Реализираните нощувки през дигитални платформи у нас растат стремглаво
Еуфорията покрай посрещането на конкурса „Евровизия“ насочи вниманието към пазара на краткосрочни туристически наеми, най-вече заради примери за абсурдно високи цени. Отвъд леко комичния опортюнизъм обаче, този дял от туристическия бранш става все по-популярен у нас и е особено предпочитан от чуждестранните туристи. За това разбираме от експерименталната европейска статистика за реализираните нощувки през платформи на т. нар. споделена икономика[1]. В случая става въпрос за четири водещи платформи – Airbnb, Booking, Expedia и Tripadvisor – които през 2020 г. се съгласяват да споделят данните си с Евростат, за да се проследи развитието на пазара на краткосрочни туристически наеми.
През 2025 г. реализираните нощувки в споделените платформи у нас са малко над 5 милиона. Това е със 76% повече спрямо 2018 г., когато данните започват да се събират. Около 64% от тези нощувки са от чужденци, които традиционно доминират в този пазарен сегмент. Същевременно, този вид настаняване става все по-популярен при българите, при които нощувките растат със 154% от 2018 г. насам, спрямо 50% ръст при чужденците.
Реализирани нощувки в дигиталните платформи на споделената икономика - общо за 2025 г.
Данните ни дават и регионален поглед към дейността на онлайн платформите за настаняване. През 2025 г. най-много нощувки са реализирани в столицата (1,37 милиона), бургаска област (1,18 милиона) и варненска област (673 хиляди). Пазарът за краткосрочен престой през онлайн платформи всъщност е силно концентриран в тези три области, които обхващат почти две трети от всички нощувки. Интересно е, че се наблюдава леко разминаване в предпочитанията на българските граждани и чужденците. При първите най-предпочитаната дестинация е област Бургас (458 хиляди нощувки), следван от столицата (333 хиляди нощувки), докато за вторите е наобратно – столицата води с малко над милион нощувки, а след това се нарежда Бургас с 471 хиляди.
Реализирани нощувки в дигиталните платформи на споделената икономика - по области за 2025 г.
Като цяло чужденците най-активно ползват платформите за посещение в столицата (32% от всички нощувки на чужденци), докато нощувките на българските граждани са малко по-равномерно разпределени измежду областите.
И въпреки че отчетеният ръст е значителен, важно е да поставим числата в контекст. Пет милиона нощувки през дигитални платформи са много, но са далеч от почти 29-те милиона нощувки общо в местата за настаняване у нас за 2025 г. Данните за двете категории не са изцяло сравними – НСИ включва в местата за настаняване само туристически обекти с поне 10 легла, т.е. индивидуални апартаменти и къщи за гости, отдавани през дигитални платформи не са включени. Същевременно има и припокриване, предвид че е възможно да се резервира хотелска стая или голяма вила и през платформи. Отчетения ръст в при броя нощувки през включените в статистиката сайтове може да се дължи на по-голям интерес към отделни апартаменти и къщи за краткосрочен наем или на по-широка популярност на дигиталните платформи за запазване на почивка.
Междувременно от месец май са в сила нови европейски регулации[2], които изискват от собствениците на имоти, отдавани през дигитални платформи, да ги регистрират като обекти за краткосрочно настаняване. Паралелно с това ще се събират много повече и по-детайли данни за дейността им – не просто за броя на реализираните нощувки, но и за броя на гостите, произхода им, капацитетите на обектите, общините, в които се намират, както и вида на обекта (къща, апартамент, стая и т.н.). Освен това данните за дейността ще се събират ежемесечно (или на всяко тримесечие за най-малките обекти). Ако тази статистика в бъдеще се публикува ще имаме много по-ясна и детайлна картина за дейността на платформите за краткосрочни наеми и дори възможност за сравнения с традиционните туристически обекти, за които вече се публикуват данни.
[1] https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tour_ce_oan3$defaultview/default/table?lang=en
