Новини

Един от основните акценти в последните „Регионални профили” на ИПИ е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София – например Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието – като  Пирдоп и Челопеч, вече догонва столицата както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Ето защо е важно да излезем от познатите коловози на дискусията, която все набляга на големите регионалните различия и на

пропастта между столицата и всички останали.

Другите центрове с голяма периферия – основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добро развитие. 

Фокусът върху вторичните центрове е важен, защото по-дълбоките промени на регионалната карта започват именно от тях. Няма как да говорим за икономическо развитие и/или свиване на неравенства между бедните и богатите региони, без първо да обърнем внимание на подема на най-големите градове извън столицата. Пловдив и Варна са особено интересни, не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители. Под „периферии“ разбираме тези населени места – заобикалящи ги общини, които имат тесни икономически връзки с големия град и на практика допълват икономическия център.

Сходното между Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат изключително силна индустрия, разположена в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по произведена продукция в преработващата промишленост – всяка в рамките на 1-1,5 млрд. лв. на година. Силната индустрия влияе и на заплащането, като особено сред сателитите на морската столица се отличават три общини, които попадат в топ 15 на страната по заплати. Това са Белослав, Суворово и Девня със средни заплати 1300 - 1700 лв. на месец. По подобие на индустрията около столицата, Пловдив и Варна показват, че силната промишленост в периферните общини е ключова за перспективите пред големия град.

Пловдив и Варна са и сред малкото областни центрове, които през последните години

успяват да увеличават своето население.

Това означава, че положителният приток на хора – т.е. повече заселвания, отколкото изселвания, успява да компенсира негативния естествен прираст, характерен за цялата държава. Причините за това, наред със силната индустрия, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, така и в увеличаващите се възможности пред младите хора в сферата на услугите. И макар Варна да остава силно зависима от морския туризъм, в случая визираме развитието на информационните технологии.

Общият поглед към ИКТ сектора показва, че в момента това е най-динамичната икономическа дейност в страната – с най-сериозен ръст на наетите лица през последните години и безспорно най-високите заплати. София остава абсолютен лидер в тази сфера, но през последните години се наблюдава и движение към по-големите вторични центрове. В Пловдив вече има 4 хил. наети в ИКТ сектора при средна заплата в рамките на 2 500 лв. на месец, а във Варна са 3,6 хил. наети при средна заплата около 1 900 лв. на месец. Тази бройка може и да изглежда все още силно ограничена, но тя е ясен сигнал за отпушването на ИКТ сектора в Пловдив и Варна и появата на перспектива за високо платена работа за младите хора, извън традиционната индустрия.

Ако погледнем към следващите по големина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще видим, че те неизменно имат по една или няколко слабости спрямо дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба индустрия в периферията (Бургас), силно негативни демографски тенденции (Плевен и Русе), влошена образователна структура на населението (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или друг начин ограничават техния потенциал. ИКТ секторът, макар и да прави плахи стъпки в тези градове, все още не е заел своята водеща роля.

Всичко казано дотук идва да покаже, че следващата регионална новина най-вероятно ще е в

подема на водещите вторични центрове.

Големите градове, които традиционно имат приток на студенти и привличат млади хора, висшистите им са солиден дял от работоспособното население, имат силна индустрия в своята периферия и успяват да се „закачат“ за ръста на ИКТ сектора, започват да разкриват своя потенциал. Това е видимо не само от икономическите индикатори, но и от промяната в социалната среда – в т.ч. появата на множество алтернативи градски пространства.

Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя потенциал, но пред тях стои и предизвикателството да обърнат демографските процеси устойчиво в своя полза.

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО |

Тазгодишният фокусен анализ, който съпровожда изданието на Регионални профили: Показатели за развитие се съсредоточава върху последните развития на областните трудови пазари и опитва да очертае ключовите предизвикателства пред развитието им в близко бъдеще. Въпреки рекордите в заетостта в повечето области и чувствителния спад на безработицата, няколко области остават настрана от общото положително развитие,  а структурни проблеми поставят трудни предизвикателства пред бъдещето.

