Новини

Работна среща в Търговско-промишлена палата - Стара Загора (18 юни 2013). В срещата взеха участие икономистите Калоян Стайков и Явор Алексиев от ИПИ, председателят на Палатата Олег Стоилов, изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие Румяна Грозева, представители на браншови организации и на бизнеса.

От средата на юни 2013 г. ИПИ за втора поредна година започна обиколка на 28-те области в страната, като част от предстоящото издание „Регионални профили: показатели за развитие 2013”. Чрез провеждането на срещи с представители на неправителствени организации, бизнеса и администрацията, екипът на ИПИ се опитва да добие преки впечатления от социално-икономическото състояние на отделните области в България и да идентифицира общите проблеми и трудности, които те срещат.

| прочетете повече |

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Явор Алексиев

От средата на юни 2013 г. ИПИ за втора поредна година започна обиколка на 28-те области в страната, като част от предстоящото издание „Регионални профили: показатели за развитие 2013”. Чрез провеждането на срещи с представители на неправителствени организации, бизнеса и администрацията, екипът на ИПИ се опитва да добие преки впечатления от социално-икономическото състояние на отделните области в България и да идентифицира общите проблеми и трудности, които те срещат.

По време на първата част от обиколката бяха посетени областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали и Смолян. Заключенията на ИПИ за случващото се ще бъдат използвани при съставянето на профилите на отделните области в предстоящото второ издание. Някои от основните тенденции, които се наблюдават в посетените области от Южния централен и Югоизточния регион на страната са:

Работа на администрацията: В преобладаваща част от посетените области все още липсват достатъчно традиции и примери за успешно сътрудничество между администрацията и неправителствения сектор. Нивото на предоставяните административни услуги постепенно се подобрява, но електронното правителство и прозрачността продължават да бъдат огромен проблем. На много места личните познанства и контактите се разглеждат като необходима предпоставка за бързото и безпроблемно общуване с местните администрации. В същото време качествената и бърза работа на местната администрация е от изключително важно значение за цялостното състояние на бизнес средата в по-малките области.

Бизнес среда: Микро и малките предприятия в по-малките области изпитват сериозни затруднения в опитите си да пригодят дейността си към непрекъснато променящото се законодателство. Свитите обороти не им позволяват да отговарят достатъчно бързо на законовите изисквания. В резултат на това те често са обект на финансови санкции. Честата промяна в нормативната уредба означава, че инвестициите се правят при едни условия, а работата се извършва при други. Това пречи на реализацията на плановете за развитие на бизнес и възпира търсенето на кредити.

Данъчна политика: Огромна част от представителите на бизнеса и неправителствения сектор, считат че има резон в предложението нивото на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове да бъдат определяни на регионален принцип. Повишаването на нивото на минималните осигурителни прагове има негативен ефект върху заетостта в по-малките и бедни области. В много случаи това води и до преминаване на фирми в сивия сектор.

Вдигането на данъчната оценка на имотите доведе до увеличаване на разходите за покриване на такса смет. През последните години цените на имотите падат, но данъчната оценка остава същата, въпреки че имотите са непродаваеми на тези цени. Начинът на определяне на такса смет е некоректен, тъй като няма отношение към количеството генерирани отпадъци, и има отрицателен ефект върху инвестиционната активност.

Европейски проекти: Инфраструктурата в региона се подобрява постепенно. Огромната част от проектите са в сферата на градоустройството и се финансират по европейски програми. Програмите за повишаването на квалификацията на вече работещите се разглеждат като далеч по-ефективни от тези за обучаване на трайно безработни лица. Бизнесът разглежда вторите като явна форма на социално подпомагане.

Образование: Има силна липса на средни специалисти. Причините са както в спада на интереса към професионалните гимназии (бившите техникуми), така и в недостатъчно добрата подготовка на навлизащите на пазара на труда млади кадри, които все пак са завършили подобни училища. На бизнеса често се налага да обучава наново своите служители, което отнема време и ресурси и затруднява разширяването на дейността.

Обществени поръчки: Масово се правят нарушения в сферата на обществени поръчки, като причините за тях са както в липсата на необходимия за определянето на параметрите на поръчките капацитет в някои общини, така и на целенасочени злоупотреби с цел облагодетелстване на определени фирми.

Работни срещи на ИПИ с представители на местния бизнес, неправителствени организации, администрация и медии

По време на посещенията на отделните области бяха организирани и няколко работни срещи – в Стара Загора, Пловдив, Хасково и Кърджали.

