Новини

През 2024 г. София продължава да се откъсва все по-ясно в икономическото си развитие от останалите региони, като БВП на човек от населението достига 35,4 хил. евро. Заради големия дял на столичната икономика единствено Стара Загора надхвърля средното за страната равнище на БВП с 22,4 хил. евро на човек. Следват Варна и Враца с по 15,2 хил. евро на човек, а в първата петица влиза и Пловдив с 13,1 хил. евро.  В края на класацията има ново разместване: Сливен излиза на последно място с 6,7 хил. евро на човек, а под 8 хил. евро остават още Силистра, Хасково и Монтана. Разликите между тези области обаче са минимални, което прави бъдещи промени в подреждането напълно вероятни. Прави впечатление, че половината области се разполагат в границите между 9 и 12 хил. евро БВП на човек, което от своя страна означава, че в значителна част от страната няма големи разлики. Разпределението на добавената стойност потвърждава извода, че сред икономически силните области услугите заемат все по-голям дял, а там, където земеделието играе по-значима роля степента на развитие е ниска.

След преодоляването на комбинирания ефект от срива в туризма през 2020–2021 г. и енергийната криза през 2022–2023 г. темповете на растеж се нормализират. Въпреки това динамиката по области остава нееднородна: най-висок номинален ръст (без корекция за цените) през 2024 г. се отчита в Стара Загора (19% на годишна база), Пловдив (16%) и София (13%). Тревожен сигнал е, че в Сливен, Ловеч и Монтана номиналният БВП намалява, а в Габрово, София-област и Разград растежът е под или около средногодишната инфлация, което на практика означава спад в реално изражение. Тази разнопосочност усилва риска от продължаващо задълбочаване на различията в развитието и доходите между водещите и изоставащите региони.

Разликата в степента на развитие между столицата и най-слабо развитата област вече е почти 5,3 пъти, при 4,8 пъти година по-рано. Ако погледнем по-назад в миналото, през 2000 г. тази разлика е била малко под три пъти, което говори за ускоряване на процеса на икономическа дивергенция в средносрочен план. Същевременно стандартното отклонение в БВП на човек – мярка за размера на отстоянието между отделните наблюдавани региони според икономическото им развитие – е нараснала над 10 пъти в рамките на 25 години. Повече от половината от този ефект обаче се дължи на откъсването на столицата, което за пореден път подчертава особения ѝ икономически успех в контекста на останалите региони.

На сходен извод навежда и динамиката в икономическата тежест на областите в национален мащаб. През 2024 г. тя е силно концентрирана: София формира 44% от БВП на България (46 млрд. евро), Пловдив – 8% (8,3 млрд. евро), Варна и Стара Загора – по 6%, а Бургас – 4%. В същото време девет области, основно в Северна България, допринасят  под 1% от общия БВП. За сравнение, през 2000 г. делът на столицата е бил 26%, а области с под 1% липсват. Важно е да отбележим, че дяловете на вторичните ядра не се променят особено – Пловдив нараства от 7,4% на 8%, Варна остава без промяна на 6,3%, Стара Загора – от 5,3% на 6,2%. Нарастването на дела на столицата, с други думи, се случва за сметка на най-малките и слаборазвити региони икономики.

Разширяващата се пропаст между столицата и останалите региони е закономерна. Факторите, които я предопределят са повече от ясни – огромни неравенства в размера на инвестициите, в човешкия капитал, демографския потенциал, в качеството на инфраструктурата, в ефективността на работата на местната власт. Подобряването на коя да е от тези предпоставки за растеж в останалите области само по себе си няма да е  достатъчно за свиване на дистанцията. Със сигурност обаче насочени усилия с правилен фокус могат да преодолеят много от пречките и да подобрят потенциала за по-бърз растеж дори в най-изостаналите региони.

Повече на тема областно развитие можете да прочетете на страницата на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“, а за общинско развитие на Инициативата „265 истории за икономика“.

Днес е официалното откриване на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано-Кортина. Две десетилетия след последния медал за страната на зимни игри (сребро на Евгения Раданова в Торино през 2006 г.), България влиза в надпреварата с реални шансове за отличие. Подемът на зимните спортове в последните години, в т.ч. появата на изключителни млади състезатели в сноуборда, е безспорно обвързан и с развитието и утвърждаването на Банско като водеща туристическа и спортна дестинация.

