Новини

Състоянието на пътищата е един от най-видимите измерители за качеството на публичните инвестиции. Данните на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) показват много  неравномерно качество на инфраструктурата: магистралите и първокласните пътища остават във фокуса на поддръжката, но дори при тях има сериозни дялове с тежки повреди, докато в редица области – особено в Северна България – лошото състояние на настилките вече е системен проблем. На фона на значителните публични разходи за поддръжка, резултатите повдигат въпроса не само колко харчи държавата за пътища, а и какъв ефект постигат тези средства.

Данните, които разглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до обществена информация от АПИ и представя състоянието на пътната настилка към края на 2025 година. От значение за актуалния дебат е, че данните описват само самата настилка, но не и съпътстващата я физическа инфраструктура – мантинели, знаци, осветление и подобни. Става дума за състоянието на републиканската мрежа; общинските пътища попадат извън този преглед, тъй като не са отговорност на Агенцията.

При пътищата с настилка АПИ разграничава три типа:

• Пътища в добро състояние, с повреди по настилката под 10%;
• Пътища в средно състояние, с повреди по настилката от 10% до 30%;
• Пътища в лошо състояние, с повреди по настилката над 30%.

Данните позволяват сравнение както според класа на пътя и по области, които разглеждаме днес, така и по общини, върху които ще се съсредоточим в последваща статия.

• Качество на пътната настилка по клас път към 31.12.2025 г. (графика)

Колкото по-нисък е класът на пътя, толкова по-лошо е състоянието – очаквано, предвид че фокусът на текущата поддръжка пада върху най-натоварената част от мрежата. Към края на 2025 г. от 877 км магистрали общо в добро състояние са 49%, в средно – 40%, а 11% са в лошо състояние, или с над 30% повреди по пътната настилка. Предвид значително по-високите разрешени скорости на този тип пътища, това е сериозен повод за притеснение за безопасността на пътуващите по тях.

При първокласните пътища делът на тези с под 10% повреди намалява до 34% от общо 2888 км, а тези в лошо състояние нарастват до над 20%. Интересно е да отбележим, че при второкласните пътища тези в добро състояние са повече – цели 43%, което най-вероятно отразява не толкова фокусирани инвестиции, колкото значително по-малко натоварване, особено от тежкотоварни автомобили в сравнение с по-горните класове. При третокласните пътища разпределението е относително равномерно, като в лошо състояние е настилката на над 30%, следствие от по-малкия фокус на поддръжката в сравнение с по-натоварените пътища.

• Качество на пътната настилка по област към 31.12.2025 г. (графика)

Сред 28-те области в страната има огромни отлики в качеството на настилките, които отразяват до голяма степен различния състав на регионалните пътни мрежи. Най-малко са пътищата с под 10% повреди в Добрич – едва 7% и в Монтана – 9%. Има и области, където този дял е над 60% – Благоевград, Пловдив, Пазарджик, а с над 50% са и Смолян, Търговище, Сливен, Варна. Това са, от една страна, регионите, през чиято територия минават големи участъци от магистралите, а от друга – такива, които през последните години успяват да привличат значителни средства от държавния бюджет и по европейски проекти за изграждане на нови пътища и ремонт и подобрения на съществуващи.

Има и региони, в които над 50% от пътищата са в лошо състояние – 65% в Монтана, 56% в Разград, 51% във Враца. Видимо по-високи са дяловете на зле поддържаните пътища в Северна България, където изграждането на нови пътища боксува, а фокусът върху поддръжката е по-малък. Извън директните последствия за пътуващите, лошата инфраструктура има и икономически ефекти – ограничаване на търговията и инвестиционната активност, както и на ежедневната трудова миграция.

Последните няколко години има леко влошаване на качеството на настилките – докато преди 2023 г. делът на пътищата в добро състояние е около 40-41%, през 2025 г. намалява до 37% от всички. На фона на над ½ милиард евро разходи само за поддръжка, без да вземаме предвид новото строителство, тези резултати са разочароващи. Цената обаче – и човешка, и икономическа – е повече от видима.

