Пазарджик

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Пазарджик продължават да нарастват и през 2021 г., но остават сравнително ниски. Брутният вътрешен продукт на човек от населението достига 11,7 хил. лв. (при 20,2 хил. лв. в страната). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 14,8 хил. лв. (при 18,7 хил. лв. в страната). Пенсиите растат с над средното увеличение за страната и средният им месечен размер достига 488 лв. (при 537 лв. в страната). Коефициентът на Джини за подоходното неравенство е близък, но под средния за страната през 2022 година. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява, но остава над средния – 27,0% в областта (при 22,9% в страната).

Делът на населението в трудоспособна възраст в областта продължава да намалява и да се отдалечава от средния за страната – през 2022 г. той е 57,8% в областта при 58,5% в страната. Икономическата активност се повишава до 72,7% (при 73,6% в страната). Това увеличение е съпроводено от значителен ръст на заетостта и задържане на нивото на безработица, като и двата показателя са по-неблагоприятни от средните за страната. Коефициентът на заетост достига 68,7% (при 70,4% в страната), а този на безработицата остава 7,3% (при 5,2% в страната). Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният профил на работната сила. Делът на висшистите продължава да намалява и достига 14,5% през 2022 г. (при 29,8% в страната), а населението с основно и по-ниско образование се свива до 25,6% (при 16,0% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години е 57,2% (при 65,7% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, съответстват 57 младежи, които ще се влеят в пазара на труда.

Инвестиционната и бизнес активност в областта не са особено интензивни и през 2021 г., въпреки че се забелязват някои положителни тенденции. Броят на предприятията остава нисък – 44 на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват и са над тези в повечето области. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 2,4 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – с 1,8 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция в областта продължава да се повишава и достига 20,4 хил. лв. на човек. Повишение има и при усвояването на европейски средства, но те остават сравнително малко. Към 30 юни 2023 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 1904 лв. на човек от населението (при 2836 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Панагюрище, а най-малко – в община Ракитово. Относителните разходи за научноизследователска и развойна дейност нарастват.

Гъстотата на железопътната мрежа в област Пазарджик е по-висока от средната за страната и през 2022 година. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Делът на пътната настилка в добро състояние нараства до 57,7% (при 41,1% в страната). През 2022 г. достъпът на домакинствата до интернет се задържа на ниво от 85,1% и продължава да е по-нисък от средния за страната (87,3%).

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Пазарджик е сравнително нисък и през 2023 година. От петте разглеждани местни данъка единствено ставката за прехвърляне на собственост в областта е по-висока, макар и с малко, от средната за страната. Значително по-ниски от средните нива пък са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, превозните средства, таксиметровия превоз и търговията на дребно. В рамките на областта най-ниски са средните данъци в общините Сърница и Брацигово, а най-високи – в общините Пазарджик, Велинград и Лесичово.

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в областта през 2023 г. като цяло задържат нивото си и са по-ниски от средните за страната. Средната оценка на електронното правителство в общините е 3,22 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,35 т. в страната, а на услугите на „едно гише“ – 3,1 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,4 т. в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта намалява леко и остава сравнително ниска – 65,2% (при 70,3% в страната) през 2023 година. Делът на собствените от общите приходи на общините в областта се задържа на ниво от 22,6% (при 29,0% в страната) през 2022 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи намалява до 66,2% (при 84,2% в страната).

Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик е близък, но под средния за страната със стойност от –10,5‰ (при –9,7‰ в страната). Областта успява и да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен – 4,2‰. Възрастовата зависимост в областта остава по-благоприятна от средната за страната. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 167,9% (при 165,9% в страната), а към това на 15–64 години – 38,5% (при 37,7% в страната) през 2022 година. Делът на градското население се запазва сравнително нисък – 61,4% (при 73,6% в страната), но гъстотата му е относително висока – 1867 души на кв. км (при 1404 души на кв. км в страната).

Пазарджик е сред областите с най-слабо представяне по образователните показатели. Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас се увеличава, но продължава да е сравнително нисък – 88,9% в областта (при 90,7% в страната). Висок остава делът на второгодниците – 2,0% (при 1,2% в страната). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика се влошава – има недостиг на специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на непропорционално много бройки в ИКТ специалности. Резултатите на учениците от областта през 2023 г. също остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 29,5 т. (при 35,3 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 3,54 (при „Добър“ 3,93 в страната), а делът на слабите оценки – 25,3% (при 17,9% в страната). В областта няма университети или филиали на такива.

Средната продължителност на живота в областта продължава да намалява, но остава близка до средната за страната. Коефициентът на детска смъртност обаче се увеличава и е сравнително висок. Делът на здравноосигурените в областта нараства през 2022 г. и се доближава до средния за страната. Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Броят на леглата в местните многопрофилни болници традиционно е по-висок от средния и през 2022 г. е 7,3 на хиляда души от населението (при 5,9 на хиляда души в страната). Броят на преминалите за лечение болни е изключително висок – 302 на хиляда души (при 235 на хиляда души в страната).

Пазарджик е сред областите с най-добро представяне в категорията, оценяваща реда и сигурността в региона през 2022 година. Натовареността на местните наказателни съдии е съизмерима със средната за страната (10,1 дела месечно на съдия), но правораздаването е значително по-бързо. Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, е 95% (при 89% в страната), а този на висящите дела – 7% (при 12% в страната). Престъпленията в областта остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. През 2022 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е 7,7 на хиляда души от населението (при 11,6 на хиляда души в страната), а разкриваемостта – 52% (при 49% в страната).

Представянето на Пазарджик в тази категория поставя областта на челните места (на второ място след област Смолян). Основната причина за това е, че Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности – 5,51 kW на човек от населението (при 0,85 kW на човек в страната). Въпреки че за областите със сравнително висок дял на селското население свързаността с обществена канализация обикновено е ограничена, през 2021 г. в област Пазарджик достъпът до канализация е близък до средния – 71,1% (при 74,8% в страната). Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава значително – 43,7% (при 66,8% в страната). Образуваните битови отпадъци в областта са над средните. Делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци нараства значително и почти достига средните стойности – 72% в областта (при 74% в страната). Пазарджик е областта с втория най-голям горски фонд (след Смолян) – горската територия е 54% (при 33% за страната). Делът на нарушената територия пък е равен на средния за страната – 0,4%.

Културният живот в област Пазарджик е сред слабо интензивните и през 2022 година. Посещенията в кината нарастват – 169 на хиляда души, но остават значително по-малко от средните за страната (590 на хиляда души). Подобна е тенденцията и при библиотеките. По-бързо от средния се увеличава броят на посещенията в местните музеи – 705 на хиляда души (при 619 на хиляда души в страната). Броят на леглата в местата за настаняване достига 36 на хиляда души (при 55 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 3732 на хиляда души (при 3739 на хиляда души в страната). Делът на наетите в сектора на културата, спорта и развлеченията от всички заети в областта е двойно по-нисък от средния.