Новини

Настоящата година слага края на тригодишен период на значителен брой увеличения на ключови местни данъци. Причината обаче не е достигането на някакво задоволително, от гледна точка на общините, ниво на собствени приходи в местните бюджети, а, изглежда, е много по-прозаична – идват избори.

Какво показват данните?

В периода между 2012 и 2019 г. ИПИ проведе 8 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от работата си по „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и чрез допълнителна онлайн проверка. Разглеждаме четири от ключовите местни данъци:

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
• данък за прехвърляне на собственост;
• данък върху превозните средства и леките автомобили – с мощност от 74 kW - 110 kW;
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ.

Резултатите от обработените заявления по ЗДОИ в този период са ясно видими на графиката. Общо за периода 2013-2019 г. са идентифицирани 266 случаи на увеличаване на местни данъци и едва 63 случаи на намаляване на такива. Правим уточнението, че поради промяната в начина на изчисляване на дължимия годишен данък върху превозните средства (въвеждането на модела на екологичното двукомпонентно облагане), броят на промените за този тип данък не са включени в данните за 2019 г.

През 2019 г. се наблюдават много малко промени, като особено рязък е спадът в броя увеличени данъци спрямо предходни години. От представянето на случаите на намаляване или увеличаване на местни данъци по години става ясно, че подобно данъчно затишие не се наблюдава за първи път. В годината на последните местни избори (2015 г.) идентифицираме аналогичните 8 случаи на увеличение на местни данъци, макар през настоящата година намаленията да са с едно повече. За сравнение, в периода между годините на провеждане на местни избори (2016-2018 г.) случаите на увеличение са общо 172.

Предвид курса към по-високи данъци би било нормално да очакваме, ако не някакъв предизборен натиск от страна на гражданите и бизнеса за ревизиране на част от увеличенията, то поне темата да влезе в реториката на част от кандидатите на местните избори. Пренебрежимият брой на намалени местни данъци през 2019 г. обаче показва, че докато вдигането на данъци явно е осъзнато от местните власти като потенциално дразнещо гражданите, стремеж за тяхното намаляване отсъства дори в изборните години.

Тук вината не може да бъде вменена изцяло на местните власти. Предвид липсата на какъвто и да е напредък в посока фискална децентрализация, свиването на данъчната база в някои райони и действието на механизма за финансово оздравяване на общини, някои местни власти нямат друг избор, освен да се опитват да запълнят дупките в бюджетите си с по-високи ставки.

Ситуацията би изглеждала малко по-различно и предизборният дебат би бил малко по-смислен, ако общините разполагаха с достатъчно собствени средства, които свободно да насочват към една или друга политика. Времената на подобен тип възможности на местно ниво обаче все още изглеждат далеч. За гражданите и бизнеса остава да се порадват на временното затишие на данъчния фронт, докато се опитват да си изберат кой да им вдига местните налози през следващите 2-3 години. Единственият вариант това да не се случи, е най-накрая да бъдат предприети стъпки към преотстъпване на част от националните данъци към общините.

Явор Алексиев

След като преди две седмици представихме данни за размера на средната брутна заплата на ниво община, анализът ни на пазара на труда продължава с преглед на динамиката на броя на наетите лица. Тъй като разликите в броя на наетите лица на общинско ниво са значителни и са в силна зависимост от броя на местното население, картата по-долу показва относителната промяна на броя на наетите лица през 2017 г. спрямо 2011 г. Този подход към разглеждането на данните също предполага известна условност, поради което в коментара насочваме вниманието само към общини, в които се наблюдават трайни тенденции на пазара на труда, независимо от демографското развитие.

Важно е да уточним, че данните представени на картата показват наетите лица в зависимост от тяхната месторабота, а не от тяхното местоживеене. Затова например не е изненадващо, че в общините около Пловдив, където се намират по-голямата част от новооткритите производствени мощности в Тракия икономическа зона, регистрират по-голям относителен ръст на наетите лица от областния център.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Спрямо 2011 г. общият брой на наетите лица в страната през 2017 г. се увеличава с 2,9%. На общинско ниво картината е следната:

• 78 общини регистрират по-голямо увеличение от средното за страната: от областните центрове тук попадат Столична община, Пловдив, Сливен, Търговище и Кърджали;
• 29 общини регистрират ръст, макар и по-малък от средния за страната: от областните центрове тук са Монтана, Пазарджик, Ямбол, Разград, Варна и Бургас;
• В останалите 155 общини броят на наетите лица намалява, като в 57 от тях спадът е с над 10%: от областните центрове тук са Ловеч и Добрич.