На тазгодишния зрелостен изпит по Български език и литература (БЕЛ) отново най-високи са средните резултати в столицата и област Смолян – единствените над „Много добър 4,50“.

Средните резултати по училища, общини (писахме за тях) и области не са толкова показателни, тъй като изпитите не могат да се сравняват през годините. Прагът от тройката обаче показва колко ученици не могат да минат абсолютния минимум на знания и базова грамотност. През 2026 г. той е средно 11% в страната. Областите с най-висока средна оценка – Смолян и столицата – са и с най-нисък дял на учениците със „Слаб 2“ – по 5%. В другия край на тази класация обаче са притеснителните резултати. В цели четири области делът на оценките „Слаб 2“ е 19-20% – Шумен, Разград, Пазарджик и Хасково. Това означава, че всеки пети ученик в тези области е с двойка по български език и литература. Тези данни показват и сериозно влошаване спрямо миналата година, когато толкова много слаби оценки има само в Шумен и Разград, при същия среден дял за страната.

• Относителен дял на оценките "Слаб 2"по ДЗИ, БЕЛ 2026 г.,%

Проблемът е, че българската образователна система не създава достатъчно стимули за повишаване на качеството на средното образование и на грамотността на учениците. Финансирането и управлението на училищата са слабо обвързани с реалните образователни резултати, а при трайно слабите училища липсват механизми за ранна намеса и подобрение. В резултат системата често възпроизвежда натрупаните дефицити вместо да ги преодолява, което личи както от високия дял на функционално неграмотните ученици (в PISA – над половината), така и от големите различия в резултатите между училищата.

Необходими са няколко ясни промени:

1. Механизъм за ранна намеса при трайно слабите училища. Изследване на ИПИ показа, че много училища (над 100) са слаби в продължение на години, а разговорите с директори разкриват, че проблемът често е елементарна неграмотност, а не трудността на матурите. Днес системата не предлага механизъм за наваксване на тези пропуски и в редица случаи учители по БЕЛ в 12. клас на добра воля и буквално учат зрелостници да четат и пишат. При трайно ниски резултати в едно училище трябва да има задължителен план за подобрение, външна подкрепа, възможност за командироване на силни учители и директори, а при липса на напредък – смяна на ръководството или преструктуриране и закриване на училището.
2. Финансиране според добавената стойност. Училищата трябва да бъдат стимулирани не само за броя ученици, а за реалния им напредък. Моделът на добавената стойност отчита откъде тръгват учениците и колко ги развива училището, което позволява именно училищата с най-слаби ученици да бъдат възнаграждавани, когато постигат значимо подобрение в грамотността и резултатите. Това създава силен стимул за качество, а не за формално изпълнение на изискванията.
3. По-добро съответствие между професионалното образование и пазара на труда. Все още има голяма концентрация на ученици с ниски резултати в професионалното образование, което през последните десетилетия загуби значителна част от престижа си. Необходим е по-широк обхват на образованието чрез работа (дуалното обучение), качествено професионално ориентиране и по-гъвкаво отраслово обучение, така че професионалните гимназии да подготвят учениците за реално търсените професии и да повишават мотивацията им за учене. Индексът на ИПИ за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката и през 2026 г. показва, че съответствието между професионалното образование и нуждите на икономиката остава ниско и изисква целенасочени реформи.

Високият дял на слабите оценки, още повече в няколко региона, прави предприемането на тези мерки неотложно. Това не е временен проблем, а симптом на трайно натрупвани дефицити, които системата не успява да преодолее. Докато част от училищата постигат отлични резултати, други години наред остават без реална промяна, а учениците завършват средно образование без базови умения за четене, писане и разбиране на текст. България има нужда от образование, което не просто дипломира, а гарантира, че всеки ученик достига минималното ниво на знания и умения, необходимо за пълноценно участие в обществото и икономиката.

Осемдесет и едно джуджета: Когато населението изчезва, а администрацията остава

• Лора Филева
• ДНЕВНИК, 17 юни 2026 г.

