Новини

Явор Алексиев

Само година след като темата за финансовата децентрализация за кратко влезе в обществения дебат, политическата воля за предприемане на реални стъпки в тази посока изглежда изчерпана. Правителството до голяма степен матира инициативата на местните власти в два хода:

1) Успешният опит от есента на миналата година за трансформиране на дебата за децентрализация в дебат за по-високи данъци. След дългогодишно протакане на дискусията за прехвърляне на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица към общините, финансовият министър Владислав Горанов предприе ход, който до голяма степен дискредитира идеята за фискална децентрализация. Предложението за запазване на сегашното ниво на данъка върху доходите на физическите лица на национално ниво и отдаването на правомощия на общините допълнително да „товарят” работещите с до 2 процентни пункта увеличение на този данък (и то в навечерието на местните избори) до голяма степен запуши устите на местните власти по темата, поне що се касае до фискалната 2016 г., а вероятно и след това.

2) Приемането на механизма за финансово оздравяване на общини, който макар да предвижда инструменти за насърчаване на по-висока събираемост и оптимизиране на административни разходи за закъсали общини, в общия случаи поставя местните финанси в още по-силна зависимост от централната власт. Особено притеснителна е възможността за „опростяване” на безлихвените заеми от централния бюджет за проблемни общини при постигане на задоволителни резултати в оздравяването на местните финанси – неприкрит инструмент за фаворитизъм на удобни кметове.

С първия ход правителството успя да опорочи идеята за фискална децентрализация (обвързвайки я с покачването на данъците), а с втория – да смени цялостно темата, насочвайки вниманието от недостатъчните приходоизточници в общините към техните дългови проблеми. С други думи, ако подкрепящите концепцията за фискална децентрализация се опитваха да придадат на българската община имидж на местна власт, която може да бъде по-малко зависима и достатъчно отговорна, то механизмът за финансово оздравяване успя да ги опортрети като група фискални безотговорници.

Въпреки тези ходове на МФ обществената енергия в подкрепа на фискалната децентрализация далеч не е изчерпана, поради което искаме да насочим вниманието към няколко от заключенията на два скорошни доклада, публикувани на страницата на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ): „Анализ на изпълнението на общинските бюджети за 2015 г.” и „Показатели за развитието на фискалната децентрализация в Югоизточна Европа: 2006-2014 г.”.

• На практика няма страна от Югоизточна Европа, в която дългът на местните власти да не е нараснал през последното десетилетие. В общия случай това се обяснява с необходимостта от по-високи капиталови разходи и сравнително по-малките данъчни правомощия на местните власти в сравнение с тези в Централна и Западна Европа.
• Увеличаването на задлъжнялостта на българските общини (особено през 2015 г.) е до голяма степен пряко следствие от липсата на алтернативи за съфинансиране на инвестиции по линия на европейските фондове. Трябва да се има предвид, че 2015 г. е последната, в която можеха да се извършват плащания по европейски проекти от предходния програмен период (2007-2013).
• Приходите на местните власти в България като дял от БВП са спаднали от 7% през 2008 г. до 5,3% през 2015 г. и то в условията на постепенно повишаваща се данъчна тежест в икономиката като цяло. Като част от приходите в консолидирания бюджет спадът за същия период е от 19,6% на 14,4%.
• Лишени от други възможности за набиране на собствени средства, българските общини прибягват най-често до увеличаване на имотните данъци, чиято събираемост, обаче, остава под 70% в 118 от 265-те общини в страната. В допълнение, този тип данъци са обект на редица данъчни облекчения. На практика всички резки промени в посока увеличаване на приходите се наблюдават при малки общини и се дължат на еднократни постъпления, безвъзмездни помощи или продажби на собственост.
• Структурата на приходната част на общинските бюджети не им позволява да бъдат пълноценно използвани като инструмент за правене на политики, между които и управление на дълга. Последното нещо, от което зависят местните разходни политики в България, са всъщност решенията на общинските съвети и предпочитанията на местните общности.

