Новини

Общините в Бургаска област претърпяха най-тежкия удар в страната в резултат на пандемията от Ковид-19 и ограничителните мерки за нейното ограничаване. Изчезването на голяма част от туристите успя да „изтрие“ години от икономически растеж на черноморските общини, а местните пазари на труда претърпяха значително свиване на заетостта, особено в Несебър и Созопол. Слабото представяне на местната система на училищно образование не чертае розово бъдеще за структурата и квалификацията на работната сила, но положителната миграция дава поводи за умерен оптимизъм.

• Ударът на кризата

Общинските  икономики на Бургаска област бяха сред най-тежко засегнатите от кризата и ограничителните мерки през 2020 г. Докато индустриалните центрове се възстановиха относително бързо след отпадането на ограниченията и възстановяването на международната търговия, то туристическите градове - а областта концентрира повече от половината летен морски туризъм в България - пострадаха от силното свиване на потока чуждестранни туристи. Кризата с Ковид-19 доведе до най-рязкото свиване на туристическия поток в областта, като през летните месеци броят на посетителите намалява от 500-600 хиляди души месечно до под 300 хиляди. Спадът при чужденците е особено чувствителен, като едва 1/5 от обичайния брой чуждестранни туристи са посетили областта през кризисната година.

Най-голямата общинска икономика е тази на областния център Бургас, с 1,46 милиарда лева добавена стойност по факторни разходи през 2020 г., сравнително голяма е стопанската активност и в Несебър (184 милиона лева), Карнобат (157 милиона лева) и Поморие (92 милиона лева). Водещите икономики в региона обаче претърпяват значителни щети в хода на кризисната година, като добавената стойност в областния център се свива с 31% в сравнение с 2019 г. Най-видим е спадът в Несебър, където отливът на туристи води до свиване на добавената стойност с 56% спрямо достигнатите през 2019 г. 417 милиона лева. По-чувствителни спадове се наблюдават и при зависимите от дейността на хотели и ресторанти Созопол (-20%), Приморско (-20%), Царево (-18%) и Поморие (-17%). Докато преди кризата водеща по добавена стойност на човек от населението е била община Несебър с почти 15 хиляди лева на човек, то през 2020 г. вече първото място областта заема Бургас със 7,1 хиляди лева, а второто – Карнобат с 6,8 хиляди лева на човек.

Ефектът на кризата върху областната икономика на Бургас е видим и в брутния вътрешен продукт на човек от населението за областта като цяло – през 2020 г. той е намалял с цели 17% в сравнение с 2019 г. Тази силна негативна динамика успява да „изтрие“ значителна част от дългосрочното развитие на областта, като спрямо 2000 г. тя е единствената област с ръст под 200%; за сравнение, БВП на човек на столицата нараства с почти 600%, на Пловдив – с над 400%.

• Съсредоточени инвестиции

Подобно на общата икономическа активност, инвестициите са съсредоточени почти изключително в областния център. Това е особено видимо в разпределението на преките чуждестранни инвестиции, като 89% от общата им стойност с натрупване към края на 2020 г. – 2,1 от 2,38 милиарда евро -  са в община Бургас. Повечето от останалите чужди инвестиции в областта са в Созопол (77 милиона евро), Несебър (108 милиона евро) и Карнобат (37 милиона евро). С най-голяма тежест сред чуждестранните инвеститори в Бургас е рафинерията на „Лукойл“, а през последните години както към областния център, така и към Карнобат се насочват значителни инвестиции в автомобилния сектор. В относително изражение лидер отново е община Бургас с 10,2 хиляди евро на човек от населението, което я поставя в челната десетка в страната като цяло, не много след Столична община, където стойността на ПЧИ достига 10,6 хиляди евро на човек към края на 2020 г. Сравнително високи са чуждите инвестиции и в Созопол (5,7 хиляди евро/човек) и Несебър (3,7 хиляди евро/човек).

Сходно, но с още по-голяма концентрация е и разпределението на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, като в хода на пандемичната 2020 г. за машини, земя и сгради в областния център Бургас са били похарчени 566 милиона лева, в Несебър – 96 милиона лева, като в останалите общини обемът на инвестициите в ДМА е под 50 милиона лева. Задържането на инвестиционните разходи на фирмите през 2020 г. отразява най-вече очакванията за по-слаба активност през туристическия сезон и забавянето на строителството в региона.

