Новини

В навечерието на новата учебна година е време да погледнем назад и да направим равносметка за резултатите от последната. В настоящата статия се спираме върху оценките от Националното външно оценяване, което е задължително за всички седмокласници и включва изпити по български език и литература и математика.

Данните за  резултатите от външното оценяване са достъпни на портала за отворени данни, където за всяко училище в страната са публикувани средна оценка по БЕЛ и математика, както и броят на учениците, явили се на всеки от двата изпита. Средната оценка по двата задължителни предмета е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици. По този начин, да речем, средната оценка на училище с 50 седмокласници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет. 

|Интерактивна версия на картата|

През 2022г. общо 58 567 ученици са се явили на Националното външно оценяване по БЕЛ, като средният им резултат е 53,63 точки от 100. Явилите се по математика са малко по-малко  - 58 349 - въпреки че и двата изпита са задължителни. Средната оценка тук както обикновено е значително по-ниска – 35,32 точки. Важно е да се отбележи, че тези резултати отчитат и явилите се ученици от чужбина, които са 21 на брой.

Общините с най-високи резултати по БЕЛ са Борино (70,5 точки), Варна (67,88 точки), Неделино (66,47 точки), Златоград (66,17 точки) и Столична (65,31 точки). На сравнително високи позиции се нареждат големите областни центрове, при които по-високата конкуренция между училищата и наличието на повече ресурси допринасят за по-високо качество на образованието. Най-добре се представят много малки общини, отчасти понеже всеки ученик има много голяма тежест за крайната средна оценка; при тях обаче има и значителни разлики в постиженията между отделните години, именно заради голямото влияние на отделните ученици. Така няколко много добри представяния биха могли да изпратят дадена община на върха на класацията, а няколко много слаби – в дъното. Най-малко точки по БЕЛ са получили учениците от Ново село (9,19), Макреш (10), Чупрене и Маджарово (12,80) и Невестинo (16,23), които са сред общините с най-малко явили се ученици.

|Интерактивна версия на картата|

Резултатите по математика наподобяват тези по български по това, че най-горе и най-долу в класацията се намират много малките общини, а големите областни центрове се представят сравнително добре. На челна позиция отново се нарежда община Борино с 64,03 точки, следвана от Баните (61,23), Златоград (54,24), Варна (50,08) и Ценово (49,21). Столична община заема седмо място с 47,33 точки. Най-долу в класацията по математика се нареждат Георги Дамяново (9 точки), Борово (9,02), Якимово (9,96), Ковачевци (10) и Трън (10,97), като в нито една от тези общини не са се явили повече от 30 ученици. Доколкото може  да се говори за клъстери с относително високи резултати по математика, такива са видими в общините в област Смолян, която се характеризира с особено добре развита система на училищно образование, както и в Средногорието.

И през 2022 г. се запазва тенденцията в почти всички общини в страната оценката по БЕЛ да е значително по-висока от тази по математика, като обратното е вярно за едва 10 общини в страната, на фона на 15 общини на предишното външно оценяване. Средната разлика обаче малко се разширява – 15,7 точки в полза на българския език спрямо 14,1 точки година по-рано. Това отразява най-вече ръста в броя на общините, където има екстремни разлики между резултатите по двата предмета – с над 20 точки разлика вече са цели 87 общини, като броят им през 2021 г. е бил 58. Тази динамика е продиктувана в известна степен и от разликите в съдържанието на изпитите между отделните години, които не гарантират сравнимост и напълно равнозначни нива на трудност.

Динамиката на резултатите спрямо предишната година е разнопосочна. При 116 общини се наблюдава подобрение на оценките по математика, а по БЕЛ при 81, като всички с екстремни разлики – и положителни, и отрицателни – са много малки общини, където влиянието на отделните ученици е значително. При най-големите общини резултатите са относително стабилни – в столицата няма промяна в средния брой точки по БЕЛ, а при математиката има спад от 3 точки. Същевременно Пловдив регистрира леко повишение на резултатите по БЕЛ и спад при математиката, а Варна – спад с по точка и на двата изпита.

За разлика от предишни години, през учебната 2021/22 няма публикувана официална скала за приравняване на точките на външното оценяване към стандартната шестобална система. Ако ползваме обаче въведеният нов стандарт за оценка на зрелостните изпити след 12-ти клас и външното оценяване след четвърти, то за учениците биха били нужни 30 точки, за получат оценка Среден (3) и съответно да преминат успешно външното оценяване. Средната оценка на изпита по БЕЛ в 52 общини попада под този праг, докато при математиката резултатите на цели 181 общини не биха достигнали за тройка. Такова приравняване прави съвсем видим проблемът, че в над две трети от общините в страната подготовката по математика е недостатъчна и средният резултат на явилите се ученици в тях не стига за постигане на среден успех над Слаб (2). Ако пък приложим скалата от предишното външно оценяване, което залага значително по-нисък критерий, то под чертата по БЕЛ биха останали 4 общини, но по математика -  цели 29.

