Изданието „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление на области, райони за планиране и т.н. Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.
Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние. На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
ДЕФИНИРАНЕ И КАРТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините, които концентрират стопанска дейност, привличат работници от съседни населени места и имат динамични пазари на труда, а в тяхната периферия попадат общините, които са донори на работна ръка и са най-тясно обвързани с ядрото.
Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия: 1) да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция; 2) да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта; 3) да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра. Детайлните данни от преброяването на населението позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.
Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика и отговарят на поне два от посочените критерии за икономическо ядро. В тяхната периферия попадат общо 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция – поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа. На базата на взаимовръзките между отделните ядра и наличието на обща периферия някои икономически центрове обединяват няколко ядра и техните периферии. Финалната оценка на ИПИ дефинира 16 икономически центъра в страната, които формират голяма част от икономиката на България (фиг.1)
МАЩАБ И ПРИНОС НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Дефинираните от ИПИ общо 16 широки икономически центъра в България обхващат 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всички заети на възраст 15–64 години в страната). Произведената продукция от нефинансовите предприятия в 16-те икономически центъра достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на предприятията в страната. Добавената стойност от предприятията в 16-те центъра достига над 64 млрд. лв., като почти се удвоява в последните 10 години. Към края на 2021 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85,7% от всички чужди капитали в икономиката на страната (фиг. 2).
Общо произведената продукция от предприятията в рамките на най-големия икономически център „София-Перник-Ботевград“ достига 89,7 млрд. лв. (41,7% от продукцията на всички предприятия в страната). След него се нареждат икономическите центрове „Пловдив-Марица-Раковски“ и „Варна-Девня“, в които произведената продукция от предприятията достига съответно 20,1 млрд. лв. (9,4% от продукцията на всички предприятия в страната) и 12,4 млрд. лв. (5,8% от продукцията на всички предприятия в страната). Следват широките икономически центрове „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“ (произведена продукция за 10,6 млрд. лв.), „Русе-Търговище-Разград“ (произведена продукция за 10 млрд. лв.) и „Бургас-Несебър“ (произведена продукция за 7,7 млрд. лв.). Всички останали икономически центрове отчитат произведена продукция от предприятията, която е под 2% от общата произведена продукция в страната (фиг. 3).
Големите икономически центрове увеличават своя обхват през последните 10 години, като се наблюдава както формиране на вторични ядра, така и разширяване на периферията. Това означава, че подемът във водещите икономически ядра провокира регионален ефект и дава възможност за развитие на повече населени места. Водещите шест центъра се отличават по наличието на две или повече ядра, както и на широка периферия. Населението във водещите центрове надхвърля 300 хил. души, а броят на заетите е над 100 хил. души (табл. 1).
ТИПОЛОГИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб. На първо място се отличава центърът около София, който е категоричният първенец в страната. Следват пет широки центъра около Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас, които са големи по мащаб и имат вторични ядра и солидна периферия. Водещите шест икономически центъра се развиват около шестте най-големи града в България – единствените с население от над 100 хил. души. След тях идват и останалите десет центъра, които са по-малки по мащаб, с ограничена периферия и по-малка тежест на регионалната карта.
ЛИДЕРЪТ СОФИЯ
Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и обхваща общо 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души (фиг. 4). Интересно е, че и двете допълващи ядра са и част от периферията на Столична община. Това означава, че общо 29 общини влизат в периферията на София, като над 10% от наетите в тях пътуват всеки ден до работните си места в столицата. През последните 10 години столицата разширява своята периферия, оказвайки много силно влияние върху трудовите пазари на общините, които са разположени непосредствено до големия град – над 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до столицата за работа. Произведената продукция на икономическия център „София-Перник-Ботевград“ достига близо 89,7 млрд. лв. през 2021 г., което е 41,7% от продукцията на всички нефинансови предприятия в страната. Добавената стойност на предприятията е над 35,3 млрд. лв., като на практика се удвоява през последните 10 години. В центъра живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 години е 786 хил. души. Столичният икономически център се отличава с най-голям дял на висшистите (37,6% от населението на възраст 7 и повече години са с висше образование), най-висок коефициент на заетост (71,8% от населението на възраст 15–64 години) и най-високи възнаграждения (1917 лв. средна месечна работна заплата на наетите лица в центъра през 2021 г.).
