Новини

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите имоти често излизат на преден план, най-вече заради безкрайно остарелите данъчни оценки и липсата на адекватен механизъм за обновяването им. Именно този данък заема ключово място в наскоро публикувания доклад Преосмисляне на общинските финанси: Преглед на публичните финанси на поднационално ниво в България[1] на Световната банка за България. Институцията анализира подробно актуалното състояние на имотния данък и предлага конкретни стъпки за адекватното му актуализиране към пазарните условия.

Имотният данък изглежда стабилен на хартия, но реално в много части на страната изостава от икономиката и от пазара на жилища. През 2023 г. общините събират около 400 млн. лв. (0,22% от БВП) при 0,32% от БВП през 2014 г.; средно това са близо 62 лв. на човек, но вариацията е огромна – от около 502 лв. на човек в туристическата община Несебър до под 4 лв. в малката и икономически слабо развита Сатовча. Анализът на Световната банка установява, че данъчната основа е административна и статична, не следва цените и не различава добре между квартали и типове имоти.

Облагането се изчислява върху базова стойност на квадратен метър и набор от коефициенти за зона, инфраструктура, характеристики, етажност и износване на конкретния недвижим имот. Компонентите обаче не се индексират автоматично и практически не са обновявани от 2009 г., посочва се в анализа. В резултат пазарът на недвижими имоти се развива, цените растат, а данъчната основа и приходите на общините тъпчат на място. В София данъчните оценки изостават средно между три и половина и четири и половина пъти спрямо реалните цени, като в най-търсените квартали разликата стига пет–шест пъти; в Пловдив и Бургас типичният разрив е около три–три и половина пъти, в някои морски общини – до четири пъти. Сходни жилища често плащат много различен данък само защото са попаднали в остарели зони или в коефициенти, които вече не отразяват реалността на пазарната среда средата.

Системата е допълнително отслабена от широки универсални преференции – най-вече 50% отстъпка за основно жилище и пълно освобождаване под праг на данъчна оценка – които свиват базата, но не са диференцирани според дохода на домакинството. Анализът посочва, че приблизително една трета от потенциалния имотен данък не постъпва в общините заради подобни облекчения. Когато това се комбинира с различно качество на регистрите и неравномерна събираемост, резултатът е ниска ефективност и растяща зависимост на местната власт от трансферите от централния бюджет.

Според авторите на анализа първата необходима стъпка е в рамките на 12–18 месеца да се актуализира данъчната база и да се сложи край на натрупването на изоставане спрямо пазарната реалност. Това означава еднократно повишаване на базовата стойност на квадратен метър в националната формула – за да се навакса част от натрупаната разлика – и паралелно преначертаване на зоните в големите и средноголемите  градове. Зонирането следва да отразява днешната инфраструктура и търсене: нови квартали, променени транспортни връзки, реално качество на средата. Веднага след корекцията трябва да заработи автоматична индексация въз основа на индекс на цените на жилищата, която актуализира базата всяка година с малки и предвидими стъпки.

Наред с това според Световната банка е важно да се премине от универсални към таргетирани облекчения. Поголовните намаления са скъпи и слабо насочени – действат и там, където няма нужда. По-добре е отстъпките от данъка да се предоставя временно и по доход – например чрез ваучер или намаление за домакинства под праг на бедността – финансирано открито през бюджета, без да се обезсилват актуализираните данъчни оценки. Така домакинство със скромен доход и малко жилище в скъпа зона получава защита, но без да се подарява отстъпка на всички, включително на високодоходни домакинства.

Този подход обаче няма да сработи без по-добри данни и администриране. Тук според Световната банка са необходими синхронизация на кадастъра, имотния регистър и ЕСГРАОН; изчистване на дубликати и празни записи; електронни известия и плащания; автоматични напомняния и последователно прилагане на закона при просрочия. Добра практика е и плавното въвеждане, особено в общини с по-голям ефект, в т.ч. временни горни граници за годишното увеличение на дължимата сума за отделен имот и активна публична комуникация.

