Новини

Вече има данни за план-приема в средното образование за следващата учебна година. Приемът в професионалното образование ще се осъществява по нов списък на професиите. Той като цяло не променя структурата на професионалното образование (коментар тук). Продължава увеличаването на местата за професии, свързани с ИТ сектора, раздут остава приемът в селскостопански и ресторантьорски професии, а най-необходимите за икономиката – тези, насочени към преработващата промишленост – отново са малко. Несъответствието се вижда ясно в разработвания от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката (скоро предстои и изданието за 2026 година).  

Все пак е интересно да се проследи какви професии ще се изучават в следващите години.

Най-много и най-малко

Местата в професионалното образование през учебната 2026/2027 г. са близо 37 хиляди (63% от всички) и обхващат близо 150 професии.

Най-много ученици ще учат за готвачи, автотехници и ресторантьори. В топ 10 на професиите с най-много места са и няколко ИТ професии, няколко икономически, както и такива в строителството и в електрообзавеждането – всички с по над 800 места.

По близо сто професии пък приемът е сравнително ограничен – под 200 места.

Нито едно място пък не е открито по 46 професии като Помощник-учител, Парамедик, Преработка на плодове и зеленчуци, Преводач от и на български жестов език, Здравен асистент, Топлоенергетика.

Като цяло, освен липсите в индустрията, много малко са и местата за професии, свързани с образованието (0,8%) и здравеопазването (2%), въпреки недостига и търсенето на кадри в тези сектори (коментар тук).

Най-разпространени и най-редки

Единствената професия, която се предлага във всички 28 области е Автомобилна техника и мехатроника. В 27 области пък ще се приемат ученици за  Готварство (без в Силистра) и Ресторантьорство и кетъринг (без в Перник).

Цели 32 от професиите се предлагат само в една област. Обикновено те са съсредоточени в райони със специфична икономическа дейност – например Корабостроителство и кораборемонт във Варна, Управление на радиоактивни отпадъци във Враца, Дигитален дизайн на текстил в Сливен, Геология и геофизика в Смолян, Обувно производство в Пазарджик, Корабоводене – вътрешен воден транспорт в Русе.

Част от професиите, които се предлагат само в една област |Източник: ИПИ по данни на РУО

В крайна сметка план-приемът за 2026/2027 г. отново показва познатата структура на придобиването на средно професионално образование в страната. Макар новият списък на професиите да въвежда известни промени, той не пренарежда съществено приоритетите – продължава концентрацията в популярни, но често свръхпредлагани направления като ИТ, ресторантьорство и селско стопанство, докато ключови за индустрията, здравеопазването и образованието професии остават недостатъчно застъпени. Така системата по-скоро възпроизвежда съществуващите дисбаланси, вместо целенасочено да ги коригира.

Доверието в институциите в България остава ниско, особено към централната власт. Данните от Евробарометър показват, че доверието в правителството е около 27%, а в парламента – около 21%. В същото време местната власт се ползва с по-висока подкрепа – около 35–36% доверие.

Тази разлика не е специфична само за България. Сравнителни анализи на ОИСР и на Géopolitique показват устойчив модел – местните и регионалните институции се радват на по-високо доверие от националните, като разликата често достига 10–15 процентни пункта.

Причините са сравнително ясни. Местната власт е по-близо до ежедневието на хората, решенията ѝ са по-видими, а ефектите – се усещат по-пряко. Това създава по-силна връзка между гражданите и институциите. В същото време централната власт в България се характеризира с хронично ниско доверие.

От данните от World Justice Project за ЕС се вижда, че именно България е страната с най-голяма разлика между доверието в централната (29%) и местната власт (56%) – цели 27 процентни пункта или над двойно по-висока от средната за ЕС (11 пр. пункта).

Тази разлика има значение. Доверието не е просто нагласа, а условие за по-добро управление. Когато хората имат доверие, те по-лесно приемат решенията и участват в обществения живот. В този смисъл местното управление има естествено предимство.

