Новини

Явор Алексиев, Виктор Тричков* и Георги Вулджев*

Ограничените собствени ресурси на българските общини превърнаха успешното усвояване на европейски средства в задължителна предпоставка за осъществяването на редица важни за регионите проекти. Широко дискутираното „пристрастяване” към парите на ЕС е напълно разбираемо с оглед на скромните възможности на общините сами да обезпечат своите капиталови разходи.

Към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4,1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е стойността само на реално изплатените вече суми. Средната усвояемост на глава от населението[1] за страната е 564,9 лв./човек. Това е с 49% повече от отчетените към същата дата на миналата година 379,8 лв./човек. С други думи, сумата, която общините са получили само за тази една година, се равнява на половината от общо изплатените им в периода от приемането на страната ни в ЕС до 31 януари 2014 година. Тази тенденция на по-бързо усвояване беше налице и през миналата година и отразява както ускореното разплащане в края на предишния програмен период, така и повишаващия се проектен капацитет и опит на самите общини.

Преди година ИПИ направи сходна съпоставка на размера на усвоените средства по структурните и кохезионния фондове на ЕС с населението на българските области и общини. Основните заключения на анализа ни се потвърждават и през тази година:

• Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти на структурните фондове на ЕС е изключително неравномерен по територията на страната. Отнесен към населението, той варира от 4 829 лв./човек в община Констинброд до 0 лв./човек в Грамада.
• Не се забелязват ясни териториални разделителни линии при усвояването на европейски средства, поне що се отнася до линията Северна-Южна България. Същото важи и по отношение големината на общините. Има редица по-малки общини, които печелят и изпълняват европейски проекти, както и редица големи общини, които са далеч по-малко успешни.
  

Oбластно ниво

За поредна година област Габрово е шампион по усвояване на европейски средства - 1 360 лв./човек към 31.01.2015 г. На второ място, както и година по-рано, се нарежда област Бургас (1 152 лв./човек). Следва ги област Ловеч (981 лв./човек), като успява да измести Софийска област, която миналата година заемаше трето място. Най-ниска е усвояемостта в областите Сливен (349 лв./човек), Русе (309 лв./човек) и Кюстендил (286 лв./човек).

Разликата между областта с най-много и най-малко усвоени средства се увеличава от 787,7 лв. към 31 януари 2014 г. до 1 074,6 лв. към 31 януари 2015 година, т.е. различията в степента на усвояване се задълбочават през последната година.

Източник: ИСУН, ИПИ

Общинско ниво

Ако се разгледат данните за усвояемостта на общинско ниво спрямо местното население, най-много средства на глава от населението са усвоени от Община Констинброд – 4 829 лв. на човек (при население от 17,2 хиляди души). Общият обем на усвоените от общината пари като бенефициент по оперативните програми е 83,4 млн. лв. към 31 януари 2015 г., като общината има сключени договори за още около 22 млн. лв. За сравнение, община Карлово, в която живеят над 50 хиляди души, успява да усвои едва 17,1 млн. лв. или близо пет пъти по-малко средства при три пъти по-голямо население.

• В 44 общини са усвоени над 1000 лв. на човек от населението. Сред тях са Костинброд, Пирдоп, Хисаря, Бяла, Созопол и Кричим, които са усвоили над 3000 лв. на човек от населението.
• В 37 общини са усвоени под 1000 лв./човек, но над средното 565 лв./човек за страната. Община Благоевград заема последната позиция в тази група с усвояемост от 568,17 лв./човек.
• В 152 общини (58% от всички в страната) са усвоени между 565 и 100 лева. Тази група, по традиция, е най-голямата. Тук присъстват Столична община, както и общините Пловдив, Русе и Плевен.
• В 30 общини са усвоени по-малко от 100 лв. на човек от населението. Броят на тези общини през 2014 г. беше 52.

И през 2015 г. в страната има голям брой общини (30 на брой), в които усвоените до 31 януари средства са под 100 лв./човек от населението. През миналата година в тази група попадаха областните центрове Кюстендил и Пловдив, които обаче вече са усвоили съответно по 161,7 лв./човек и 123,4 лв./човек. Към 31 януари 2015 г. единствената община, която не е усвоила средства по структурните програми на ЕС, е община Грамада.

Прави впечатление, че само за последната година (от 31.01.2014 до 31.01.2015 г.) най-много средства като абсолютна стойност са били усвоени от варненската община Бяла (1600 лева/човек) и други курортни общини – Созопол (1141 лева на човек), Несебър (458 лв./човек), Поморие (418 лв./човек) и Банско (525 лв./човек), както и Малко Търново (689 лв./човек).

