Новини

Бургас е област с много особен икономически профил – от една страна, летният туризъм е определящ за много от общините в състава ѝ, от друга преработващата промишленост, и особено рафинерията край областния център остава сред големите генератори на заетост. Това е и причината, поради която траекторията на развитие на Бургас беше засегната по-сериозно от коронавируса и ограничителните мерки – от една страна свиването на международните туристическите потоци неизбежно удари най-големите курорти в страната, но от друга голямата индустрия успя да задържи свободното падане на пазара на труда след масовото затваряне на хотелите и ресторантите. Въпреки това, в средносрочен план областта ще трябва да търси път към диверсификация на икономиката си, особено на крайбрежните общини.

• Свиването на туризма

Масовото ограничаване на международните пътувания, страховете и свиването на доходите на мнозина нанесоха тежък удар върху туристическата икономика на Бургас през 2020 г. Докато в пиковите летни месеци през 2019 г. областта е била посещавана от 5-600 хиляди туристи месечно, то през лятото на 2020 г. този брой е намалял почти наполовина. Основното свиване идва по линия на намаляване на чуждестранните туристи, при които спадът е от порядъка на 4-5 пъти, в зависимост от месеца. До известна степен външното търсене на туристическите услуги в Бургас беше заместено от българи, ограничени в своите възможности да пътуват в чужбина. Те обаче в никакъв случай не са достатъчни, за да заместят свитите приходи от чужденците. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че влиянието на спада на туризма не е разпределено равномерно върху цялата територия на областта – отрасълът играе ключова роля най-вече в крайбрежните общини, като в няколко от тях (Несебър, Созопол, Приморско) хотелите и ресторантите пряко отговарят за повече от половината заетост, а почти цялата останала икономика е свързана с тях. Доколкото повечето прогнози сочат нормализиране на международния туризъм и връщане до пред кризисните равнища чак към средата на десетилетието, икономическите проблеми на бургаските туристически общини най-вероятно ще продължат чувствително по-дълго, отколкото в останалите части на страната.

• Влошаването на пазара на труда

Кризата неизбежно се отрази и върху местния пазар на труда в Бургас. Интересна тук е динамиката на ниво община, тъй като влиянието на ограниченията и икономическата несигурност далеч не е равномерно между тях. Спираме се на годишната динамика на безработицата между август 2019 и август 2020 г. според данните на Агенция по заетостта – месецът на традиционно най-висока заетост както в курортните общини, така и в околните които осигуряват работна ръка за хотелите и ресторантите. Няма община, която да остане незасегната в рамките на кризисната година, но при отдалечената и икономически по-слаба Малко Търново се наблюдава най-малкият ръст, от едва 0,8 пункта. Най-големият ръст пък е в Средец – с почти 7 пункта, до коефициент на безработица от 16% от трудоспособното население. В повечето общини, в това число в областния център, ударът е в диапазона 2-4 пункта, а безработицата остава в порядъка на 4-6%. Въпреки че ръстът на безработицата е видим, в рамките на 2020 г. ударът върху пазара на труда изглежда не толкова тежък, колкото се очакваше в началото на периода на ограничителни мерки. Областта обаче бележи най-голямата загуба на заетост през 2020 г, като за населението на 15 и повече години спадът на коефициента на заетост в рамките на година спада с над 4 пр.п. Обяснение за разминаването между двата индикатора може да се търси в относително високата недекларирана заетост в сектора на хотелите и ресторантите, така и в изтичането на правото на обезщетение за безработица на много от по-младите работници още в хода на първия локдаун.

