Новини

Явор Алексиев

След предсрочните парламентарни избори през 2013 г. разгледахме връзката между три водещи социално-икономически фактора (етнос, възраст и заетост) и резултатите на водещите партии в отделните области на страната[1]. Резултатите от провелите се през този месец парламентарни избори потвърждават някои от миналогодишните наблюдения – ДПС печели от фактора „етнос”, БСП печели от фактора „възраст”, а ГЕРБ – от фактора „заетост”.

ДПС печели от фактора „етнос”

И през 2014 г. разпределението на гласовете по области остава силно повлияно от етническия произход на местното население. В областите, в които делът на самоопределилите се като турци граждани е над 30%, ДПС взима между 34,3% (Силистра) и 70,43% (Кърджали), при общ резултат на изборите за партията от 14,84%. В области със сходен социално-икономически профил като Видин и Кюстендил, в които делът на турското население е по-малък, партията получава съответно 6,64% и 1,47%.

Фигура 1: Етническа принадлежност и изборен резултат на ДПС

Източник: НСИ, ЦИК, изчисления на ИПИ

Разпределението на гласовете по области показва, че ДПС е единствената от 4-те водещи партии, при която е изразена силна негативна корелация между дела на градското население и изборния резултат. Това означава, че колкото по-малък е делът на населението в градовете в една област, толкова по-висок е изборният резултат на ДПС.

БСП печели от фактора „възраст”

БСП е единствената партия, при която се наблюдава положителна корелация между възрастовата структура на населението в повечето области[2] и неговата склонност да гласува за дадена партия. Най-силните си резултати партията постига именно в области[3], в които коефициентът на възрастова зависимост на населението над 65 г. към това на възраст 15-64 г. е над 33%. Това означава, че в тези области на всяко лице на възраст над 65 г. се падат по три или по-малко лица в активна възраст.

Фигура 2: Възрастова зависимост и изборен резултат на БСП

Източник: НСИ, ЦИК, изчисления на ИПИ

Най-силният си резултат БСП постига в област Видин, където получава 27,93% от гласовете. В същото време, въпреки че връзката между възрастта на населението в отделните области и склонността му да гласува за БСП остава силна, партията не успява да спечели в нито една от споменатите девет области. На предишните предсрочни парламентарни избори партията спечели в осем от тях.

ГЕРБ печели от фактора „заетост”

ГЕРБ е единствената от четирите разглеждани партии, при която е налице положителна корелация между заетостта в отделните области[4] и дела на гласовете за партията. Единствената партия, при която тази зависимост е отрицателна, е БСП, а по отношение на резултатите на РБ и ДПС не се вижда връзка със заетостта.

Фигура 3: Заетост и изборен резултат на ГЕРБ

Източник: НСИ, ЦИК, изчисления на ИПИ

При ГЕРБ се наблюдава и най-ясно изразената положителна връзка между дела на градското население в отделните области и резултата на партията в нея – в по-силно урбанизираните области ГЕРБ получава по-голям дял от гласовете.

Реформаторският блок

Резултатите на РБ на предсрочните парламентарни избори в отделните области не показват наличие на ясна връзка (положителна или отрицателна) между получените гласове и разглежданите в този материал социално-икономически показатели, характеризиращи етническата принадлежност, големината на населеното място, възрастовата структура и ситуацията на пазара на труда.

[1] Представените графики са условни сравнения на различни социално-икономически показатели и изборните резултати в областите. Те не са доказателство за вота на отделните граждани на база техния етнически произход, възраст или социално-икономически статут, а описват общи тенденции в политическите предпочитания на групи лица, живеещи в различен социален, икономически и културен контекст.

[2] От обхвата на сравненията на коефициента на възрастова зависимост и резултатите на БСП са изключени петте области, спечелени от ДПС.

[3] Това са общо девет области – Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен и Ямбол.

[4]От обхвата на сравненията на коефициента на заетост и резултатите на ГЕРБ са изключени петте области, спечелени от ДПС.

Явор Алексиев

Предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” включва пространствен преглед на процеса на възстановяване на пазара на труда в страната. Анализът на динамиката на броя на заетите по статистически райони изведе на преден план интересни тенденции в разпределението на работната сила между отделните  области в някои от тях.

