Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

29.11.2019Данъците в София също тръгват нагоре

Към днешна дата идеите за увеличение на местните данъци вече са факт, като най-големите общини – София и Пловдив, също се включиха в надпреварата (виж обобщение тук). Безспорно най-големият фокус попада върху Столична община, тъй като увеличението е първо от поне 10 години (виж данните за данъците тук) и обичайно медийното внимание се фокусира върху столицата.

Преди 10 дни ИПИ публикува своя Алтернативен бюджет за 2019 г. В рамките на представянето ясно заявихме, че ни очаква вълна от повишения на местните данъци, което се превърна и в основен акцент от събитието за много медии (виж тук и тук). Към днешна дата идеите за увеличение на местните данъци вече са факт, като най-големите общини – София и Пловдив, също се включиха в надпреварата (виж обобщение тук). Безспорно най-големият фокус попада върху Столична община, тъй като увеличението е първо от поне 10 години (виж данните за данъците тук) и обичайно медийното внимание се фокусира върху столицата. 

Защо сега се покачват местните данъци?

Традиционно у нас местните данъци следват плътно политическия цикъл. Данъци се вдигат в първата и втората година от мандата, след което идва затишие до провеждането на местните избори (виж историята на местните данъци тук). Местните налози имат специфичен характер – не са автоматични отчисления (като при подоходния данък или ДДС например), а реално се вадят пари от джоба и се плаща в общината, което ги прави изключително непопулярни. През 2017 и 2018 г. например бяха вдигнати осигурителните вноски за пенсия с по 1 процентен пункт, което на годишна база изземва повече от всяко повишение в местните налози, но реакция почти нямаше. При общините е по-сложно – всяко повишение води до силно негативна реакция, което означава, че никой не би го направил точно преди изборите.

Прегледът на ИПИ на данъчната политика на местно ниво през годините показва, че в години след избори се наблюдават по 60-70 примера за повишения на данъци на местно ниво. Най-вероятно подобна ще е картината и сега – през 2020 и 2021 г. поне половината общини ще предприемат някакви стъпки за увеличение на местните налози. Забележете, че в тази сметка изключваме такса смет, която също ще върви нагоре. Тази вълна от по-високи местни данъци в известен смисъл ще отговори на призива на финансовия министър – общините да използват по-активно данъчните си правомощия, но в същото време няма да промени драматично структурата на общинските бюджети. Зависимостта от държавния бюджет и европейските средства, от една страна, и липсата на адекватен ресурс за публични инвестиции, от друга, ще остане. Темата за фискалната децентрализация – преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане на физически лица към общините (виж тук), не само няма да изчезне, а ще е все повече на дневен ред. Само с имуществени данъци няма как да се постигне финансова самостоятелност – 10 годишни усилия за вдигане на ставки и повишаване на събираемостта категорично го доказват.

Какво се случи в София?

Всеки, който следи внимателно процесите в Столична община, знае, че покачването на местните налози беше на ръба да се случи още миналата година. Причината да не се случи тогава беше изцяло обвързана с изборите – ако сега гледаме резултатите, то евентуално покачване на данъците преди година като нищо щеше да обърне вота в столицата. Предложението сега се фокусира върху възмездното придобиване на имущество и върху облагането на превозните средства. Двете теми обаче не са идентични и по-добре да се коментират отделно.

Едно от предизвикателствата пред Столична община е как да финансира инвестиционната си програма, особено в новите квартали, където липсва адекватна инфраструктура. И, по възможност, това да се случи като по-голяма тежест падне именно върху тези нови квартали. Има два начина това да се случи през данъците – единият е през промени в данъчната основа на имущественият данък, другият е през повишена ставка на данъка върху сделките. Ако не можеш да направиш първото, опираш до второто. Това се случва и в София.

Проблемът с данъчната основа на имотите

Данъкът върху недвижимото имущество в София стъпва на крайно усложнена формула за данъчна оценка на имота, в основата на която стои зонирането на столицата. В зависимост от зоната, в която попада жилището ви, коефициентът за местоположение варира от 28,1 до 93,6 на квадратен метър – това е над 3 пъти разлика в данъчната основа за различните квартали. Текущите границите на зоните в София са определени през 1998 г. (виж тук). Тези зони безспорно са отдавна остарели както заради промяната в динамиката на някои от традиционните квартали, така и заради развитието на новите квартали, които преди 30 години са имали съвсем различен облик.

Големият проблем в облагането на имотите в столицата е именно в данъчната основа и конкретно в зонирането. Промяната обаче е политически трудна. Последното предложение за подобна реформа беше на Минко Герджиков през 2011 г. (виж тук). Предложението за ново зониране тогава предизвика скандал и доведе до неговата оставка (виж тук). Подобно решение е трудно, но има и друго. Очакването на общините (не само на София) е, че скоро ще има законодателни промени, които да променят формулата за данъчната оценка на имотите и/или направо да обвържат данъка с пазарната оценка. Това би решило проблема на столицата с районирането, и особено спрямо новите престижни квартали, без да се влиза в голям скандал. Чакането обаче може да се превърне и в капан – отлагаш решение заради очаквани законодателни промени, които обаче също може винаги да се отлагат.

