Настоящата публикация прави обзор на някои от основните проблеми на регионалното развитие в България, идентифицирани от Института за пазарна икономика (ИПИ) вследствие на дългогодишна работа по темата.
Настоящата публикация прави обзор на някои от основните проблеми на регионалното развитие в България, идентифицирани от Института за пазарна икономика (ИПИ) вследствие на дългогодишна работа по темата.
Препоръките на ИПИ за тяхното решаване се базират на:
Възприемането на препоръките, изложени в настоящата публикация, ще спомогне за:
Преотстъпването на една пета от постъпленията от данък общ доход би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. или с 30,4%.
Споделяне на данък общ доход с общините
| пълен текст на изследването |
Изминалото десетилетие се характеризира с отказа на българските правителства да осъществят стратегическия си ангажимент към гражданите за фискална децентрализация. Последните значителни стъпки в посока повишаване на финансовата самостоятелност на българските общини бяха направени в далечната вече 2007 г., когато общинските съвети получиха право да определят размера на местните данъци и такси в предварително зададени граници. Последвалият период показа, че тази стъпка е била недостатъчна и не е довела до съществена промяна в структурата на общинските бюджети:
Решението: фискална децентрализация
Фискалната децентрализация почива на два основни принципа - „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Първото понятие се свързва с правото и реалната способност на местните власти да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност, а второто – със схващането, че проблемите се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.
Реална промяна по отношение на финансовата самостоятелност на българските общини е възможна единствено чрез преструктуриране на съществуващата данъчната система. В експертните среди е налице известен консенсус, че добра първа стъпка в посока фискална децентрализация би било споделянето на една пета от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) с общините. При заложени в бюджет 2018 г. приходи от данъка върху доходите на физическите лица в рамките на 3,372 млн. лв., преотстъпването на такава част от постъпленията би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. или с 30,4%.
| таблица с ефекта върху българските общини |
Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:
Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.
Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:
| пълен текст на изследването |
За повече информация и интервюта:
Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ
02/952 62 66 | ganev@ime.bg
Явор Алексиев, старши икономист в ИПИ
02/952 62 66 | yavor@ime.bg
Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове?
Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговори новото изследване на Института за пазарна икономика. To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове. В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.
В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.
От гледна точна на демографията, картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението, чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.
Оценката на потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините отговори на очакванията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г. са по-слабо развити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях.
Що се отнася до процеса на сближаване, в някои икономически центрове наистина се наблюдава сближаване на нивото на икономическо развитие, т.е. стопяване на разликите между периферията и ядрото. За това съдим по изменението в стандартното отклонение на произведената продукция на глава от населението и коефициента на безработица. В повечето центрове има относително равно разпределение на периферните общини между такива, които настигат ядрата на своите центрове и такива, които изостават. С други думи, в много центрове, особено по-големите, се оформят два „кръга“ на периферия – един, чиито темп на икономическо развитие изпреварва този на ядрото и съответно се приближава постепенно към него, и друг, който изостава.
Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните позволяват анализ на равнищата на доходите, средните доходи в периферните общини постепенно се доближават до тези в ядрата им. Това е още едно потвърждение на тезата, че бидейки част от силен икономически център е шанс за по-слабите икономически общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с относително добри доходи.
Пълният текст на изследването е достъпен ТУК.
За повече информация за изследването:
Адриан Николов - nikolov@ime.bg
През 2017 г. трудовият пазар у нас продължи експанзията си, като обсъжданото през последните години подобрение е все по-ясно видимо и на регионално ниво.
През 2017 г. трудовият пазар у нас продължи експанзията си, като обсъжданото през последните години подобрение е все по-ясно видимо и на регионално ниво. Според последните годишни данни на Агенция по заетостта (АЗ), в страната вече има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5% (в тъмно синьо на картата), както и 80 общини, в които той е между 5 и 10% (в светло синьо). През 2013 г., в разгара на кризата на трудовите пазари, броят на тези общини е бил съответно 3 и 43. Компактни групи от общини с ниска безработица в Северна България се забелязват около Варна, както и в района на Троян, Габрово и Велико Търново, а на юг – около столицата, Пловдив и Пазарджик, Бургас, Стара Загора и Казанлък.
Коефициент на безработица в българските общини (2017 спрямо 2013 г.)
Виж интерактивна карта тук.
