Новини

Явор Алексиев

Между 9 и 19 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от шест кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие. Първите три събития се проведоха в Благоевград, Пловдив и Стара Загора в периода 9-12 юни 2014 г. Основните впечатления на ИПИ от Южна България са достъпни тук.

През тази седмица се проведоха още три събития – във Варна (16 юни), Габрово (18 юни) и Враца (19 юни). В тях взеха участие редица представители на местния бизнес и неправителствения сектор, както и на общинските и областните администрации в съответните области. Кръглите маси в страната бяха организирани с активната подкрепа на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Поредицата от кръгли маси е част от подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, издавано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Материали от кръгли маси:

Благоевград | Пловдив | Стара Загора | Варна | Габрово | Враца

Възстановяването на икономиката в Северна България продължава да бъде едва осезаемо, като на места (като област Силистра) се наблюдават и задълбочаващи се негативни тенденции. По отношение на пазара на труда по-устойчиво подобрение се забелязва единствено в Североизточна България и най-вече в областите Варна и Добрич.

Въпреки позитивните тенденции в тези две области и като цяло положителните очаквания, които се споделят от бизнеса в социологическото изследване, проведено от ИПИ през месец май, работодателските организации са скептично настроени за по-нататъшното възстановяване на пазара на труда през тази година. Като основни причини за това се посочват:

• несигурността около проекта „Южен поток”;
• геополитическата криза в Украйна, накъдето е насочена значителна част от износа на редица предприятия от областите в Североизточния район и Северния централен район;
• потенциално неблагоприятният ефект на лошите атмосферни условия върху селскостопанската продукция;
• опасността туристическият сезон да бъде по-слаб заради очакванията за намаляващ поток на туристи от Русия и Украйна.

На места се наблюдава силно негативно влияние на политическата нестабилност и популистката реторика на парламентарно представени партии върху чуждестранния инвеститорски интерес. В резултат на това някои напреднали инвестиционни проекти в индустриалния сектор в Габровска област са били замразени или прекратени. Сериозен проблем за област Габрово е още липсата на подходящи общински терени, с които могат да бъдат привлечени евентуални инвеститори. Според представители на бизнеса и местната власт, голяма част от подходящите такива са с неуреден статут или на тяхно място се намират приватизирани преди години предприятия, които обаче не осъществяват дейност. Комуникацията между общината, инвеститорите и собствениците на въпросните имоти е силно затруднена, което възпрепятства тяхното изкупуване/наемане и използване.

Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми. Красноречив пример е община Троян (област Ловеч), на която преди дни се наложи да изтегли заем от 5 млн. лв., за да се разплати с фирмите, изпълнители на проекта за интегриран воден цикъл на града. Спирането на парите по ОП „Околна среда” може да има негативни последствия върху състоянието на общинските финанси в тази и други общини от района.

Ефектът от отварянето на Дунав мост-2 се оценява като положителен, но лошото състояние на пътната мрежа в голяма част от района и липсата на магистрален път в Северозападния район и в Северния централен район на страната не позволяват пълното разгръщане на потенциалните ползи от съоръжението.

Липсата на млади кадри с адекватно за нуждите на индустрията образование е сериозен проблем, особено в области като Враца и Велико Търново. Не са налице добри примери за успешно сътрудничество между местния бизнес, общинските власти и образователните институции. Материалната база, която служи за подготовката и образованието на младите кадри, е морално остаряла. Като сериозен проблем се изтъква и липсата на стратегически инвеститори и големи предприятия в Северозападния район на страната, с изключение на АЕЦ „Козлодуй”.

Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините), с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Явор Алексиев

За целите на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, през месец май 2014 г. ИПИ проведе социологическо проучване сред 1680 фирми в цялата страна.

Проучването включваше въпроси, оценяващи очакванията на бизнеса за динамиката на инвестиционната активност и приходите на предприятията, както и за броя на наетите лица. Резултатите, които получихме, са в унисон с консенсуса за стабилизиране на трудовия пазар и вещаят повече работни места и по-висока инвестиционна активност през следващите 12 месеца.

Основни резултати

Докато през същия период на миналата година бизнесът очакваше увеличение на броя на заетите в едва 10 области на страната, през тази година навсякъде се очаква запазване или увеличаване на броя на наетите лица.