Екологичният компонент при колите беше въведен заради София

Докато при облагането на сделките откровено говорим за повишение на данъчната тежест, то при облагането на превозните средства ситуацията е малко по-различна. Промените в закона в края на миналата година промениха облагането на автомобилите – данъкът вече се формира по съвсем друг начин, в т.ч. с появата на екологичен компонент. Този екологичен компонент би трябвало да натовари повече тези с ниска екологична категория и да облекчи тези с висока категория. В София, както и в повечето общини в страната, обаче за текущата 2019 г. останаха минималните по закон нива на екологичната компонента. Те варират от 0,40 до 1,10, което означава, че, с изключение на категориите евро 1 и 2, които получават коефициент 1,10 и евро 3 (коефициент от 1), всички други получават отстъпка от данъка. През 2018 г. голяма част от автомобилите в София плащат по-нисък данък спрямо предходните години. Това се вижда и от отчета за полугодието на общината – 6,5 млн. лв. по-малко са събрани от данък върху превозните средства за първите 6 месеца на 2018 г., като до края на годината разликата ще достигне около 10 млн. лв.

Предложението сега се възползва от възможностите на закона и завишава облагането на автомобилите с ниска категория (с максималния по закон коефициент 1,40), премахва отстъпката за автомобилите с евро 4 (вместо 0,80 става 1,00) и запазва отстъпките за автомобили евро 5 и 6. И докато тези промени бяха очаквани – законът беше променен най-вече заради Столична община и беше ясно, че столицата ще се възползва максимално от диференцираните ставки, то малко по-изненадваща е промяната в облагането и спрямо мощността, като са засегнати всички над 74 kW. Така, единствените незасегнати от по-високото облагане ще бъдат автомобилите до 74 kW, които имат евро 5 или 6. Ако сравним спрямо 2017 г., то ако автомобил има евро 5 или 6, дори и по-мощните най-вероятно няма да плащат по-висок данък. Голямата тежест в случая ще падне основно върху автомобили, които са с евро 1 и 2 и с голяма мощност.

Ролята на районните кметове

Всичко казано дотук се опитва да обясни общата рамка и конкретно картината в Столична община. По-високите данъци няма как да са добра новина за данъкоплатците, но на много места бяха очаквани. Без фискална децентрализация и с калпава данъчна основа за имотите, всички общини имат стимул да бутат данъка върху сделките нагоре – не е случайно, че това е единственият данък, при който общините масово отиват на максималната ставка (3 на сто). Ефектът от по-високия данък върху сделките в София ще е около 20 млн. лв. допълнителен приход. В случая, поне е добра идеята половината от събраните средства да се харчат от районните кметове – така ще има известно съревнование кой и как се справя с публичния ресурс. Столична община, в случая, е готова да предприеме известни стъпки за децентрализация в посока районни кметове, остава и държавата да направи такива по оста централен бюджет – общински власти.

 

Към началото Прочети повече

18.11.2019Отворено писмо до премиера Бойко Борисов за данъчна децентрализация

Отворено писмо до премиера Бойко Борисов за данъчна децентрализация

Петър Ганев внесе отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов с предложение за преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите на физическите лица на общините. Повече за инициативата на ИПИ за данъчна децентрализация на dvenasto.bg

Виж писмото тук.

 

12 НОЕМВРИ 2019 Г.

 

ДО

БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

КОПИЕ ДО:       

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

 

Отворено писмо

относно

необходимостта от преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите на физическите лица на общините

 

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

 

Вярваме, че сме обединени в желанието си регионите в България да се развиват бързо и българските граждани, независимо от тяхното местожителство, да повишават своя стандарт на живот. В пътуванията си из страната през последните години безспорно сте забелязали както голямата разлика в благосъстоянието между отделните общини, така и огромната нужда от постоянната финансова подкрепа на централното правителство, която изпитват местните общности. Неизбежно, човек би се запитал: Защо всички общини, дори областни центрове с почти нулева безработица, са постоянно с финансови затруднения и не могат със собствени сили да променят публичната среда и качеството на живот на своите жители?

С това писмо бихме искали да насочим Вашето внимание към изключително важна данъчна реформа, свързана с преотстъпването на част от приходите от подоходното облагане към общинските бюджети. Тази реформа отива отвъд чисто финансовата рамка на бюджета и засяга по-широк кръг от въпроси, включително самото функциониране на демокрацията в България. Болница в областен център, в която липсва необходимото оборудване, не е просто бюджетна тема, а огромен проблем пред цялата здравна система. Социален дом, който е пред закриване в малка община, също не е просто фискален въпрос. Недостатъчен общински бюджет за осигуряване на местен транспорт подкопава местното развитие и спира достъпа до работа, социални и здравни услуги. Наличието или липсата на ресурс в общините влияе на всяка сфера от нашия живот.

