Новини

В тазгодишното издание изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ 2025 столицата отново се откроява като безспорен лидер в повечето категории на икономическото развитие на областите. Съсредоточаването на инвестиции (вътрешни и външни), високи заплати и нови компании води до това, че при някои индикатори София е единствената област с над средната за страната стойност. По този начин често традиционно силните области, обикновено също със силни сектори на услугите и индустрията, не могат изпъкнат в общата статистика.

По-ясна картина на икономическото развитие на местно ниво може да се добие при разглеждането на индикаторите чрез медианната им стойност. В случая медианата е тази стойност при всеки индикатор, която разделя областите на две групи – половината отчитат стойност по-висока от медианата, а другата половина – по-ниска. Поради същността си тя е устойчива на екстремни стойности (като данните за столицата) за разлика от средното аритметично.

Основните категории, при които разликата между средноаритметичната и медианната стойност на индикаторите е особено голяма, въпреки че са претеглени спрямо населението, са „Доходи и стандарт на живот“ и „Инвестиции и бизнес“. По-конкретно става дума за показателите за брутния вътрешен продукт (БВП), средната годишна брутна заплата на наетите, разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Най-актуалните сурови данни на националната статистика за тези показатели за последното издание „Регионални профили“ 2025 са за 2023 година.

Областните данни за БВП показват, че само столицата и област Стара Загора имат БВП на човек над средно аритметичната стойност за страната. Дори разликата между тях е значителна: за столицата – близо 62 хил. лв., а за Стара Загора – 36 хил. лева. На следващите места с БВП от около 27 хил. лв. са областите Враца и Варна, а около 24 хил. лв. е БВП в Габрово и София област.

Брутната годишна работна заплата пък е един от показателите, при които единствено столицата с 34 хил. лв. е над средната стойност за страната (24 хил. лева). Медианата  обаче е с около пет хиляди лева по-ниска – под 19 хил. лева. Заплатите в областите Варна, Стара Загора и София са над 22 хил. лв., а във Враца и Пловдив – над 20 хил. лева.  

При вътрешните и външни инвестиции само по три области са над средната стойност за страната на човек от населението – съответно столицата, Пловдив и София при ДМА и столицата, София и Бургас при ПЧИ. Сред областите с по-високи от медианата за показателя инвестиции се нареждат области с добре развита индустрия като Габрово, Русе, Стара Загора, Пазарджик.

Безспорно множеството инвестиции, развитият сектор на услугите и високите заплати в столицата я поставят начело на показателите за икономическо развитие, но в много други области индустрията е основен източник на доходи и благосъстояние на населението.

Новото издание на Регионални профили 2025 представя и десетки други показатели за икономическото и социалното развитие на областите в страната.   

Делът на здравноосигуреното население на национално ниво расте и надхвърля 95%, което до известна степен опровергава мита за ниския обхват и за големия брой неосигурени, товарещи здравеопазването.

Новото издание на ИПИ „Регионални профили 2025“ включва отделна категория показатели, които оценяват представянето на областите при осигуряването на здравни услуги на населението и постигнатите в процеса здравни резултати. Здравноосигурителният обхват е един от тези показатели.  По данни на НАП здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За десет години здравноосигурителният обхват се е увеличил с близо 7 п.п. На графиката е виден ефектът от преброяването през септември, 2021 година, който коригира дела здравноосигурени с точния брой на населението.

Данните по области също показват интересни тенденции. Вече има 5 области, в които на практика цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен над 99% от населението е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, голяма част от което са пенсионери – т.е. осигурени за сметка на държавата, което до известна степен обяснява високите нива.

На другия край на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското ниво на здравно осигуряване в София (област) обяснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в областта. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо ниво на заетост в туризма, който има сезонен характер.

Фактори за относително по-ниския обхват на здравно осигуряване на отделни места са още делът на сивата икономика, дълготрайно безработните лица, емиграцията и други.

Бележка: Областните данни за здравноосигурените лица страдат от някои ограничения. В таблицата са представени данните за здравноосигуреното население по място на сключен трудов договор, което в някои случаи се отличава от постоянния адрес на наетото лице.