Анализът предлага и дългосрочно, системно решение, което прави имотния данък устойчив: пазарна оценка на база всеобхватен анализ на данни с ясна методология, прозрачни източници на данни и контрол на качеството. Този подход може да се изпробва пилотно в един–два големи града, за да се валидират моделите, да се изгради междудисциплинарен екип (данни, статистика, ГИС, право) и да започнат да се издават редовни доклади за точността на оценките. Когато системата заработи, цикъл на преоценка на всеки две–три години, подпомогнат от междинна индексация, ще държи базата близо до пазара и ще намали зоналните изкривявания. Най-важното е, че сходни апартаменти ще плащат сходни данъци, което постига относителна справедливост при имотния данък.

Реформата трябва да бъде управлявана внимателно, за да е социално приемлива и политически защитима. Затова са нужни ясни преходни разпоредби и дори кратък „тестов“ период, в който към сметките се добавя информационна бележка с хипотетичната дължима сума след пълното въвеждане. В градовете, където таксата за битови отпадъци все още е обвързана с данъчната оценка, актуализацията на имотния данък трябва да върви паралелно с реформа на таксата в посока „замърсителят плаща“, посочват от Светната банка, иначе се създава риск от прехвърляне на изкривяванията от една система в друга. Комбинацията от индексация и зониране с подредени преференции и по-добра събираемост и масова оценка в дългосрочен план с ясни правила за обновяване прави облагането по-равно и предвидимо, а местните бюджети – по-устойчиви. Това не е „повече данък на всяка цена“, а повече ред и честност: данък, който следва пазара с малки и обясними стъпки, вместо да изненадва собствениците с трицифрен ръст на десет години.

[1] https://documents1.worldbank.org/curated/en/099062525063022714/pdf/P502777-8fb107fa-febd-4eea-96e3-24066a0c678f.pdf

Изследването на ИПИ анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.

През 2025 г. индексът общо за страната достига 52,8 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.

Стойността на индекса намалява леко през последните години. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.

Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката, най-вече в селското стопанство и туризма.

На другия полюс са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където има прекомерен прием в неподходящи за структурата на местната икономика направления. София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ, транспорт и частично – преработваща промишленост.

***

Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:

• По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
• Развитие на дуалното обучение: учене чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
• Професионално ориентиране: информираният избор на специалност е ключов за съответствие с реалните възможности.
• Възможност за трансфер между специалности: учениците трябва да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага.
• Повишаване на трудовата мобилност: нужни са усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.

пълен текст на анализа

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за този материал е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища, грешите. Данните от последните държавни зрелостни изпити показват, че дори и в малки и отдалечени училища има “бели лястовици” – ученици, които избират и успешно полагат трудната профилирана матура по математика. Училищата, в които те се обучават, конкурират по резултати и активност на големи областни математически гимназии Те показват, че няма нищо невъзможно в образованието и за качествена промяна са нужни добри учители и целенасочени усилия.

Няколко общи наблюдения – на ДЗИ по математика през 2025 година са се явили общо 1386 деца, от които 920 – в математически и природоматематически училища[1]. Средният успех от този зрелостен изпит е 4,81 – сравнително висок резултат, който показва доброто ниво на профилираното обучение по този предмет. Въпреки че мнозинството на явилите се на тази матура ученици са учили в специализирани математически гимназии, в този анализ отбелязваме онези, които произхождат от сравнително малки училища извън считаните за „елитни“. Подбрали сме училища с над 5 ученика, успешно издържали ДЗИ по математика – тези училища на практика са обучили повече математически таланти от специализираните математически гимназии в Димитровград, Перник, Монтана, Добрич и Ботевград:

Какво показва проучването:

• Училищата с над 25% ученици, явили се на матура по математика, имат поне една паралелка със STEM профил, а това означава и поне един учител на високо ниво. Училището в с. Вълкосел например приема традиционно една или две паралелки – една с математически профили и/или една – с природни науки. Училището в с. Кочан също обучава една гимназиална паралелка с профил „природни науки“, а това в Елхово – две, от които една математическа. Училищата в Девин и Рудозем в област Смолян също имат математическа паралелка и такава с природни науки. В Чирпан пък едната паралелка е с профил „софтуерни и хардуерни науки“, а втората – „природни науки“.
• Някои училища заместват липсващата в региона математическа гимназия – такъв е случаят с училището в Търговище. Две от четирите му паралелки са СТЕМ (математика и природни науки).
• Повечето училища в таблицата са постигнали по-висок от средния успех на матурата по математика. Успехът на ДЗИ по български език също е висок.

