Столицата е областта с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението и стойността му е над двойно по-висока от средната стойност в страната и от тази в следващата по този показател област София. Пазарът на труда е добре развит. София е и безспорен лидер по инвестиционна активност. Делът на домакинствата с достъп до високоскоростен интернет продължава да се повишава. Местните данъци са най-високите в страната. София е с най-висока самооценка на общинската администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“.
София е областта с най-благоприятна демографска картина. Столицата отново е и първенец в сферата на образованието с висок коефициент на записване, нисък дял на второгодниците и напусналите училище, добро представяне на учениците и висок брой на студентите. Броят на лекарите специалисти е един от най-високите в страната. Правораздаването е сравнително бавно, а разкриваемостта на престъпленията – най-ниската в страната. Високата степен на урбанизация на областта предопределя и високия дял на населението с достъп до обществена канализация. Столицата остава областта с най-интензивен културен живот.
Изтеглете доклади за предишни години:
Изберете регион от картата, за да видите детайли.
Столицата е областта с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението и стойността му е над двойно по-висока от средната стойност в страната и от тази в следващата по този показател област София. През 2020 г. БВП на човек в столицата достига 38,9 хил. лв. (при 17,3 хил. лв. в страната). Заплатите и доходите също нарастват и стойностите им са значително по-високи. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 23,0 хил. лв. през 2020 година (при 16,7 хил. лв. в страната). Столицата е и областта с най-ниска бедност. Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 9,6% (при 19,4% в страната) през 2020 г., а делът на населението, живеещо под националната линия на бедност – 11,3% (при 22,1% в страната) през 2021 година.
БВП на човек от населението (2021) |
45241.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Средна годишна брутна заплата на наетите (2021) |
25724.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за страната (2022) |
11.70% >
|
Статистически данни за последните 5 години
|
|
Размер на средна пенсия (2021) |
650.00лв. >
|
Статистически данни за последните 8 години
|
|
Коефициент на Джини на подоходно неравенство (2022) |
38.80/100 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Добрите показатели за икономическото развитие се проявяват и в благоприятната динамика на местния пазар на труда и през 2021 година. Икономическата активност намалява, но остава сравнително висока – 75,8% (при 72,0% в страната). Това намаление е съпроводено едновременно от увеличаване на заетостта и спад в безработицата. Коефициентът на заетост достига 74,8% (при 68,1% в страната), а този на безработицата – 2,7% (при 5,3% в страната). Столицата остава областта с най-добър образователен статус на работната сила и той продължава да се подобрява и през 2021 година. Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование достига 57,7% (при 29,6% в страната), а на това с основно и по-ниско образование – 4,2% (при 16,6% в страната). София е втората област (след Сливен) с най-висок коефициент на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години – 83,2% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 83 младежи, които ще се влеят в работната сила.
Средногодишен коефициент на безработица (15-64) (2022) |
1.60% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Коефициент на демографско заместване (2022) |
80.30% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Средногодишен коефициент на заетост (15-64) (2022) |
77.90% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2022) |
57.60% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на населението на възраст между 25-64 години с основно и по-ниско образование (2022) |
4.00% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Средногодишен коефициент на икономическа активност (15-64) (2022) |
79.90% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на населението в трудоспособна възраст (2022) |
62.90% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
София е безспорен лидер по инвестиционна активност и през 2020 година. В областта работят най-голям брой предприятия спрямо населението – 93 на хиляда души от населението (при средно 60 на хиляда души в страната). Ръстът на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи е петорно по-висок от средния и столицата се откъсва още повече от средната за страната стойност и от нивото във втората област в класацията. По-високо е и увеличението на произведената продукция и тя достига 57,8 хил. лв. на човек (при 27,2 хил. лв. на човек в страната). Привлечените преки чуждестранни инвестиции също са значително повече от средните стойности за България и достигат 10,6 хил. евро на човек от населението (при 3,9 хил. евро на човек в страната). Към 30 юни 2022 г., въпреки че ръстът спрямо предходната една година е сравнително нисък, столицата отново е първенец по най-висока степен на усвояване на европейски средства. Стойността на изплатените средства по оперативните програми е 3972 лв. на човек от населението.
Нефинансови предприятия на 1 000 души (2021) |
95.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Разходи за придобиване на ДМА на човек (2021) |
7757.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Изплатени суми по ОП на общините на човек (2023) |
4264.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население (с натрупване) (2021) |
11235.00 евро >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Разходи за научно-изследователска и развойна дейност на човек от населението (2021) |
618.00лв. >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Произведена продукция на човек от населението (2021) |
61866.00лв. >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
В столицата няма пътища от републиканската пътна мрежа, но територията и` граничи непосредствено с няколко автомагистрали. Софийската гара пък е основен железопътен възел в страната и гъстотата на жп мрежата в столицата значително изпреварва средната – 12,7 км на 100 кв. км територия при 3,6 км на 100 кв. км в страната. Делът на домакинствата с достъп до високоскоростен интернет продължава да е висок – 90,3% (при 83,5% в страната). Делът на газифицираните домакинства се повишава и е над средния за страната.
