Новини

През 2025 г. 159 български общини (60% от всички) са изпълнили точно 400 проекта, включени в Инвестиционната програма за общински проекти. Общата изплатена сума по тях е 220 млн. евро.

Какви са общинските проекти?

Над половината от проектите (215) са в областта на пътната инфраструктура – основно за улици и пътища, но има проекти и за площади, пазари, мостове, паркинги.

Около ¼, или 112 проекта, са за водоснабдяване и канализация на населените места.

Проектите за местния сграден фонд (общо 38) включват работа по детски градини, училища, читалища, галерии, болници, театри.

Със спортна инфраструктура са свързани 25 проекта за стадиони, игрища, спортни площадки и зали, басейни. Десет от проектите пък са за градски паркове.

Какъв е проблемът?

Едва 25% от приходите от общините в България са собствени, защото моделът е такъв:

1.  Всички значими данъци се събират централно,

2.  После парите се разпределят обратно и

3.  Общините чакат трансфери и евентуално някаква програма като тази.

Това води до бавни решения, финансова – а оттам и политическа –  зависимост и липса на отговорност. По-важното е, че инвестиционната програма за общините от държавния бюджет зависи от решенията на всяко правителство, може да бъде манипулирана през критериите по начин, който облагодетелства конкретни общини, а най-важният ефект е, че няма предвидимост за общините. Другата важна отлика е, че това е програма за капиталови инвестиции, докато на много места са нужни средства за поддръжка и ремонт например. Съвсем отделен проблем е, че редица малки общини имат съвсем други нужди – те биха избрали да финансират с по-голям ресурс местни услуги, съобразени с населението, като патронажна грижа, услуги в образованието, грижи за семейства с деца и т.н. – нещо, което капиталовата програма не покрива.

Какво е решението?

Има решение през реална децентрализация. Ако 2 процентни пункта, или една пета от данъка върху доходите на работещите оставаха в общината, в която живеят и работят, местните проблеми щяха да се адресират бързо и съобразно различните нужди и приоритети на място.

ИПИ направи изчисления виж стр. 27 колко ще е увеличението на собствените приходи на всяка община при споделяне на 2 от 10-те процента данък върху доходите.

Съпоставянето показва, че над ¾ от тези инвестиционни проекти (308 от 400) можеха да се реализират със собствени средства и да останат още два пъти по толкова (близо 400 млн. евро) средства на разположение на местните общности. С други думи, капиталовата програма е инструментът за влияние на централната власт над местната. Дори да приемем, че част от тези проекти наистина са нужни и полезни, няма никаква причина да смятаме, че това е правилният начин те да се управляват и финансират.

Ето 15 примера за това какви местни проблеми можеха да се решат без да се чака централната програма, ако част от данъка върху доходите остава в бюджета на всяка община:

• В община Никопол (Плевенско) щеше да има водопровод;
• Лекоатлетическата писта в Павликени (Великотърновско) щеше да е ремонтирана;
• В Шумен щеше да има закрит спортен басейн;
• В Брезник (Пернишко) щеше да има мост над река Турска;
• Парковете в Крумовград и Панагюрище щяха да са благоустроени;
• Детска градина „Ален мак“ в Кочериново (Кюстендилско) щеше да е ремонтирана;
• Покривът на училището в с. Венец (Шуменско) щеше да е ремонтиран;
• Читалището в с. Прелез (Разградско) щеше да е реновирано;
• В Ружинци (Видинско) щеше да има Център за предоставяне на социални услуги;
• В с. Голяма Желязна (Ловешко) щеше да има здравна служба;
• В с. Въглен (Варненско) вече щяха да се случили неотложните възстановителни работи на улиците и отводнителните канавки;
• Щеше да има път от с. Мулдава (Пловдивско) до манастир „Света Петка Мулдавска“;
• Покритият пазар в Момчилград (Кърджалийско) щеше да е обновен;
• Площадът в с. Корница (Благоевградско) щеше да е благоустроен;
• В м. Хисарлъка (Кюстендилско) щеше да има паркинг.