Съпоставка между 30-те общини, които са усвоили под 100 лв./човек от населението, и 30-те най-добре представящи се общини за страната показва, че не са налице ясни териториални зависимости при усвояването на европейски средства. Наблюдава се, обаче, силна концентрация на общини с високо усвояване на средства в област Пловдив и силна концентрация на общини с ниско усвояване на европейски средства във Видин. Може би най-хомогенните териториални „клъстери” от общини от гледна точка на получените средства от европейските фондове са:

1. София (област), Пазарджик и Пловдив – в него се намират общо девет от 30-те общини с най-висока усвояемост и само една от 30-те с най-ниска усвояемост;
2. Варна и Бургас – съдържа шест от 30-те общини с най-висока усвояемост и само една от 30-те с най-ниска усвояемост;
3. Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол – тук се намира само една от общините с най-висока усвояемост и седем от общините с най-ниска усвояемост;
4. Видин, Монтана и Враца - попада само една община с висока усвояемост и шест от общините с най-ниска усвояемост;

Източник: ИСУН, ИПИ

Проблемите с усвояването на европейски средства се дължат както на административна немощ при някои от по-малките общини, така и на ниското качество на стратегическите документи за развитие. Наличието или липсата на близки отношения на местната администрация с централната власт също играе роля за това някои общини да имат повече изпълнявани проекти за сметка на други.

В приложената база данни могат да се видят усвоените средства от всяка една от общините в страната, за които има информация към 31 януари 2015 година. Посочени са най-добре справящите се и най-лошо справящите се общини във всяка една от областите на страната. Прилагаме и официалната справка от Информационната система за управление и мониторинг на структурните фондове на ЕС в България (ИСУН), тъй като последната (по неясни за нас причини) вече не е налична на официалната ѝ страница, www.eufunds.bg.

| данни в .xlsx формат |

* Виктор Тричков и Георги Вулджев са стажанти в ИПИ.

[1] За съпоставка между отделните общини и области са използвани данните на НСИ за средногодишното население през 2014 година.

Първото тримесечие на 2015 г. донесе безспорно добри новини за пазара на труда у нас. Според данните на НСИ броят на заетите в икономиката се е повишил с 55,7 хил. души спрямо същия период на миналата година. Ръст бележи и коефициентът на заетост на населението. В периода януари-март 2015 г. заети са 47,7% от лицата на 15 и повече години при 46,5% по това време през миналата година.

На пръв поглед възстановяването на пазара на труда изглежда сравнително равномерно на територията на страната. В Северна България заетите са с 26,4 хиляди повече от същия период на миналата година, а в Южна България – с 29,1 хиляди. На годишна база най-висок ръст на броя на заетите се наблюдава във Варна (28,7 хиляди души), а най-сериозен спад – в Кюстендил (-4,4 хиляди души).

По-задълбоченият преглед на данните, обаче, показва че  пазарът на труда в Северна България като цяло разочарова, особено на фона на силния край на миналата година. Ако изключим Варна от сметките, Северна България всъщност губи работни места (Фигура 1).

Фигура 1: Промяна на броя на заетите на годишна база (хил. души)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Вече не е новина за никого, че положението в Северозападния район на страната продължава да бъде изключително тежко. Единствената област в този район, в която броят на заетите се увеличава през първото тримесечие на 2015 г., е Ловеч. В същото време тя остава една от областите с най-ниска заетост в страната – работят едва 37,7% от жителите на 15 и повече години. Както броят на заетите, така и коефициентът на заетост отбелязват спад във Видин, Враца и Монтана. Загуба на работни места е регистрирана и в Плевен, но изпреварващият спад на населението и съответно работната сила прави така, че заетостта в областта всъщност се увеличава – от 43,2% на 43,4%.

Тенденцията за изпреварващ спад на работната сила е една от причините, поради които е добре анализът на процеса на възстановяване на пазара на труда да включва не само коефициентите на заетост в отделните области, но и номиналния брой на работните места. Именно трайна тенденция на увеличаване на последните (на фона на намаляващо население и работна сила в повечето области) може да се разглежда като ясен знак за подобряването на състоянието на пазара на труда.

На Фигура 2 сме визуализирали всяко второ поредно тримесечие на ръст на броя на работните места в отделните области (на годишна база) в зелено, а всяко второ тримесечие на спад – в червено. Белите полета показват промяна на наложилата се тенденция – т.е. ако предходното тримесечие е отбелязало спад, бялото поле показва ръст и обратно – ако предходното тримесечие е отчело ръст – бялото поле показва спад. Поредица от бели полета означава поредица от повишавания и спадове на броя на заетите на годишна база през последователните тримесечия – т.е. липса на трайна низходяща или възходяща тенденция.