Към третото тримесечия на 2019 г., заетите са съсредоточени най-вече във водещите икономически центрове – София вече е надхвърлила 700 хиляди заети, Пловдив е с 324 хиляди, Варна – с 229 хиляди. Обратно, в областите с хронични проблеми на пазара на труда броят на заетите остава под 30 хиляди. Ръстът в заетостта също така е неравномерен, като областите които се развиват най-бързо са най-вече онези, в които са струпани инвестициите в преработващата промишленост.

На фона на рекордите в много региони, не всички области обаче са постигнали нивата си от предишния пик на трудовия пазар, точно преди настъпването на икономическата криза (графика 1). Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин, но само при една от тях спадът е особено чувствителен. Заетостта на населението на Монтана в активна възраст намалявас цели 15 пункта спрямо десетилетие по-рано, и на този етап няма индикации че тя ще се възстанови в близко бъдеще.

Графика 1: Разлика в коефициента на заетост на възрастовата група 15-64 години между Q3 2008 и Q3 2019

Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила, собствени изчисления

Интересен е случаят с Велико Търново, която през последната година поставя абсолютни рекорди в заетостта за България – заетост над 80% от активното население е рядко срещано явление в икономическата история като цяло – но засега е трудно да се прогнозира до каква степен областта ще успее да запази тези равнища. От друга страна, водещите икономически центрове надминават 70% заетост за последните 6 до 8 тримесечия. На фона на все по-голямото търсене на работна ръка няма изгледи този коефициент да започне да намалява, освен в случай на значителна икономическа криза, за каквато поне понастоящем няма индикации. Интересно е също обстоятелството, че в някои области – най-видимо в Сливен, Габрово и Кърджали, динамиката на заетостта е разнопосочна при мъжете и при жените, като броят заети мъже расте, а жените намаляват.

Към края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. Разпределението им по области (графика 2) е доста по-равномерно от това на заетите, но въпреки това водещите икономически центрове имат и най-много безработни лица, най-вече заради чувствително по-големия размер на работната си сила. Прави впечатление, че в област Благоевград, въпреки относително по-малкия размер на икономиката, понастоящем има най-голям брой безработни. Това е от следствие от свиването през последните години на два отрасъла, които доскоро бяха водещи за местната икономика – производството на дрехи и производството на тютюневи изделия.

Графика 2:  Разпределение на безработните по области към края на 2019 г.

Източник: Агенция по заетостта

Дори и в края на 2019 г. остават седем области, в които безработицата все още не е намаляла под 10% от населението в активна възраст. Само в столицата равнището ѝ е паднало под „санитарните“ 2%, които показват начало на стагнация на пазара на труда и затруднена трудова мобилност. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. По-трудно би било това в областите, които имаха най-агресивната експанзия последните няколко години – Варна, Стара Загора, Габрово, където безработицата постепенно намалява.

Несъмнено най-важният фактор, който предопределя динамиката на пазара на труда в областите на България са образователната структура и характеристиките на притежаваните умения на населението  в работоспособна възраст.  Образователната структура (графика 3) със сигурност се отразява на способността на областите да създават нова заетост. Що се отнася до общия дял на висшистите в работната сила, столицата води с много всички останали области, а същевременно има и най-малкия дял на ниско образованото население. С дял на висшистите от под 20% са шест области, и освен София-област нито една от тях не е сред постигналите особено добро състояние на пазара на труда през последните години.

Графика 3: Разпределение на трудоспособните (25-64 години) по най-високо завършено образование, 2018 г.

Източник: НСИ

Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са също са  най-значимите проблеми пред регионалните икономики в близко бъдеще. Засега преструктурирането на икономиката и ръста на дейностите с висока добавена стойност успява до голяма степен да смекчи влиянието на свиването на работната сила, но в средносрочен план то може да представи по-труднопреодолими пречки.

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО |

Резюме и съобщение до медиите

30 януари 2020 г.

За осма поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Изследването се основава на 62 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg

Изданието може да се използва от централните и местните власти, бизнеса и медиите, както и от преподаватели, експерти и представители на гражданския сектор, които се занимават с проблемите на регионалното развитие.