Гъстота на пътната мрежа (2022) |
0.00 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Гъстота на железопътната мрежа (2022) |
12.70 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на автомагистралите и първокласните пътища (2022) |
0.00% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (2022) |
94.70% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на пътната настилка в добро състояние (2022) |
0.00% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на газифицираните домакинства (2020) |
5.70% >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
Столицата е областта с най-високи средни местни данъци в страната и през 2022 година. Най-голяма разлика със средните за страната стойности се наблюдава при ставките върху търговията на дребно (20,00 лв. на кв. м при 12,99 лв. на кв. м в страната), прехвърлянето на собственост (3,00% при 2,75% в страната) и таксиметровия превоз (850 лв. годишно при 478 лв. в страната). От разглежданите местни данъци по-нисък от средния остава единствено този върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица – 1,88‰ при 2,06‰ в страната.
Размер на данъчната ставка върху недвижимите имоти (2022) |
1.88‰ >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данък върху превозните средства (2022) |
1.69 лв./kW >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Годишен патентен данък за търговия на дребно (2022) |
20.00 лв./кв.м >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество (2022) |
3.00‰ >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Среден размер на годишен данък за таксиметров превоз (2022) |
850.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 6 години
|
Столицата е първенец в оценката на работата на администрацията. Цялата територия на областта е покрита от кадастралната карта (при 97,4% в страната). Развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ получават максимални оценки през 2022 година. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в областта намалява, но остава по-висок от средния – 74,8% в столицата при 70,2% в страната.
Развитие на електронното правителство (2023) |
3.00/4 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Развитие на услугата "едно гише" (2023) |
4.00/4 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Рейтинг за прозрачност (2023) |
74.80% >
|
Статистически данни за последните 8 години
|
|
Дял на собствените приходи на общините от общите приходи (2022) |
44.70% >
|
Статистически данни за последните 8 години
|
|
Покритие на общинските разходи с местни приходи (2022) |
113.30% >
|
Статистически данни за последните 8 години
|
София е областта с най-благоприятна демографска картина в страната и през 2021 година. Въпреки че и в столицата коефициентът на естествен прираст е отрицателен и също намалява, той остава най-високият в страната със стойност от –6,8‰ (при –13,2‰ за страната). Столицата успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е 6,0‰. Коефициентите на възрастова зависимост в София се задържат значително по-благоприятни от средните за страната. Съотношението на населението на над 65 години към това на възраст до 14 години е 114,2% (при 149,3% за страната), като столицата е изпреварена само от област Сливен. В същото време София е първенец по привличане на население в работоспособна възраст и съотношението на хората на над 65 години към тези на 15–64 години е 25,7% (при 34,0% в страната). Спецификата на областта предопределя почти изцяло урбанизираната и` територия – 95,5%, а гъстотата на населението е тройно по-висока от средната – 4761 души на кв. км при 1489 души на кв. км в страната.
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 0-15 (2022) |
130.40% >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
|
Коефициент на възрастова зависимост 65+ към 15-64 (2022) |
29.10% >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
|
Относителен дял на населението в градовете (2022) |
95.10% >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
|
Гъстота на населението към територията на населените места (2022) |
4639.00 души/кв.км >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
|
Коефициент на естествен прираст (2022) |
-3.40‰ >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
|
Коефициент на механичен прираст (2022) |
7.90‰ >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Столицата отново е първенец в сферата на образованието с висок коефициент на записване, нисък дял на второгодниците и напусналите училище, добро представяне на учениците и висок брой на студентите. По-ниска от средната за страната стойност се отчита единствено при съотношението между учители и ученици, но обяснението за това е съществуването на големи училища и паралелки. Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование са значително по-ниски от средните за страната. Успехът на столичните ученици на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2022 г. е 47,3 т. и е далеч над средния за страната (35,3 т.). Същевременно средната оценка на матурата по български език и литература в столицата е „Добър“ 4,42 (при „Добър“ 3,97 за страната като цяло), а слабите оценки са едва 6,8% (при 17,0% за страната). Броят на студентите в София остава значително по-висок от средните стойности – 72 на хиляда души при 32 на хиляда души в страната.