През 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв. Близо 5 млрд. лв. от тях не са общински средства – това са близо 4 млрд. лв. трансфери от правителството и около 1 млрд. лв. европейски средства. Останалите 2,3 млрд. лв. са собствените приходи на общините, от които едва около 1 млрд. лв. са данъчните приходи. На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината. Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи. Тази разбивка ясно показва огромния структурен проблем пред общинските бюджети в България – общините нямат адекватен собствен ресурс и са изцяло зависими от трансфери (от централното правителство) и помощи (от европейския данъкоплатец).

Липсата на адекватен собствен ресурс не позволява на общините да провеждат разумна самостоятелна политика и да отговорят на нуждите и приоритетите на своето население. Проблемът е законодателно заложен – липсата на свободен публичен ресурс не е провал на общинските власти. Облагането на доходите, печалбите и потреблението, които се генерират на местно ниво, почти изцяло отива в централното правителство. Има някои изключения, но те са незначителни – като патентни данъци, туристически данък и т.н. Общините събират собствени приходи, предимно от имуществени данъци, които далеч не са достатъчни да покрият техните нужди, дори при мерки за повишаване на събираемостта, каквито безспорно са необходими. Парадоксално, но в поредни години на стабилен икономически ръст и бюджетен излишък, общините страдат от липса на ресурс и чакат решения на правителството в своя полза.

Вярваме, че е назрял моментът общините в България да получат част от това, което се генерира като данъчен приход от икономическата активност на местните жители. Дискусиите през последните 10 години ни убедиха, че най-ефективният ход за решаването на този проблем е да се преотстъпят част от приходите от подоходното облагане към общините. Така общинският бюджет ще бъде в много по-голяма степен свързан със състоянието на местната икономика, броя на заетите и техните заплати – какъв по-голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и работни места?

Нашето предложение, което през годините е широко изказвано и от много други експертни общности и е познато в обществото, е 1/5 от приходите от облагането на доходите на физическите лица да бъде автоматично преотстъпвана към общините, като „парите следват личната карта“ – щом по постоянен адрес си в дадена община, то 1/5 от твоя подоходен данък да отива именно там. По наши изчисления това е ресурс в рамките на 800 млн. лв., който почти ще удвои собствените данъчни приходи на общините без да се вдигат данъци – предлагаме преструктуриране на приходите, а не покачване на данъци с надбавка за общините. Разбира се, това ще позволи и изиска промени в изравнителната субсидия и ангажиментите на общините, които сме готови да коментираме на експертно ниво. Целта е ясна – общините да получат повече собствен ресурс, без да има ощетени от реформата. 

Надяваме се фискалната децентрализация да бъде припозната като основен приоритет на правителството. Считаме, че реформата може да бъде изработена и подкрепена от всички заинтересовани страни в рамките на половин година и да бъде напълно приложена със съответните законодателни промени и приемането на държавния бюджет за 2021 г. Не е случайно, че изпращаме това писмо една седмица след проведените местни избори. Не искаме въпросът да се политизира и затова изчакахме политическите страсти да утихнат. Вече има легитимно избрани нови общински власти – нека сега започне промяната, която ще им позволи да работят успешно и в интерес на гражданите.

 

С уважение,

Петър Ганев

Старши изследовател, Институт за пазарна икономика

Към началото Прочети повече

14.10.2019Областите на юг и на север от София – различни проблеми, различни решения?

Няма съмнение, че регионът около София е икономически най-развитата част на България, като по много индикатори столицата се приближава или дори надхвърля средноевропейските стойности. Областите на юг и на север от нея обаче често остават на дъното на класациите за икономическо развитие, било то по доходи, производство или инвестиции. Това обаче не означава, че западните области страдат от едни и същи проблеми или биха се повлияли от едни и същи решения. По тази причина, ще разгледаме в малко повече подробности особеностите на икономическото развитие на няколко от областите на север и на юг от София – от едната страна това са Кюстендил и Благоевград, а от другата са Видин и Монтана, в опит да разграничим индивидуалните им проблеми.

Няма съмнение, че регионът около София е икономически най-развитата част на България, като по много индикатори столицата се приближава или дори надхвърля средноевропейските стойности. Областите на юг и на север от нея обаче често остават на дъното на класациите за икономическо развитие, било то по доходи, производство или инвестиции. Това обаче не означава, че западните области страдат от едни и същи проблеми или биха се повлияли от едни и същи решения. По тази причина, ще разгледаме в малко повече подробности особеностите на икономическото развитие на няколко от областите на север и на юг от София – от едната страна това са Кюстендил и Благоевград, а от другата са Видин и Монтана, в опит да разграничим индивидуалните им проблеми.

1) Демографски различия. Анализът на икономическото развитие и потенциал на областите на север и на юг от София често, и с право, се фокусира върху демографското им развитие и потенциал. Разглеждайки структурата населението им (Графика 1), изглежда че Благоевград се различава чувствително от останалите, най-вече по чувствително по-големия си дял на трудоспособното население (15-64 годишните), и малко по-висок дял на младежите под 15 годишна възраст. Същевременно останалите три области имат сравнително повече хора в пенсионна възраст. Структурата на населението има пряко отношение към потенциала за развитие на отделните области, което неизменно се отразява както на интереса на инвеститорите, така и на особеностите на работата на здравните и социалните системи.