Ако не закъснял, то поне е назрял моментът общините в България да получат част от това, което така или иначе се генерира като данъчен приход от местното население. Кампанията на ИПИ „2% в твоята община” предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Така 2% от доходите на българските граждани биха останали в общинските бюджети, за да решават местни проблеми. И не само свързани с капиталовите разходи (за каквито е Националната програма), но и социални, здравни, образователни и други нужди на населението. А и какъв по-голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и добре платени работни места?

Възможно ли е всички общински проекти в държавния бюджет – на обща стойност над 4 млрд. евро – да стартират още тази година? И това да се случи без да тежи на разполагаемия ресурс в бюджета към настоящия момент? Звучи като някакъв фокус, но всъщност е напълно постижимо. Има финансов модел, който може да отключи старта на всички проекти на местно ниво, без значение кой кмет до коя партия е близо или колко е лимитът на средства в държавния бюджет за годината.

Тази тема е от огромно значение по няколко причини. Първо, защото в бюджета няма достатъчно пари и общинската програма просто не може да бъде изпълнена в предвидените срокове. Второ, защото забавянето (или неизпълнението) на инвестициите в регионите автоматично означава по-лоши условия за живот във всяко населено място. Трето, защото всички кметове са зависими от политическите боричкания и се надпреварват техният проект да бъде от малкото, които ще тръгнат. И последно, защото икономическият растеж в страната  е потиснат от слабата инвестиционна активност, в т.ч. по отношение на социалната инфраструктура.

Какво казват данните и защо е важно да се възприеме нов модел? През последните години общините в България подадоха проекти за над 4 млрд. евро. Те са част от  индикативния списък в Закона държавния бюджет и би трябвало  да бъдат изпълнени до 2027 г. Бюджетът обаче няма ресурс да покрие това обещание, като за 2024 г. бяха разплатени 250 млн. евро, а през 2025 г. под 400 млн. евро. Дори и да отчетем ресурса в ББР (около 450 млн. евро), краткото заключение е, че пари няма и тази инвестиционна програма не може да бъде реализирана до 2027 г. Оперирането в условията на удължителен бюджет само задълбочава проблема, но той би бил на масата и при наличието на редовен бюджет.

Какъв може да бъде новият модел? Накратко, всички общински проекти могат да тръгнат на момента с привлечен банков ресурс (не само от ББР), обезпечени с бъдещи собствени приходи на общините от преотстъпването на част от приходите от облагането на доходите на физическите лица. Звучи сложно? Всъщност това е най-простото и естествено решение на инвестициите в регионите –  финансирано текущо от частния сектор и покрито в период от 3-4 години от гарантирани собствени приходи на общините.

През последните години има планина от изследвания и солиден консенсус в подкрепа на идеята за преотстъпване на част от приходите от преките данъци към общините (най-вече по отношение облагането на доходите на физическите лица). След едно цяло десетилетие на спад на дела на собствените приходи в общинските бюджети – от над 40% до под 25% – е дошъл моментът за структурна промяна, която да отключи потенциала на местната власт. Приходите в държавния бюджет от подоходното облагане, в случая конкретно по трудови правоотношения (без да броим свободни професии, граждански договори и т.н.), достигат над 3,5 млрд. евро през 2025 г. Преотстъпването на 1/5 от тези приходи към местните власти означава ресурс от порядъка на 700-800 млн. евро на година.

Този ресурс няма да е концентриран само в София. Има достатъчно знание и модели, които да гарантират, че 1) големите общини, в които има икономическа активност и които на практика провокират регионалното развитие, ще получат (заслужено) част от това, което създават, а 2) млаките и бедни общини, в които почти няма хора и бизнес, ще получат концентрирана подкрепа през изравнителни механизми. Казано просто, част от новия ресурс на София ще отиде в Чупрене. И това е ОК. Изравнителният механизъм е сравнително лесен за прилагане и е  важен за социалния мир и балансираното развитие. Но голямата новина ще е отключването на потенциал там, където той е видим с просто око.

