Икономически център Сливен-Ямбол

ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР "СЛИВЕН-ЯМБОЛ" 

• ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ И КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

•  СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Център „Сливен-Ямбол“ се състои от две ядра – общините Сливен и Ямбол, както и от три мал­ки периферни общини – Твърдица, Тунджа и Стралджа. Най-тясно е обвързана със своето ядро община Тунджа, от която всеки ден до Ям­бол пътуват 2,2 хил. души, или 36% от заетите – следствие от административното деление, което отделя градския център от земеделските земи и села около него. Сливен е ново за това издание на изследването икономическо ядро, в чиято пе­риферия е само община Твърдица. Съдейки по трудовата миграция, община Елхово е относител­но близо (7,1% от заетите пътуват ежедневно за работа) до присъединяване към територията на икономическия център.

• ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Общият размер на произведената продукция на петте общини в състава на център „Сливен-Ям­бол“ през 2021 г. е 4 млрд. лв., или 18,5 хил. лв. на човек от населението. Добавената стойност в центъра е разпределена относително поравно между двете ядра, като община Сливен генерира 47%, община Ямбол – 44%, община Тунджа – 5%, и община Стралджа – 3%. От гледна точка на раз­пределението по отрасли водеща роля има пре­работващата промишленост с 34%, следвана от търговията с 22%, а на трето място се нарежда селското стопанство с 12%. Селското стопанство е с особено голяма тежест в периферните общини на Ямбол, където допринася за половината доба­вена стойност. Водещият работодател в центъра е „Язаки България“, която наема над 5 хил. души през 2021 г., следвана от текстилния производи­тел „Е. Миролио“ с 2,3 хил. служители, както и от дърводобивното „Югоизточно държавно пред­приятие“ с 1,5 хил. души. Лидер по приходи пък е „Папас олио“ с 573 млн. лв.

Размерът на преките чуждестранни инвестиции в центъра е 120 млн. евро, разпределени между двете ядра – 80 млн. лв. в Сливен и 40 млн. лв. в Ямбол, съсредоточени почти изключително в преработващата промишленост. Значително по-различно е разпределението на инвестици­ите в петте общини през последната отчетна година, като лидер е община Ямбол с 42%, а в Сливен са реализирани други 40% от разходи­те за придобиване на ДМА. Общата стойност на тези разходи е 392 млн. лв. през 2021 г., от които 105 млн. са в търговията, транспорта и туризма, 84 млн. – в селското стопанство, и 63 млн. – в ин­дустрията. Спрямо броя на населението център „Сливен-Ямбол“ се отличава с най-слабата инвес­тиционна активност след център „Хасково“ с едва 1784 лв. ПЧИ средно на човек. Предприятията са силно ориентирани към експорт, като приходите от износ през 2021 г. са 1,85 млрд. лв. Производи­телността на труда също е относително висока и достига 18 хил. лв. добавена стойност средно на един нает в нефинансовия сектор.

• ПАЗАР НА ТРУДА

След увеличението през 2020 г. безработица­та в „Сливен-Ямбол“ се свива до 5,2% от насе­лението на 15–64-годишна възраст през 2022 г. Има големи разлики между общините в цен­търа, като тя варира от 3,1% в Ямбол до 18% в Твърдица. Безработицата изглежда преходна, като значителен дял на безработните с над година регистрация в бюрата по труда е отчетен единствено в Твърдица – 2,3%. В тази община се наблюдава и по-висок дял на безработните младежи – 4,2% от населението на възраст от 15 до 29 години, но в останалите общини този дял е незначителен. Същевременно коефициентът на заетост според преброяването от 2021 г. е третият най-нисък сред всички икономически центрове в изследването – 56,2%, което гово­ри за значителен брой на неактивните лица на местния пазар на труда. Общият брой на заети­те е 73 хил. души, от които 37 хил. души са в Сливен и 25 хил. души – в Ямбол.

През последните 5 години заетостта в центъра се свива чувствително, като спрямо 2017 г. броят на наетите е намалял с 8,4%, а по-бърз спад има единствено в център „Бургас-Несебър“. Водещи­ят отрасъл сред наетите е преработващата про­мишленост с 41%, следвана от търговията с 21%, селското стопанство с 9% и строителството с 6%. През същия период се наблюдава относително висок ръст на средните брутни месечни заплати от 54% – до 1205 лв. Най-високата средна заплата обаче не е в някое от ядрата, а в община Тунджа – 1256 лв. на месец. Сред икономическите дей­ности най-високо е заплащането в здравеопазва­нето – 1967 лв. в Сливен и 2065 лв. в Ямбол. ­

•  ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Между последните две преброявания население­то на центъра е намаляло с 12% до 220 хил. души – относително малък спад в сравнение с други региони на страната. Основната част от населе­нието в центъра е в община Сливен – 125 хил. души, а в Ямбол живеят други 74 хил. души. Въпреки че делът на възрастното население (на 65 и повече години) е относително висок – 23,4%, ин­дикаторите за демографско заместване разкри­ват относително бавно застаряване в сравнение с останалите центрове. Делът на трудоспособ­ното население обаче също е нисък – 59%, или 130 хил. души.

За разлика от всички останали икономически центрове с изключение на „Козлодуй“ „Сли­вен-Ямбол“ губи население в резултат на мигра­ционните процеси. Механичният прираст през 2022 г. е –0,1‰, като в предишни години пока­зателят е бил по-изразено негативен, особено в двете ядра. За сметка на това естественият прираст е относително висок (–7,4‰). Твърдица е една от общо 4-те общини в страната, където балансът на раждаемостта и смъртността е поло­жителен – 2,9‰ за 2022 г., но за сметка на това в Тунджа спадът достига –19‰.

Значителна пречка пред по-нататъшното раз­витие на центъра е образователният профил на работната сила. Според данните от пребро­яването с висше образование са едва 18,6% от цялото население на възраст 7 и повече години, а с основно и по-ниско – 36,6% (в Тунджа – 43%, в Твърдица – 59%). Прави впечатление и много високият дял на неграмотните – 4,3% за центъра като цяло, но 4,8% в община Сливен и цели 11% в Твърдица. Това е отражение на относително слабите резултати на местното училищно обра­зование, като учениците в тези общини имат не особено високи оценки както на зрелостния из­пит по БЕЛ – „Среден“ 3,77, така и на външното оценяване по БЕЛ след VII клас – 41,4 точки от възможни 100.