Източник: АЗ, изчисления на ИПИ
Данните по общини
Спрямо 2016 г. безработицата се увеличава в едва 4 общини – Брезово (+6 процентни пункта), Бобов дол (+2,8 пр. п.), Лесичово (+0,8 пр. п.) и Трявна (+0,2 пр. п.). Въпреки цялостното подобрение, в страната продължават да правят впечатление компактни клъстери от общини с високи нива на безработица (над 25%). Огромната част от Северозападна България продължава да свети в червено, а същото важи и за смесените райони, както и повечето крайдунавски общини. В повечето случаи общините с висока безработица са или прекалено отдалечени от водещите икономически центрове и традиционните потоци на ежедневна трудова миграция, или се характеризират с ниско ниво на образование и квалификация на работната сила. Тази комбинация от неблагоприятни фактори не предполага скорошно решение на проблемите им, дори напротив – пренебрежимо слабият ефект на общия икономически растеж върху местните трудови пазари говори за трайна изолация от протичащите на национално ниво процеси.
От данните на АЗ се вижда още, че:
Структурни проблеми
Сред безспорно положителните данни на АЗ продължават да се виждат и някои дълготрайно негативни тенденции. Първичният пазар в редица области на страната продължава да изпитва трудности в създаването на такъв брой работни места, който да доведе до по-бърз и осезаем спад на безработицата.
Източник: АЗ
В допълнение, данните на АЗ за профила на безработните лица през 2017 г. показва, че:
На фона на тези показатели, оценките, че предлаганият в икономиката труд не отговаря на нуждите на работодателите, не изглеждат изненадващи. В отговор на този проблем през последните няколко месеца правителството предприе промени в посока облекчаване на наемането на чуждестранни работници – важна стъпка в подкрепа на продължаващата експанзия на трудовия пазар. Проблемите с характера и качеството на провежданите активни политики на пазара на труда обаче остава, като и през 2018 г. държавата заложи на субсидирана заетост, а не на преквалификацията и обучението на безработните. В допълнение, ефектът от рекордното покачване на минималното заплащане върху най-бедните региони тепърва ще бъде оценяван, а дебатът за механизма, по който да се определя то, изглежда замря.
Годишните данни на НСИ за развитието на пазара на труда през 2017 г. потвърждават предварителните оценки за продължаващо подобрение в големи части от страната.
Годишните данни на НСИ за развитието на пазара на труда през 2017 г. потвърждават предварителните оценки[1] за продължаващо подобрение в големи части от страната. Наред с рекордния коефициент на заетост от 66,9% на национално ниво, за пръв път в страната няма област със средногодишен коефициент на заетост на населението на възраст 15-64 години под 55%.
През 2017 г. разликата между столицата и областта с най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст е 19 процентни пункта при нива от 24 процентни пункта през 2008 и 2009 г. Подобни тенденции се наблюдават не само по отношение на заетостта, но и по отношение на безработицата и икономическата активност. Това свиване на регионалните различия при показателите за пазара на труда е очаквано, тъй като рекордно високата заетост и почти отсъстващата безработица в столицата предполагат по-бавната промяна на стойностите на тези показатели в настоящия и следващи периоди. В същото време икономическият подем се разпростира извън столицата и най-големите градове към по-малките икономически центрове в страната заради все още по-ниските цени на труда, земята, офис площите и други фактори.
Спад има и по отношение на стандартното отклонение в коефициентите на заетост в отделните области - от 5,5 процентни пункта (2016 г.) на 5,1 процентни пункта (2017 г.), което е най-добрият резултат в условията на растяща икономика за периода от 2005 г. насам. По-ниски стойности на стандартното отклонение се наблюдават единствено в тежките за пазара на труда 2011-2014 г. Отново, тези данни говорят за по-балансирано развитие на трудовите пазари през 2017 г. в сравнение с това в предходни периоди.
Въпреки тези положителни новини, обаче, някои от най-трайно наложените регионални дисбаланси са все още ясно видими. Увеличението на броя на заетите през 2017 спрямо 2016 г. е концентрирано предимно в южната част на страната, като за всеки 4 работни места там е разкривано само едно на север от Стара планина. Най-голям абсолютен ръст на броя на заетите се наблюдава в област Пловдив (33 хил. души), следвана от област Стара Загора и столицата (по 16 хил. души), а най-голям спад – в областите Хасково (-2 хил. души), Габрово (-1,5 хил. души) и Видин (-1,4 хил. души). Коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години се увеличава в почти всички области на страната с изключение на Габрово и Видин, където е отбелязан минимален спад, а без промяна особена остава показателят за Варна, Сливен и Хасково.