Екипът на ИПИ изказва благодарност на Фондация „Америка за България“ за партньорството и дългогодишната подкрепа за изследването „Регионални профили: Показатели за развитие“.

---------------------------------------------

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО|           |ПРЕЗЕНТАЦИЯ ОТ СЪБИТИЕТО|

Икономическият подем в България остава осезаем, въпреки анемичния растеж в Европа.В периода 2017–2019 г. реалният ръст на брутния вътрешен продукт у нас се запазва над 3% на годишна база, икономическата активност на населението се повишава значително, а коефициентът на безработица спада до 3,7% през третото тримесечие на 2019 г.Продължаващата трансформация на българската икономика, в т.ч. ориентирането на промишлеността към производства с по-висока добавена стойност и сериозната динамика в информационните технологии, оформя и регионалната карта, като ясно разграничава типологичните характеристики на икономическите центрове в страната.

Големите икономически центрове – например София, Пловдив и Варна, все повече се ориентират към по-високотехнологични производства и максимално използване на потенциала на своите периферии. Силно изразен в това отношение е примерът на столицата София, като периферните област София и област Перник отбелязват сериозни положителни тенденции в производството. Информационните технологии, макар и концентрирани в столицата, също постепенно намират път към другите големи центрове – основно Варна и Пловдив, но с потенциал и за някои от вторични центрове.

Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към региони със съответното предлагане на работна сила – например около Хасково-Кърджали или Плевен-Враца. Високата заетост и растящата цена на труда ще стават все по-определящи фактори за инвестиционните решения на компаниите в промишлеността. На фона на пъстрата карта и различния икономически профил на областите в страната, отговорността на местните власти да оценят своята ниша и потенциал за развитие е в основата на регионалното развитие.  

Икономическо развитие

Най-богатата област категорично остава София (столица) с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв. (2017 г.), което е далеч пред втория – област Стара Загора с 17 550 лв. В столицата се концентрирани и най-много чуждестранни инвестиции – 12,3 млрд. евро за 2017 г., докато във Варна, Бургас и Пловдив поотделно те са в рамките на около 1,9 млрд. лв. Област София, която приютява индустриалните зони на столицата, е сред лидерите по привлечени чуждестранни инвестиции и заема втора позиция по произведена продукция в страната. Бурното развитие на периферията около столичния град е една от новините на тазгодишното издание.

Фиг. 1. БВП и произведена продукция на човек от населението през 2017 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ.

Различията в регионите са силно изразени в данните за пазара на труда, като коефициентът на заетост за лицата между 15 и 64 години през 2018 г. варира от над 75% в столицата София до около 52% в Монтана, което е близо 25 процентни пункта разлика. Именно по отношение на заетостта се вижда по-ясно и изоставането на Северозападния регион, като Видин и Враца също регистрират коефициент на заетост под 60%. В региона се наблюдава и най-голямото струпване на малки обезлюдяващи се общини с твърде високи – над 25% -  нива на безработица.

Областите с повече проблеми на пазара на труда имат и влошена структура на работната сила – Разград, Кърджали, Търговище, Сливен и Силистра са с над 30% дял на населението между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование през 2018 г. Докато в тези области на един човек с висше образование се падат по двама с основно или по-ниско, то в повечето други области висшистите са повече от тези с основно или по-ниско образование, а в столицата съотношението е 12 висшисти на един с основно или по-ниско образование.

Фиг.  2. Образователна структура на населението през 2018 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ.

Социално развитие

Демографските процеси в страната продължават да бъдат силно негативни. През 2018 г. населението на над 65 години е вече точно 1/3 от лицата в трудоспособна възраст  (между 15 и 64 години), като възрастните (над 65-годишна възраст) варират от 25% от работоспособното население в столицата София до 50% във Видин. Отрицателният естествен прираст и механичният отлив на население водят до това, че почти всички области устойчиво губят население, като през 2018 г. то намалява с 51 хил. души общо за страната. Единствено София (столица) традиционно увеличава своето население, макар и с едва около 3 хил. души общо за 2017 и 2018 г.

