Хасково

Хасково е областта с най-нисък БВП на човек от населението в Южна България след Сливен, като през 2020 г. той e 9,1 хил. лв. (при 17,3 хил. лв. в страната) и расте по-бавно от средния за страната. Заплатите и доходите също нарастват, но остават сравнително ниски. Средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение през 2020 г. е 11,6 хил. лв. (при 16,7 хил. лв. в страната).
Тези показатели предопределят сравнително високите нива на бедност в областта. С материални лишения живее 27,4% от населението (при 19,4% в страната), а делът на хората, живеещи под националната линия на бедност, е 32,9% (при 22,1% в страната) през 2021 година.

През 2021 г. икономическата активност запазва нивото си от предходната година и коефициентът и` остава сравнително нисък – 67,5% (при 72,0% в страната). Безработицата продължава да е ниска, но и заетостта намалява. Коефициентът на заетост достига 66,3% (при 68,1% в страната). Предизвикателства пред местния пазар на труда остават образователната структура на работната сила и застаряването на населението, въпреки че показателите се подобряват значително през 2021 година. Делът на висшистите сред населението на 25–64 години се повишава до 18,5% (при 29,6% в страната), а този на хората с основно и по-ниско образование намалява до 19,9% (при 16,6% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години достига 64,0% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 64 младежи, които ще се влеят в работната сила.

Инвестиционната активност в област Хасково остава слаба и през 2020 година. Броят на нефинансовите предприятия в областта е 53 на хиляда души при 60 на хиляда души в страната. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се повишават, но продължават да са ниски – 1,2 хил. лв. на човек от населението (при 3,3 хил. лв. на човек в страната). Преките чуждестранни инвестиции пък намаляват и също остават много под средните за страната – 794 евро на човек (при 3,9 хил. евро на човек в страната). Тези индикатори предопределят и сравнително ограничения обем на произведената продукция, която намалява до 11,8 хил. лв. на човек (при 27,2 хил. лв. на човек в страната).
Усвояването на европейски средства също е сравнително слабо. Към 30 юни 2022 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 1649 лв. на човек, наполовина на средното в страната. В рамките на областта най-много средства усвоява община Свиленград.

Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта е над средните стойности за страната. По-голям от средния е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 21,5% (при 18,5% в страната) през 2021 година. Качеството на пътищата се повишава, но остава сравнително ниско. През 2021 г. 39% от пътната настилка в областта е с добро качество при 42% в страната. Достъпът на домакинствата до интернет нараства през 2021 г. до 81,1% (при 83,5% в страната). Делът на газифицираните домакинства е нисък – 1,1% (при 5,3% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности са 0,9 kW на човек (при 0,6 kW на човек в страната).

Равнищата на местните данъци в общините на територията на областта, разглеждани в тази категория, са близки, но под средните за страната и през 2022 година. Почти равни на средните са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и върху превозните средства и леките автомобили. По-ниски пък остават данъците върху търговията на дребно (12,75 лв. на кв. м при 12,99 лв. на кв. м в страната), върху прехвърлянето на собственост (2,61% при 2,75% в страната) и върху таксиметровия превоз (305 лв. при 478 лв. в страната). В рамките на областта най-ниски са средните данъци в общините Симеоновград и Ивайловград, а най-високи – в общините Маджарово и Хасково.

През последните години, подобно на случващото се в цялата страна, покритието на кадастралната карта на територията на област Хасково нараства значително и достига 97,2% (при 97,4% в страната) през 2021 година. През 2022 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ нарастват значително и изпреварват средните стойности. Спад се наблюдава при Рейтинга за активна прозрачност на органите на местното самоуправление, но той остава по-висок от средния – 72,2% в областта при 70,2% в страната.