По всеки един от тези показатели Столична община, която съставлява основното ядро в центъра, се представя много добре – 43,6% от населението на възраст 7 и повече години в София са с висше образование, коефициентът на заетост достига 75%, а средната месечна работна заплата на наетите лица през 2021 г. е 2144 лв. Столицата традиционно отчита добри демографски показатели, като привлича млади и активни хора от цялата страна. Привлекателността и разнообразната икономика на столичния град, както и развитието на индустрията и логистиката в околните общини, в т.ч. вторичните ядра и периферията, задават потенциала за растеж и разширяване на икономическия център около София.
ПЕТТЕ ГОЛЕМИ ЦЕНТЪРА СЛЕД СОФИЯ
След широкия икономически център около София на картата се открояват пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Несебър“). Тези пет центъра видимо се отличават от останалите на картата (фиг. 5), като във всеки един от тях живеят между 300 и 550 хил. души, броят на заетите е в рамките на 110–230 хил. души, а произведената продукция на предприятията варира от 7 до 20 млрд. лв. През 2021 г. средната работна заплата на наетите лица в петте големи центъра е от порядъка на 1200–1400 лв. на месец, като достига до около 2000 лв. на месец в някои от вторичните центрове с индустриален профил – Раднево, Гълъбово и Девня.
Икономическият център на Пловдив е с две вторични ядра – Марица и Раковски, като обхваща 14 общини с население от 552 хил. души. Общо 228,5 хил. са заетите на възраст 15–64 години на територията на центъра, а над 1/3 от всички заети от общините Родопи, Куклен и Марица пътуват всеки ден до Пловдив за работа. Икономическият център на Варна е с едно вторично ядро (Девня), като обхваща 10 общини и население от 422 хил. души. Общо 176,8 хил. са заетите на възраст 15–64 години в центъра, а над 1/3 от всички наети от общините Аксаково, Аврен и Белослав пътуват всеки ден до Варна за работа. Двата центъра имат добра образователна структура на населението, сравнително висока заетост и успяват да привличат млади и активни кадри.
След центровете около Пловдив и Варна са икономическите центрове около Стара Загора (обхваща 9 общини), Русе (обхваща 15 общини) и Бургас (обхваща 8 общини), като всеки от тях има вторични ядра и население от над 300 хил. души. Стара Загора формира широк център с цели три вторични ядра – Казанлък, Раднево и Гълъбово, Русе също има две солидни вторични ядра – Търговище и Разград, а Бургас е с вторично ядро Несебър. Броят на заетите на възраст 15–64 години в трите центъра варира от 115 до 130 хил. души, а коефициентът на заетост е в рамките на 60–62%. Трите центъра имат сходни характеристики, като сред големите предизвикателства са повишаването на нивото на образованието, в т.ч. на броя на висшистите и квалифицираните кадри, преодоляването на неблагоприятните демографски процеси и устойчивото задържане и привличане на млади и активни хора.
ДЕСЕТТЕ ПО-МАЛКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪРА
Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта. На юг това са центровете „Сливен-Ямбол“, „Пазарджик“, „Благоевград“, „Хасково“ и „Кърджали“. Всеки един от тях, макар и да е с по-малка периферия, има допирни точки с големите икономически центрове в Южна България. На север сред по-малките икономически центрове са „Шумен“, „Козлодуй“, „Севлиево-Габрово“, „Велико Търново“ и „Плевен“. От тези центрове единствено „Шумен“ има допирни точни с големите икономически центрове в Северна България. Центровете „Плевен“ и „Козлодуй“, както и „Велико Търново“ и „Севлиево-Габрово“ имат допирни точки помежду си, но не формират общ икономически център и остават извън групата на лидерите (фиг. 6).
Населението в по-малките икономически центрове варира от под 44 хил. души в „Козлодуй“ до близо 220 хил. души в „Сливен-Ямбол“. Броят на заетите на възраст 15–64 години достига над 73 хил. души в „Сливен-Ямбол“, но остава далеч под границата от 100 хил. души, която е индикативна за центрове като „Бургас-Несебър“, „Русе-Търговище-Разград“ и „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“. По-малките центрове трудно създават голяма периферия, като сред тях единствено „Шумен“ и „Плевен“ обхващат по повече от пет общини. Центровете „Сливен-Ямбол“, „Пазарджик“, „Благоевград“ и „Кърджали“ формират периферия от по три общини, „Хасково“ е с периферия от едва две общини, а в центъра „Севлиево-Габрово“ не се формира периферия, въпреки че някои съседни общини са близо до покриване на критерия.
