Велико Търново

През 2018 г. област Велико Търново отбелязва значителен ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението (12,8%, до 10,4 хил. лв.), но БВП на човек остава далеч под средното ниво за страната (15,6 хил. лв.). Заплатите също продължават да нарастват, достигайки 10,5 хил. лв. бруто годишно (при 13,8 хил. лв. за страната). Размерът на средногодишните доходи на лице от домакинството се колебае през последните години и през 2019 г. е 5707 лв. при 6013 лв. в страната. Положителните тенденции в развитието на икономиката и доходите водят до намаляване на бедността в областта през 2019 г. Относителният дял на населението, живеещо с материални лишения, намалява с 2 пр.п. до 25% (при 20% за страната), а на това, живеещо под линията на бедност за страната – с 3 пр.п. до 25,8% (при 22,6% в страната).

Показателите за пазара на труда в област Велико Търново продължават да се подобряват и през 2019 г., поставяйки я сред първенците в страната. Икономическата активност нараства с 10 пр.п. до 81% – най-високата стойност в цялата страна. Това е съпроводено от голям скок в заетостта и силно свиване на безработицата. Коефициентът на заетост достига 78,7% (също най-високата в страната), а този на безработицата намалява до 2% (при двойно по-висок в страната). Подобрение отбелязват и индикаторите за образованието на работната сила. Висшистите достигат 30% (при 28% в страната), а тези с основно и по-ниско образование – 9% (при 18% в страната). Проблем остава застаряването на населението. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години е 61% (при 66% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, отговарят 61 младежи, които ще се влеят в него.

Област Велико Търново се представя незадоволително по отношение на инвестициите. През 2018 г. относителният брой на предприятията в областта нараства, но все още остава далеч от средния за страната. Вътрешните и външните инвестиции също са на ниски нива и не отбелязват забележителен ръст. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 1816 лв./човек (при 2750 лв./човек в страната), а преките чуждестранни инвестиции са сред най-ниските в страната (597 евро/човек) и шест пъти по-ниски от средните за страната (3560 евро/човек). Относително ограниченият брой на предприятията и сравнително ниският обем на инвестициите в областта се отразяват и на произведената продукция. През 2018 г. тя е 14,5 хил. лв./човек от населението при 25,9 хил. лв. в страната. Усвояването на европейски средства също е под средните нива спрямо останалите области. Към 15 юни 2020 г. стойността на изпратените суми по оперативните програми в областта на човек е 1578 лв. (при 1976 лв. в страната). В рамките на областта най-високо е усвояването в общините Свищов и Велико Търново.

Като своеобразен център на Северна България гъстотата на пътната и железопътната мрежа в област Велико Търново е висока. Същевременно обаче делът на автомагистралите и първокласните пътища е по-нисък – 16% при 19% в страната. Качеството на пътищата също е относително ниско и въпреки че през 2019 г. делът на пътната настилка в добро състояние в областта се повишава рязко до 38%, той остава по-нисък от средния за страната (41%). По-ограничен остава и достъпът на домакинствата до интернет в областта – 63,0% при 75,1% в страната.

Размерът на местните данъци в общините от област Велико Търново остава висок. Най-голяма е разликата при облагането на недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица. През 2020 г. той се увеличава още и осредненият му размер достига 2,50‰ (при 2,01‰ в страната), като най-големият ръст е в община Лясковец. Общините в областта поддържат и по-високи ставки при облагането на превозните средства и прехвърлянето на собственост. Малко по-ниски от средните ставки в страната остават местните патентни данъци за търговия на дребно. По-нисък е и данъкът за таксиметров превоз – средно 410 лв. годишно в общините в област Велико Търново при 498 лв. средно за страната.

През 2019 г. почти цялата територия на област Велико Търново вече е покрита от кадастралната карта. Самооценката на местните администрации за развитието на електронното правителство през 2020 г. отново е по-висока от средната за страната, но тази за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ продължава да изостава спрямо средната. Оценката за прозрачността на органите на местното самоуправление намалява през 2020 г. (от 73 до 71%) и вече се изравнява със средната за страната (71%). В рамките на областта най-висока оценка получават общините Стражица, Велико Търново и Горна Оряховица, а най-ниска – община Сухиндол.