Брой на студентите на 1 000 души (2022) |
73.20 студенти >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Нетен коефициент на записване на населението, V-VIII клас (2022) |
93.40% >
|
Статистически данни за последните 6 години
|
|
Процент на второгодниците (2022) |
0.50% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Процент оценки по БЕЛ под 3,00 (2023) |
7.90 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Средни оценки на държавен зрелостен изпит по БЕЛ (2023) |
4.24 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на децата в детската градина (2022) |
87.60% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Среден успех на НВО след 7 клас по математика (2023) |
46.60точки/100 >
|
Статистически данни за последните 6 години
|
|
Индекс на съответствието между ПОО и заетостта (2023) |
67.30точки/100 >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
Столицата е сред областите с добро здравеопазване в страната и през 2021 г., характеризиращо се с висок достъп до лекари специалисти и с ниска детска смъртност. Показателят за достъп до общопрактикуващи лекари има сходна със средната за страната стойност – един лекар се грижи средно за 1755 души от населението при 1734 души средно за страната. Легловата база също е подобна на средната за страната – 5,69 легла в многопрофилните болници на хиляда души от населението (при 5,62 в страната). Преминалите през болнично лечение лица са 300,6 на хиляда души от населението (при 222,6 на хиляда души в страната). Коефициентът на детска смъртност е почти два пъти по-нисък от средния за страната.
Брой души на един общопрактикуващ лекар (2022) |
1767.00 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Здравноосигурени лица (2022) |
91.60% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Брой болнични легла в МБАЛ на 1 000 души (2022) |
5.70 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Преминали болни през МБАЛ на 1 000 души от населението (2022) |
308.00 >
|
Статистически данни за последните 4 години
|
|
Коефициент на детска смъртност (2022) |
2.50‰ >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Индекс на достъп до лекари-специалисти (2022) |
6.90/100 >
|
Статистически данни за последните 5 години
|
|
Средна продължителност на живота (2022) |
74.80години >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Слабата оценка и последното място на столицата в осигуряването на ред и сигурност е продиктувана от високата натовареност на съдиите и ниската разкриваемост на престъпленията. През 2021 г. един наказателен съдия в София разглежда средно по 11,3 дела месечно при средно 9,0 дела на съдия в страната. От високата натовареност страда и бързината на правораздаване. Делата, приключили в 3-месечен срок, в столицата са 84% (при 89% в страната), а висящите дела достигат 20,7% (при 11,8% в страната). Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в София намалява до 10,4 на хиляда души през 2021 г., но остава по-висок от средната стойност за страната от 9,8 на хиляда души. Тези фактори допринасят за изключително ниския дял на разкритите престъпления – едва 33,7% при 51,7% в страната.
Дял на наказателните дела, свършили в 3-месечен срок (2022) |
85.00% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на висящите наказателни дела (2022) |
18.70% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Натовареност по щат на наказателните съдии в окръжните съдилища (2022) |
2.30 дела/съдия/месец >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението (2022) |
11.70 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Разкрити престъпления срещу личността и собствеността от регистрираните през годината (2022) |
32.63% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Столицата е сред областите с най-висок обем на образуваните битови отпадъци през 2020 г. с 480 кг на човек за годината (при 409 кг за страната). Въпреки това обаче почти всички отпадъци се предават за третиране и рециклиране – 98,4% при 69,3% средно за страната. Високата степен на урбанизация на областта предопределя и високия дял на населението с достъп до обществена канализация (96,3% при 76,3% за страната), като цялата канализационна мрежа е свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води (при 66,7% средно за страната). Делът на нарушената територия е висок – 1,43% (при 0,42% в страната) през 2021 година.
Образувани битови отпадъци на човек от обслужваното население (2020) |
480.00 кг./човек >
|
Статистически данни за последните 17 години
|
|
Дял на населението в селища с общ. канализация, свързано с ПСОВ (2020) |
96.30% >
|
Статистически данни за последните 20 години
|
|
Дял на населението в селища с обществена канализация (2020) |
96.30% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Столицата е областта с най-активен културен живот и през 2021 година. След резкия спад през 2020 г. интензитетът на културния живот в областта се засилва през 2021 г., въпреки че стойността на нито един от разглежданите индикатори не може да достигне нивото си отпреди пандемията. Посещенията в кината достигат 814 на хиляда души (при 351 на хиляда души в страната). Посещенията в местните театри и музеи са съответно 274 на хиляда души (при 129 на хиляда души в страната) и 290 на хиляда души (при 426 на хиляда души в страната). Библиотеките в областта привличат 748 посещения на хиляда души (при 449 на хиляда души в страната).
Брой посещения в кината на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
814.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Брой посещения в театрите на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
274.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Брой посещения в музеите на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
290.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Брой посещения в библиотеките на 1 000 души от средногодишното население (2021) |
748.00 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
Кои са първенците и най-слабо представящите се области в образованието 19.09.2023
По повод започването на учебната година повдигаме леко завесата на категорията „Образование“ от предстоящото...
Механизмът за минималната заплата има нужда от спешен ремонт 13.09.2023
Към края на миналата седмица беше публикувано актуалното предложение за промяна на равнището на минималната работна...