Новини

Половин година след началото на извънредното положение и съпътстващата го икономическа криза, пазарът на труда дава признаци на възстановяване. Въпреки това, регионалната динамика в равнищата на безработица разкрива задълбочаващи се проблеми на общинско ниво.

Дневните изменения на броя на регистрираните безработни е  вероятно най-важният измерител на влиянието на кризата върху пазара на труда. Графика 1 илюстрира динамиката за периода януари – септември през настоящата и миналата година, сравнявайки кризисната година с най-добрата в историята на българския трудов пазар. Разбира се, няма как да сме сигурни, че 2019 г. е „нормална“, но въпреки това дава представа за очакваното движение в броя на безработните в рамките на годината. Видимо, летните месеци са с най-ниски равнища, като броят на безработните през 2019 г. юли и август броят им пада до 170 хиляди души, в резултат на повишеното търсене на работна ръка както от туристическия, така и от земеделския бранш.

Сравнението показва и доколко 2020 г. се разминава с обичайния цикъл на пазара на труда – въвеждането на ограничителните мерки между март и юни води до рязко покачване в броя на безработните, последвано от относително бърз (и почти линеен) спад. Към края на август коефициентът на безработица достига 7,5%, а към 15 септември – последният ден, за който има налични данни – броят им е 242 хиляди души; за сравнение, на същия ден през 2019 г. те са били 173 хиляди. Интересно е също, че въпреки края на туристическия сезон, спадът в броя на безработните на този етап не се забавя, тоест двата процеса не са непременно свързани.

Графика 1: Дневна динамика в броя на безработните, 2019 и 2020 г.

Източник: Агенция по заетостта

Динамиката на безработицата обаче далеч не е разпределена равномерно върху територията на страната. Изменението през последната половин година, представено на карта 1 по-долу, до голяма степен отговаря на първоначалните очаквания. Туристическият сезон, макар и почти без чужденци, успява да намали безработицата в повечето морски общини, а чувствително подобрение има и в земеделските райони на Северна България. Видимо обаче възстановяването се бави в индустриалните региони на страната – както в София-област, така и в ареала около Пловдив, Казанлък  и Габрово. Като цяло почти половината общини в страната към края на август са с по-нисък коефициент на безработица в сравнение с края на февруари, а при останалите ръстът не е особено значителен, но забавеното възстановяване в големите общини (+2 пункта в София, +1,7 пункта в Пловдив, +0,9 пункта във Варна) тласка нагоре безработицата в страната като цяло. Най-големите подобрения през изминалата половин година са в малки земеделски общини  - Крушари (-8,1 пункта), Грамада (-7,9 пункта), Макреш (-7,9 пункта), а най-сериозните влошавания – в планинските курорти – Банско (+ 7,8 пункта), Разлог (+7,1 пункта) и в бзликите до индустриални центрове малки общини, например Николаевно (+20 пункта), Твърдица (+7,2 пункта). 

Карта 1: Промяна в коефициента на безработица по общини, февруари – август 2020 г.

| Интерактивна версия на картата |

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Сравнението между равнищата на безработица между август 2019 и август 2020 г. (карта 2) позволява – с известно приближение – да се оцени въздействието на кризата върху трудовите им пазари. Общините, които са подобрили безработицата си въпреки ограниченията и кризата са единици, и изглежда трудно да се открие обща черта между тях. И тук обаче ръстът в безработицата по Черноморието е под очаквания – в повечето от тях с по 2-3 процентни пункта, по-чувствително в общините около Варна в сравнение с тези около Бургас. Това обаче не означава непременно, че хотелиерите и ресторантьорите са наели същия брой хора – напълно възможно е работилите в туризма миналото лято да не са се регистрирали като безработни, а да са минали направо в групата на неактивните, като отговор на този въпрос ще имаме чак при публикуването на данните за заетостта през третото тримесечие. И при това сравнение ударът изглежда най-тежък в две групи общини – планинските курорти и малките индустриални общини.

