Стара Загора

През 2015 г. БВП на глава от населението в областта намалява при общ ръст за страната, но остава на второ място след столицата – 13 555 лв./човек при 12 339 лв./човек за страната. Въпреки спада доходите и заплатите в областта продължават да нарастват и са със стойности, близки до тези в страната. Интересно е, че за първи път от началото на кризата през 2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в област Стара Загора остава под средния за страната, макар и с малко – 5151 лв. при 5167 лв. за страната. Делът на населението, живеещо в материални лишения, остава относително висок (38% през 2015 г. спрямо 32% средно за страната), но делът на хората, живеещи под националната линия на бедност, е по-нисък от средния – съответно 21% за областта спрямо 23% за страната.

През 2016 г. икономическата активност на населението се свива, следвайки намалението и в страната. Това рефлектира най-вече в намаляване на безработицата в областта. Коефициентът на заетост в областта достига 61,1%, което все още е под средната за страната стойност (63,4%), но коефициентът на безработица намалява по-бързо от средния и през 2016 г. достига 6,0% при 7,7% за страната. Подчертано индустриалният профил на областта предопределя сравнително високия дял на населението на възраст 25–64 години със средно образование. Среднистите са 67% спрямо 55% в страната. Делът на висшистите в областта продължава да е по-нисък от средния за страната (18,6% при 27,7% за страната), но и този на хората с основно и по-ниско образование също е по-малък (14,9% при 17,7% за страната).

Към края на 2015 г. чуждите инвестиции в областта продължават да нарастват и относителният им размер спрямо населението е близък до средния за страната – 3173 евро/човек при 3250 евро/човек за страната. Стара Загора е сред петте области с ЧПИ над 3000 евро/човек от населението. Същевременно обаче годишните разходи за ДМА се свиват леко и остават под средното ниво за страната през 2015 г. Под средния относителен брой продължават да са и работещите предприятия – 46 на 1000 души от населението при 55 на 1000 души в страната през 2015 г.
Областта изостава в усвояването на евросредства. Към 30 юни 2017 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта достига 1067 лв./човек при 1344 лв./човек за страната.

Инфраструктурата в област Стара Загора се оценява високо. Преминаването на автомагистрала „Тракия“ през областта предопределя високия дял на магистралите и първокласните пътища (29% при 19% в страната), както и сравнително високото качество на пътищата – 56% от пътната настилка в областта е в добро състояние при средно 42% за страната през 2016 г. Областта се отличава и със сравнително висока гъстота на железопътната мрежа. По-високи от средните остават достъпът до интернет (67% от домакинствата в областта при 64% в страната) и неговото използване (69% от жителите на областта при 63% за страната) през 2016 г.

За разлика от поддържането на относително високи местни данъци и такси в икономически развитите области данъчната тежест в Стара Загора продължава да е сравнително ниска и през 2017 г. Малко по-високи от средните стойности за страната са усреднените размери на общинските данъци върху превозните средства и върху търговията на дребно, но данъците върху недвижимите имоти, прехвърлянето на собственост и такситата, както и такса смет остават по-ниски. През 2017 г. в областта има едно увеличение на местен данък – в община Гурково, където е повишен данъкът върху недвижимите имоти. Има и едно намаление – в община Опан, където пада данъкът върху превозните средства.

Стара Загора е сред малкото области, в които кадастралното покритие не се повишава през 2016 г. Кадастърът включва 15,7% от територията на областта (при 22,5% за страната), а три от старозагорските общини все още нямат включени територии в кадастралната карта (Братя Даскалови, Опан и Чирпан). И през 2017 г. самооценките на местната администрация за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише“ продължават да са по-високи от средните за страната. По-ниска обаче остава оценката за прозрачността на администрацията – 51% при 59% за страната. В рамките на областта като най-непрозрачни се оценяват общините Опан и Гълъбово (под 40%), а като най-прозрачна и единствената община с над средната за страната оценка се отличава Раднево (65%).

