Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

27.07.2015Ефективност и успеваемост на контролната дейност на местно ниво

Качеството на живот в една общност зависи в значителна степен от възможността на местната администрация да прилага правилата и да контролира за тяхното спазване ефективно. Дори и добрите политики нямат ефект, освен ако не бъдат ефективно прилагани.

Качеството на живот в една общност зависи в значителна степен от възможността на местната администрация да прилага правилата и да контролира за тяхното спазване ефективно. Дори и добрите политики нямат ефект, освен ако не бъдат ефективно прилагани.

Един от начините да се измери ефективността на контролните функции на местната администрация е да се оцени успеваемостта (колко) и ефективността (на каква цена) в събирането на наложените от общинските служители глоби и имуществени санкции.

Направеният преглед на събраните средства от общинските администрации показва, че:

  • През 2014 г. пет общински администрации са декларирали събрани приходи от глоби и имуществени санкции, надвишаващо десетократно наложените. Най-вероятно става въпрос за събиране на вече наложени такива в изминал период и за реорганизация на контролната дейност. Това са общините Завет, Пловдив – район Централен, Видин, Симеоновград и Нова Загора.
  • Още 19 общински администрации също успяват да съберат минали наложени глоби, но в по-малък размер от предната група и въпреки това постигат над 100% събираемост. Основно, това са малки общини като например Златоград, Аксаково, Тутракан и т.н., но има и няколко по-големи (Русе и Варна).
  • По-многобройна (60 общо) е групата на общините, които постигат между 80% и 100% събираемост на наложени санкции – в тази група са Кърджали, Панагюрище, Пловдив – район Северен и район Западен, Разлог, Дългопол, Велинград и др.
  • Най-много на брой общини (72 общо) постигат събираемост между 50% и 80% - тук са едни от най-големите общини – Благоевград, Плевен, Велико Търново, Добрич, Пазарджик, Шумен, Ямбол и др.
  • Групата общини с ниска успеваемост на контролната дейност (между 10% и 50% събираемост) се формира от 64 администрации, сред които са Столична община, Бургас, Търговище, Асеновград, Свиленград и столичните райони Изгрев, Оборище, Подуене, Младост и Триадица.
  • Още по-слабо успешни са 23 общини с между 1% и 10% събираемост, сред които са Стара Загора, Созопол, Силистра, столичните райони Студентски, Красно село, Илинден, Сердика и Искър, Кюстендил и Ботевград.
  • Без събрани приходи от наложени глоби са 17 общини, най-големите от които са столичните райони Люлин, Нови Искър, Овча Купел и Връбница, Хисаря и др.

Данните за успеваемост и ефективност показват, че големите общини, в които е съсредоточена по-голямата част от населението в страната, имат ниска успеваемост и ефективност на контролната си дейност, което оказва влияние върху стимулите за спазване на регулациите и съответно – върху качеството на живот на местните жители. По различни данни, около 25% от наложените санкции се обжалват и биват отменени, но въпреки това, размерът на наложените глоби, които не са събрани остава значителен, което показва, че голяма част от нарушителите не понасят цената за неспазването на правилата.

Липсата на качествен контрол за прилагане на местните регулации означава, че дори и да има инвестиции, изграждане на инфраструктура и трансфери от централния бюджет за дадени дейности, големите общини не успяват да осигурят достатъчно добри условия за живот и бизнес.

Източник: ИПИ на база данни от информационната система за попълване на отчетните доклади за състоянието на администрацията за 2014 г.

 

В абсолютна сума на събраните ефективно приходи от наложени санкции първенци в Топ 5 за 2014 г. са Пловдив, Столична община, Варна, Бургас и Аксаково. Това, обаче, са и общини с ниска успеваемост на събираемостта (освен Варна), т.е. те са събирали около 50% от наложените санкции.

Най-ефективните общини (събрана сума на едно длъжностно лице) са Самоков, Гоце Делчев, Тутракан, Симеоновград и Шабла.

 

Извадка от данните за контролната дейност на някои големи общини

Общински администрации

Брой на длъжностни лица с правомощия да съставят актове за извършени админ. нарушения

Общо събрани имуществени санкции през 2014 г. (лв.)