Карта 2: Разлика в коефициента на безработица по общини, август 2019 г. – август 2020 г.

| Интерактивна версия на картата |

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Съдейки по данните за безработицата на този етап, изглежда че рисковете пред възстановяването на пазара на труда идват най-вече по линия на заетостта в преработващата промишленост, доколкото негативното въздействие върху туризма изглежда по-малко от очакваното. Промишлеността от своя страна обаче зависи в немалка степен от възстановяването на външното търсене, което се случва, макар и относително бавно. Големите фирми в отрасъла са и сред възползвалите се най-много от мерките за запазване на заетостта, съответно възможността за прекратяването им в близко бъдеще създава допълнителен риск. Накрая, сериозна несигурност идва и по линията на евентуална нова вълна от заболявания и ограничителни мерки наесен, което да доведе до динамика на безработните сходна с тази, на която станахме свидетели през март и април. В заключение, изглежда, че пазарът на труда се оказва по-устойчив, отколкото прогнозирахме в началото на кризата, но това далеч не означава, че бъдещето му е безоблачно.

С началото на новата учебна година следващата седмица обръщаме поглед към преподавателския персонал в училищата и неговото разпределение на регионалната карта.

Отношението на броя преподаватели към броя ученици на общинско ниво е белег за способността на местната образователна система да организира нормален образователен процес. В повечето общини в България се падат средно между 10 и 12 ученика на един учител, като залитането в която и да било от двете крайности не е желателна – прекалено много ученици на един учител означава големи класове, докато прекалено малко създава риск от недофинансиране, пък и поставя под въпрос качеството на самия образователен процес. Само в 20 общини има средно по под 7 ученика на един учител, а с под 4 са само две  - Макреш и Ковачевци, като в общия случай това важи за много малки и слабо населени места, предимно в планински райони. В другата крайност -  с повече от 14 ученика на един учител - са други 8 общини, като в Сапарева Баня (средно 15,6) и Невестино (15,3) проблемът е най-задълбочен. Трябва да имаме предвид и че дори в общини с около средните съотношения са възможни големи различия в броя на обучаваните ученици от един учител между отделните училища, особено когато в общината има както по-голям град, така и отдалечени села.

Карта 1: Брой ученици в общообразователните и специалните училища на един учител, 2020 г.

|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА|

Очаквано, най-голяма концентрация на учители се наблюдава в големите общини – 9,6 хиляди в София, 2,5 хиляди в Пловдив, 2,3 хиляди във Варна. По едва петима учители има в Ковачевци, Трекляно и Георги Дамяново. От значение е обаче и изменението в броя на учителите, доколкото то може, поне донякъде, да покаже дали и доколко политиките, които целят повишаването на привлекателността на професията, в това число и значителното повишаване на заплатите през последните няколко години, са били успешни.

Карта 2: Изменение в броя учители в общообразователните и специалните училища на един учител между 2015 и 2020 г.

|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА|

В страната като цяло тенденцията е откровено положителна – според данните на НСИ, в рамките на пет години общият брой на учителите в общообразователните и специалните училища е нараснал с над 7 хиляди души, до общо 50,4 хиляди. В 54 общини обаче броят на учителите намалява или остава същият. На регионалната карта отчетливо се открояват зони с отлив на преподавателите – край Добрич, Ловеч и Видин, но и в отделни по-малки и планински общини в Южна България. Очаквано, най-големите общини, където са разположени и водещите училища в страната, най-бързо добавят нови преподаватели – само в София те са над 2 хиляди, във Варна – 444, в Пловдив – 393.

Косвено можем да оценим и успеха на политиките за привличане на нови преподаватели и по възрастовата им структура – в крайна сметка, част от целта е и привличането на млади, наскоро завършили хора към професията. В най-добрия случай отговорът е „донякъде“, тъй като ръстът на национално ниво (НСИ не предоставя данни на регионално) е в двата края на възрастовата структура. Повече преподаватели – с ръст от над 2500 – има във възрастовата група между 25 и 34 години, но почти същият ръст има и при тези на 60 или повече години, с други думи целта да стане професията по-привлекателна за младежи е постигната само донякъде.