Проблем с общинския дълг в България има, но в общия случай той е продиктуван не от своеволия и фискална безотговорност на местната власт, а от структурните проблеми на данъчната политика. За да може една община първо да договори, а после успешно да изплати заем, тя трябва да управлява основната част от приходите си (т.е. собствените приходи да имат значителен дял) и да има по-голям контрол върху тяхното разходване. А с изключение на няколко големи града и курортни общини, повечето общини в България имат много нисък дял на собствените приходи и разчитат на трансфери от централната власт.

Разликите между капацитета на общините да генерират собствени приходи са значителни и това е проблем, който няма да бъде от само себе си разрешен при преотстъпване на част от постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица. Въпреки това, начало трябва да бъде поставено, а единствената логически издържана и технически изпълнима посока в средносрочен план е именно тази на обвързване на икономическите процеси на територията на една община с нейния бюджет.

Зорница Славова

И през 2015 г. регистрираните престъпления в България продължават да намаляват и достигат 98 хиляди. За сравнение, през 2000 г. те са 135 хиляди. Съотнесени към броя на населението регистрираните престъпления намаляват от 16,6 на хиляда души от средногодишното население през 2000 г. до 13,6 на хиляда през 2015 година. Това намаление е прекъснато единствено през първите години на кризата (2009 и 2010 г.), когато престъпленията се увеличават. Възможно обяснение за ръста тогава са условията на криза, бързо повишаваща се безработица и намаляващи доходи.

Въпреки намалението на броя на регистрираните престъпления, разкриваемостта им намалява по-бързо. Общият брой на регистрираните престъпления намалява с 28% през 2015 г спрямо 2000 г., а разкритите престъпления от регистрираните през годината – с 37%.

Така през 2015 г. се разкриват 39,2% от регистрираните през годината престъпления (61% остават неразкрити), а през 2000 г. са се разкривали 45,4% от регистрираните престъпления (55% са оставали неразкрити).

Обяснения за значителното намаляване на разкриваемостта на престъпленията могат да се търсят в липсата на реформи в МВР, огромния бюджет, който обаче отива само за заплати и издръжка (крайно недостатъчна), но не и за капиталови разходи, тромавостта и процедурната ограниченост на системата, съмненията за корупция и клиентелизъм в полицията и съдебната власт.

Данните показват и сериозни разлики в броя на престъпленията и тяхната разкриваемост между различните области в България.

През 2015 г. най-нисък брой престъпления на глава от местното население се регистрират в Кърджали и Смолян – над три пъти по-малко от областите с най-много престъпления – Бургас и столицата. Прави впечатление, че и тази година в икономически най-силните области се регистрират най-много престъпления. Разбира се, има и изключения – така например в сравнително развитите области Русе, Пловдив, Велико Търново и Благоевград регистрираните престъпления са относително малко, докато областите Видин и Перник не се представят добре икономически и в същото време там се регистрират сравнително висок брой престъпления.

В сравнение с 2000 г., регистрираните престъпления намаляват най-много в областите Варна, Шумен и столицата. Само в четири от областите пък се отчита увеличение на регистрираните престъпления на 1000 души от местното население – Габрово, Сливен, София и Хасково.

Делът на разкритите престъпления също варира значително между различните области. През 2015 г. делът на разкритите престъпления от регистрираните през година във Варна и столицата е едва 30%, докато в Разград, Силистра и Търговище - над 60%. В икономически по-развитите области регистрираните престъпления са повече, а делът на разкритите – по-малко. Търговище, Разград и Силистра пък са сред областите с едновременно най-нисък брой на регистрираните престъпления (спрямо населението) и най-висока степен на разкриване.

В сравнение с 2000 г. разкриваемостта на престъпленията намалява в 20 от областите, като най-големите намаления са в Габрово, Бургас и Монтана. В останалите осем области има увеличаване на дела на разкритите престъпления – Благоевград, Велико Търново, Враца, Пазарджик, Силистра, Търговище, Хасково и Ямбол.

Явор Алексиев, Божидар Радев*

На фона на често цитираните данни за външната миграция на населението, миграционните процеси, които протичат вътре в страната, често остават встрани от публичния интерес. Прегледът на данните на НСИ за периода между 2007 и 2015 г. показва, че цели 79% от миграцията всъщност е вътрешна за страната, като миграцията към столицата е 2,7 пъти по-ниска от общата миграция към останалите 27 области на страната.