Очакваният фокус върху игрите в предстоящите дни е чудесен повод да погледнем към развитието на водещия зимен курорт в България. През 2025 г. ИПИ изготви специален доклад „Икономически перспективи пред община Банско“, който описва развитието на Банско в последното десетилетие и ролята в националната икономика. Тук представяме някои от основните изводи и наблюдения в доклада, в т.ч. отчитайки нови данни от последните месеци:

• Настоящият етап на развитие на Банско започва с концесионирането на ски зоната. Към момента зоната и всички съпътстващи дейности допринасят за около половината от добавената стойност и работните места в местната икономика;
• Икономиката на община Банско отчита солиден ръст след пандемията. Той е почти изключително следствие в развитието на туризма и „индустрията на гостоприемството“. През 2024 г. приходите на местните предприятия са в размер на 274 млн. евро, а добавената стойност достига 85 млн. евро;
• Банско има значима роля за българската икономика като допълнително търсене, провокирано от туризма, както и най-висок принос в националната икономика по отношение на зимния туризъм. През силните зимни месеци общината концентрира близо 10% от всички пренощували лица в страната и 14% от реализираните нощувки.
• В края на 2024 г. населението на общината достига 13 525 души. Банско е една от малкото общини в България,  които в дълъг период привличат население и където демографските тенденции са положителни. Ръстът на населението е следствие на инвестициите в туризма и спорта. Процесът става видим и вероятно необратим приблизително 10 години след началото на развитието на ски зоната и планинския туризъм.
• Броят на наетите в икономиката на община Банско надхвърля 5,5 хил. души през 2024 г., като след пандемията се наблюдава устойчив ръст на наетите (близо 500 нови работни места само в последната година). През 2024 г. средната брутна заплата в рамките на община Банско достига 795 евро на месец, като се увеличава със 70% в периода 2020-2024 г.

Това са само част от наблюденията в доклада, които показват, че инвестициите в спортна и туристическа инфраструктура, в съчетание с целенасочени усилия за привличане на големи международни събития и състезания, могат да донесат силен икономически ефект в дългосрочен план, стигащ далеч отвъд спорните резултати. Това формира специфичен успешен профил на икономиката на Банско, който я превръща в двигател на развитието на целия регион.

Данните на НОИ показват, че получателите на пенсии за инвалидност са над половин милион души (вижте тук). Регионалното разпределение обаче разкрива съществени различия между областите. При еднаква национална нормативна рамка и централизирана система на медицинска експертиза, подобни отклонения насочват към ролята на местните социално-икономически условия, възможностите за заетост и институционалните практики при прилагане на правилата.

В абсолютен брой най-много получатели на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (най-голямата група с дял от близо 90% от всички пенсии за инвалидност) са в София-град – близо 70 хил. получатели, следвана от Пловдив с над 34 хил. и Варна с около 21 хиляди. Тези стойности до голяма степен отразяват разпределението на населението и сами по себе си не дават достатъчна информация.

Данните за броя на получателите на пенсия за инвалидност спрямо населението обаче показва значителни регионални дисбаланси. През 2024 г. стойностите варират от 7 получатели на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда души в Силистра. Враца също се нарежда сред областите с много висока концентрация – 27 на хиляда души, следвана от Габрово с 22 и Разград с 20. В противоположния край са Благоевград, Сливен и Стара Загора с по 8 получатели на хиляда души, както и Варна, Русе, Смолян и Хасково с около 9. Разликата между най-ниската и най-високата стойност е повече от четирикратна, което ясно показва, че мястото на живеене е силен фактор за вероятността дадено лице да бъде получател на пенсия за инвалидност.

Естествено предположение е, че тези различия са следствие от възрастова структура на населението (средната възраст на получателите на пенсии за инвалидност е над 60 години). Данните за дела на населението над 65-годишна възраст потвърждават, че демографията има значение, но същевременно показват, че тя не е достатъчно обяснение. Области като Видин, Габрово, Смолян и Силистра например са сред най-застаряващите, но имат огромни разлики в относителния брой хора с увреждания.

Сравненията с различни данни от социално-икономическото развитие на областите показват, че пенсиите за инвалидност имат сравнително силна връзка със състоянието на пазара на труда и по-специално – с коефициента на безработица.

Регионите с най-висок брой получатели на инвалидна пенсия на хиляда души – като Силистра, Враца и Разград – са и региони, които традиционно се характеризират с по-ниска икономическа активност и ограничени възможности за заетост.

