Столицата е областта с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението и стойността му е над двойно по-висока от средната стойност в страната и от тази в следващата по този показател област София. Пазарът на труда е добре развит. София е и безспорен лидер по инвестиционна активност. Делът на домакинствата с достъп до високоскоростен интернет продължава да се повишава. Местните данъци са най-високите в страната. Столицата е областта с най-висок дял на собствените от общите приходи, както и с най-голямо покритие на общинските разходи с местни приходи.
София е областта с най-благоприятна демографска картина. Столицата отново е и първенец в сферата на образованието с висок дял на записаните в V–VII клас, нисък дял на второгодниците, добро представяне на учениците и голям брой на студентите. Броят на лекарите специалисти е един от най-високите в страната. Правораздаването е сравнително бавно, а разкриваемостта на престъпленията – ниска. Високата степен на урбанизация на областта предопределя и големия дял на населението с достъп до обществена канализация. Столицата остава областта с най-интензивен културен живот.
Изтеглете доклади за предишни години:
Изберете регион от картата, за да видите детайли.
Столицата е областта с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението и стойността му е над двойно по-висока от средната стойност в страната и от тази в следващата по този показател област София. През 2021 г. БВП на човек в столицата достига 45,2 хил. лв. (при 20,2 хил. лв. в страната). Заплатите и пенсиите също нарастват и стойностите им са значително по-високи. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 25,7 хил. лв. (при 18,7 хил. лв. в страната), а средната месечна пенсия – 650 лв. (при 537 лв. в страната). Столицата е и областта с най-ниска бедност. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 11,7% (при 22,9% в страната) през 2022 година.
БВП на човек от населението (2022) |
53746.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Средна годишна брутна заплата на наетите (2022) |
29698.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на населението, живеещо под линията на бедността за страната (2023) |
8.10% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Размер на средна пенсия (2023) |
957.00лв. >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Коефициент на Джини на подоходно неравенство (2023) |
37.90/100 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Добрите показатели за икономическото развитие на столицата се проявяват и в благоприятната динамика на местния пазар на труда и през 2022 година. Въпреки че намалява, делът на населението в трудоспособна възраст остава най-високият в страната – 62,9% (при 58,5% в страната). Икономическата активност се увеличава значително и столицата застава начело на тази класация с коефициент от 79,9% (при 73,6% в страната). Това увеличение е съпроводено едновременно от ръст на заетостта и от спад в безработицата. Коефициентът на заетост достига 77,9% (при 70,4% в страната), а този на безработицата – 1,6% (при 5,2% в страната). Столицата остава областта с най-добър образователен статус на работната сила. Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование е 57,6% (при 29,8% в страната), а на това с основно и по-ниско образование – 4,0% (при 16,0% в страната). София е втората област (след Сливен) с най-висок коефициент на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години – 80,3% (при 65,7% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 80 младежи, които ще се влеят в работната сила.
Средногодишен коефициент на безработица (15-64) (2023) |
1.60% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Средногодишен коефициент на заетост (20-64) (2023) |
82.40% >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2023) |
54.10% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Относителен дял на населението на възраст между 25-64 години с основно и по-ниско образование (2023) |
4.70% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на населението в трудоспособна възраст (2023) |
63.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
София е безспорен лидер по инвестиционна активност и през 2021 година. В областта работят най-голям брой предприятия спрямо населението – 95 на хиляда души от населението (при средно 60 на хиляда души в страната). След огромния ръст на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи през предходната година, през 2021 г. те отбелязват спад, въпреки че остават най-високите в страната, както и далеч по-напред от втората област в тази класация (област Пловдив). По-ниско от средното е увеличението на произведената продукция и разликата с втората област (област София) се скъсява. Привлечените преки чуждестранни инвестиции също са значително повече от средните стойности за България и достигат 11,2 хил. евро на човек от населението (при 4,1 хил. евро на човек в страната). Огромен е превесът на столицата при разходите за научноизследователска и развойна дейност – през 2021 г. те са 618 лв. на човек. За сравнение – в страната няма друга област, в която те да са над 100 лв. на човек от населението. Към 30 юни 2023 г. столицата отново е първенец и по най-висока степен на усвояване на европейски средства. Стойността на изплатените средства по оперативните програми е 4264 лв. на човек от населението (при 2836 лв. в страната).
Нефинансови предприятия на 1 000 души (2022) |
99.50 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Разходи за придобиване на ДМА на човек (2022) |
8796.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Изплатени суми по ОП на общините на човек (2024) |
4719.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население (с натрупване) (2022) |
11719.38 евро >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Разходи за научно-изследователска и развойна дейност на човек от населението (2022) |
734.00лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Произведена продукция на нает (2022) |
131197.00лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на приходите от износ в нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия (2022) |
25.90% >
|
Статистически данни за последните 5 години
|
В столицата няма пътища от републиканската пътна мрежа, но територията и` граничи непосредствено с няколко автомагистрали. Софийската гара пък е основен железопътен възел в страната и гъстотата на жп мрежата в столицата значително изпреварва средната – 12,7 км на 100 кв. км територия при 3,6 км на 100 кв. км в страната. Делът на домакинствата с достъп до високоскоростен интернет продължава да е висок и през 2022 г. нараства до 94,7% (при 87,3% в страната).