Правят впечатление и много големите разлики между отделните училища. Средно над 80 точки на изпита по БЕЛ са постигнали 32 училища, но с под 30 са 489 от общо 1736, участвали във  външното оценяване. Прави впечатление, че в топ 10 на училищата според класирането по БЕЛ шест са с математически или природо-математически профил, което затвърждава извода за като цяло по-високото качество на прогимназиално образование в математическите училища. При математиката неравенството е още по-голямо, като едва 16 училища постигат среден резултат над 80 точки, а с под 30 са повече от половината – цели 1035.

Взети заедно, тези резултати са повод за сериозно притеснение. Те говорят за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища, които постигат много високи резултати – не само на националните изпити, но и на международните олимпиади. Извън тях обаче качеството спада много рязко, оттам намалява и броят на учениците, които впоследствие са в състояние да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка по математика. От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли, най-вече в сферата на ИКТ и по-високия сегмент на индустриалното производство, които са и сред основните двигатели на растежа в страната в последното десетилетие. Преодоляването на тези неравенства и съответно подобряването на масовото качество на образованието по математика ще е сред най-сериозните предизвикателства пред бъдещото управление.

През изминалите месеци в центъра на икономическия дебат застана ръста на цените, и с право – България не е виждала повишения на индекса на потребителските цени от над 10% на годишна база от десетилетия. Това повдига въпроса дали динамиката на заплатите и доходите на домакинствата изпреварват ръста на цените, или напротив – свидетели сме на реално обедняване. Публикуваните тази седмица данни за заплатите през второто тримесечие на 2022 г. позволяват да направим такова сравнение, а резултатите са повод за притеснение, тъй като инфлацията надхвърля ръста на заплатите в почти всички икономически дейности.

На първо място, много големите разлики в заплатите между отделните икономически дейности в страната остават, като най-високи са те през второто тримесечие в ИКТ сектора (4206 лева брутно месечно), а най-ниски – в сектора на хотелите и ресторантите (1058 лева). На тримесечна база средната заплата за страната е нараснала със 125 лева, до бруто 1730  лева, а повечето отрасли на икономиката се групират близо и под средната стойност.

За да оценим дали ръста на заплатите надвишава този на инфлацията, съпоставяме динамиката на средната брутна месечна заплата на годишна база през последните три месеца, за които има данни (май, юни и юли 2022 г.) с тази на изменението на индекса на потребителски цени на годишна база за същите месеци. Разликата между промяната в двата индикатора позволява да оценим дали налице е реално обедняване, поне при доходите на работещите

Сравнението далеч не е окуражаващо – средният ръст на заплатите на годишна база през май и юни е по-бавен от този на потребителските цени, а още през април го надхвърля с едва 0,5 пункта. Ръстът на цените надхвърля този на средната брутна заплата с 4 пункта през май и с 3,2 през юни 2022 г. Това би могло и да се тълкува като забързване на темпа на заплатите в отговор на високата инфлация, но за трайна тенденция в тази посока ще можем да говорим едва след публикуването на данните за третото тримесечие.

Сред отделните отрасли на българската икономика единствено търговията и административните и спомагателните дейности демонстрират по-бърз ръст на заплатите в сравнение с инфлацията и през трите месеца, а част от останалите икономически дейности – добив, култура и спорт, хотели и ресторанти – са успели да надхвърлят ръста на цените през май, но не и през останалите два месеца. Повод за притеснение е фактът, че секторът в който заплатите най-бързо губят своята покупателна способност през второто тримесечие е този на здравеопазването, който и досега беше изправен пред сериозни кадрови проблеми под натиска на външни пазари на труда. Значителен спад има и в сектор държавно управление и при комуналните услуги.

Сходна динамика се наблюдава и при сравнението между динамиката на потребителските цени и заплатите на регионално ниво. Само в една от областите в България заплатите растат по-бързо от инфлацията – София (област), при това разликата е под 1 пр.п. през май и юни. Относително добре се представят и Плевен и Габрово. Същевременно в областите, където има най-значително забавяне на ръста на заплатите спрямо инфлацията – Кърджали, Разград, Ловеч изоставането надхвърля 10 пункта през юни.

Данните за заплатите за второто тримесечие дават единствено първоначален поглед към реакцията на българския пазар на труда и работодателите на рязката промяна в икономическите условия след избухването на войната и рязкото повишаване на потребителските цени. Далеч не е изключено през следващите месеци да видим по-значително повишаване на заплатите на работниците в опит работодателите поне да запазят досегашната покупателна способност и стандарт на живот на служителите си.