Работна среща в Търговско-промишлена палата - Стара Загора (18 юни 2013). В срещата взеха участие икономистите Калоян Стайков и Явор Алексиев от ИПИ, председателят на Палатата Олег Стоилов, изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие Румяна Грозева, представители на браншови организации и на бизнеса.Повече информация за срещата е достъпна тук: chambersz.com

Работна среща в Хасковската търговско-промишлена палата (20 юни 2013). В срещата взеха участие икономистите Калоян Стайков и Явор Алексиев от ИПИ, Николай Нанев, временно изпълняващ длъжността областен управител на Област Хасково, Янчо Янев, председател на Хасковската търговско-промишлена палата, представители на бизнеса, синдикатите, банковия сектор и журналисти. Повече информация за срещата е достъпна тук: haskovo.net | infobusiness.bcci.bg | novinarug.com

ИПИ иска да благодари на Търговско-промишлена палата - Стара Загора, Търговско-промишлена камара – Пловдив, Хасковската търговско-промишлена палата и Търговско-промишлена палата Кърджали, за съдействието при организацията и провеждането на работните срещи по места.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Явор Алексиев

Преди малко повече от месец ИПИ направи опит да проследи динамиката на покачването на доходите на работещите и нивото на безработица в отделните части на страната.[1] Целта беше да отговорим на въпроса как пазарът на труда в различните области реагира на комбинацията от покачващи се заплати и продължаваща висока безработица. В следствие на анализа разделихме условно областите в четири групи:

• Група 1: Области с бавно нарастващи заплати и намаляваща безработица през 2012 г. –Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Смолян и Хасково. Безработицата в тях се понижава през 2012 г., като в същото време средногодишното ниво на заплатите нараства с по-бавни темпове от средните за страната.
• Група 2: Области с бавно нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. - Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол. Комбинацията от нисък ръст на заплатите и продължаващ ръст на безработицата говори за липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области.
• Група 3: Области с бързо нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. - там заплатите през 2012 г. се увеличават по-бързо от средния за страната темп, което е придружено и от покачваща се безработица. Това са Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Силистра, София (столица), Стара Загора и Търговище.
• Група 4: Области с бързо увеличаващи се доходи и намаляваща безработица през 2012 г. – има само две области, в които темпът на нарастване на заплатите изпреварва средния за страната без това да окаже негативно влияние върху пазара на труда. Това са Шумен и София (област).

Запазвайки тези четири групи, в настоящия анализ ще разгледаме какво се случи със средногодишния коефициент на заетост на населението на възраст над 15 г. в тях.

В условията на продължителна висока безработица, от водещо значение за тълкуване на процесите на пазара на труда е именно проследяването на заетостта, тъй като тя показва какъв дял от работоспособното население има работа. Сам по себе си, спадът на безработицата в някои области, ако не е придружен с покачваща се заетост, не показва действително възстановяване на пазара на труда.

Графика 1: Промяна на коефициента на заетост в областите с бавно нарастващи заплати и намаляваща безработица през 2012 г. (Група 1), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В седем от осемте области, в които заплатите през 2012 г. нарастват с по-бавен от средния за страната темп се забелязва и покачване на заетостта. Най-много са създадените работни места в Бургас – близо 4 хиляди. В Добрич и Смолян броят на заетите се е увеличил със съответно 3,3 и 2,9 хиляди души. Единствено в Кюстендил заетостта се свива, като през 2012 г. заетите в тази област намаляват с 1,7 хиляди души.

Това е и групата области с най-благоприятно развитие на пазара на труда през 2012 г., изразяващо се в намаляваща безработица и увеличаваща се заетост. По-бавният ръст на доходите в тези области помагат на хората да запазят работните си места и в същото време води до разкриването на нови такива.

Графика 2: Промяна на коефициента на заетост в областите с бавно нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. (Група 2), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В пет от деветте области, в които през 2012 г. е налице паралелно увеличаване на безработицата и бавен ръст на доходите, заетостта също отбелязва спад. Това говори за сериозна липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области.

Най-тревожна е ситуацията в Сливен. Минималният ръст на заплатите, разглеждан в комбинация със свиваща се заетост и покачваща се безработица, може да бъде тълкувано като знак че пазарът на труда в областта не успява да поеме административно налагания ръст на трудовите възнаграждения. Увеличаването на последните оказва влияние най-вече върху области с по-ниски заплати, каквато е и Сливен.