Високият обхват на здравно осигуряване означава, че системата включва много голяма част от населението като източник на приход. Остават нерешени обаче други въпроси, например за бъдещето на здравноосигурителния модел, особено в контекста на настоящия бюджетен дебат. С други думи в края на годината се говори за пари, но не и за реформи и този разговор никога не преминава в следваща фаза. Или както министър председателят сподели преди няколко дни: „Този бюджет не създава политики, а следва политики, които са създадени в българското законодателство …. Разговорът за реформи се прави в обстановка, когато има достатъчно време за общественополитически дебат.“[1] Но такова време никога не остава, защото бюджетната процедура е цикъл, разположен в рамките на годината и винаги е по-лесно да се мисли за една (или две) години напред, отколкото за дългосрочни и дълбоки промени.

В този смисъл нека припомним, че здравното осигуряване у нас се основава на принципа на единствен платец – НЗОК, а липсата на конкуренция на осигурителния пазар ограничава избора на пациентите и възможностите за контрол върху дейността на финансиращия орган. Това обикновено води до по-високи цени и картелиране на доставчиците на здравни услуги при  преговорите с единствения платец. Ще тръгнем ли скоро към разширяване на конкуренцията на пазара на здравно осигуряване, а защо не и въвеждане на лични здравни сметки, или всяка есен ще се оправдаваме с това, че бюджетът отразява вече приети политики, а време за промяната им няма?

[1] https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/21706269

***

„Регионални профили: показатели за развитие 2025“ обобщава актуалната статистика за 28-те области и проследява развитието им по широк спектър от теми – от икономика, пазар на труда и инвестиции до инфраструктура, местни финанси, демография, образование, здравеопазване, сигурност, околна среда, култура и туризъм. Индикаторите покриват най-вече 2024 г., като в част от разделите са включени и данни за 2025 г., което позволява надеждна сравнимост между регионите и проследяване на тенденциите във времето.

Икономическото и социалното развитие остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя стабилна основа за растеж при лидерите, но оставя широка група области със системни ограничения – по-ниски доходи, по-слаба фирмена динамика и висока безработица, ниска заетост и дефицити в уменията на работната сила.

• ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Комплексните оценки по икономическо развитие показват ясно разделение. В групата „много добро“ са областите с висок дял на индустрията и услугите и силна инвестиционна активност; сред отличаващите се е и Габрово, чиято концентрирана промишлена база поддържа висок стандарт на живот. „Добро“ икономическо развитие постигат  Русе и София (област), които остават на крачка от лидерите, докато цели девет области са в групата „незадоволително“ – сигнал за ограничена икономическа база и по-ниско качество на работните места.

Инвестиционната география продължава да е водещ фактор за дивергенцията. Настоящото издание отчита изключително неравномерна инвестиционна активност: половината области са оценени като „слаби“ по направление „Инвестиции и фирми“, а още седем – като „незадоволителни“. Големи разлики има и при връзките с външни пазари: делът на приходите от износ достига около половината от оборота в най-експортно ориентираните области (София област, Русе), докато в по-слабите региони остава около една осма – пропаст, която подсилва различията в производителността и доходите.

Пазарът на труда потвърждава асиметрията. Видин и Монтана остават на дъното с уязвима структура на заетостта и отчетливо по-неблагоприятен образователен профил на работната сила. В няколко области делът на хората с основно и по-ниско образование достига една трета, което ограничава способността за запълване на нови, по-квалифицирани работни места. На противоположния полюс  столицата и Варна се открояват с висок дял на населението с висше образование, по-висока заетост и оттам – по-високи доходи и.

При инфраструктурата очаквано липсва голяма промяна за година, но тя остава различна по качество и достъп. През 2025 г. само Монтана получава „слаба“ оценка, докато столицата и Варна са с „много добра“. Гъстотата на пътната мрежа остава почти непроменена; железопътната мрежа е най-развита в столицата, а Смолян остава без жп линии. Това усилва разликите в достъпа до услуги и пазари, особено видими от показателите на Северна България.

При местните финанси данните сочат ограничена фискална самостоятелност на голяма част от общините: собствените приходи покрива едва една четвърт от общите разходи. Успоредно с това, усвояването на средства по оперативни програми остава важен източник за инвестиции в публична инфраструктура и услуги, което допринася за намаляване на част от териториалните различия, но без целенасочени усилия за привличане на частни инвестиции траекторията на изоставащите региони не се подобрява.