Докато естественият прираст на населението е отрицателен във всички области, и силно влошен в областите от Северозападна България, механичният прираст в някои области е положителен. В столицата и областите Пловдив, Бургас и Варна традиционно повече хора се заселват, отколкото се изселват. Областите Стара Загора и Шумен вече успяват да държат сравнително балансиран броя на изселванията спрямо заселванията, а Кърджали в някои години, например 2018 г., изпреварва всички с положителния си механичен прираст. Най-влошен по традиция е механичният прираст на населението в Смолян, макар през последните три години да се подобрява.

Фиг.  3. Коефициенти на естествен и механичен прираст на населението през 2018 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ.

В сферата на образованието регионалната карта изглежда различно. Столицата отново е напред, но следващите я области, като Габрово, Смолян, Варна и Велико Търново, показват добри резултати в отделни категории. В област Габрово се регистрира най-високият коефициент на записване на населението в V–VIII клас – над 95% за 2018 г., при едва около 76% в Добрич и Търговище. Област Смолян има най-нисък процент на отпадналите от основно и средно образование (под 1%), както и най-нисък дял на второгодниците (едва 0,1%). Учениците там се представят силно и на матурите по български език и литература (4,19 средна оценка за 2019 г.), но лидерите в това отношение са столицата (4,53), Варна (4,26) и Пловдив (4,25). Среден успех под „добър“ 4 на матурата по БЕЛ се наблюдава в областите Силистра, Кърджали, Разград, Ямбол, Хасково, Шумен, Търговище и София. Макар Велико Търново да няма високи резултати в училищното образование, областта, заедно със София (столица), продължава да има  най-много студенти на хиляда души от населението – съответно 69 и 73 студенти на хиляда души.

Фиг.  4. Резултати от матурата по български език и литература през 2019 г.

Източник: МОН, изчисления на ИПИ.

Смолян и Кърджали са областите с най-малко регистрирани престъпления срещу личността и собствеността – по 5 случая на хиляда души, докато в Бургас, Варна и София те са три пъти повече – около 15 случая на хиляда души. Варна и София отчитат и най-ниската разкриваемост – едва 1/3 от случаите са разкрити. Смолян е на първо място и по качество на околната среда – с най-малко образувани битови отпадъци на човек и най-ниски въглеродни емисии. Столицата от своя страна отчетливо води по отношение на интензивността на културния живот – посещенията в кината  и театрите на човек от населението са съответно тройно и двойно повече спрямо средното за страната. В по-общ план картината на социалното развитие е сравнително по-шарена спрямо тази на икономиката, но доходите и възможностите за реализация на пазара на труда традиционно доминират миграционните нагласи у хората. 

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО|           |ПРЕЗЕНТАЦИЯ ОТ СЪБИТИЕТО|

ПОКАНА

за пресконференция

Регионални профили: показатели за развитие 2019

10.00 - 12.00 ч. / 30 януари 2020 г. (четвъртък)

Пресклуб на БТА

За осма поредна година Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. „Регионалните профили” на ИПИ стъпват на 62 индикатора, които позволяват да се представи реалната картина в 28-те области в страната и да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Фокусът на представянето през тази година попада върху пазара на труда.

В рамките на представянето ще обърнем внимание на следните въпроси:

• Каква е динамиката във водещите икономически центрове в страната?
• Кой области привличат най-много инвестиции и имат ръст в производството?
• Кои са областите с рекордна заетост и сериозен ръст в заплатите?
• Има ли области, в които вече се наблюдават негативни тенденции на пазара на труда?
• Защо една по-бедна област изпреварва големите по приток на население?
• Колко големи са образователните различия в страната?

В представянето ще вземат участие Лъчезар Богданов, Петър Ганев и Адриан Николов.

Моля потвърдете присъствие до 28 януари 2020 г. на Весела Добринова, 02/952 62 66, vessela@ime.bg

Очакваме Ви!