• Образователното предизвикателство

Големият спад в един от основните двигатели на бургаската икономика създава видима нужда от трансформиране и диверсификация, които да заместят свитите туристически потоци и да направят областта по-държелива на бъдещи шокове. Въпросът е обаче дали областта ще се насочи към развитие на така популярните в последно време високотехнологични услуги, или по пътя на индустрията. Често посоката на специализация се диктува от достъпа на работна сила на местно ниво. Услугите, и особено ИТ и аутсорсингът имат нужда най-вече от висшисти, при това съсредоточени в конкретни области на науката. През последните няколко години обаче делът на висшистите в работната сила на областта намалява, до 22,5% от хората на възраст между 25 и 64 години, на фона на 28% средно за страната и 53% в София за 2019 г. Тази негативна тенденция поставя сериозни пречки пред високотехнологично развитие, въпреки че разликата с останалите конкуренти на Бургас извън столицата не е толкова чувствителна. От друга страна, малък е и делът на хората с основно образование, което доближава профила на работната сила по-скоро до областите, движени от силна преработваща промишленост. Това навежда на мисълта, че не е невъзможно Бургас в бъдеще да търси приближаване към модела на Варна, който разчита на съчетание от силна индустрия в периферията на големия град и разнообразни туристически и дигитални услуги. В тази насока сочат както и възможностите за интеграция с икономиките на Стара Загора и Пловдив по магистрала Тракия, така и потенциала на бургаското пристанище.

• Забавеното развитие

Паралелът между двете морски области и траекториите им на икономическо развитие е почти неизбежен. През изминалото десетилетие Варна обаче успява да запази предимството си и дори леко да го увеличи, като към 2019 г. БВП в северната област достига 16,3 хиляди лева на човек от населението, срещу 13,4 хиляди лева на човек в Бургас. Съдейки по динамиката на останалите макро показатели в хода на пандемичната 2020 г. можем с голяма доза увереност да спекулираме, че разликата между двете области е нараснала още повече. И двете области обаче печелят от развитието на дигиталния сектор в областния център. Причините за разликите може да се търсят в няколко посоки – със сигурност по-голямата роля на туризма в икономиката на Бургас е сред тях, но и различния фокус и по-разнообразната индустрия на Варна. Силните и разнообразни университети във Варна подкрепят и човешкия капитал.

• Големите инвестиции

След София-столица и София-област, Бургас е третата област в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции – през 2018 г. обемът им надхвърля 5 хиляди евро на човек от населението, на фона на 1,6 хиляди евро десетилетие по-рано. Тук обаче голямата тежест е на рафинерията, тоест има голяма концентрация на чуждите капитали. Бургас е интересен случай, тъй като много високите инвестиции не са довели до оживление на местната икономика като цяло и значителен ръст на доходите и спад на бедността. По-разнообразните инвестиции в последните години, в т.ч. развитието на индустриалните паркове в Бургас и притока на дигитални компании, в могат да дадат тласък на местната икономика. Случаят на областта е интересен от гледна точка на теорията именно по тази причина – видимо, рецептата за подобряване на състоянието на местната икономика чрез привличане на големи чужди инвестиции не води автоматично до добри резултати. Възможно обяснение, разбира се, е че ефектът на някои от големите инвестиции в областта, особено в автомобилния сектор, все още не са успели да тласнат нагоре благосъстоянието в нея.

Автор: Адриан Николов

Преброяването на населението води със себе си както събирането на много уникални данни, които се събират веднъж на десетилетие единствено чрез него, така и подобрения в качеството на онези, които статистиката създава чрез своите извадкови проучвания. В настоящия текст ще разгледаме няколко интересни примера и прогнози за последствията от преброяване ‘2021. Важно е да се знае и също така, че резултатите от преброяването ще можем да очакваме чак след месеци заради времето за обработка.

Ето и няколко спекулации за възможни резултати след преброяването и обработката на данните:

1) Населението ще бъде коригирано надолу. Имайки предвид динамиката на основните дългосрочни демографски процеси у нас, преброяванията неизбежно водят до корекция на населението, тъй като оценките на база на естествения прираст и миграцията никога не са напълно точни. Между 2010 и 2011 г. разликата е почти 178 хиляди души, и най-вероятно новото преброяване ще регистрира сходен, ако не и по-силен, спад. Ефектът върху населението на някои по-малки и по-слабо икономически развити области и общини също ще е значителен, като ще разберем истинските измерения на обезлюдяването на тези региони. Трябва обаче да отчетем и ефекта на пандемията, която обърна обичайните демографски тенденции и може да доведе до изненади в преброяването за някои население места.

2) БВП на човек от населението ще нарасне. Тази промяна е до голяма степен следствие от намаляването на знаменателя на съотношението – доколкото брутният вътрешен продукт не се влияе от резултатите от преброяването, то свиването на населението ще тласне нагоре относителното му изражение, често ползвано за сравнения между равнищата на икономическото развитие и стандарта на живот на отделните държави. Това важи и за всички други индикатори, които се изчисляват като средна стойност  „на човек от населението“.