По-съществено увеличение на наетите се очаква в девет области, от които три са в Североизточния район (Варна, Търговище и Шумен), една в Югозападния (Кюстендил), три в южния централен район (Пазарджик, Пловдив и Хасково) и две в Югоизточния район (Сливен и Бургас).

Групата области, в които бизнесът счита, че по-скоро броят на наетите ще се запази или ще се увеличи минимално, отколкото да се увеличи включва Велико Търново, Стара Загора, Разград, Плевен, Перник, Габрово и Благоевград.

Сред тези очаквания прозират три тенденции, към които ИПИ насочи вниманието още през лятото на миналата година:

• През 2012 и 2013 г. Южният централен и Югозападният район на страната предвождаха възстановяването на пазара на труда; с оглед на очакванията на бизнеса може да се очаква тази тенденция да продължи и през 2014 и 2015 година.
• Пазарът на труда в Южна България се възстановява далеч по-бързо от този в северната част на страната; в Северозападния и Северния централен район на страната няма нито една област, където са налице ясно изразени очаквания за повече заетост.
• Повишаването на икономическата активност в област Варна най-вероятно ще спомогне за повишаването на заетостта в Шумен, Търговище и Добрич през втората половина на 2014 и първата половина на 2015 година;

Основни фактори, оказващи влияние върху бизнеса

Като основни фактори, благоприятстващи бизнеса на местно ниво, бизнесът посочва достъпа до кредит и европейските средства. И двата фактора се радват на по-позитивни оценки от страна на по-големите предприятия (тези с персонал над 50 души), но възприятията сред микро фирмите и малките фирми също са преобладаващо позитивни. В същото време, въпреки високата средна оценка, която бизнесът дава на европейските средства като фактор, цели 32,5% от анкетираните предприятия не могат да преценят ефекта от предоставянето им.

В унисон с резултатите от предходни изследвания и направените от екипа на ИПИ анализи на пазара на труда от началото на годината, като основен негативен фактор пред бизнеса е очертан местният пазар на труда. Бизнесът е най-силно затруднен в намирането на подходящи за дейността си кадри в областите София (област), Добрич, Перник, Враца и Сливен.

През тази година фактори като инфраструктурата и качеството и бързината на административните услуги са обособени по-скоро като неутрални по отношение на бизнес средата. От своя страна, големината на местния пазар (местното потребление) е проблем най-вече за микро фирмите и малките предприятия.

Допълнителна информация за данните от проучването на ИПИ сред бизнеса ще бъдат публикувани на страницата на проекта „Регионални профили: показатели за развитие” през следващите седмици.

Между 9 и 12 юни 2014 г. ИПИ организира поредица от кръгли маси в страната с фокус върху актуални проблеми на регионалното развитие. Първите три събития се проведоха в Благоевград, Пловдив и Стара Загора, като в тях взеха участие редица представители на местния бизнес и неправителствения сектор, както и на общинските и областните администрации в съответните области.

Материали от кръгли маси:

Благоевград | Пловдив | Стара Загора

Основни впечатления на ИПИ от проведените срещи в Южна България

И през 2014 г. възстановяването на икономиката на страната продължава да бъде предвождано от Южния централен район и Югоизточния район на страната. Редица области (като Пазарджик, Пловдив и Сливен) се радват на засилен инвеститорски интерес и повишаваща се заетост както през 2013 г., така и от началото на 2014 година. Продължава възстановяването и на област Бургас, която при силен туристически сезон може да изпрати 2014 г. с нива на средногодишна заетост, надминаващи тези преди кризата. Пазарът на труда в Югозападния район на страната остава потиснат, което оказва негативно влияние върху икономическото възстановяване на областите Благоевград, Перник и Кюстендил. През 2013 г. и първото тримесечие на 2014 г. позитивни тенденции в този район се забелязват единствено в София (столица).