На икономическата карта на България, Стара планина се явява големият разделител. Докато на юг от нея покрай магистрала „Тракия“ има практически непрекъснат пояс от силно развити зони, то на север има няколко несвързани „острова“ на по-бурна активност. Периодът на възход в края на предното десетилетие се отрази благотворно на някои от северните местни икономики, особено на Габрово и Варна, но други останаха по-назад – и в инвестициите, и в доходите, и в бедността. Тук се спираме на две такива северни области – Шумен и Търговище, чиято икономическа траектория до голяма степен се припокрива в периода след последната голяма криза.

• Ръстът – наличен, но бавен

Брутният вътрешен продукт е най-простият индикатор за икономическо развитие; въпреки несъвършенствата си, той позволява лесното сравняване, в случая между отделните области. Видно, през последното десетилетие Шумен и Търговище не са успели да постигнат чувствителен изпреварващ ръст и да догонят дори и средните за страната нива, дума да не става за водещите икономически центрове като София и Пловдив. През целия период двете области остават с равнища на БВП на човек от населението от 60-65% от средното за страната. Трябва да отбележим, че предишната криза е повратен момент за относителното благосъстояние на жителите на двата региона – докато преди нея Шумен има по-високи равнища на икономическо развитие, то от 2010 г. насам Търговище расте чувствително по-бързо. Кумулативният ръст на Търговище в рамките на десетилетието е 74%, на фона на 63% средно за страната, което от своя страна означава, че в (далечното) бъдеще областта би могла да започне да се сближава по-силните регионални икономики. Най-вероятно ключовият фактор в този обрат на развитието са значителните чуждестранни инвестиции в областта (над 2,5 хиляди евро на глава от населението с натрупване в края на 2018 г.), особено в областта на производството на стъкло и стъклени опаковки, както и в мебелната индустрия. Не че Шумен няма относително добре развита промишленост – „Теси“, „Фикосота“, „Алкомет“ са сред устойчивите и успешни предприятия на българската индустрия, но не успяват да тласкат местната икономика напред достатъчно бързо. Длъжни сме да споменем и бързото развитие на индустриалния парк в Шумен, което на този етап не е пряко видимо в макро данните.

• Проблемът с бедността

Дори и на върха на икономическия цикъл – а предвид кризата, в която се намира днес с увереност можем да твърдим, че той е отминал – много области в Северна България запазиха много високите си равнища на бедност. Търговище и Шумен са далеч от най-бедните области, и трите в Северозападна България, но въпреки това дори и през 2018 г. и в двете има много сходни дялове на домакинствата, които живеят под линията на бедността, съответно по 30 и 29%, с почти 10 пункта над средното за страната. Любопитно е обаче, че високата бедност не е съчетана с голям дял на домакинствата с материалните лишения – и в двете области равнището им е дори под средното, което от своя страна означава, че бедността не се отразява толкова негативно върху самите условия на живот в областите. Високите нива на бедност до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с ниска добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. В Търговище делът на работната сила с основно образование е над два пъти над средното (36% спрямо 18%), в Шумен – почти 30%. Областите, успели да намалят значително бедността си през последните години го правят именно благодарение на добрия си човешки капитал, който позволява преход към по-капиталоемко производство и по-голям фокус върху основани на знанието услуги. В Търговище този проблем се задълбочава допълнително както от липсата на местно висше училище, така и в ниското качество на предлаганото училищно образование, което тласка талантливите да напускат областта, често завинаги. В динамика, не може да се каже че икономическият подем се е отразил на бедността – равнищата ѝ и в двете области остават постоянни през последното десетилетие.