Общо наложени имуществени санкции през 2014 г. (лв.)

Наложени санкции в лева на едно длъжностно лице

Събрани към наложени глоби

Събрани глоби в лева на едно длъжностно лице

Пловдив

227

711 687

1 359 526

5 989

52%

3 135

Столична община

372

471 515

1 359 245

3 654

35%

1 268

Бургас

74

299 301

687 043

9 284

44%

4 045

Варна

117

309 889

304 349

2 601

102%

2 649

Стара Загора

26

10 664

165 914

6 381

6%

410

Добрич

32

88 598

126 650

3 958

70%

2 769

Благоевград

28

65 343

110 540

3 948

59%

2 334

Плевен

67

47 344

79 355

1 184

60%

707

Сливен

20

12 260

77 770

3 889

16%

613

Велико Търново

21

36 440

60 055

2 860

61%

1 735

Шумен

25

42 446

57 500

2 300

74%

1 698

Източник: ИПИ на база данни от информационната система за попълване на отчетните доклади за състоянието на администрацията за 2014 г.

Към началото Прочети повече

27.07.2015Населението намалява, общинските служители - не

Предвид тези различни процеси по територията на страната, е интересно да се изследва динамиката в състава на общинските администрации по места.

Георги Вулджев*

 

От 90-те години насам България е в сериозна демографска криза. Населението в цялата страна прогресивно се стопява – през 2000 г. то е било 8,1 млн. души, а през 2014 г. то е с почти милион по-малко - 7,2 млн. Този процес е следствие от негативен механичен прираст (т.е. нетна емиграция) и отрицателен естествен прираст.

Тези проявления на демографската криза обаче не са равномерно разпределени из цялата страна – поради вътрешна миграция от по-малки населени места към по-големи и от по-слабо развити територии към по-развити и по-бързо развиващи се, тези негативни ефекти биват изострени в едни райони и притъпени в други. Предвид тези различни процеси по територията на страната, е интересно да се изследва динамиката в състава на общинските администрации по места.

За целта ще използваме брой общински служители на 1000 души от населението. Измервайки неговите вариации през годините ние можем да добием една добра представа за това как и доколко се отразяват демографските процеси върху администрацията на всяка община в страната.

За целите на настоящия кратък сравнителен анализ[1] се фокусираме върху две години – 2010 и 2014. Според данни на НСИ и официалните отчети на общинските администрации в страната през този период населението в страната спада с 4%, а броят на общинските служители - само с 0,1%. Това води до ръст в броя на общинските служители на 1000 души от населението от 2,90 през 2010 на 3,02 през 2014 г. На таблицата долу може да се види разбивка на този индикатор по области, със сравнение на промяната през 2014-та спрямо 2010 година.

Както виждаме от таблицата областите, в които относителният брой на общинската администрация спрямо местното население е най-висока, т.е. може да се предполага разхищение на общински ресурс (а съответно - и на държавен ресурс през държавните трансфери към общините), са едни и същи и за 2010 г., и за 2014 г. Това са областите Видин, Добрич (без град Добрич), Кърджали, Смолян и Ямбол. Областите с най-нисък брой общински служители на 1000 души от населението през 2010-та също запазват своите позиции през 2014 г.: Сливен, Русе, Варна, Стара Загора и Перник. Поглеждайки третата колона, където е вписана промяната на индикатора през 2014 спрямо 2010 г., забелязваме, че само в четири общини се наблюдава свиване на общинските администрации спрямо местното население. Това са областите Ямбол (-0,37; -7%), Плевен (-0,19; -6%), Варна (-0,13; -5%) и Сливен (-0,06; -2%). Във всички останали области се наблюдава увеличение на броя общински служители на 1000 души от населението. Областите, в които това увеличение е било най-голямо, са Ловеч (+0,96; +24%), Смолян (+0,53; +10%) и Благоевград (+0,52; +16%).

Интересно е и да се обърне внимание и на това в кои общини промяната е била най-значителна за периода. На следващите две таблици могат да се видят именно тези данни, съпоставени с промените в броя общински служители и население в съответните общини през 2014 г. спрямо 2010 г. Всички стойности са в промили.