С други думи не е задължително да си ученик на СМГ или МГ, Варна, за да се справиш с предизвикателството на профилираната матура по математика. Наличието на добри учители е задължително условие, а традициите постепенно се създават. Министерството на образованието и науката може само да се поучи от опита на такива училища и да го използва при реализацията на своите намерения за повишаване на интереса към математиката и STEM профилите[2].

И накрая ще отбележим още един феномен – в СУ „Христо Ботев“, гр. Балчик, цели трима ученици са се явили на матура по физика и астрономия на фона на общо 47 в цяла България. Мислим, че си струва да се проучи.

[1] По-голямо внимание на математическите гимназии вече обърнахме тук: https://ime.bg/articles/uzh-uchat-v-matematicheski-gimnazii-no-izbirat-matura-po-ezitsi/

[2] https://www.mon.bg/news/ministar-valchev-tryabva-da-varnem-interesa-na-ucheniczite-kam-matematikata-i-prirodnite-nauki/ И накрая под черта ще отбележим още един феномен – в СУ „Христо Ботев“, гр. Балчик, цели трима ученици са се явили на матура по физика и астрономия на фона на общо 47 в цяла България. Струва си да се проучи.

• Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините.
• Виж анализа на ИПИ „Състояние на общинските бюджети в България и възможности за разширяване на финансовата автономия на местните власти“

Разходите по бюджетите на общините в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. Значителният ръст на разходите на местно ниво след пандемията е воден почти изцяло от трансферите от централното правителство. През последните 10 години се наблюдава сериозен спад във финансовата автономия на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024 г.

Прегледът на опита на страните от ЕС и особено на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) показва, че България изостава както по отношение на ролята и отговорностите на местните власти, така и по отношение на финансовата автономия. Общините в България имат по-малка фискална роля спрямо повечето страни от района на ЦИЕ и в по-голяма степен са зависими от трансферите от централното правителство. Това води до по-малко възможности за политики и инвестиции, съобразени с местни цели и приоритети.

Анализът на данъчната политика на общините в България показва, че през последните години има ясно изразена тенденция за увеличение на местните данъци, но без това реално да води до осезаем ефект върху финансовата автономия на общините. Модел, в който местните данъчни приходи зависят почти изцяло от имотния пазар – през данък върху недвижимите имоти и върху възмездното придобиване на имущество, не може да гарантира адекватни собствени приходи на местната власт. Структурна промяна в управлението на местно ниво е възможна чрез преотстъпване и/или споделяне на данъчни приходи с централното правителство.

Оценките на ИПИ сочат, че споделянето на 1/5 от приходите от облагането на доходите на физическите лица би донесло допълнителен ресурс от над 1,2 млрд. лв. в българските общини. Прилагането на принципа „парите следват личната карта“ би гарантирало, че новите данъчни постъпления за общините ще се разпределят в полза на населените места, в които хората живеят – по постоянен адрес, а не по месторабота. Преформатирането на изравнителни механизми също би позволило да се провежда по-ефективна политика в подкрепа на по-слабо развитите общини в страната.

Споделянето на приходите от облагането на доходите на физическите лица с общините би довело до по-висока финансова автономия на местно ниво, както и повече стимули за местните власти да работят за привличане на инвестиции, нови работни места и по-високи възнаграждения. Реалните стъпки за фискална децентрализация би отключило и дебата за административна и териториална реформа, която би следвало да е в посока на естествено окрупняване на общинската карта и свиване на броя на общините в страната.

