Новини

На тазгодишния зрелостен изпит по Български език и литература (БЕЛ) отново най-високи са средните резултати в столицата и област Смолян – единствените над „Много добър 4,50“.

Средните резултати по училища, общини (писахме за тях) и области не са толкова показателни, тъй като изпитите не могат да се сравняват през годините. Прагът от тройката обаче показва колко ученици не могат да минат абсолютния минимум на знания и базова грамотност. През 2026 г. той е средно 11% в страната. Областите с най-висока средна оценка – Смолян и столицата – са и с най-нисък дял на учениците със „Слаб 2“ – по 5%. В другия край на тази класация обаче са притеснителните резултати. В цели четири области делът на оценките „Слаб 2“ е 19-20% – Шумен, Разград, Пазарджик и Хасково. Това означава, че всеки пети ученик в тези области е с двойка по български език и литература. Тези данни показват и сериозно влошаване спрямо миналата година, когато толкова много слаби оценки има само в Шумен и Разград, при същия среден дял за страната.

• Относителен дял на оценките "Слаб 2"по ДЗИ, БЕЛ 2026 г.,%

Проблемът е, че българската образователна система не създава достатъчно стимули за повишаване на качеството на средното образование и на грамотността на учениците. Финансирането и управлението на училищата са слабо обвързани с реалните образователни резултати, а при трайно слабите училища липсват механизми за ранна намеса и подобрение. В резултат системата често възпроизвежда натрупаните дефицити вместо да ги преодолява, което личи както от високия дял на функционално неграмотните ученици (в PISA – над половината), така и от големите различия в резултатите между училищата.

Необходими са няколко ясни промени:

1. Механизъм за ранна намеса при трайно слабите училища. Изследване на ИПИ показа, че много училища (над 100) са слаби в продължение на години, а разговорите с директори разкриват, че проблемът често е елементарна неграмотност, а не трудността на матурите. Днес системата не предлага механизъм за наваксване на тези пропуски и в редица случаи учители по БЕЛ в 12. клас на добра воля и буквално учат зрелостници да четат и пишат. При трайно ниски резултати в едно училище трябва да има задължителен план за подобрение, външна подкрепа, възможност за командироване на силни учители и директори, а при липса на напредък – смяна на ръководството или преструктуриране и закриване на училището.
2. Финансиране според добавената стойност. Училищата трябва да бъдат стимулирани не само за броя ученици, а за реалния им напредък. Моделът на добавената стойност отчита откъде тръгват учениците и колко ги развива училището, което позволява именно училищата с най-слаби ученици да бъдат възнаграждавани, когато постигат значимо подобрение в грамотността и резултатите. Това създава силен стимул за качество, а не за формално изпълнение на изискванията.
3. По-добро съответствие между професионалното образование и пазара на труда. Все още има голяма концентрация на ученици с ниски резултати в професионалното образование, което през последните десетилетия загуби значителна част от престижа си. Необходим е по-широк обхват на образованието чрез работа (дуалното обучение), качествено професионално ориентиране и по-гъвкаво отраслово обучение, така че професионалните гимназии да подготвят учениците за реално търсените професии и да повишават мотивацията им за учене. Индексът на ИПИ за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката и през 2026 г. показва, че съответствието между професионалното образование и нуждите на икономиката остава ниско и изисква целенасочени реформи.

Високият дял на слабите оценки, още повече в няколко региона, прави предприемането на тези мерки неотложно. Това не е временен проблем, а симптом на трайно натрупвани дефицити, които системата не успява да преодолее. Докато част от училищата постигат отлични резултати, други години наред остават без реална промяна, а учениците завършват средно образование без базови умения за четене, писане и разбиране на текст. България има нужда от образование, което не просто дипломира, а гарантира, че всеки ученик достига минималното ниво на знания и умения, необходимо за пълноценно участие в обществото и икономиката.

Осемдесет и едно джуджета: Когато населението изчезва, а администрацията остава

• Лора Филева
• ДНЕВНИК, 17 юни 2026 г.

План-приемът за средното образование през 2026/2027 г. показва, че 63% от местата са за професионално образование. Ключов фактор за връзката между средното професионално образование и пазара на труда е включването на обучение чрез работа – т.нар. дуално образование. В дуалната форма на образование учениците от 11. и 12. клас провеждат практики в реална работна среда в компаниите, с които училището е сключило договор.  

Вече има данни за план-приема в средното образование за следващата учебна година. Приемът в професионалното образование ще се осъществява по нов списък на професиите. Той като цяло не променя структурата на професионалното образование (коментар тук). Продължава увеличаването на местата за професии, свързани с ИТ сектора, раздут остава приемът в селскостопански и ресторантьорски професии, а най-необходимите за икономиката – тези, насочени към преработващата промишленост – отново са малко. Несъответствието се вижда ясно в разработвания от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката (скоро предстои и изданието за 2026 година).  