През 2021 г. и естественият прираст, и механичният прираст на населението в областта намаляват. Коефициентът на естествен прираст достига –15,5‰ (при –13,2‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст се понижава, но остава положителен – 0,4‰. Населението на областта продължава да застарява. Коефициентът на възрастова зависимост като съотношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 160,6% (при 149,3% в страната), а към това на 15–64 години – 37,5% (при 34,0% в страната) през 2021 година. Делът на градското население е съизмерим със средния за страната (71,7% при 73,1% в страната), но гъстотата му е сравнително ниска – 1027 души на кв. км при 1489 души на кв. км в страната.

Област Хасково се представя незадоволително в сферата на образователните индикатори. Обхватът на системата на училищното образование в областта нараства и се приближава до средния. Коефициентът на записване в V–VII клас през 2021 г. е 85,6% (при 85,9% в страната). Броят на учителите също нараства и е близо до средната стойност за страната. Високи обаче остават дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование. Резултатите на учениците от областта са ниски и през 2022 година. Успехът на националното външно оценяване по математика след VII клас е 29,4 т. (при 35,3 т. в страната). Средната оценка на учениците от областта на матурата по български език и литература е „Добър“ 3,62 (при „Добър“ 3,97 в страната), а делът на слабите оценки е най-високият в страната – 28,0% (при 17,0% в страната).

Здравеопазването в област Хасково страда от недостиг на лекари и на болнични легла. Броят на лекарите (както общопрактикуващи, така и специалисти) е по-нисък от средния за страната. В областта има един общопрактикуващ лекар на 1932 души (при 1734 души на лекар в страната). Броят на леглата в местните многопрофилни болници остава изключително нисък – 3,64 легла на хиляда души от населението (при 5,62 на хиляда души в страната). Заболеваемостта и детската смъртност през 2021 г. са сравнително ниски. Броят на преминалите за лечение болни е 156,7 на хиляда души от населението (при 222,6 на хиляда души в страната), което подсказва, че населението може би търси здравни грижи извън рамките на областта предвид ограничения брой лекари и болнични легла. Коефициентът на детска смъртност намалява и достига 4,8‰ (при 5,6‰ в страната). Делът на здравноосигурените в областта леко се повишава през 2021 г. и остава по-висок от средния – 89,6% (при 88,7% в страната).

През 2021 г. натовареността на наказателните съдии в областта се повишава до средно 8,8 дела месечно, но продължава да е по-ниска от средната (9,0 дела месечно на съдия). Същевременно делът на делата, приключили в 3-месечен срок, остава 88% (при 89% в страната), а висящите дела намаляват до 9,0% (при 11,8% в страната). Броят на престъпленията в областта е съизмерим със средното ниво в страната, но разкриваемостта им е значително по-висока. През 2021 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 9,3 на хиляда души от населението (при 9,8 на хиляда души в страната). Разкритите престъпления се увеличават и достигат 63,4% (при 51,7% в страната).

Високата оценка на област Хасково в сферата на околната среда се дължи основно на сравнително ниския обем на образуваните битови отпадъци. През 2020 г. в областта са образувани 313 кг отпадъци на човек (при 409 кг на човек в страната), а 71,2% от тях се предават за третиране и рециклиране (при 69,3% в страната). Няма значими промени в дела на населението с достъп до обществена канализация, като през 2020 г. той достига 72,3% (при 76,3% в страната). Делът на домакинствата, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция, е 53,2% (при 66,7% в страната). Делът на горската територия е близък до средния за страната – 32,4% в областта при 33,1% в страната, но нарушената територия е значително по-ограничена – 0,15% в областта при 0,42% в страната през 2021 година.

Културният живот в област Хасково е сравнително слабо застъпен. След резкия спад през 2020 г. интензитетът на културния живот в областта се засилва през 2021 г., въпреки че стойността на нито един от разглежданите индикатори не може да достигне нивото си отпреди пандемията. Посещенията в кината достигат 91 на хиляда души (при 351 на хиляда души в страната). Посещенията в местните театри и музеи са съответно 55 на хиляда души (при 129 на хиляда души в страната) и 109 на хиляда души (при 426 на хиляда души в страната). Библиотеките в областта привличат 215 посещения на хиляда души (при 449 на хиляда души в страната).