ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "ВЕЛИКО ТЪРНОВО"
Икономическият център „Велико Търново“ се състои от пет общини – Велико Търново е ядрото, а Златарица, Лясковец, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш са негова периферия, от която ежедневно за работа пътуват над 3 хил. души. Над половината от тях – 1,8 хил. – идват от Горна Оряховица. Най-голямо значение за пазарите на труда в периферията има ежедневната миграция към ядрото от Златарица, където 20% от всички заети работят във Велико Търново. Центърът се е разширил значително през последните години, като досега част от неговата периферия беше само Лясковец. Община Дряново също е близо до включване, като към 2021 г. 7% от заетите пътуват до Велико Търново.
През 2021 г. стойността на произведената продукция на център „Велико Търново“ достига 2,93 млрд. лв., или средно 21 хил. лв. на човек от населението на общините, включени в състава му. Центърът се отличава с една от най-бързо растящите икономики в страната, като добавената стойност се е повишила с 90% в рамките на последните 10 години, по-бавно единствено от центровете около Пловдив, София и Кърджали. В сравнение с повечето центрове стопанската дейност на „Велико Търново“ не е особено концентрирана, като 65% от добавената стойност се създава в ядрото, други 20% – в Горна Оряховица, а още 11% – в Лясковец. Водещият икономически отрасъл е преработващата промишленост с 32% от добавената стойност, следвана от търговията (22%), строителството (11%) и транспорта (7%). Деконцентрацията на икономиката личи и по разпределението на най-големите работодатели – оръжейната „Аркус“ в Лясковец наема 1,6 хил. души, силната сладкарска индустрия е разпределена между „Престиж-96“ в ядрото, „Захарни заводи“ в Горна Оряховица и „Гресткомерс“ в Лясковец, основна роля играят и „Екстрапак“ и „Мегапорт“, както и текстилната „Аполон-95“. В центъра като цяло има множество индустриални предприятия с високи приходи и по няколкостотин работни места.
На този фон привлечените преки чуждестранни инвестиции са на едно от най-ниските нива сред всички центрове в страната – стойността им с натрупване до края на 2021 г. е едва 30 млн. евро, от които 22 млн. евро във Велико Търново, а други 5 млн. евро – в Горна Оряховица. Цялостната инвестиционна активност обаче е висока, като през 2021 г. разходите за придобиване на ДМА са 345 млн. лв., като от тях 66% са в ядрото, а 19% – в Горна Оряховица. Разходите за закупуване на машини, земя и сгради в търговията, транспорта и туризма са 106 млн. лв., предприятията в индустрията са инвестирали още 71 млн. лв., а в селското стопанство – 58 млн. лв.
Центърът е сред по-слабо експортно ориентираните, като приходите от износ през 2021 г. са 907 млн. лв., или 6,7 хил. лв. на човек от населението. Производителността на труда е относително ниска – добавената стойност, създавана средно от един нает за година, е 16,5 хил. лв.
През 2022 г. безработицата в икономическия център достига 4,8%, което е близо до средните за страната стойности. Значително по-висок е делът на безработните сред трудоспособното населението на Златарица (17%) и Полски Тръмбеш (11%). Това са и общините със значителен дял на трайно безработните, съответно по 3,6 и 3%, промишленост, следван от този на търговията с 23%, строителството с 8% и транспорта и складирането със 7% служители. докато в останалите общини този проблем практически не съществува. Според данните от преброяването от 2021 г. коефициентът на заетост е 64% – петият най-висок сред 16-те центъра в страната, а броят на заетите общо е 56 хил. души. Значително по-висок е коефициентът на заетост в община Велико Търново – 69%. Повечето заети са в ядрото – 33,3 хил. души, както и в Горна Оряховица – 14,4 хил. души.
На фона на растящата икономика обаче през последните 5 години център „Велико Търново“ преживява значително свиване на пазара на труда, като броят на наетите намалява с 8% най-вече под натиска на демографските процеси. Секторът с най-много работещи – 35% от общия брой наети – е този на преработващата промишленост, следван от този на търговията с 23%, строителството с 8% и транспорта и складирането със 7% служители.
Размерът на средната заплата през 2021 г. за центъра като цяло е с 51% по-висок от този през 2017 г. и достига 1225 лв. средно брутно на месец – много близо до средните за страната стойности. Нивото на възнагражденията е относително равномерно разпределено по отделни икономически дейности, като най-високи са заплатите в ИКТ сектора на Горна Оряховица – 3429 лв. на месец, но с много малък брой наети, както и в здравеопазването във Велико Търново – 2028 лв. на месец през 2021 г.
В рамките на последните 10 години населението на икономическия център е намаляло с 16% до 167 хил. души – сравнително бърз темп на спад сред 16-те центъра. Закономерно и делът на трудоспособното население (от 15 до 64 години) е сред по-ниските – 62%, или 87 хил. души, сред които 49 хил. във Велико Търново и 23 хил. в Горна Оряховица. Показателите за застаряване също са неблагоприятни, като с 26% от населението над 65-годишна възраст „Велико Търново“ се нарежда на трето място след „Севлиево-Габрово“ и „Плевен“ от всички разглеждани икономически центрове. Коефициентът на демографското заместване също предвещава бързо влошаване на възрастовата структура.
Центърът привлича мигранти, като през 2022 г. коефициентът на механичен прираст е средно 4,8‰. Това е вярно не само за ядрото, но и за всички периферни общини. Спадът на населението обаче е резултат от ниска раждаемост и висока смъртност, като коефициентът на естествен прираст през 2022 г. е –11,8‰ – относително добра стойност на фона на останалата част от Северна България. Чувствително по-нисък е обаче естественият прираст в Лясковец (–21‰), както и в Полски Тръмбеш (–18‰).
Сред основните предимства на център „Велико Търново“ е много добрата образователна структура на населението. Според данните от преброяването с висше образование са 27,5% от населението на възраст 7 и повече години, като по този показател по-добре се представят единствено центровете около София и Варна. Същевременно делът на населението с основно и по-ниско образование е сред най-ниските – 21,4%, а неграмотните също са много малко – 0,6% от населението на възраст 9 и повече години.
Добрата образователна структура е свързана и с добро представяне на учениците в центъра, като средната оценка на ДЗИ по БЕЛ през 2022 г. е „Добър“ 3,78, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 35 от 100. Учениците в община Велико Търново очаквано се представят чувствително по-добре.
Регионални профили: показатели за развитие – Област Бургас 29.11.2024
Материалът е част от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие 2024“.
Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи 27.11.2024
Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският бюджет? Може ли всеки...