3) Данните за пазара на труда ще се нормализират. Заради отдалечаването от предишното преброяване, данните от Наблюдението на работната сила (LFS) на НСИ страдат от неточности, като този проблем е особено видим на областно ниво. През 2020 г., да речем, при оценката на безработицата има ниска точност в Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Ямбол, Кюстендил, София (област), Кърджали, Хасково, като в много от тези области коефициентът е очевидно подценен. И докато при безработицата е възможна корекция с изчерпателните данни на бюрата по труда, публикувани от Агенция по заетостта (и съответно виждаме отклонения от цели пет процентни пункта при някои области), то при заетостта данните на НСИ нямат алтернатива. Благодарение на концентрирането на все повече население в градовете – което преброяването вероятно ще отчете - пък е възможно да видим и спад в коефициентите на заетост на по-урбанизираните области.

4) Ще има пренареждане в данните за бедността. Казаното за Наблюдение на работната сила важи с пълна сила и за Изследването на доходите и условията на живот (SILC). Докато делът на бедните под областната линия на бедност е известен, то при доходите на домакинствата данни липсват за 8 области, а при други 17 те са с над 10% статистическа грешка. Имаме основания да очакваме, че ще има значителни размествания в областните данни за бедността и материалните лишения.

5) Въпросът „Кой е вторият град“ ще намери своя отговор. Въпреки че обичайното знание сочи, че втора по размер на населението е община Пловдив, то Варна топи разстоянието значително през последните три десетилетия дотолкова, че разлика през 2020 г. е едва 500 души. Доколкото и двете общини са магнит за население заради силните си икономики и добра траектория в периода на икономически подем единствено изчерпателното преброяване може да разреши въпроса кой е вторият по население град в страната.

6) Перифериите на икономическите центрове ще се разширят. Изследването на ИПИ „Икономическите центрове в България“ дефинира периферията на водещите местни икономики през ежедневната трудовата миграция. Подобренията в инфраструктурата от последното десетилетие позволява на центровете да привличат работна сила от по-далеч, а последните данни за миграцията сочат към отлив на населението от големите градове към по-малки, но близки общини. В резултат най-вероятно ще видим разширяване на перифериите на по-големите икономически центрове и засилване на ежедневната трудова миграция.

7) Броят на общините, които не отговарят на минималния брой население ще нарасне. Трайна тенденция е миграцията от малките общини към големите градове на страната и техните периферии. През 2020 г. броят на общините, които не отговарят на минималния брой население за създаване на община от 6 хиляди души, заложен в ЗАТУРБ достига 74, а в „граничната“ зона с до 7 хиляди души са други 14. По тази причина преброяването е и добър момент за подновяването на дебата за провеждането на териториално-административна реформа, която да сведе броя на общините до тези, които наистина могат да се самоуправляват и да водят самостоятелна политика.

8) Оценката на качеството на жилищния фонд ще намалее значително. Подробните данни за състоянието на жилищата ще демонстрират лошото им състояние навсякъде, и особено извън големите градове и перифериите им. Тук важна роля играе и постепенното остаряване на панелните жилища, чиито „срок на годност“ идва все по-близко. Изчерпателните данни от преброяването ще представляват и своеобразна оценка на програмите за саниране на сгради, които са в центъра на националната жилищна политика от известно време.

Това, разбира се, са само малка част от информацията, която ще бъде разкрита от преброяването. Дори и само част от тези предположения да се окажат верни, то цели държавни политики ще трябва да се рекалибрират спрямо „новите“ реалности. Резултатите ще имат отношение към политиките в сферата на здравето, социалните политики, инфраструктурата - списъкът е дълъг, и по тази причина е ключово правилното провеждане на преброяването и анализиране на резултатите.

Варна е най-големият икономически център на Северна България, като местната икономика съчетава туризъм, силен сектор на услугите и производствен отрасъл с транспортен хъб. През последните години областта отбелязва и демографски подем, което също я поставя в остър контраст с всички останали на север. Заради важната роля на туризма и свързаните с него услуги в местната икономика обаче Варна понесе относително по-сериозен удар в хода на кризата с коронавируса, което от своя страна носи и по-малък потенциал за растеж в тези отрасли до нормализирането на международната ситуация.