План-приемът за средното образование през 2026/2027 г. показва, че 63% от местата са за професионално образование. Ключов фактор за връзката между средното професионално образование и пазара на труда е включването на обучение чрез работа – т.нар. дуално образование. В дуалната форма на образование учениците от 11. и 12. клас провеждат практики в реална работна среда в компаниите, с които училището е сключило договор.  

Вече има данни за план-приема в средното образование за следващата учебна година. Приемът в професионалното образование ще се осъществява по нов списък на професиите. Той като цяло не променя структурата на професионалното образование (коментар тук). Продължава увеличаването на местата за професии, свързани с ИТ сектора, раздут остава приемът в селскостопански и ресторантьорски професии, а най-необходимите за икономиката – тези, насочени към преработващата промишленост – отново са малко. Несъответствието се вижда ясно в разработвания от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката (скоро предстои и изданието за 2026 година).  

Все пак е интересно да се проследи какви професии ще се изучават в следващите години.

Най-много и най-малко

Местата в професионалното образование през учебната 2026/2027 г. са близо 37 хиляди (63% от всички) и обхващат близо 150 професии.

Най-много ученици ще учат за готвачи, автотехници и ресторантьори. В топ 10 на професиите с най-много места са и няколко ИТ професии, няколко икономически, както и такива в строителството и в електрообзавеждането – всички с по над 800 места.

По близо сто професии пък приемът е сравнително ограничен – под 200 места.

Нито едно място пък не е открито по 46 професии като Помощник-учител, Парамедик, Преработка на плодове и зеленчуци, Преводач от и на български жестов език, Здравен асистент, Топлоенергетика.

Като цяло, освен липсите в индустрията, много малко са и местата за професии, свързани с образованието (0,8%) и здравеопазването (2%), въпреки недостига и търсенето на кадри в тези сектори (коментар тук).

Най-разпространени и най-редки

Единствената професия, която се предлага във всички 28 области е Автомобилна техника и мехатроника. В 27 области пък ще се приемат ученици за  Готварство (без в Силистра) и Ресторантьорство и кетъринг (без в Перник).

Цели 32 от професиите се предлагат само в една област. Обикновено те са съсредоточени в райони със специфична икономическа дейност – например Корабостроителство и кораборемонт във Варна, Управление на радиоактивни отпадъци във Враца, Дигитален дизайн на текстил в Сливен, Геология и геофизика в Смолян, Обувно производство в Пазарджик, Корабоводене – вътрешен воден транспорт в Русе.

Част от професиите, които се предлагат само в една област |Източник: ИПИ по данни на РУО

В крайна сметка план-приемът за 2026/2027 г. отново показва познатата структура на придобиването на средно професионално образование в страната. Макар новият списък на професиите да въвежда известни промени, той не пренарежда съществено приоритетите – продължава концентрацията в популярни, но често свръхпредлагани направления като ИТ, ресторантьорство и селско стопанство, докато ключови за индустрията, здравеопазването и образованието професии остават недостатъчно застъпени. Така системата по-скоро възпроизвежда съществуващите дисбаланси, вместо целенасочено да ги коригира.

Доверието в институциите в България остава ниско, особено към централната власт. Данните от Евробарометър показват, че доверието в правителството е около 27%, а в парламента – около 21%. В същото време местната власт се ползва с по-висока подкрепа – около 35–36% доверие.

Тази разлика не е специфична само за България. Сравнителни анализи на ОИСР и на Géopolitique показват устойчив модел – местните и регионалните институции се радват на по-високо доверие от националните, като разликата често достига 10–15 процентни пункта.

Причините са сравнително ясни. Местната власт е по-близо до ежедневието на хората, решенията ѝ са по-видими, а ефектите – се усещат по-пряко. Това създава по-силна връзка между гражданите и институциите. В същото време централната власт в България се характеризира с хронично ниско доверие.