Застаряването на местното население следва общата тенденция в страната. Коефициентът на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към това до 14 години в областта се задържа близо до средния за страната през 2016 г. – 149% в Стара Загора при 147% в страната. През 2016 г. за втора поредна година се наблюдава увеличение на естествения прираст в областта и въпреки че той остава по-нисък от средния за страната, разликата се стопява. Коефициентът на естествен прираст в област Стара Загора достига –6,7‰ при –6,0‰ в страната. Същевременно обаче през последните две години изселилите се от областта са повече от заселилите се, а коефициентът на механичен прираст намалява до –0,4‰. Делът на градското население достига 72% (при 73% за страната), а гъстотата на населението – 1525 души/кв.км (при 1548 души/кв.км за страната).

Нетният коефициент на записване в V–VIII клас в област Стара Загора продължава да е по-висок от средния за страната и през 2016 г. нараства до 81,5%, докато този в страната намалява до 78,2%. Същевременно дяловете на второгодниците и на отпадналите от основното и средното образование в областта все още са по-високи от средните за страната. Стара Загора е и сред трите области (заедно със Сливен и Ямбол) с най-остър недостиг на учители в основното и средното образование. През 2016 г. преподавателите в областта са 67 на 1000 ученици при 75 на 1000 ученици в страната. За пета поредна година през 2017 г. на матурите по БЕЛ учениците от областта получават малко по-ниски от средните за страната оценки. Средната оценка в областта е 4,15 (при 4,22 за страната), а слабите оценки намаляват до 8,29% (при 7,98% за страната).

В област Стара Загора осигуреността с лекари е по-добра от средната за страната. На един общопрактикуващ лекар отговарят 1428 души от населението (при 1611 в страната), а на един специалист – 491 души (при 530 души в страната) през 2016 г. Подобно на тенденцията в страната броят на леглата се увеличава и в Стара Загора, като нарастването е по-голямо от средното и относителният брой на леглата изпреварва средния за страната. Въпреки сравнително многото лекари и легла в МБАЛ преминалите за лечение болни са относително малко – 216 на 1000 души при 235 на 1000 души в страната през 2016 г. Вероятната причина е близостта до област Пловдив, в която има повече специалисти, болнични легла и специализирани здравни услуги.

Правораздаването в област Стара Загора се характеризира със сравнително висока натовареност на съдиите, но и относително бързо правораздаване. През 2016 г. натовареността нараства до 12 дела на месец на наказателен съдия в окръжния съд (при 9 за страната). Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, се повишава до 95% (при 89% за страната), а този на висящите дела намалява до под 5% (при над 8% за страната). Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта са съизмерими със средните за страната – 12,1 на 1000 души при 12,6 на 1000 души в страната през 2016 г. Разкриваемостта в областта обаче продължава да е по-висока от средната – 56% от престъпленията са разкрити през 2016 г. при 48% за страната.

Водещата причина за ниската оценка на област Стара Загора в тази категория е силното замърсяване на въздуха вследствие на подчертано индустриалния профил на местната икономика и в частност на дейността на енергийния комплекс. През 2015 г. емисиите на въглероден диоксид нарастват за втора поредна година с 19% и вече са около 14 пъти по-високи от средните за страната – 4384 т/кв.км при 324 т/кв.км за страната. Свързаността на местното население с обществена канализация и с пречиствателни станции за отпадъчни води също е близка до средните стойности за страната. Положителна тенденция се наблюдава при образуваните отпадъци спрямо населението в областта. През 2015 г. те намаляват за втора поредна година и вече са значително по-малко от средния обем за страната.

Интензивността на културния живот в областта е съизмерима със средната за страната и през 2016 г. Посещаемостта на кината и библиотеките в областта е под средните стойности за страната, докато посещенията на театрите и музеите в областта са повече. Именно интересът към местните театри и музеи нараства най-значимо спрямо 2015 г. Регистрираните посещения в музеите достигат 947 на 1000 души от населението (при 734 на 1000 души за страната), а в театрите – 392 на 1000 души (при 322 на 1000 души за страната).