Въпреки това финансовите ресурси остават концентрирани на централно ниво. Общините в България разполагат с ограничени собствени приходи (едва 25% от разходите им през 2024 г.) и в голяма степен зависят от трансфери от държавния бюджет. Това означава, че институциите с по-високо доверие нямат необходимите средства да действат самостоятелно и навреме.

Така се получава разминаване между доверие и възможности. Гражданите очакват решения от местната власт, но тя не разполага с ресурс. В същото време ключови финансови решения се взимат на ниво, към което доверието е значително по-ниско (повече – в „Провинцията не е проблем на столицата — тя е проблем на политиката“).

Една от възможностите за корекция на това разминаване е част от данъците да остава на местно ниво. Решението е в  преотстъпване на една пета от подоходния данък към общините. То не променя данъчната тежест, а начина, по който се разпределят вече събраните средства.

ИПИ изчисли какъв допълнителен ресурс би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния данък, или 2% от доходите на жителите си – виж таблицата в „Няма „малка“ или „голяма“ община – всяка община печели свобода и пари с идеята за 2%“.

Ефектът е за всички общини, независимо от размера им. Дори в най-малките български общини допълнителните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се използват за конкретни местни приоритети – според нуждите на хората, които са ги генерирали и решенията на местната власт.

Подобна промяна би дала на местната власт повече предвидим ресурс и по-голяма самостоятелност. Това означава по-бързи решения и по-ясна отговорност. В крайна сметка – по-добро съответствие между очакванията на хората и възможностите на институциите, на които те имат най-голямо доверие.

• Варна

Варна се развива стабилно в икономическо отношение, като доходите и икономическата активност остават над средните за страната, а бедността е сравнително ниска. Областта се откроява с най-високата заетост в страната, високо равнище на инвестиции и добре развита инфраструктура, както и със стабилна финансова самостоятелност. Наред с това Варна запазва сравнително благоприятна демографска картина и силни позиции в образованието, с добро представяне на учениците и голям брой студенти. Сред по-слабите страни на областта се открояват по-ниският дял на здравноосигурените, бавното правораздаване и по-смесените резултати в културната сфера. Туризмът остава сред най-силно развитите сектори.

Към 2024 г. Варна е третата по икономическо развитие област в страната - БВП на човек от населението надхвърля 15 хиляди евро, като по-добре се представят единствено столицата и Стара Загора. Размерът на областната икономика също е голям - 6,62 млрд. евро, което я поставя отново на трето място след тези на Пловдив и София и я прави най-голямата икономика на Северна България. За разлика от много по-зависимата от изменчивия туристически отрасъл област Бургас, Варна има една от най-силно диверсифицираните регионални икономики в страната - силни услуги в областния център, в това число все повече високи технологии през последните години, преработваща промишленост в малките общини, търговия и транспорт, туризъм, строителство. Това позволява на варненската икономика да запазва добрата си форма, въпреки сериозните предизвикателства от последните няколко години - резкия спад на туризма в пандемията, последван от спада на търсенето на индустриални стоки и скъпите суровини.

През последните години в областта се наблюдава леко отсъпление на инвестициите, особено в сравнение с водещите региони на страната, като разходите за придобиване на материални активи са малко над 1/3 от тези на София и около 3/5 от тези на Пловдив. Това поставя под съмнение средносрочния темп на растеж на Варна и създава условия за догонване от страна на области с близки нива на равнище, например София (област) и Габрово. Интересно е да отбележим, че областта е и сред тези, които се представят най-слабо в страната в употребата на средства от европейските фондове, като до началото на 2025 г. размерът им достига 1,2 хил. евро на човек от населението, в сравнение с 2,5 хил. евро средно за страната. За сметка на това Варна е сред лидерите при чуждестранните инвестиции, като размерът им с натрупване от началото на десетилетието е нараснал с над ¼.

