Велико Търново

Брутният вътрешен продукт в област Велико Търново нараства, но ръстът му е по-нисък от средния и през последното десетилетие областта все повече изостава от средните стойности за страната на човек от населението. През 2019 г. той достига 11 хил. лв./човек (при 17 хил. лв. в страната). Подобна тенденция се наблюдава и при работните заплати. През 2019 г. годишната брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 11,6 хил. лв. (при 15,2 хил. лв. в страната). Доходите спадат до 5,7 хил. лв./лице от домакинството (при 6,0 хил. лв. в страната). Тези стойности и процеси предопределят сравнително високите нива на бедност в областта. През 2019 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 25,8% (при 22,6% в страната), а населението, живеещо с материални лишения – 24,9% (при 19,9% в страната).

Показателите и тенденциите на пазара на труда в област Велико Търново я поставят на челните места в страната (след столицата) през 2020 г. Икономическата активност намалява, но остава сред най-високите – 78,4% (при 73,7% в страната), въпреки че областта губи първенството си от областите Благоевград и София. Заетостта намалява, а безработицата се увеличава, но остават далеч по-благоприятни от средните за страната. През 2020 г. коефициентът на заетост е 75,9% (при 68,5% в страната), а на безработица – 2,5% (при 5,2% в страната). Работната сила в областта е сред най-високообразованите. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 10,1% (при 16,9% в страната), а с висше образование – 29,7% (при 29,2% в страната). Предизвикателство пред пазара на труда в област Велико Търново остава общото застаряване на населението. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години е 63% (при 67% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да се оттеглят от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 63 младежи, на които им предстои да се влеят в него.

Инвестиционната и бизнес активност в област Велико Търново са незадоволителни и през 2019 г. Броят на предприятията нараства, но остава под средния за страната – 46 на 1000 души от населението (при 61 на 1000 души в страната). Обемът на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нараства (с 16% при 15% в страната), но е значително под средните стойности – 2,1 хил. лв./човек от населението (при 3,2 хил. лв./човек в страната). Подобна е и тенденцията при стойността на произведената продукция – нараства сравнително бързо (10% при 8% в страната), но остава ниска – 15,9 хил. лв. (при 28,0 хил. лв. в страната). При преките чуждестранни инвестиции дори се наблюдава отлив и те достигат 551 евро/човек от населението (при 3,7 хил. евро в страната). Към 15 юни 2021 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Велико Търново достига 1,8 хил. лв./човек (при 2,2 хил. лв./човек в страната). В рамките на областта най-много средства е усвоила община Свищов (2,1 хил. лв.), въпреки че и тя не достига средните стойности за страната.

Като своеобразен център на Северна България гъстотата на пътната и железопътната мрежа в област Велико Търново е висока. В същото време обаче делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа е нисък (16,3% при 18,5% в страната през 2020 г.), а делът на пътищата с настилка в добро състояние остава малък (38,2% при 41,4% в страната през 2019 г.). През 2020 г. делът на домакинствата с достъп до интернет се повишава, но остава сравнително нисък – 67,3% (при 78,9% в страната). Делът на газифицираните домакинства е сравнително висок.

Усредненият размер на разглежданите местни данъци в общините от област Велико Търново остава висок и през 2021 г. С най-голяма разлика е размерът на данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица – 2,45‰ (при 2,04‰ в страната). Сравнително високи остават и данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно. Намаляващ и относително нисък е данъкът върху таксиметровия превоз.

През 2019 г. почти цялата територия на област Велико Търново вече е покрита от кадастралната карта. Самооценките от общините от областта за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ са по-ниски от средните за страната през 2021 г. По-висока от средната остава оценката на степента на прозрачност на местните администрации – 75,1% (при 73,2% в страната). В рамките на областта с най-висок рейтинг за прозрачност е община Свищов (81,7%).