Механичното движение на населението между областите в страната проследява лицата, които са променили своето обичайно местоживеене (настоящ адрес). Представените тук данни описват както вътрешната, така и външната миграция по линия на изселването на населението от дадена област. От 2007 г. насам данните за механичното движение на лицата между областите в страната включват и данни за външната миграция, поради което фокусът е именно върху периода 2007-2015 г. Подробни данни за миграцията от и към всяка една област през годините е достъпна на страницата на НСИ.

В този материал разделяме населението на всяка област на три групи: 1) насочили се към столицата; 2) насочили се към чужбина; 3) насочили се към друга област. Лицата, които променят обичайното си местоживеене без да напускат пределите на областта, в която са живели преди това (например лице, което се е преместило от Община Несебър в Община Бургас), не са обект на настоящия анализ.

ОБЩА КАРТИНА

В периода между 2007 и 2015 г. лицата, които променят обичайното си местожителство като същевременно напускат областта, в която живеят, възлизат на близо 743 хиляди души. От тях около 157 хиляди се преместват в столицата, а близо 156 хиляди – в чужбина. Останалите 430 хиляди души сменят обичайното си местожителство с такова в друга област на страната[1].

През всяка една година в периода 2007-2015 г. над 50% от лицата, които променят своето обичайно местожителство, всъщност отиват в някоя от другите 27 области на страната. Най-много лица се преместват в Пловдив (47 хил. души), Варна (44 хил. души) и Бургас (34 хил. души), а най-малко - във Видин (6,7 хил. души), Смолян (5,7 хил. души) и Кърджали[2] (под 5 хил. души).

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Пикът на миграцията към столицата е през 2011 г., когато близо 26% от лицата, сменили обичайното си местоживеене, се насочват именно към нея, а едва 15% - към чужбина. Именно 2011 г. е и годината с най-малко механично движение на населението, като причината е спадът на външната миграция. През 2011 г. броят на лицата, които са сменили обичайното си местоживеене с такова в чужбина, спада около три пъти спрямо 2010 г. - от 27,7 на 9,5 хил. души. В периода 2012-2015 г., обаче, се забелязва тенденция все повече хора да избират чужбина пред столицата, като през последните две години от периода за пръв път по-голям дял от населението напуска страната, отколкото идва в столицата.

Бърз анализ на взаимодействието между различни социалноикономически показатели и механичното движение на населението показва устойчива, умерено положителна зависимост между миграцията към София и възрастовата структура на населението по области. Колкото по-висока е възрастовата зависимост (измерена като съотношение между броя на лицата на възраст над 65 г. и тези на възраст 0 до 14, или като съотношение на тези на 65 и повече години към тези на 15-64 години), толкова по-висок е делът на преместилите се в столицата. Обратно, колкото по-неблагоприятна е възрастовата структура, толкова по-ниска е миграцията към чужбина, както и към други области в страната.

МИГРАЦИЯ КЪМ СОФИЯ

Отдалечеността от столицата определено оказва влияние върху решението за преместване в нея. Трите области, от които най-голям дял от населението в периода 2007-2015 г. се е насочило към столицата, са Софийска област (56,3%), Перник (50,5%) и Кюстендил (43,8%). В унисон с тенденцията за съсредоточаване на заетостта в Югозападния район на страната в София (вече над 66% от заетите в района работят именно в столицата), най-вероятната причина наред с близостта е трудовата миграция.

Най-малко са мигрантите от отдалечените Разград (9,4%), Сливен (13,9%) и Търговище (14,1%), следвани плътно от Кърджали и Шумен (с по 14,3%). Единствените области, от които заселилите се в столицата са били по-малко от 10% през някоя от годините, са Разград (през всяка година от периода 2011-2015 г.) и Кърджали (през 2015 г.).

Не се забелязват ясни тенденции на все по-интензивна миграция към столицата от нито една от областите в страната. В унисон с цялостната картина, все повече лица се насочват към чужбина, а традиционно висок дял (над 50% през всяка една от годините) - към други области. Забелязва се, обаче, постепенен спад на мигрантите към столицата от почти всички области в северната част на страната, включително Видин и Враца, които са сред областите с традиционно висок дял на преселниците в София. Предвид обезлюдяването в големи части от тези области, възможно обяснение е, че тези, които са имали планове да се преместят, вече са го направили.

