Новини

Петър Ганев

Данните за бедността и неравенството на регионално ниво в страната невинаги привличат внимание, макар да водят до интересни наблюдения. Знае се, че всеки пети българин попада под линията на бедността, но регионалните различия често се пренебрегват – например във Видин и в Сливен на практика всеки трети е под линията на бедността. Нещо повече, всяка област си има своя линия на бедността, която се формира спрямо медианния доход в самата област, тоест това е измерение на относителната бедност в рамките на отделните области. Линията на бедността във Видин е почти два пъти по-ниска спрямо тази в столицата София и въпреки това във Видин относителният брой на хората, попадащи под тази линия, е два пъти по-висок спрямо този в София. Означава ли това, че когато една област се развива, подоходните неравенства намаляват и обратното – липсата на развитие води ли до неравенство в доходите?

Тук трябва отново да направим уговорката, че линията на бедността в България мери относителната бедност, тоест неравенствата, тъй като тя се формира спрямо медианния доход или казано по-просто, беден е този, който изостава твърде много спрямо останалите. При всичките условности на данните, общата картина за областите в страната по-скоро дава положителен отговор на поставените по-горе въпроси – по-богатите области, тоест с по-висок БВП на човек от населението, са обикновено и тези с по-малък дял на хората, попадащи под линията на бедността за областта или с по-малко относително бедни. Подобна е и картината с неравенството, измерено чрез отношението на най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата в областите. Това отношение варира от 3,5 пъти в Благоевград до над 10 пъти в Видин, Пазарджик и Сливен.

Все пак и в двете сравнения има примери за бедни области, които стоят добре от гледна точка на неравенството, но почти липсват примери за богати области, които изпъкват като неравни. Кърджали и Ловеч например са бедни области, които обаче стоят добре по отношение на неравенството. Стара Загора пък е пример за по-скоро богата област, която обаче не стои добре в данните за неравенството. Общата картина обаче не показва някаква противопоставяне между развитието и неравенството. Всички тези наблюдения общо взето се потвърждават и ако вземем коефициента на Джини на областно ниво.

Казаното дотук допълнително се засилва, ако вместо БВП на човек от населението използваме коефициента на заетост. Тук тезата е, че повечето работни места водят и до свиване на неравенствата, което отново по-скоро намира потвърждение в данните. По-интересното е, че има много силно изразена връзка между коефициента на заетост и самото ниво на линията на бедността, тоест повечето работни места вдигат медианния доход и съответно летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия. Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони.

ИПИ представи английската версия на изданието „Регионални профили: показатели за развитие 2013” на 11 март 2014 г. в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на водещи чуждестранни посолства и търговски камари.

д-р Александър Цветков, Региостат

Целта на многомерния анализ на регионалното развитие чрез самоорганизиращи се карти на Кохонен, Self-Organizing Maps (SOM), е да проследи и анализира общото социално-икономическо развитие на областите за периода 2008-2011 г. чрез система от показатели, групирани в 7 категории: икономика, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

За целите на анализа са формирани две „фиктивни области“. Първата е т.нар. „идеална“ област, която представлява област с най-добри позиции по всички показатели едновременно. Втората, т.нар. „най-слаба“ област, е областта с най-лоши позиции. Тези „фиктивни области“ служат като репери и база за сравнение за развитието на 28-те области през периода. След това всички области са групирани в клъстери чрез самоорганизиращите се карти на Кохонен. Те позволяват да се проследи развитието на всички области едновременно за целия период, като се визуализират степента на различие, посоката на развитие – дали се наблюдава подобрение или влошаване в развитието и дали се откроява сближаване (кохезия) на областите.

Основният извод в резултат от анализа е, че не се наблюдава никакво сближаване, т.е. кохезия между областите. Напротив – има една област, София (столица), която рязко се отличава от останалите в социално-икономическото си състояние и тази разлика продължава да се задълбочава. На практика не се наблюдава никакъв резултат от регионалната политика, която държавата би следвало да провежда.

Общото социално-икономическо състояние на област София (столица) е най-добро, което се вижда от позицията ѝ най-близо до „идеалната област“ на картата. Областите Варна и Благоевград също са близо до нея, но въпреки доброто си състояние те са много по-слабо развити от София (столица).