Екипът на ИПИ

София продължава да е основният икономически двигател на България, но столичният пазар на труда вече започва да се задъхва, а разрастването му е все по-трудно. Това личи ясно от Икономическия и инвестиционен профил на София, съставен от ИПИ за Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

София произвежда приблизително 40% от брутния вътрешен продукт на страната през 2018 г., като този дял постепенно расте през последните години. Тя обаче има доста по-различна икономическа структура в сравнение с България като цяло в следствие на чувствително по-високата роля на услугите, за сметка на по-малкия дял на земеделието и индустрията.

Благодарение на бързата експанзия на аутсорсинга на услуги и информационно-комуникационните технологии, столицата е сред областите в България, които най-бързо увеличават производителността на труда си. В тези подсектори са концентрирани и значителна част от инвестициите в областта, заедно с търговската дейност.

Ако предишният период на икономическа криза е някаква индикация, дори и на фона на чувствително забавяне на икономическия растеж на България, София най-вероятно ще остане много по-малко засегната в сравнение с други области, особено тези с индустриален профил.

Понастоящем, най-голямото предизвикателство пред по-нататъшното развитие на столичната икономика са ограниченията на трудовия ѝ пазар. През последните тримесечия, за които има достъпни данни, заетостта в София надхвърля ¾ от трудоспособното население, а същевременно безработицата в нея е намаля почти до естествения си минимум (в зависимост от тримесечието, около 10 хиляди души), падането под който би означавало силно ограничаване на мобилността в трудовия пазар.

Източниците на допълнителен трудов ресурс за столицата са няколко – основният е положителната миграция, благодарение на която София привлича много от талантливите и образовани работници от други области на страната. През последните две години се наблюдава и значително увеличение на заетостта сред по-възрастните (над 55  години), което от своя страна означава, че фирмите все по-често се обръщат към тях. Благодарение на бума в строителството дори и хората с по-ниско образование вече намират работа. Най-слабо ползваният засега източник на допълнителна работна ръка за столица са чужденците, като причина за това са най-вече ограниченията пред наемането на хора от трети страни, и трудната конкуренция със заплащането на стандарта на живот в други европейски страни (въпреки че в някои отрасли, особено в информационно-комуникационните технологии, това вече се променя).

Ако успее да преодолее ограниченията пред трудовия си пазар, перспективите пред икономическото развитие на София са положителни. Благодарение на чувствително по-бързия си ръст столицата най-вероятно ще продължи да концентрира все по-значителна част от икономиката на страната в себе си, и особено от услугите, както и да привлича най-добре образованите и талантливи работници и предприемачи.

Преди 9 месеца, когато беше публикуван първият вариант на тарифа за новата тол система, коментирахме в детайли какви са очакваните приходи за държавата, какво ще подлежи на преговори и защо правителството ще бъде принудено да направи отстъпки – виж „Тол системата – нужна стъпка, но да внимаваме с тарифата”. Днес вече има постигната договорка за тарифата (виж тук), която потвърди очакванията ни за редуциране на таксите, но в същото време поставя и два важни въпроси – ще има ли достатъчно приходи и дали няма още тази година да се заговори за нова актуализация на тарифата?

Две са основните промени в новата тарифа – едната е по-малкият обхват на тол системата, а другата е понижаване на таксите. Промяна в покритието беше напълно очаквана, тъй като първоначалното предложение обхващаше около половината от републиканската пътна мрежа – 10 800 км. oт пътната мрежа, в т.ч. второкласни и третокласни пътища. Макар да се предвиждаше някои пътища да са с нулева ставка, поради лошо състояние, обхвата беше твърде голям. Новото предложение е тол системата да обхване 3100 км, като това са автомагистрали и първокласни пътища. Важно е да отбележим, че в държавния бюджет за 2020 г. това беше отразено, като заложените приходи (450 млн. лв. през 2020 г.) са именно при такъв обхват на системата. 