• Повишаващ се икономически потенциал и инвеститорски интерес към сектора на информационните технологии в област Пловдив;
• Отлагане на планирани съкращения в някои водещи предприятия в Стара Загора и района, въпреки продължаващата икономическа несигурност;
• Положителен ефект от въвеждането в експлоатация на магистрала „Тракия” върху икономическата активност в Ямбол и Сливен;
• Повишена инвестиционна активност в една от най-бедните области на страната – Сливен, съчетана с тенденция към повишаване на броя на работните места през втората половина на 2014 година;
• Положителни очаквания на бизнеса по отношение на динамиката на заетостта, инвестициите и приходите в преобладаващата част от областите в Южна България, включително в някои от най-бедните;
• Местната администрация в Пловдив осъзнава пропуснатите възможности за по-активно участие по Оперативните програми – предприети са мерки за повишаване на темпа на усвояване на европейски средства, налице са реалистични, по наша преценка, очаквания за подобряване на ефективността в близко бъдеще;
• Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините), с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Негативни тенденции:

• Липсата на подходяща за нуждите на бизнеса (включително чуждестранния) работна ръка е проблем, който в голяма степен анулира две от основните конкурентни предимства на българската икономика – ниско данъчно бреме и ниски разходи за труд;
• Въпреки че на места (Благоевград) са налице скорошни примери за успешно сътрудничество между бизнеса и образователната система, забавеното приемане на по-модерна нормативна уредба в тази сфера затруднява синхронизацията между нуждите на пазара на трудаи образователните институции;
• Бизнесът е затруднен от продължаващата политическа нестабилност в страната;
• Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми;
• Като основен проблем пред местния бизнес (най-вече в Стара Загора) се очертава несигурността в енергийния сектор;
• Липсата на стратегически инвеститори и новооткрити големи предприятия в някои области на страната (като Благоевград) е сериозен проблем. Остава впечатлението, че голяма част от чуждестранния капитал бива привличан от желание за бързи печалби, което не дава възможност за дълготрайно развитие и повишаване на доходите.

През следващата седмица ИПИ ще организира кръгли маси в още три области: Варна, Габрово и Враца:

�

Понеделник, 16 юни 2014 г. Варна | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Варна и Североизточния район, последвано от дискусия
• Място: Радио Варна-Концертно студио
• Начало: 09:45 часа

Сряда, 18 юни 2014 г. Габрово | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Габрово и Северния централен район, последвано от дискусия
• Място: Технически университет – Габрово, зала на Библиотеката
• Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 19 юни 2014 г. Враца | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Враца и Северозападния район, последвано от дискусия
• Място: Конферентна зала на Търговско-промишлена палата Враца
• Начало: 09:45 часа

�

Заповядайте! За повече информация и регистрация:

Весела Добринова | vessela@ime.bg | (+359 2) 952 62 66

Поредицата от кръгли маси е част от подготовката на предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, издавано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Между 9 и 19 юни 2014 г. екип от икономисти на ИПИ ще посети и организира поредица от кръгли маси в областите Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово и Враца. Обиколката е част от подготовката на третото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, изготвяно с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Кръглите маси се организират със съдействието на централната и местните структури на Българската търговско-промишлена палата.

Понеделник, 9 юни 2014 г. Благоевград | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Благоевград и Югозападния регион, последвано от дискусия
• Място: Американски университет в България, Червена зала
• Начало: 09:45 часа

Сряда, 11 юни 2014 г. Пловдив | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Пловдив и Южния централен регион, последвано от дискусия
• Представяне на инвестиционен профил на Пловдив и региона (Индъстри Уоч)
• Място: Новотел Пловдив, зала „Москва”
• Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 12 юни 2014 г. Стара Загора | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Стара Загора и Югоизточния регион, последвано от дискусия
• Място: Търговско-промишлена палата Стара Загора, ул. Георги С. Раковски 66
• Начало: 09:45 часа

Понеделник, 16 юни 2014 г. Варна | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Варна и Североизточния район, последвано от дискусия
• Място: Радио Варна-Концертно студио
• Начало: 09:45 часа

Сряда, 18 юни 2014 г. Габрово | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Габрово и Северния централен район, последвано от дискусия
• Място: Технически университет – Габрово, зала на Библиотеката
• Начало: 09:45 часа

Четвъртък, 19 юни 2014 г. Враца | изтегли програма

• Представяне на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” с фокус върху развитието на Враца и Северозападния район, последвано от дискусия
• Място: Конферентна зала на Търговско-промишлена палата Враца

Начало: 09:45 часа

Заповядайте! За повече информация и регистрация:

Весела Добринова | vessela@ime.bg | (+359 2) 952 62 66

Цялото изследване, включително профилите на всяка област, различни тематични анализи върху актуални проблеми на регионалното развитие и всички използвани данни на областно ниво могат да бъдат намерени на www.regionalprofiles.bg.

