Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2026
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

20.10.2025Митът за обедняването: реалните заплати са над два пъти по-високи за десетилетие

Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните десет години? Напоследък публично се правят твърдения забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване. Прегледът на динамиката на реалните заплати, след отчитане на инфлацията обаче ясно показва, че подобни твърдения са несъстоятелни и дори заблуждаващи.  

За да оценим ръста на покупателната способност, първо е необходимо да измерим ръста на номиналните заплати. За тази цел, месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г.  са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. Така полученият номинален индекс позволява директна сравнимост на повишението на заплатите по области и икономически дейности, но не отчита влиянието на динамиката на цените върху реалната покупателна способност. За да отчетем ефекта на цените, намаляваме (или увеличаваме в редките случаи на дефлация) индекса на заплатите със стойността на хармонизирания индекс на потребителски цени за съответния месец. Резултатът е промяната в относителната покупателна способност през десетгодишния период (която, разбира се, не отчита разликите между различните отрасли и региони в началото му). 

В периода между 2015 и средата на 2025 г. най-голям ръст на секторно ниво се наблюдава в образованието – 180-200% към края на разглеждания период. Това не е изненадващо, предвид целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната. Сравним ръст  има и в културата, спорта и развлечението, административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база. Прави впечатление как секторите, в които доминира публичната заетост – образование, здравеопазване, държавно управление – индексът на реалните заплати често играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес, заради пряката връзка на динамиката им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г. 

Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Това са сектори, където заплащането вече е относително високо в началото на периода, и независимо от по-бавния ръст то остава от най-високите  и днес. Особено интересни са спадовете в хотелите и ресторантите, както и в културата, спорта и развлеченията в периода на строги  локдауни през 2020 г., когато индексите на реалните заплати падат рязко, почти до стойностите си от 2015 г. в резултат на спирането на дейността на фирмите в тези сектори и големия спад на заетостта в тях (редно е тук да споменем и ролята на сивата икономика която води до често подценяване на истинските доходи в официалната статистика). По-бавна динамика се наблюдава и в транспорта и строителството, но двата сектора бързо наваксват в годните след пандемията, най-вече заради острия недостиг на кадри.  

 

Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работниците има в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, докато по-умерена динамика има в области с по-високо заплащане в началото на периода, сред тях Стара Загора, Враца, София (област), Бургас. Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч – постигат сериозно подобряване значително по-рано, още към края на пандемията. 

Общият извод е, че въпреки значителната инфлация (според ползваният тук ХИПЦ акумулираният ръст на цените от 2015 г. насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишават значително – често над два пъти . Очевидно е обаче, че всякакви наративи за реално обедняване или дори стагнация на стандарта на живот са напълно несъстоятелни и не намират потвърждение в данните.  

 

 

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Търсенето на труд се охлажда, но недостигът на кадри остава висок 06.11.2026

Проучването на Агенцията по заетостта за търсенето на труд през 2026 г. очертава постепенно охлаждане на пазара на труд....

Достъпът до лекари-специалисти става все по-неравномерен 26.10.2026

Достъпът до лекари-специалисти е един от ключовите показатели за състоянието на регионалните здравни системи. Поради...

Финансовата самостоятелност на общините расте леко през 2025 г. 11.09.2026

Ерозията на финансовата автономия на общините у нас е дълъг и траен процес. Докато през 2015 г. делът на собствените...

Сезонните работници от трети страни – къде, колко и какво работят 04.09.2026

Пикът на летния сезон носи със себе си най-голямото струпване на сезонни работници от страни извън ЕС в българската...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2026  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design