Не така обаче стоят нещата при тарифата. Предложените тол такси претърпяха няколко промени, като в последния вариант правителството даде сериозно назад и просто прие предложението на бранша. Новите тарифи варират от 3 до 20 стотинки на километър, в зависимост от големината и екологичната категория на превозното средство. В първоначалния вариант на тарифата, тол таксата варираше от 8 до близо 90 стотинки на километър. При най-масовите товарни автомобили (от 3,5 до 12 тона) намалението е в рамките на 2,6 пъти – от 7,8 на 3 стотинки на километър за евро 6 и от 15,6 на 6 стотинки на километър за евро 1 и 2. При най-тежките камиони (над 12 т. и 4+ оси) намалението е над 4 пъти – тежък камион с най-високия евро стандарт (евро 6) по новата системата ще плаща 11 стотинки на километър, докато в първия вариант на тарифата щеше да плаща 45 стотинки на километър.

Първоначалният вариант на тол системата предвиждаше 1,3 млрд. лв. приходи. При поне двойно или дори тройно редуциран обхват и намалени тарифи в рамките на 2,6 до 4 пъти в зависимост от превозното средство, заложените 450 млн. лв. в бюджета за 2020 г. изглеждат трудно постижими. Неслучайно в съобщението на министерството е отбелязано, че след три месеца търговска експлоатация на системата, ако приходите изостават спрямо заложените 450 млн. лв. в бюджета, ще се тръгне към актуализация на тарифите. Това е много вероятно да се случи, тоест през лятото ще има ново напрежение между превозвачи и правителство.

По-всичко личи, че водещата линия на правителството в момента е системата да заработи без повече отлагане – било и при тарифите, подадени от брашна, тъй като инвестициите в пътната инфраструктура вече са зависими от очакваните тол приходи. Веднъж като заработи системата, вече може да се оказва натиск за разширяване на обхвата и покачване на тарифите. Подготовката за това е налице – дори и в последното предложение например присъстват второкласните пътища, макар и с нулева такса, а в Закона за държавния бюджет за 2020 г. е записано, че „през следващите години се планира да се разшири обхватът на тол системата и да обхване и пътища от втори клас”. С две думи, дългосрочният натиск ще е за разширен обхват на системата, а опит за актуализация на тарифата и съответно напрежение в сектора може да се очаква още през идващото лято.

Северна България ще бъде в по-голяма степен заложник на новата тол система и очакваните приходи. Стратегическите инфраструктурни проекти на правителството включват скоростния път „Видин-Ботевград”, доизграждането на автомагистрала „Хемус”, обходът на Габрово и тунелът под Шипка, автомагистрала „Русе-Велико Търново” и автомагистрала „Черно море”. На практика това са проекти, които покриват цяла Северна България и осигуряват свързаност както между икономическите центрове на север, така и по-добра връзка с южните индустриални зони. Ако тол системата не постигне заложените приходи, някои от инвестициите в пътната инфраструктура на север може да останат на изчакване.

В хода на сътрудничеството между Института за пазарна икономика и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, ИПИ изготви анализ на динамиката на пазара на труда в София през последните пет години с прогноза за следващите пет. Представяме кратко резюме на анализа, а пълният му текст е достъпен на уебсайта на СОАПИ.

София е шампионът по развитие на трудовия пазар последните пет години – столицата беше сред най-бързо възстановилите се след икономическата криза общини, и продължава да създава много нова заетост дори и на фона на забавянето в много части на страната. В това представяне разглеждаме едновременно отделните индикатори, включени в по-широкия анализ, както и прогнозите за бъдещото им развитие.

Във фокуса на анализа, очаквано, е заетостта в столицата и нейните различни измерения, като се разглеждат данни за тримесечната динамика.

В различните тримесечия на 2018 г. заетостта в София се приближава до максималните си възможни стойности, надхвърляйки 75% в някои от тях. По тази причина, дори и оптимистичната прогноза  за развитието на заетостта (Графика 1) не предполага общия брой на заетите в столицата да надхвърли 750 хиляди души, а песимистичният, основан на икономически проблеми следващите години прогнозира чувствително свиване, почти до следкризисните нива.

Графика 1: Сценарии за динамиката на заетите в София, 2013-2023 г.

Източник: НСИ, прогноза на ИПИ

Интересна е образователната структура на заетите в София, тъй като за разлика от повечето области, където преобладават заетите със средно образование, от 2014 г. насам в столицата висшистите са мнозинство. През 2017/18 г. пък се наблюдава ръст дори и в групата на заетите с основно и по-ниско образование, което донякъде може да се обясни с изчерпването на по-квалифицираните кадри, което притискана бизнеса адаптира критериите си за наемане. Допълнителен фактор е иръстът на строителството след 2015 г.  - един от секторите, които  традиционно наемат висок дял хора с по-ниско образование.