Традиционно сред шестте статистически района в България има три, в които е налице ясен лидер по отношение на заетостта. Това са Североизточният район (с лидер Варна), Югоизточният район (с лидер столицата) и Южният централен район (с лидер Пловдив). През отправната точка за анализ на процеса на възстановяване на пазара на труда (първото тримесечие на 2010 г.), в тях е съсредоточена най-значителната част от заетите лица в съответните райони.

През този период във Варна работят 51,0% от заетите в Североизточния район, в София (столица) - 63,1% от заетите в Югоизточния район, а в Пловдив – 48,8% от заетите в Южния централен район на страната. Поради различната динамика на възстановяване на пазара на труда в отделните статистически райони и области, този дял се движи по различен начин през годините. Докато в Пловдив и Варна той се запазва относително непроменен спрямо годините преди кризата, в София (столица) се наблюдава още по-сериозно концентриране на работна ръка, като през второто тримесечие на 2014 г. там вече работят над две трети от заетите лица в Югоизточния район на страната (Фигура 1). Тази тенденция набира сила през последните шест тримесечия (между първото тримесечие на 2013 г. и второто на 2014 г.) поради продължаващата загуба на работни места в преобладаващата част от останалите области (най-вече Кюстендил и Благоевград) и по-бързия от регистрирания в предходни години темп на възстановяване на пазара на труда в столицата.

Фигура 1: Дял на заетите в област София (столица) от всички заети лица в Югоизточния район на страната, %

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В останалите три статистически района (Северозападен, Северен централен и Югоизточен) през 2010 г. няма ясно изразен лидер по отношение на заетостта. Въпреки това в два от тях са налице някои интересни тенденции.

В периода между първото тримесечие на 2010 г. е второто тримесечие на 2014 г област Бургас се превръща в ясно изразен лидер по отношение на броя на заетите в Югоизточния район на страната. Докато в началото на периода делът на лицата, работещи в Бургас и Стара Загора, са приблизително еднакви, последните данни показват сериозно и нарастващо предимство за област Бургас, където вече работят 43,0% от заетите в района при едва 29,0% за Стара Загора. Тази тенденция е в унисон с динамиката на някои от водещите показатели за макроикономическото състояние на област Бургас, които показват повишаваща се инвестиционна активност (включително засилващ се чуждестранен интерес) и интензивно усвояване на европейски средства.

Дял на заетите в областите Бургас и Стара Загора от всички заети лица в Северния централен на страната, %

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В периода между първото тримесечие на 2010 г. и второто тримесечие на 2014 г. област Русе постепенно изгубва позицията си на лидер по отношение на броя на заетите лица в Северния централен район на страната. Това е и единственият статистически район, в който областта с най-много заети през първото тримесечие на 2010 г. отстъпва на второ място. До известна степен тенденцията е следствие от близкия размер на двете области – през 2013 г. във Велико Търново живеят около 252 хиляди души, а в област Русе – около 230 хиляди. Въпреки продължаващата загуба на работни места, през 2013 г. средногодишният коефициент на област Русе все още е по-висок от този във Велико Търново (т.е. въпреки че заетите са по-малко, те са по-голям дял от местното население), но динамиката на заетите през първите две тримесечия на годината подсказват, че това може да се промени още до края на 2014 г., тъй като разликата в коефициента за заетост на населението над 15-годишна възраст между двете области е едва 1 процентен пункт – 42,9% за Велико Търново през 2013 г. и 44,0% за област Русе.

Дял на заетите в областите Велико Търново и Русе от всички заети лица в Северния централен на страната, %

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Концентрацията на значителна част от заетостта в страната в отделни области е процес, който най-вероятно ще продължи и в бъдеще предвид демографските и цялостните социално-икономически процеси, които протичат на територията на страната. Динамиката на броя на заетите по области и статистически райони показва, че в Южна България тези тенденции са по-ясно изразени, най-вече поради наличието на няколко силни икономически центъра, т.е. оста София-Пловдив-Стара Загора-Бургас.

