Област Стара Загора продължава да отчита втория най-висок БВП на човек от населението след столицата. Икономическият растеж допринася за високи средни възнаграждения, сравнително високи доходи в домакинствата и относително ниски нива на бедност. Условията на пазара на труда са изключително благоприятни. Безработицата е 2,3% и е една от най-ниските в страната, а заетостта доближава най-високите стойности, характерни за столицата. Образователната структура на работната сила е подходяща за нуждите на пазара на труда. Инвестиционната активност се забавя леко през последната година, но Стара Загора остава сред шестте области с най-голям размер разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и преки чуждестранни инвестиции на човек от населението. Обемът на произведената продукция е висок и отрежда на областта едно от водещите места в страната. Инфраструктурата е на добро ниво и създава благоприятни условия за развитие на индустрията в региона. Необходими са обаче инвестиции за подобряване на качеството на пътищата. Нивата на местните данъци са едни от най-ниските в страната, а администрацията подобрява резултатите от работата си през последната година.
Населението на областта постепенно застарява и намалява. Миграционните процеси са относително слаби, като нетният механичен прираст е отрицателен, но в сравнителен план областта не отчита твърде негативна динамика. Образователната система бележи по-добри резултати в сравнение с предходната година, достигайки средните за страната оценки на зрелостните изпити по БЕЛ. Предизвикателство е борбата с отпадането на учениците от основното и средното образование, както и намаляването на дела на слабите оценки на матурите. Здравеопазването е на добро ниво при относително благоприятно съотношение между броя на лекарите и населението. Нивото на детска смъртност спада, но остава малко над средното за страната. През последната година се наблюдава рязък спад на преминалите през болници пациенти за лечение. Един от най-големите проблеми на областта остават високите нива на замърсяване на атмосферата. Количеството на генерираните битови отпадъци също се увеличава.
Изтеглете доклади за предишни години:
Изберете регион от картата, за да видите детайли.
През 2017 г. БВП на човек от населението за поредна година е над средната стойност за страната и достига 17 550 лв. Ръстът от 8% е сходен със средния за националната икономика и е придружен с ръст в доходите. Средногодишната брутна заплата достига 12 248 лв., като единствено столицата предлага по-високи възнаграждения. Средния доход на лице от домакинството през 2017 г. е 5478 лв. и се приближава до средния за страната от 5586 лв., но заради спецификата в структурата на доходите по този индикатор Стара Загора е едва на седмо място.
Относително високите доходи на населението и значителният размер на БВП в областта водят до намаляване на бедността. Делът на лицата, живеещи с доходи под линията на бедност, е 17,8% при среден за страната 22%, а делът на населението, живеещо в материални лишения, е 19% при 20,9% за България.
БВП на човек от населението (2018) |
17273.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Средногодишен доход на лице от домакинството (2019) |
5610.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Средна годишна брутна заплата на наетите (2018) |
13190.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 16 години
|
|
Процент от населението, живеещо с материални лишения (2019) |
19.80% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за страната (2019) |
23.10% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
През 2018 г. продължава впечатляващото развитие на пазара на труда в Стара Загора. Коефициентът на безработица спада до 2,3%, като той е по-нисък единствено в столицата и област Смолян. Средногодишният коефициент на заетост на населението в трудоспособна възраст достига 71% при 67,6% на национално ниво, а икономическата активност от 72,7% също надхвърля средната от 71,5%. Заетостта е по-висока само в области София (столица) и София. Възрастовата структура на населението е сравнително благоприятна, като коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението на влизащи и напускащи пазара на труда, надхвърля средния за страната с малко над 2 пр.п. Въпреки наличието на университети в областта делът на лицата с висше образование в работната сила е сред много ниските за страната – 19% спрямо 28,2% на национално ниво. Заедно с това делът на лицата с основно и по-ниско образование на възраст между 25 и 64 години е сходен, но малко по-нисък от средния за страната. Доминиращият дял на лица със средно образование към момента, изглежда, отговаря на търсенето на труд в регионалната икономика.
Средногодишен коефициент на безработица (15-64) (2019) |
1.40% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Коефициент на демографско заместване (2019) |
68.50% >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Средногодишен коефициент на заетост (15-64) (2019) |
74.70% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2019) |
20.70% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на населението на възраст между 25-64 години с основно и по-ниско образование (2019) |
18.70% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Средногодишен коефициент на икономическа активност (15-64) (2019) |
76.10% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Инвестиционната активност в областта през последните години леко се забавя. Размерът на ПЧИ за втора поредна година бележи спад и през 2017 г. достига до 2829 евро/човек от населението при средно за страната 3459 евро. В областта оперират 46 нефинансови предприятия на 1000 души от населението, което е под средното за страната, но се обяснява с по-големия размер на енергийни и промишлени предприятия. Разходите за придобиване на ДМА независимо от спада през предходната годна се възстановяват и вече са съизмерими със средните за страната. Стойността на произведената продукция нараства с над 10% до 23 892 лв./човек, което е около средната стойност за страната от 23 764 лв. и по-ниска единствено от отчетената в столицата, област София, Бургас и Пловдив.