Възрастовата структура на заетите в столицата също се променя –в периода между 2013 и 2018 г. основният ръст на заетостта е съсредоточен във възрастовите групи между 50-54 и 60-64 години, по-малко при 25-29 и 35-39 годишните. Прогнозата на ИПИ (графика 2) сочи значителен ръст на заетите сред най-възрастните, а спад само при най-младите.

Графика 2: Възрастовата структура на заетите в София в оптимистичен сценарий, II и IV тримесечие на 2013 и 2023 г. (прогноза), хиляди души

Източник: НСИ, прогноза на ИПИ

В структурата на заетостта по икономически дейности само търговията и здравеопазването губят заети в София през последните години, но въпреки това търговският сектор остава с най-много заети – почти 140 хиляди души към края на 2018 г. На второ място обаче са информационните и комуникационните технологии, а те, заедно с аутсорсинга на бизнес процеси и услуги добавят най-много нови работни места последните години. По-чувствителен ръст се наблюдава и при някои от по-малките дейности – финансовите и застрахователни, както и при операциите с недвижими имоти. Прогнозата не предполага значително изменение на профила на заетите през следващите няколко години (графика 3), но чувствително увеличение на броя на заетите както в ИКТ и в аутсорсинга и индустрията.

 Графика 3: Прогноза за отрасловата структура на заетите в София, 2013 - 2023 г., хиляди души

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

София е неизменно областта с най-високите възнаграждения. Наблюдават се обаче значителни различия в заплащането между отделните икономически дейности.Няколко дейности водят чувствително пред останалите – ИКТ, държавното управление и аутсорсинга,  а дори през 2018 г. земеделието, хотелите и ресторантите не са достигнали средно брутно месечно възнаграждение от 1000 лева,в известна степен и вследствие от все още значителния сив сектор. Според прогнозата на ИПИ,  (Графика 4) до края на 2023 г. средната заплата в столицата ще достигне много било до 2 хиляди лева, и почти два пъти по толкова за водещия сектор. Двата отрасла, в които се отчитат експортно-ориентираните аутсорсинг компании пък ще задмине държавното управление, а единствено в туризма заплатите ще останат под 1000 лева.

 Графика 4. Прогноза за динамиката (лява скала) и стойността (дясна скала) на заплатите в София, 2013 - 2023 г., брутно лева месечно

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Постепенното изчерпване на свободния трудов ресурс в столицата личи доста ясно от динамиката и състоянието на безработицата. Към края на 2018 г., броят на безработните лица е намалял до едва 13 хиляди, а безработни висшисти почти няма. Изменение има и във възрастовата структура на безработните, като делът на лицата под 44 години намалява. Ако столицата ще разширява значително заетостта си в близко бъдеще, то няма да е за сметка на настоящите безработни, а чрез привличане на работници от други области или активиране на хора, които в момента са извън работната сила.

Анализът на работната сила на София взема предвид и измененията на структурата на образованието в града. Въпреки че дори и през 2018 г. „Бизнес и администрация“ остава най-широко застъпеното направление (Графика 5), все по-голям интерес има към информатиката и техническите специалности, което от своя страна означава, че студентите постепенно се адаптират към условията на пазара на труда. Увеличава се интересът и към професионалното училищно образование в областта на високите технологии.

 Графика 5: Разпределение на завършилите през 2018 г. студенти по области на образованието в София

Източник: НСИ

Въпреки негативните демографски тенденции и застаряването на населението, прегледът на настоящата и очакваната динамика на трудовия пазар на София дават поводи за умерен оптимизъм. Липсата на квалифицирани свободни кадри, както и несъответствията в уменията остават сред важните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, но изглежда че столичната икономика се адаптира към новите условия относително успешно, като същевременно успява да поддържа значителен ръст на доходите и стандарта на живот на наетите лица.