Добрите примери

Най-голям ръст на броя на наетите спрямо 2011 г. отбелязва община Летница в област Ловеч (близо 70%), съпътстван и от чувствителен ръст на възнагражденията за наетите там вече близо 1500 души. Средната брутна заплата в общината се увеличава с 56%, достигайки 1425 лв., което е с 18% над средните нива за страната. Една от основните причини зад доброто представяне на Летница е присъствието на „УОЛТОПИЯ“ ООД, но в общината оперират и редица фирми от керамичната и хранително-вкусовата промишленост.

На второ място по ръст на наетите се нарежда община Божурище (с 62%), като средната заплата на работещите там 2500 души достига близо 1150 лв. през 2017 г., надхвърляйки с 10% средните за страната нива. В близост до столицата, освен в Божурище, значителен ръст на наетите лица (с около една трета) регистрира и община Ботевград, където ежегодно наетите се увеличават с близо 500 души, достигайки 12,6 хил. души. Тази положителна тенденция е непрекъсната от 2012 г. насам и е съпътствана с ръст на заплатите над средния темп за страната. Нещо повече - от 2017 г. нивото на възнагражденията в общината е вече над средното за страната. Само в рамките на 2017 г. рязко се увеличава и броят на наетите в община Мездра (с близо 1900 души), благодарение най-вече на производството на авточасти. Заплатите в района обаче остават ниски, а безработицата – сравнително висока.

Успехът на Тракия икономическа зона е ясно видим и на тази карта. Общините около Пловдив постигат едни от най-добрите резултати в страната, като през 2017 г. ръстът на броя на наетите е 48% в община Родопи в сравнение с 2011 г., 39% в община Съединение, 28% в община Раковски, 23% в община Куклен, 15% в община Марица. Във всяка една от тези общини, с изключение на Куклен, нивото на заплащане се увеличава по-бързо от средното за страната, като средната заплата в община Марица, където работят и най-много хора (ако изключим самия Пловдив), вече е с 1% над средното за страната.

С над 50% нараства относителният дял на наетите в общините Аксаково и Суворово (област Варна).В Аксаково тенденцията към увеличение е трайна, а инвестиционният интерес към района продължава да е значителен. Същевременно резултатът за по-малкия местен пазар на труда в Суворово се дължи основно на еднократна експанзия през 2012 г., следвана от период на стагнация в броя на наетите лица.

Общините в „червено“

Негативното демографско развитие на значителна част от българските общини оказва сериозен ефект върху възможността им да постигнат увеличаване на броя на наетите лица на тяхна територия. В същото време, също както и при успешните общини, този ефект може да бъде омекотен или усилен в зависимост от състоянието на местната икономика.

Най-голям спад на наетите лица се наблюдава в плевенската община Мизия (с 40%), както и в общините Бобов дол и Трън (с по 33,8%). Важното е, че в случая ръка за ръка вървят община, провела референдум срещу развитието на тежката промишленост, както и община, в която сериозни проблеми в компании от същия сектор водят до затваряне на рудници и масови съкращения.

Близо 1400 от общо загубените в община Бобов дол 1700 работни места изчезват през 2016 и 2017 г., което е свързано с кризата във въгледобива - затварянето на рудник „Бабино“ и съкращенията в рудник „Фундаментал“ (на свой ред затворен през 2018 г.). Дъното за пазара на труда в община Трън идва сравнително късно - през 2015 г., а последвалото повишаване на броя на наетите е по-скоро символично и трудно може да се говори за реално възстановяване. В същото време в Трън, и в други сравнително малки общини, като споменатата вече Мизия, Георги Дамяново, Брегово, Брусарци и т.н., размерът на трудовите възнаграждения се повишава по-бързо от средното за страната, най-вече заради непосредствения ефект от увеличенията на минималната заплата.

Въпреки това във всички тези общини средното брутно възнаграждение остава под 65% от средното за страната, като в повечето „застигането“ е само от няколко процентни пункта, а както вече споменахме, наетите лица намаляват значително.