 

Бъдещата динамика на населението на четирите области също изглежда различно. Докато Кюстендил, Монтана и Видин са с най-ниските коефициенти на естествен прираст в страната (-13‰, -14‰ и -16‰ съответно), то Благоевград (-4,5‰) е с едно от най-добрите отношения между раждаемостта и смъртността в страната. Същото важи и за механичния прираст – въпреки че и чертите области са с отрицателен баланс между заселващи и изселващи се хора, това е много по-голям проблем в двете северни области, които годишно губят по 6-8‰ от населението си в следствие на миграционни процеси. От значение е и разпределението на градското и селското население – Благоевград е с чувствително по-нисък дял на градското (60% на фона на 70% в Кюстендил и по 65% в двете северни области). Прегледът на структурата и динамиката на населението сочи, че запазването му и забавянето на застаряването в близко бъдеще ще е значително предизвикателство за три от областите на юг и на север от София, и в по-малка степен за Благоевград.

2) Пазар на труда и образование. В индикаторите на пазара на труда различията по линията север-юг вече са ясно видими. Докато безработицата в Благоевград и Кюстендил достига рекордно ниска нива през 2018 г., то в Монтана и Видин тя остава двуцифрена с тенденция към влошаване през последната година (Графика 2). Южните области до голяма степен успяват да се възползват от възстановяването след кризата и подобряват условията на трудовите си пазари, но това не важи за северните. Аналогично е състоянието на заетостта –коефициентът на заетост на работоспособните в Благоевград вече достига 71%, в Кюстендил – 68%, а в двете северни области той е под 60%, включително с подчертано отрицателен тренд в Монтана.

 

Трябва да отбележим, че е трудно обяснението за тези различия да се търси в образователната структура на четирите области. Монтана е единствената от тях с много нисък дял на висшистите (12,6% от работоспособните, с тенденция към спад). Благоевград пък е със сравнително висок дял на хората с основно и по-ниско образование – почти 1/5, но това очевидно не пречи на експанзията на трудовия пазар, което най-вероятно се обяснява с преобладаващия профил на производството в областта, където, особено доскоро, беше доминираща шивашката промишленост.

3) Инвестиции. Инвестиционната активност също чувствително разделя четирите области, но по тази група индикатори Кюстендил също прилича по-скоро на северните области, отколкото на Благоевград (Графика 3). Интересно е да отбележим обаче, че Монтана и Видин са сред областите, които се справят относително добре с усвояването на европейски средства – и двете са със стойност над средната. Въпреки това слабото развитие на тези области за пореден път подкрепя тезата, че европейските фондове не са успешен заместител на частните инвестиции, и не успяват да създадат устойчиво подобрение в икономическото и социалното състояние на населението.

 

4) Стандарт на живот и доходи. За разлика от останалите, тази категория позволява да се прави директен паралел между областите на север и на юг от София, тъй тук класирането им е много сходно. Видно е че, по-високите инвестиции и по-активния пазар на труда в Благоевград все още не водят до чувствително подобрение нито при заплащането (Графика 4), нито при доходите на домакинствата. Що се отнася до доходите, Видин е единствената област от разглежданите, която остава далеч назад – годишен доход от 3,5 хиляди лева на лице от домакинство през 2017 г. , на фона на 4,5–5 хиляди лева за останалите три. Това е най-вече в следствие на големия дял на доходите от пенсии и ниския дял на доходите от работна заплата във Видин, което не позволява на областта чувствителен ръст на доходите.

 

От гледна точка на материалните лишения и бедността пък Кюстендил е единствената от четирите области с относително добро представяне – 15% от населението ѝ през 2017 г. живее в материални лишения (спрямо 30% във Видин), а 16% е под линията на бедността (спрямо 46% в Монтана). И четирите обаче остават с по-слаби от средните за страната показатели за стандарт на живот.

Заключение

Прегледът на няколко от ключовите икономически показатели на областите на север и на юг от София сочи, че опитите за групиране и търсене на общи решения според географското разположение са по-скоро необосновани. Докато предизвикателството пред северните области и Кюстендил понастоящем е противодействие на застаряването и свиването на населението, както и привличането на инвестиции, Благоевград има проблем не толкова с наличието, а с качеството на инвестициите, както и с повишаването на заплатите и стандарта на живот. Ако това сравнение се прави не на областно, а на общинско равнище вероятно резултатите биха били съвсем различни, заради значителните различия и неравенства вътре в самите области, и техния до голяма степен случаен географски състав.