 

Общини с най-голямо увеличение на общинските администрации спрямо местното население (2014 спрямо 2010 г.)�

Община

Увеличение в броя общински служители на 1000 души население, %

Промяна в броя общински служители за периода

Промяна в населението за периода

Белица

128%

133%

2%

Созопол

160%

115%

-17%

Средец

70%

57%

-7%

Сунгурларе

116%

105%

-5%

Царево

86%

86%

0%

Ковачевци

73%

-3%

-44%

 

Общини с най-голям спад на общинската администрация към местното население, 2014 г. спрямо 2010 г.

Община

Спад в броя общински служители на 1000 души население

Промяна в броя общински служители за периода

Промяна в населението за периода

Брегово

-27%

-39%

-16%

Балчик

-26%

-31%

-8%

Стрелча

-44%

-51%

-12%

Пордим

-56%

-23%

-14%

Садово

-22%

-25%

-3%

Павел баня

-20%

-24%

-6%

Данни: Официални годишни отчети на общините, НСИ, изчисления на ИПИ

 

Веднага се забелязва, че четири от общините с най-голямо увеличение в съотношението между местната администрация и населението се намират в област Бургас – това са Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево. Другите две общини – Белица и Ковачевци, се намират респективно в област Благоевград и област Перник. В пет от общините в първата таблица увеличението в индикатора общински служители/1000 души население се дължи както на спад в броя на жителите в общината, така и на увеличение в броя на общинските служители. Само в Ковачевци увеличението се дължи изцяло на демографски промени, а в Белица, въпреки че населението всъщност е нараснало за периода, съотношението на администрацията към населението се е увеличило с цели 133%!

На втората таблица виждаме една противоположна картина. Във всички общини броят общински служители на 1000 души е доста по-малък, с между 20% и 40%, въпреки съответния спад в населението.

По подобен начин трябва да се развива и ситуацията в цялата страна. Постепенният спад в населението на България, както и въвеждането на е-услуги от общините, предполага и по-малко нужда от персонал от страна на местната администрацията. Необходими са мерки за постепенно плавно съкращаване на размера на общинските администрации, особено там, където демографските процеси са най-негативни и съответно – нуждата от административен персонал намалява най-бързо.

Повече материали за регионалното и областно развитие в България могете да намерите на страницата Регионални профили: индикатори за развитие на ИПИ: http://www.regionalprofiles.bg/bg/

* Стажант в ИПИ.

 


[1]ЗАБЕЛЕЖКА: Поради липса на данни следните общини не фигурират в нито една част от настоящия анализ: Добрич – град, Трекляно, Челопеч, Чавдар, Пловдив, Кричим, Перущица, Антон, Долна Баня и Ямбол.

Към началото Прочети повече

16.06.2015Кои области и общини усвояват най-много европейски средства

Ограничените собствени ресурси на българските общини превърнаха успешното усвояване на европейски средства в задължителна предпоставка за осъществяването на редица важни за регионите проекти.

Явор Алексиев, Виктор Тричков* и Георги Вулджев*

Ограничените собствени ресурси на българските общини превърнаха успешното усвояване на европейски средства в задължителна предпоставка за осъществяването на редица важни за регионите проекти. Широко дискутираното „пристрастяване” към парите на ЕС е напълно разбираемо с оглед на скромните възможности на общините сами да обезпечат своите капиталови разходи.

Към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4,1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е стойността само на реално изплатените вече суми. Средната усвояемост на глава от населението[1] за страната е 564,9 лв./човек. Това е с 49% повече от отчетените към същата дата на миналата година 379,8 лв./човек. С други думи, сумата, която общините са получили само за тази една година, се равнява на половината от общо изплатените им в периода от приемането на страната ни в ЕС до 31 януари 2014 година. Тази тенденция на по-бързо усвояване беше налице и през миналата година и отразява както ускореното разплащане в края на предишния програмен период, така и повишаващия се проектен капацитет и опит на самите общини.