Силно притеснителна е ситуацията в Болярово (област Ямбол), където спадът на броя на наетите с 25% е придружен и с относителен спад на възнагражденията – от 69% на 59% от средното. Предвид проблемите в ключовия за общината животновъден сектор през 2018 г. (евтаназията на хиляди дребни преживни животни) може да се очаква, че ситуацията е още по-неприятна. Още по-значителен спад на средното възнаграждение, отново съпътстван и с чувствителен спад на броя на наетите лица, е регистриран в Бобов дол и Белене – съответно от 109% на 83% от средното за страната и от 97% на 66% от средното за страната.

Данните за нивата на брутните заплати и за броя на наетите лица на ниво община показват, че възстановяването на трудовия пазар и последвалата експанзия протичат неравномерно на територията на страната. Подобрението на общата икономическа конюнктура няма кой знае какъв положителен ефект върху пазара на труда в много от по-бедните общини, особено в тези, в които се наблюдават и трайни негативни демографски процеси. Въпреки че голяма част от увеличаването на наетите се случва предимно на юг от Стара планина, някои от най-добре представящите се местни пазари на труда са на север. Както е видимо от картата обаче, трудно може да се говори за някакво хомогенно развитие в Северозападния и Северния централен райони за планиране. Впечатлението за наличие само на отделни „острови“ на икономическа активност се потвърждава и от тези данни.

Коя е общината с най-висока средна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма как да намерите моментален отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на ниво община у нас не се публикуват, а трябва изрично да се поискат от Националния статистически институт (НСИ). В регионален план коментарите обикновено се ограничават до заплати на ниво област, което въобще не е толкова информативно – вкарва в един кюп големия областен град и малката селска община, които са безкрайно различни. Разговорът за регионалните неравенства е много по-точен, когато се води със знание на ниво община.

Именно заради това, след като публикувахме общинската карта с безработицата за периода 2011-2017 г., днес публикуваме и интерактивната карта със заплатите по общини за 2017 г. Важно е да направим уточнението, че данни за общинските заплати през 2018 г. все още не са налични. От данните за страната обаче знаем, че средната заплата през 2018 г. се увеличава с около 10% спрямо 2017 г. Това означава, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, трябва да имате едно наум, че средната заплата в съответната община най-вероятно се повишава – ориентирът е ръст в рамките на около 10%. Факт е, че темпът на ръст ще е различен за отделните общини, но в общия случай може да се очаква всички да покачват средните нива – сравнението на 2017 г. спрямо 2016 г. потвърждава това.

Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, тоест голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях. Това е толкова силно изразено в община Мирково, че това е единствената община за която нямаме данни за средна заплата, тъй като данните са конфиденциални.

Най-високата средна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч – наличие на голяма добивна компания и съответно 2 178 лв. средна заплата за общината. След това са Козлодуй, с ядрената централа – 1 790 лв. средна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, с големите компании в енергетиката, имат средни заплати от съответно 1 657 лв. и 1 610 лв. Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня - с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).

Столицата София се нарежда на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук община София няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен и макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част то наетите са в енергетиката или добивната промишленост. Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1 285 лв. през 2017 г. Отново пример за община с голяма добивна компания, която излиза в челото. Другите примери в топ 20 вече включват общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със средна месечна заплата в рамките на 1 000 – 1 200 лв. за 2017 г.

Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности. Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Бургас и Стара Загора. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.

На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Това е и един от аргументите, които сме извеждали и преди, за регионалното развитие. Проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати.

Всъщност ако се вгледаме в картата, ще видим, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде намерен и на юг,особено около Благоевград. Преди година имаше дискусия защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава ясен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в областния център. Всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.

Тази карта е само един пример затова как наличието и ясното представяне на данни на ниво община могат да обяснят множество процеси на регионално ниво. В случая ИПИ направи съвсем скромна инвестиция за да бъдат достъпни тези данни за всички.

С приближаването на следващото преброяване на населението през 2021 г. въпросът за промяна на броя на общините ще става все по-актуален. Шестте карти по-долу показват някои от основните (но далеч не всички) причини за необходимостта от консолидация на местните административни единици в някои части на страната.

Общински служители на глава от населението

Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители през третото тримесечие на 2018 г.

Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Столична община, Казанлък, Добрич и Перник. Във всяка една от тях се падат над 500 души население на всеки общински служител.

Подобна е ситуацията и в повечето от останалите по-големи градове с изключение на Плевен, където данните показват 247 души на общински служител.

Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдават фрапантно високи съотношения между общинските служители и населението. Класическият пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където на всеки 26 души се пада по един общински служител. Общо в 41 общини на всеки общински служител се падат под 100 души население.

Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.

Общини с население под 6 хиляди души

Дисбалансът в съотношението между общинските служители и местното население се дължи в голяма степен именно на знаменателя в уравнението – броят на хората, които живеят в една община. Причината за това е, че общинската администрация все пак е натоварена с някакви функции, които трябва да извършва и минимум услуги, които трябва да предоставя.

Следващата карта показва общините, които през 2017 г. не отговарят на първото по ред изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) за създаване на нова община - наличието на население над 6 хиляди души.

По данни на НСИ между 2000 и 2017 г. техният брой се удвоява, като през последната година една четвърт от всички общини (общо 72) не отговарят на това изискване на закона.

По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна концентрация се наблюдава в Северозападна България. В допълнение има 15 общини, в които населението е над 6 хиляди, но под 7 хиляди души. Населението в повечето от тези общини е с ясна тенденция към спад, макар да са налице и някои изключения като Горна Малина.

Въпросът защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече такива остава отворен поради следните произтичащи от това проблеми като:

• превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес;
• изключително ограничени собствени приходи на общината  и де факто пълна фискална зависимост от централния бюджет;
• достигане на вече коментираните изключително високи нива на съотношението между броя на общинските служители и местното население, т.е. липса на административна ефикасност.

Усвояване на европейски средства от общините

Продължаващият отказ от провеждане на териториално-административна реформа въпреки демографската логика води до невъзможност за провеждане на местни политики (вкл. и чрез реализация на европейски проекти) поради липса на административен капацитет и достатъчно средства в местните власти.

Добър пример за това е една от най-малките общини в страна – Ковачевци, чието население през 2017 г. възлиза на 1658 души. Тя е и единствената, която към 15 юни 2018 г. няма нито един лев усвоени средства по оперативните програми на ЕС. Други 9 общини имат само по един успешно завършен проект в настоящия програмен период (2014-2020). Седем от тях попадат в групата на общините с население под 6 хиляди души - това  са Трекляно (798 души), Ценово (5049 души), Борино (3157 души), Чавдар (1174 души), Челопеч (1545 души), Маджарово (1716 души) и Хитрино (6662 души). Осмата община е Опака (6084 души), а деветата е Дулово (27506 души).

От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек.

Резултати на матурите по БЕЛ

Освен пред чисто демографските предизвикателства и техните ефекти върху дейността на администрацията, малките общини в страната са изправени и пред сериозни трудности в сферата на образователната дейност. Разликата в качеството на предоставяното образование стана особено ясна през последните няколко години след въведените мерки за затягане на контрола на зрелостните изпити. Докато по-големите общини и области продължават да постигат сходни резултати, то в някои части на страната спадът на средните оценки и ръстът в дела на неуспешно положилите изпита е значителен.

През 2018 г. само пет общини са със средна оценка под среден 3,00 спрямо 8 такива общини преди година. Въпреки че няма нито една община със средна оценка над 5,00, то тази година цели 90 са с над 4,00, а 15 – с над 4,50 (от общо 237 общини, където са се провели зрелостни изпити; в останалите няма нито едно училище с поне един явил се ученик).

И през 2018 г. данните потвърждават, че резултатите са функция на размера на общината, като по-големите училища в по-големите общини в общия случай постигат по-добри резултати. Изключения правят само общините, в които се явяват много малко ученици, но там резултатите се менят доста повече от година на година. Обратно, най-големите общини – Столична община, Пловдив, Варна и Бургас, където са разположени и водещите училища в страната, неизменно се нареждат и сред водещите по среден резултат.

Безработица

Тежкото демографско състояние на редица общини и неспособността на местните власти да оказват реално влияние върху протичащите социалноикономически процеси дават резултат и по линия на случващото се на трудовите пазари.

И през 2017 г. в страната са налице компактни клъстери от общини, които все още биват „заобикаляни” от цялостното подобрение на икономическата конюнктура в страната, особено що се касае до пазара на труда. Сред причините за това са слабата бизнес активност в тези и близки до тях общини, както и сравнително ниската трудова мобилност на населението в тези райони, включително и заради проблеми с квалификацията и образованието на работоспособното население.