Според данните на НСИ Варна има най-високата заетост в страната - над 86% за населението на 20-64 годишна възраст - много силен резултат в сравнение дори и с най-силните местни пазари на труда в Западна Европа. Рекордно високата заетост е съчетана с ниска безработица (3,3% по Агенция по заетостта) и едни от най-високите заплати в страната - над 1250 евро месечно към края на 2025 година. Силното представяне на местния пазар на труда е очаквано, предвид добрата образователна структура на населението, с 44% висшисти сред населението на 25-64-год. Възраст - вторият най-висок дял след София.

Развитата местна икономика и пазар на труд очаквано превръщат Варна в привлекателна дестинация за миграция, като областта запазва положителен механичен прираст за повече от десетилетие. През последните години населението расте с 0,5-1% в резултат на миграционните процеси. Естественият прираст остава отрицателен, но е сред най-високите в страната, което от своя страна означава, че демографията също поставя Варна в добра конкурентна позиция спрямо останалите области.

• Бургас

Бургас се развива динамично в икономическо отношение, с бърз ръст на икономиката, доходите и инвестициите, като повечето от тези показатели остават над средните за страната. Въпреки това областта продължава да се сблъсква със сравнително високо ниво на бедност. Пазарът на труда остава в добро състояние, а финансовата самостоятелност на местната власт е стабилна, макар местните данъци да са най-високите в страната. Бургас запазва и сравнително добра демографска привлекателност, както и добри позиции в образованието, но среща затруднения в здравеопазването, заради недостига на лекари и в правораздаването, заради натоварените съдилища. Наред с това областта е сред водещите в туризма и се представя добре в културната сфера.

Икономическата история на Бургас през последните години е на рязък спад и бърз възход. Пандемията изтрива пет години растеж в рамките на един пропуснат летен сезон, но възстановяването на туристическите потоци води до бързо възстановяване. За 2024 г. БВП на човек в областта приближава 12 хил. евро, което я поставя на осмо място в страната, близо до Русе и Велико Търново. Областта има четвъртата най-голяма регионална икономика в страната с БВП от 4,6 млрд. евро. Основна причина за неравномерната икономическа динамика през последните години е големият дял на туризма - той формира 7% от добавената стойност дори в областния център, но до 50% в малките крайморски общини, което превръща всяко прекъсване или затруднение на международните пътувания в сериозна заплаха.

След няколко по-слаби години инвестиционната активност в Бургас се раздвижва, като областта се нарежда сред лидерите по разходи за дълготрайни активи. Заради голямата тежест на петролната рафинерия и туристическите имоти, областта се нарежда в топ 3 по преки чуждестранни инвестиции с натрупване в страната, веднага след столицата и София (област).

Пазарът на труд се възстановява бързо от последиците на кризата, но е далеч от представянето на съседна Варна. Заетостта е 77% - малко над средното за страната, безработицата - малко над 4%. Важно е да отбележим, че Бургас има най-сериозно изразеният сезонен цикъл на трудовия пазар, като в подготовката на летния сезон през април-май свободните работни места достига 30 на 1000 души от населението, а безработицата достига пик през зимата, почти двоен в сравнение с летните стойности. Същевременно заплатите остават под очакваните за степента на икономическо развитие - до малко над 1000 евро през повечето тримесечия на 2025 година.

През 2023-2024 г. Бургас има най-високата положителна миграция (2% годишно) след Кърджали сред 28-те области на страната, най-вече знак на бързото икономическо възстановяване и много нови работни места. Естественият прираст е относително благоприятен, а населението остава младо в сравнение с повечето региони. Сред сериозните ограничители на качеството на живот в региона обаче е здравната система, в която въпреки големия брой болници, достъпът до лекари е затруднен, а ключови показатели за резултатите като детската смъртност - подчертано негативни.

Автор: Адриан Николов

Днес всички основни данъци отиват в държавния бюджет. Данъкът върху дохода, който всеки изработва, поема по пътя към столицата, където парите са оставени на волята и усмотрението на политиците в правителството, според техните приоритети или партийни нужди. От волята на премиера и финансовия министър зависи каква част от тези средства да се върнат обратно към улицата, водопровода, детската градина или парка на града, в който данъкоплатецът създава стойност с труд и предприемачество, живее и отглежда децата си.  