Гарантиран собствен ресурс от порядъка на 700-800 млн. евро означава, че казусът с общинската програма отпада на момента. Всяка банка (не само ББР) ще е готова да финансира общинските проекти в модел, който гарантира изплащане в период от 3-4 години. Или казано по друг начин, това е финансова децентрализация с преходен период, в които новите собствени средства отиват първо да покрият натрупаната общинска програма, в т.ч. запазвайки ролята на регионалното министерство като форма на координиращ орган. След изпълнението на проектите, преходният период завършва и общините започват да функционират в нови условия, в които могат да инвестират сами, да мислят дългосрочно и да променят средата – при това без да са напълно зависими от подаянията централната власт.

Регионалните лидери увеличават преднината*

Дълбокото регионално неравенство остава едно от най-устойчивите предизвикателства пред икономическото развитие на България. Данните за 2024 г. ясно показват, че макар националната икономика да продължава да расте и да се доближава до средноевропейските равнища, този напредък е силно неравномерно разпределен. Водещите икономически центрове – на първо място столицата – не само запазват преднината си, но и я увеличават спрямо по-слабо развитите региони, особено в Северна България.

София все по-отчетливо се оформя като доминиращ икономически полюс, концентриращ близо половината от брутния вътрешен продукт на страната и значителната част от инвестициите. Наред с нея ограничен брой области – като Стара Загора, Пловдив и Варна – успяват да поддържат сравнително високи нива на икономическа активност и доходи. В същото време голяма част от регионите остават в застой или дори отстъпват, видимо както в стопанската динамика, така и в заетостта и доходите.

 Ръст във водещите региони, спад в най-слабо развитите

През 2024 г. столицата продължава да откъсва икономически останалите региони на страната, като БВП на човек от населението достига 35,4 хил. евро. В резултат на голямата тежест на софийската икономика само още една област  - Стара Загора – е над средното за страна равнище на икономическо развитие, с 22,4 хил. евро БВП на човек от населението. Относително добър резултат имат и Варна (15,2 хил. евро/човек), Враца (15,2 хил. евро/човек), а в топ 5 се класира и Пловдив (13,1 хил. евро/човек). Отстоянието от най-слабо икономически развитата област и столицата вече е почти 5,3 пъти, в сравнение с 4,8 пъти година по-рано.

През 2024 г. се наблюдава и поредното разместване на регионите на опашката, като Сливен застава на последното място с 6,7 хил. евро/човек, а под 8 хил. евро на човек са и Силистра, Хасково и Монтана. Разликите на дъното на класацията обаче остават малки, така че последващи размествания изглеждат много вероятни. Относителната тежест на отделните области в националната икономика също е неравномерно разпределена. Столицата отговаря за 44% от брутния вътрешен продукт на Българя (46 млрд. евро), Пловдив – за 8% (8,3 млрд. евро), Варна и Стара Загора – по 6%, Бургас – 4%. Цели 9 области, предимно в Северна България, формират по под 1% от общия БВП.

Темповете на растеж се успокояват след утихването на двойния ефект на острия спад туризма през 2020-2021 и енергийната криза през 2022-2023 г. Въпреки това обаче тенденциите в областите са неравномерни, като най-бърз номинален ръст (без да се отчита ефектът на цените) се наблюдава в областите Стара Загора (19% на годишна база), Пловдив (16%) и столицата (13%). Значителен повод за притеснение е обаче обстоятелството, че в няколко области – Сливен, Ловеч и Монтана – има спад в номиналния БВП, а в още няколко – Габрово, София (област), Разград е под или близо до средногодишната инфлация, което означава спад в реалния БВП. Тази разнопосочна динамика създава предпоставки за продължаващо разслоение в икономическото развитие и стандарта на живот между водещите региони и тези на опашката.