В този контекст високият интензитет на инвалидните пенсии може да се разглежда като индикатор за социално-икономически натиск, при който системата на медицинската експертиза поема функции, които излизат извън чисто медицинската оценка. Обратно, области с по-добра икономическа среда и по-разнообразен пазар на труда – като София-град, Варна и Бургас – показват значително по-ниски стойности, което подсказва, че наличието на възможности за заетост може да ограничи попадането в системата на инвалидните пенсии.

В обобщение, регионалните данни за 2024 г. показват, че разпределението на честотата на получателите на пенсии за инвалидност е  силно неравномерно между областите. Това прави регионалния анализ особено важен за оценката на ефективността на действащата система на медицинската експертиза и оттам – за формулирането на политики, насочени към по-добри възможности за трудова активност и по-добро таргетиране на финансовата подкрепа от социалната система.

Класация на областите в България по категория социално развитие | Класация на областите в България по категория икономическо развитие

Изследването на ИПИ „Регионални профили“ проследява икономическото и социалното развитие на областите в България вече над десетилетие. Анализът включва десетки данни в 12 разнообразни категории – шест за икономическото развитие и шест за социалното. Като цяло се вижда трайна поляризация между водещите икономически ядра и периферните области.  

Икономическо развитие

Тази сфера включва данни за доходите, бедността и стандарта на живот на местното население, инвестициите и бизнес активността, инфраструктурата и местните политики.

За последното десетилетие се открояват някои интересни тенденции:

• София (столица) е лидер през целия период;
• Пловдив и Варна губят позиции в началото, но наваксват;
• Стара Загора, Габрово и Русе остават сред водещите;
• София област и Враца бележат напредък;
• Монтана и Смолян губят позиции;
• Шумен, Хасково и Пазарджик се изкачват, но остават в средата;
• Видин, Кърджали и Силистра са в дъното и в началото, и в края на периода.

Социално развитие

В сферата на социалното развитие и по отделни категории се отличават различни области: Сливен в демографията, Смолян в образованието, Плевен в здравеопазването, Търговище в реда и сигурността, Пазарджик в околната среда, Велико Търново в културата, Бургас в туризма.

За последното десетилетие се открояват някои интересни тенденции:

• София (столица) е лидер през целия период;
• Пловдив и Варна са сред най-добре представящите се;
• Благоевград, Бургас и Пазарджик бележат напредък;
• Враца, Велико Търново и Габрово губят позиции;
• Монтана, Видин, Разград и Силистра остават близо до дъното.

***

Изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ е практичен инструмент за публични политики и бизнес решения. Той систематизира съпоставими данни и комплексни оценки, които ясно показват силните и слабите страни на всяка област и къде целенасочени мерки – от качеството на човешкия капитал и средата за стартиране на бизнес до инфраструктура и по-ефективни общински финанси – могат да ускорят сближаването и да ограничат дълбокото изоставане.

***

Пълен текст на изследването, както и всички данни и материали – www.regionalprofiles.bg

Вече над десетилетие Институтът за пазарна икономика представя изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Регионалните профили, както е по-известно изданието, се превърна в безспорна запазена марка на ИПИ. 

Цялото издание, профилите на областите и всички данни:https://www.regionalprofiles.bg/bg/

И в тазгодишното издание най-високите оценки както за икономическото, така и за социалното развитие са за столицата. Проследяването на представянето на отделните регионални данни в различните категории обаче показва, че редица други области заслужават признание за развитието на една или друга сфера от икономическия и социален живот.

РЕГИОНАЛНИ НАГРАДИ 2025

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот: Стара Загора

Областта се нарежда на трето място в тази категория (след столицата и Варна). Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Стара Загора е вторият най-висок, а заплатите отбелязват най-големият ръст в страната. Размерът на пенсиите също е сравнително висок. Нивото на бедност в областта обаче все още остава над средното.  

• Пазар на труда: Русе

Заетостта продължава да нараства и става все по-висока от средната, достигайки 81,1% (при 76,8% в страната) през 2024 година. Безработицата пък е ниска. Русе е сред областите с най-добър образователен статус на работната сила. Предизвикателство остава сравнително ниският дял на населението в трудоспособна възраст.

• Инвестиции и бизнес: София

София е втората област (след столицата) с най-висока инвестиционна и бизнес активност. Именно София е областта с най-висока стойност на произведената продукция на нает и дял на приходите от износ – почти двойно по-големи нива от средните за страната. Вътрешните и външните инвестиции продължават да нарастват. Високо остава и усвояването на европейските фондове.