Този модел създава зависимост, забавя развитието и размива отговорността между правителството и общините.

• Централизацията на общинския живот в България (графика)
• Предложението „2% за общините“ е ключът към промяната.

То е просто: една пета от подоходния данък (равняваща се на 2% от доходите) да остава автоматично там, където е създаден доходът, т.е. в общината. Без условия. Без чакане. Без корупция.

Независимо дали говорим за Аврен (690 хил. евро), Троян (2 192 хил. евро) или Гърмен (935 хил. евро), всяко населено място получава шанс за нов старт.

Четирите стълба на промяната:

• Край на опашките за финансиране – общините спират да бъдат на изчакване пред централната власт. Проектите – от ремонта на тротоара през патронажната грижа за самотните хора до модернизацията на болницата – се случват според местните нужди, а не според политическите симпатии в София.
• Ясна отговорност – когато парите остават в общината, кметът вече няма извинение. Отговорността е директна: всеки вижда как данъците работят за общността и може да настоява за резултати веднага.
• Инвестиция в успеха – общината най-накрая има стимул да помага на бизнеса и да привлича инвестиции. Колкото по-успешна е местната икономика, колкото повече добре платени работни места са създадени – толкова по-богата е общината. Просперитетът на хората и местния бизнес определят общинския бюджет.
• Сигурност за бъдещето – собствените приходи дават предвидимост. Това означава дългосрочно планиране за децата, за инфраструктурата, за социалните услуги и за качеството на живот, което не зависи от следващите избори на национално ниво.

Това не е нов данък. Това е връщане на решенията и ресурсите близо до хората.

Какво означава това на практика

ИПИ изчисли какъв допълнителен ресурс би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния данък, или 2% от доходите на жителите си (таблицата по-долу).

Ефектът е за всички общини, независимо от размера им. Дори в най-малките български общини допълнителните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се използват за конкретни местни приоритети – според нуждите на хората, които са ги генерирали и решенията на местната власт.

• Оценка на ефектите от преотстъпване на една пета от постъпленията от подоходния данък по общини, 2025 г., хиляди евро (таблица)

Делът на приема в средно образование за профилирана подготовка намалява през последните години и за 2026/2027 г. достига до точно 40%.  

Най-висок е приемът в профилирани паралелки в столицата и област Кърджали, а най-нисък – във Враца и Монтана¹. От една страна, това засилва проблема с несъответствието на професионалното образование с пазара на труда, а от друга – прави разпределението на профилите в профилираното образование още по-важно.

• Профилирано и професионално образование, план-прием за 2026/2027 г. 

Чуждоезиковото обучение се утвърждава като лидер. Над 30% от план-приема е в профил „Чужди езици“. Близо 20% – в „Природни науки“, а 15% – в „Софтуерни и хардуерни науки“. Математика ще учат под 10% от бъдещите гимназисти.  

• План-прием в средното образование за 2026/2027 г. по профили

Най-малко са паралелките по изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт.   

Разпределението по области показва различни характеристики на профилираното образование. Областите София и Велико Търново залагат на образованието в софтуерни и хардуерни науки, Търговище, Пазарджик и Шумен – на природните науки, големите области Варна, Бургас, столицата и Пловдив – на чуждите езици (които като цяло се възприемат като по-добра основа за продължаващо образование, включително в чужбина), Монтана и Добрич – на икономическото развитие и предприемачеството, Враца – на хуманитарните и обществени науки. Единствено в областите Смолян и Ямбол разпределението по основните профили е приблизително равномерно, но липсата на ясно изразена специализация може да се тълкува като опит за универсално предлагане, което не винаги води до ефективно насочване на учениците. 

• План-прием в средното образование за 2026/2027 г. по профили

Математиката обаче навсякъде е малко. Вече коментирахме, че на местно ниво математическите паралелки понякога имат и изключително нисък приемен бал.  

Данните от PISA последователно показват, че значителна част от учениците не достигат базово ниво на математическа грамотност, което поставя под въпрос способността на системата да изгражда ключови умения.  

