Новини

На 6 февруари 2014 г. ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”, осъществяван с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

В кръглата маса участваха експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие и статистика.

На събитието бяха представени основните наблюдения от второто издание на изследването. Проведоха се два дискусионни панела, по време на които бяха разгледани предизвикателства пред социалното и икономическо развитие на областите в страната и ключовите фактори за растеж на областите. Бяха обсъдени и различни насоки за бъдещи тематични анализи в рамките на проекта.

ИПИ иска да благодари на всички експерти, взели участие в дискусията. Направените от тях препоръки и коментари са от ключово значение за подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.

На 11 декември 2013 г. икономистите от ИПИ Десислава Николова и Петър Ганев посетиха Кюстендил по покана на областния управител Иван Каракашки.

Снимка:  Влади Владимиров, Дарик-Кюстендил

Икономистите представиха резултатите от изследването си за възприятието за корупция в Кюстендилска област и страната, което е част от публикацията „Регионални профили: показатели за развитие 2013”.

Кюстендилска област е една от областите с най-високите възприятия за корупция. Бизнесът поставя средна оценка - 2,5, при средна за страната - 3,4. Гражданите дават оценка 2,37, при средна за България 2,67.

ИПИ представи 11 препоръки за борба с корупцията, целящи увеличаването на прозрачността и ефективността на мастните администрации, както и за въвличането на гражданите и бизнеса в този процес.

Събитието беше широко отразено в местните медии:

• Дарик Радио Кюстендил
• в-к Струма
• Кюстендилски новини
• в-к Вяра

�

Явор Алексиев, Борислав Тончев*

През третото тримесечие на 2013 г. броят на заетите в икономиката отбелязва лек спад на годишна база, след две поредни тримесечия на ръст в първата половина на годината. Заетите в икономиката в периода юни-август 2013 г. са с 5 хиляди души по-малко от същия период на 2012 година.

Все пак в повечето области (16 от 28) се наблюдава увеличение на броя на заетите на годишна база. Ето и по-интересните явления и тенденции на трудовите пазари в областите през третото тримесечие:

• В сравнение с миналата година, най-добре през това тримесечие се представя пазарът на труда в Северозападния и Южния централен район на страната. Всички области в тези два района регистрират увеличение на броя на заетите на годишна база.
• И през третото тримесечие на годината заетостта в четири области от Северна България остава под 40%. Това са Видин (38,6%), Ловеч (39,1%), Разград (39,4%) и Силистра (38,4%).
• На годишна база най-голямо увеличение на броя на заетите се забелязва във Варна (10,7 хил.), София-град (7,7 хил.) и Пазарджик (5,6 хил.). Най-голям спад е регистриран в Стара Загора (-15,7 хил.), Благоевград (-9,5 хил.) и Ямбол (-4,8 хил.).
• В процентно отношение най-голямо е увеличението на броя на заетите в Монтана (8,4%), Видин (6,2%) и Варна (5,7%). Най-голям спад е регистриран в Стара Загора (-11,3%), Търговище (-9,2%) и Силистра (-9,0%).

Методология на представяне на резултатите: В преобладаващата част от областите в страната възстановяването на пазара на труда започва през 2011 година. За проследяване процеса на възстановяване в отделните статистически райони и области в страната са използвани данни за броя на заетите лица и коефициентът на заетост на населението над 15-годишна възраст през периода първо тримесечие на 2010 година - трето тримесечие на 2013 година. Таблиците, които предхождат анализа на всеки един от статистическите райони, имат за цел да илюстрират наличието на тенденции в увеличаването или в намаляването на броя на заетите в местната икономика на годишна база. За целта всяко второ поредно тримесечие на увеличаване на броя на заетите на годишна база е маркирано в зелен цвят, а всяко второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база - в червено.

Северозападен район

За пръв път от началото на 2010 г. насам Северозападният район отбелязва устойчиво покачване (две поредни тримесечия) на броя на заетите на годишна база. През третото тримесечие на 2013 г. заетите се увеличават във всички области в сравнение със същия период на миналата година. Най-ясно изразени остават положителните тенденции във Видин и Плевен. Интересен момент е прекратяването, макар и едва доловимо, на тенденцията на намаляване на годишна база на заетите в област Ловеч след 10 поредни тримесечия на спад. Положителни тенденции се забелязват и в областите Монтана и Враца, макар заетостта и в двете области да остава сред най-ниските в страната.