• Виж финансови показатели за всички общини в България на специализираната страница на ИПИ: www.dvenasto.bg

 

 

 

 

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за този материал е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията,  изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното население в областта е един от най-ниските в страната. Инвестиционната активност остава слаба. Ямбол се характеризира с висока гъстота на пътната мрежа, но железопътната мрежа е сред най-слабо развитите в страната. Усреднените нива на местните данъци са близки до средните. Самооценките на администрациите в област Ямбол за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се повишават.

Както естественият, така и механичният прираст в областта са неблагоприятни. Представянето на учениците от областта не е сред добрите, но се отчита подобрение спрямо останалите области. Здравеопазването страда от нисък относителен брой на лекарите специалисти, както и от ограничена леглова база в болниците. Натовареността на местните съдии е значително по-слаба от средната за страната, но правораздаването е сравнително бавно. Обемът на образуваните битови отпадъци е нисък. Туризмът е изключително слабо застъпен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в област Ямбол продължава да нараства и достига 15,8 хил. лв. на човек от населението през 2022 година.

Стабилно остава и увеличаването на доходите и на пенсиите. Средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 16,5 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия е 763 лв. (при 784 лв. в страната).

След няколко години на спад нивото на бедност в областта се повишава през 2023 година. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, достига 26,7% (при 20,6% в страната). Подоходното неравенство остава под средното за страната.

• Пазар на труда

Делът на трудоспособното население в областта е един от най-ниските в страната (само преди този в област Видин) през 2023 година. Заетостта се повишава, а безработицата – намалява. Коефициентът на заетост достига 74,8% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 5,1% (при 5,3% в страната).  

Предизвикателство за пазара на труда остава образователният статус на работната сила, въпреки че през 2023 г. се наблюдава известно подобрение. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование намалява до 19% (при 15% в страната), а този с висше образование се повишава до 20% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

През 2022 г. инвестиционната активност в област Ямбол остава ниска. Заради сравнително голямата тежест на преработващата промишленост Ямбол е сред областите с относително малък брой предприятия – 59 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се увеличават значително – до 2,8 хил. лв. на човек. Ръстът на преките чуждестранни инвестиции обаче е по-скоро символичен и те остават сред най-ниските в страната – 476 евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Произведената продукция нараства бързо и достига 92,0 хил. лв. на нает. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби намалява и остава сравнително нисък – 24% (при 29% в страната).

Разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта са сравнително ниски спрямо населението.

При усвояването на европейски средства се наблюдава ръст и те все повече се приближават до средните стойности за страната. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Ямбол е 3132 лв. човек от населението (при 3175 лв. в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Болярово.

• Инфраструктура

Ямбол се характеризира с висока гъстота на пътната мрежа, но железопътната мрежа е сред най-слабо развитите в страната (след област Добрич). Делът на първокласните пътища и магистралите е над средния за страната – 21% (при 19% в страната) и през 2023 година. Качеството на пътищата в областта е под средното за страната и през 2023 г. делът на пътната настилка в добро състояние намалява до 29%, изоставайки значително от средния за страната (40%).

Достъпът на домакинствата до интернет намалява и е сравнително нисък и през 2023 година.

Няма значими промени в дела на населението с достъп до обществена канализация и той остава под средния за страната и през 2022 г. – 71% (при 75% в страната). Същевременно делът на домакинствата, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция, е над средния – 69% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Усреднените нива на местните данъци в област Ямбол и през 2024 г. са близки до средните в страната. Сред разглежданите данъци по-високи от средните са единствено тези върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, макар и с много малко. Същевременно ставките върху търговията на дребно остават доста под средните. Размерът на данъчната ставка за търговия на дребно средно за област Ямбол е 8,17 лв. на кв. м (при 13,09 лв. на кв. м в страната).

В рамките на областта най-високи са средните данъци в община Ямбол, а най-ниски – в община Елхово.

• Администрация

Самооценките на администрациите в област Ямбол за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се повишават през 2024 г. и са над средните за страната. Рейтингът за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление обаче намалява и е под средния с оценка 68,8% в областта при 69,3% в страната.