Фигура 2: Поредни тримесечия на увеличение/спад на броя на заетите

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Няколко добри новини

1) Варна се възстановява бързо

По всичко личи, че 2015 г. ще е първата година от 2009 г. насам, в която средногодишният брой на заетите във Варна ще остане над 200 хиляди души. Значението на добрите данни за Варна е голямо поради две причини:

• Областта се нуждае от висок брой работни места, за да постигне нивата на заетост отпреди кризата. Варна е една от малкото области в страната, чието население остава стабилно и дори нараства през някои от последните години (например 2014 г.). В области, чието население намалява, дори запазването на броя на заетите (или по-бавният им спад в сравнение с населението) води до увеличаване на коефициента на заетост. В области като Варна и София (столица), броят на заетите трябва да бъде по-висок от регистрирания преди кризата, за да може да бъда постигнат тогавашният коефициент на заетост на населението.
• Област Варна е единствената в Северна България, към която е налице значима по обхват ежедневна трудова миграция. Това означава, че много хора от съседни области всеки ден напускат областта, в която живеят, за да работят на територията на област Варна. Подобряването на ситуацията на пазара на труда в област Варна оказва ефект и върху съседните области, като например област Шумен, където броят на заетите нараства на годишна база за шесто поредно тримесечие.

2) В Северна България има и други области, които се представят добре

Добри са тенденциите и в област Велико Търново, където броят на заетите отбелязва шесто поредно тримесечие на ръст на годишна база, задържайки се трайно над 100 хиляди души. Още през 2011 г. Велико Търново измести Русе като областта с най-голям брой заети в Северния централен район на страната – тенденция, която по всичко личи ще продължи и през следващите години. След дълъг период на спад на броя на работните места, позитивен обрат се вижда още в област Търговище.

3) В южната част на страната най-значимо е подобрението по отношение на заетите в област Стара Загора, където те нарастват с 11,1 хиляди души. Област Бургас също се радва на най-доброто си първо тримесечие от много години насам.

Няколко лоши новини

1) Добрите данни за Югозападна България се дължат само на София

Ако изключим София (столица) от сметките, пазарът на труда в Югозападна България остава в криза. В близките до столицата Софийска област и област Перник има някакво раздвижване, но Кюстендил и Благоевград продължават да регистрират негативни рекорди по отношение на броя на заетите. Възстановяването на пазара на труда в тези области тепърва предстои.

2) Пловдив губи заети за второ поредно тримесечие

След дълъг период на увеличаване на броя на заетите, Пловдив регистрира второ поредно тримесечие на спад. Предвид големият брой работни места в областта (около 280 хил. през последните тримесечия), загубата на няколкостотин заети едва ли ще окаже влияние върху коефициента на заетост за областта средно за годината и най-вероятно този спад ще бъде компенсиран още през второто тримесечие.

Въпреки че са безспорно позитивни за икономиката като цяло, данните за пазара на труда на областно ниво показват, че в големи части от страната (най-вече Северозападния и Югозападния район с изключение на столицата), пазарът на труда остава потиснат. Все още има области (като Благоевград и Кюстендил), които регистрират рекордно нисък брой на заетите лица. Забелязва се също така и прекъсването на някои благоприятни тенденции на ръст на броя на заетите (например в Пловдив). Засега, обаче, добрите новини преобладават, а едни силни за икономиката второ и трето тримесечия имат потенциала да „рестартират“ пазара на труда и в някои от по-неубедително представящите се области в страната.

Равносметката за пазара на труда през 2014 г. безспорно е положителна – увеличаваща се заетост и намаляваща безработица. Въпреки че темпът на възстановяване остава различен в отделните региони, преобладаващата част от картата на България показва едновременен спад на безработицата и ръст на заетостта за първи път от началото на кризата.

Регионалният преглед показва че:

• Безработицата сред населението на 15 и повече години намалява в 21 области на страната и се увеличава в 7;
• Заетостта сред населението на 15 и повече години[1] се увеличава в 18 области, намалява в 9, а в една (Габрово) остава непроменена;
• В 16 от областите на страната се наблюдава едновременно спад на безработицата и повишаване на заетостта при едва 6 такива области през 2013 г.;
• В едва 4 области на страната се наблюдава едновременно ръст на безработицата и спад на заетостта при 9 такива области през 2013 година.

Фигура 1: Области, в които 2014 г. е подчертано силна или слаба за пазара на труда

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Притеснителен остава фактът, че с изключение на област Монтана, цяла Северозападна България остава в дълбока криза. Пазарът на труда в области като Видин, Ловеч, Враца и Силистра (в Северният централен район) не само не се възстановява, но и коефициентът на заетост сред� населението на 15 и повече години[2] остава под критичния минимум от 40%.

София (столица) пък е доброто изключение на Югозападна България, където, въпреки сравнително благоприятното последно тримесечие, пазарът на труда в области като Благоевград и София (област) продължават да изпитват затруднения в създаването на работни места.