Северен централен район

Габрово е единствената област в Северен централен район, в която има устойчиво покачване на заетите лица от лятото на 2012 г. насам. Областта е и лидер с 49,6% коефициент на заетост за третото тримесечие на 2013�г. Тази стабилност на покачване на броя на заетите не се отнася за другите четири области, като Разград и Силистра остават две от четирите области в страната със заетост под 40%. През две от последните три тримесечия броят на заетите лица в Русе пада под 90 хил. души при средно 105 хил. заети през 2010 година.

Североизточен район

За трето поредно тримесечие заетостта в Североизточния район се увеличава, главно благодарение на добрите данни за броя на заетите през летните месеци в област Варна. За пръв път от лятото на 2010 г. насам броят на заетите лица в най-голямата област доближават 200 хил. души. Сравнително стабилно се представя и пазарът на труда в област Добрич, която регистрира и най-високата заетост в района през последните две тримесечия, благодарение на засилващите се през последните три години сезонни тенденции на местния пазар на труда. От началото на 2012 г. област Търговище не може да излезе от цикъла на постоянно намаляващия брой заети на годишна база. Така коефициентът на заетост на областта е най-ниският за последното тримесечие в сравнение с останалите в района – едва 41,1%.

Югозападен район

Югозападният регион отбелязва устойчив спад на заетите на годишна база за трето поредно тримесечие. София-град и Софийска област са двете области, които са изключения за района за третото тримесечие на 2013 г., но те не успяват да компенсират спада при другите, въпреки че 75% от заетите в целия район работят в тях. Стабилен растеж на заетите има само в столицата и тя остава с най-висок коефициент на заетост от 56,5%. Най-чувствителен е спадът на броя на заетите в Благоевград – 6,3% на годишна база.

Южен централен район

Броят на заетите лица във всички области от Южния централен район на страната бележи ръст за трето поредно тримесечие на годишна база. През третото тримесечие на 2013 г. заетите в района за пръв път от лятото на 2010 г. насам надхвърлят 600 хиляди души. В сравнение със същия период на миналата година най-чувствителен ръст на заетите отбелязват Пазарджик и Хасково. Въпреки че заетостта в двете области остава под средната за района, устойчивите тенденции на пазара на труда в тях са от водещо значение, тъй като над 35% от заетите работят именно там. Добрите данни за Пазарджик означават, че заетостта в областта е стигнала дъното си в края на миналата година, а средногодишния показател за 2013 г. ще отчете стойности над 40%. Устойчивият ръст на работните места в Пловдив и Смолян през последната година, както и традиционно силните за тези области последни тримесечия на годината, дават основания за по-нататъшно повишаване на заетостта в края на годината.

Югоизточен район

След пет поредни тримесечия на растеж на броя на заетите на годишна база, в област Бургас отново се забелязва, макар и минимален, спад. В същото време силните първи две тримесечия на годината и увеличаващата се през последните години устойчивост на пазара на труда в зимните месеци вещаят достигане на най-високите нива на средногодишна заетост в областта от 2008 г. насам.

Сривът на заетостта в Стара Загора е изненадващ на фона на добрата за областта 2012-та година, но е разбираем на фона на предприетите съкращения в редица предприятия от областта през тази година. От последното тримесечие на 2012 г. насам заетите в областта са с минимум 10 хиляди по-малко отколкото същото тримесечие на предходната година. Извършените и очаквани съкращения в здравната и енергийната система, както и преустановяването на строителните дейности около магистрала Тракия оказаха негативно влияние върху заетостта в целия район.

Единствено област Сливен успява да поддържа увеличението на заетите, започнало през миналото тримесечие, докато Ямбол се представя колебливо.

* Борислав Тончев е стажант в ИПИ

Анализът "Регионални профили: показатели за развитие 2013" представя социално-икономическото състояние и развитие на областите в България въз основа на 58 индикатора, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда. Изследването съдържа както икономически и социален портрет на всяка една от 28-те области, така и тематични анализи върху следните теми:

• Фактори за развитие на регионите;
• Данъчна политика на местно ниво;
• Пазарът на труда в годините на криза;
• Клъстерен анализ на 28-те области (групиране по сходства и различия).

Явор Алексиев

Бързото и качествено административно обслужване и върховенството на закона са два от най-важните елементи, които характеризират качеството на бизнес средата. През м. май 2013 г. ИПИ проведе анкетно проучване сред 1680 фирми от цялата страна като част от предстоящото второ издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.[1] След обработката на данните от анкетите бяха получени някои интересни резултати, основните от които са обобщени по-долу.