• СИЛНАТА ИКОНОМИКА НА ВАРНА

През 2019 г. Варна застава на втора позиция в страната по брутен вътрешен продукт на човек от населението, като произведеното от местната икономка достига 16,340 лева/човек, като с малко задминава енергийния център Стара Загора, но стойността на индикатора остава над 2 пъти по-ниска от тази на столицата. Това обаче по никакъв начин не означава, че равнищата на икономическо развитие вътре в областта са равномерни – тъкмо обратното. Големият двигател на местната икономика е силно развитата индустриална община Девня, където добавената стойност на човек от населението за 2019 г. достига 57 хиляди лева; тази стойност поставя общината сред най-производителните в страната. На следващите места се нареждате Белослав (11 хиляди лева на човек) и областният център Варна (10 хиляди лева на човек), но в четири общини – Дългопол, Аврен, Долни чифлик, Провадия - добавената стойност е под 3 хиляди лева на човек, което индикира по-слаба икономическа активност. От значение е и много голямото разнообразие на варненската икономика – тя комбинира няколко от водещите индустриални предприятия на страната, силен транспорт благодарение на натовареното пристанище, развит туризъм и настъпващи информационни технологии и аутсорсинг. Положителните тенденции през последните години обуславят и относително високите заплати в областта, както и свиването на бедността и материалните лишения.

• ДЕМОГРАФСКОТО ПРИВЛИЧАНЕ

Високото (за страната) ниво на икономическо развитие, съчетано със силния пазар на труда, високите заплати и стандарт на живот превръщат Варна в единствения демографски магнит в северната част на страната. В рамките на изминалото десетилетие между 2010 и 2020 г. тя е единствената област в Северна Българя, която успява да увеличи населението си – докато останалите губят по над 10% от него, Варна нараства с 1,1%, или над 5000 души. Доколкото няма област в страната, която има положителен естествен прираст, повишението на населението на Варна е резултат единствено на миграционните процеси, като през изминалото десетилетие коефициентът на механичен прираст на областта се движи между 1-3 промила годишно. Важно е да се отбележи, че преди 2020 г. основната привлекателна точка е самият областен център, докато в пандемичната година, подобно на други силни икономически центрове, миграционните потоци се насочват към съседни, по-малки общини. В рамките на 2020 г. община Варна е загубила 0,7 промила от населението си, а най-силна положителна динамика се наблюдава в съседните Суворово, Аврен и Аксаково. Това може да отразява и официализирането на случила се в предишни години миграция, но със сигурност част от обръщането на процеса се дължи и на повишаване на доходите, търсене на по-големи жилища и къщи извън големия град, достъпни за все по-голям дял от населението на Варна.

• СПАДЪТ НА ТУРИЗМА

Доколкото област Варна е сред водещите туристически райони на страната, няма как да не се спрем и на влиянието на рязкото свиване на международните туристически потоци върху областната икономика. Сравнението между 2019 и 2020 г. (с допускането, че 2019 г. е била „нормална“) сочи, че през месеците на строг локдаун в периода март-май туристическият поток практически прекъсва, като през април областта е била посетена от едва 1,4 хиляди души, на фона на 59 хиляди преди година. Що се отнася до самия летен сезон, най-видим е спадът през юни, когато вместо над 200 хиляди туристи областта е била посетена от 26 хиляди; за сметка на това през август ниската заболеваемост и отпускането на мерките позволяват относително възстановяване на туристическия поток. Интересен е паралелът с другите черноморски области Добрич и Бургас, където спадовете и месечната динамика следват сходни тенденции, въпреки че те разчитат по-сериозно на притока на туристи от чужбина. Въпреки това, постепенното възстановяване на туристическите потоци ще е от ключово значение за възстановяването и връщането към растеж на икономиката на Варна през следващите години, тъй като задържането на българите в страната през 2020 г. предотврати по-сериозен срив, но те в никакъв случай не са достатъчни, за да поддържат черноморската туристическа икономика в средносрочен план.