Освен Сливен средногодишното ниво на заплатите отбелязва най-нисък ръст в Благоевград, Велико Търново, Перник, Русе и Ямбол. Това са и петте области с най-добро представяне по отношение на заетостта в групата, като заетостта нараства в четири от тях.

Графика 3: Промяна на коефициента на заетост в областите с бързо нарастващи заплати и увеличаваща се безработица през 2012 г. (Група 3), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В четири от осемте области, в които през 2012 г. доходите нарастват по-бързо от средния за страната темп, а безработицата се увеличава, се наблюдава и спад на нивото на заетост. Забележим ръст в броя на заетите има единствено в Пловдив, но и той остава на ниво под 1 процентен пункт. Следва да се отбележи, че в рамките на тази група, трите области, в които заетостта нараства през 2012 г. (Пловдив, Силистра и Монтана), са и областите с най-ниско отклонение от средния за страната темп на нарастване на възнагражденията. В останалите пет области те растат по-бързо, което има негативен ефект върху заетостта.

Графика 4: Промяна на коефициента на заетост в областите с бързо увеличаващи се доходи и намаляваща безработица през 2012 г. (Група 4), пр. п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

През 2012 г. не се наблюдават резки промените в коефициента на заетостта в двете области с намаляваща безработица и бързо повишаващи се заплати. Въпреки ръста на доходите и заетостта в Шумен, областта остава една от тези с най-висока безработица.

Графика 5: Разпределение на четирите групи области според промяната на коефициента на заетост на населението над 15 г. през 2012 г., пр.п.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Вижда се, че заетостта през 2012 г. се покачва с повече от един процентен пункт само в области с по-нисък от средния за страната темп на нарастване на месечните възнаграждения.

Увеличаване на заетостта се наблюдава в 11 от 17-те области, в които заплатите през 2012 г. се увеличават с темп по-нисък от средния за страната. Бавният ръст на доходите в някои от най-бедните области през 2012 г. продължава да помага за повишаването на заетостта в тези области и от началото на 2013 г. В други области обаче, дори забавеното покачване на заплатите не успява да окаже положителен ефект върху заетостта. В същото време в 5 от 10-те области, в които нарастването на заплатите изпреварва средния за страната темп, средногодишното ниво на заетост през 2012 г. е било по-ниско от това през 2011 г.

В Група 1 и Група 2 (области с по-бавен ръст на заплатите) се намират четири от едва шестте области, в които и през първото тримесечие на 2013 г. се наблюдава увеличаване на броя на заетите в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2012 г. Това са Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. С изключение на Монтана и Шумен, заетостта през първото тримесечие на 2013 г. намалява във всички останали области в страната.

Явор Алексиев

Наскоро провелите се избори за народни представители за пореден път показаха ефекта на пъстрата социално-икономическа картина в областите върху предпочитания на гражданите. Резултатите за трите водещи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС се оказват в по-силна или по-слаба връзка с три социално-икономически фактора – етнос, възраст и заетост.[1]

ДПС печели от фактора „етнос”

Очаквано, разпределението на гласовете по области е силно повлияно от етническия произход на местното население. В областите, в които над 30% от отговорилите на въпроса за етническото си самоопределение граждани от Преброяване 2011 г. се определят като „турци”, ДПС взима между 28,3% (Силистра) и 59,8% (Кърджали), при общ резултат за партията на изборите от 11,3%. Показателен е фактът, че в области със сходни социално икономически характеристики в западната част на страната, ДПС получава едва 1,1% (Видин) и 0,7% (Кюстендил).

Източници: ЦИК, НСИ, сметки на ИПИ

БСП печели от фактора „възраст”

За да илюстрираме тази връзка, използваме данните на НСИ за броя на хората във всяка област[2] на възраст над 65 години и съотношението им към 15-64 годишните граждани.

От деветте области, където на всеки трима души на възраст над 65 г. се пада повече от един човек на възраст между 15 и 64 г., т.е. коефициентът на възрастова зависимост надхвърля 33,3%, БСП побеждава в осем. Единственото изключение е Габрово, където ГЕРБ печели 37,2% от гласовете, което е и най-силният резултат на бившите управляващи в цялата страна.

Източници: ЦИК, НСИ, сметки на ИПИ

ГЕРБ печели от фактора „заетост”

ГЕРБ е единствената партия от четирите, влезли в парламента, където е налице някаква положителна корелация между относително високата заетост в някои области и по-високите резултати на тази партия в същите области.[3] ГЕРБ е втора политическа сила в петте области с най-ниска заетост в страната – Видин, Ловеч, Монтана, Враца и Плевен, след „Коалиция за България”.