МИГРАЦИЯ КЪМ ЧУЖБИНА

Миграцията към чужбина достига връх през 2014 г., когато 25,9% от лицата се насочват натам. През 2015 г. този дял спада до 25,4%, което обаче е втората най-висока стойност за периода.

Най-значителна за целия период е миграцията към чужбина от областите Кърджали (35,5%), Варна (30,5%) и Пловдив (29,8%).

В противовес на тези данни, едва един от всеки пет души, които са напуснали София в периода 2007-2015 г., е заминал за чужбина, а останалите се насочват към други области на страната. Още по-малък е този дял в съседни на столицата области като широката Софийска област (едва 9,7%) и Перник (15,4%), откъдето най-голям дял сменят обичайното си местожителство именно в посока София (столица).

МИГРАЦИЯ КЪМ ДРУГИ ОБЛАСТИ

Огромната част от столичани, които сменят обичайното си местожителство, се заселват в широката Софийска област.

Област Варна продължава да бъдат притегателен центрове за населението в Северния централен и Североизточния район на страната, а областите Пловдив и Бургас – за тези от Южния централен и Югоизточния район. Именно този процес обяснява положителния механичен прираст в тези области през разглеждания период (с изключение на 2009-2010 г. за област Пловдив и 2012 г. за Варна и Бургас). С други думи, в тези три области продължават да се заселват повече хора, отколкото ги напускат.

* Божидар Радев е стажант в ИПИ

Явор Алексиев, Божидар Радев*

В условията на невъзможност за провеждане на самостоятелна фискална политика, средствата по оперативните програми са често единствения начин за финансиране на редица местни проекти. Това важи с особена сила за начинания, които изискват сериозни капиталови разходи, като например построяването на пречиствателна станция. Разбира се, ефектът от усвояването на европейски средства зависи най-вече от това за какво и по какъв начин те биват изразходени. Това означава, че 1 млн. лв., усвоени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга. При все тази условност, размерът на реално изплатените средства на общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е един от основните индикатори за успеха или провала на местните администрации - ако не друго, поне що се отнася до тяхната активност и административен капацитет.

Към средата на м. май 2016 г. българските общини са усвоили близо 5 млрд. лв. като бенефициенти на оперативните програми на ЕС. Това са само реално изплатените суми (а не договорените такива) за целия период от влизането на страната в ЕС, т.е. данните са с натрупване и обхващат целия предишен програмен период и началото на новия период. За да направим възможно сравнението между областите и общините, разделяме тази сума на средногодишното население.

Към средата на май 2016 г. средната степен на усвояване от общините достига 689 лв. на човек от средногодишното население спрямо 565 лв./човек в началото на 2015 г. и 380 лв./човек в началото на 2014 г., когато публикуваме предишни анализи по темата.

Това ускорено усвояване на европейски средства през последните две години беше очаквано предвид завършека на предходния седемгодишен програмен период (2007-2013 г.) и възможното усвояване на средства по него до края на 2015 г. Разбира се, по-доброто усвояване с годините отразява в известна степен и повишаващия се управленски и административен капацитет на някои от българските общини, поне що се касае до управлението на европейски средства.

Основните впечатления, които прегледът на данните оставя, са следните:

• Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е изключително неравномерен. В съотношение с населението той варира от 4 773 лв./човек в Созопол до 0 лв/човек в Грамада.
• Не се наблюдава зависимост между големината на общините и размера на усвоените европейски средства на глава от местното население. Има много примери на малки общини, които достигат висока степен на усвояване (като Костинброд, Пирдоп, Созопол, Луковит и др.), както и на големи такива (като Пловдив, Пазарджик и Кюстендил), в които темпът на усвояване е по-нисък от средния за страната.
• Разликата в способността на общините да усвояват европейски средства се задълбочава - докато някои от тях продължават да печелят и изпълняват успешно проекти, на други тепърва предстои дълъг процес на натрупване на добри практики и набиране на необходимия административен капацитет.