Изводи:

• За втора поредна година данните показват връзка между оценката на бизнеса за качеството на административното обслужване в страната и възприятията за корупция.
• Според оценката на бизнеса, взаимодействието с областната и общинската администрации е най-добро във Варна, Бургас и Пловдив, а най-слабо във Велико Търново, Кърджали и Кюстендил.
• Бизнесът оценява корупцията като най-висока във Велико Търново, Кюстендил и Перник, а най-ниска - в Смолян, Монтана и Търговище.
• Разликата в оценките на отделните характеристики на административното обслужване между най-високо оценените и най-ниско оценените области е много по-малка от тази при корупцията. Това означава, че докато нивото на административно обслужване е сходно в голяма част от страната, възприятията за корупция в отделните области са много по-различни.

Оценка на бизнеса за работата и взаимодействието с администрацията

Оценката на работата и взаимодействието с областната и общинската администрация включва оценка за отзивчивостта на служителите, тяхната квалификация и умения, скоростта на административното обслужване, яснотата на местните изисквания и регулации, и неподкупността на администрацията като цяло. През 2013 г. цялостната оценка на бизнеса за взаимодействието с местната администрация е по-ниска от тази през 2012 г. – 3,3/5,0 при 3,5/5,0 през миналата година.

Фигура 1: Характеристики на административното обслужване. Най-високо и най-ниско оценени области през 2013 г.

Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса

Бележка: Разликата демонстрира разминаването между най-високата и най-ниската оценка на всяка една от характеристиките на административното обслужване. Оценките са базирани на петобална скала, където оценка „1” означава „много лошо”, оценка „3” означава „средно”, а оценка 5 „много добро”.

Най-високо оценените елементи на взаимодействие с администрацията са отзивчивостта на служителите и тяхната квалификация. Това са и двете характеристики, при които се забелязва най-малко разминаване между отделните области. Прави впечатление още, че дори в най-ниско оценените по тези две характеристики на административното обслужване области, качеството е определено като „средно”.

Най-ниско оценена е скоростта на административното обслужване, както и яснотата на изискванията на местните администрации. Тук се забелязват и най-големите разлики между отделните области.

Тенденции: Промяната на някои от въпросите, включени в обхвата на анкетния лист за бизнеса, прави директното сравнение между данните от 2012 г. и тези от 2013 г. некоректно. Все пак си струва да се отбележи, че за втора поредна година Бургас е сред трите най-високо оценени области по отношение на взаимодействие с администрацията, а Кюстендил - сред трите най-ниско оценени. Втора поредна година на висока оценка (топ 5 на най-високо оценените области) регистрират още Смолян и Пазарджик, а сред най-ниско оценените отново е администрацията в Стара Загора.

Възприятия за корупция

Анкетата оценява възприятията на бизнеса за корупция в областната администрация, общинската администрация, полицията и органите на съдебната власт в областта, както и местните подразделения на Инспекцията по труда. През 2013 г. цялостната оценка на възприятията за корупция в страната се влошава от 3,4/5,0 през 2012 г. до 3,3/5,0.

Фигура 2: Възприятия за корупция. Най-високо оценени и най-ниско оценени области през 2013 г.

Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса

Бележка: Разликата демонстрира разминаването между най-високата и най-ниската оценка за наличието на корупция в изброените институции. Оценките са базирани на петобална скала, където оценка „1” означава „много високо ниво на корупция”, оценка „3” означава „средно ниво на корупция”, а оценка 5 „много ниско ниво на корупция”.

По отношение на възприятията за корупция, разминаванията в страната са сериозни. За най-висока се счита корупцията в общините и в органите на съдебната власт, а за най-ниска - в местните подразделения на Инспекцията по труда. Корупцията е най-висока във Велико Търново, Кюстендил и Перник, а най-ниска - в Смолян, Монтана и Търговище.

Тенденции: За втора поредна година Смолян и Търговище са сред трите области с най-ниски възприятия за корупция, а Перник и Кюстендил – сред трите области с най-високи възприятия за корупция. За втора поредна година Велико Търново се нарежда сред 5-те области с най-висока корупция в страната.

Данни на национално ниво

Административно обслужване и корупция - За втора поредна година данните сочат за връзка (умерена положителна корелация – 0,65) между оценката на бизнеса за качеството на административното обслужване в страната и възприятията за корупция на бизнеса.