Нефинансови предприятия на 1 000 души (2018) |
48.00 >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Разходи за придобиване на ДМА на човек (2018) |
2621.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Изплатени суми по ОП на общините на човек (2020) |
1579.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население (с натрупване) (2018) |
2937.00 евро >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
Показателите за областната инфраструктура са на много високо ниво и са добра предпоставка за развитие на индустрията в Стара Загора. Централното разположение на областта и равнинният терен позволяват бързо развитие на пътната и железопътната инфраструктура. Гъстотата на пътната мрежа е на нивото на средните за страната стойности, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е изключително висок – 28,6% спрямо средно 18,4% за цяла България. Железопътната инфраструктура традиционно е с гъстота над средната за страната. Същевременно делът на пътната настилка с добро качество отчита спад през последната година от 46,6 до 40,7% и в момента е на равнището на средното за страната от 40,5%.
Гъстота на пътната мрежа (2019) |
17.50 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Гъстота на железопътната мрежа (2019) |
5.10 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Относителен дял на автомагистралите и първокласните пътища (2019) |
28.80% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (2019) |
77.90% >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
|
Относителен дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца (2018) |
71.40% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Дял на пътната настилка в добро състояние (2019) |
37.60% >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
Усредненото ниво на местните данъци на общините в областта показва опитите на местната администрация да създава сравнително благоприятни условия за развитие на бизнеса. Средният размер на ставката на данъка върху нежилищните имоти на юридическите лица е най-нисък от всички области в страната. Той е най-висок в община Мъглиж (2,5‰), а най-нисък – в община Павел баня (1‰). По-ниски от средните са също данъкът за възмездно прехвърляне на собственост и данъкът върху таксиметровия превоз на пътници. Общините в област Стара Загора не са увеличавали размерите на своите данъци през 2019 г.
Размер на данъчната ставка върху недвижимите имоти (2020) |
1.55‰ >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данък върху превозните средства (2020) |
1.51 лв./kW >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Годишен патентен данък за търговия на дребно (2020) |
13.87 лв./кв.м >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Такса за битови отпадъци (2018) |
4.29‰ >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество (2020) |
2.28‰ >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Среден размер на годишен данък за таксиметров превоз (2020) |
312.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 4 години
|
Доброто развитие на местната администрация е видимо в значителното подобряване на Рейтинга на активната прозрачност на общините през последните три години, като той нараства от 50,5% през 2017 г. до 71% през 2019 г. В рамките на областта най-висок рейтинг получава община Гурково – 83,5%, повишавайки се от 58% през предходната година, а най-нисък – община Братя Даскалови – 46,3%, след спад от 60,7% през предходната година. Самооценката на общините за въвеждане на електронни услуги е на равнището на средната за страната, а тази за въвеждане на услугите на едно гише – малко по-благоприятна. Покритието на кадастъра през 2018 г. достига 96,2% от територията на областта, като по-голямо кадастрално покритие регистрират само области Кюстендил, София (столица) и Търговище.
Покритие на кадастъра (2019) |
95.30% >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Развитие на електронното правителство (2020) |
2.91/5 >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Развитие на услугата "едно гише" (2020) |
2.56/5 >
|
Статистически данни за последните 8 години
|
|
Рейтинг за прозрачност (2020) |
65.10% >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Индекс на местната система за почтеност (2016) |
3.58/5.00 >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
Демографските тенденции са сходни с протичащите на национално ниво – населението в област Стара Загора продължава да намалява и да застарява. Коефициентът на естествен прираст спада до –7,3‰ и остава малко под средния за страната от –6,5‰. Механичният прираст на населението също е отрицателен (–1,2‰), като отбелязва влошаване през последните пет години. Възрастовата зависимост на населението в областта леко се увеличава през последните години, макар и с по-бавни темпове от средните за страната. Урбанизацията постепенно нараства – делът на населението в градовете достига 72,3%.
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 0-15 (2019) |
150.70% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 15-64 (2019) |
36.20% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Относителен дял на населението в градовете (2019) |
72.40% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Гъстота на населението към територията на населените места (2019) |
1482.00 души/кв.км >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Коефициент на естествен прираст (2019) |
-7.60‰ >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Коефициент на механичен прираст (2019) |
-1.80‰ >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
Нетният коефициент на записване на ученици в V–VIII клас в област Стара Загора е един от най-високите в страната – 92,9% при средно за страната 87,4%. По-висок коефициент имат областите Враца и Габрово. По останалите показатели областта се представя на средно ниво. Делът на отпаднали от основното и средното образование ученици през 2017 г. е 3,57, а този на повтарящите ученици през 2018 г. леко намалява до 1,42%, но все още е значително над средния за страната (0,91%). Показателите за образователни резултати отчитат влошаване. Увеличението на слабите оценки по БЕЛ води до сравнително изоставане на областта, като през 2019 г. делът им достига 9,7% при 8,7% за страната. Средният успех от зрелостните изпити по БЕЛ са равни на средните за страната („добър“ 4,06). В град Стара Загора се намира Тракийският университет. През 2018 г. броят на студентите във висши училища на 1000 души от населението остава стабилен от средно 16 души, или наполовина на средното за страната.