Подробен анализ на състоянието на пазара на труда във всеки един от статистическите райони и включените в техния обхват области ще бъде достъпен след публикацията на третото годишно издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” през м. ноември 2014 година.

Явор Алексиев

Световната практиката показва, че развитието на електронните услуги и ограничаването на прекия контакт между бизнеса и администрацията е един от най-ефективните начини за намаляване на корупционните практики и административното бреме върху бизнеса. Съвременните възможности за взаимодействие по електронен път намаляват опасността от изгубване на документи, неспазване на срокове, забавяне на разрешителни и оказването на натиск  от страна на администрацията върху бизнеса или обратно – от бизнеса върху администрацията. Въпреки че няколко последователни правителства правят (поне привидно) опити за ускоряване на въвеждането на електронното правителство на национално и местно ниво, резултатите остават незадоволителни, особено предвид средствата, изразходвани за целта.

За целите на третото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, ИПИ проведе две проучвания, които включваха въпроси за обхвата и качеството на електронните услуги на местно ниво.

• Социологическото ни проучване сред бизнеса се проведе през м. май 2014 г. и включи 1680 фирми от цялата страна. Наред с редица въпроси за влиянието на различни фактори върху бизнес средата на местно ниво, проучването включваше и такива за оценка на взаимодействието с местната администрация, качеството и обхвата на използваните от предприятията електронни услуги;
• Анкетно проучване сред общините започна още през м. март 2014 г. и завърши през м. май. На местните общински администрации беше изпратена заявка за информация по ЗДОИ с анкетен лист, в който те да посочат нивата на някои ключови местни данъци и такси, както и своята готовност за работа на „едно гише” и степента на развитие на електронните услуги, които предоставят. През 2013 г. информация по тези въпроси ни предоставиха 226 общини, а през 2014 г. това сториха още 28, с което общият брой стигна 254.

Общото впечатление, което налага прегледът на данните, е, че макар общините като цяло да декларират все по-висока готовност за работа на едно гише и все по-широк набор от електронни услуги, напредъкът е бавен, а бизнесът в много случаи се възползва само от най-лесно достъпните и базови възможности за взаимодействие с местната власт по електронен път. Това е може би и едно от обяснението зад липсата на статистическа връзка между степента на предоставяните електронни услуги и оценката на бизнеса за тяхното качество. 

Електронни услуги

През 2013 и 2014 г. относително най-голям брой общини определят предоставяните от тях услуги като трето поколение (двупосочно взаимодействие), като техният дял расте през 2014 г. Това означава, че потребителят на услугата, освен получаването на информация и изтеглянето на бланки, може да изпраща писма, формуляри и др. документи по електронен път, но администрацията не е задължена да му отговори в реално време или по същия начин. Въпреки това и през двете години над 50% от общините все още предоставят електронни услуги от първо и второ поколение (56,6% през 2013 г. и 51,9% през 2014 г.). Това означава, че в общия случай имат интернет сайт, от който бизнес потребителите могат да почерпят информация и евентуално да изтеглят някои от необходимите им документи и формуляри, без да се налага физически да отиват до сградата на общината.

Общините, които заявяват, че предоставят електронни услуги от 4-то поколение, са едва 10 през 2013 г. и 14 през 2014 година. Интересно е, че някои от тези, които дават най-високото ниво за предоставяните от тях електронни услуги през 2013 г., занижават самооценката си до 3-то поколение през 2014 година. Такива са например Петрич и Добрич-град. Това навежда на мисълта, че част от административните служители определят степента „на посоки”, т.е. оценката им не отразява реалната ситуация.

Графика 1: Развитие на електронните услуги на местно ниво (самооценка на общините), брой общини

Източник: Запитване на ИПИ до общините, 2014

Работа на едно гише

Сходни тенденции се наблюдават и по отношение на готовността на общините за въвеждане на услугата работа на „едно гише”. През 2013 и 2014 г. услугата се намира на „базов” или „развиващ се етап” в съответно 49,1% и 49,6% от отговорилите общини. При тези два етапа на бизнеса се налага да осъществява лични контакти с различни структури на администрацията или в най-добрия случай (при развиващия се етап) - да осъществи първоначален контакт на едно място, последван от необходимост за взаимодействие с различни структури и звена.