С повишаването на нивото на заетост се забелязва и по-силна подкрепа за ГЕРБ, макар „Коалиция за България” да печели първите места и в някои в области с по-висока от средната за страната заетост като Стара Загора и Перник.

Източници: ЦИК, НСИ, сметки на ИПИ

[1] Представените графики са условни сравнения на различни социално-икономически показатели и изборните резултати в областите. Те не са доказателство за вота на отделните граждани на база техния етнически произход, възраст или социално-икономически статут, а описват общи тенденции в политическите предпочитания на групи лица, живеещи в различен социален, икономически и културен контекст.

[2] От обхвата на сравненията на коефициента на възрастова зависимост и резултатите на БСП са изключени петте области, спечелени от ДПС на база етнически вот.

[3] От обхвата на сравненията на коефициента на заетост и резултатите на ГЕРБ са изключени петте области, спечелени от ДПС на база етнически вот.

Явор Алексиев

През изминалата 2012 г. безработицата на национално ниво продължи да се покачва, достигайки ниво от 12,3%. Въпреки това средната месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната отбеляза годишен ръст от 8,6%. Дори и да отчетем ефекта на инфлацията за миналата година (3% средногодишно), реалният ръст на заплатите остава внушителен - 5,4%.

Като цяло през 2012 г. безработицата е нараснала в осемнадесет области и се е понижила в десет. Само в две от тях, обаче, намаляването на безработицата е съпроводено с изпреварващ средния за страната темп на нарастване на месечните заплати.

Основният въпрос е как пазарът на труда в различните области на страната реагира на комбинацията от покачващи се заплати и продължаваща висока безработица. Ако се разгледа динамиката на безработицата и заплатите по области през 2012 г., могат да се обособят четири групи области: [1]

Бавно нарастващи заплати и намаляваща безработица

Източник: НСИ, Сметки на ИПИ

В осем области – Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Смолян и Хасково, безработицата се понижава, като в същото време средногодишното ниво на заплатите нараства, но с по-бавни темпове от средните за страната. Бавният ръст на доходите в някои от най-бедните области в страната (Видин, Смолян, Хасково и Кюстендил) помага за намаляването на безработицата в тези области.

Бавно нарастващи заплати и увеличаваща се безработица

Източник: НСИ, Сметки на ИПИ

В девет области безработицата се увеличава, въпреки че ръстът на заплатите е по-бавен от средния темп за страната. Това са Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол. В повечето от тези области средните месечни заплати отбелязват минимално номинално увеличение, като в Русе, Сливен и Ямбол то е под 3%. Особено фрапантен е случаят с Варна, където ръстът на безработицата е с цели шест процентни пункта. Комбинацията от нисък ръст на заплатите въпреки продължаващия ръст на безработицата говори за липса на гъвкавост на пазара на труда в тези области.

Бързо нарастващи заплати и увеличаваща се безработица

Източник: НСИ, Сметки на ИПИ

В осем области заплатите се увеличават по-бързо от средния за страната темп, което е придружено и от покачваща се безработица. Сред тях са и областите с най-нисък средногодишен коефициент на безработица в страната през последните години – София (столица) и Стара Загора. Чувствителният ръст на доходите в Разград, придружен с увеличаване на безработицата, може би отразява и освобождаване на част от ниско квалифицирани работници в областта.

Бързо увеличаващи се доходи и намаляваща безработица

Източник: НСИ, Сметки на ИПИ

Единствените две области, в които темпът на нарастване на заплатите изпреварва средния за страната без това да окаже негативно влияние върху пазара на труда са Шумен и София (област). София (област) продължава да съкращава разликата със София (столица), като нивото на заплатите е по-високо само в Стара Загора и Враца. Област София е районът с най-ниска безработица след столицата и Стара Загора. В същото време Шумен остава една от областите с най-висока безработица в страната и през 2012 г.

Какво предстои

Тепърва предстои да бъде оценен и ефектът от въведеното от началото на 2013 г. ново увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове по икономически дейности върху отделните области в страната. Предвид факта, че изпреварващият средния за страната темп на нарастване на заплащането в повечето области е съпроводен и от увеличаване на безработицата, е видно, че пазарът на труда има нужда от повече време, за да започне своето реално възстановяване.