Преди година ИПИ направи сходна съпоставка на размера на усвоените средства по структурните и кохезионния фондове на ЕС с населението на българските области и общини. Основните заключения на анализа ни се потвърждават и през тази година:

  • Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти на структурните фондове на ЕС е изключително неравномерен по територията на страната. Отнесен към населението, той варира от 4 829 лв./човек в община Констинброд до 0 лв./човек в Грамада.
  • Не се забелязват ясни териториални разделителни линии при усвояването на европейски средства, поне що се отнася до линията Северна-Южна България. Същото важи и по отношение големината на общините. Има редица по-малки общини, които печелят и изпълняват европейски проекти, както и редица големи общини, които са далеч по-малко успешни.

Oбластно ниво

За поредна година област Габрово е шампион по усвояване на европейски средства - 1 360 лв./човек към 31.01.2015 г. На второ място, както и година по-рано, се нарежда област Бургас (1 152 лв./човек). Следва ги област Ловеч (981 лв./човек), като успява да измести Софийска област, която миналата година заемаше трето място. Най-ниска е усвояемостта в областите Сливен (349 лв./човек), Русе (309 лв./човек) и Кюстендил (286 лв./човек).

Разликата между областта с най-много и най-малко усвоени средства се увеличава от 787,7 лв. към 31 януари 2014 г. до 1 074,6 лв. към 31 януари 2015 година, т.е. различията в степента на усвояване се задълбочават през последната година.

Източник: ИСУН, ИПИ

Общинско ниво

Ако се разгледат данните за усвояемостта на общинско ниво спрямо местното население, най-много средства на глава от населението са усвоени от Община Констинброд – 4 829 лв. на човек (при население от 17,2 хиляди души). Общият обем на усвоените от общината пари като бенефициент по оперативните програми е 83,4 млн. лв. към 31 януари 2015 г., като общината има сключени договори за още около 22 млн. лв. За сравнение, община Карлово, в която живеят над 50 хиляди души, успява да усвои едва 17,1 млн. лв. или близо пет пъти по-малко средства при три пъти по-голямо население.

  • В 44 общини са усвоени над 1000 лв. на човек от населението. Сред тях са Костинброд, Пирдоп, Хисаря, Бяла, Созопол и Кричим, които са усвоили над 3000 лв. на човек от населението.
  • В 37 общини са усвоени под 1000 лв./човек, но над средното 565 лв./човек за страната. Община Благоевград заема последната позиция в тази група с усвояемост от 568,17 лв./човек.
  • В 152 общини (58% от всички в страната) са усвоени между 565 и 100 лева. Тази група, по традиция, е най-голямата. Тук присъстват Столична община, както и общините Пловдив, Русе и Плевен.
  • В 30 общини са усвоени по-малко от 100 лв. на човек от населението. Броят на тези общини през 2014 г. беше 52.

И през 2015 г. в страната има голям брой общини (30 на брой), в които усвоените до 31 януари средства са под 100 лв./човек от населението. През миналата година в тази група попадаха областните центрове Кюстендил и Пловдив, които обаче вече са усвоили съответно по 161,7 лв./човек и 123,4 лв./човек. Към 31 януари 2015 г. единствената община, която не е усвоила средства по структурните програми на ЕС, е община Грамада.

Прави впечатление, че само за последната година (от 31.01.2014 до 31.01.2015 г.) най-много средства като абсолютна стойност са били усвоени от варненската община Бяла (1600 лева/човек) и други курортни общини – Созопол (1141 лева на човек), Несебър (458 лв./човек), Поморие (418 лв./човек) и Банско (525 лв./човек), както и Малко Търново (689 лв./човек).

Съпоставка между 30-те общини, които са усвоили под 100 лв./човек от населението, и 30-те най-добре представящи се общини за страната показва, че не са налице ясни териториални зависимости при усвояването на европейски средства. Наблюдава се, обаче, силна концентрация на общини с високо усвояване на средства в област Пловдив и силна концентрация на общини с ниско усвояване на европейски средства във Видин. Може би най-хомогенните териториални „клъстери” от общини от гледна точка на получените средства от европейските фондове са:

  1. София (област), Пазарджик и Пловдив – в него се намират общо девет от 30-те общини с най-висока усвояемост и само една от 30-те с най-ниска усвояемост;
  2. Варна и Бургас – съдържа шест от 30-те общини с най-висока усвояемост и само една от 30-те с най-ниска усвояемост;
  3. Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол – тук се намира само една от общините с най-висока усвояемост и седем от общините с най-ниска усвояемост;
  4. Видин, Монтана и Враца - попада само една община с висока усвояемост и шест от общините с най-ниска усвояемост;

Източник: ИСУН, ИПИ

Проблемите с усвояването на европейски средства се дължат както на административна немощ при някои от по-малките общини, така и на ниското качество на стратегическите документи за развитие. Наличието или липсата на близки отношения на местната администрация с централната власт също играе роля за това някои общини да имат повече изпълнявани проекти за сметка на други.