От данните от World Justice Project за ЕС се вижда, че именно България е страната с най-голяма разлика между доверието в централната (29%) и местната власт (56%) – цели 27 процентни пункта или над двойно по-висока от средната за ЕС (11 пр. пункта).

Тази разлика има значение. Доверието не е просто нагласа, а условие за по-добро управление. Когато хората имат доверие, те по-лесно приемат решенията и участват в обществения живот. В този смисъл местното управление има естествено предимство.

Въпреки това финансовите ресурси остават концентрирани на централно ниво. Общините в България разполагат с ограничени собствени приходи (едва 25% от разходите им през 2024 г.) и в голяма степен зависят от трансфери от държавния бюджет. Това означава, че институциите с по-високо доверие нямат необходимите средства да действат самостоятелно и навреме.

Така се получава разминаване между доверие и възможности. Гражданите очакват решения от местната власт, но тя не разполага с ресурс. В същото време ключови финансови решения се взимат на ниво, към което доверието е значително по-ниско (повече – в „Провинцията не е проблем на столицата — тя е проблем на политиката“).

Една от възможностите за корекция на това разминаване е част от данъците да остава на местно ниво. Решението е в  преотстъпване на една пета от подоходния данък към общините. То не променя данъчната тежест, а начина, по който се разпределят вече събраните средства.

ИПИ изчисли какъв допълнителен ресурс би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния данък, или 2% от доходите на жителите си – виж таблицата в „Няма „малка“ или „голяма“ община – всяка община печели свобода и пари с идеята за 2%“.

Ефектът е за всички общини, независимо от размера им. Дори в най-малките български общини допълнителните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се използват за конкретни местни приоритети – според нуждите на хората, които са ги генерирали и решенията на местната власт.

Подобна промяна би дала на местната власт повече предвидим ресурс и по-голяма самостоятелност. Това означава по-бързи решения и по-ясна отговорност. В крайна сметка – по-добро съответствие между очакванията на хората и възможностите на институциите, на които те имат най-голямо доверие.

• Варна

Варна се развива стабилно в икономическо отношение, като доходите и икономическата активност остават над средните за страната, а бедността е сравнително ниска. Областта се откроява с най-високата заетост в страната, високо равнище на инвестиции и добре развита инфраструктура, както и със стабилна финансова самостоятелност. Наред с това Варна запазва сравнително благоприятна демографска картина и силни позиции в образованието, с добро представяне на учениците и голям брой студенти. Сред по-слабите страни на областта се открояват по-ниският дял на здравноосигурените, бавното правораздаване и по-смесените резултати в културната сфера. Туризмът остава сред най-силно развитите сектори.

Към 2024 г. Варна е третата по икономическо развитие област в страната - БВП на човек от населението надхвърля 15 хиляди евро, като по-добре се представят единствено столицата и Стара Загора. Размерът на областната икономика също е голям - 6,62 млрд. евро, което я поставя отново на трето място след тези на Пловдив и София и я прави най-голямата икономика на Северна България. За разлика от много по-зависимата от изменчивия туристически отрасъл област Бургас, Варна има една от най-силно диверсифицираните регионални икономики в страната - силни услуги в областния център, в това число все повече високи технологии през последните години, преработваща промишленост в малките общини, търговия и транспорт, туризъм, строителство. Това позволява на варненската икономика да запазва добрата си форма, въпреки сериозните предизвикателства от последните няколко години - резкия спад на туризма в пандемията, последван от спада на търсенето на индустриални стоки и скъпите суровини.

През последните години в областта се наблюдава леко отсъпление на инвестициите, особено в сравнение с водещите региони на страната, като разходите за придобиване на материални активи са малко над 1/3 от тези на София и около 3/5 от тези на Пловдив. Това поставя под съмнение средносрочния темп на растеж на Варна и създава условия за догонване от страна на области с близки нива на равнище, например София (област) и Габрово. Интересно е да отбележим, че областта е и сред тези, които се представят най-слабо в страната в употребата на средства от европейските фондове, като до началото на 2025 г. размерът им достига 1,2 хил. евро на човек от населението, в сравнение с 2,5 хил. евро средно за страната. За сметка на това Варна е сред лидерите при чуждестранните инвестиции, като размерът им с натрупване от началото на десетилетието е нараснал с над ¼.