 

Към началото Прочети повече

11.10.2019Децентрализацията ще отключи потенциала на общините

Ще задълбочи ли фискалната децентрализация различията между общините в България? Това изглежда е основният въпрос, който се повдига срещу идеята за преотстъпване на 2 процентни пункта от данъка върху доходите на физическите лица към общините. Когато преди месец дадохме старт на кампанията „2% в твоята община”, наред с огромния положителен отзвук, който получихме, ясно си пролича, че темата за регионалните различия ще влезе в основата на този дебат. През седмицата, по време на срещата на Американската търговска камара (АмЧам) с правителството, имахме възможност да поставим въпроса за децентрализацията директно към премиера и финансовият министър, като отговорът на премиера също се насочи към регионалните различия, визирайки опасността големите да спечелят, а малките да се окажат губещи.

Ще задълбочи ли фискалната децентрализация различията между общините в България? Това изглежда е основният въпрос, който се повдига срещу идеята за преотстъпване на 2 процентни пункта от данъка върху доходите на физическите лица към общините. Когато преди месец дадохме старт на кампанията „2% в твоята община”, наред с огромния положителен отзвук, който получихме, ясно си пролича, че темата за регионалните различия ще влезе в основата на този дебат. През седмицата, по време на срещата на Американската търговска камара (АмЧам) с правителството, имахме възможност да поставим въпроса за децентрализацията директно към премиера и финансовият министър, като отговорът на премиера също се насочи към регионалните различия, визирайки опасността големите да спечелят, а малките да се окажат губещи.

Няколко съображения са важни в този разговор. На първо място е разбирането, че ако икономическият център дръпне, то всички около него страдат и различията се увеличават. Това обаче не се потвърждава от литературата и от данните за България. Скорошно изследването на ИПИ “Как влияят икономическите центрове върху развитието на периферните общини?”, макар и да не дава категоричен отговор, валиден за всички показатели и за всички центрове, все пак ясно маркира наличието на положителни процеси в периферията на икономическите центрове в страната. Малката община, която е периферия на икономически център, в общия случай е в по-добро икономическо състояние от общините, които не са периферия на такъв. Нещо повече, по отношение на работа и заплати, периферните общини по-често успяват и да стопят част от различията с ядрото, което потвърждава тезата за конвергенция в рамките на икономическите центрове.

Подобно наблюдение може да се направи и с по-задълбочен поглед на общинската карта на безработицата и на заплатите в страната. Видимо оцветяването в синьо (по-ниска безработица и по-високи заплати) на големите центрове, води след себе си и оцветяването в синьо на периферните общини. Казано по-просто, регионалната карта в България е зависима от състоянието на големите центрове и тяхното влияния върху заобикалящите ги общини. Затова например на северозапад има толкова влошени показатели – там просто няма голям център, който да тежи на картата. Регионалният разговор за фискалната децентрализация не трябва да е просто противопоставяне на малки срещу големи, а поглед към потенциала за развитие в различните региони на страната и обвързаността на големите ядра и техните периферии.

Вторият важен момент е разграничението между структурата и ефектите на различните приходоизточници в местните финанси. В момента държавните трансфери доминират в общинските бюджети и те имат своята изравнителна роля. Тенденцията е колкото по-малка (от гледна точка на бюджет) е общината, толкова повече да получава трансфери на човек от населението. В общините с бюджет над 50 млн. лв. (най-големите 20 общини) например, трансферите са около 500 лв. на човек от населението. Тази сума постепенно расте за по-малките общини, като общините с бюджет до 10 млн. лв. (половината общини в България) получават средно над 800 лв. на човек, а в не малко случаи и над 1000 лв. на човек. Това са субсидии за делегираните от държавата дейности (голямата тежест е на образованието), но също така за местни дейности, в т.ч. изравнителната субсидия, както и целевата субсидия за капиталови разходи. Всички тези трансфери играят своята изравнителна роля, като насочват повече ресурс на глава от населението към по-малки и бедни общини. Това е фискалният инструмент за изравняване.

Дискусията за фискалната децентрализация обаче е, на първо място, дискусия за собствените приходи, а не за трансферите. В момента собствените приходи, които идват предимно от имуществените данъци, са твърде малко – за повечето общини 3-4 пъти по-малко от трансферите. Макар най-големите градове и курортните общини да стоят по-добре, в повечето общини собствените приходи варират от 100 до 300 лв. на човек от населението. Ако гледаме общинските разходи на човек от населението, то в момента изравнителната функция на трансферите бие ефекта от разликата в собствените приходи. Резултатът е, че малките общини харчат повече на човек от населението спрямо големите, което не е изненада, но отново показва, че ако има проблем с общинските финанси, той не е в изравнителната функция, а в ресурса на местно ниво и структурата на общинските бюджети.

Фактът, че големите общини наглед ще спечелят повече от фискалната децентрализация не е резултат от някаква сбъркана логика в предложението за преотстъпване на 1/5 от подоходното облагане към общини, а просто отражение на по-високата концентрация на икономическа активност и доходи в тези населени места. Когато облагането на тези доходи се изсмуква изцяло от държавата, всички региони губят. Северозападът няма да настигне останалата част на страната с трансфери, това е пределно ясно. Положителните развития могат да се резултат само от задвижването на по-големите градове и икономическите центрове в района. Липсата на собствен ресурс в общините в момента е пречка пред този процес. Фискалната децентрализация може да отключи потенциала на общините, което е ключово както за успешните, така и за по-неуспешните региони в страната.