Въпросните десет центъра имат своя потенциал, но при тях продължават да се наблюдават сериозни предизвикателства по отношение на демографията и образованието. За по-малките центрове е характерна както влошена възрастова структура, така и устойчива загуба на население, в т.ч. на млади и активни хора. Наблюдават се и изключения – например механичният приток на население в икономическия център „Кърджали“ през последните години, но в общия случай демографските процеси ограничават потенциала на вторичните центрове. При тях се наблюдава по-нисък дял на населението с висше образование, като само в центровете „Велико Търново“, „Благоевград“ и „Севлиево-Габрово“ над 1/4 от населението на възраст 7 и повече години има висше образование. По-лошата образователна структура в повечето от вторичните центрове води до по-ниски нива на заетост, както и до по-ниска производителност на труда и по-ниски възнаграждения спрямо водещите центрове.
ИКОНОМИКАТА ОТВЪД ЦЕНТРОВЕТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ СЛУЧАИ
Икономическите центрове концентрират над 80% от икономиката на страната. Това обаче не означава, че в останалата част на страната няма интересни икономически райони, които да заслужават внимание. Представените 16 икономически центъра са водещите по мащаб, но не изчерпват разнообразието на стопанската активност и потенциала на икономиката като цяло. На регионалната карта могат да се намерят различни примери за специфични икономически центрове, както и за такива – най-вече около областните градове, които имат своята зона на влияние, макар и в по-малък мащаб.
Интересна е например икономиката в района на Средногорието и Етрополе, която е силно специфична и доминирана от няколко големи предприятия, включително най-голямата преработваща компания в страната, разположена на границата на Пирдоп и Златица, както и добивните предприятия в Челопеч, Панагюрище и Етрополе/Мирково. Дейността на тези компании има силен регионален ефект, като някои от малките общини в района на Средногорието и Етрополе са лидери по различни икономически показатели. Спецификата на района обаче, в т.ч. разпръсването на ефекта в няколко на брой малки общини, не позволява да се формира ясно дефиниран икономически център според използваната методология в настоящото изследване.
ЦЕНТРОВЕТЕ КАТО ОСНОВА ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Изследването на икономическите центрове поставя темата за регионалното развитие на една различна основа. На преден план се извеждат не толкова регионалните различния, колкото потенциалът на районите да се развиват. Дефинираните 16 икономически центъра концентрират голяма част от икономиката на страната, но техният потенциал и траектория на развитие са различни. Много ясно се откроява типологията на различните центрове, като водещ безспорно е центърът около столицата София, следван от петте големи икономически центъра, формирани около градовете с население от над 100 хил. души, както и десетте по-малки центъра, които имат ограничени зони на влияние.
Картата на икономическите центрове позволява да се стигне до някои важни наблюдения. Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
На север подобно взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. На северозапад и в Северен централен район обаче се наблюдават центрове с по-малък мащаб и ограничено стопанско въздействие. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове, но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние.
Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра. Такъв е случаят със София, но подобно развитие се наблюдава също в Пловдив и Варна. В периферията и вторичните ядра на трите водещи центъра са някои от общините с най-силна преработваща промишленост в страната.
Другите големи центрове, които имат сходен мащаб, но не са доминиращи на регионалната карта по същия начин, могат да спечелят от взаимодействието със силни вторични ядра. Такъв е случаят със Стара Загора и Русе, както и в известна степен с Бургас, където се наблюдава взаимодействие между няколко сравними икономически ядра, които в крайна сметка формират един голям икономически център. Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който може да трансформира регионалната карта.
Второто издание на изследването „Икономически центрове“ си поставя за цел да надскочи административно-териториалното деление на областите и районите и да начертае нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Въз основа на ключови макроикономически и социални показатели то откроява водещите стопански центрове в България, дефинира техните силни и слаби страни и очертава работещите и установени модели на развитие. Настоящото изследване се основава на няколко понятия и дефиниции, разработени специално за неговите нужди, а именно „икономически център“, „икономическо ядро“ и „периферия“.