Подобрението е особено видимо в динамиката на добавената стойност, която през 2024 г. расте в 208 общини, за които са публикувани данни, и намалява в 44. Малки общини оглавяват  класацията по добавена стойност  - традиционният лидер Девня остава начело с с45 хил. евро/човек, следван от Раднево (37 хил. евро/човек), Сопот (34 хил. евро/човек), Божурище и Столицата (по 21 хил. евро на човек). Общо 19 общини са с над 10 хил. евро на човек добавена стойност, а с под 5 хиляди са почти всички – общо 199. И при общините се потвърждава областната тенденция, че най-развитите, особено тези с фокус върху бързо растяща през последните години индустрия – тук добър пример са Сопот и Лясковец, където водещо е производството на оръжие – реализират и най-бързото покачване на добавената стойност през последните години.

Инвестиции на три скорости

Инвестиционната активност расте почти повсеместно, като само две области – Търговище и Добрич – отчитат чувствителен спад на разходите за придобиване на дълготрайни активи (ДМА). Три области – столицата, Ямбол и Сливен - от своя страна регистрират повишение с над 1000 евро на човек от населението, но в повечето ускорението е по-скромно. Разликите в инвестициите обаче остават много високи, като столицата привлича над 5,5 хил. евро на човек от населението, но региони като Монтана и Кърджали се задържат под 1000 евро на човек, а дори и икономически най-развитите области след столицата се задържат под 3 хил. евро на човек. В номинално изражение инвестиционните разходи са дори по-концентрирани във водещите региони, като София привлича над 7 млрд. евро разходи за ДМА, Пловдив – малко под 2 млрд. евро, но останалите области остават с под 1 млрд. евро, а Разград, Монтана, Видин, Кюстендил, Благоевград и Търговище с по около 100 млн. евро.

На общинско ниво различията са дори по-остри. Малките индустриални и енергийни общини съсредоточават най-много инвестиции – Девня с 10 хил. евро на човек, Козлодуй със 7,7 хил. евро на човек, Божурище със 7,5 хил. евро. Сред лидерите с по над 4 хил. евро на човек от населението през 2024 г. са и Съединение, Брезник, Сопот, Раднево, Елин Пелин и столична община. Голям брой общини обаче са с ниско равнище на инвестиции, като 86 се задържат под 1000 евро на човек. Тенденциите са разнопосочни, като 117 общини отчитат спад на инвестициите, а 131 – ръст. В абсолютно изражение с над милиард евро инвестиции сред общините само София и Пловдив, а сред тези с над 100 млн. евро се класират предимно областни центрове, но и малки силно развити икономически общини като Несебър, Казанлък и Елин Пелин.

Разликите при чуждестранните инвестиции са още по-остри. С натрупване към края на 2024 г. ПЧИ в столицата надхвърлят 14 хил. евро на човек от населението, а София (област) постепенно догонва, с над 11 хил. евро на човек от населението. Значително присъствие на чужди капитали има и в Бургас (5,6 хил. евро/човек) и Габрово (5,1 хил. евро/човек), но остават региони като Кюстендил, Ямбол и Силистра, където такива практически липсват. Повечето региони, най-видимо в София (област) отбелязват ръст в ПЧИ, но има и значителни спадове, най-видимо в Кюстендил и Варна. Сред общините контрастът е още по-видим, като малки индустриални общини имат много висока концентрация на чужди инвестиции – Девня е традиционен лидер със 101 хил. евро на човек през 2024 г., следван от Гълъбово ( 44 хил. евро/човек) и Божурище (34 хил. евро/човек).