Оценка „Икономическо развитие“ на областите, ИПИ – Регионални профили 2025

• СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Социалното развитие се поляризира още по-ясно: шест области получават „много добър“ резултат, като столицата, Варна, Бургас и Пловдив са сред лидерите в почти всички компоненти – от демография и здравеопазване до образование и туризъм. Високият общ резултат може да бъде постигнат и чрез силно представяне в няколко ключови сфери – пример са Смолян (образование и околна среда) и Благоевград (образование и демография). В дъното са области с неблагоприятна демографска траектория и по-слаби слаби резултати на образованието и здравеопазването.

Демографията остава решаващ фактор. След временно облекчение през 2023 г., през 2024 г. естественият прираст се влошава в 24 от 28 области, като различията между регионите са големи: столицата е близо до баланс на раждаемост и смъртност, докато във Видин разликата е многократно по-висока. Положителната миграция, започнала през 2020 г., продължава, но се концентрира в по-развитите райони – Кърджали, Варна, Бургас и София – а в повечето други области нетният приток отслабва, което подсказва за трайно насочване на хората към водещите центрове.

Различията в човешкия капитал и достъпа до услуги се виждат отчетливо и в образованието и здравеопазването. Резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити варират чувствително между областите, а достъпът до първична медицинска помощ и очакваната продължителност на живота също показват значителни разлики. Това подсказва, че политиките за качествено образование и здравни услуги в по-слабите региони са ключови за ограничаване на социалната поляризация.

Оценка „Социално развитие“ на областите, ИПИ – Регионални профили 2025

„Регионални профили 2025“ е практичен инструмент за публични политики и бизнес решения. Той систематизира съпоставими данни и комплексни оценки, които ясно показват силните и слабите страни на всяка област и къде целенасочени мерки – от качеството на човешкия капитал и средата за стартиране на бизнес до инфраструктура и по-ефективни общински финанси – могат да ускорят сближаването и да ограничат дълбокото изоставане.

***

• Пълен текст на изследването, както и всички данни и материали – www.regionalprofiles.bg

Подкрепата за инициативата „Регионални профили: показатели за развитие“ на Институт за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните десет години? Напоследък публично се правят твърдения забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване. Прегледът на динамиката на реалните заплати, след отчитане на инфлацията обаче ясно показва, че подобни твърдения са несъстоятелни и дори заблуждаващи.  

За да оценим ръста на покупателната способност, първо е необходимо да измерим ръста на номиналните заплати. За тази цел, месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г.  са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. Така полученият номинален индекс позволява директна сравнимост на повишението на заплатите по области и икономически дейности, но не отчита влиянието на динамиката на цените върху реалната покупателна способност. За да отчетем ефекта на цените, намаляваме (или увеличаваме в редките случаи на дефлация) индекса на заплатите със стойността на хармонизирания индекс на потребителски цени за съответния месец. Резултатът е промяната в относителната покупателна способност през десетгодишния период (която, разбира се, не отчита разликите между различните отрасли и региони в началото му). 

В периода между 2015 и средата на 2025 г. най-голям ръст на секторно ниво се наблюдава в образованието – 180-200% към края на разглеждания период. Това не е изненадващо, предвид целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната. Сравним ръст  има и в културата, спорта и развлечението, административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база. Прави впечатление как секторите, в които доминира публичната заетост – образование, здравеопазване, държавно управление – индексът на реалните заплати често играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес, заради пряката връзка на динамиката им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г. 

Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Това са сектори, където заплащането вече е относително високо в началото на периода, и независимо от по-бавния ръст то остава от най-високите  и днес. Особено интересни са спадовете в хотелите и ресторантите, както и в културата, спорта и развлеченията в периода на строги  локдауни през 2020 г., когато индексите на реалните заплати падат рязко, почти до стойностите си от 2015 г. в резултат на спирането на дейността на фирмите в тези сектори и големия спад на заетостта в тях (редно е тук да споменем и ролята на сивата икономика която води до често подценяване на истинските доходи в официалната статистика). По-бавна динамика се наблюдава и в транспорта и строителството, но двата сектора бързо наваксват в годните след пандемията, най-вече заради острия недостиг на кадри.  

Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работниците има в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, докато по-умерена динамика има в области с по-високо заплащане в началото на периода, сред тях Стара Загора, Враца, София (област), Бургас. Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч – постигат сериозно подобряване значително по-рано, още към края на пандемията. 

Общият извод е, че въпреки значителната инфлация (според ползваният тук ХИПЦ акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишават значително – често над два пъти . Очевидно е обаче, че всякакви наративи за реално обедняване или дори стагнация на стандарта на живот са напълно несъстоятелни и не намират потвърждение в данните.  

• Материал на ИПИ подготвен за годишната среща на местните власти в Албена (12-14 октомври 2025 г.) 

Годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ, традиционно събира всички кметове в страната и е най-голямото събитие за местни политики и тенденции в местното самоуправление в България. Срещата е и своеобразен форум за открита дискусия между местната и централната власт, като голямата част от министрите в кабинета взимат участие във форума.  

ИПИ за поредна година участва активно в събитието, като представи и специално подготвен материал, които цели да провокира по-широка дискусия за отключване на потенциала на регионите в страната. Материалът поставя регионалните различия в контекста на две десетилетия на икономически растеж и конвергенция, анализира основните институционални и фискални лимити пред местните власти и дава посока за промени в модела на управление на регионално развитие.  

ИПИ предлага цялостна визия, която включва обновена концепция за пространствено развитие и по-силен фокус върху програмирането на общинско ниво, мерки за засилване на финансовата автономия на общините и устойчиво финансиране на общинските инвестиционни програми, укрепване на ролята и капацитета на регионалните съвети и подобряване на достъпа до актуални данни за социално-икономическото развитие на местно ниво, както и решения за повишаване на административния капацитет чрез окрупняване на малки общини и споделени административни функции.  

 *

• Виж материала на ИПИ „Икономически растеж и регионална конкурентоспособност (2025 г.)“ 
• Виж обобщение на панела с участието на ИПИ за индустриалното развитие на местните икономики 

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите имоти често излизат на преден план, най-вече заради безкрайно остарелите данъчни оценки и липсата на адекватен механизъм за обновяването им. Именно този данък заема ключово място в наскоро публикувания доклад Преосмисляне на общинските финанси: Преглед на публичните финанси на поднационално ниво в България[1] на Световната банка за България. Институцията анализира подробно актуалното състояние на имотния данък и предлага конкретни стъпки за адекватното му актуализиране към пазарните условия.

Имотният данък изглежда стабилен на хартия, но реално в много части на страната изостава от икономиката и от пазара на жилища. През 2023 г. общините събират около 400 млн. лв. (0,22% от БВП) при 0,32% от БВП през 2014 г.; средно това са близо 62 лв. на човек, но вариацията е огромна – от около 502 лв. на човек в туристическата община Несебър до под 4 лв. в малката и икономически слабо развита Сатовча. Анализът на Световната банка установява, че данъчната основа е административна и статична, не следва цените и не различава добре между квартали и типове имоти.

Облагането се изчислява върху базова стойност на квадратен метър и набор от коефициенти за зона, инфраструктура, характеристики, етажност и износване на конкретния недвижим имот. Компонентите обаче не се индексират автоматично и практически не са обновявани от 2009 г., посочва се в анализа. В резултат пазарът на недвижими имоти се развива, цените растат, а данъчната основа и приходите на общините тъпчат на място. В София данъчните оценки изостават средно между три и половина и четири и половина пъти спрямо реалните цени, като в най-търсените квартали разликата стига пет–шест пъти; в Пловдив и Бургас типичният разрив е около три–три и половина пъти, в някои морски общини – до четири пъти. Сходни жилища често плащат много различен данък само защото са попаднали в остарели зони или в коефициенти, които вече не отразяват реалността на пазарната среда средата.

Системата е допълнително отслабена от широки универсални преференции – най-вече 50% отстъпка за основно жилище и пълно освобождаване под праг на данъчна оценка – които свиват базата, но не са диференцирани според дохода на домакинството. Анализът посочва, че приблизително една трета от потенциалния имотен данък не постъпва в общините заради подобни облекчения. Когато това се комбинира с различно качество на регистрите и неравномерна събираемост, резултатът е ниска ефективност и растяща зависимост на местната власт от трансферите от централния бюджет.