И през 2017 г. човек може да пропътува 206-те километра от община Макреш (Видинско) през Вълчедръм (област Монтана) до община Ябланица (Област Ловеч), без да мине през територията на община с безработица под 25%. Клъстери от общини с висока безработица има още в смесените райони в североизточната част на страната (например Самуил-Венец-Хитрино-Каолиново-Никола Козлево).

Покритие на кадастъра

Последната карта в настоящия преглед показва делът от територията на всяка община, която е покрита от кадастралните карти към края на 2017 г.

Кадастърът е важна предпоставка за привличането на инвестиции, оптимизирането на събираемостта на данъци върху недвижимите имоти, изпълнението на инфраструктурни проекти и намаляването на имотните измами и спорове. Ниското кадастрално покритие на територията на една община представлява пречка пред инвестициите, особено когато те предвиждат строителство на нови обекти.

Въпреки разширяване на включените територии през последните години (от 18,0% през 2013 г. до 36,6% през 2017 г.), подобрението обхваща предимно по-големите общини. И през 2017 г. в 37 от 72-те общини с население под 6 хиляди души кадастралното покритие е под 1%.

Петър Ганев

През изминалата седмица НСИ публикува данните  за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за регионалния БВП се фокусират върху различията между областите. И през 2017 г., например, София е далеч напред с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв., а на последно място е Силистра с едва 6 687 лв. Много рядко обаче се влиза в детайлите на отрасловата структура на областните икономики. Именно това ще направим тук, като се фокусираме върху брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори на областно ниво.

Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Тези съотношения са доста устойчиви. През последните 5 години (2013-2017) индустрията добави общо само един процентен пункт към своята сметка, който дойде поравно от лек спад и в услугите, и в селското стопанство. Какъв обаче е профилът на отделните области и кои са индустриалните и земеделски региони в страната? За да ги откроим ще ползваме дела на основните отрасли в добавената стойност на областно ниво. Отделно, ще разгледаме и добавената стойност по отрасли на човек от населението за конкретните области – последното показва дали наистина този сектор е силен или просто има висок дял поради слабо развитие на другите основни сфери от икономическия живот. Важно е да поясним още веднъж, че претегляме данните спрямо населението на областите, тъй като в противен случай в челото винаги ще бъдат най-големите области.

Какъв е отрасловият профил на областите в страната:

Индустриални области – Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово.

Данните за индустриалните области в страната са съвсем категорични. Четирите изброени са единствените области, в който индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Интересното е, че всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност – с по 5-6 процентни пункта общо за последните пет години (2013-2017). Ако гледаме не просто дела, а размера на добавената стойност от индустрията на човек от населението, то абсолютно същите области са на първите четири места, при това в същия ред – 9 985 лв. в Стара Загора, 8 177 лв. в Софийска област, 5 305 лв. в Габрово и 5 300 лв. във Враца.

Обяснението за индустриалния профил на тези области не е изненада. В тях влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ „Козлодуй” на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието (например в Челопеч и Пирдоп) на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции (не случайно наричан „българският Манчестър”), а в областта влизат и големите предприятия в Севлиево.

Области на услугите – столицата София, Варна и Бургас

Определянето на областите с по-силно изразен профил на услугите не е толкова лесна задача. Единствено столицата София е очевидна, с чувствително най-висока добавена стойност в услугите (22 575 лв. на човек) и цели 86% дял на услугите в добавената стойност на областта. След това е област Варна, където делът на услугите в добавената стойност е 69%, а добавената стойност на услугите е над 8 320 лв. на човек. Област Бургас също влиза тук, макар и не толкова категорично – делът на добавената стойност на услугите е 64% (висок, но все пак сходен с този във Велико Търново и Плевен), но добавената стойност на услугите е 6 790 лв. на човек, което е пред всички останали области, с изключение на столицата София и Варна.

Областите на услугите всъщност очаквано се покриват с най-големите областни центрове в страната – единствено Пловдив не е тук, но за него ще пишем в отделна точка. Икономиката на София и тази на областите Варна и Бургас обаче са много различни. В столичната икономика, например, над 10% от всички наети са в сектор ИКТ (данни за 2017 г.), тоест във високо технологичен сектор на услугите, който дърпа заплатите нагоре. В областите Варна и Бургас този сектор все още не е на такова ниво – една 1-2% от наетите са в ИКТ сектора. В същото време туризмът във Варна и Бургас играе водеща роля – 14% от наетите в Бургас и 9% от наетите във Варна са в хотели и ресторанти, докато в София те са едва 4% (данни за 2017 г.). С други думи докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени традиционни сектори.