Все пак е интересно да се проследи какви професии ще се изучават в следващите години.

Най-много и най-малко

Местата в професионалното образование през учебната 2026/2027 г. са близо 37 хиляди (63% от всички) и обхващат близо 150 професии.

Най-много ученици ще учат за готвачи, автотехници и ресторантьори. В топ 10 на професиите с най-много места са и няколко ИТ професии, няколко икономически, както и такива в строителството и в електрообзавеждането – всички с по над 800 места.

По близо сто професии пък приемът е сравнително ограничен – под 200 места.

Нито едно място пък не е открито по 46 професии като Помощник-учител, Парамедик, Преработка на плодове и зеленчуци, Преводач от и на български жестов език, Здравен асистент, Топлоенергетика.

Като цяло, освен липсите в индустрията, много малко са и местата за професии, свързани с образованието (0,8%) и здравеопазването (2%), въпреки недостига и търсенето на кадри в тези сектори (коментар тук).

Най-разпространени и най-редки

Единствената професия, която се предлага във всички 28 области е Автомобилна техника и мехатроника. В 27 области пък ще се приемат ученици за  Готварство (без в Силистра) и Ресторантьорство и кетъринг (без в Перник).

Цели 32 от професиите се предлагат само в една област. Обикновено те са съсредоточени в райони със специфична икономическа дейност – например Корабостроителство и кораборемонт във Варна, Управление на радиоактивни отпадъци във Враца, Дигитален дизайн на текстил в Сливен, Геология и геофизика в Смолян, Обувно производство в Пазарджик, Корабоводене – вътрешен воден транспорт в Русе.

Част от професиите, които се предлагат само в една област |Източник: ИПИ по данни на РУО

В крайна сметка план-приемът за 2026/2027 г. отново показва познатата структура на придобиването на средно професионално образование в страната. Макар новият списък на професиите да въвежда известни промени, той не пренарежда съществено приоритетите – продължава концентрацията в популярни, но често свръхпредлагани направления като ИТ, ресторантьорство и селско стопанство, докато ключови за индустрията, здравеопазването и образованието професии остават недостатъчно застъпени. Така системата по-скоро възпроизвежда съществуващите дисбаланси, вместо целенасочено да ги коригира.

Доверието в институциите в България остава ниско, особено към централната власт. Данните от Евробарометър показват, че доверието в правителството е около 27%, а в парламента – около 21%. В същото време местната власт се ползва с по-висока подкрепа – около 35–36% доверие.

Тази разлика не е специфична само за България. Сравнителни анализи на ОИСР и на Géopolitique показват устойчив модел – местните и регионалните институции се радват на по-високо доверие от националните, като разликата често достига 10–15 процентни пункта.

Причините са сравнително ясни. Местната власт е по-близо до ежедневието на хората, решенията ѝ са по-видими, а ефектите – се усещат по-пряко. Това създава по-силна връзка между гражданите и институциите. В същото време централната власт в България се характеризира с хронично ниско доверие.

От данните от World Justice Project за ЕС се вижда, че именно България е страната с най-голяма разлика между доверието в централната (29%) и местната власт (56%) – цели 27 процентни пункта или над двойно по-висока от средната за ЕС (11 пр. пункта).

Тази разлика има значение. Доверието не е просто нагласа, а условие за по-добро управление. Когато хората имат доверие, те по-лесно приемат решенията и участват в обществения живот. В този смисъл местното управление има естествено предимство.

Въпреки това финансовите ресурси остават концентрирани на централно ниво. Общините в България разполагат с ограничени собствени приходи (едва 25% от разходите им през 2024 г.) и в голяма степен зависят от трансфери от държавния бюджет. Това означава, че институциите с по-високо доверие нямат необходимите средства да действат самостоятелно и навреме.

Така се получава разминаване между доверие и възможности. Гражданите очакват решения от местната власт, но тя не разполага с ресурс. В същото време ключови финансови решения се взимат на ниво, към което доверието е значително по-ниско (повече – в „Провинцията не е проблем на столицата — тя е проблем на политиката“).

Една от възможностите за корекция на това разминаване е част от данъците да остава на местно ниво. Решението е в  преотстъпване на една пета от подоходния данък към общините. То не променя данъчната тежест, а начина, по който се разпределят вече събраните средства.

ИПИ изчисли какъв допълнителен ресурс би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния данък, или 2% от доходите на жителите си – виж таблицата в „Няма „малка“ или „голяма“ община – всяка община печели свобода и пари с идеята за 2%“.