Още по-фокусирани са разходите за наука и развойна дейност. Към 2023 г., последната за която има достъпни данни, столицата е абсолютен лидер с почти 450 евро на човек от населението; в нито една друга област те не надхвърлят 100 евро на човек. Взети заедно, инвестиционните показатели ясно показват различния средносрочен потенциал за развитие на областите. Не личи потенциал за конвергенция на останалите региони към столицата нито в степента на икономическо развитие, нито в стандарта на живот. Това не означава, че средата в тях не се подобрява – това личи и в сближаването им със средноевропейските равнища – но София през следващите години ще продължи да откъсва напред.

Смесени сигнали от пазара на труд

Регионалните дисбаланси на трудовите пазари остават много дълбоки. Въпреки че на национално ниво Агенция по заетостта (АЗ) отчита повишение на безработицата от 0,1 пр.п. до 5,5% от трудоспособното население[1], в редица области (Шумен, Силистра) ръстът достига 0,5 пр.п., като това се наблюдава в регионите с по-висока безработица. Докато в София делът на търсещите работа е едва 1,7%, и през 2024 г. има цели шест области – Шумен, Силистра, Монтана, Видин, Враца и Благоевград – в които той надхвърля 10%, всички без една в Северна България. Не е без значение и характерът на безработицата: докато в най-динамичните градски центрове дяловете на безработните с над година регистрация е пренебрежимо нисък, то в регионите с висока безработица той надхвърля 15-20%. Това е знак за структурни проблеми на пазара на труд – ниско образование и умения, лоши транспортни връзки, застаряване, които хронично не позволяват на безработните да заемат свободните работни места. Сред общините се запазват клъстъри с безработица над 20%, най-отчетливи в Северозапада и Североизтока.

Въпреки лекото покачване на безработицата, заетостта също продължава да нараства, до 76,8% при 20-64 г. през 2024 г. Разликите между областите са драстични, като делът на работещите в Монтана е едва 61%, във Варна – 86%, а столицата и Русе също надхвърлят 80%. Само за година в няколко области има много големи спадове в заетостта, като в Кюстендил свиването е с 4,6%, в Кърджали – 3,4%. Свиване има в онези региони, които са изправени пред многогодишен недостиг на инвестиции и създават по-малко нови работни места. Прави впечатление, че лек спад има и в столицата, което отразява най-вече спадът на търсенето на труд в аутосорсинга на услуги и преструктурирането в сектора на информационните технологии.

Отстоянието в заплатите между София и областите на опашката остава почти двукратно, като към третото тримесечие на 2025 г. средната брутна заплата в столицата приближава 1800 евро, то в областите на опашката – Кюстендил, Видин, Смолян, Хасково, Благоевград – равнището остава под 950 евро. Водещите области извън столицата се разполагат в диапазона 1100-1200 евро месечно.  Разликите са ясно следствие както от производителността на труда и профилите на регионалните икономики, така и от търсенето и конкуренцията при наемането на работници. Тази зависимост е особено видима на общинско ниво, където най-високите заплати в страната са в малки, силно съсредоточени в преработването, добива или енергетиката като тези на Средногорието, Козлодуй и перифериите на София, Пловдив и Варна.

Търсенето на работна ръка е силно географски концентрирано, като относително малък брой региони представляват голям дял от търсенето на персонал, посочено в годишната анкета на Агенция по заетостта. Първите 10 области представляват над 64% от всички очаквани назначения, докато първите 6 взети заедно съставляват около 46%. Регионите с най-високо отчетено търсене съчетават градски икономики на услугите, но и такива със силна индустриална, и туристическа активност. Пловдив има най-високото потенциално наемане на персонал (27 хил. души; 12% от цялото в страната), следван от София-град (20 хил.; 9%), Благоевград (16 хил.; ), Варна и Бургас (15 хил.). За сметка от това, най-ниските абсолютни очаквани обеми на наемане са в Ямбол (1,2 хил.) и  Перник (1,5 хил.).