За да бъдат класифицирани като ядро или периферия, включените в анализа общини отговарят на няколко критерия.
Това са общините, двигатели на местната (а в повечето случаи и на националната) икономика, които привличат работници от околните общини и са лидери по заетост и производство. За да бъде класифицирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:
1. Да попада в най-горния децил по ежедневна трудова миграция – високата положителна трудова миграция е белег, че икономическите ядра успяват да привличат работници от съседните общини. На първите места по този индикатор се нареждат общини, които и по много други икономически показатели изпреварват останалите. Ограничаването до горните 10% от общините не води до отпадането на ключови общини, тъй като под 10-процентната граница нетната ежедневна трудова миграция е близка до нула – иначе казано, почти всички общини с положителен баланс на работници влизат в избрания децил. В настоящото издание извън този критерий остават общини, които привличат под 4 хил. ежедневни трудови мигранти.
2. Да попада в най-горния децил по гъстота на заетостта – този критерий показва колко нагъсто са разположени работните места в отделните общини. Повечето методи за изчисляването му вземат под внимание само работната площ, но поради липсата на такива данни в България настоящото изследване използва съотношението между броя наети в общината и цялата ѝ площ. Подобно на предишния критерий, и този не пропуска общини с голямо икономическо значение, тъй като гъстотата на заетостта намалява рязко извън първите тридесет общини в класирането. Ядра според този критерий са общини с над 30 наети/км2, а почти всички с над 20 наети/км2 попадат в перифериите на различни центрове.
3. Да попада в най-горния децил по произведена продукция – за разлика от другите два критерия произведената продукция е абсолютен (а не относителен) измерител на икономическата значимост на отделните общини. Този показател позволява класирането на общините според важността им за националната икономика като цяло. Според данните за 2021 г. този критерий „отсича“ икономическите ядра на произведена продукция от 1,4 млрд. лв. годишно, a с над 1 млрд. лв. са общини, които не отговарят на този критерий, но се класифицират като ядра по останалите два.
Най-определящият критерий за икономическите ядра е произведената продукция – от 29-те общини, които покриват два от критериите, единствено Кърджали, Несебър и Раковски не са в горния децил по него. Десет общини не отговарят на критерия за гъстота на заетостта, а единствено Девня – на този за трудова миграция, като причина за това е близостта с община Варна, която е сред лидерите по ежедневна миграция. И на трите критерия отговарят 16 общини, в които е концентрирана и голяма част от икономическата дейност в страната.
В перифериите, формирани около икономическите ядра, попадат онези общини, в които повече от 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа. Прагът е относителен, а не абсолютен, за да отразява разликите в размера на населението на различните общини и за да позволява пряка сравнимост между отделните икономически центрове. В противен случай или много големи части от страната биха попаднали в икономическия център на София, или много от икономическите центрове, идентифицирани тук, щяха да изпаднат под границата. В настоящото издание на изследването на критерия за периферия на икономическо ядро отговарят 119 общини, а в сравнение с предишното почти всички центрове успяват да разширят периферията си.
Под икономически център тук се има предвид икономическо ядро заедно с прилежащата му периферия (ако има такава). Има и центрове с няколко ядра („София-Перник-Ботевград“, „Пловдив-Марица-Раковски“, „Варна-Девня“), които си „поделят“ икономическото влияние върху околните общини. При тях обаче са налице първостепенно и второстепенно ядро, като в най-големите центрове в настоящото издание се оформят нови вторични ядра. Има и един център с две ядра, които отговарят на условията за икономическо ядро, но нямат периферия – такъв е „Севлиево-Габрово“. Общо икономическите ядра в страната са 29, а формираните около тях икономически центрове – 16, като в тях влизат 132 общини (в сравнение с 92 в предишното издание от 2017 г.), или почти половината от общините в страната. В тях попада по-голямата част както от населението, така и от икономическата активност.
Основната цел на анализа е изследване на структурата и развитието на местната икономика, пазара на труда, демографията и образованието на обособените икономически центрове. Индикаторите, ползвани за целта, са групирани в три категории, както следва:
Икономика и инвестиции
Пазар на труда
Човешки ресурс и работна сила
Регионални профили: показатели за развитие – Област Бургас 29.11.2024
Материалът е част от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие 2024“.
Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи 27.11.2024
Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският бюджет? Може ли всеки...