Общините, които декларират „отличен етап” на готовност за работа на едно гише, са съответно 51 през 2013 г. и 52 през 2014 година. Това означава, че тези общини разполагат с едно място за контакт и всички случаи се решават там, а достъпът може да бъде осъществен посредством множество канали, включително по електронен път.

Графика 2: Етап на готовност за работа на „едно гише” (самооценка на общините), брой общини

Източник: Запитване на ИПИ до общините, 2014

Мнението на бизнеса

И през трите години на провеждане на социологически проучвания сред бизнеса за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, предприятията дават по-скоро положителна оценка на качеството на електронните услуги на местно ниво. Въпреки това се забелязва тенденция на спад – от 3,90/5,00 през 2012 г., през 3,54/5,00 (2013 г.) до 3,40/5,00 през 2014 година. Оценките са по скалата от 1 (много ниска оценка) до 5 (отлична оценка).

Прави впечатление, че делът на фирмите, които са използвали електронни услуги, постепенно нараства от около 30% през 2012 и 2013 г. до 38,6% през 2014 година. Разбивките на отговорите по големина на предприятията показват, че този ръст се дължи предимно на тенденцията все повече малки и средни фирми да се опитват да взаимодействат с местните власти по електронен път. Това може да бъде част от обяснението за спадащата средна оценка на бизнеса за качеството на предоставяните услуги – те се използват от все по-голям брой предприятия с все по-различен профил, а в същото време тяхното развитие и разпространение протича със сравнително бавни темпове.

Както и през предходните години се забелязва връзка между големината на фирмите и склонността им да използват различни видове електронни услуги. Така например при микро- и малките предприятия преобладава използването на електронни услуги от второ и трето поколение, докато при големите предприятия – тези от трето и четвърто поколение (Графика 3).

Графика 3: Видове електронни услуги, използвани от бизнеса, %

Източник: Проучване на ИПИ сред бизнеса, м. май 2014

Въпреки че без изключение бизнесът оценява качеството на електронните услуги като „по-скоро добро”, не се наблюдава значима статистическа връзка между степента на развитие на електронните услуги и оценката на местния бизнес за тяхното качество. В области като Варна и Стара Загора, където в много от общините електронните услуги са добре развити, оценката на бизнеса за тяхното качество е под средната за страната. Най-висока е оценката за качеството на електронните услуги в област Бургас, където обаче едва четири от тринадесетте общини предоставят услуги от трето и четвърто поколение.

Графика 4: Оценка на бизнеса за качеството на електронните услуги, предоставяни от местните администрации; оценките са по скалата от 1 (много ниска оценка) до 5 (отлична оценка)

Източник: Проучване на ИПИ сред бизнеса, м. май 2014 г.

Прегледът на резултатите от проучването на ИПИ сред бизнеса и от анкетното проучване сред общините показва, че електронните услуги и услугата „едно гише” се развиват сравнително бавно. В много случаи бизнесът не се възползва от възможностите, които общините предоставят за електронна комуникация. Това навежда на мисълта за липса на достатъчно информация за наличието на подобни услуги и предимствата, които те предоставят на местните фирми в сравнение с традиционните методи за връзка с администрацията. Наблюдава се тенденция на спад на оценката на бизнеса за качеството на предоставяните услуги, което може да е следствие от повишаването на тяхната популярност сред малките и средните фирми, които са по-склонни да ползват електронни услуги от първо и второ поколение.

Явор Алексиев

Данните за състоянието на пазара на труда през второто тримесечие отново са положителни. Въпреки че икономическата активност на населението се увеличава в сравнение с периода април-юни 2013 г., налице е спад в безработицата (от 12,9% на 11,4%) и увеличаване на заетостта (от 47,0% на 47,9%) на населението над 15-годишна възраст. Тези данни до голяма степен бяха очаквани, предвид положителните знаци за увеличаваща се икономическа активност и спад на броя на обезкуражените лица през последните няколко тримесечия. Безспорно положителна новина е и спадът в коефициента на продължителна безработица – от 7,2 на 6,6%. Тези данни навеждат на мисълта, че част от лицата, които постепенно се завърнаха на пазара на труда през последните година и половина в търсене на работа, са успели да открият такава.