Според данните на НСИ Варна има най-високата заетост в страната - над 86% за населението на 20-64 годишна възраст - много силен резултат в сравнение дори и с най-силните местни пазари на труда в Западна Европа. Рекордно високата заетост е съчетана с ниска безработица (3,3% по Агенция по заетостта) и едни от най-високите заплати в страната - над 1250 евро месечно към края на 2025 година. Силното представяне на местния пазар на труда е очаквано, предвид добрата образователна структура на населението, с 44% висшисти сред населението на 25-64-год. Възраст - вторият най-висок дял след София.

Развитата местна икономика и пазар на труд очаквано превръщат Варна в привлекателна дестинация за миграция, като областта запазва положителен механичен прираст за повече от десетилетие. През последните години населението расте с 0,5-1% в резултат на миграционните процеси. Естественият прираст остава отрицателен, но е сред най-високите в страната, което от своя страна означава, че демографията също поставя Варна в добра конкурентна позиция спрямо останалите области.

• Бургас

Бургас се развива динамично в икономическо отношение, с бърз ръст на икономиката, доходите и инвестициите, като повечето от тези показатели остават над средните за страната. Въпреки това областта продължава да се сблъсква със сравнително високо ниво на бедност. Пазарът на труда остава в добро състояние, а финансовата самостоятелност на местната власт е стабилна, макар местните данъци да са най-високите в страната. Бургас запазва и сравнително добра демографска привлекателност, както и добри позиции в образованието, но среща затруднения в здравеопазването, заради недостига на лекари и в правораздаването, заради натоварените съдилища. Наред с това областта е сред водещите в туризма и се представя добре в културната сфера.

Икономическата история на Бургас през последните години е на рязък спад и бърз възход. Пандемията изтрива пет години растеж в рамките на един пропуснат летен сезон, но възстановяването на туристическите потоци води до бързо възстановяване. За 2024 г. БВП на човек в областта приближава 12 хил. евро, което я поставя на осмо място в страната, близо до Русе и Велико Търново. Областта има четвъртата най-голяма регионална икономика в страната с БВП от 4,6 млрд. евро. Основна причина за неравномерната икономическа динамика през последните години е големият дял на туризма - той формира 7% от добавената стойност дори в областния център, но до 50% в малките крайморски общини, което превръща всяко прекъсване или затруднение на международните пътувания в сериозна заплаха.

След няколко по-слаби години инвестиционната активност в Бургас се раздвижва, като областта се нарежда сред лидерите по разходи за дълготрайни активи. Заради голямата тежест на петролната рафинерия и туристическите имоти, областта се нарежда в топ 3 по преки чуждестранни инвестиции с натрупване в страната, веднага след столицата и София (област).

Пазарът на труд се възстановява бързо от последиците на кризата, но е далеч от представянето на съседна Варна. Заетостта е 77% - малко над средното за страната, безработицата - малко над 4%. Важно е да отбележим, че Бургас има най-сериозно изразеният сезонен цикъл на трудовия пазар, като в подготовката на летния сезон през април-май свободните работни места достига 30 на 1000 души от населението, а безработицата достига пик през зимата, почти двоен в сравнение с летните стойности. Същевременно заплатите остават под очакваните за степента на икономическо развитие - до малко над 1000 евро през повечето тримесечия на 2025 година.

През 2023-2024 г. Бургас има най-високата положителна миграция (2% годишно) след Кърджали сред 28-те области на страната, най-вече знак на бързото икономическо възстановяване и много нови работни места. Естественият прираст е относително благоприятен, а населението остава младо в сравнение с повечето региони. Сред сериозните ограничители на качеството на живот в региона обаче е здравната система, в която въпреки големия брой болници, достъпът до лекари е затруднен, а ключови показатели за резултатите като детската смъртност - подчертано негативни.

Автор: Адриан Николов