Важно е да отбележим също, че представените тук данни се отнасят само до заплатите на работещите – по-пълен поглед към покупателната способност ще дадат показателите за доходите на домакинствата, които включват всички останали източници – пенсии, социални помощи и подобни. Въпреки това тези първи и непълни индикации насочват към значително ограничаване и дори спад на покупателната способност на работещите.

В кои общини местните данъци са най-ниски и в кои - най-високи? За да отговори на този въпрос, ежегодно ИПИ събира данни за размера на ставките на няколко ключови местни данъка чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и допълнително онлайн проучване във връзка с изследването „Регионални профили: показатели за развитие“. Конкретните данъци, които се разглеждат, са:

·         данък върху недвижимите имоти – нежилищни имоти за юридически лица;

·         данък върху възмездно придобиване на имущество;

·         данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност над 74 kW до 110 kW включително;

·         годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. чиста търговска площ на обект;

·         данък върху таксиметровия превоз на пътници;

Интерактивната карта отдолу представя композитен индекс на данъчната тежест в 265-те общини в страната. Равнищата на петте наблюдавани от ИПИ местни данъци са нормализирани и усреднени за всяка община и поставени на скала от 0 до 100, където 0 е най-ниската допустима от закона данъчна тежест, а 100 - най-високата. Реалните индекси на всяка община попадат в границите двете конструираните за целите на сравнението виртуални общини, прилагащи съответно най-високи и най-ниски допустими разрешени ставки за всички от разглежданите данъци.

Интерактивна версия на картата

Картата ни позволява да видим лесно кои общини облагат жителите си най-много. Созопол е общината с най-висока стойност на индекса – 80,3. След нея се нарежда Столична община, при която обаче данъчната тежест е осезаемо по-ниска (68,4). На следващите места се нареждат предимно общини по Черноморието с ниво на индекса над 60 – Варна (64,7), Приморско (64,7), Пловдив (63,8), Поморие (63), Бургас (62,9), Царево (60,9). Общините с най-ниски данъци са Калояново (19,4), Медковец (19,5) и Брезник (20,4), а областите с най-ниски ставки са Видин и Монтана.

Ако погледнем назад във времето, можем да видим колко често са били променяни данъци през годините. Графиката отдолу показва всички случаи на промени при данъците върху недвижимите имоти за юридически лица, възмездно придобиване на имущество, превозните средства с мощност от 74 kW до 110 kW, както и при патентния данък за търговия на дребно при площ на търговския обект до 100 кв.м. Забелязва се тенденцията местни данъци да не бъдат променяни в години на местни избори като 2015г. и 2019г., както сме коментирали и преди. Впечатление прави и че колкото повече наближава изборната година, толкова по-малко общини са склонни да увеличават местните данъци. Намаляването на ставки е значително по-рядко от повишаването, въпреки че през последните години зачестява, като е интересно, че в изборни години много малко общини облекчават данъчната тежест.

За тази година има 57 случая на увеличени данъци и само 19 на намалени, което прекъсва поредицата от рекорди за най-много понижени ставки от последните две години. Най-много са промените при данъка върху недвижимите имоти – 23 повишения и 7 понижения. При другите ставки промените са значително по-редки – случаите на увеличение при данъка за възмездно придобиване на имоти, данъка върху превозните средства и патентния данък за търговия на дребно са съответно 14, 12 и 8, а пониженията – 2, 6 и 4.

В етап на относително затишие на разпространението на Covid-19 правим равносметка на изминалите две години на активно финансово подпомагане за справяне с въздействието на пандемията и ограничителните мерки върху бизнеса. Настоящият текст си поставя за цел да разгледа разпределението на това целево финансиране в различните региони на страната, по отрасли и според размера на фирмите-получатели.

Основен източник на данни е сайтът на „ИСУН 2020“ – системата за управление и наблюдение на европейските средства, която беше ползвана и за разпределение на свързаните с ковид дейности. Системата включва изплатените суми по различни програми, основно в помощ на микро-, малки и средни предприятия, чиято дейност е била засегната от кризата и ограниченията, както и инициативата „Топъл обяд в условията на пандемията“, където финансирането е насочено директно към общини, които предоставят услугата. Ключовите индикатори, които извличаме от наличната информация, са два – общо усвоени средства от началото на кризата за община и усвоени средства на средно на човек в общината.

