Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

03.04.20152014: Спад на безработицата и ръст на заетостта в българските региони

Ако благоприятните тенденции от 2014 г. се запазят, съвсем скоро няма да говорим за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда.

Равносметката за пазара на труда през 2014 г. безспорно е положителна – увеличаваща се заетост и намаляваща безработица. Въпреки че темпът на възстановяване остава различен в отделните региони, преобладаващата част от картата на България показва едновременен спад на безработицата и ръст на заетостта за първи път от началото на кризата.

Регионалният преглед показва че:

  • Безработицата сред населението на 15 и повече години намалява в 21 области на страната и се увеличава в 7;
  • Заетостта сред населението на 15 и повече години[1] се увеличава в 18 области, намалява в 9, а в една (Габрово) остава непроменена;
  • В 16 от областите на страната се наблюдава едновременно спад на безработицата и повишаване на заетостта при едва 6 такива области през 2013 г.;
  • В едва 4 области на страната се наблюдава едновременно ръст на безработицата и спад на заетостта при 9 такива области през 2013 година.

Фигура 1: Области, в които 2014 г. е подчертано силна или слаба за пазара на труда

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Притеснителен остава фактът, че с изключение на област Монтана, цяла Северозападна България остава в дълбока криза. Пазарът на труда в области като Видин, Ловеч, Враца и Силистра (в Северният централен район) не само не се възстановява, но и коефициентът на заетост сред� населението на 15 и повече години[2] остава под критичния минимум от 40%.

София (столица) пък е доброто изключение на Югозападна България, където, въпреки сравнително благоприятното последно тримесечие, пазарът на труда в области като Благоевград и София (област) продължават да изпитват затруднения в създаването на работни места.

Въпреки това цялостната картина на областно ниво за 2014 г. е подчертано положителна, като през втората половина на годината дори се наблюдава по-активно създаване на заетост в северната част на страната и най-вече – в областите Велико Търново и Варна.

И все пак – кога ще бъдат достигнати нивата на заетост преди кризата?

Ако темпът на увеличаване на броя на заетите от 2014 г. се запази, средногодишните нива на заетост от силната за икономиката 2007 г. могат да бъдат достигнати още тази година. От тях ни дели едва един процентен пункт, за чието преодоляване, в зависимост от промяната на броя на населението, ще ни трябват между 40 и 50 хиляди работни места. За достигането на рекордните нива на заетост от 2008 г., обаче, ще ни е нужна поне още година.

Фигура 2: Заетост на населението над 15-годишна възраст през 2008 и 2013 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

На областно ниво нещата стоят малко по-различно. Някои области като Кърджали, Велико Търново, Разград и Шумен вече достигнаха нивата на заетост на населението на 15 и повече години, отчетени през 2008 година. Всички те, обаче, са области, в които заетостта е принципно по-ниска от средната за страната, а в някои от тях е дори близо до 40%. От по-големите области в страната, най-близко до достигане на пиковите нива на заетост преди кризата са Бургас и Пловдив. София (столица) и Варна все още остават далеч. В страната има и области, в които кризата на пазара на труда продължава с пълна сила, такива са Ловеч, Кюстендил и Благоевград. �

Въпросът на 2015: „Доколко устойчиво е възстановяването?“

Отговорът на този въпрос не е лесен. Въпреки че тенденциите в много региони на страната изглеждат устойчиви и са подплатени с добри икономически аргументи (реализирани и планирани инвестиции по места, подобряваща се инфраструктура и очаквания сред бизнеса и др.), данните за състоянието на пазара на труда в страната не вдъхват особена надежда, че най-доброто тепърва предстои. Сериозни проблеми остават структурните характеристики на безработицата у нас, ниската инвестиционна активност и демографските тенденции.