• Според развитието на икономиката наситеният цвят в долния ляв ъгъл, където си намира област София (столица), показва, че тя е най-силно развита в сравнение с всички останали. Област Варна е следваща по степен на развитие, но въпреки това - много по-слабо развита от София (столица). Най-слабо икономически развити са областите Силистра, Разград и Видин, тъй като цветът на зоната от картата, където те се намират, е най-светъл.
• Област София (столица) има най-добре развита инфраструктура, особено в края на периода – 2010 и 2011 година.
• Областите Видин, Ловеч и Монтана са в най-лошо демографско състояние през целия период. За област Габрово се наблюдават негативни тенденции през периода.
• Областите с най-лошо състояние на образованието са Сливен, Търговище, Разград и Силистра.
• Област Стара Загора е с най-добре развито здравеопазване, но и най-проблемна околна среда почти през целия период.
• За целия период в повечето области се наблюдава влошаване на социалната среда, например при Благоевград, София (столица), Габрово, Русе, Стара Загора и др. На практика с най-добро състояние на околната среда през 2011 г. е област Смолян, за която тенденциите са всъщност обратни – положително развитие през целия период.

Пълният текст на анализа и всички карти на Кохонен можете да намерите тук.

На 6 февруари 2014 г. ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”, осъществяван с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

В кръглата маса участваха експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие и статистика.

На събитието бяха представени основните наблюдения от второто издание на изследването. Проведоха се два дискусионни панела, по време на които бяха разгледани предизвикателства пред социалното и икономическо развитие на областите в страната и ключовите фактори за растеж на областите. Бяха обсъдени и различни насоки за бъдещи тематични анализи в рамките на проекта.

ИПИ иска да благодари на всички експерти, взели участие в дискусията. Направените от тях препоръки и коментари са от ключово значение за подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.

На 11 декември 2013 г. икономистите от ИПИ Десислава Николова и Петър Ганев посетиха Кюстендил по покана на областния управител Иван Каракашки.

Снимка:  Влади Владимиров, Дарик-Кюстендил

Икономистите представиха резултатите от изследването си за възприятието за корупция в Кюстендилска област и страната, което е част от публикацията „Регионални профили: показатели за развитие 2013”.

Кюстендилска област е една от областите с най-високите възприятия за корупция. Бизнесът поставя средна оценка - 2,5, при средна за страната - 3,4. Гражданите дават оценка 2,37, при средна за България 2,67.

ИПИ представи 11 препоръки за борба с корупцията, целящи увеличаването на прозрачността и ефективността на мастните администрации, както и за въвличането на гражданите и бизнеса в този процес.

Събитието беше широко отразено в местните медии:

• Дарик Радио Кюстендил
• в-к Струма
• Кюстендилски новини
• в-к Вяра

�

Явор Алексиев, Борислав Тончев*

През третото тримесечие на 2013 г. броят на заетите в икономиката отбелязва лек спад на годишна база, след две поредни тримесечия на ръст в първата половина на годината. Заетите в икономиката в периода юни-август 2013 г. са с 5 хиляди души по-малко от същия период на 2012 година.

Все пак в повечето области (16 от 28) се наблюдава увеличение на броя на заетите на годишна база. Ето и по-интересните явления и тенденции на трудовите пазари в областите през третото тримесечие:

• В сравнение с миналата година, най-добре през това тримесечие се представя пазарът на труда в Северозападния и Южния централен район на страната. Всички области в тези два района регистрират увеличение на броя на заетите на годишна база.
• И през третото тримесечие на годината заетостта в четири области от Северна България остава под 40%. Това са Видин (38,6%), Ловеч (39,1%), Разград (39,4%) и Силистра (38,4%).
• На годишна база най-голямо увеличение на броя на заетите се забелязва във Варна (10,7 хил.), София-град (7,7 хил.) и Пазарджик (5,6 хил.). Най-голям спад е регистриран в Стара Загора (-15,7 хил.), Благоевград (-9,5 хил.) и Ямбол (-4,8 хил.).
• В процентно отношение най-голямо е увеличението на броя на заетите в Монтана (8,4%), Видин (6,2%) и Варна (5,7%). Най-голям спад е регистриран в Стара Загора (-11,3%), Търговище (-9,2%) и Силистра (-9,0%).

Методология на представяне на резултатите: В преобладаващата част от областите в страната възстановяването на пазара на труда започва през 2011 година. За проследяване процеса на възстановяване в отделните статистически райони и области в страната са използвани данни за броя на заетите лица и коефициентът на заетост на населението над 15-годишна възраст през периода първо тримесечие на 2010 година - трето тримесечие на 2013 година. Таблиците, които предхождат анализа на всеки един от статистическите райони, имат за цел да илюстрират наличието на тенденции в увеличаването или в намаляването на броя на заетите в местната икономика на годишна база. За целта всяко второ поредно тримесечие на увеличаване на броя на заетите на годишна база е маркирано в зелен цвят, а всяко второ поредно тримесечие на спад на броя на заетите на годишна база - в червено.