През 2024 г. София продължава да се откъсва все по-ясно в икономическото си развитие от останалите региони, като БВП на човек от населението достига 35,4 хил. евро. Заради големия дял на столичната икономика единствено Стара Загора надхвърля средното за страната равнище на БВП с 22,4 хил. евро на човек. Следват Варна и Враца с по 15,2 хил. евро на човек, а в първата петица влиза и Пловдив с 13,1 хил. евро.  В края на класацията има ново разместване: Сливен излиза на последно място с 6,7 хил. евро на човек, а под 8 хил. евро остават още Силистра, Хасково и Монтана. Разликите между тези области обаче са минимални, което прави бъдещи промени в подреждането напълно вероятни. Прави впечатление, че половината области се разполагат в границите между 9 и 12 хил. евро БВП на човек, което от своя страна означава, че в значителна част от страната няма големи разлики. Разпределението на добавената стойност потвърждава извода, че сред икономически силните области услугите заемат все по-голям дял, а там, където земеделието играе по-значима роля степента на развитие е ниска.

След преодоляването на комбинирания ефект от срива в туризма през 2020–2021 г. и енергийната криза през 2022–2023 г. темповете на растеж се нормализират. Въпреки това динамиката по области остава нееднородна: най-висок номинален ръст (без корекция за цените) през 2024 г. се отчита в Стара Загора (19% на годишна база), Пловдив (16%) и София (13%). Тревожен сигнал е, че в Сливен, Ловеч и Монтана номиналният БВП намалява, а в Габрово, София-област и Разград растежът е под или около средногодишната инфлация, което на практика означава спад в реално изражение. Тази разнопосочност усилва риска от продължаващо задълбочаване на различията в развитието и доходите между водещите и изоставащите региони.

Разликата в степента на развитие между столицата и най-слабо развитата област вече е почти 5,3 пъти, при 4,8 пъти година по-рано. Ако погледнем по-назад в миналото, през 2000 г. тази разлика е била малко под три пъти, което говори за ускоряване на процеса на икономическа дивергенция в средносрочен план. Същевременно стандартното отклонение в БВП на човек – мярка за размера на отстоянието между отделните наблюдавани региони според икономическото им развитие – е нараснала над 10 пъти в рамките на 25 години. Повече от половината от този ефект обаче се дължи на откъсването на столицата, което за пореден път подчертава особения ѝ икономически успех в контекста на останалите региони.

На сходен извод навежда и динамиката в икономическата тежест на областите в национален мащаб. През 2024 г. тя е силно концентрирана: София формира 44% от БВП на България (46 млрд. евро), Пловдив – 8% (8,3 млрд. евро), Варна и Стара Загора – по 6%, а Бургас – 4%. В същото време девет области, основно в Северна България, допринасят  под 1% от общия БВП. За сравнение, през 2000 г. делът на столицата е бил 26%, а области с под 1% липсват. Важно е да отбележим, че дяловете на вторичните ядра не се променят особено – Пловдив нараства от 7,4% на 8%, Варна остава без промяна на 6,3%, Стара Загора – от 5,3% на 6,2%. Нарастването на дела на столицата, с други думи, се случва за сметка на най-малките и слаборазвити региони икономики.

Разширяващата се пропаст между столицата и останалите региони е закономерна. Факторите, които я предопределят са повече от ясни – огромни неравенства в размера на инвестициите, в човешкия капитал, демографския потенциал, в качеството на инфраструктурата, в ефективността на работата на местната власт. Подобряването на коя да е от тези предпоставки за растеж в останалите области само по себе си няма да е  достатъчно за свиване на дистанцията. Със сигурност обаче насочени усилия с правилен фокус могат да преодолеят много от пречките и да подобрят потенциала за по-бърз растеж дори в най-изостаналите региони.

Повече на тема областно развитие можете да прочетете на страницата на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“, а за общинско развитие на Инициативата „265 истории за икономика“.