Усвояемост на областно ниво

Габрово продължава да бъде областта с най-бърз темп на усвояване на европейски средства (166,5 млн. лв. до средата на май 2016 г. или средно по 1 444 лв./човек от средногодишното население), но разликата с област Бургас вече е минимална. В област Бургас усвоените средства са 585,3 млн. лв., но заради по-голямото население на областта, това прави средно по 1 414 лв./човек.

Най-нисък темп на усвояване се забелязва в областите Кюстендил (367 лв./човек), Сливен (378 лв./човек) и Русе (472 лв./човек). Само за периода януари 2014 – май 2016 г. общините в област Бургас са усвоили значително повече средства на човек от средногодишното население (578 лв.), отколкото общините в тези три области за целия програмен период.

Източник: ИПИ, ИСУН

На ниво общини

Притеснение буди фактът, че броят на общините, които са усвоили под 100 лв/човек остава без промяна – 30. Повечето от тях са малки общини, като най-големите са Кирково (област Кърджали) и Дулово (област Силистра) с население съответно 21,4 и 28,0 хиляди души през 2015 г.

Източник: ИПИ, ИСУН

Проблемите с усвояването на европейски средства се дължат на редица причини, сред които административна немощ на някои общини, ниско качество на стратегическите документи за развитие, фаворитизъм по политическа линия за определени местни управи от страна на централната власт, провал на изпълнителите и т.н. Специално що се отнася до стратегическите документи, в много случаи те по-скоро следват предварително начертан шаблон, а не служат за инструмент за дългосрочно и устойчиво планиране на приоритетите на развитие на местните власти.

Усвояването на европейски средства не е панацея за предизвикателствата пред развитието на българските региони. Дори напротив, фиксирането на местната администрация върху печелене и управление на европейски проекти води до пренебрегване на други аспекти на регионалното развитие като създаването на среда, благоприятстваща инвестициите. За съжаление, за много български общини европейските средства се оказват не средство за постигане на тази цел, а нейна алтернатива. Това е продиктувано от вече споменатия отказ от политика на финансова децентрализация от страна на последните няколко български правителства.

Отварящата се ножица между общините, които постигат висок темп на усвояване на средства, и тези в дъното на тази своеобразна класация показва и друго – демографските реалности у нас поставят някои местни общности пред сериозни изпитания по отношение на техния чисто административен капацитет за управление на европейски средства. Макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, това е процес, чието начало няма как да бъде избегнато в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия на общините се запазят и занапред.

В приложената база данни могат да се видят усвоените средства от всяка една от общините в страната, за които има информация към 15 май 2016 година. Посочени са най-добре справящите се и най-лошо справящите се общини във всяка една от областите на страната.

Данните за трите години са достъпни и в csv формат, като колоните със заглавие “EU_Year” показват общия размер на усвоените средства, колоните със заглавие “EU_C_Year” показва усвоените на глава от населението, а колоните със заглавие “Pop_Year” показват броя на средногодишното население за предходната година.

* Божидар Радев е стажант в ИПИ

Явор Алексиев

Дългоочакваните данни за развитието на пазара на труда през първото тримесечие на 2016 г. показват подобрение, под чиято повърхност дремят структурни проблеми. Както ИПИ прогнозира, икономическата активност на населението спря да се покачва и остана на нивата от предходната година, което доведе и до по-бавен ръст на заетостта. В периода януари-април 2016 г. броят на заетите лица се увеличава с 25,3 хиляди души, което е най-ниският ръст на годишна база от началото на възстановяването на пазара на труда.

Промяна на броя на заетите лица на годишна база (тримесечни данни), хил. души

Източник: НСИ

По-бавното увеличаване на броя на заетите беше очаквано предвид стагнацията на икономическата активност и структурните характеристики на безработицата у нас. Повече от половината от безработните в момента лица са дългосрочно безработни, което означава, че до този момент възстановяването на пазара на труда ги е подминало. Ако икономическата активност на населението не започне отново да се покачва, то и потенциалният ръст на броя на заетите в следващите тримесечия ще бъде по-нисък, тъй като икономиката ще трябва да създаде условия за включване именно на дългосрочно безработните.