Фигура 3: Оценка на взаимодействието с местната администрация и възприятията за корупция

Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса

Бележка: Оценката за работата на администрацията е базирана на петобална скала, където оценка „1” означава „много лошо”, оценка „3” означава „средно”, а оценка 5 „много добро”. При оценката за корупция оценка „1” означава „много високо ниво на корупция”, оценка „3” означава „средно ниво на корупция”, а оценка 5 „много ниско ниво на корупция”.

Нерегламентирани плащания - Близо 15% от анкетираните са на мнение, че нерегламентирани плащания от фирмите в техния сектор към администрацията с цел получаване на обществени поръчки се правят „често” или „много често”. Близо 12% смятат, че това се случва „често” или „много често”, когато става дума за получаване на регистрации и разрешения от местната власт.

Фигура 4: Нерегламентирани плащания и подкупи, % от отговорите

Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса

Електронни услуги - Електронни услуги са ползвали 21,7% от фирмите с персонал до 10 души и 34,7% от фирмите с персонал между 11 и 50 души. Най-често от предлаганите електронни услуги се възползват големите фирми, като през последните 12 месеца преди провеждането на проучването това са сторили 50,4% от тях. Малките и средните фирми определят тяхното качество като „по-скоро високо” (3,48/5,00). По-висока е оценката на големите фирми (3,77/5,00).

Фигура 5: Електронни услуги, предоставяни от общинската и областната администрация, % от отговорите

Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса

�

[1] Изследването ще бъде представено на 14 ноември 2013 г. Наред с преглед на социално-икономическото развитие на 28-те области в страната, изследването включва и няколко тематични анализа, включително върху пазара на труда в отделните райони на страната, както и върху тенденциите в данъчната политика на местно ниво.

Явор Алексиев

По всичко личи, че икономиката най-сетне започна да създава работни места. През второто тримесечие на 2013 г. броят на заетите е с 26,5 хиляди души по-висок от този през същия период на миналата година. В същото време забавящият се икономически ръст е в състояние да обърне тази дълго чакана положителна тенденция. Резултатите от проведено от ИПИ социологическо проучване за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2013” (предстоящо публикуване през ноември 2013 г.), също не дават особено добри индикации за развитието на пазара на труда в страната през следващите 12 месеца.

Ролята на сезонната заетост

От публикуваните през този месец данни на НСИ става ясно, че ръстът на броя на заетите в сезонните отрасли през второто тримесечие (селското стопанство, хотелиерство и ресторантьорство и др.) е чувствително по-висок от наблюдаваните през последните години. В сравнение с 2012 г. наетите в сектор „Селско, горско и рибно стопанство” са с тринадесет хиляди повече, а тези в „Хотелиерство и ресторантьорство” с четиринадесет хиляди повече. Това прави трудна еднозначната оценка доколко новите работни места през последните месеци са следствие от цялостно подобрение в икономиката или от по-силен туристически сезон.

Динамиката на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение за първите две тримесечия в различните райони на страната също сочат по-скоро засилени сезонни тенденции. За периода април-май 2013 г. се наемат хора най-вече в области с традиционно висока заетост през летните месеци. В сравнение с първото тримесечие на годината, средният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие, се увеличава с 16,8% в Бургас, 7,8% във Варна и 8,8% в Добрич. Следващите добре представящи се през тази година области са Търговище и Шумен, където обаче нарастването е в размер на 2-3%. През 2012 г. ръстът е бил съответно 13,9% в Бургас, 7,0% във Варна и 5,7% в Добрич.

Нагласите на бизнеса

Въпреки положителните сигнали за увеличаваща се заетост през последните месеци, бизнесът не изглежда особено оптимистично настроен за ситуацията на пазара на труда в страната през тази и следващата година.

За целите на предстоящото второ издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, през м. май 2013 ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми в цялата страна. Един от въпросите, включени в него, имаше за цел да провери очакванията на бизнеса относно динамиката на броя на заетите в периода юни 2013-юни 2014 г. Резултатите са показани на приложената графика чрез визуализиране на осреднената оценка на анкетираните представители на бизнеса относно намеренията им за наемане или освобождаване на персонал. Резултат над 3 показва очаквания за наемане на повече хора, а резултат под 3 за съкращения.