• ИНВЕСТИЦИОННИЯТ ЦЕНТЪР

През 2019 г. Варна се нарежда на четвърто място в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции с натрупване, след столицата, Бургас и Пловдив, с почти 1,75 милиарда евро чужди капитали в местната икономика. Претеглено спрямо (постоянно растящото) население на областта, последните седем години са период на значителен ръст на чуждестранните инвестиции в областта, от 3005 евро на човек през 2013 г. до пик от 3967 евро на човек през 2018 г. Както видяхме и при другите индикатори на областта обаче, инвестициите далеч не са равномерно разпределени между отделните части на областта, като с над 92 хиляди евро на човек от населението индустриалният център Девня е абсолютен шампион не само в областта, но и в страната (с необходимото условие, че данните за общините в Средногорието са конфиденциални, но вероятно с близки стойности). На второ място се нарежда областният център Варна, с 2,7 хиляди евро на човек през 2019 г, а в останалите общини чуждестранни инвестиции почти отсъстват. Дори и след като вземем предвид влиянието на съсредоточаването на населението в областния център, съсредоточаването на инвестициите в Девня отново подчертава важната роля на общината за развитието на икономиката на Варненска област. Трябва, разбира се, да имаме предвид и че общинските граници не са непременно и икономически, като между общините в състава на областта тече активна ежедневна трудова миграция и съответно пренос на доходи и приходи.

• РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Бъдещото развитие на местната икономика и пазар на труда до голяма степен зависи и от качеството и постиженията на областната образователна система. През последните години образователната система на Варна значително подобрява своите показатели за задържане на учениците в училище и предотвратяване на напускането им. Коефициентът на записване на учениците в прогимназиалната фаза (84,7% от релевантната възрастова кохорта) обаче остава под средния за страната, а най-вероятно месеците на дистанционно обучение няма да се отразят благотворно за разширяване на обхвата на местната образователна система. Съдейки по резултатите на зрелостните изпити, областта приютява едни от водещите училища в страната, не бива да се пренебрегва и ролята на университетите, някои от които предоставят уникално за България образование (в морското дело, да речем). Свиването на броя на студентите (от 81 на хиляда души в областта през 2009 г. до 51 през 2019 г.) принуждава висшите училища да търсят алтернативни източници на финансиране и да разширяват дейността си извън предоставянето на образование, към повече взаимодействие с бизнеса и научна дейност.

Автор: Адриан Николов

Въпреки че и през 2021 г. в  по-голяма част от общините се наблюдава повишение на местните данъци, броят на случаите на намалени данъци е рекорден.

Данните за местните данъци се събират ежегодно от ИПИ чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната и допълнително онлайн проучване във връзка с мащабното регионално изследване „Регионални профили: показатели за развитие”. Базата вече включва набор от данни за десет поредни години за четири от ключовите местни данъци:  

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
• данък за прехвърляне на собственост;
• данък върху превозните средства – с мощност от 74 kW - 110 kW;
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м търговска площ.

Проследяването на данните по години показва причините за увеличенията и намаленията. От една страна, увеличенията са свързани с ясната тенденция за задържане на нивата на местните данъци в изборна година и последващото силно наваксване. През 2015 г. и 2019 г. - в годините на местни избори - данъците се променят съвсем слабо, но в последващите две години се увеличават в голяма част от общините. През 2020 г. отчитаме повишаване на данъците в най-много общини, следвана от 2021 година. От друга страна, 2021 г. е и годината с най-много намаления на местните данъци за последните десет години. Причина за това може да се търси в опита на местните власти да ограничат данъчната тежест в условията на пандемията и икономическата криза. През 2020 г. в голяма част от общините плащанията на местните данъци бяха отложени (обикновено до края на месец юни), а в някои бяха намалени и по размер. Продължаващата извънредна епидемична обстановка в началото на 2021 г. се вижда и в рекордния брой намалени данъци в общини, въпреки че те все пак не могат да вземат превес над случаите на увеличения.        

През 2021 г. най-голям брой увеличенията има при данъка върху недвижимите имоти (34), а най-много намаления – при данъка върху превозните средства (23).