По-земеделски области – много и все бедни

Определянето на аграрните области е може би най-трудно, тъй като са повече и относително бедни. Съответно слабото развитие на други сектори понякога прави развитието на селското стопанство да изглежда определящо. Все пак следните области са с най-високите дялове на селското стопанство спрямо всички останали области в страната– Силистра (23%), Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най-висока – в рамките на 1 000-1 300 лв. на човек.

Това, което веднага прави веднага впечатление е, че областите, където селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се нареждат на дъното по богатство – имат категорично най-нисък БВП на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска – най-високата добавена стойност на човек от населението в селското стопанство (1 327 лв. в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от средната добавена стойност на индустрията в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от средната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също така са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област.

Каква е динамиката и къде е Пловдив?

Общата динамика по области за последните 5 години показва, че нарастването на дела на индустрията в добавената стойност е водено именно от тези области, който имат по-силно изразен индустриален профил. Областите на услугите, с изключение на столицата, също леко покачват дела на индустрията – по-видимо в Бургас и по-скромно във Варна, където обаче услугите носят и повече добавена стойност по принцип. Относително по-аграрните области, с изключение на северозападните Видин и Монтана, свиват дела на селското стопанство. Интересен е случаят на Враца, където се наблюдава огромен ръст на индустрията за сметка както на услугите, така и на селското стопанство. Това е резултат от добрите резултати на АЕЦ „Козлодуй” – 100 млн. лв. повече приходи през 2017 г.

Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на икономиката в областта, която комбинира силна индустрия и услуги, които вече видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове. По размер на добавената стойност от индустрията и услугите Пловдив се нарежда веднага след цитираните области в двете категории – 5 946 лв. на човек в услугите и 4 143 лв. на човек в индустрията. След по-ясно изразен ръст на индустрията през последните години съотношението в Пловдив се установи на 56-57% услуги и 40% индустрия в общата добавена стойност. Подобни са и процесите в област Русе, която се нарежда близо до Пловдив по добавена стойност на човек в индустрията и услугите, а има и много сходна отраслова структура.

За седма поредна година Институтът за пазарна икономика представя изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Регионалните профили, както е по-известно изданието, се превърна в безспорна запазена марка на Института за пазарна икономика. 

| свалете цялото изследване или вижте профила на отделните области |

Благодарение на работата на институциите, събиращи и предоставящи статистически данни, изданието с всяка следваща година включва все по-актуална и обхватна информация за икономиките и социалната среда на областите. В тазгодишното издание болшинството от данните се отнася за последната година - 2017 г. Изключенията не са много и се изчерпват с няколко показателя, които се публикуват с повече от година закъснение – областните данни за БВП на глава от населението и заплатите, както и отделни индикатори в сферата на инвестициите, околната среда, инфраструктурата и образованието. Анализът стъпва и на някои данни за 2018 г. (в сферата на администрацията, местните данъци и такси и резултатите от матурите), там, където такива са били налични към средата на 2018 година.

Изданието може да се използва от централните и месните власти, бизнеса и медиите, както и от преподаватели, експерти и представители на гражданския сектор, които се занимават с регионално развитие. Вярваме, че и за всеки гражданин би било интересно да прочете как се представя негова област в сравнение с останалите в различните сфери на икономическия и социалния живот.

Икономическо развитие

През 2016-2017 г. икономиката на страната ускори растежа си до близо 4% годишно, като всички области без изключение отбелязаха ръст на благосъстоянието и стандарта на живот, измерени чрез БВП на човек от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата. Докато в предишните години на възстановяване на икономиката след рецесията от 2009 г. положителните процеси обхващаха само част от областите, то в последните две години икономическото оживление се разпростря по територията на цялата страна. 

Все пак някои области се отличават с видимо изпреварващи темпове на растеж на всички споменати показатели, което се дължи на бумтяща местна икономика и догонващ ръст на заплатите и доходите. Такъв регионален икономически тигър в последното издание е област Пловдив, която през 2016 г. бележи 10%-тен ръст на БВП на човек и 9%-тен ръст на заплатите. Предвид това, че през 2017 г. доходите в областта нарастват с цели 16%, най-вероятно и 2017 г. е била много силна за местна икономика. Други области с относително висок ръст на БВП на човек през 2016 г. са силните икономически центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, но бързо догонващи икономики на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово.