Данните за младежката заетост продължават да разочароват. В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. броят на заетите младежи на възраст 15-24 г. намалява с 8,4 хиляди души, а коефициентът на заетост е едва 19,4%. Сериозен спад се вижда при младежката безработица – от 23,2% през първото тримесечие на 2015 г. до 18,4% през 2016 г. Той, обаче, се дължи не на повишаване на заетостта сред младежите, а на тяхната намаляваща икономическа активност.

Ситуацията по райони

Регионалният преглед на данните за пазара на труда показва, че увеличаването на броя на заетите е по-равномерно разпростряно по територията на страната от това в предишни периоди. Преобладаващата част от работните места се създават в южната част на страната, най-вече в областите София (столица) и Бургас.

Най-видимо е подобрението на пазара на труда в столицата, където броят на заетите се увеличава за 14-то поредно тримесечие и вече надхвърля този преди кризата, достигайки 666,3 хиляди души, при 656,0 хил. души през същия период на 2015 г. София (столица) продължава да концентрира огромната част от трудовия ресурс в Югозападния район – цели две трети от заетите в тази част на страната работят именно в столицата. Известен ръст на броя на заетите се наблюдава в широката Софийска област и в област Кюстендил, но все още не можем да говорим за наличие на ясно изразени положителни тенденции.

Промяна на броя на заетите лица на годишна база в Южна България

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

В Северната част на страната увеличаване на броя на заетите има в областите Габрово (с 3,2 хил. души), Силистра (с 2,8 хил. души), Търговище (с 6,1 хил. души) и Шумен (с 3,9 хил. души).

Броят на заетите във Велико Търново и Варна намалява за пръв път от съответно две и три години. Във Варна, обаче, спадът е символичен (едва 700 заети по-малко от първото тримесечие на 2015 г.) и броят на работещите остава близо 210 хиляди души.

За второ поредно тримесечие единственият район, в който броят на заетите намалява на годишна база е Северозападния район, където ръст, макар и скромен, е регистриран само в област Монтана.

Промяна на броя на заетите лица на годишна база в Северна България

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ефектът от увеличаването на минималната заплата и минималните осигурителни доходи

Продължаващият спад на заетите в някои от най-бедните области изглежда следствие по-скоро от демографските процеси, отколкото от повишаването на цената на труда. В област Видин, където след последното повишение до 420 лв. минималната заплата вълиза на около 65% от средното брутно възнаграждение, броят на наетите на трудов договор дори се увеличава плавно от началото на годината. Това противоречие (спад на заетите според наблюдението на работната сила на НСИ и увеличаване на наетите на трудов договор) не е рядко срещан феномен през последните години, а и не предполага непременно противоречие в данните на статистиката. Възможно обяснение изглежда намаляването на нерегламентираната заетост, особено предвид регистрирания ръст на възнагражденията в частния сектор през последните няколко тримесечия.

Разбира се, остава вариантът при който увеличаването на минималното заплащане и осигурителната тежест всъщност е предотвратило или забавило по-бързото разкриване на работни места. Това може да е едно от обясненията за по-бавното увеличаване броя на заетите, както и за трудностите при младежите за включване на пазара на труда. Едно е сигурно – поне на този етап увеличаването на минималната заплата не спомага за привличане на повече хора в работната сила. В отсъствие на търсене за нискоквалифициран труд, новото минимално заплащане може допълнително да забави осигуряването на заетост за дългосрочно безработните. Кумулативният ефект от стагнираща икономическа активност и по-бавен преход към заетост за текущо безработните означава и по-бавно увеличаване на броя на заетите в последващи периоди.

Явор Алексиев

Пазарът на труда в България продължава да създава работни места и през 2015 г. Равносметката е повече от положителна – заетите през последното тримесечие на годината са със 72 хиляди повече от същия период на 2014 г., а средногодишната безработицата спада под 10% за пръв път от 2009 г. насам.

В унисон с данните за по-бързо от очакваното нарастване на брутния вътрешен продукт през 2015 г., коментираният вече ръст на броя на работещите на трудов договор и типичното лагово поведение на трудовия пазар, перспективите за заетостта в началото на 2016 г. също са положителни.