 

Към началото Прочети повече

08.10.2019Как се представят общините на матурите по БЕЛ през 2019 г.

За разлика от предишни години, когато публикуването на отворените данни от резултатите от матурите на ниво училище се бавят почти до края на годината, този път те са публикувани доста по-рано. Това от своя страна позволява изчисляването на средната оценка на общинско равнище, която образователното министерство не публикува официално, но пък е полезна сравнителна метрика за постиженията на учениците на най-ниското регионално равнище.

За разлика от предишни години, когато публикуването на отворените данни от резултатите от матурите на ниво училище се бавят почти до края на годината, този път те са публикувани доста по-рано. Това от своя страна позволява изчисляването на средната оценка на общинско равнище, която образователното министерство не публикува официално, но пък е полезна сравнителна метрика за постиженията на учениците на най-ниското регионално равнище.

Картата по-долу представя средната оценка на държания зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) за 2019 г. на ниво община. Изчисляването на средната оценка на зрелостния изпит по български език и литература е на база на средните оценки за отделните училища в нея, претеглени спрямо броя на явилите се ученици в тях. Представяме само данните на матурата по БЕЛ, тъй като е задължителна и на нея се явяват всички зрелостници.

 

Карта 1: Средна оценка на матура по БЕЛ 2019 по общини

Източник: Данни на Министерство на образованието в https://data.egov.bg/, изчисления на ИПИ. По-тъмният цвят показва по-висока средна оценка

| ПО-ГОЛЯМ РАЗМЕР НА КАРТАТА |

Продължава тенденцията към увеличаване на броя общини, в които средната оценка на матурата по БЕЛ е под среден 3* – докато през 2018 г. те са били 5, то вече са 12, две от които са със средна оценка точно среден 3,00. Само една община постига средна оценка от 5,00 – Трън, но често много високи резултати се постигат от общини, където се явяват малък брой ученици, и съответно постиженията им варират в големи граници от година на година. Най-много общини пък се струпват в обхвата между 3,70 и 3,90. Повечето не изменят значително резултата си спрямо минали години, а където това се случва, обикновено е следствие на много малък брой явили се. Там където има промени, те са към малко по-висока средна оценка, но разликите не са значителни.

Данните и тази година потвърждават извода, че резултатите са функция на размера на общината, като в общия случай по-големите училища в по-големите общини постигат по-добри резултати. Изключения правят само общините, в които се явяват много малко ученици, но там резултатите се менят много повече от година на година. Обратно, най-големите общини – София-град, Пловдив, Варна, Бургас, където са разположени и водещите училища в страната, неизменно се нареждат и сред водещите по среден резултат.

Интересни са също и постиженията на някои по-малки общини, които вече няколко години наред се класират сред първите места – Челопеч (средна оценка 4,74),  Златоград (4,61) Рудозем (4,32), Божурище (4,85) като липсва очевиден обединяващ фактор между тях.

Остават и някои неясноти около начина, по който МОН изчислява средната оценка за страната. Тъй като данните на ниво училище ни позволяват да я преизчислим самостоятелно, то за 2019 г. средната оценка по БЕЛ изчислена като средната на ниво училище претеглена спрямо броя ученици е Добър 4,13, вместо официално обявените Добър 4,06. Разликата в никакъв случай не е  значителна, но въпреки това прави впечатление, че образователното ведомство видимо прилага друг подход.

 

 

 

* С необходимата уговорка, че сравнимостта на резултатите от зрелостните изпити от година на година е ограничена.

Към началото Прочети повече

20.09.2019Бумът на индустриалните зони

С наближаването на местните избори все повече се заговори за обособяването на индустриални зони в различни региони в страната. Кметът на София обяви, че се предвижда изграждането на четири нови индустриални зони, като най-голямата ще е в северните райони на столицата – „Кремиковци”, „Нови Искър” и „Връбница”.

С наближаването на местните избори все повече се заговори за обособяването на индустриални зони в различни региони в страната. Кметът на София обяви, че се предвижда изграждането на четири нови индустриални зони, като най-голямата ще е в северните райони на столицата – „Кремиковци”, „Нови Искър” и „Връбница”. Градоначалникът на Сливен пък представи проекта за изграждането на „най-голямата индустриална зона в България” между Сливен и Ямбол. Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна заговори за нуждата от 7 до 10 нови индустриални зони в страната и посочи, че има огромен потенциал едната да бъде изградена между Габрово и Севлиево. Макар да има логика тези новини да се появяват непосредствено преди местните избори, те са безспорно и резултат от по-дълги процеси, който текат в икономиката.