Ефектът е за всички общини, независимо от размера им. Дори в най-малките български общини допълнителните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се използват за конкретни местни приоритети – според нуждите на хората, които са ги генерирали и решенията на местната власт.

Подобна промяна би дала на местната власт повече предвидим ресурс и по-голяма самостоятелност. Това означава по-бързи решения и по-ясна отговорност. В крайна сметка – по-добро съответствие между очакванията на хората и възможностите на институциите, на които те имат най-голямо доверие.

• Варна

Варна се развива стабилно в икономическо отношение, като доходите и икономическата активност остават над средните за страната, а бедността е сравнително ниска. Областта се откроява с най-високата заетост в страната, високо равнище на инвестиции и добре развита инфраструктура, както и със стабилна финансова самостоятелност. Наред с това Варна запазва сравнително благоприятна демографска картина и силни позиции в образованието, с добро представяне на учениците и голям брой студенти. Сред по-слабите страни на областта се открояват по-ниският дял на здравноосигурените, бавното правораздаване и по-смесените резултати в културната сфера. Туризмът остава сред най-силно развитите сектори.

Към 2024 г. Варна е третата по икономическо развитие област в страната - БВП на човек от населението надхвърля 15 хиляди евро, като по-добре се представят единствено столицата и Стара Загора. Размерът на областната икономика също е голям - 6,62 млрд. евро, което я поставя отново на трето място след тези на Пловдив и София и я прави най-голямата икономика на Северна България. За разлика от много по-зависимата от изменчивия туристически отрасъл област Бургас, Варна има една от най-силно диверсифицираните регионални икономики в страната - силни услуги в областния център, в това число все повече високи технологии през последните години, преработваща промишленост в малките общини, търговия и транспорт, туризъм, строителство. Това позволява на варненската икономика да запазва добрата си форма, въпреки сериозните предизвикателства от последните няколко години - резкия спад на туризма в пандемията, последван от спада на търсенето на индустриални стоки и скъпите суровини.

През последните години в областта се наблюдава леко отсъпление на инвестициите, особено в сравнение с водещите региони на страната, като разходите за придобиване на материални активи са малко над 1/3 от тези на София и около 3/5 от тези на Пловдив. Това поставя под съмнение средносрочния темп на растеж на Варна и създава условия за догонване от страна на области с близки нива на равнище, например София (област) и Габрово. Интересно е да отбележим, че областта е и сред тези, които се представят най-слабо в страната в употребата на средства от европейските фондове, като до началото на 2025 г. размерът им достига 1,2 хил. евро на човек от населението, в сравнение с 2,5 хил. евро средно за страната. За сметка на това Варна е сред лидерите при чуждестранните инвестиции, като размерът им с натрупване от началото на десетилетието е нараснал с над ¼.

Според данните на НСИ Варна има най-високата заетост в страната - над 86% за населението на 20-64 годишна възраст - много силен резултат в сравнение дори и с най-силните местни пазари на труда в Западна Европа. Рекордно високата заетост е съчетана с ниска безработица (3,3% по Агенция по заетостта) и едни от най-високите заплати в страната - над 1250 евро месечно към края на 2025 година. Силното представяне на местния пазар на труда е очаквано, предвид добрата образователна структура на населението, с 44% висшисти сред населението на 25-64-год. Възраст - вторият най-висок дял след София.

Развитата местна икономика и пазар на труд очаквано превръщат Варна в привлекателна дестинация за миграция, като областта запазва положителен механичен прираст за повече от десетилетие. През последните години населението расте с 0,5-1% в резултат на миграционните процеси. Естественият прираст остава отрицателен, но е сред най-високите в страната, което от своя страна означава, че демографията също поставя Варна в добра конкурентна позиция спрямо останалите области.

• Бургас

Бургас се развива динамично в икономическо отношение, с бърз ръст на икономиката, доходите и инвестициите, като повечето от тези показатели остават над средните за страната. Въпреки това областта продължава да се сблъсква със сравнително високо ниво на бедност. Пазарът на труда остава в добро състояние, а финансовата самостоятелност на местната власт е стабилна, макар местните данъци да са най-високите в страната. Бургас запазва и сравнително добра демографска привлекателност, както и добри позиции в образованието, но среща затруднения в здравеопазването, заради недостига на лекари и в правораздаването, заради натоварените съдилища. Наред с това областта е сред водещите в туризма и се представя добре в културната сфера.