Интерактивните карти позволяват да се видят и сравнят размерите както на общата данъчна тежест, така и на всеки от разглежданите местни данъци за всички 265 български общини. На областно ниво със значително по-ниско ниво на усреднените местни данъци са Видин и Монтана, а с най-високо – столицата. Сред общините най-ниска е усреднената данъчна тежест в Грамада (Видинско), Сатовча (Благоевградско), Георги Дамяново (Монтанско), а най-висока – в Созопол, София, Пловдив и Бургас [1].

|Интерактивна версия на картата|

Интерактивни карти за всеки разглеждан данък:

• Размер на данъчна ставка за данък върху недвижими имоти на юридически лица, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за данък върху възмездно придобиване на имущество, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за данък върху превозни средства с мощност 74 kW-110 kW, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за годишeн патентен данък за търговия на дребно, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за данък върху таксиметровия превоз на пътници, 2021 г.

Като цяло увеличенията в местните данъци в българските общини всяка година са повече на брой от намаленията. Задържането на нивото на данъчната тежест в изборните години е ясно видимо, както и последващото повсеместно повишаване. В по-големите общини местните данъци са по-високи. Увеличенията на местните данъци обаче не водят до осезаемо повишаване на капацитета за генериране на приходи и финансите на общините остават силно зависими от трансферите от централния бюджет. Конкуренцията между общинските власти в опит за осигуряване на добра бизнес среда и висок стандарт на живот на гражданите може да стане факт само при финансова децентрализация.

[1] Картата представя композитен индекс на данъчната тежест в 265-те общини в страната. Равнищата на петте наблюдавани от ИПИ местни данъци са нормализирани и усреднени за всяка община и поставени на скала от 0 до 100, където 0 е най-ниската местна данъчна тежест в страната, 100 - най-високата.

Институтът за пазарна икономика представи онлайн английското издание на изследването"Регионални профили: показатели да развитие". Водещите теми от презентацията бяха както ефектът от пандемията върху икономическото и социално развитие на различните региони в България, така и политиките за децентрализация и регионално развитие в евентуален пост-пандемичен период.

• Презентация от събитието

• Всички материали и пълното издание вече са качени на англиската версия на сайта https://www.regionalprofiles.bg/en/

Бурният икономически растеж през втората половина на изминалото десетилетие далеч не се отрази равнозначно на всички области в България. Докато водещите икономически центрове, особено на юг, успяха да дръпнат и да растат с по-бързи темпове от средните за страната, то по-изолираните области на Север постигат по-умерен успех. Сред тези области е и Шумен, която не успя да намери формула за изпреварващо развитие през изминалото десетилетие, и въпреки чувствителните подобрения на местната икономика остава назад в класирането по повечето индикатори. На фона на значителното застаряване в  страната обаче, демографският потенциал на областта може да се превърне в бъдещ двигател на растежа.

• ГОЛЕМИТЕ РАЗЛИЧИЯ

За 2019 г. брутният вътрешен продукт на Шумен достига 1,75 милиарда лева, или 10,177 лева на човек от населението. Въпреки че размерът на местната икономика е нараснал почти два пъти в рамките на десет години, то претеглен спрямо населението БВП не успява да надхвърли 60-65% от средното за страната. Това отстояние обаче разказва само половината история, тъй като в рамките на самата област равнищата на икономическо развитие са още по-неравни. Докато областният център Шумен е относително близо до средните за страната стойности със 7,8 хиляди лева добавена стойност на човек от населението през 2019 г., то единствено община Каспичан успява да се приближи до тази стойност, с малко над 6 хиляди лева добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица, с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от населението в сравнение с областния център. Причината за това е повече от ясна – икономиката на Шумен е движена най-вече от преработващата промишленост, която е съсредоточена в индустриалната зона край областния център. В Каспичан пък има само едно голямо предприятие, но то стига за да осигури заетост на приблизително 1/10 от населението на общината. На този етап обаче икономически развитите общини са групирани близо до областния център и магистрала „Хемус“, докато периферните общини остава по-назад.