Днес е официалното откриване на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано-Кортина. Две десетилетия след последния медал за страната на зимни игри (сребро на Евгения Раданова в Торино през 2006 г.), България влиза в надпреварата с реални шансове за отличие. Подемът на зимните спортове в последните години, в т.ч. появата на изключителни млади състезатели в сноуборда, е безспорно обвързан и с развитието и утвърждаването на Банско като водеща туристическа и спортна дестинация.

Очакваният фокус върху игрите в предстоящите дни е чудесен повод да погледнем към развитието на водещия зимен курорт в България. През 2025 г. ИПИ изготви специален доклад „Икономически перспективи пред община Банско“, който описва развитието на Банско в последното десетилетие и ролята в националната икономика. Тук представяме някои от основните изводи и наблюдения в доклада, в т.ч. отчитайки нови данни от последните месеци:

• Настоящият етап на развитие на Банско започва с концесионирането на ски зоната. Към момента зоната и всички съпътстващи дейности допринасят за около половината от добавената стойност и работните места в местната икономика;
• Икономиката на община Банско отчита солиден ръст след пандемията. Той е почти изключително следствие в развитието на туризма и „индустрията на гостоприемството“. През 2024 г. приходите на местните предприятия са в размер на 274 млн. евро, а добавената стойност достига 85 млн. евро;
• Банско има значима роля за българската икономика като допълнително търсене, провокирано от туризма, както и най-висок принос в националната икономика по отношение на зимния туризъм. През силните зимни месеци общината концентрира близо 10% от всички пренощували лица в страната и 14% от реализираните нощувки.
• В края на 2024 г. населението на общината достига 13 525 души. Банско е една от малкото общини в България,  които в дълъг период привличат население и където демографските тенденции са положителни. Ръстът на населението е следствие на инвестициите в туризма и спорта. Процесът става видим и вероятно необратим приблизително 10 години след началото на развитието на ски зоната и планинския туризъм.
• Броят на наетите в икономиката на община Банско надхвърля 5,5 хил. души през 2024 г., като след пандемията се наблюдава устойчив ръст на наетите (близо 500 нови работни места само в последната година). През 2024 г. средната брутна заплата в рамките на община Банско достига 795 евро на месец, като се увеличава със 70% в периода 2020-2024 г.

Това са само част от наблюденията в доклада, които показват, че инвестициите в спортна и туристическа инфраструктура, в съчетание с целенасочени усилия за привличане на големи международни събития и състезания, могат да донесат силен икономически ефект в дългосрочен план, стигащ далеч отвъд спорните резултати. Това формира специфичен успешен профил на икономиката на Банско, който я превръща в двигател на развитието на целия регион.

Данните на НОИ показват, че получателите на пенсии за инвалидност са над половин милион души (вижте тук). Регионалното разпределение обаче разкрива съществени различия между областите. При еднаква национална нормативна рамка и централизирана система на медицинска експертиза, подобни отклонения насочват към ролята на местните социално-икономически условия, възможностите за заетост и институционалните практики при прилагане на правилата.

В абсолютен брой най-много получатели на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (най-голямата група с дял от близо 90% от всички пенсии за инвалидност) са в София-град – близо 70 хил. получатели, следвана от Пловдив с над 34 хил. и Варна с около 21 хиляди. Тези стойности до голяма степен отразяват разпределението на населението и сами по себе си не дават достатъчна информация.

Данните за броя на получателите на пенсия за инвалидност спрямо населението обаче показва значителни регионални дисбаланси. През 2024 г. стойностите варират от 7 получатели на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда души в Силистра. Враца също се нарежда сред областите с много висока концентрация – 27 на хиляда души, следвана от Габрово с 22 и Разград с 20. В противоположния край са Благоевград, Сливен и Стара Загора с по 8 получатели на хиляда души, както и Варна, Русе, Смолян и Хасково с около 9. Разликата между най-ниската и най-високата стойност е повече от четирикратна, което ясно показва, че мястото на живеене е силен фактор за вероятността дадено лице да бъде получател на пенсия за инвалидност.