ИПИ публикува подобен коментар и миналото лято, но оттогава досега са извършени разходи в много по-голям размер – докато към края на юни миналата година общата им сума е  възлизала на 267 млн. лв. за цялата страна, след година тя вече са нараснала до почти 652 млн., разпределени между 30 485 проекта. Помощите, постъпили в столицата, са се увеличили със 100 млн. лв. и вече са в общ размер от над 186 млн. лв., или 28% от всички разпределени средства. Това не е изненадващо, предвид високата концентрация на икономическа активност в София.

След София се нареждат предимно големи областни центрове, като подобно на миналата година челната петица е допълнена от Варна (47 млн. лв.), Пловдив (46 млн. лв.), Бургас (27 млн. лв.) и Русе (19 млн. лв.). Сред необластните градове най-големи суми са получили Несебър (9 млн. лв., 11-то място) и Петрич (5,6 млн. лв., 19-то място) – места със силно застъпена туристическа индустрия, която беше изключително силно засегната от кризата. Към челните двадесет общини, в които живее половината население на България се насочват  70% от изплатените суми. Тази концентрация на средства е нормална, тъй като те представляват основните икономически центрове на страната. Фирми и местни администрации в едва три общини – Макреш, Бобошево и Трекляно – не са се възползвали от нито една от програмите.

Интерактивна версия на картата

Ако разгледаме сравнение според средния размер на изплатените суми на човек от населението превес взимат по-малки общини. Челната петица е подобна на тази от миналата година, като включва общините Несебър с 293лв./човек, Рила (202 лв./човек), Банско (182 лв./човек), Приморско (174лв./човек) и Каварна (157 лв./човек).  И тук водещи са общините, в чиито икономики е силно застъпен туризмът. Високата позиция, която община Рила продължава да държи и след новата вълна от средства през последната година се дължи на малкото население на общината в комбинация с няколкото фирми, усвоили по 50 хил. лв. и повече.

Интерактивна версия на картата

Географското разпределение на помощите далеч не дава пълна картина за това как се изразходват тези средства. Прегледът на  отделните проекти позволява да се анализира кои са кандидатите, какви суми са получили и по кои програми. Най-много средства всъщност е получило е Министерството на туризма, усвоило 2 млн. лв. за помощи за туроператори и туристически агенти. Следващите 82 бенефициенти са само общини, като предназначението на сумите е програмата „Топъл обяд в условията на пандемията от COVID-19“ – социална програма за патронаж, насочена към най-бедните – а стойностите им варират от 150 000 лв. до почти 2 млн. лв. За цялата инициатива са делегирани 38,7 млн. лв. за общо 181 проекта.

Изключвайки тази конкретна програма, има три по-важни мерки, които обхващат почти всички подадени заявки за финансиране. Едната е „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, при която размерът на помощта варира от 30 хил. лв. до 150 хил. лв. (по-известна в публичното пространство като мярка „30-150“). Общо 1542 фирми са кандидатствали за помощ по тази мярка, като по-голямата част - 1066 - са получили максималната възможна сума. Общо раздадените помощи по нея възлизат на 210 млн. лв.

Кандидатстванията по програмата „Подкрепа за малки  предприятия с оборот над 500 хил. лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ са 4303, като 4156 фирми са получили помощ от  50 000 лв., а останалите не са усвоили никакви средства. Тук общо разпределената помощ е 207 млн. лв.

Най-широкообхватната програма обаче е „Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19“, известна още като „3-10“, тъй като предвижда помощ в размер от 3 до 10 хил. лв. за микро- и малки предприятия. По нея са кандидатствали 22 912 фирми, като общо са разпределени 185 млн. лв. или по 8115 лв. на кандидат. Над тринадесет хиляди от фирмите са получили максималния размер на помощта, а на едва 44 не са разпределени никакви средства – с други думи, почти всички фирми, поискали подкрепа в хода на пандемията, са я получили.

Забелязва се, че и при трите мерки най-често се отпуска максималната допустима сума. Това, заедно с факта, че кандидатствалите фирми представляват приблизително 35% от средните и 7% от микро- и малките нефинансови предприятия, на пръв поглед създава впечатлението, че средствата за справяне с последиците от пандемията са насочени към относително малка група  от фирми, възползвали се от тях максимално. Това обаче не значи непременно, че покритието на мерките е слабо, предвид че липсва анализ за това каква част от фирмите реално са се нуждаели от такава помощ – да припомним, че ограничителните мерки засегнаха непропорционално стопанските дейности. Концентрацията на средства очаквано се проявява и на регионално ниво - основно фирми в столицата и големите градове са получили пари по програмите, както и според размера на фирмите – средноголемите предприятия и малките с оборот над 500 000 лв. са получили общо над 400млн. лв. при 5845 кандидатствали, или над два пъти повече средства в сравнение с насочените по мярката „3-10“, за която кандидатите доближават двадесет и три хиляди фирми.