• Инфраструктура: Варна

Гъстотата на пътната и железопътната мрежи във Варна е по-висока от средната за страната. Областта е и сред първенците по дял на автомагистралите и първокласните пътища, както и по качество на пътната настилка. Сравнително голяма част от населението живее в селища с обществена канализация и с такава, свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води.

• Местни данъци: Монтана

Монтана е областта с най-ниско усредненото ниво на местните данъци през 2025 година. Особено големи разлики между средните нива за страната и общините в областта се наблюдават по отношение на данъчни ставки върху търговията на дребно, превозните средства, недвижимите имоти на юридическите лица.

• Администрация и управление: Пловдив

Общините в Пловдив получават високи оценки едновременно при оценката за прозрачността на тяхната работа и при самооценката си за развитието на електронното правителство и на предоставянето услуги на „едно гише” през 2025 година. Пловдив е и сред областите с най-голям дял на собствените приходи на общините и най-високо покритие на общинските разходи с местни приходи.    

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография: Сливен

Демографската картина в Сливен остава една от най-благоприятните в страната основно благодарение на сравнително високата раждаемост. Именно Сливен е областта с най-висок дял на децата до 4-годишна възраст – 6,2% (при 4,4% в страната) през 2024 година. Делът на населението над 65-годишна възраст е нисък. Гъстотата на населението е малка. Областта обаче не успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е отрицателен. 

• Образование: Смолян

Смолян продължава да е сред първенците в тази категория. Именно Смолян е областта с най-висок дял на децата в предучилищното и в прогимназиалното образование. Резултатите на учениците са високи – на второ място по успех на матурата по български език и литература.

• Здравеопазване: Плевен

Осигуреността на областта с лекари е значително по-висока от средната за страната както по отношение на общопрактикуващите лекари, така и що се отнася до лекарите от водещите специалности. Плевен остава и областта с най-голяма леглова база в страната – 13,3 легла на хиляда души в многопрофилните болници при 6,2 легла на хиляда души в страната. Използваемостта на леглата също е над средната.

• Сигурност и правосъдие: Търговище

Често в по-малките и слабо развити области регистрираните престъпления са сравнително малко, а правораздаването – относително бързо. Търговище е сред областите с най-нисък относителен брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността и втората област по разкриваемост на престъпленията. Областта е и на второ място по най-висок дял на административните и гражданските дела, приключили в тримесечен срок.

• Околна среда: Пазарджик  

Основната причина за доброто представяне на Пазарджик в тази категория е първото място на областта по инсталираните ВЕИ мощности. Висока е оценката и заради сравнително големия дял на горската територия и ниската нужда от охлаждане. Образуваните битови отпадъци са много, но голяма част от тях се предават за третиране и рециклиране.  

• Култура и туризъм: Бургас

Бургас заема първото място в тази категория основно заради силното представяне на туризма. Дори претеглени през населението, броят на леглата и реализираните нощувки в областта са около шест пъти повече в сравнение със средните за страната. Посещенията на местните музеи, кина, театри и библиотеки, отнесени към населението, са около средните за страната.

В тазгодишното издание изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ 2025 столицата отново се откроява като безспорен лидер в повечето категории на икономическото развитие на областите. Съсредоточаването на инвестиции (вътрешни и външни), високи заплати и нови компании води до това, че при някои индикатори София е единствената област с над средната за страната стойност. По този начин често традиционно силните области, обикновено също със силни сектори на услугите и индустрията, не могат изпъкнат в общата статистика.

По-ясна картина на икономическото развитие на местно ниво може да се добие при разглеждането на индикаторите чрез медианната им стойност. В случая медианата е тази стойност при всеки индикатор, която разделя областите на две групи – половината отчитат стойност по-висока от медианата, а другата половина – по-ниска. Поради същността си тя е устойчива на екстремни стойности (като данните за столицата) за разлика от средното аритметично.

Основните категории, при които разликата между средноаритметичната и медианната стойност на индикаторите е особено голяма, въпреки че са претеглени спрямо населението, са „Доходи и стандарт на живот“ и „Инвестиции и бизнес“. По-конкретно става дума за показателите за брутния вътрешен продукт (БВП), средната годишна брутна заплата на наетите, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Най-актуалните сурови данни на националната статистика за тези показатели за последното издание „Регионални профили“ 2025 са за 2023 година.