Въпреки относително по-добрата 2017 г., е очевидно, че пазарът на труда в някои региони на страната продължава да изпитва проблеми. Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Разград и Сливен са не само областите с по принцип най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст, но и са сред малкото, които все още не са достигнали предкризисните нива на този показател. Към тази група можем да добавим и Силистра с уговорката, че регистрираната през 2017 г. заетост от 57%, макар сред най-ниските в страната, е всъщност рекордна за областта.
Приложената интерактивна карта дава възможност за проследяване на тези процеси в годините от 2008 г. насам. Вижда се, че макар вече в страната да няма области, които да „светят в червено” (т.е. да регистрират коефициент на заетост на населението в трудоспособна възраст под 55%), общата картина на „наситен юг” и „блед север” продължава да е валидна. Данните за първото и второто тримесечие на 2018 г. ще покажат до каква степен икономиката в по-бедните области на страната е успяла да понесе рекордното увеличение на минималното заплащане от началото на 2018 г.
Коефициент на заетост на населението на 15-64 г. (2008-2017), %
Източник: НСИ
Перспектива за 2018 г.
Не е изненадващо, че с приближаване на средните стойности за ЕС по отношение на икономическата активност и заетостта на населението в работоспособна възраст, българският пазар на труда започва да изпитва някои добре познати в другите европейски страни проблеми като увеличаващия се недостиг на труд. Приетите през последните месеци стъпки в посока облекчаването на вноса на чуждестранни работници са важна, но недостатъчна стъпка за облекчаването на този недостиг.
През 2018 г. можем да очакваме още по-силен сблъсък между негативните демографски процеси, проблемите с квалификацията на безработните (а и на част от работещите) и нуждите на трудовия пазар. Настоящият период е рядък шанс за българското правителство да преосмисли характера на активните политики на пазара на труда. В условията на рекордна заетост и недостиг на работна ръка мерките за директно създаване на субсидирана заетост са не само лишени от теоретична обосновка, но могат да се разглеждат като вреден инструмент, който възпира дългосрочната интеграция на лицата, участващи в тези мерки, в реалния сектор. Последното е жизнено важна предпоставка за придобиването на практически ценени от бизнеса умения и изграждането на „квалификационен буфер” срещу бъдещи сътресения на трудовия пазар.
Инертно определяни като „важни”, но все още необлечени в конкретика концепции като „дуално образование”, „учене през целия живот” и „продължаваща квалификация” трябва да бъдат поставени в центъра на публичния дебат и политики, ако не искаме в един момент бюрата по труда пак да се окажат пълни, а политиците – изненадани.
Усилия трябва да се насочат и към облекчаване и усъвършенстване на трудовото законодателство, което да насърчи гъвкавите форми на заетост, включително работата на непълен работен ден.
Това са все теми, които ИПИ ще следи отблизо през тази година.
А и нека си го кажем: 32 години по-късно – дали не е време за нов Кодекс на труда?
[1] В същото време притесненията за качеството на данните от 2016 г., които се използват като отправна точка за всички тези сравнения остават. Припомняме, че според данните на НСИ 2016 г. е била на практика „нулева” за трудовия пазар, поне що се касае до заетостта на населението. Тогава през второто полугодие беше регистриран неочакван и трудно обясним спад на заетостта в редица области на страната, който от своя страна доведе до „рекордни повишения” през втората половина на 2017 г.
Английската версия на „Регионални профили: показатели за развитие 2017” беше представена на 13 март 2018 г.
Английската версия на „Регионални профили: показатели за развитие 2017” беше представена на 13 март 2018 г. на специално организирана кръгла маса, посетена от представители на чужди посолства и консулства, чуждестранни браншови организации, както и представители на международни организации и гости.
свалете пълното издание | разгледайте областните профили | свалете презентация [1] [2]
Презентацията беше фокусирана върху следните теми:
ИПИ също така представи водещите икономически центрове в страната – пилотно изследване, представено само преди няколко седмици. Изследването е следствие от желанието на екипа на ИПИ да начертае икономическа карта на страната, базирана изцяло на естествени икономически процеси. Анализът очертава най-силните ядра на българската икономика и техните периферии.
Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни.
Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност [1] (СПС).
Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.
Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.
Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)
Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.
Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:
Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове
Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)
В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:
В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално - от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.
Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.
[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.
Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 (Английско издание) 28.02.2023
ИПИ представи английското издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 г.
Туризмът и градският живот в София забравиха за пандемията и вече отчитат рекорди 27.01.2023
Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната...
Възстановяването през 2021 г. пренареди класацията на областните икономики 27.01.2023
Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда...
Икономически разрез на всекидневната трудова миграция 13.12.2022
НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на...