Общото застаряване на населението в страната е особено силно изразено в област Велико Търново и през 2020 г. Коефициентът на естествен прираст продължава да е силно отрицателен (–12,3‰ при –9,5‰ в страната) и намалява всяка година. Увеличение се вижда при механичния прираст на населението, но и при него коефициентът все още е отрицателен (–0,1‰). Тези тенденции се отразяват и на възрастовата зависимост в областта. Съотношението на населението на над 65 години към това на под 14 години достига 189,2% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – 38,3% (при 34,1% в страната). Сравнително малка част от населението живее в градовете (69,7% при 72,9% в страната), а гъстотата му в урбанизираните територии е ниска (1042 души/кв.км при 1506 в страната).

Образователните показатели в областта я поставят на сравнително добра позиция в страната. Близки до средните, но леко по-неблагоприятни, остават нетният коефициент на записване в V–VIII клас (85,1% при 86,5% в страната), делът на второгодниците (0,59% при 0,55% в страната) и делът на напусналите основното и средното образование (2,9% при 2,5% в страната). Броят на учителите в основното и средното образование се задържа на високо ниво – 98 на 1000 ученици (при 87 на 1000 ученици в страната). Представянето на учениците в областта е под средното за страната през 2021 г. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 35,4 т. (при 37,9 т. в страната), а на матурата по български език – „Добър“ 4,12 (при „Добър“ 4,21 в страната). Броят на студентите в областта намалява в унисон с общото намаление в страната през последните години, но остава сред най-високите (след този в столицата) – 68 на 1000 души от населението (при 32 на 1000 души в страната).

Велико Търново е сред областите с най-слабо представяне в здравеопазването (преди областите Силистра и Сливен). Делът на здравноосигурените лица в сред най-ниските в страната (84,7% при 88,7% в страната) през 2020 г. Броят на общопрактикуващите лекари е близък до средните стойности в страната, но този на лекарите специалисти е значително по-нисък. Броят на леглата в многопрофилните болници остава изключително нисък (3,33 на 1000 души от населението при 5,52 на 1000 души в страната), а ръстът му през последните няколко години е много бавен. Броят на преминалите за лечение болни е близък до средния за страната – 133 на 1000 души от населението при 138 на 1000 души в страната. Коефициентът на детска смъртност се повишава значително за втора поредна година и през 2020 г. достига 9,0‰ (при 5,1‰ в страната).

Натовареността на наказателните съдии в област Велико Търново остава сравнително ниска и през 2020 г. Един съдия разглежда средно по 6,8 дела месечно (при 8,6 дела на съдия в страната). Това се отразява и на бързината на правораздаване – тя достига 92% дела, приключили в 3-месечен срок (при 90% в страната). Броят на регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността се повишава през 2020 г. до 10,1 на 1000 души от населението и за първи път е над средния за страната. Същевременно делът на разкритите престъпления продължава да намалява, достигайки 60,6%, въпреки че остава над средния за страната (52,1%).

Обемът на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата в областта се повишава, но остава значително под средния за страната и през 2019 г. През 2018 г. образуваните битови отпадъци са сравнително голям обем – 425 кг/човек годишно (при 409 кг в страната), но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци достига почти 100% (при 71% в страната). Сравнително по-ниският дял на населението в градовете оказва влияние върху свързаността на населението с канализация. През 2019 г. 69,4% от населението живее в селища с обществена канализация (при 76,4% в страната), а 62,3% от нея е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 64,6% в страната).

Културният живот в област Велико Търново е силно застъпен, въпреки че пандемията и ограничаването на културните мероприятия в страната през 2020 г. се отразяват изключително тежко. Посещенията в музеите в областта намаляват с 64% (при 58% в страната), но остават значително по-високи от средните стойности – 851 на 1000 души от населението при 322 на 1000 души в страната. Броят на посещенията в библиотеките се свива двойно повече (62% при 30% в страната), но също остава сравнително висок – 996 на 1000 души от населението (при 480 на 1000 души в страната). Същевременно намаляването на посещенията в кината в областта е много по-слабо (39% при 71% в страната) и броят за първи път е по-висок от средния – 195 на 1000 души в областта при 190 на 1000 души в страната.