Общините по Южното Черноморие са сред лидерите по употреба на средства от европейските фондове, като от началото на използването на европейски средства до средата на 2021 г. в Приморско стойността им достига 5,3 хиляди лева на човек от населението, в Созопол – 5,2 хиляди лева/човек, Малко Търново – 4,5 хиляди лева/човек. Основна причина за това са големите проекти за изграждане на пречиствателни станции и водни цикли още в първия програмен период (2007-2013 г).

• Сривът на пазара на труда

Икономическите проблеми на 2020 г. неизбежно се отразяват и на пазара на труда в бургаските общини. Тъй като липсват данни за пълната заетост на общинско ниво, ползваме дела на наетите по трудово и служебно правоотношение от цялото население на 15 и повече години. Най-големият спад през 2020 г. спрямо предходната година се наблюдава в община Несебър, където делът на наетите в населението над 15-годишна възраст намалява с цели 28 процентни пункта. Значително влошаване в този показател има и в Созопол (-6,5 пункта) и Приморско (-9,8 пункта), където работодателите не са наели значителна част от сезонната си работна ръка. Положителна тенденция през 2020 г. се наблюдава единствено в Руен и Айтос, чиито местни икономики зависят най-малко от туристическия бранш, а спадът в дела на наетите в областния център е с 1,7 процентни пункта.

Въпреки рязкото влошаване обаче Несебър и през 2020 г. остава най-активният местен пазар на труда, като делът на наетите е 42%, на фона на 39% в самата община Бургас и едва 16% в Айтос, която се справя най-слабо в този индикатор. Общини в Бургаска област остават и с относително ниски равнища на безработица, като към края на 2021 според данните на Агенция по заетостта в областния център безработицата е била 2,6%, в Несебър – 5,1%. Изключение правят общините Средец (11% безработица) и Малко Търново (8%), чиито проблеми на пазара на труда са резултат от тенденции и фактори, развили се далеч преди събитията от 2020 г.

• Недостигът в училище

На фона на неособено добрите постижения на местния пазар на труда и забавянето на локалната икономика, образованието в Бургас също не дава много поводи за оптимизъм. Силно притеснителен е високият дял на напусналите началното и основното образование в по-малките общини, които надхвърлят 5% от всички ученици в Поморие, Малко Търново, Камено, Средец и Сунгурларе; това са младежи, които в бъдеще ще срещат особени затруднения в интегрирането на работната сила, тъй като осигуряването на заетост за хора с начално и по-ниско образование става все по-трудно и по-трудно.

Значителни разлики се наблюдават и в постиженията на учениците в областта в различните външни оценявания и зрелостни изпити. Докато община Бургас отчита едни от най-високите резултати на външното оценяване след седми клас както по математика (средно 47/100 точки), така и по български език (63/100), то околните общини се справят значително по-слабо, особено що се отнася до математиката. Сходни са и резултатите на зрелостните изпити – учениците в община Бургас  постигат средно Добър (4,41) по БЕЛ, което е значително над средното за страната равнище, но останалите са в диапазона между 3-3,50. Сериозният проблем с висок дял на ранно отпадане от училище, съчетан със слабите постижения на завършващите създава риск от сериозен недостиг на подготвена работна ръка в близко бъдеще.

• Положителната миграция

Годината на пандемия доведе до значителни (и разнопосочни) промени в демографските тенденции и общините в Бургаска област не правят изключение. За разлика от почти всички останали части на страната, през последните пет години повечето общини в Бургас привличат население, но положителните миграционни процеси се засилват през 2020 г. Изключение прави обаче областният център, където механичният прираст става отрицателен с -0,9‰; това обаче е характерно за повечето големи градове, в това число София, Пловдив и Варна. За сметка на това, само в рамките на годината населението на Камено нараства с 13‰, а на Созопол – със 7,7‰.

На фона на положителната нетна миграция обаче при всички бургаски общини се наблюдават подчертано негативни естествени процеси, като няма нито една, в която раждаемостта да надхвърля смъртността, в седем от тях отрицателният естествен прираст надхвърля -10‰, а в областния център достига -5,1‰. По тази причина не е изненада и обстоятелството, че във всички бургаски общини се наблюдават значителни процеси на застаряване. Въпреки това, притокът на население от други части на страната и дори от чужбина може да създаде възможности за развитие на местната икономика.

 Автор: Адриан Николов