Делът на собствените от общите приходи на общините в областта през 2023 г. е 21% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи е 64% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Както естественият, така и механичният прираст в областта са неблагоприятни спрямо средните за страната и през 2023 година. Коефициентът на естествен прираст е –9,0‰ (при –6,8‰ в страната). Този на механичния прираст също е отрицателен (–0,9‰).

Делът на децата под 4-годишна възраст е по-висок от средния – 4,8% в областта при 4,5% в страната, но и този на населението над 65 години също е сравнително висок – 26,8% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии е значително по-нисък от средния – 680 души на кв. км в областта при 1221 души на кв. км в страната.

• Образование

Делът на децата в детските градини остава сравнително нисък и през 2023 година. Коефициентът на записване на учениците в V–VII клас обаче е  близък до средния. Делът на второгодниците е висок. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е сравнително голямо, особено в секторите на промишлеността и селското стопанство.

Представянето на учениците от областта бележи подобрение спрямо останалите области през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 40,4 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,25 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е нисък – 7,1% (при 8,7% в страната), което поставя областта на четвърто място по този показател (след столицата, Смолян и Перник).

Броят на студентите в областта спрямо населението намалява в унисон със свиването им в страната и достига 6 на хиляда души от населението (при 30 на хиляда души в страната).

• Здравеопазване

Слабото представяне на областта в сферата на здравеопазването е обусловено преди всичко от ниския относителен брой на лекарите специалисти (само преди този в област Кърджали), ограничената леглова база в болниците, както и от високия коефициент на детска смъртност през 2023 г. (8,5‰ при 4,9‰ в страната). Същевременно броят на общопрактикуващите лекари в областта е близък до средния за страната спрямо населението. Продължителността на живота на жителите на областта изостава от средната за страната с малко над една година. Броят на леглата в местните многопрофилни болници нараства, но остава сравнително нисък – 3,9 на хиляда души (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им също е по-ниска е средната.

Делът на здравноосигурените се повишава, но все още е под средния за страната. По-ограничена е и аптечната мрежа в областта.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Ямбол е значително по-ниска от средната за страната, а правораздаването е сравнително бързо. През 2023 г. един местен съдия в Административния съд разглежда средно по 10,1 дела месечно (при 14,8 дела на съдия в страната), а в Окръжния съд – 12,7 дела месечно (при 14,4 дела на съдия в страната). Делът на гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, е 84% (при 65% в страната), на административните – 84% (при 72% в страната), а на наказателните – 91% (колкото и в страната).

Броят на престъпленията в областта е близък, макар и над средния, а разкриваемостта им е относително висока. През 2023 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 11,5 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им е 67% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението е над средния за страната.

• Околна среда

Образуваните битови отпадъци в областта са относително малко, а управлението им – сравнително добро. През 2022 г. в областта са образувани 417 кг отпадъци на човек (при 488 кг на човек в страната), а 88% от тях се предават за третиране и рециклиране (при 76% в страната).

Делът на горската територия е нисък (15% при 33% в страната), но и този на нарушената е ограничен (0,2% при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности са над средните за страната спрямо населението.

Индексът на нуждата от охлаждане в областта е най-високият в страната. Същевременно използването на питейна вода от домакинствата е сравнително малко.

• Култура

Посещенията в кината достигат до 449 на хиляда души от населението (при 684 на хиляда души в страната), а на библиотеките – 471 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната). Относителният брой на посещенията на музеите е сред най-ниските в страната, макар че през 2023 г. нараства до 189 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната). Сред разглежданите индикатори в тази сфера единствено броят на посещенията на местните театри спрямо населението е по-висок от средния – 358 на хиляда души в областта при 349 на хиляда души в страната.

Туризмът е изключително слабо застъпен. Броят на леглата в местата за настаняване е 7 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната) през 2023 година. Реализираните нощувки пък са 452 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната).

 

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Шумен продължават да нарастват. Увеличението при коефициента на заетост в областта е значително и той за първи път изпреварва средния за страната. Инвестиционната активност остава сравнително ниска. Шумен е областта с най-голям дял на първокласните пътища и автомагистралите в страната. Общините в област Шумен имат относително ниски равнища на местните данъци. Рейтингът за прозрачността на органите на местното самоуправление остава значително по-висок от средния.