Наблюдаваните в много области паралелно покачване на безработицата и ръст на заплатите, демонстрира липсата на гъвкавост на местните пазари на труда. Ниската им адаптивност е следствие от административните вмешателства на този пазар по линия на постоянните покачвания в осигурителните прагове и минималната заплата, които пречат на низходящата корекция на заплатите и подхранват процеса на освобождаване на работници.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Явор Алексиев

Публикуваните преди месец данни от наблюдението на работната сила през 2012 г. и ревизираните данни за състоянието на пазара на труда през 2011 г. очертават някои интересни тенденции на областно ниво.

Прави впечатление, че коефициентът на заетост на населението над 15 г. е ревизирано надолу в едва три области – Пазарджик, Благоевград и Смолян (Фигура 1). Във Варна и София (столица) нивото е оставено без промяна, а във всички останали области коефициентът на заетост е повишен. Средно за страната увеличението е с 1 процентен пункт – от 45,6 на 46,6%.

Фигура 1: Ефект от ревизията на коефициента на заетост на населението на възраст над 15 г. по области,разлика в процентни пунктове спрямо първоначалните данни за 2011 г.

Източник: НСИ

На какво се дължи повишаването на заетостта?

Повишаването на коефициента на заетост на населението е следствие от променената процедура[1] за изчисляване на теглата, прилагана от началото на 2012 г., както и от коригиращия характер на данните за населението от Преброяване 2011. Последните помагат за установяване на реалното демографско състояние[2] на областите, което от своя страна позволява по-точна оценка на икономическата активност на населението. Графика 1 илюстрира част от ефекта на установения от преброяването брой на средногодишното население по области при ревизирането на данните за заетостта.[3]

Графика 1: Ревизия на заетостта през 2011 г. и пропуснато от демографската оценка изменение на средногодишното население на възраст над 15 г. в периода 2002-2011

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Видно е, че в периода 2002-2011 г. коефициентът на заетост в повечето области е бил изкуствено занижен заради по-високата оценка на НСИ за броя на населението. Неприятната новина е, че това е статистически ефект от изпреварващия създаването на работни места процес на свиване на населението и съответно работната сила в страната. Населението намалява по-бързо от очакваното в 26 от 28-те области. Единственото изключение са Варна и София, където то нараства по-бързо от очакваното.

Как стоят нещата през 2012 г?

Според последните данни на НСИ през 2012 г. заетостта се увеличава в 16 области в страната и спада в 11. Единствената област, където няма промяна спрямо предходната година, е Стара Загора.

Фигура 2: Изменение на коефициента на заетост през 2012 г., разлика в процентни пунктове спрямо ревизираните данни за 2011 г.

Източник: НСИ

Въпреки това броят на работните места нараства в едва 9 области. През 2012 г. заетите в област Бургас са се увеличили с 3,9 хил., в Пловдив - с 3,5 хил., в Добрич - с 3,3 хил. , а в Кърджали и Смолян ръстът е с около 3 хил. Тенденциите в област Варна са особено притеснителни, тъй като там заетостта се свива с 2,3 процентни пункта, а броят на заетите - с над 10 хиляди души. С други думи една трета от общо загубените работни места през 2012 г. са в област Варна, а още толкова - в София и Пазарджик.

Графика 2: Динамика на коефициента на заетост и броя заети 2012-2011

Източник: НСИ

Данните за развитието на пазара на труда на областно ниво през последните две години не дават особени основания за оптимизъм през 2013 г. Поне на този етап повишаващата се заетост е следствие не от възстановяване на работни места, а от изпреварващото намаляване на броя на хората в активна възраст. Данните от Преброяване 2011 показват, че заетостта е по-висока, отколкото си мислим, именно защото броят на хората в активна възраст намалява по-бързо, отколкото очакваме. Реалното възстановяване на работни места тепърва предстои.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Десислава Николова

От две години насам ИПИ провежда мащабно изследване на социално-икономическото развитие на областите в България. За целта събираме и анализираме данни на областно ниво за над 50 различни индикатора. Един от тях е средната годишна заплата на наетите (по т.нар. трудови и служебни правоотношения).

Това, което се вижда и с просто око от данните за 28-те области на страната, са огромните и постоянно растящи разлики в заплащането на труда между областите. Докато за 2000 г. разликата между областта с най-добре платени работещи и тази с най-ниско платени работещи е около 1,5 пъти, то през 2011 г. тази разлика нараства до над 2 пъти. Тук е интересно да се отбележи, че докато София-град стабилно и категорично държи първенството по трудови доходи за целия период от 2000 г. до 2011 г., то областта в дъното на класацията в началото на периода е Смолян (до 2005 г.), следвана за кратко от Хасково (2006 г.) и Благоевград (2007 г.). От 2008 г. насам, областта с най-ниски заплати е Видин, което надали е изненада, предвид цялостното икономическо изоставане на северозападния регион и особено на област Видин.