Растежът на доходите и потреблението доведоха до подобрение в почти всички области на основния показател за абсолютна бедност – делът на хората, живеещи в материални лишения.

Добрият икономически растеж вървеше ръка за ръка със силен пазар на труда в повечето области. Нещо повече – 2017 г. отбеляза рекордни коефициенти на заетост сред най активното население, това на 15-64 г., в болшинството области. Заетостта вече е около 70% от населението на 15-64 г. средно за страната, като всички области, като в най-силните икономически центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора вече надхвърля 70%. Безработицата също в повечето области вече приближава рекордно ниските нива от 2008 г., но все още има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което говори за сериозни структурни проблеми на местните пазари на труда, ниска мобилност на населението или дори статистически слабости в областните данни. Почти всички области с безработица над 10% (сред населението на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.

Способността на областите да привличат местни и чужди инвестиции е основен фактор за доброто им икономическо развитие. За поредна година, областите с ръст на преките чужди инвестициите на глава от населението през 2016 г. са сред най-силните икономически центрове – София и широката Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където инвестициите водят до бърз ръст на заетостта.

За съжаление процесите при инфраструктурата и особено пътната инфраструктура не са толкова положителни. Въпреки продължаващото строителство на нови отсечки от изграждащите се в момента магистрали, делът на магистралите и първокласните пътища остава реално без промяна общо за страната. В същото време, делът на пътищата с добро качество на настилката намалява през 2017 г. и вече е под 40% от всички, което показва изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища.

Социално развитие

През 2017 г. демографската картина в страната продължава да се влошава вследствие на ниската раждаемост и изселването. Областите с най-бързо застаряване на населението са сравнително слабо развитите икономически области като Видин, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Враца. Към тях се причислява и област Габрово и въпреки че икономическото ѝ развитие е сред най-добрите през последните години, възрастовата зависимост на местното население ежегодно отбелязва нови рекорди както за областта, така и за страната. През 2017 г. само шест области в страната привличат повече хора, отколкото губят и това са столицата, Пловдив, Бургас, Варна, Перник и Кърджали.

Показателите за образованието продължават да се подобряват, въпреки че темповете са изключително бавни. В страната се забелязва ръст на записаните деца в училище, както и намаление, макар и символично, на отпадналите и на второгодниците в основното и средното образование. Област Смолян продължава да е първенец заради високите оценки на местните ученици на матурите и задържането на ученици и учители в образователната система. Столицата, Габрово, Велико Търново, Варна и Благоевград също са сред областите със сравнително добро представяне в тази категория, докато областите Сливен, Пазарджик, Ямбол и Добрич се задържат в дъното на класацията. Слабото представяне на образователната система именно в някои от най-слабо развитите икономически области задълбочава структурна безработица в тях и пречи на развитието на местния пазар на труда, на привличането на инвестиции и на повишаването на доходите на населението.

За човешкия капитал значение имат и здравните грижи на местно ниво. Традиционно в тази категория най-добре се представят столицата и област Плевен. Като цяло през 2017 г. осигуреността с лекари спрямо населението в страната се запазва, въпреки че в някои области като Кърджали, Сливен, Търговище, Силистра и Разград недостигът на медицински персонал е значителен. През 2017 г. се наблюдава и намаление на легловата база в многопрофилните болници в страната. Ограниченият относителен брой на лекари и легла в местните болници принуждава жителите на редица области да търсят медицински грижи извън областта. Пример за такива области с непропорционално нисък брой на преминалите за лечение болни са Добрич, Велико Търново, Перник, Шумен, Ямбол.

Добрата социална среда предполага и висока степен на сигурност и ефективно правосъдие на местно ниво. Натовареността на полицията и окръжните съдилища в големите и високо развитите области обаче ги оставят на последно място в класацията, докато в по-малките и слабо развити области регистрираните престъпления са сравнително малко, а правораздаването – относително бързо.

Единствено в областите Кърджали и Разград все още над половината от населението няма достъп до обществена канализация, което е един от ключовите показатели в категорията за оценка на околната среда. Традиционно културният живот пък е най-интензивен в столицата и областите Велико Търново и Габрово и 2017 г. не прави изключение.