Естественият прираст е по-неблагоприятен от средния, но областта успява да привлича население. Резултатите на учениците продължават да са едни от най-слабите в страната. Здравеопазването в област Шумен страда от недостиг на  болнични легла, но използваемостта на легловата база е най-високата в страната. Натовареността на местните съдии остава слаба, което се отразява благоприятно на бързината на правораздаване. Броят на престъпленията в областта е нисък, а разкриваемостта им – висока. Делът на нарушената територия е ограничен. Туризмът в областта е сравнително слабо застъпен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ          

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в област Шумен продължава да нараства и достига 15,6 хил. лв. на човек от населението, отреждайки на областта място след средата на подреждането по този показател през 2022 година. Запазва се и тенденцията на увеличаване на доходите и на пенсиите. Средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 16,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната), а средната месечна пенсия – 688 лв. (при 784 лв. в страната).

Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява значително и остава под средната стойност за страната – 15,1% в областта при 20,6% в страната през 2023 година. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство също намалява и е трайно под средното ниво за страната.

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст е близък, но под средния за 2023 г. – 57,7% в областта при 58,5% в страната. През 2023 г. заетостта и безработицата нарастват едновременно. Увеличението при коефициента на заетост в областта е значително – с над 5 пр.п. до 76,4% – и той за първи път изпреварва средния за страната (76,2%). Коефициентът на безработица обаче също се повишава, достигайки 10,1% и е почти двойно по-висок от средния (5,3%).

Предизвикателство пред пазара на труда в Шумен остава образователният статус на работната сила, въпреки че през 2023 г. се наблюдава значително подобрение. Делът на хората между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование намалява до 24% (при 15% в страната). Делът на висшистите пък се увеличава и достига 29% (при 31% в страната).

• Инвестиции и икономика

Инвестиционната активност в област Шумен остава сравнително ниска и през 2022 година. Броят на предприятията в областта е малък – 54 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват осезаемо, достигайки 2,8 хил. лв. на човек от населението, но са под средните за страната. Почти двойно е увеличението и на външните инвестиции спрямо населението, но и те остават сравнително ниски. Към края на 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в областта достигат 1,4 хил. евро на човек (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби също нараства и е сравнително висок – 35% в областта при 29% в страната. Стойността на произведената продукция достига 112,2 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. на нает в страната).

Относителният размер на разходите за научноизследователска и развойна дейност се повишават до 105 лв. на човек от населението и нареждат областта на четвъртото място в страната по този показател.

• Инфраструктура

Шумен е сред добре представящите се области в категорията, оценяваща инфраструктурата. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта е по-висока на средната. Шумен е областта с най-голям дял на първокласните пътища и автомагистралите в страната – 37% (при 19% в страната) и през 2023 година. Качеството на пътищата обаче се влошава и остава под средното в страната, като делът на пътната настилка в добро състояние е 30% (при 40% в страната).

Достъпът на домакинствата до интернет се повишава до 88%, но все още е малко под средния в страната (89%).

Няма значими промени в дела на населението с достъп до обществена канализацията и той остава нисък, като през 2022 г. е 58% (при 75% в страната). Делът на домакинствата, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция, е 54% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Общините в област Шумен имат относително ниски равнища на местните данъци и през 2024 година. При всички разгледани местни данъци усредненото ниво в общините от областта е по-ниско от средното за страната. Най-голяма е разликата при ставките върху прехвърлянето на собственост и върху търговията на дребно.

В рамките на областта най-високи са данъците в община Нови пазар, а най-ниски – в община Хитрино.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ се свиват през 2024 г. и се изравняват със средните за страната. Намаление има и при рейтинга за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление, но той остава значително по-висок от средния – 75,8% при 69,3% в страната.

Делът на собствените приходи на общините в областта през 2023 г. остава нисък (19% при 27% в страната). Ограничено е и покритието на общинските разходи с местни приходи (53% при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Естественият прираст е по-неблагоприятен от средния, но областта успява да привлича население, с което компенсира изцяло неговото намаляване. През 2023 г. коефициентът на естествен прираст е –9,1‰ (при –6,8‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст е положителен и сравнително висок (9,6‰).