• ЗАБАВЯНЕТО НА ПАЗАРА НА ТРУДА

По-слабата икономическа активност в областта предопределя и изоставането на развитието на пазара на труда в сравнение с повечето области. Дори и през 2019 г. коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години остава малко над 10%, или над два пъти средното за страната, а заетостта достига 2/3 от хората на възраст между 15 и 64 години; за сравнение средното надхвърля 70%, а във водещите икономически центрове е над 75%. Кризата от 2020 г. от своя страна има относително по-слабо въздействие върху местния пазар  на труда, като спад в заетостта практически отсъства, а средногодишният коефициент на безработица се покачва с 1 пр.п. Част от обяснението за по-високата безработица по принцип е профилът на самата работна сила – делът на хората с основно и по-ниско образование остава почти 1/3 от трудоспособните през цялото десетилетие, а реализацията им извън селското стопанство и някои сегменти на преработването е трудно. Също както при добавената стойност, между отделните общини в състава на шуменска област има значителни различия в развитието на пазара на труда – докато към края на 2020 г. безработицата в областния център е едва 4,6%, то в Каолиново достига 44%, във Венец и Никола Козлево – по 34%. Проблемите на пазара на труда, и особено ниското образование на работната сила ще са значителна пречка пред посткризисното възстановяване на областта и привличането на нови инвеститори.

• ИЗДЪРЖЛИВАТА БЕДНОСТ

Шумен се представя слабо и що се отнася до индикаторите за бедност, и изостава зад подобрението в повечето области. През 2019 г. под линията на бедността за страната остава 29,1% от домакинствата в Шумен, като индикаторът се колебае около 1/3 от всички домакинства през последните години. По-видими подобрения има в дела на домакинствата, които живеят с материални лишения, но до известна степен то отразява и повишаването на качеството на самите данни, не толкова реални резки промени в условията на живот в областта. Ръст има и в доходите на от 4772 лева на лице от домакинство през 2015 г. до 5347 през 2019 г., но отново темпът им на нарастване изостава както зад този на икономически по-развитите области, така и на средното аз страната. Високите нива на бедност в Шумен до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с не особено висока добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. Интересно е обаче да се отбележи, че Шумен е областта в страната с най-ниски показатели за подоходно неравенство, като през 2019 г. коефициентът на Джини е 26, спрямо 40 средно за България, а отношението между доходите на най-горния и най-долния доходен децил е, 3,9 пъти, спрямо 8 средно за страната. Това обстоятелство подчертава извода, че индикаторите за неравенство винаги следва да се четат в контекста на доходните показатели, тъй като комбинацията от ниски доходи и високо равенство не насочва към високо ниво на социално и икономическо развитие, а тъкмо обратното. Равномерни, но ниски остават и заплатите в отделните общини в Шумен, като всички освен областния център се разполагат в диапазона между 750 и 900 лева средно брутно месечно възнаграждение на работещите.

• НИСКИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Част от обяснението за по-ниската икономическа активност в шуменска област е и в липсата на инвестиции. Въпреки че по преки чуждестранни инвестиции с натрупване Шумен се нарежда над Враца, Силистра и Ямбол, към 2019 г. обемът им е малко над 650 евро на човек от населението, или 114 милиона евро. Почти всички чуждестранни инвестиции в областта са съсредоточени в Нови пазар и в областния център, а в няколко от общините такива като цяло отсъстват. Областта не се справя и особено добре с привличането на средства от европейските фондове, като обемът им достига 1453 лева на човек през 2020 г., или ¾ от средните за страната стойности. В бъдеще, потенциалът за повишаване на инвестициите в Шумен идва от една страна от по-нататъшното развитие на магистрала Хемус, която ще осигурява по-добра свързаност с останалите области в Северна България и със столицата, така и в близостта от бурно развиващия се икономически център Варна.

• ИЗОСТАНАЛОТО УЧИЛИЩЕ

Данните за постиженията на училищното образование в Шумен също не дават особени поводи за оптимизъм. Резултатите на учениците на матурите по БЕЛ следват динамиката на средните за страната стойности през последното десетилетие, но с отстояние от около 20 стотни. На фона на останалата част от Североизтока областта се справя относително добре със задържането на учениците в училище, а постепенно решава и проблемите с недостига на преподаватели. Повечето индикатори на образователната система, в това число обхвата и повтарянето на класове са близки до средните за страната стойности, но въпреки това резултатите остават по-слаби, в това число на изпитите след седми клас.

Автор: Адриан Николов