Така например, коефициентът на заетост на населението над 15 години в област Видин за 2014 г. е едва 38,8%, което е с едва 0,3 процентни пункта под нивата от 2008 г. В същото време заетостта на населението на възраст 15-64 г. вече е по-висока от тази през 2008 г. – 55,3% спрямо 54,8%. По-висока заетост на населението в работоспособна възраст се наблюдава още във Велико Търново (60,0% спрямо 58,3%), Разград (52,8% спрямо 49,7%), Шумен (58,7% спрямо 56,5%) и Кърджали (61,1% спрямо 52,9%).

Въпреки че място за по-нататъшно подобрение на пазара на труда има (заетостта на населението на възраст 15-64 г. през 2014 г. е 61% при 64% през 2008 г.), капацитетът на българската икономика да генерира заетост в отсъствието на значителен външен капитал изглежда ограничен. Огромният резерв от работна сила е сред хората с начално и по-ниско образование, чиито коефициент на заетост, макар да се повишава през 2014 г., остава едва 19,2% за населението в работоспособна възраст. При лицата с основно образование този коефициент е 32,3%, докато при лицата със средно и висше е много по висок – съответно 65,2% и 81,7%.

Пътят напред

Ако благоприятните тенденции от 2014 г. се запазят, съвсем скоро няма да говорим за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда. Последната определено има нужда от подкрепа от страна на управляващите. Тук обаче не говорим за създаване на субсидирана заетост по българска традиция, а за гарантиране на оптимални условия за естествено създаване на работни места. Повишаването на осигурителната тежест и на минималната работна заплата (и то в период на стагниращи потребителски цени) определено не е това, от което пазарът на труда се нуждае в момента.

Новата експанзия ще има нужда от нови аргументи, между които образователна реформа, ревизиране на анахроничното трудово законодателство и подобряване на качеството на програмите за преквалификация. Ще има нужда и от още нещо – промяна на мисленето на българина и� свикване с мисълта, че личностното развитие и квалификацията не свършват на изхода от училището/университета, а продължават цял живот.

�


[1] Заетостта на населението на възраст над 15 г. е в известна степен инертен индикатор, който се влияе все по-силно от влошаващата се възрастова структура на населението в страната. Поради увеличаващата се продължителност на живота у нас и съответно увеличаващия се дял на населението на възраст над 65 години (два фактора, които намират отражение в знаменателя на уравнението), този коефициент е по-малко чувствителен към нарастването на броя на заетите лица от, например, коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 години. Въпреки това той остава ключов и до голяма степен по-представителен за цялостното социално и икономическо състояние на областите в страната.

[2] Дори при населението на възраст 15-64 г. заетостта в тези области остава далеч под средната за страната.

Към началото Прочети повече

13.03.2015Особености на здравеопазването по региони

Големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво.

От 2012 г. Института за пазарна икономика изследва състоянието и развитието на социалните и икономическите процеси на регионално ниво в България. Представяме на вниманието Ви тематичен анализ за състоянието на някои аспекти от здравноосигурителната система в страната, както и оценките за удовлетвореността на населението за предоставяните здравни услуги.

| пълен текст на изследването |

От направения преглед на системата на здравеопазване по региони и проведените социологически проучвания ясно се открояват две заключения. Първото е, че се наблюдават огромни различия между осигуреността на населението с лекари, медицински специалисти и здравна инфраструктура, които повдигат едновременно въпроси за достъпността до здравни услуги и относно тяхната ефективност. Второто заключение е, че наличието на повече болнични легла на глава от население, повече лекари, медицински сестри, екипи за спешна медицинска помощ и др. не води автоматично до по-високо качество на здравните услуги и по-голяма удовлетвореност на населението от тях.

Съдейки по броя на леглата в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) на 10 000 души в отделните области през 2012 г., най-добра достъпност до болнични медицински услуги има в областите Монтана, Плевен и Търговище, а най-ниска – в областите Бургас, Перник и Благоевград. В същото време обаче в някои области като Монтана, например, големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой МБАЛ, което ограничава достъпността на населението до болнични услуги. Същевременно област Бургас има едно от най-ниските съотношения на болнични легла към населението, но пък се характеризира със сравнително висок брой болници, което в териториален план подобрява достъпността до здравни услуги.