Водещият фактор е промяната в българската индустрия, която упорито тече през последните 10 години. След кризата традиционни сектори за българската промишленост, като производството на облекло например, губят от своята тежест – и като дял в износа, и като брой наети лица - за сметка на производства, които се характеризират с по-висока добавена стойност – например електрическите съоръжения, автомобилни части, машини и оборудване. Повече по темата може да се прочете в статията на ИПИ отпреди седмица: „Децентрализация, регионално развитие и преструктуриране на икономиката”. Тези процеси ясно открояват необходимостта от обособяването и развитието на нови индустриални терени, които да поемат новите производства.

Другият важен фактор е безспорният успех на водещите инвестиционни дестинации у нас – София и Пловдив. Дъното на броя на работещите в промишлеността у нас е през 2013 г., когато наетите в сектора достигат около 490 хил. човека. До 2017 г. той нараства с близо 32 хил. човека, но този ръст не е равномерно разпределен из страната. Най-големият ръст на наетите в промишлеността е концентриран във водещите два центъра – ръст от над 9 хил. наети в област Пловдив и ръст от над 6 хил. наети в областите София-град и София. Пловдив и София-град са двата центъра, който комбинират голям град с широка периферия и развити индустриални терени. Това са и двата центъра, който от години работят структурирано в представянето си като инвестиционни дестинации пред чуждестранни инвеститори.

Развитието на зоните около столицата едва ли е изненада, но промяната в Пловдив безспорно привлича внимание. Съвместната работа на няколко общини и обединението на индустриалните зони около Пловдив под шапката и бранда на Тракия икономическа зона дава резултат и провокира интерес от други големи градове да развият и промотират собствени индустриални терени. И докато в Пловдив водещият фактор е частната инициатива – на практика имаме частен оператор на зоната, то в повечето други градове развитието на зоните от последните години се случва с подкрепата на държавната „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ).

В общия случай общината дава земята, на която иска да развие индустриалната зона, а държавната компания предоставя средствата за изграждане на необходимата инфраструктура. Не че общините не могат да намерят и алтернативни начини за развитие на своите индустриални терени, в т.ч. в партньорство с частни играчи, но готовите средства, които НКИЗ предоставя, карат почти всички да погледнат натам. Държавната компания вече има шест опериращи зони, пет са в развитие, а към това могат да се добавят и множество подписани меморандуми за сътрудничество с различни общини (виж тук).

Ако приемем, че наистина предстои развитието на нови 7 до 10 зони в страната, повечето от които най-вероятно ще се възползват от средствата на държавната компания, то все повече ще се налага един голям държавен оператор на индустриални зони в цялата страна. Изказванията от последните дни, между другото, показват, че в идните месеци предстои да бъде изготвена нормативна уредба за операторите на индустриални. Ще бъде интересно да се проследи каква всъщност ще бъде ролята на общините в управлението на зоните и доколко централизирането на управлението в държавната компания е правилен ход.

Независимо от правната рамка за управлението на конкретните зони обаче важно е общините да продължат по пътя на сътрудничество, където то е обосновано, и да се представят (брандират) като инвестиционни дестинации извън обхвата на конкретните индустриални терени. Затова и примерът на обединението на Сливен и Ямбол е много добра новина, тъй като за пръв път два областни центъра – а не голям център и периферия, се промотират заедно. Има и още много възможности. Било то евентуалната нова зона между Габрово и Севлиево, или например обединение между Стара Загора и Казанлък, които към момента вече работят поотделно с НКИЗ. Добра отправна точна за потенциални сътрудничества е изследването на ИПИ за икономическите центрове в България (виж тук).

 

 

Към началото Прочети повече

13.09.2019Децентрализация, регионално развитие и преструктуриране в икономиката

Фискалната децентрализация почива на два основни принципа - „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Тя е необходима предпоставка местните власти да имат реална способност да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност. Вярваме, че общите проблеми се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.

Фискалната децентрализация почива на два основни принципа - „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Тя е необходима предпоставка местните власти да имат реална способност да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност. Вярваме, че общите проблеми се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.

Децентрализация е още по-важна в контекста на протичащата дълбока трансформация на българската икономика. В десетилетието след глобалната криза и присъединяването на страната към ЕС измеренията на промяната са най-общо две – все по-активна интеграция на бизнеса към международни вериги на добавена стойност чрез нарастване на износа и постепенно свиване на разчитащи на много ръчен труд производства с ниска производителност за сметка на разрастване на дейности с по-висока добавена стойност.

Един от индикаторите, който добре илюстрира тези процеси, е пренасочването на работната сила между икономическите отрасли. За по-малко от десетилетие заетите в строителството се стопяват почти наполовина, а в производството на облекла и обувки – с една трета. Работещите в хранителната и мебелната промишленост също постепенно намаляват, въпреки нарасналата стойност на произведената продукция. В същото време растат заетите в производството на превозни средства, лекарства, електроника и електрически съоръжения. Като цяло преработващата промишленост произвежда и изнася значително повече отпреди десет години с около 100 хиляди по-малко заети.

  

Графика 1: Промяна в броя на наетите в избрани отрасли, 2017 спрямо 2008 г.