• Стагнацията на пазара на труда

Най-развитите области в страната достигнаха рекордно висока заетост и също толкова рекордно ниска безработица още през 2018 г. Търговище и Шумен обаче останаха встрани от експлозията на пазара на труда, като Търговище дори през 2019 г. показва признаци на влошаване. От гледна точка на заетостта, и двете области остават на опашката в страната, като в Търговище тя достига 60% от работоспособните, в Шумен – 67%. Безработицата през 2019 г. остава над 10% и за двете области, или два пъти над средното за страната.  И по двата ключови показателя на пазара на труда чувствително по-зле се представят единствено областите в Северозапада, които са и далеч назад в общото си икономическо развитие. Докато в Шумен обаче има ясна тенденция на умерен ръст на заетостта на спад на безработицата, то в Търговище единственото подходящо описание е „стагнация“, като показателите се колебаят около едни и същи стойности. Това от своя страна означава, че е налице значителна група работоспособни хора, които системно не намират реализацията си на пазара на труда, вероятно заради ниско образование и неадекватни на търсенето умения, а по-нататъшното развитие на двете области в немалка степен зависи от тяхната преквалификация и интеграция. Също като индикаторите на пазара на труда обаче, образователната структура на двете области също е замръзнала, и няма изгледи да се подобри в близко бъдеще.

• Проблемът в училище

Проблемите на образованието, които ограничават възможностите на пазара на труда тук си личат още в училищната фаза. Най-видима е неспособността на образователната система да обхване децата в училищна възраст – в Търговище през 2019 г. цели 23% от децата, които следва да учат в прогимназиалния етап на образованието са останали извън училище, на фона на 10-12% в повечето области. В Шумен този дял не е толкова значителен – 17%, но и в двете области се наблюдава постепенен спад на покритието на образователната система, като в Търговище в рамките на десетилетие той е намалял с 10 пункта. По 3% от учениците напускат училищното им образование, а дела на повтарящите ученици също е значителен. Не само в обхвата обаче има значителни слабости – постиженията на учениците, измерени чрез резултатите на зрелостните изпити също са повод за притеснение. На последния изпит по български език и литература малко над 10% от учениците и в двете области са с оценка слаб (2), а заедно със съседната Силистра те са трите области с най-нисък среден резултат. С други думи, видима пречка пред доброто икономическо развитие на Шумен и Търговище са дефицитите на образователната система в тях, които на този етап изглежда по-скоро се задълбочават. 

• Демографската възможност

Описаните дотук тенденции не дават много положителна перспектива за бъдещото развитие на Шумен и Търговище. Погледът към демографските данни обаче дава известен повод за оптимизъм – докато повечето области, особено на север, са изправени пред все по-големи проблеми, породени от застаряването и свиването на населението си и оттам на работната ръка, тези две области успяват поне до известна степен да обърнат негативния тренд. Това се случва най-вече по линия на миграционните процеси, като за втора поредна година Търговище и Шумен се нареждат сред осемте области в страната с положителен механичен прираст. Това важи с особена сила за Шумен, където разликата между заселилите и изселилите се в областта през 2019 г. достига 6,9‰, като по този показател по-добре се представя единствено Кърджали. В отделни общини коефициентът е в пъти по-висок, като най-видими са Хитрино (34‰), Каолиново (24‰) и Никола Козлево (15‰). Не толкова положителни са тенденциите при естествения прираст, но няма област в България, в която той да е положителен. От значение е и обстоятелството, че повечето общини в Шумен и Търговище са с относително младо, поне спрямо българските стандарти, население. Рано е да се каже дали североизточните области ще успеят да капитализират демографското си превъзходство и да го превърнат в икономическо, но със сигурност достъпът до по-голяма и по-млада работна сила може да играе важна роля в бъдещите решения на инвеститорите.

Автор: Адриан Николов

Годишният преглед на използването на еврофондовете от областите и общините в страната, който прави ИПИ на база на данните, публикувани в системите ИСУН и ИСУН 2020, не крие особени изненади. Краят на програмния период (в следващите две години ще бъде изплатено всичко по него) до голяма степен потвърждава съществуващите тенденции и разпределение, а водещата „новина“ е, че вече няма нито една община без реализиран европейски проект.

Обзорът на ИПИ използва не  договорените, а  реално изплатените суми по европейските проекти, тъй като те вече са влезели в икономиката и са били инвестирани в регионите на страната. Към средата на 2020 г. общата сума на проектите към регионите[1] за двата програмни периода, откак страната е член на ЕС, приближава 13,9 милиарда лева. Най-вероятно през 2021 г. тази стойност ще прехвърли за първи 2 хиляди лева на човек от населението, а в средата на 2020 г. достига 1975 лева на човек от средногодишното население на страната[2].