В повечето области се наблюдават сходни съотношения между лекарите и населението, но разликите между областите с най-много и най-малко специалисти са значителни. Тези разлики достигат 4 пъти при специалистите по вътрешни болести и ортопедите през 2012 г. По отношение на педиатрите в София-град има три пъти повече такива специалисти от втората по брой педиатри област - Габрово и близо 29 пъти повече в сравнение с областта с най-малко специалисти – Софийска област. Данните за относително високия брой педиатри в Габрово през 2012 г., от своя страна, е изненадващ, предвид факта, че областта се характеризира с една от най-негативната демографска картина и също така с една от най-неблагоприятните демографски тенденции.

Големи различия има и по отношение на осигуреността с медицински персонал, като например фелдшерите. В същото време различия има и при медицинските сестри и лаборантите, но разликите както между отделните области, така и между областта с най-много и най-малко медицински сестри и лаборанти на 10 000 души са значително по-малки.

Данните за наличието на екипи за спешна медицинска помощ показват, че през 2010 г. едни от най-ниско населените области имат най-висок брой екипи за спешна медицинска помощ на 100 000 души, докато силно населени области като София-град и Пловдив имат най-ниско отношение на екипите спрямо населението. Същите области, в които има най-много мобилни екипи на човек от населението, са и начело на класацията на екипи на 1000 кв. км., което говори за наличие на сериозни неефективности в системата за оказване на спешна медицинска помощ.

Освен обективните данни за състоянието на здравното осигуряване на регионално ниво, много въпроси повдига и социологическото проучване за удовлетвореността на населението от болничните услуги, което ИПИ провежда последните години. То показва, че области със сходни показатели за болнични легла и медицински персонал имат коренно различни оценки за качеството на услугата. Такива например са областите Кюстендил, Хасково и Русе, където здравната инфраструктура е на сравними нива, но през 2012 г. едва 8,3% от респондентите в Кюстендил биха определили болничните услуги като добри в сравнение с 35,4% в Хасково и 68,1% в Русе. Казано по друг начин, наличието на относително добра здравна инфраструктура (голям брой болнични легла и заведения) и медицински персонал е предпоставка за по-голяма достъпност на здравната услуга, но не е гаранция за качество и за удовлетвореност на пациентите от нея.

Прави впечатление също така, че често високият дял на ниски оценки за работата на здравната система върви ръка за ръка с високи корупционни възприятия. Такива отрицателни примери са области с големи градове като София (столица), Бургас и Пловдив, които се нареждат в „челната петорка” както по отношение на корупционните оценки, така и по отношение на оценките за работата на здравната система.

Големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво. Проблемите не са изолирани единствено до осигуреността на здравните услуги с финансиране и специалисти, но засягат и качеството на здравните услуги, които населението получава.

| пълен текст на изследването |

Към началото Прочети повече

06.03.2015Регионални профили: препоръки за развитие 2015

Представяме на Вашето внимание публикацията „Регионални профили: препоръки за развитие 2015”.

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) анализира социалното и икономическо развитие на областите в България. Представяме на Вашето внимание публикацията „Регионални профили: Препоръки за развитие 2015”.

изтеглете пълния текст на доклада | разгледайте специалната ни брошура

Резюме

Данните за развитието на българските региони през последните десет години подчертават нуждата от коренна промяна на философията на регионалното развитие. Въпреки че много от проблемите биват ясно осъзнати, подходът за справяне с тях остава подчертано административен и силно централизиран – фактор, който намалява ефективността на провежданите политики.

Нещо повече – до ден днешен българските области остават заложници на политически интереси и до голяма степен са лишени от възможността да противостоят на протичащите на територията им негативни демографски, социални и икономически процеси.