Въпреки скорошните добри данни за пазара на труда, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение отчита спад на годишна база във всеки от първите три месеца на 2014 година. Спадът е съсредоточен най-вече в бедните области на страната и е придружен с покачване на нивото на заплащане - тенденция, която заслужава внимание.

Явор Алексиев

Според тримесечното наблюдение на работната сила на НСИ, заетите през първото тримесечие на годината са с 39 хиляди повече от същия период на миналата година. В същото време, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната продължава да намалява във всеки от първите три месеца на годината (на годишна база), достигайки 2,216 млн. души към края на месец март 2014 г., при 2,231 млн. души през март 2013 година.

Разминаването на двата индикатора се дължи на различния обхват на данните за работната сила и за наетите по трудово и служебно правоотношение. В тримесечната статистика за работната сила влизат всички работещи и изследването е извадково, т.е. то се прави на база на анкети сред извадка от цялото население. В същото време, данните за наетите по трудово и служебно правоотношение са на база на извадка от предприятия в частния и държавния сектор. Те включват наетите с действащи трудови договори, но не обхващат т.нар. самонаети, работещи по граждански договори, с авторски възнаграждения и др. под.  

Поради тази причина, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение винаги е по-малък от този на заетите в икономиката като цяло. Все пак, и при данните за наетите през първото тримесечие е налице известно подобрение. Броят на наетите лица през първото тримесечие спада с едва 0,6% на годишна база, което е най-положителният резултат от години.

Графика 1: Динамика на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и заетите лица на годишна база, %

Източник: НСИ

През първото тримесечие на 2014 г. на областно ниво се забелязва значителна негативна корелация (-0,58) между ръста на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение на годишна база през първото тримесечие на 2014 г. и нейното ниво през първото тримесечие на 2013 г. Това означава, че в областите, където заплатите са по-принцип по-високи, те са нараснали с по-малко, отколкото тези в области, където традиционно заплатите са ниски. Това е донякъде очакван резултат от увеличаването на минималната работна заплата от началото на 2014 г. В по-бедните области, където доходите са по-ниски, увеличаването на минималното заплащане оказва натиск в посока увеличаване на средната работна заплата. Данните за динамиката на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и техните доходи ни дават възможност за някои интересни наблюдения.

София (столица) е единствената област, в която доходите[1] на наетите по трудово и служебно правоотношение са се понижили на годишна база през първото тримесечие на годината (Графика 2). Сред другите области с традиционно високи заплати, но сравнително ниско увеличение са Бургас и Стара Загора. Това означава, че в три от областите с най-високи заплати в страната, увеличението на средното заплащане е под средните за страната 2,3% на годишна база. В същото време в някои от най-бедните области се наблюдават и най-сериозните увеличения на заплатите. Такива са Видин (12,1%), Разград (11,1%) и Силистра (10,1%). Във всяка една от тези три области, обаче, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение продължава да намалява. Паралелният ръст на средното заплащане и спад на наетите може да означава че последното повишаване на минималната заплата е принудило работодателите да продължат да съкращават от най-ниско платените си работници, което статистически измества нагоре средната заплата в предприятията със съкращения, а оттам – и средната за съответните региони.

Графика 2: Средна работна заплата през първото тримесечие на 2013 г. и размер на регистрираното увеличение през първото тримесечие на 2014 г. по области

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Вижда се, че в 10 от 14-те области, в които увеличението на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е по-високо от средната за страната (ако изключим ефекта на столицата), а нивата на заплащане са по-ниски, се забелязват три последователни месеца на спад на броя на наетите на годишна база. Сред тях са три области от Северозападния регион на страната – Видин, Ловеч и Монтана, където през март работят с около 5% по-малко души в сравнение със същия период на миналата година. Подобни развития по отношение на броя на заетите се забелязват и в други относително  по-слабо развити области в страната като Силистра и Разград.

Търговище, Ямбол, Смолян и Велико Търново са 4-те области, в които покачването на доходите на наетите с темпове по-бързи от средните за страната, не е съпроводено със спад на техния брой.

В същото време, в областите с традиционно по-високи от средните за страната доходи, където увеличението е по-ниско или в унисон със средния темп (като изключим ефекта на столицата), пазарът на труда се представя сравнително добре, като на повечето места се наблюдава плах ръст или минимален спад на наетите. Такива области са София (област),  Пловдив и Варна.