Икономическата история на Бургас през последните години е на рязък спад и бърз възход. Пандемията изтрива пет години растеж в рамките на един пропуснат летен сезон, но възстановяването на туристическите потоци води до бързо възстановяване. За 2024 г. БВП на човек в областта приближава 12 хил. евро, което я поставя на осмо място в страната, близо до Русе и Велико Търново. Областта има четвъртата най-голяма регионална икономика в страната с БВП от 4,6 млрд. евро. Основна причина за неравномерната икономическа динамика през последните години е големият дял на туризма - той формира 7% от добавената стойност дори в областния център, но до 50% в малките крайморски общини, което превръща всяко прекъсване или затруднение на международните пътувания в сериозна заплаха.

След няколко по-слаби години инвестиционната активност в Бургас се раздвижва, като областта се нарежда сред лидерите по разходи за дълготрайни активи. Заради голямата тежест на петролната рафинерия и туристическите имоти, областта се нарежда в топ 3 по преки чуждестранни инвестиции с натрупване в страната, веднага след столицата и София (област).

Пазарът на труд се възстановява бързо от последиците на кризата, но е далеч от представянето на съседна Варна. Заетостта е 77% - малко над средното за страната, безработицата - малко над 4%. Важно е да отбележим, че Бургас има най-сериозно изразеният сезонен цикъл на трудовия пазар, като в подготовката на летния сезон през април-май свободните работни места достига 30 на 1000 души от населението, а безработицата достига пик през зимата, почти двоен в сравнение с летните стойности. Същевременно заплатите остават под очакваните за степента на икономическо развитие - до малко над 1000 евро през повечето тримесечия на 2025 година.

През 2023-2024 г. Бургас има най-високата положителна миграция (2% годишно) след Кърджали сред 28-те области на страната, най-вече знак на бързото икономическо възстановяване и много нови работни места. Естественият прираст е относително благоприятен, а населението остава младо в сравнение с повечето региони. Сред сериозните ограничители на качеството на живот в региона обаче е здравната система, в която въпреки големия брой болници, достъпът до лекари е затруднен, а ключови показатели за резултатите като детската смъртност - подчертано негативни.

Автор: Адриан Николов

Днес всички основни данъци отиват в държавния бюджет. Данъкът върху дохода, който всеки изработва, поема по пътя към столицата, където парите са оставени на волята и усмотрението на политиците в правителството, според техните приоритети или партийни нужди. От волята на премиера и финансовия министър зависи каква част от тези средства да се върнат обратно към улицата, водопровода, детската градина или парка на града, в който данъкоплатецът създава стойност с труд и предприемачество, живее и отглежда децата си.  

Този модел създава зависимост, забавя развитието и размива отговорността между правителството и общините.

• Централизацията на общинския живот в България (графика)
• Предложението „2% за общините“ е ключът към промяната.

То е просто: една пета от подоходния данък (равняваща се на 2% от доходите) да остава автоматично там, където е създаден доходът, т.е. в общината. Без условия. Без чакане. Без корупция.

Независимо дали говорим за Аврен (690 хил. евро), Троян (2 192 хил. евро) или Гърмен (935 хил. евро), всяко населено място получава шанс за нов старт.

Четирите стълба на промяната:

• Край на опашките за финансиране – общините спират да бъдат на изчакване пред централната власт. Проектите – от ремонта на тротоара през патронажната грижа за самотните хора до модернизацията на болницата – се случват според местните нужди, а не според политическите симпатии в София.
• Ясна отговорност – когато парите остават в общината, кметът вече няма извинение. Отговорността е директна: всеки вижда как данъците работят за общността и може да настоява за резултати веднага.
• Инвестиция в успеха – общината най-накрая има стимул да помага на бизнеса и да привлича инвестиции. Колкото по-успешна е местната икономика, колкото повече добре платени работни места са създадени – толкова по-богата е общината. Просперитетът на хората и местния бизнес определят общинския бюджет.
• Сигурност за бъдещето – собствените приходи дават предвидимост. Това означава дългосрочно планиране за децата, за инфраструктурата, за социалните услуги и за качеството на живот, което не зависи от следващите избори на национално ниво.

Това не е нов данък. Това е връщане на решенията и ресурсите близо до хората.

Какво означава това на практика

ИПИ изчисли какъв допълнителен ресурс би получила всяка община при преотстъпването на 1/5 от подоходния данък, или 2% от доходите на жителите си (таблицата по-долу).

Ефектът е за всички общини, независимо от размера им. Дори в най-малките български общини допълнителните средства ще са десетки хиляди евро, които могат да се използват за конкретни местни приоритети – според нуждите на хората, които са ги генерирали и решенията на местната власт.

• Оценка на ефектите от преотстъпване на една пета от постъпленията от подоходния данък по общини, 2025 г., хиляди евро (таблица)