Влошаването на демографските показатели в страната е особено изразено в област Велико Търново и през 2019 г. Ниската раждаемост се отразява на коефициента на естествен прираст, който продължава да намалява, достигайки –10,1‰ (при –6,7‰ в страната). Изселването на хора от областта води до коефициент на механичен прираст, който също е отрицателен (–3,4‰). Тези процеси се отразяват негативно и на коефициентите на възрастова зависимост, които показват продължаващ процес на застаряване на населението. Делът на населението в областта, живеещо в градовете, през 2019 г. остава леко по-нисък от средния – 71% (при 74% в страната), а гъстотата му – по-малка (1050 души/кв.км при 1510 души/кв.км в страната).

Образователната система на област Велико Търново се представя сравнително добре. Делът на записаните в V–VIII клас се повишава и почти се изравнява със средните стойности в страната. Броят на преподавателите в основното и средното образование също продължава да се повишава и през 2019 г. той достига 98 на 1000 ученици (при 89 на 1000 ученици в страната). Делът на второгодниците остава по-нисък от средния за страната, въпреки че напусналите основното и средното образование са повече. Учениците в областта показват и резултати, подобни на средните в страната и през 2020 г. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас достига 33,4 т. при 36,3 т. в страната. Успехът на матурите по български език и литература пък е 4,28 при 4,20 в страната, докато слабите оценки са 7,1% при 8,2% в страната. Броят на студентите спрямо населението в областта през 2019 г. намалява по-бързо от средния в страната, но остава двойно по-висок – 67 на 1000 души от населението при 32 на 1000 души в страната.

Незадоволителното представяне на областта в сферата на здравеопазването е обусловено от недостига на лекари и легла в местните болници и през 2019 г. И докато разликата със средните за страната нива при общопрактикуващите лекари не е толкова голяма (1736 души на един лекар при 1688 на лекар в страната), то липсата на достатъчно специалисти е по-осезаема. Сравнително ограничената леглова база също оказва влияние върху достъпността до здравни услуги. В местните многопрофилни болници има 326 легла на 100 хил. души от населението при 550 легла на 100 хил. души в страната. Всичко това се отразява на броя на преминалите за лечение болни. През 2019 г. те намаляват и достигат 150 на 1000 души (при 254 на 1000 души за страната), като вероятната причина за сравнително ниския им брой е, че жителите на областта търсят здравни грижи извън нея.

Натовареността на наказателните съдии в областта е сред най-ниските в страната – 6,6 дела месечно за разглеждане при 9,1 в страната за 2019 г. В същото време правораздаването в област Велико Търново не е по-бързо и делата, приключили в 3-месечен срок, са 90% – точно колкото е средното ниво. Регистрираните престъпления в областта и през 2019 г. са сравнително малко, а разкриваемостта им – висока. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността намалява за втора поредна година, достигайки 9,2 на 1000 души от населението (при 11,1 на 1000 души в страната). Разкриваемостта на престъпленията, регистрирани през годината, пък се увеличава за втора поредна година и вече е 61,4% (при 52,1% в страната).

Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата в областта през 2018 г. са 37 т/кв.км, или седем пъти под средните за страната. Сравнително по-ниският дял на населението в градовете оказва влияние върху свързаността на населението с канализация. През 2018 г. 68,4% от населението на областта има достъп до обществена канализация (при 76,2% в страната), а 60,2% – и до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 63,9% в страната). Образуваните битови отпадъци се повишават и изпреварват средния им относителен обем за страната, но почти цялото количество се предава за третиране и рециклиране (при 71% в страната).

Велико Търново е сред областите с най-интензивен културен живот (само след столицата и Габрово) и през 2019 г. Причината за това е най-вече високата и нарастваща посещаемост на местните музеи и библиотеки. Броят на посещенията в музеите достига 2346 на 1000 души и е тройно по-висок от средния за страната (770 на 1000 души). Посещенията на библиотеките пък са близо четири пъти повече от средните – 2649 на 1000 души в областта при 683 на 1000 души в страната. Посещенията на местните театри и кина остават двойно по-ниски от средните. През 2019 г. посещенията в кината намаляват до 319 на 1000 души (при 659 на 1000 души в страната), а на театрите леко се увеличават до 146 на 1000 души (при 362 на 1000 души в страната).