Графика 1: Разлика в заплащането на наетите в най-високо платената и най-ниско платената области (в пъти)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Освен растящата разлика между най-високо и най-ниско платената област, данните показват и постоянно задълбочаваща се разлика между годишните заплати по области, от една страна, и тяхното средното ниво за страната, от друга. Този процес се вижда ясно от динамиката на два свързани статистически показателя - вариацията и стандартното отклонение. Стандартното отклонение ни показва до каква степен годишните стойности за областите се отклоняват от средното ниво за страната – динамиката му от 2000 г. до 2011 г. ясно показва, че разликите със средното се увеличават. Докато стандартното отклонение е било под 500 лева в началото на периода, през 2011 г. то вече превишава 2000 лева, т.е. увеличило се е над четири пъти. Въпреки че работим с номинални стойности, няма как да виним инфлацията за това – инфлацията за периода 2000-2011 г. (декември към декември) е 77,4%, докато при номиналното увеличение на стандартното отклонение говорим за над 400%.

Графика 2: Стандартно отклонение при заплатите по области

Източник: Изчисления на ИПИ

Като цяло данните за заплатите на областно ниво потвърждават един от основните изводи от нашето изследване, а именно, че разликите в социално-икономическото развитие между областите постоянно се задълбочават. Този процес се наблюдава както в периода на висок икономически растеж до 2008 г., така и в последвалата криза и стагнация. Тези разлики са особено силни между центъра, София-град, и останалата част от територията – т.е. страната ясно се разделя на София и всичко останалото, като това разделение става все по-отчетливо през годините.

Крайно време е да започнат да се отчитат задълбочаващите разлики между регионите при изготвянето и провеждането на правителствени политики и по-конкретно по отношение на т.нар. политика по доходите и мерките срещу сивата икономиката. Така например, това, което наблюдаваме година след година, е постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове по браншове и длъжности за всички, без оглед на региона, в който живеят. И докато това повишение може да има относителен малък ефект върху работещите в София, чиито заплати така или иначе са над „новия” праг, в по-изостанали области като Видин, например, би могло да бъде пагубно за част от работещите, за които новият праг де факто повишава разходите за труд и би могъл да бъде повод за съкращения.

За съжаление до момента не е публикуван анализ на правителството за ефектите от повишаването на праговете върху заетостта или върху сивата икономика, макар и такъв да се цитира в последния вариант на Националната програма за реформи, която бе качена тези дни на интернет страницата на МФ. В цитата от споменатия анализ, който намираме в програмата, се признава, че „През годините на кризата се наблюдава слабо отрицателно влияние на увеличението на минималните доходи за нискоквалифицираните върху динамиката на осигурените лица по икономически дейности. По-съществена негативна зависимост се наблюдава в регионален аспект между изменението на дела на минималните доходи към средната работна заплата и динамиката на наетите, като в областите, където нарастването на дела на минималния праг към средната заплата е по-голямо от средното за страната, намалението на наетите също има склонност да е по-голямо от средното за икономиката, с някои изключения.” От цитата е видно, че дори и МФ отчита по-силен негативен ефект от повишаването на праговете върху заетостта в някои региони. Положението е аналогично с минималната средна заплата – постоянното ѝ повишаване (с 29% за малко повече от година, между септември 2011 и януари 2013) най-вероятно изхвърля от заетост или изпраща в сивия сектор редица ниско квалифицирани, като най-вероятно този отрицателен ефект е по-силен в регионите, където разликата между минималната и средна заплата е по-малка.

Въпросът е дали тези числа, икономическата теория и емпиричния анализ на МФ най-накрая ще бъдат взети под внимание при ежегодните дискусиите за праговете и неспирните обещания за по-нататъшно вдигане на минималната заплата? Диференциране на праговете и минималната заплата по региони или по области и обвързването им с местните условия на труд (заетост, заплати, безработица и каквито други индикатори се преценят за подходящи) би могло да омекоти отрицателните ефекти, ако се реши, че премахването на праговете и минималната заплата не са политически приемливи. Може би било добре да се помисли за такава промяна в политиките, ако не искаме да продължим да губим работни места.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”