Явор Алексиев

Установената през последните години тенденция на повишаващи се местни данъци продължава и през 2018 г. Българските общини увеличават ключови местни данъци, за да си осигурят необходимите собствени средства, а в някои случаи - и за да изпълнят ангажиментите си към финансовото министерство, като следствие от получените през последните години безлихвени заеми. Това развитие не е изненадващо предвид спрения процес на фискална децентрализация, но по-високите местни данъци не могат да доведат до решаване на структурните проблеми на общинските бюджети.

Какво показват данните

В периода между 2012 и 2018 г. ИПИ проведе 7 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от инициативата „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и чрез проверка на ставките онлайн. Разглеждаме четири от ключовите местни данъци:

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
• данък върху превозните средства и леките автомобили – с мощност от 74 kW - 110 kW;
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ;
• данък за прехвърляне на собственост.

Получените резултати са недвусмислени: случаите на увеличение на наблюдаваните местни данъци са в пъти по-многобройни от случаите на намаляване на такива, като тенденцията става особено ясно изразена през 2016 и 2017 г., точно след влизането в сила на т. нар. Механизъм за оздравяване на общини.

Фигура 1: Брой промени в нивото на местните данъци и такси през годините (2013-2018)

Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините

Вижда се, че:

• Тенденцията към покачване на нивото на ключови местни данъци продължава и през 2018 г. Регистрираните от ИПИ случаи на увеличаване спрямо 2017 г. са 37, а намаленията – едва 4 – рекордно нисък брой за периода.
• Общо за периода между 2013 и 2018 г. сме регистрирани 254 случаи на увеличаване на местни данъци, докато случаите на намаление са близо пет пъти по-малко.
• Две трети от увеличенията са регистрирани през последните три години.
• Най-често се увеличава годишният данък върху недвижимите имоти, следван от данъка при възмездно придобиване на имущество и данъците върху превозните средства.

Защо увеличаването на местни данъци няма да помогне

Според последните сравними данни на Евростат, приходите на местните власти в България възлизат на едва 7,3% от БВП през 2017 г., което е над два пъти по-ниска стойност от средните за ЕС 15,4%. Въпреки че повишаването на нивото или на събираемостта на ключови местни данъци може в известна степен да доведе до подобрение на състоянието на общинските бюджети, проблемите с тяхната структурата остават.

• Българските общини остават в силна зависимост от трансферите от централната власт, които формират близо 2/3 от всички техни приходи. Това съотношение създава не само теоретични, но и реални политически зависимости и няма как да бъде преодоляно в рамките на съществуващата уредба на местните данъци.
• Наложените канали за осигуряване на собствени средства (основно от имуществени данъци) предоставят ограничено фискално пространство и не създават реална възможност за данъчна конкуренция. Предвид факта, че относителният дял на местните данъци в общото данъчно бреме на гражданите и фирмите е незначителен, промени и в двете посоки нямат особен ефект върху решенията на икономическите агенти.
• С много малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с големи концесии), общинските бюджети по никакъв начин не отразяват случващото се в местната икономика.
• Ниският дял на собствените приходи води до невъзможност за реализиране на местни политики, дори при наличие на обществен и политически консенсус на местно ниво, което на места води до обезсмисляне на демократичния изборен процес.

Най-простият и лесно приложим метод за промяна на това статукво е преотстъпването на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) обратно на общините на принципа „парите следват личната карта”. Преотстъпването на една пета от планираните за 2018 г. приходи от ДДФЛ ще увеличи собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. (т.е. с близо една трета) и ще създаде реални стимули местните власти да работят за привличането на инвестиции и разкриването на нови работни места. Необходимите стъпки за постигане на реална промяна в структурата на общинските бюджети са описани от ИПИ в публикуваното през април 2018 г. изследване „Пътят към фискална децентрализация”, където е направена и оценка на потенциалните приходи, на които може да разчита всяка една община при приемането на тази стъпка.

Пътят към фискална децентрализация

Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:

• Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
• Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
• Териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство;
• Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.

Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:

• Повишаване на фискалната самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
• Намаляване на съществуващите политически зависимости на местната от централната власт;
• Създаване на стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции с цел повишаването на заетостта и съответно – увеличаване на приходите от ДДФЛ в местния бюджет;
• Възстановяване на изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и увеличаване на капацитета на гражданското общество да участва във формулирането на местни политики;
• Създаване на условия за възникване на реална данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, когато общините получат право да определят размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.