Очаквания на бизнеса за динамиката на заетите в периода юни 2013-юни 2014

Източник: ИПИ, „Регионални профили: показатели за развитие 2013”

Бележка: Данните са от м. май 2013 г. Резултат над 3 показва очаквания за наемане на повече хора, а резултат под 3 за съкращения.

Бизнесът очаква увеличаване на броя на заетите в 10 области: Бургас, Търговище, Пазарджик, Перник, Пловдив, Благоевград, Ямбол, Добрич, Сливен и Кърджали. Любопитен факт е, че от тях само Добрич и Търговище са в Северна България. В Кюстендил и Стара Загора промяна на броя на заетите не се очаква, а във всички останали области се очаква спад.

Рано е за оценки

По всичко личи, че ясна оценка за състоянието на пазара на труда в страната ще може да бъде направена най-рано в края на третото тримесечие, когато голяма част от сезонните работници бъдат освободени. Въпросът е дали инерцията на пазара на труда и евентуално на икономиката като цяло ще бъдат достатъчни, за да се запази заетостта на по-добро ниво в сравнение с предходната година. По-силният летен сезон прави предварителни оценки на база динамиката от предходни години несигурни. На този етап данните изглеждат положителни, но нагласите на бизнеса са по-скоро в другата посока.

Петър Ганев

На фона на продължаващите протести в страната и новините за евентуална актуализация на бюджета, през последните дни отново се заговори за промени в осигурителната система. Чуха се всякакви екстравагантни и дори противоконституционни предложения, като това да се „вземат” парите от частните пенсионни фондове, но отново малко внимание бе отделено на влиянието на минималните осигурителни прагове върху заетостта в страната. Нека напомним, че това неглижиране на темата е неизменна критика в докладите и позициите както на ЕК[1], така и на МВФ[2]. Ето че сега разполагаме с още данни, които категорично показват размерите на проблема и досега не са ставали публично достояние.

През миналата година публикувахме анализ на осигурителните и административно-регулаторни тежести върху труда в страната и за пръв път посочихме с конкретни данни, че един на всеки четирима се осигурява на или близо до минималния праг. Сега, отново благодарение на работата на колегите от НОИ, разполагаме не само с данните и за 2012 г., но също и с разбивка по региони[3]. Аналитично неведнъж е посочвано, че този проблем е предимно регионален, но досега конкретни данни никога не са били цитирани. А те са повече от тревожни.

Очаквано в София подобен проблем почти няма – едва 5% от работещите в столицата се осигуряват на или близо до минимума. С други думи, заплатите в София са сравнително високи и покачването на минималните прагове не оказва сериозно влияние. В страната обаче положението е коренно различно. В Хасково например, почти 60% от осигурените са на или близо до минимума. Това означава, че всяко покачване на минималните прагове автоматично оскъпява труда на повече от половината заети в Хасково, което неизбежно притиска заетостта надолу.

Осигурени на или близо до минимален праг (% от осигурените по региони, 2010-2012)

Източник: НОИ

* Използвани са данни на НОИ за 16 икономически дейности за периода 2010-2012 г., които обхващат близо 1 млн. осигурени лица. За осигурени на или около минимума се приемат всички, които се осигуряват на или близо до прага – с толеранс от 10% над административно определения праг.

Така е и в други региони – в Благоевград, Видин и Плевен 50% от заетите се осигуряват около минимума. В Русе и във Варна 40% са около минимума. С други думи, ако оставим настрана София, то из страната минималните осигурителни прагове играят изключително важна роля, като всяко тяхно движение автоматично влияе на поне половината заети. Нещо повече, през последните години влиянието на минималните прагове се разширява. Един от най-сериозните удари е във Варна, където през 2010 г. 25% са били около минималния праг, а през 2012 г. вече говорим за близо 40% на и около минимума.

Всичко това съвсем не ни изненадва, а просто потвърждава вече изказани аргументи. Системата на минималните осигурителни прагове има изключително силно влияние в страната, което бива неглижирано на фона на София. Сляпото покачване на минималните прагове в годините на криза, тоест със спадаща заетост, направи така, че вече почти половината от заетите в страната (без София) са на или близо до минимума и всяко покачване на праговете автоматично депресира заетостта в много региони. Това е едно от обясненията за проблемите на пазара на труда и липсата на нови работни места, потвърдено както от международните наблюдатели и институции, така и от конкретните данни. Необяснимо е желанието на институциите да коментират всякакви теми, както посочихме – и противоконституционни такива, но упорито да отбягват всеки критичен поглед към системата на минималните прагове и ефектите върху работните места.