  

  *  За разглеждания период наетите в строителството намаляват със 114 хил.

Източник: НСИ, собствени изчисления

 

Структурата на износа също е много различна – утроява се делът на автоиндустрията, двойно нараства делът на електрическите съоръжения, нарастваа значението на машиностроенето, химическата и фармацевтичната промишленост,  производството на метални и пластмасови изделия. Постепенно намалява ролята на износа на горива, базови метали, текстил и облекла.

  

 Графика 2: Дял в общия износ на стоки на водещи продуктови групи, 2008 и 2018 г.

 

Източник: INTRACEN, собствени изчисления

 

Сред водещите експортни стоки се появяват и изцяло нови за българския индустриален пейзаж продукти. Това е ефектът от много нови инвестиции „на зелена поляна“ или от възстановяване и многократно разширяване на капацитета на заводи, които допреди пет или десет години са изнасяли минимални обеми. Те включват пъстра палитра от изделия – от осветителни тела, резистори и компоненти за изграждане на електрически инсталации, през каучукови маркучи до електрически велосипеди и мотопеди. Ако разгледаме динамиката на производството на велосипеди и спортни стоки, отбелязваме ръст на оборота съответно от 3,5 и 2,5 пъти за последните осем години, и почти двойно нарастване на заетите лица. Последното, впрочем, е още едно потвърждение за протичащия процес на увеличаване на производителността на труда.

  

 Графика 3: Оборот и наети в производствата на велосипеди и мотопеди и спортни стоки

 

Източник: Годишни финансови отчети

 

Промяната е не само в продуктовата структура на индустрията, но и в географското разположение на създаваните работни места. За периода след „дъното“ за промишлеността през 2010 г. заетите нарастват минимално, но неравномерно. София-град губи промишлени работни места, както и Бургас, Благоевград, Добрич. Същевременно се открояват новите инвестиционни центрове за експортно-ориентирани производства – Пловдив, София-област, Стара Загора, Сливен, Габрово. Относително високата безработица привлича инвеститори и в Ловеч и Враца, като очакваме последните данни да покажат същата промяна и в Плевен и Монтана. Неслучайно и част от успешните предприятия за велосипеди и спортни стоки също са разположени в Северозапада.

Въпреки бързия ръст на потреблението и активизирането на банковото кредитиране в последните години, наетите в търговията и финансовия сектор остават под нивата от 2008 г. За сметка на това постепенно се повишава заетостта в аутсорсинга на поддържащи бизнес услуги, който постепенно се превърна в ключов работодател за хора с относително високо образование и добро познание на чужди езици. Безспорен лидер по ръст на заетостта в последното десетилетие обаче е ИТ секторът. Създаването на софтуер и информационните услуги са и дейността с най-високи средни заплати в страната – вече и над максималния осигурителен праг. Тази динамика обаче се концентрира предимно в София-град - ръст от над 30 хил. работни места - и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната 1-2 години да се чуват добри новини от различни места (включително – Бургас) другите икономически центрове все още не успяват да привлекат достатъчно на брой компании в сектора на информационните технологии.

  

Графика 4: Промяна в броя на заетите в преработващата промишленост, 2017 спрямо 2010 г.

 

Източник: НСИ, собствени изчисления

 

При очакваното свиване на населението в трудоспособна възраст, сериозната конкуренция за работна сила в отворения и все по-мобилен общ европейски пазар на труда и достигнатите вече рекордни коефициенти на заетост, предизвикателството е да се увеличават инвестициите в такива производства и услуги, който създават по-висока добавена стойност. Това са най-общо дейности, които създават високо ценени от глобалния потребител продукти и услуги с модерни технологии и висококвалифицирани и производителни работници. Такива работодатели могат да предложат устойчиво дългосрочно нарастване на заплащането на труда и да допринесат за общо увеличение на доходите на българските домакинства.

Описаната трансформация на цялата стопанска структура обаче е процес, включващ стотици, дори хиляди, отделни инвестиционни намерения. Започва се с избор на България като място за правене на бизнес, а после идват решенията за изграждане на завод или стартиране на услуга в конкретен български град, община и регион. Общините трябва да са особено активни в този процес, тъй като от тях зависят условията на място за потенциалните инвеститори. Именно това, наред с качеството на живот по места, трябва да бъде в центъра на дебатите по време на местните избори, а в още по-голяма степен – в следващите четири години на местно самоуправление.

  

 

 
Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • ...
  • 44
  • 45
Изтегляне на PDF

Последни новини

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Област София – високи инвестиции и нарастващи заплати, но слабо образование и лоши пътища 25.04.2025

Област София отчита най-ниския ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и губи второто си място в...

Област Смолян – добро образование и ниска престъпност, но застаряващо население 22.04.2025

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Смолян продължават да се увеличават. Нивото на бедност...

Област Сливен – добра демография и нарастваща заетост, но малко инвестиции и слабо образование 14.04.2025

Въпреки че брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Сливен се увеличава, той е сред най-ниските в...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design