Според авторите на анализа първата необходима стъпка е в рамките на 12–18 месеца да се актуализира данъчната база и да се сложи край на натрупването на изоставане спрямо пазарната реалност. Това означава еднократно повишаване на базовата стойност на квадратен метър в националната формула – за да се навакса част от натрупаната разлика – и паралелно преначертаване на зоните в големите и средноголемите  градове. Зонирането следва да отразява днешната инфраструктура и търсене: нови квартали, променени транспортни връзки, реално качество на средата. Веднага след корекцията трябва да заработи автоматична индексация въз основа на индекс на цените на жилищата, която актуализира базата всяка година с малки и предвидими стъпки.

Наред с това според Световната банка е важно да се премине от универсални към таргетирани облекчения. Поголовните намаления са скъпи и слабо насочени – действат и там, където няма нужда. По-добре е отстъпките от данъка да се предоставя временно и по доход – например чрез ваучер или намаление за домакинства под праг на бедността – финансирано открито през бюджета, без да се обезсилват актуализираните данъчни оценки. Така домакинство със скромен доход и малко жилище в скъпа зона получава защита, но без да се подарява отстъпка на всички, включително на високодоходни домакинства.

Този подход обаче няма да сработи без по-добри данни и администриране. Тук според Световната банка са необходими синхронизация на кадастъра, имотния регистър и ЕСГРАОН; изчистване на дубликати и празни записи; електронни известия и плащания; автоматични напомняния и последователно прилагане на закона при просрочия. Добра практика е и плавното въвеждане, особено в общини с по-голям ефект, в т.ч. временни горни граници за годишното увеличение на дължимата сума за отделен имот и активна публична комуникация.

Анализът предлага и дългосрочно, системно решение, което прави имотния данък устойчив: пазарна оценка на база всеобхватен анализ на данни с ясна методология, прозрачни източници на данни и контрол на качеството. Този подход може да се изпробва пилотно в един–два големи града, за да се валидират моделите, да се изгради междудисциплинарен екип (данни, статистика, ГИС, право) и да започнат да се издават редовни доклади за точността на оценките. Когато системата заработи, цикъл на преоценка на всеки две–три години, подпомогнат от междинна индексация, ще държи базата близо до пазара и ще намали зоналните изкривявания. Най-важното е, че сходни апартаменти ще плащат сходни данъци, което постига относителна справедливост при имотния данък.

Реформата трябва да бъде управлявана внимателно, за да е социално приемлива и политически защитима. Затова са нужни ясни преходни разпоредби и дори кратък „тестов“ период, в който към сметките се добавя информационна бележка с хипотетичната дължима сума след пълното въвеждане. В градовете, където таксата за битови отпадъци все още е обвързана с данъчната оценка, актуализацията на имотния данък трябва да върви паралелно с реформа на таксата в посока „замърсителят плаща“, посочват от Светната банка, иначе се създава риск от прехвърляне на изкривяванията от една система в друга. Комбинацията от индексация и зониране с подредени преференции и по-добра събираемост и масова оценка в дългосрочен план с ясни правила за обновяване прави облагането по-равно и предвидимо, а местните бюджети – по-устойчиви. Това не е „повече данък на всяка цена“, а повече ред и честност: данък, който следва пазара с малки и обясними стъпки, вместо да изненадва собствениците с трицифрен ръст на десет години.

[1] https://documents1.worldbank.org/curated/en/099062525063022714/pdf/P502777-8fb107fa-febd-4eea-96e3-24066a0c678f.pdf

Изследването на ИПИ анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.

През 2025 г. индексът общо за страната достига 52,8 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.

Стойността на индекса намалява леко през последните години. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.

Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката, най-вече в селското стопанство и туризма.

На другия полюс са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където има прекомерен прием в неподходящи за структурата на местната икономика направления. София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ, транспорт и частично – преработваща промишленост.

***

Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:

• По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
• Развитие на дуалното обучение: учене чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
• Професионално ориентиране: информираният избор на специалност е ключов за съответствие с реалните възможности.
• Възможност за трансфер между специалности: учениците трябва да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага.
• Повишаване на трудовата мобилност: нужни са усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.

пълен текст на анализа

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за този материал е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.