Гъстота на пътната мрежа (2023) |
0.00 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Гъстота на железопътната мрежа (2023) |
12.40 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на автомагистралите и първокласните пътища (2023) |
0.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (2023) |
95.40% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Качество на пътната настилка в добро състояние (2023) |
0.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на населението с достъп до канализацията, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води (2022) |
96.10% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на населението в селища с обществена канализация (2022) |
96.10% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Столицата е областта с най-високи средни местни данъци в страната и през 2023 година. Най-голяма разлика със средните за страната стойности се наблюдава при ставките върху търговията на дребно (20,00 лв. на кв. м при 13,04 лв. на кв. м в страната), прехвърлянето на собственост (3,00% при 2,76% в страната) и таксиметровия превоз (850 лв. годишно при 471 лв. в страната). От разглежданите местни данъци по-нисък от средния остава единствено този върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица – 1,88‰ при 2,08‰ в страната.
Размер на данъчната ставка върху недвижимите имоти (2024) |
1.88‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данък върху превозните средства (2024) |
1.69 лв./kW >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Годишен патентен данък за търговия на дребно (2024) |
20.00 лв./кв.м >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество (2024) |
3.00‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Столицата отстъпва първото си място на област Варна в тази категория. Предоставянето на административни услуги на „едно гише“ получава максималната оценка през 2023 година. Самооценката за развитието на електронното правителство намалява. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в областта се запазва и остава по-висок от средния – 74,8% в столицата при 70,3% в страната. Именно столицата е областта с най-висок дял на собствените от общите приходи (44,7% при 29,0% в страната), както и с най-голямо покритие на общинските разходи с местни приходи (113,3% при 84,2% в страната) през 2022 г. въпреки лекото влошаване и по двата показателя.
Развитие на електронното правителство (2024) |
3.00/4 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Развитие на услугата "едно гише" (2024) |
4.00/4 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Рейтинг за прозрачност (2024) |
70.80% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Дял на собствените приходи на общините от общите приходи (2023) |
67.40% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Покритие на общинските разходи с местни приходи (2023) |
109.50% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
София е областта с най-благоприятна демографска картина в страната и през 2022 година. Въпреки че и в столицата коефициентът на естествен прираст е отрицателен, той остава най-високият в страната със стойност от –3,4‰ (при –9,7‰ в страната). Столицата успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е 7,9‰. Коефициентите на възрастова зависимост в София се задържат значително по-благоприятни от средните за страната. Съотношението на населението на над 65 години към това на възраст до 14 години е 130,4% (при 165,9% в страната), като столицата е изпреварена само от област Сливен. В същото време София е първенец по привличане на население в работоспособна възраст и съотношението на хората на над 65 години към тези на 15–64 години е 29,1% (при 37,7% в страната). Спецификата на областта предопределя почти изцяло урбанизираната ѝ територия, а гъстотата на населението е тройно по-висока от средната за страната.
Гъстота на населението спрямо територията на населените места и други урбанизирани територии (2023) |
4997.70 души/кв.км >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Коефициент на естествен прираст (2023) |
-1.50‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Коефициент на механичен прираст (2023) |
6.60‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на децата 0-4 години (2023) |
4.90% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на 65+ (2023) |
19.20% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Столицата отново е първенец в сферата на образованието с висок коефициент на записване на населението в V–VII клас, нисък дял на второгодниците, добро представяне на учениците и голям брой на студентите. Делът на второгодниците е 0,5% и е третият най-нисък в страната (след областите Смолян и Русе). Столицата е областта с най-високо съответствие между професионалното образование и профила на местната икономика най-вече заради високите стойности на учащите и заетите с професионална квалификация в ИКТ сектора и заради ниските – в земеделието. Успехът на столичните ученици на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2023 г. е 46,6 т. и е далеч над средния за страната (35,3 т.). Средната оценка на матурата по български език и литература в столицата е „Добър“ 4,24 (при „Добър“ 3,93 в страната), а слабите оценки са едва 7,9% (при 17,9% в страната).