Естествено предположение е, че тези различия са следствие от възрастова структура на населението (средната възраст на получателите на пенсии за инвалидност е над 60 години). Данните за дела на населението над 65-годишна възраст потвърждават, че демографията има значение, но същевременно показват, че тя не е достатъчно обяснение. Области като Видин, Габрово, Смолян и Силистра например са сред най-застаряващите, но имат огромни разлики в относителния брой хора с увреждания.

Сравненията с различни данни от социално-икономическото развитие на областите показват, че пенсиите за инвалидност имат сравнително силна връзка със състоянието на пазара на труда и по-специално – с коефициента на безработица.

Регионите с най-висок брой получатели на инвалидна пенсия на хиляда души – като Силистра, Враца и Разград – са и региони, които традиционно се характеризират с по-ниска икономическа активност и ограничени възможности за заетост.

В този контекст високият интензитет на инвалидните пенсии може да се разглежда като индикатор за социално-икономически натиск, при който системата на медицинската експертиза поема функции, които излизат извън чисто медицинската оценка. Обратно, области с по-добра икономическа среда и по-разнообразен пазар на труда – като София-град, Варна и Бургас – показват значително по-ниски стойности, което подсказва, че наличието на възможности за заетост може да ограничи попадането в системата на инвалидните пенсии.

В обобщение, регионалните данни за 2024 г. показват, че разпределението на честотата на получателите на пенсии за инвалидност е  силно неравномерно между областите. Това прави регионалния анализ особено важен за оценката на ефективността на действащата система на медицинската експертиза и оттам – за формулирането на политики, насочени към по-добри възможности за трудова активност и по-добро таргетиране на финансовата подкрепа от социалната система.

Класация на областите в България по категория социално развитие | Класация на областите в България по категория икономическо развитие

Изследването на ИПИ „Регионални профили“ проследява икономическото и социалното развитие на областите в България вече над десетилетие. Анализът включва десетки данни в 12 разнообразни категории – шест за икономическото развитие и шест за социалното. Като цяло се вижда трайна поляризация между водещите икономически ядра и периферните области.  

Икономическо развитие

Тази сфера включва данни за доходите, бедността и стандарта на живот на местното население, инвестициите и бизнес активността, инфраструктурата и местните политики.

За последното десетилетие се открояват някои интересни тенденции:

• София (столица) е лидер през целия период;
• Пловдив и Варна губят позиции в началото, но наваксват;
• Стара Загора, Габрово и Русе остават сред водещите;
• София област и Враца бележат напредък;
• Монтана и Смолян губят позиции;
• Шумен, Хасково и Пазарджик се изкачват, но остават в средата;
• Видин, Кърджали и Силистра са в дъното и в началото, и в края на периода.

Социално развитие

В сферата на социалното развитие и по отделни категории се отличават различни области: Сливен в демографията, Смолян в образованието, Плевен в здравеопазването, Търговище в реда и сигурността, Пазарджик в околната среда, Велико Търново в културата, Бургас в туризма.

За последното десетилетие се открояват някои интересни тенденции:

• София (столица) е лидер през целия период;
• Пловдив и Варна са сред най-добре представящите се;
• Благоевград, Бургас и Пазарджик бележат напредък;
• Враца, Велико Търново и Габрово губят позиции;
• Монтана, Видин, Разград и Силистра остават близо до дъното.

***

Изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ е практичен инструмент за публични политики и бизнес решения. Той систематизира съпоставими данни и комплексни оценки, които ясно показват силните и слабите страни на всяка област и къде целенасочени мерки – от качеството на човешкия капитал и средата за стартиране на бизнес до инфраструктура и по-ефективни общински финанси – могат да ускорят сближаването и да ограничат дълбокото изоставане.

***

Пълен текст на изследването, както и всички данни и материали – www.regionalprofiles.bg