В приложената база данни могат да се видят усвоените средства от всяка една от общините в страната, за които има информация към 31 януари 2015 година. Посочени са най-добре справящите се и най-лошо справящите се общини във всяка една от областите на страната. Прилагаме и официалната справка от Информационната система за управление и мониторинг на структурните фондове на ЕС в България (ИСУН), тъй като последната (по неясни за нас причини) вече не е налична на официалната ѝ страница, www.eufunds.bg.

| данни в .xlsx формат |

 

* Виктор Тричков и Георги Вулджев са стажанти в ИПИ.


[1] За съпоставка между отделните общини и области са използвани данните на НСИ за средногодишното население през 2014 година.

Към началото Прочети повече

01.06.2015Пазарът на труда остава фрагментиран

Първото тримесечие на 2015 г. донесе безспорно добри новини за пазара на труда у нас.

Първото тримесечие на 2015 г. донесе безспорно добри новини за пазара на труда у нас. Според данните на НСИ броят на заетите в икономиката се е повишил с 55,7 хил. души спрямо същия период на миналата година. Ръст бележи и коефициентът на заетост на населението. В периода януари-март 2015 г. заети са 47,7% от лицата на 15 и повече години при 46,5% по това време през миналата година.

На пръв поглед възстановяването на пазара на труда изглежда сравнително равномерно на територията на страната. В Северна България заетите са с 26,4 хиляди повече от същия период на миналата година, а в Южна България – с 29,1 хиляди. На годишна база най-висок ръст на броя на заетите се наблюдава във Варна (28,7 хиляди души), а най-сериозен спад – в Кюстендил (-4,4 хиляди души).

По-задълбоченият преглед на данните, обаче, показва че  пазарът на труда в Северна България като цяло разочарова, особено на фона на силния край на миналата година. Ако изключим Варна от сметките, Северна България всъщност губи работни места (Фигура 1).

Фигура 1: Промяна на броя на заетите на годишна база (хил. души)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Вече не е новина за никого, че положението в Северозападния район на страната продължава да бъде изключително тежко. Единствената област в този район, в която броят на заетите се увеличава през първото тримесечие на 2015 г., е Ловеч. В същото време тя остава една от областите с най-ниска заетост в страната – работят едва 37,7% от жителите на 15 и повече години. Както броят на заетите, така и коефициентът на заетост отбелязват спад във Видин, Враца и Монтана. Загуба на работни места е регистрирана и в Плевен, но изпреварващият спад на населението и съответно работната сила прави така, че заетостта в областта всъщност се увеличава – от 43,2% на 43,4%.

Тенденцията за изпреварващ спад на работната сила е една от причините, поради които е добре анализът на процеса на възстановяване на пазара на труда да включва не само коефициентите на заетост в отделните области, но и номиналния брой на работните места. Именно трайна тенденция на увеличаване на последните (на фона на намаляващо население и работна сила в повечето области) може да се разглежда като ясен знак за подобряването на състоянието на пазара на труда.

На Фигура 2 сме визуализирали всяко второ поредно тримесечие на ръст на броя на работните места в отделните области (на годишна база) в зелено, а всяко второ тримесечие на спад – в червено. Белите полета показват промяна на наложилата се тенденция – т.е. ако предходното тримесечие е отбелязало спад, бялото поле показва ръст и обратно – ако предходното тримесечие е отчело ръст – бялото поле показва спад. Поредица от бели полета означава поредица от повишавания и спадове на броя на заетите на годишна база през последователните тримесечия – т.е. липса на трайна низходяща или възходяща тенденция.