На областно ниво вече има само една област с усвоени под 1000 лева на човек от населението – Сливен, като, ако се запази настоящата тенденция, тя най-вероятно ще прехвърли този праг в близко бъдеще. Обратно, най-много европейски средства са усвоени в столицата (3369 лева на човек), Габрово (3290 лева на човек) и Благоевград (2623 лева на човек). Фокусът във всяка от водещите области е различен – докато в София най-голям дял има развитието на “Метрополитен” ЕАД и градския транспорт, то в Габрово водещи са развитието на технологиите и индустрията, а големите потоци към Благоевград са следствие най-вече на строежа на магистрала „Струма“[3].

Графика 1: Използване на европейски средства по области с натрупване, 2020 г.

Източник: ИСУН, ИСУН 2020, изчисления на ИПИ

В динамика, през новия програмен период (в сравнение с изплатените към 2015 г. суми) най-голям скок в използването на европейски средства има в столицата, и то най-вече заради особено голямата стойност на финансирането на разширяването на метрото -  почти 700 милиона лева. Прави впечатление, че областите, където са инвестирани значителни средства за изграждане на водни цикли и пречиствателни станции през предишния програмен период – най-вече Варна и Бургас – не увеличават значително усвоените си средства през настоящия. Подобряването на водоснабдителната мрежа с помощта на европейско финансиране през този период личи най-ясно в северозападните области Враца и Монтана, които в рамките на пет години са повишили използваните  европейски средства с по над 1500 лева на човек от населението.

На ниво община има доста по-големи различия. За първи път за настоящия програмен период обзорът на ИПИ не открива нито една община без изпълнен европроект, благодарение на което общата стойност на използваните от община Ковачевци, която до миналата година беше единствената без такъв проект, средства вече достигат 54 лева на човек от населението. Като цяло, значителна част от финансирането по европейски фондове е фокусирано в относително малък брой общини – 153 от тях са с под 1000 лева на човек, от тях 58 – с под 500 лева на човек. От другата страна, с над 5000 лева на човек вече са 4 общини – Добрич, Свиленград, Созопол и Костинброд, а с над 4000 – цели 10. Трябва да имаме предвид, обаче, че повечето общини с особено висока степен на използване на европейско финансиране се класират там благодарение на единични големи проекти – най-често в сферата на водоснабдяването и обработката на отпадъци – от които обикновено се ползва група от 4-5 околни общини. Голямо влияние на общинско ниво имат и проектите за енергийна ефективност на предприятия и саниране на жилищни сгради, както и различни социални дейности, най-вече осигуряване на храна за бедните и патронажна грижа.

Карта: Използване на европейски средства по общини, лева на човек от население с натрупване към юни 2020 г.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Източник: ИСУН, ИСУН 2020, изчисления на ИПИ

При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище. Освен това, те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище.

Настоящата криза обаче води със себе си и значителни промени в структурата на европейското финансиране. Изглежда много вероятно в близко бъдеще да има достъп до значително разширен ресурс по тази линия, но не е напълно ясно какви ще са условията за достъп до него, и с какви изисквания ще вървят, най-вече от гледна точка на върховенство на правото. Също толкова неясно е доколко българските институции и бизнес са подготвени за „смяната на правилата“, но едно е сигурно – близкото бъдеще готви големи промени както в размера, така и в разпределението на европейските средства у нас.

* В процеса на събиране на данните взеха участие и стажантите на ИПИ Арно Пигелер и Цветомир Николов

[1] Тъй като е част от годишното изследване „Регионални профили: показатели за развитие“, този анализ взема предвид само сумите, изплатени към местните администрации, но не и централната. 

[2] Длъжни сме да отбележим че този ръст, както и в повечето от областите се дължи и отчасти на свиването на населението.

[3] Проектите за пътища, изпълнявани в областите са добавени за пълнота към съответната им сума на европейските проекти, въпреки че де факто изпълнителят е Агенция „Пътна инфраструктура“