Увеличението на годишна база на броя на заетите през второто тримесечие (с 39,6 хиляди души) е на практика аналогично с това, което видяхме през периода януари-март 2014 година (с 39,1 хиляди души). Данните за второто тримесечие безспорно са положителни, тъй като показват продължаваща тенденция на разкриване на работни места. И все пак, темпът на увеличаване на броя на заетите все още е относително бавен, на фона на загубените по време на кризата работни места. Преди няколко месеца изчислихме, че ако този темп на възстановяване на работните места се запази, на икономиката ще са ѝ необходими около 8 години, за да възстанови броя на заетите от периода преди кризата (първото тримесечие на 2008 г.). Това може да се случи[1] някъде в края на 2021, началото на 2022 година. С оглед на поредното забавяне на ръста на европейската икономика и поредното влошаване на макроикономическите перспективи пред средата за бизнес в България в краткосрочен план, запазването на подобен темп на възстановяване на работните места изглежда трудно осъществимо. За да бъде запазен сегашният темп на възстановяване на пазара на труда, в периода юли-септември 2014 г. икономиката трябва да създаде още 73 хиляди работни места. В същото време притеснения продължава да буди ниската икономическа активност[2] на младите и проблемите, които те и средните специалисти срещат при намирането на работа. И двете явления са следствие от структурните проблеми на пазара на труда в страната, като в условията на цялостно подобрение на пазара на труда, тези две групи остават може би най-уязвими на потенциални сътресения наред с нискообразованите лица.

Регионален преглед

През второто тримесечие на 2014 г. броят на заетите лица се увеличава в 14 от 28-те области на страната. Значителна част от увеличението на броя на заетите на годишна база се дължи на столицата. В периода април-юни 2014 г. там работят 19,8 хиляди души повече, като това е седмото поредно тримесечие на увеличаващ се брой на заетите на годишна база. На годишна база значителни увеличения се забелязват още в Пловдив (11,4 хиляди души), Хасково (7,8 хиляди души), Бургас (6,7 хиляди души) и Велико Търново (6,5 хиляди души). Възстановяването на работните места продължава и в област Варна, но със сравнително бавни темпове.

Четири от петте области в Южния централен район на страната отбелязват поне 6 поредни тримесечия на увеличение на броя на заетите на годишна база. Това са Пловдив, Хасково, Кърджали[3] и Пазарджик. Единственото изключение е област Смолян, където заетите през второто тримесечие на 2014 г. отбелязват минимален спад спрямо предходната година.

Все още в страната има десет области, които не са успели да отбележат ръст на заетите през първата половина на годината, като при някой от тях тези тенденции са дългосрочни. Така например, в периода април-юни 2014 г. областите Силистра и Стара Загора отбелязват седмо поредно тримесечие на спад, а областите Благоевград и Русе - съответно шесто и пето.

По този начин Южният централен район продължава да предвожда възстановяването на пазара на труда в страната. През последните две години принос за цялостното подобрение имат и отделни области от Югоизточния и Югозападния район на страната, най-вече София (столица) и Бургас. В Северозападна България пазарът на труда остава в дълбока криза, докато в Северния централен район се наблюдават някои признаци на подобрение. По-съществен ръст на броя на работните места се забелязва в Североизточния район, където най-съществено подобрение е налице във Варна и Шумен, а област Търговище прекъсва негативната серия от девет поредни тримесечия на свиване на броя на заетите в периода октомври 2011-декември 2014.

[1] Поради продължаващия спад на населението в страната и съответно – на работната сила, при този сценарий предкризисните нива на заетост ще бъдат достигнати по-рано – през 2017 или 2018 година. Причината е, че за постигане на същия коефициент на заетост ще са необходими по-малък брой работни места.

[2] Икономическата активност на младите остава на рекордно ниски нива. Едва 27,3% от младежите на възраст 15-24 г. са икономически активни през второто тримесечие на 2014 г., което е една от най-ниските стойности за последното десетилетие. 

[3] ИПИ продължава да запазва резервите си за представителността на данните на НСИ за състоянието на пазара на труда в Кърджали.