Въпреки това цялостната картина на областно ниво за 2014 г. е подчертано положителна, като през втората половина на годината дори се наблюдава по-активно създаване на заетост в северната част на страната и най-вече – в областите Велико Търново и Варна.

И все пак – кога ще бъдат достигнати нивата на заетост преди кризата?

Ако темпът на увеличаване на броя на заетите от 2014 г. се запази, средногодишните нива на заетост от силната за икономиката 2007 г. могат да бъдат достигнати още тази година. От тях ни дели едва един процентен пункт, за чието преодоляване, в зависимост от промяната на броя на населението, ще ни трябват между 40 и 50 хиляди работни места. За достигането на рекордните нива на заетост от 2008 г., обаче, ще ни е нужна поне още година.

Фигура 2: Заетост на населението над 15-годишна възраст през 2008 и 2013 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

На областно ниво нещата стоят малко по-различно. Някои области като Кърджали, Велико Търново, Разград и Шумен вече достигнаха нивата на заетост на населението на 15 и повече години, отчетени през 2008 година. Всички те, обаче, са области, в които заетостта е принципно по-ниска от средната за страната, а в някои от тях е дори близо до 40%. От по-големите области в страната, най-близко до достигане на пиковите нива на заетост преди кризата са Бургас и Пловдив. София (столица) и Варна все още остават далеч. В страната има и области, в които кризата на пазара на труда продължава с пълна сила, такива са Ловеч, Кюстендил и Благоевград. �

Въпросът на 2015: „Доколко устойчиво е възстановяването?“

Отговорът на този въпрос не е лесен. Въпреки че тенденциите в много региони на страната изглеждат устойчиви и са подплатени с добри икономически аргументи (реализирани и планирани инвестиции по места, подобряваща се инфраструктура и очаквания сред бизнеса и др.), данните за състоянието на пазара на труда в страната не вдъхват особена надежда, че най-доброто тепърва предстои. Сериозни проблеми остават структурните характеристики на безработицата у нас, ниската инвестиционна активност и демографските тенденции.

Така например, коефициентът на заетост на населението над 15 години в област Видин за 2014 г. е едва 38,8%, което е с едва 0,3 процентни пункта под нивата от 2008 г. В същото време заетостта на населението на възраст 15-64 г. вече е по-висока от тази през 2008 г. – 55,3% спрямо 54,8%. По-висока заетост на населението в работоспособна възраст се наблюдава още във Велико Търново (60,0% спрямо 58,3%), Разград (52,8% спрямо 49,7%), Шумен (58,7% спрямо 56,5%) и Кърджали (61,1% спрямо 52,9%).

Въпреки че място за по-нататъшно подобрение на пазара на труда има (заетостта на населението на възраст 15-64 г. през 2014 г. е 61% при 64% през 2008 г.), капацитетът на българската икономика да генерира заетост в отсъствието на значителен външен капитал изглежда ограничен. Огромният резерв от работна сила е сред хората с начално и по-ниско образование, чиито коефициент на заетост, макар да се повишава през 2014 г., остава едва 19,2% за населението в работоспособна възраст. При лицата с основно образование този коефициент е 32,3%, докато при лицата със средно и висше е много по висок – съответно 65,2% и 81,7%.

Пътят напред

Ако благоприятните тенденции от 2014 г. се запазят, съвсем скоро няма да говорим за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда. Последната определено има нужда от подкрепа от страна на управляващите. Тук обаче не говорим за създаване на субсидирана заетост по българска традиция, а за гарантиране на оптимални условия за естествено създаване на работни места. Повишаването на осигурителната тежест и на минималната работна заплата (и то в период на стагниращи потребителски цени) определено не е това, от което пазарът на труда се нуждае в момента.

Новата експанзия ще има нужда от нови аргументи, между които образователна реформа, ревизиране на анахроничното трудово законодателство и подобряване на качеството на програмите за преквалификация. Ще има нужда и от още нещо – промяна на мисленето на българина и� свикване с мисълта, че личностното развитие и квалификацията не свършват на изхода от училището/университета, а продължават цял живот.

�

[1] Заетостта на населението на възраст над 15 г. е в известна степен инертен индикатор, който се влияе все по-силно от влошаващата се възрастова структура на населението в страната. Поради увеличаващата се продължителност на живота у нас и съответно увеличаващия се дял на населението на възраст над 65 години (два фактора, които намират отражение в знаменателя на уравнението), този коефициент е по-малко чувствителен към нарастването на броя на заетите лица от, например, коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 години. Въпреки това той остава ключов и до голяма степен по-представителен за цялостното социално и икономическо състояние на областите в страната.

[2] Дори при населението на възраст 15-64 г. заетостта в тези области остава далеч под средната за страната.