Делът на децата под 4-годишна възраст е 4,0% (при 4,5% в страната), а този на населението над 65 години – 25,2% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението е ниска и през 2023 г. – 854 души на кв. км в урбанизираните територии при (1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Обхватът на децата в детските градини в областта нараства значително и през 2023 година. Делът им достига 91% (при 88% в страната). Коефициентът на записване на учениците в V–VII клас в областта е 89% (при 90% в страната). Делът на второгодниците е равен на средния. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика се повишава и е сравнително високо основно заради съответствието в ниските дялове на учащите и наетите с професионална квалификация в секторите на транспорта и на хотелиерството и ресторантьорството.

Резултатите на учениците продължават да са едни от най-слабите в страната и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 35,2 т. (при 42,9 т. в страната). На матурата по български език и литература зрелостниците от областта отново получават най-ниския резултат в страната – „Добър“ 3,84 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е вторият най-висок (след този в област Плевен) – 17,7% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите намалява до 42 на хиляда души население, но остава по-висок от средния за страната (30 на хиляда души).

• Здравеопазване

Здравеопазването в област Шумен страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението обаче нараства и вече е над средната стойност за страната. В областта има един общопрактикуващ лекар на 1627 души (при 1701 души на лекар в страната) през 2023 година. Броят на леглата в местните многопрофилни болници остава изключително нисък – 3,0 легла на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата пък е най-високата в страната – 67% (при 56% в страната).

Аптечната мрежа е сравнително ограничена.

Детската смъртност през 2023 г. се повишава, но остава под средната за страната, макар и с малко. По-ниска от средната за страната обаче е средната продължителност на живота. Делът на здравноосигурените е сред най-високите в страната.

• Ред и сигурност

Натовареността на местните съдии остава ниска, което се отразява благоприятно на бързината на правораздаване в областта и през 2023 година. Един съдия в Административния съд разглежда средно по 9,9 дела на месец (при 14,8 дела месечно на съдия в страната), а в Окръжния – 10,2 дела на месец (при 14,4 дела в страната). Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 97% (при 91% в страната), на административните – 84% (при 72% в страната), а на гражданските – 68% (при 65% в страната).

Броят на престъпленията в областта е нисък, а разкриваемостта им – висока. През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността достига 9,5 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им е 65% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението обаче е сравнително нисък.

• Околна среда

Образуваните битови отпадъци в областта се увеличават, но остават относително малко, а управлението им се подобрява, но продължава да не е добро. През 2022 г. те са 452 кг на човек (при 488 кг на човек в страната), а сравнително малко от тях се предават за третиране и рециклиране – 52% (при 76% в страната).

Делът на горската територия е близък до средния за страната, но делът на нарушената територия е доста по-ограничен.

Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са сравнително малко.

Шумен е сред областите с нисък обем на използването на питейна вода в домакинствата.

• Култура и туризъм

Посещенията на местните музеи и библиотеки продължават да нарастват и през 2023 г. и остават над средните стойности за страната. Броят на посещенията в музеите достига 1139 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а в библиотеките – 1626 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната) – една от най-високите стойности за страната. Посещаемостта на кината също се увеличава, но остава изключително ниска – 149 посещения на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Подобни са и тенденциите при театрите в областта.

Туризмът в областта е сравнително слабо застъпен. Броят на леглата в местата за настаняване през 2023 г. е 12 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки са 515 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в сраната). Малко са и реализираните нощувки през онлайн платформи на споделената икономика.

Процесуалните закони предвиждат възможността за отвод по конкретно дело като гаранция за справедлив съдебен процес. Той дава възможност за отстраняване на съдебен състав или отделни членове на състава от дадено производство, ако има основание за съмнение в тяхната безпристрастност.

