Пазарджик

Брутният вътрешен продукт, заплатите и доходите в област Пазарджик продължават да нарастват и през 2020 г. и ръстът им е по-висок от средния за страната, но остават сравнително ниски. Брутният вътрешен продукт на човек от населението достига 11,0 хил. лв. при 17,3 хил. лв. в страната. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 13,1 хил. лв. при 16,7 хил. лв. в страната. Все пак тези процеси на повишаване на доходите водят до намаляване на нивото на бедност в областта. Делът на населението, живеещо с материални лишения, спада до 23,3% (при 19,4% в страната), а този на населението, живеещо под националната линия на бедност – до 30,6% (при 22,1% в страната).

Икономическата активност в областта традиционно е близка, но под средното ниво за страната. През 2021 г. коефициентът на икономическа активност намалява леко до 70,3% (при 72,0% в страната). Това намаление е съпътствано от свиване на заетостта и увеличаване на безработицата. Коефициентът на заетост се понижава до 64,9% (при 68,1% в страната), а на този на безработицата се повишава до 7,7% (при 5,3% в страната). Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният профил на работната сила. Делът на висшистите продължава да намалява и достига 15,2% през 2021 г. (при 29,6% в страната), а населението с основно и по-ниско образование се увеличава до 27,2% (при 16,6% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години е 67,4% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които предстои да излязат от работната сила през следващите няколко години, съответстват 67 младежи, които ще се влеят в пазара на труда.

Инвестиционната и бизнес активност в областта не са особено интензивни и през 2020 година. Броят на предприятията остава нисък – 44 на хиляда души от населението (при 60 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции се свиват. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи намаляват значително – с 15%, до 1,9 хил. лв. на човек от населението (при 3,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – с 10%, до 1,7 хил. евро на човек (при 3,9 хил. лв. в страната). Въпреки това стойността на произведената продукция в областта продължава да се повишава и достига 17,0 хил. лв. на човек (при 27,2 хил. лв. в страната). Повишение има и при усвояването на европейски средства, но и те остават сравнително малко. Към 30 юни 2022 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 1,6 хил. лв. на човек от населението. В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Панагюрище.

Пазарджик е областта с най-висока оценка за инфраструктурно развитие. Гъстотата на железопътната мрежа е по-висока от средната за страната и през 2021 година. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Делът на пътната настилка в добро състояние нараства до 55% (при 42% в страната. През 2021 г. достъпът на домакинствата до интернет продължава да нараства и остава по-висок от средния – 85,1% (при 83,5% в страната). Област Пазарджик е първенец по инсталирани ВЕИ мощности – 4,2 kW на човек от населението (при 0,6 kW на човек в страната).

Усредненият размер на местните данъци в общините от област Пазарджик е сравнително нисък и през 2022 година. От петте разглеждани местни данъка единствено ставката за прехвърляне на собственост в областта е по-висока, макар и с малко, от средната за страната. Значително по-ниски от средните нива пък са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, превозните средства, таксиметровия превоз и търговията на дребно. В рамките на областта най-ниски са средните данъци в общините Сърница и Брацигово, а най-високи – в общините Пазарджик, Велинград и Лесичово.

Кадастралната карта практически вече покрива цялата територия на областта. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през 2022 г. като цяло задържат нивото си и са значително по-ниски от средните за страната. Средната оценка на електронното правителство в общините в областта е 3,12 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,47 т. в страната, а на услугите на „едно гише“ – 3,08 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,37 т. в страната. Оценката за прозрачността на органите на местното самоуправление в областта намалява и остава сравнително ниска – 65,3% при 70,2% в страната през 2022 година.

През 2021 г. коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик за втора поредна година намалява значително, до –14,0‰, и вече трайно е под средния за страната (–13,2‰). Областта не успява и да привлича население и коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–1,8‰). Възрастовата зависимост в областта продължава да се задълбочава, но остава по-благоприятна от средната за страната. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 139,7% (при 149,3% в страната), а към това на 15–64 години – 33,2% (при 34,0% в страната) през 2021 година. Делът на градското население остава сравнително нисък – 62,7% (при 73,1% в страната), но гъстотата му – относително висока – 2041 души на кв. км (при 1489 души на кв. км в страната).

Пазарджик е сред областите с най-слабо представяне по образователните показатели. Нетният коефициент на записване в V–VII клас намалява за поредна година и през 2021 г. е 78,4% (при 85,9% в страната). Изключително високи остават дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование. Броят на учителите спрямо учениците леко се свива, но продължава да е по-висок от средния за страната. Резултатите на учениците от областта през 2022 г. остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 30,1 т. (при 35,3 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 3,80 (при „Добър“ 3,97 в страната), а делът на слабите оценки – 21,2% (при 17,0% в страната). В областта няма университети или филиали на такива.

Делът на здравноосигурените в областта остава нисък и през 2021 г. – 85,8% (при 88,7% в страната). Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е по-висок от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Броят на леглата в местните многопрофилни болници традиционно е по-висок от средния и през 2021 г. е 6,68 на хиляда души от населението (при 5,62 на хиляда души в страната). Броят на преминалите за лечение болни е изключително висок – 277,0 на хиляда души (при 222,6 на хиляда души в страната). Коефициентът на детска смъртност продължава да намалява и за първи път от поне десет години е по-нисък от средния за страната.

Натовареността на местните наказателни съдии е по-ниска от средната за страната и това се отразява на бързината на правораздаването. През 2021 г. един съдия в областта разглежда средно по 7,9 наказателни дела на месец (при 9,0 дела на съдия месечно в страната). Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, е 92% (при 89% в страната), а този на висящите дела – 7% (при 12% в страната). Престъпленията в областта остават сравнително малко, но разкриваемостта им е близка до средната за страната. През 2021 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е 7,3 на хиляда души от населението (при 9,8 на хиляда души в страната), а разкриваемостта – 52,7% (при 51,7% в страната).

Въпреки че за областите със сравнително висок дял на селското население свързаността с обществена канализация обикновено е ограничена, през 2020 г. в област Пазарджик достъпът до канализация е близък до средния – 72,6% при 76,3% в страната. Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава значително – 43,7% при 66,7% в страната. Образуваните битови отпадъци в областта остават сравнително малко – 367 кг на човек от населението (при 409 кг на човек в страната) през 2020 година. Същевременно обаче делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци също продължава да е изключително ограничен – 15,4% (при 69,3% в страната). Пазарджик е областта с втория най-голям горски фонд (след Смолян) – горската територия е 54,9% (при 33,1% за страната) през 2021 година. Делът на нарушената територия пък е равен на средния за страната – 0,42%.

Културният живот в област Пазарджик е сред най-слабо интензивните в страната и през 2021 година. Наблюдава се известно повишаване на посещенията на различни културни мероприятия, но то не може да компенсира огромния спад от 2020 г. при започването на пандемията и ограничението на публичните събития. Посещенията на кината достигат 121 на хиляда души (при 351 на хиляда души в страната). Посещенията на местните театри и музеи са близки до средните за страната – съответно 152 на хиляда души (при 129 на хиляда души в страната) и 409 на хиляда души (при 426 на хиляда души в страната). Посещенията в библиотеките остават сравнително ниски – 204 на хиляда души в областта при 449 на хиляда души в страната.