В същото време амбициите за по-силна роля на науката, иновациите и технологиите в икономиката изискват именно такива умения. Развитието на сектори с висока добавена стойност – от инженерство и ИТ до финанси и индустрия – зависи от наличието на добре подготвени кадри с математическа основа. Недостатъчният акцент върху математиката в средното образование създава риск от задълбочаване на недостига на такива кадри и ограничава потенциала за икономически растеж. 

Освен увеличаването на часовете по математика, едно възможно решение е въвеждането на задължителна матура по математика, която да гарантира поне базови математически умения при завършване на средното образование. Подобна стъпка би изпратила ясен сигнал за значението на математическата грамотност и би създала стимул както за училищата, така и за учениците да отделят по-голямо внимание на предмета. В дългосрочен план това би могло да допринесе за по-добри образователни резултати и по-добро съответствие между образователната система и нуждите на съвременната икономика. 

1. [1] За областите Смолян и Пазарджик са ползвани данни за приема през 2025/2026 г., поради липса на публикувани за 2026/2027 г. ↩︎

През 2025 г. 159 български общини (60% от всички) са изпълнили точно 400 проекта, включени в Инвестиционната програма за общински проекти. Общата изплатена сума по тях е 220 млн. евро.

Какви са общинските проекти?

Над половината от проектите (215) са в областта на пътната инфраструктура – основно за улици и пътища, но има проекти и за площади, пазари, мостове, паркинги.

Около ¼, или 112 проекта, са за водоснабдяване и канализация на населените места.

Проектите за местния сграден фонд (общо 38) включват работа по детски градини, училища, читалища, галерии, болници, театри.

Със спортна инфраструктура са свързани 25 проекта за стадиони, игрища, спортни площадки и зали, басейни. Десет от проектите пък са за градски паркове.

Какъв е проблемът?

Едва 25% от приходите от общините в България са собствени, защото моделът е такъв:

1.  Всички значими данъци се събират централно,

2.  После парите се разпределят обратно и

3.  Общините чакат трансфери и евентуално някаква програма като тази.

Това води до бавни решения, финансова – а оттам и политическа –  зависимост и липса на отговорност. По-важното е, че инвестиционната програма за общините от държавния бюджет зависи от решенията на всяко правителство, може да бъде манипулирана през критериите по начин, който облагодетелства конкретни общини, а най-важният ефект е, че няма предвидимост за общините. Другата важна отлика е, че това е програма за капиталови инвестиции, докато на много места са нужни средства за поддръжка и ремонт например. Съвсем отделен проблем е, че редица малки общини имат съвсем други нужди – те биха избрали да финансират с по-голям ресурс местни услуги, съобразени с населението, като патронажна грижа, услуги в образованието, грижи за семейства с деца и т.н. – нещо, което капиталовата програма не покрива.

Какво е решението?

Има решение през реална децентрализация. Ако 2 процентни пункта, или една пета от данъка върху доходите на работещите оставаха в общината, в която живеят и работят, местните проблеми щяха да се адресират бързо и съобразно различните нужди и приоритети на място.

ИПИ направи изчисления виж стр. 27 колко ще е увеличението на собствените приходи на всяка община при споделяне на 2 от 10-те процента данък върху доходите.

Съпоставянето показва, че над ¾ от тези инвестиционни проекти (308 от 400) можеха да се реализират със собствени средства и да останат още два пъти по толкова (близо 400 млн. евро) средства на разположение на местните общности. С други думи, капиталовата програма е инструментът за влияние на централната власт над местната. Дори да приемем, че част от тези проекти наистина са нужни и полезни, няма никаква причина да смятаме, че това е правилният начин те да се управляват и финансират.