Областните данни за БВП показват, че само столицата и област Стара Загора имат БВП на човек над средно аритметичната стойност за страната. Дори разликата между тях е значителна: за столицата – близо 62 хил. лв., а за Стара Загора – 36 хил. лева. На следващите места с БВП от около 27 хил. лв. са областите Враца и Варна, а около 24 хил. лв. е БВП в Габрово и София област.

Брутната годишна работна заплата пък е един от показателите, при които единствено столицата с 34 хил. лв. е над средната стойност за страната (24 хил. лева). Медианата  обаче е с около пет хиляди лева по-ниска – под 19 хил. лева. Заплатите в областите Варна, Стара Загора и София са над 22 хил. лв., а във Враца и Пловдив – над 20 хил. лева.  

При вътрешните и външни инвестиции само по три области са над средната стойност за страната на човек от населението – съответно столицата, Пловдив и София при ДМА и столицата, София и Бургас при ПЧИ. Сред областите с по-високи от медианата за показателя инвестиции се нареждат области с добре развита индустрия като Габрово, Русе, Стара Загора, Пазарджик.

Безспорно множеството инвестиции, развитият сектор на услугите и високите заплати в столицата я поставят начело на показателите за икономическо развитие, но в много други области индустрията е основен източник на доходи и благосъстояние на населението.

Новото издание на Регионални профили 2025 представя и десетки други показатели за икономическото и социалното развитие на областите в страната.   

Делът на здравноосигуреното население на национално ниво расте и надхвърля 95%, което до известна степен опровергава мита за ниския обхват и за големия брой неосигурени, товарещи здравеопазването.

Новото издание на ИПИ „Регионални профили 2025“ включва отделна категория показатели, които оценяват представянето на областите при осигуряването на здравни услуги на населението и постигнатите в процеса здравни резултати. Здравноосигурителният обхват е един от тези показатели.  По данни на НАП здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За десет години здравноосигурителният обхват се е увеличил с близо 7 п.п. На графиката е виден ефектът от преброяването през септември, 2021 година, който коригира дела здравноосигурени с точния брой на населението.

Данните по области също показват интересни тенденции. Вече има 5 области, в които на практика цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен над 99% от населението е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, голяма част от което са пенсионери – т.е. осигурени за сметка на държавата, което до известна степен обяснява високите нива.

На другия край на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското ниво на здравно осигуряване в София (област) обяснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в областта. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо ниво на заетост в туризма, който има сезонен характер.

Фактори за относително по-ниския обхват на здравно осигуряване на отделни места са още делът на сивата икономика, дълготрайно безработните лица, емиграцията и други.

Бележка: Областните данни за здравноосигурените лица страдат от някои ограничения. В таблицата са представени данните за здравноосигуреното население по място на сключен трудов договор, което в някои случаи се отличава от постоянния адрес на наетото лице.

Високият обхват на здравно осигуряване означава, че системата включва много голяма част от населението като източник на приход. Остават нерешени обаче други въпроси, например за бъдещето на здравноосигурителния модел, особено в контекста на настоящия бюджетен дебат. С други думи в края на годината се говори за пари, но не и за реформи и този разговор никога не преминава в следваща фаза. Или както министър председателят сподели преди няколко дни: „Този бюджет не създава политики, а следва политики, които са създадени в българското законодателство …. Разговорът за реформи се прави в обстановка, когато има достатъчно време за общественополитически дебат.“[1] Но такова време никога не остава, защото бюджетната процедура е цикъл, разположен в рамките на годината и винаги е по-лесно да се мисли за една (или две) години напред, отколкото за дългосрочни и дълбоки промени.

В този смисъл нека припомним, че здравното осигуряване у нас се основава на принципа на единствен платец – НЗОК, а липсата на конкуренция на осигурителния пазар ограничава избора на пациентите и възможностите за контрол върху дейността на финансиращия орган. Това обикновено води до по-високи цени и картелиране на доставчиците на здравни услуги при  преговорите с единствения платец. Ще тръгнем ли скоро към разширяване на конкуренцията на пазара на здравно осигуряване, а защо не и въвеждане на лични здравни сметки, или всяка есен ще се оправдаваме с това, че бюджетът отразява вече приети политики, а време за промяната им няма?

[1] https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/21706269