Изследването разглежда количествените измерения на самоотводите през 2024 г. както и териториалното им разпределение в страната. Освен абсолютния брой самоотводи, анализираме и техния дял спрямо общия брой дела за разглеждане от съответната материя в конкретния орган на съдебна власт. Проследяването на относителния им дял спрямо един и същи репер дава по-коректна и задълбочена перспектива към проблема. Изследването констатира:

• Тревожен и устойчив ръст на самоотводите на съдии в България;
• Впечатляваща разлика между броя на отводите, поискани от страните по дела, и самоотводите;
• Липса на мотиви – в множество случаи, включително по дела, привлекли медийно и обществено внимание, мотивите за самоотвод липсват или са неясни. Обикновено се свеждат до посочване на законова разпоредба без позоваване на конкретни факти и обстоятелства, водещи до пристрастност. Това може да се дължи както на пропуски от страна на съдиите, така и на дефицити в проектирането и функционирането на Регистъра (което възпрепятства пълнотата и прозрачността на въведената информация);
• Териториална концентрация: въпреки че в абсолютна стойност броят им е най-висок в София (следвана от Бургас, Плевен и Варна), анализът по относителен дял спрямо общия брой дела разкрива най-висока честота на самоотводи в Административен съд Бургас (48% от делата за разглеждане), следван от Окръжен съд Плевен (35-37%) и Окръжен съд Варна (30% по граждански дела)

• Липса на последователна и ефективна институционална реакция;
• Самоотводите са индикатор за системни дефицити в администрирането на съдебната власт (подбор, атестация, обучение)

Причини:

• Понякога масовите отводи се дължат на действията на т. нар. кверoланти – лица, злоупотребяващи с процесуални права и заливащи съда с множество жалби/дела срещу и твърдения за пристрастност на съдиите. В СГС например това е хроничен проблем. Ищците са ограничен брой, но тяхната хиперактивност обуславя наличието на няколко хиляди висящи дела, по които не се извършват процесуални действия години наред поради постоянни отводи. За тях съдебните производства се превръщат в кауза, обсесия или форма на компенсаторна активност, насочена срещу институция, която възприемат като източник на несправедливост, а не е търсене на правосъдие по конкретен казус.
• Ако съдиите прибягват до самоотвод не толкова поради действителни обстоятелства, въз основа на които може да се направи категоричен извод за предубеденост или заинтересованост, това може да е симптом за:
• Липса на ефективна и последователна институционална подкрепа за съдийската независимост, включително и защита от неоснователни проверки или натиск от други органи или власти. Въпреки конституционната гаранция за независимост, на практика, съществуват случаи, в които съдии се оказват обект и на специални разузнавателни средства. Дори проверките да завършат без държавна санкция, лични данни и информация за съдии вече са събрани и могат да се ползват недобронамерено;
• Липса на лична устойчивост или зрялост;
• Избягване на прекомерно натоварване или по-сложни и деликатни казуси.

Последици:

• Влошава се срочността и качеството на правораздаването (по наказателни дела риск от повторна виктимизация и риск за безопасността на жертвите на престъпления);
• Компрометира се принципът за случайно разпределение на делата;
• Създават се условия за неравномерна натовареност между съдиите;
• Съдебният процес се оскъпява;
• Възможност за forum shopping или избор на съд;
• Ограничен достъп до или отказ от правосъдие;
• И, в общ смисъл, сриване на доверието в съдебната власт

Какво може да се направи:

• Задълбочен институционален анализ за причините и последиците от големия брой немотивирани самоотводи и лесно постигнати отводи, обхващащ цялата страна. Анализът следва да съдържа препоръки, които не застрашават независимостта на отделния съдия и възможността му да формира вътрешното си убеждение;
• Промени в процесуалните закони, които да въведат възможност за колегиален контрол върху самоотводите. Такава мярка би позволила по-голяма прозрачност и превенция срещу злоупотреби, без да накърнява независимостта на съда. Прилага се в други държави от ЕС (разглежда се от друг съдебен състав, председател на съд и т.н.);
• Гарантиране на физическия интегритет и безопасността на съдии (вкл. ефективна охрана), които са подложени на натиск да се отведат с цел манипулиране на изхода на делото.
• Пълен текст на изследването