Ето 15 примера за това какви местни проблеми можеха да се решат без да се чака централната програма, ако част от данъка върху доходите остава в бюджета на всяка община:

• В община Никопол (Плевенско) щеше да има водопровод;
• Лекоатлетическата писта в Павликени (Великотърновско) щеше да е ремонтирана;
• В Шумен щеше да има закрит спортен басейн;
• В Брезник (Пернишко) щеше да има мост над река Турска;
• Парковете в Крумовград и Панагюрище щяха да са благоустроени;
• Детска градина „Ален мак“ в Кочериново (Кюстендилско) щеше да е ремонтирана;
• Покривът на училището в с. Венец (Шуменско) щеше да е ремонтиран;
• Читалището в с. Прелез (Разградско) щеше да е реновирано;
• В Ружинци (Видинско) щеше да има Център за предоставяне на социални услуги;
• В с. Голяма Желязна (Ловешко) щеше да има здравна служба;
• В с. Въглен (Варненско) вече щяха да се случили неотложните възстановителни работи на улиците и отводнителните канавки;
• Щеше да има път от с. Мулдава (Пловдивско) до манастир „Света Петка Мулдавска“;
• Покритият пазар в Момчилград (Кърджалийско) щеше да е обновен;
• Площадът в с. Корница (Благоевградско) щеше да е благоустроен;
• В м. Хисарлъка (Кюстендилско) щеше да има паркинг.

Ако не закъснял, то поне е назрял моментът общините в България да получат част от това, което така или иначе се генерира като данъчен приход от местното население. Кампанията на ИПИ „2% в твоята община” предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Така 2% от доходите на българските граждани биха останали в общинските бюджети, за да решават местни проблеми. И не само свързани с капиталовите разходи (за каквито е Националната програма), но и социални, здравни, образователни и други нужди на населението. А и какъв по-голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и добре платени работни места?

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Графика 1: Оценки на област Велико Търново в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро

Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.

Велико Търново има положителна траектория на развитие в сравнение с много региони в Северна България, макар по някои показатели все още да изостава от средните нива за страната. Доходите растат, бедността намалява, а пазарът на труда остава сравнително стабилен. На фона на неблагоприятните демографски тенденции и застаряването, Велико Търново запазва силни позиции в образованието с висока концентрация на студенти и добър обхват на децата в образователната система. Областта се отличава и с добра административна прозрачност, сравнително ефективно правораздаване и активен културен живот, а интересът на инвеститорите продължава да се засилва.

Велико Търново е най-голямата икономика на Северния централен регион с 2,3 млрд. евро БВП през 2024 г., но отстъпва по БВП на човек както на Русе, така и на Габрово. На фона на общото забавяне в преработващата промишленост, областта се представя относително добре, отчасти благодарение на силните резултати на преработващата промишленост. Инвестиционните разходи обаче са ниски – 1,8 хил. евро на човек по последни данни – високи на фона на региона, но не и в контекста на водещите икономически центрове. Характерно за областта е ниското спрямо равнището на икономическо развитие присъствие на чуждестранни инвестиции, но и те нарастват през последните години. На общинско ниво местната икономика е относително деконцентрирана, като извън областния център с високо равнище на стопанско развитие са и Лясковец, Горна Оряховица и Стражица.

През последните няколко години областта регистрира постепенен спад на заетостта, но делът на работещите остава над средния за страната – 78%, като този процес не е съпроводен с повишение на безработицата. Сред ключовите предимства на областта е много добрата образователна структура на работната сила – едва 6,2% хора с основно и по-ниско образование, съчетан с над 1/3 висшисти, при това с тенденция към повишаване. Силното представяне на образованието в областта е видимо както в много широкия обхват на образователната система, така и в добрите резултати на учениците на различните изпитвания в хода на училищното образование.

В сравнение с повече области след пандемията, Велико Търново остава по-встрани от процесите на положителна миграция. Населението расте в резултат на нетната миграция, но с бавен темп – по 0,2-0,3% годишно. Същевременно естественият прираст е -0,12%, почти два пъти по-негативен от средния за страната, а взети заедно тези два индикатора обуславят бързо застаряване и спад на броя на трудоспособните в областта.

ГАБРОВО

Графика 2: Оценки на област Габрово в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро

Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.

