Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2026
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

28.08.2026Реализираните нощувки през дигитални платформи у нас растат стремглаво

Еуфорията покрай посрещането на конкурса „Евровизия“ насочи вниманието към пазара на краткосрочни туристически наеми, най-вече заради примери за абсурдно високи цени. Отвъд леко комичния опортюнизъм обаче, този дял от туристическия бранш става все по-популярен у нас и е особено предпочитан от чуждестранните туристи. За това разбираме от експерименталната европейска статистика за реализираните нощувки през платформи на т. нар. споделена икономика[1]. В случая става въпрос за четири водещи платформи – Airbnb, Booking, Expedia и Tripadvisor – които през 2020 г. се съгласяват да споделят данните си с Евростат, за да се проследи развитието на пазара на краткосрочни туристически наеми.

През 2025 г. реализираните нощувки в споделените платформи у нас са малко над 5 милиона. Това е със 76% повече спрямо 2018 г., когато данните започват да се събират. Около 64% от тези нощувки са от чужденци, които традиционно доминират в този пазарен сегмент. Същевременно, този вид настаняване става все по-популярен при българите, при които нощувките растат със 154% от 2018 г. насам, спрямо 50% ръст при чужденците.

Реализирани нощувки в дигиталните платформи на споделената икономика - общо за 2025 г.

Данните ни дават и регионален поглед към дейността на онлайн платформите за настаняване. През 2025 г. най-много нощувки са реализирани в столицата (1,37 милиона), бургаска област (1,18 милиона) и варненска област (673 хиляди). Пазарът за краткосрочен престой през онлайн платформи всъщност е силно концентриран в тези три области, които обхващат почти две трети от всички нощувки. Интересно е, че се наблюдава леко разминаване в предпочитанията на българските граждани и чужденците. При първите най-предпочитаната дестинация е област Бургас (458 хиляди нощувки), следван от столицата (333 хиляди нощувки), докато за вторите е наобратно – столицата води с малко над милион нощувки, а след това се нарежда Бургас с 471 хиляди.

Реализирани нощувки в дигиталните платформи на споделената икономика - по области за 2025 г.

Като цяло чужденците най-активно ползват платформите за посещение в столицата (32% от всички нощувки на чужденци), докато нощувките на българските граждани са малко по-равномерно разпределени измежду областите.

И въпреки че отчетеният ръст е значителен, важно е да поставим числата в контекст. Пет милиона нощувки през дигитални платформи са много, но са далеч от почти 29-те милиона нощувки общо в местата за настаняване у нас за 2025 г. Данните за двете категории не са изцяло сравними – НСИ включва в местата за настаняване само туристически обекти с поне 10 легла, т.е. индивидуални апартаменти и къщи за гости, отдавани през дигитални платформи не са включени. Същевременно има и припокриване, предвид че е възможно да се резервира хотелска стая или голяма вила и през платформи. Отчетения ръст в при броя нощувки през включените в статистиката сайтове може да се дължи на по-голям интерес към отделни апартаменти и къщи за краткосрочен наем или на по-широка популярност на дигиталните платформи за запазване на почивка.

Междувременно от месец май са в сила нови европейски регулации[2], които изискват от собствениците на имоти, отдавани през дигитални платформи, да ги регистрират като обекти за краткосрочно настаняване. Паралелно с това ще се събират много повече и по-детайли данни за дейността им – не просто за броя на реализираните нощувки, но и за броя на гостите, произхода им, капацитетите на обектите, общините, в които се намират, както и вида на обекта (къща, апартамент, стая и т.н.). Освен това данните за дейността ще се събират ежемесечно (или на всяко тримесечие за най-малките обекти). Ако тази статистика в бъдеще се публикува ще имаме много по-ясна и детайлна картина за дейността на платформите за краткосрочни наеми и дори възможност за сравнения с традиционните туристически обекти, за които вече се публикуват данни.


[1] https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tour_ce_oan3$defaultview/default/table?lang=en

[2] Виж

 

 

 

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Търсенето на труд се охлажда, но недостигът на кадри остава висок 06.11.2026

Проучването на Агенцията по заетостта за търсенето на труд през 2026 г. очертава постепенно охлаждане на пазара на труд....

Достъпът до лекари-специалисти става все по-неравномерен 26.10.2026

Достъпът до лекари-специалисти е един от ключовите показатели за състоянието на регионалните здравни системи. Поради...

Финансовата самостоятелност на общините расте леко през 2025 г. 11.09.2026

Ерозията на финансовата автономия на общините у нас е дълъг и траен процес. Докато през 2015 г. делът на собствените...

Сезонните работници от трети страни – къде, колко и какво работят 04.09.2026

Пикът на летния сезон носи със себе си най-голямото струпване на сезонни работници от страни извън ЕС в българската...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2026  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design