Достъпът до лекари-специалисти става все по-неравномерен
Достъпът до лекари-специалисти е един от ключовите показатели за състоянието на регионалните здравни системи. Поради това и той присъства всяка година в изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“, новото издание на което ще представим съвсем скоро. Тази година представяме достъпа чрез индикатора население на набор лекари-специалисти. Под набор се разбира група с по един от всички 17 вида лекари специалисти в областта, т.е. по един кардиолог, един акушер-гинеколог, един хирург и т.н. На практика броят на наборите във всяка област се определя от броя на най-редките (най-малобройните) специалисти, като това обикновено са инфекционистите. Причината да се избере този подход, вместо например да съпоставяме населението спрямо всички специалисти, е следната: ако се гледа само общият брой на специалистите, една област с много кардиолози например, но почти никакви инфекционисти, може да изглежда добре на хартия, но фактическият достъп до здравни услуги да не е добър.[1]
През 2025 година средно за страната се падат по 29 229 души на един набор специалисти. В средносрочен план се наблюдава известно влошаване – през 2021 г. населението на набор специалисти е било 27 733 души. Съществуват и големи регионални различия – докато в области като Плевен и Габрово се падат под 20 000 души на набор специалисти, то в 9 области този брой е над 50 000. Най-екстремният случай е в област Добрич, където се падат по 144 533 души на набор специалисти – колкото е населението на областта. Причината е, че в нея работи точно един инфекционист. Подобна е и ситуацията в Разград, където има по един инфекционист и един специалист по кожни и венерически болести.
- Инфографика: Население на набор лекари-специалисти, 2025 г.
Инфекционистите определено са най-дефицитният вид специалисти – те са едва 220 в цялата страна, съответно на национално ниво те определят по колко души се падат на набор специалисти. Те са и най-малобройните специалисти в почти всички области (22 от 28). Следващите най-редки групи – специалистите по кожни и венерически болести (общо 471 в страната) и уролозите (общо 600) – са най-малобройни в по 4 области всяка[2]. Например във Видин има само един уролог, а в Разград работи само един специалист по кожни и венерически болести.
- Инфографика: Брой лекари-специалисти, общо за страната, 2021-2025 г.
Всъщност общият брой лекари-специалисти расте – към 2025 г. той е 16 937 или с 3% повече спрямо 2021 г. Причината обаче населението на набор специалисти също да расте, въпреки че има повече лекари спрямо жители на страната, е, че именно инфекционистите са намалели с 11% за същия период. Те не са единствени – специалистите по вътрешни болести са намалели с цели 13%, а по-умерени свивания се наблюдават и при психиатрите (-4%) и невролозите (-2%). Същевременно най-многобройната група – кардиолозите – расте с 8% спрямо 2021 г. Положителна е тенденцията при другите най-дефицитни групи. Специалистите по кожни и венерически болести растат с 5% за периода, а уролозите с цели 15%. За съжаление обаче тези увеличения не обхващат областите, където тези два вида специалисти са най-дефицитни и дори един повече за областта би направил голяма разлика.
Данните ясно сочат, че макар и на национални ниво лекарите специалисти да се увеличават, достъпът до някои видове лекари-специалисти се влошава през последните години. Докато при инфекционистите това е национален проблем, тъй като те като цяло намаляват, при уролозите и кожните лекари проблемът е регионален. Предвид демографските тенденции е възможно местните дефицити да се влошават, понеже някои области просто не могат да привлекат достатъчно от даден вид специалисти. А може би не е нужно и да го правят – при достатъчно добра свързаност в страната, нищо не пречи населението на област Добрич да ползва услугите на инфекционисти във Варна, например. С други думи регионалните различия не винаги изискват специална намеса, но оценяването на регионалния достъп по отделни групи специалисти трябва да е основа за по-дългосрочно планиране с цел привличането и задържането им.
[1] Естествено, не всички заболявания са еднакво срещани и е нормално някои специалисти да са значително повече от други. Въпреки това е добре, когато областите предоставят сравнително равномерен достъп до всякакви специалисти; в противен случай, жителите им трябва да пътуват до други области за лечение на конкретни заболявания.
[2] Ако ви прави впечатление, че 22+4+4 е повече от 28 области, причината е, че понякога различни групи специалисти си делят първото място за най-малобройна група в дадена област. Например в Разград през 2025 г. има по един инфекционист и един специалист по кожни и венерически заболявания, съответно и двете групи са най-дефицитни за областта.
