамиката на основните дългосрочни демографски процеси у нас, преброяванията неизбежно водят до корекция на населението, тъй като оценките на база на естествения прираст и миграцията никога не са напълно точни. Между 2010 и 2011 г. разликата е почти 178 хиляди души, и най-вероятно новото преброяване ще регистрира сходен, ако не и по-силен, спад. Ефектът върху населението на някои по-малки и по-слабо икономически развити области и общини също ще е значителен, като ще разберем истинските измерения на обезлюдяването на тези региони. Трябва обаче да отчетем и ефекта на пандемията, която обърна обичайните демографски тенденции и може да доведе до изненади в преброяването за някои население места.

2) БВП на човек от населението ще нарасне. Тази промяна е до голяма степен следствие от намаляването на знаменателя на съотношението – доколкото брутният вътрешен продукт не се влияе от резултатите от преброяването, то свиването на населението ще тласне нагоре относителното му изражение, често ползвано за сравнения между равнищата на икономическото развитие и стандарта на живот на отделните държави. Това важи и за всички други индикатори, които се изчисляват като средна стойност  „на човек от населението“.

3) Данните за пазара на труда ще се нормализират. Заради отдалечаването от предишното преброяване, данните от Наблюдението на работната сила (LFS) на НСИ страдат от неточности, като този проблем е особено видим на областно ниво. През 2020 г., да речем, при оценката на безработицата има ниска точност в Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Ямбол, Кюстендил, София (област), Кърджали, Хасково, като в много от тези области коефициентът е очевидно подценен. И докато при безработицата е възможна корекция с изчерпателните данни на бюрата по труда, публикувани от Агенция по заетостта (и съответно виждаме отклонения от цели пет процентни пункта при някои области), то при заетостта данните на НСИ нямат алтернатива. Благодарение на концентрирането на все повече население в градовете – което преброяването вероятно ще отчете - пък е възможно да видим и спад в коефициентите на заетост на по-урбанизираните области.

4) Ще има пренареждане в данните за бедността. Казаното за Наблюдение на работната сила важи с пълна сила и за Изследването на доходите и условията на живот (SILC). Докато делът на бедните под областната линия на бедност е известен, то при доходите на домакинствата данни липсват за 8 области, а при други 17 те са с над 10% статистическа грешка. Имаме основания да очакваме, че ще има значителни размествания в областните данни за бедността и материалните лишения.

5) Въпросът „Кой е вторият град“ ще намери своя отговор. Въпреки че обичайното знание сочи, че втора по размер на населението е община Пловдив, то Варна топи разстоянието значително през последните три десетилетия дотолкова, че разлика през 2020 г. е едва 500 души. Доколкото и двете общини са магнит за население заради силните си икономики и добра траектория в периода на икономически подем единствено изчерпателното преброяване може да разреши въпроса кой е вторият по население град в страната.

6) Перифериите на икономическите центрове ще се разширят. Изследването на ИПИ „Икономическите центрове в България“ дефинира периферията на водещите местни икономики през ежедневната трудовата миграция. Подобренията в инфраструктурата от последното десетилетие позволява на центровете да привличат работна сила от по-далеч, а последните данни за миграцията сочат към отлив на населението от големите градове към по-малки, но близки общини. В резултат най-вероятно ще видим разширяване на перифериите на по-големите икономически центрове и засилване на ежедневната трудова миграция.

7) Броят на общините, които не отговарят на минималния брой население ще нарасне. Трайна тенденция е миграцията от малките общини към големите градове на страната и техните периферии. През 2020 г. броят на общините, които не отговарят на минималния брой население за създаване на община от 6 хиляди души, заложен в ЗАТУРБ достига 74, а в „граничната“ зона с до 7 хиляди души са други 14. По тази причина преброяването е и добър момент за подновяването на дебата за провеждането на териториално-административна реформа, която да сведе броя на общините до тези, които наистина могат да се самоуправляват и да водят самостоятелна политика.

8) Оценката на качеството на жилищния фонд ще намалее значително. Подробните данни за състоянието на жилищата ще демонстрират лошото им състояние навсякъде, и особено извън големите градове и перифериите им. Тук важна роля играе и постепенното остаряване на панелните жилища, чиито „срок на годност“ идва все по-близко. Изчерпателните данни от преброяването ще представляват и своеобразна оценка на програмите за саниране на сгради, които са в центъра на националната жилищна политика от известно време.

Това, разбира се, са само малка част от информацията, която ще бъде разкрита от преброяването. Дори и само част от тези предположения да се окажат верни, то цели държавни политики ще трябва да се рекалибрират спрямо „новите“ реалности. Резултатите ще имат отношение към политиките в сферата на здравето, социалните политики, инфраструктурата - списъкът е дълъг, и по тази причина е ключово правилното провеждане на преброяването и анализиране на резултатите.