Северозападен район

За пръв път от началото на 2010 г. насам Северозападният район отбелязва устойчиво покачване (две поредни тримесечия) на броя на заетите на годишна база. През третото тримесечие на 2013 г. заетите се увеличават във всички области в сравнение със същия период на миналата година. Най-ясно изразени остават положителните тенденции във Видин и Плевен. Интересен момент е прекратяването, макар и едва доловимо, на тенденцията на намаляване на годишна база на заетите в област Ловеч след 10 поредни тримесечия на спад. Положителни тенденции се забелязват и в областите Монтана и Враца, макар заетостта и в двете области да остава сред най-ниските в страната.

Северен централен район

Габрово е единствената област в Северен централен район, в която има устойчиво покачване на заетите лица от лятото на 2012 г. насам. Областта е и лидер с 49,6% коефициент на заетост за третото тримесечие на 2013�г. Тази стабилност на покачване на броя на заетите не се отнася за другите четири области, като Разград и Силистра остават две от четирите области в страната със заетост под 40%. През две от последните три тримесечия броят на заетите лица в Русе пада под 90 хил. души при средно 105 хил. заети през 2010 година.

Североизточен район

За трето поредно тримесечие заетостта в Североизточния район се увеличава, главно благодарение на добрите данни за броя на заетите през летните месеци в област Варна. За пръв път от лятото на 2010 г. насам броят на заетите лица в най-голямата област доближават 200 хил. души. Сравнително стабилно се представя и пазарът на труда в област Добрич, която регистрира и най-високата заетост в района през последните две тримесечия, благодарение на засилващите се през последните три години сезонни тенденции на местния пазар на труда. От началото на 2012 г. област Търговище не може да излезе от цикъла на постоянно намаляващия брой заети на годишна база. Така коефициентът на заетост на областта е най-ниският за последното тримесечие в сравнение с останалите в района – едва 41,1%.

Югозападен район

Югозападният регион отбелязва устойчив спад на заетите на годишна база за трето поредно тримесечие. София-град и Софийска област са двете области, които са изключения за района за третото тримесечие на 2013 г., но те не успяват да компенсират спада при другите, въпреки че 75% от заетите в целия район работят в тях. Стабилен растеж на заетите има само в столицата и тя остава с най-висок коефициент на заетост от 56,5%. Най-чувствителен е спадът на броя на заетите в Благоевград – 6,3% на годишна база.

Южен централен район

Броят на заетите лица във всички области от Южния централен район на страната бележи ръст за трето поредно тримесечие на годишна база. През третото тримесечие на 2013 г. заетите в района за пръв път от лятото на 2010 г. насам надхвърлят 600 хиляди души. В сравнение със същия период на миналата година най-чувствителен ръст на заетите отбелязват Пазарджик и Хасково. Въпреки че заетостта в двете области остава под средната за района, устойчивите тенденции на пазара на труда в тях са от водещо значение, тъй като над 35% от заетите работят именно там. Добрите данни за Пазарджик означават, че заетостта в областта е стигнала дъното си в края на миналата година, а средногодишния показател за 2013 г. ще отчете стойности над 40%. Устойчивият ръст на работните места в Пловдив и Смолян през последната година, както и традиционно силните за тези области последни тримесечия на годината, дават основания за по-нататъшно повишаване на заетостта в края на годината.

Югоизточен район

След пет поредни тримесечия на растеж на броя на заетите на годишна база, в област Бургас отново се забелязва, макар и минимален, спад. В същото време силните първи две тримесечия на годината и увеличаващата се през последните години устойчивост на пазара на труда в зимните месеци вещаят достигане на най-високите нива на средногодишна заетост в областта от 2008 г. насам.

Сривът на заетостта в Стара Загора е изненадващ на фона на добрата за областта 2012-та година, но е разбираем на фона на предприетите съкращения в редица предприятия от областта през тази година. От последното тримесечие на 2012 г. насам заетите в областта са с минимум 10 хиляди по-малко отколкото същото тримесечие на предходната година. Извършените и очаквани съкращения в здравната и енергийната система, както и преустановяването на строителните дейности около магистрала Тракия оказаха негативно влияние върху заетостта в целия район.

Единствено област Сливен успява да поддържа увеличението на заетите, започнало през миналото тримесечие, докато Ямбол се представя колебливо.

* Борислав Тончев е стажант в ИПИ