Брой на студентите на 1 000 души (2019) |
16.00 студенти >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Нетен коефициент на записване на населението, V-VIII клас (2019) |
91.40% >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Процент на второгодниците (2019) |
1.41% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Напуснали образователната система (2018) |
3.70% >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Процент оценки по БЕЛ под 3,00 (2020) |
7.90 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Средни оценки на държавен зрелостен изпит по БЕЛ (2020) |
4.18 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Брой на преподавателите в основно и средно образование на 1 000 ученикa (2019) |
87.00 учители >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2014) |
21.80% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
По традиция нивото на здравеопазване в област Стара Загора е много високо, като една от причините е наличието на медицински факултет в рамките на Тракийския университет. През 2018 г. коефициентът на детска смъртност спада до 6,5 от 9,5‰ през предходната година. През 2018 г. преминалите през МБАЛ пациенти рязко намаляват от средно 220,7 до 144,9 на 1000 души от населението. Осигуряването с лекари специалисти е на добро ниво, като един лекар специалист обслужва 447 души при средно за страната 424. На един общопрактикуващ лекар се падат 1471 души при средно за страната 1673. По-малко на брой пациенти обслужват общопрактикуващите лекари единствено в областите Кюстендил, Ловеч и Видин.
Брой души на един общопрактикуващ лекар (2019) |
1485.00 >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Брой лица на един лекар от водеща специалност (2018) |
447.00 >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Здравноосигурени лица (2019) |
90.00% >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Брой болнични легла в МБАЛ на 1 000 души (2019) |
4.98 >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Преминали болни през МБАЛ на 1 000 души от населението (2019) |
189.90 >
|
Статистически данни за последните 19 години
|
|
Коефициент на детска смъртност (2019) |
10.40‰ >
|
Статистически данни за последните 16 години
|
През 2018 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността продължава да намалява подобно на отчетената тенденция на национално ниво и достига 11 на 1000 души от населението, което е под средната стойност за страната от 12,1 на 1000 души. Делът на разкритите престъпления е 54,7%, като стойността на показателя надхвърля средната за страната (48,9%). Натовареността на наказателните съдии в областта през последните три години намалява и в момента е 10 дела средно на месец на съдия. Въпреки това тя остава по-висока от средната натовареност на национално ниво от 9,2 дела. Резултатите от работата на системата показват висок дял на делата, приключили в 3-месечен срок – 94,8%, след нарастване от близо 10 пр.п. за последните пет години. Заедно с това обаче се наблюдава ръст на висящите дела от 6,6 на 8,9% за 2018 г., което е близо до средното ниво за страната (8,7%).
Дял на наказателните дела, свършили в 3-месечен срок (2019) |
90.00% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на висящите наказателни дела (2019) |
9.60% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Натовареност по щат на наказателните съдии в окръжните съдилища (2019) |
11.20 дела/съдия/месец >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението (2019) |
11.40 >
|
Статистически данни за последните 16 години
|
|
Разкрити престъпления срещу личността и собствеността от регистрираните през годината (2019) |
54.40% >
|
Статистически данни за последните 16 години
|
Състоянието на околната среда е силно повлияно от профила на регионалната икономика. Емисиите на въглероден двуокис в атмосферата през 2017 г. са над десет пъти над средните за страната и достигат 4102 т/кв.км. Основната причина за голямото количество емисии е функционирането на енергийния комплекс „Марица-изток“ на територията на областта. Количеството на битовите отпадъци на човек от населението също бележи ръст през 2017 г. и достига 405 кг. Достъпът до канализация в областта е осигурен за 71,9% от населението – при средно за страната 76%, като 61,6% от населението е с достъп до канализация, свързана с пречиствателни станции.
Образувани битови отпадъци на човек от обслужваното население (2018) |
412.00 кг./човек >
|
Статистически данни за последните 15 години
|
|
Дял на населението в селища с общ. канализация, свързано с ПСОВ (2018) |
61.90% >
|
Статистически данни за последните 18 години
|
|
Дял на населението в селища с обществена канализация (2018) |
72.00% >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Емисии на вредни вещества в атмосферата (2018) |
3831.10 тонове/кв.км. >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
Показателите за активността на културния живот в област Стара Загора са близки до средните за страната. В областта функционират 10 музея, които привличат голям брой посетители. През 2018 г. те достигат 865 на 1000 души от населението при средна посещаемост на музеите в страната от 724. Театрите в областта са пет и през последните години броят на представленията в тях се увеличава. Посещаемостта на театралните и оперните постановки продължава да расте и през 2018 г. достига средно 426 на 1000 души от населението. В същото време посещаемостта на кината леко намалява и остава под средната, като действащите кина в областта са три. Посещенията в библиотеките също продължават да спадат и достигат 431 на 1000 души при средно за страната 650.
Брой посещения в кината на 1 000 души от средногодишното население (2019) |
635.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой посещения в театрите на 1 000 души от средногодишното население (2019) |
459.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой посещения в музеите на 1 000 души от средногодишното население (2019) |
1060.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой посещения в библиотеките на 1 000 души от средногодишното население (2019) |
572.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|