Възможно е тези данни да се обяснят с процес на изсветляване на икономиката в големите области, което подтиска средните заплати там надолу. Обяснение за този процес може да бъдат въведените данъчни преференции за хората с ниски доходи, а именно възможността тези, получаващи минимална работна заплата през пролетта на 2015 г. да поискат връщане на платения  данък общ доход за 2014 година. В същото време нямаме ръст на наетите по области в огромната част от бедните области (дори напротив), а средната заплата там се вдига. Тоест, може да се спекулира, че биват освобождавани работници, или че те минават в сивия сектор. Предстоящото публикуване на данните за заетите на регионално ниво, според наблюдението на домакинствата, ще позволи по-нататъшното разглеждане на този въпрос.

Подобна значителна негативна корелация между тези два фактора – покачването на заплащането в областите и ефектът върху доходите в местата, където трудът не е толкова добре заплатен, се наблюдава за пръв път от началото на кризата. Това може да е признак за достигането на границата на възможностите на бизнеса в някои области да заплаща по-високо минимално възнаграждение. Въпреки че данните за наблюдението на работната сила дават известна надежда, че повишението на минималната работна заплата е било понесено сравнително добре, всяко последващо увеличение трябва да бъде обект на внимателен анализ на случващото се на пазара на труда в по-малките области.

Петър Ганев

Данните за бедността и неравенството на регионално ниво в страната невинаги привличат внимание, макар да водят до интересни наблюдения. Знае се, че всеки пети българин попада под линията на бедността, но регионалните различия често се пренебрегват – например във Видин и в Сливен на практика всеки трети е под линията на бедността. Нещо повече, всяка област си има своя линия на бедността, която се формира спрямо медианния доход в самата област, тоест това е измерение на относителната бедност в рамките на отделните области. Линията на бедността във Видин е почти два пъти по-ниска спрямо тази в столицата София и въпреки това във Видин относителният брой на хората, попадащи под тази линия, е два пъти по-висок спрямо този в София. Означава ли това, че когато една област се развива, подоходните неравенства намаляват и обратното – липсата на развитие води ли до неравенство в доходите?

Тук трябва отново да направим уговорката, че линията на бедността в България мери относителната бедност, тоест неравенствата, тъй като тя се формира спрямо медианния доход или казано по-просто, беден е този, който изостава твърде много спрямо останалите. При всичките условности на данните, общата картина за областите в страната по-скоро дава положителен отговор на поставените по-горе въпроси – по-богатите области, тоест с по-висок БВП на човек от населението, са обикновено и тези с по-малък дял на хората, попадащи под линията на бедността за областта или с по-малко относително бедни. Подобна е и картината с неравенството, измерено чрез отношението на най-богатите и най-бедните 20% от домакинствата в областите. Това отношение варира от 3,5 пъти в Благоевград до над 10 пъти в Видин, Пазарджик и Сливен.

Все пак и в двете сравнения има примери за бедни области, които стоят добре от гледна точка на неравенството, но почти липсват примери за богати области, които изпъкват като неравни. Кърджали и Ловеч например са бедни области, които обаче стоят добре по отношение на неравенството. Стара Загора пък е пример за по-скоро богата област, която обаче не стои добре в данните за неравенството. Общата картина обаче не показва някаква противопоставяне между развитието и неравенството. Всички тези наблюдения общо взето се потвърждават и ако вземем коефициента на Джини на областно ниво.

Казаното дотук допълнително се засилва, ако вместо БВП на човек от населението използваме коефициента на заетост. Тук тезата е, че повечето работни места водят и до свиване на неравенствата, което отново по-скоро намира потвърждение в данните. По-интересното е, че има много силно изразена връзка между коефициента на заетост и самото ниво на линията на бедността, тоест повечето работни места вдигат медианния доход и съответно летвата на бедността, но и оставят по-малко хора под тази линия. Ето още един аргумент защо фокусът на политиките за намаляване на бедността трябва да е върху новите работни места, а не както традиционно попада върху т. нар. политика на доходите. Последната често включва не просто преразпределение, но и намеса на трудовия пазар, която е уж в полза на работещите, но всъщност оскъпява труда и пречи на новите работни места, особено в изостаналите региони.