Финансовата самостоятелност на общините расте леко през 2025 г.
Ерозията на финансовата автономия на общините у нас е дълъг и траен процес. Докато през 2015 г. делът на собствените приходи от общите постъпления в общинските бюджети е около 42%, то през 2025 г. той е 25,3%. Низходящата тенденция е устойчива, макар и да има години на леки повишения, каквато е и 2025 г. Причината е добре известна – разходите на общините растат много по-бързо от приходите им, които са обвързани със сравнително статични данъчни основи като данъчните оценки на имотите или мощността на автомобилите. Все пак 2025 г. наистина изглежда като известно прекъсване на тенденцията, предвид че разходите растат с 10,9% на годишна основа, а приходите със 17,3%. В предходните години ръстът при харчовете е много по-бърз, с изключение на 2021 г., когато и приходите, и разходите, се увеличават с малко под 20%.
Трудно е да се определи със сигурност на какво точно се дължи стабилизирането в дела на собствените приходи, тъй като трябва да се проследят отделните фискални динамики във всяка една от 265-те общини. Макар че финансовата самостоятелност расте в цели 114 общини, което намеква за по-повсеместен процес, голяма част от плавния ръст в дела на собствените приходи може да се обясни с най-големите местни икономики. Например в Бургас същият този дял е нараснал с 3,1 пункта, във Варна с 2, а в столицата с 1,5 – доста над подобрението от 0,3 пункта средно за страната.
Едно възможно обяснение за по-бързия ръст в собствените приходи може да е повишаването на местните данъци. Както коментирахме наскоро, местната данъчна тежест у нас расте устойчиво през последните години, като най-голямото увеличение е именно през 2025 г. Ако обаче разгледаме по-подробно данните за отделните общини виждаме, че това едва ли е обяснението. Да, съществува известна връзка между дела на собствените приходи на общините и данъчната тежест1 в тях – за 2025 г. корелацията между двата показателя е около 30%. Ако обаче разгледаме само измененията в двата показателя за 2025 г., то корелацията между тях е на практика нулева. Тоест, по-високите собствени приходи в дадени общини биха могли да се обяснят частично с по-високи местни данъци, но общините, в които делът на собствените приходи расте през 2025 г. не са тези, които вдигат данъци тогава.
Естествено, собствените приходи на общините могат да растат и без да се повишават данъците – например чрез по-добра събираемост или чрез по-активен имотен пазар. Такъв случай е Столична община, където данъчните ставки през 2025 г. остават непроменени, но данъчните приходи растат с 19%. Освен това, общините имат и неданъчни приходи, които номинално са съизмерими с данъчните, а понякога и по-високи. Такъв пример е община Бургас, в която през 2025 г. влизат около 34 млн. евро от данъци и над 50 млн. евро от други приходоизточници. Тук роля играят най-вече пера като такса битови отпадъци, общинските услуги и отдаване под наем на общинска собственост. Нещо повече, ръстът на неданъчните приходи в Бургас през 2025 г. е цели 31%, спрямо 16% при данъчните, т.е. първите са водещи за значителното увеличение в дела на собствените приходи.
Всички тези примери показват колко ограничена е местната власт в решенията си за генерирането на собствени приходи на общините. С годините делът на собствените приходи устойчиво спада въпреки, че размерите на местните данъци почти във всички общини са увеличени през последното десетилетие. Този отговор обаче е видимо неефективен, предвид че ключовите местни данъци стъпват на изначално статични основи. При това положение зависимостта на общините от централната власт и еврофондовете расте, а способността им да адресират конкретно своите нужди пада. Впрочем, към момента правителството е дало заявка за решаване на този проблем чрез актуализация на данъчните оценки на имотите, което би увеличило значително приходите от имотния данък. Остава да видим дали това в действителност ще се случи и в какъв точно вид, както и дали ще се мисли за по-смели реформи като например споделянето на подоходния данък с общините.