Прави впечатление фактът, че за разлика от предходни години, създаването на работни места в северната и южната част на страната е много по-равномерно. До известна степен това може да бъде обяснено с по-силните за големи части от Южна България 2013 и 2014 г. С други думи, докато възстановяването на пазара на труда в някои от южните области вече е приключило или е на път да приключи, това в части от Северна България тепърва предстои.

Ще разгледаме Северна и Южна България отделно, очертавайки водещите негативни и позитивни тенденции.

Северна България

Позитивно развитие

Велико Търново и Варна са областите с най-добро представяне на пазара на труда в Северна България през последните две години. Двете области регистрират съответно 9 и 12 поредни тримесечия на ръст на броя на заетите – най-продължителният период на ръст след този в столицата (13 тримесечия).

След дълъг период на загуба на работни места пазарът на труда в област Русе най-сетне се оттласва от дъното и през последното тримесечие на 2015 г. броят на заетите е с 5,6 хиляди повече от същия период на 2014 г.

В област Плевен броят на заетите за второ поредно тримесечие се задържа над 100 хиляди души и е на най-високите си нива от края на 2012 г. насам.

Негативно развитие

Броят на заетите в област Враца продължава да бележи негативни рекорди – през последното тримесечие на 2015 г. заетите са 54,5 хил. души в сравнение с 60,6 хиляди година по-рано. Пазарът на труда в областите Монтана и Силистра също остава потиснат. Област Добрич регистрира четири поредни тримесечия на спад на броя на заетите, но той е сравнително умерен и част от него може да бъде обяснена с намаляващото население.

Област Шумен не успява да повтори добрите резултати от 2014 г., но последното тримесечие е сравнително благоприятно за пазара на труда и спадът на заетите от периода април-септември 2015 г. може да се окаже краткотраен.

Южна България

Позитивно развитие

Югоизточният район е единствения, в който броят на заетите във всички области през последното тримесечие на 2015 г. е по-висок от същия период на миналата година. По всичко личи, че през 2015 г. област Бургас вече е надминала предкризисните си нива на заетост, а пазарът на труда в област Стара Загора постепенно се отърсва от тежките 2013 и 2014 г.

Броят на заетите през 2015 г. в столицата вече е по-висок от този през 2008 г. За достигане на нивата на заетост отпреди кризата, обаче, ще е нужно още време, тъй като населението на областта за периода се е увеличило с около 80 хиляди души.

Като позитивни можем да определим и данните за заетостта в област Пловдив, но само що се касае до последното тримесечие на годината, когато местният пазар на труда успява да навакса загубените в първата половина на годината работни места.

Негативно развитие

Все по-ясна е донякъде изненадващата обратнопропорционална връзка между подобряването на ситуацията на пазара на труда в столицата и влошаването в областите Перник и София. Броят на заетите в област Перник достигна дъно от 49 хиляди души през третото тримесечие, а тези в Софийска област паднаха до дъно от 85 хиляди души през второто тримесечие на 2015 г. Пазарът на труда в двете области остава волатилен.

Заключение

Основните заплахи пред по-нататъшното възстановяване на пазара на труда са бавният ръст на икономическата активност, липсата на подобрение на заетостта при лицата на възраст до 29 години и упорито високият брой на обезкуражените лица. От една страна, поради сериозния недостиг на работна ръка, който българските фирми изпитват, можем да очакваме по-бавно възстановяване на труда през 2016 г. От друга – ако темпът на увеличаване на заетите се запази, още през 2016 г. можем да говорим не за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда – т.е. за надминаване на нивата на заетост отпреди кризата.

От изключително значение са данните за първото тримесечие на 2016 г., които ще покажат дали и до каква степен рязкото увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове е повлияло върху създаването на работни места в по-бедните райони на страната. Това е важен момент, тъй като дори при нарастваща заетост на национално ниво изключването на по-бедните области от този процес залага предизвикателства не само пред пазара на труда, но и пред цялостното социално-икономическо развитие на тези територии.

За устойчивото развитие на пазара на труда не по-малко важно е и включването на младежите в този процес. На този етап те са единствената възрастова група, данните за която остават неубедителни.