Брой на студентите на 1 000 души (2023) |
61.90 студенти >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Нетен коефициент на записване на населението, V-VIII клас (2023) |
92.70% >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Процент на второгодниците (2022) |
0.50% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Процент оценки по БЕЛ под 3,00 (2024) |
3.70 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Средни оценки на държавен зрелостен изпит по БЕЛ (2024) |
4.65 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Дял на децата в детската градина (2023) |
87.50% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Среден успех на НВО след 7 клас по математика (2024) |
54.70точки/100 >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Индекс на съответствието между ПОО и заетостта (2024) |
59.40точки/100 >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
Столицата е сред областите с добро здравеопазване в страната и през 2022 г., отличаващо се с висок достъп до лекари специалисти, дълга продължителност на живота и ниска детска смъртност. Средната продължителност на живота в столицата е най-високата в страната, въпреки че намалява през последните две години (основно заради пандемията и повишената смъртност след 2020 г.) – 74,8 години (при 71,9 години в страната). Показателят за достъп до общопрактикуващи лекари има по-неблагоприятна от средната за страната стойност. Броят на специалистите спрямо населението обаче е вторият най-висок в страната (след този в област Плевен). Легловата база спрямо населението е малко по-ограничена от средната за страната. Преминалите през болнично лечение лица са 308 на хиляда души от населението (при 235 на хиляда души в страната). Коефициентът на детска смъртност е почти два пъти по-нисък от средния за страната.
Брой души на един общопрактикуващ лекар (2022) |
1767.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Здравноосигурени лица (2022) |
91.60% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой болнични легла в МБАЛ на 1 000 души (2022) |
5.70 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Коефициент на детска смъртност (2022) |
2.50‰ >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Индекс на достъп до лекари-специалисти (2022) |
6.90/100 >
|
Статистически данни за последните 5 години
|
|
Средна продължителност на живота (2022) |
74.80години >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Слабата оценка и последното място на столицата в осигуряването на ред и сигурност са продиктувани от високата натовареност на съдиите и от ниската разкриваемост на престъпленията. През 2022 г. един наказателен съдия в София разглежда средно по 12,4 дела месечно (единствено в област Кюстендил са повече) при средно 10,1 дела на съдия в страната. От високата натовареност страда и бързината на правораздаване. Делата, приключили в 3-месечен срок, в столицата са 85% (при 89% в страната), а висящите дела са 19% (при под 12% в страната). Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в София се повишава до 11,7 на хиляда души през 2022 г. и е почти равен на средната стойност за страната (11,6 на хиляда души). Това обаче не обяснява изключително ниския дял на разкритите престъпления – едва 33% при 49% в страната.
Дял на наказателните дела, свършили в 3-месечен срок (2022) |
85.00% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на висящите наказателни дела (2022) |
18.70% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Натовареност по щат на наказателните съдии в окръжните съдилища (2022) |
2.30 дела/съдия/месец >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението (2022) |
11.70 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Разкрити престъпления срещу личността и собствеността от регистрираните през годината (2022) |
32.63% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Столицата е сред областите с най-висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2021 г. с 522 кг на човек за годината (при 445 кг за страната). Въпреки това обаче на практика всички отпадъци се предават за третиране и рециклиране (при 74% средно в страната). Високата степен на урбанизация на областта предопределя и големия дял на населението с достъп до обществена канализация – 96,6% (при 74,8% за страната), като почти цялата канализационна мрежа е свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води – 96,4% (при 66,8% средно за страната). Делът на нарушената територия е висок – 1,43% (при 0,43% в страната), а инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са сред най-ниските в страната.
Образувани битови отпадъци на човек от обслужваното население (2021) |
522.00 кг./човек >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Дял на населението в селища с общ. канализация, свързано с ПСОВ (2021) |
96.40% >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Дял на населението в селища с обществена канализация (2021) |
96.60% >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Дял от битовите отпадъци, предадени за третиране и рециклиране (2021) |
99.70% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Дял на горската територия (2022) |
32.90% >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
|
Дял на нарушената територия (2022) |
1.43% >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
|
Инсталирани ВЕИ мощности (2023) |
0.06kW/човек >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
Столицата е областта с втория най-активен културен живот и през 2022 г. след област Бургас. Посещенията в кината, театрите, музеите и библиотеките нарастват бързо, въпреки че все още не могат да достигнат нивата от 2019 година. С изключение на броя на посещенията на музеите спрямо населението стойностите на останалите индикатори са значително над средните за страната. Посещенията в кината са над двойно повече. Туризмът в столицата е по-слабо застъпен. През 2022 г. броят на леглата в местата за настаняване е 12 на хиляда души (при 55 на хиляда души за страната), а реализираните нощувки – 1614 на хиляда души (при 3739 на хиляда души в страната).
Брой посещения в кината на 1 000 души от средногодишното население (2022) |
1315.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой посещения в музеите на 1 000 души от средногодишното население (2022) |
490.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой посещения в библиотеките на 1 000 души от средногодишното население (2022) |
1059.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой легла в местата за настаняване на 1000 души (2022) |
11.90на 1000 души >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Реализирани нощувки в местата за настаняване на 1000 души (2022) |
1614.00на 1000 души >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на наетите в сектор Култура, спорт и развлечение (2021) |
1.42% >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
Къде се прави науката на България 09.09.2024
Науката и развойната дейност в България остава съсредоточена в големите икономически центрове, като София концентрира...
Как се представят големите необластни градове спрямо областните си „връстници“ 05.09.2024
Често, когато мислим за градовете в България, допускаме че по-големите от тях, където има видима концентрация на хора и...