Габрово се развива стабилно след пандемията с нарастващ брутен вътрешен продукт, висока заетост и сравнително силна инвестиционна активност, въпреки че доходите все още остават под средните за страната. Областта продължава да се сблъсква с тежки демографски предизвикателства и силно ограничен дял на трудоспособните, но същевременно запазва добри позиции в образованието, здравното осигуряване и сигурността. Сред по-силните ѝ страни се открояват доброто развитие на електронното управление и активният културен живот. Остават и предизвикателства, свързани с качеството на пътната инфраструктура и по-ограниченото развитие на възобновяемата енергия.

Габрово е най-развитата областна икономика на Северния централен регион и на шесто място в страната с БВП на човек от населението от 12,7 хил. евро през 2024 година. Икономическият модел на региона е особен, тъй като индустриалните общини Севлиево и Трявна изпреварват областния център по степен на икономическо развитие със съответно 11 и 10 хил. лв. добавена стойност на човек спрямо 7 хил. евро на човек в община Габрово. Откроеният двигател на развитие е преработващата промишленост, като на областно ниво индустрията създава 39% от общата добавена стойност. Областта се характеризира с една от най-големите концентрации на чуждестранни инвестиции в страната, но текущата инвестиционна активност е потисната в сравнение с водещите региони.

Областта има третата най-висока заетост при групата на 20-64-годишните в страната, като само между 2023 и 2024 г. коефициентът се е повишил с 5 пр.пункта. Същевременно безработицата (4,1%) е третата най-ниска сред 28-те области на страната, след тези в столицата и във Варна. Благодарение на засилената конкуренция на пазара на труд и високата производителност, областта се характеризира с относително високи заплати, приближаващи 1,1 хил. евро месечно към края на 2025 година.

Демографията несъмнено е най-сериозното предизвикателство пред средносрочното развитие на Габрово. Към 2024 г. делът на хората в трудоспособна възраст е 54%, като по-нисък е той само в Ямбол и във Видин. Областта има и вторият най-нисък естествен прираст - -0,15% и относително ниска положителна нетна миграция. В резултат на това делът на хората в пенсионна възраст вече надхвърля 30% от населението.

РУСЕ

Графика 3: Оценки на област Русе в ключови социално-икономически категории, по-високото е по-добро

Източник: Институт за пазарна икономика, Регионални профили 2025 г.

Русе има бърз ръст на икономиката, доходите и заетостта, което допринася за намаляване на бедността. Инвестициите остават на добро равнище, пътната инфраструктура е сравнително добре развита, а финансовата самостоятелност на местната власт е стабилна. Наред с това обаче областта е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, свързани със застаряването на населението, както и пред проблеми в здравеопазването заради недостига на лекари. Образованието се представя сравнително добре, културният живот е активен, но екологичните показатели и туристическата активност остават по-слаби страни на областта.

Русе е втората по големина регионална икономика в Северния Централен регион, с 2,2 млрд. евро БВП през 2024 г. (след Велико Търново) и отстъпва с малко на Габрово по БВП на човек от населението. Активността е силно концентрирана в областния център,  а най-близо по степен на развитие към община Русе (8,3 хил. лв. добавена стойност на човек) се приближава Ветово  (5 хил. евро на човек). През последната година инвестиционната активност се забавя в голяма част от областта, в унисон с общия тренд на крайдунавския район.

От 2021 г. в Русе има тенденция към постепенно повишаване на равнището на безработица, което към 2024 г. достига 6%, малко над средното за страната.  Доколкото това е съчетано с ръст на заетостта, която достига 81% - същото равнище като столицата – да се говори за проблеми на местния пазар на труд е по-скоро рано. Заплатите в областта са най-високите в рамките на региона. И при Русе демографията изглежда като най-големият ограничител на средносрочния потенциал, но в по-малка степен в сравнение със съседните области. Нетната миграция е 0,2% с тенденция към повишаване, но естественият прираст достига -0,12%. В резултат делът на хората на 65-годишна възраст се е увеличил от 22 на 27% в рамките на десетилетие.

Автор: Адриан Николов