Проблемите на местните общности могат най-добре да бъдат осъзнати на местно ниво.

В същото време голяма част от средствата, отпускани по линия на Европейския съюз, се изразходват за проекти и дейности, които нямат пряко отношение към проблемите на хората, живеещи в дадено населено място. В дългосрочен план недостатъчният собствен ресурс и липсата на фискална самостоятелност на органите за местно самоуправление е един от факторите, които ускоряват деградацията на местните общности и подкопават местния демократичен процес.

Препоръките, изложени в „Регионални профили: препоръки за развитие 2015”, са следствие от тригодишната работа на ИПИ в сферата на регионалното развитие.

  • Препоръките по отношение на местните финанси имат за цел възстановяването на връзката между „политическото представителство” и „данъчното облагане” на местно ниво, както и създаването на реални финансови стимули за местната власт да работи за повече инвестиции и работни места. Водеща сред тях е идеята за автоматично пренасочване на една пета от приходите от подоходния данък към общинските бюджети на принципа “парите следват личната карта”.
  • Препоръките по отношение на пазара на труда ще спомогнат за намаляването на негативните ефекти от различни административни решения върху работещите и предприятията в някои от най-бедните райони на страната. Сред тях се нареждат въвеждането на гъвкави методи за полагане на сезонна заетост и отчитането на регионалните различия при формулирането на национални политики като повишаването на осигурителната тежест и минималната работна заплата.
  • Препоръките по отношение на бизнес средата и инвестициите ще спомогнат за по-активното ангажиране на органите на местно самоуправление със социално-икономическите процеси, които протичат на тяхна територия. Местните стратегии за привличане на инвестиции следва да поставят акцент върху обучението и образованието на работната ръка, а вниманието трябва да се насочи от усвояването на европейски средства към създаването на условия за привличането на частен капитал.

изтеглете пълния текст на доклада | разгледайте специалната ни брошура

�

За повече информация:

  • Бизнес среда и инвестиции: Десислава Николова, главен икономист на ИПИ, dnikolova@ime.bg, (02) 952 62 66
  • Местни финанси: Петър Ганев, старши икономист в ИПИ, ganev@ime.bg, (02) 952 62 66
  • Пазар на труда: Явор Алексиев, икономист в ИПИ, yavor@ime.bg, (02) 952 62 66
Към началото Прочети повече

05.03.2015Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор се увеличават през 2013

В края на 2013 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор (с натрупване) прехвърля 23 млрд. евро

Към началото Прочети повече

20.02.2015Инфографика: Регионален преглед на пазара на труда през 2014

Пазарът на труда в страната продължава своето възстановяване. Постепенно ситуацията в Северна България също се подобрява.

Към началото Прочети повече

13.02.2015Инфографика: Ниво на развитие на електронните услуги през 2014 г.

Наблюдава се тенденция на спад на оценката на бизнеса за качеството на предоставените услуги.

Към началото Прочети повече

12.02.2015Инфографика: В кои области заплатите са най-високи?

Областите силно се различават по нивото на заплащане.

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Изтегляне на PDF

Последни новини

Местни данъци се променят по-малко през 2022г. в сравнение с предходните две години 05.08.2022

В кои общини местните данъци са най-ниски и в кои - най-високи? За да отговори на този въпрос, ежегодно ИПИ събира данни за...

Достъпът до лекари: плахо подобрение при общопрактикуващите в някои области 29.07.2022

Въпреки че пандемията от Ковид-19 и мерките за подкрепа на здравната система вече са далеч извън центъра на дебата,...

Седем на сто от малките предприятия са получили европейски средства за справяне с ковид-кризата 18.07.2022

В етап на относително затишие на разпространението на Covid-19 правим равносметка на изминалите две години на активно...

Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки 04.07.2022

Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2022  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design