Фигура 2: Поредни тримесечия на увеличение/спад на броя на заетите

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Няколко добри новини

1) Варна се възстановява бързо

По всичко личи, че 2015 г. ще е първата година от 2009 г. насам, в която средногодишният брой на заетите във Варна ще остане над 200 хиляди души. Значението на добрите данни за Варна е голямо поради две причини:

  • Областта се нуждае от висок брой работни места, за да постигне нивата на заетост отпреди кризата. Варна е една от малкото области в страната, чието население остава стабилно и дори нараства през някои от последните години (например 2014 г.). В области, чието население намалява, дори запазването на броя на заетите (или по-бавният им спад в сравнение с населението) води до увеличаване на коефициента на заетост. В области като Варна и София (столица), броят на заетите трябва да бъде по-висок от регистрирания преди кризата, за да може да бъда постигнат тогавашният коефициент на заетост на населението.
  • Област Варна е единствената в Северна България, към която е налице значима по обхват ежедневна трудова миграция. Това означава, че много хора от съседни области всеки ден напускат областта, в която живеят, за да работят на територията на област Варна. Подобряването на ситуацията на пазара на труда в област Варна оказва ефект и върху съседните области, като например област Шумен, където броят на заетите нараства на годишна база за шесто поредно тримесечие.

2) В Северна България има и други области, които се представят добре

Добри са тенденциите и в област Велико Търново, където броят на заетите отбелязва шесто поредно тримесечие на ръст на годишна база, задържайки се трайно над 100 хиляди души. Още през 2011 г. Велико Търново измести Русе като областта с най-голям брой заети в Северния централен район на страната – тенденция, която по всичко личи ще продължи и през следващите години. След дълъг период на спад на броя на работните места, позитивен обрат се вижда още в област Търговище.

3) В южната част на страната най-значимо е подобрението по отношение на заетите в област Стара Загора, където те нарастват с 11,1 хиляди души. Област Бургас също се радва на най-доброто си първо тримесечие от много години насам.

Няколко лоши новини

1) Добрите данни за Югозападна България се дължат само на София

Ако изключим София (столица) от сметките, пазарът на труда в Югозападна България остава в криза. В близките до столицата Софийска област и област Перник има някакво раздвижване, но Кюстендил и Благоевград продължават да регистрират негативни рекорди по отношение на броя на заетите. Възстановяването на пазара на труда в тези области тепърва предстои.

2) Пловдив губи заети за второ поредно тримесечие

След дълъг период на увеличаване на броя на заетите, Пловдив регистрира второ поредно тримесечие на спад. Предвид големият брой работни места в областта (около 280 хил. през последните тримесечия), загубата на няколкостотин заети едва ли ще окаже влияние върху коефициента на заетост за областта средно за годината и най-вероятно този спад ще бъде компенсиран още през второто тримесечие.

 

Въпреки че са безспорно позитивни за икономиката като цяло, данните за пазара на труда на областно ниво показват, че в големи части от страната (най-вече Северозападния и Югозападния район с изключение на столицата), пазарът на труда остава потиснат. Все още има области (като Благоевград и Кюстендил), които регистрират рекордно нисък брой на заетите лица. Забелязва се също така и прекъсването на някои благоприятни тенденции на ръст на броя на заетите (например в Пловдив). Засега, обаче, добрите новини преобладават, а едни силни за икономиката второ и трето тримесечия имат потенциала да „рестартират“ пазара на труда и в някои от по-неубедително представящите се области в страната.

Към началото Прочети повече

03.04.20152014: Спад на безработицата и ръст на заетостта в българските региони

Ако благоприятните тенденции от 2014 г. се запазят, съвсем скоро няма да говорим за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда.

Равносметката за пазара на труда през 2014 г. безспорно е положителна – увеличаваща се заетост и намаляваща безработица. Въпреки че темпът на възстановяване остава различен в отделните региони, преобладаващата част от картата на България показва едновременен спад на безработицата и ръст на заетостта за първи път от началото на кризата.

Регионалният преглед показва че:

  • Безработицата сред населението на 15 и повече години намалява в 21 области на страната и се увеличава в 7;
  • Заетостта сред населението на 15 и повече години[1] се увеличава в 18 области, намалява в 9, а в една (Габрово) остава непроменена;
  • В 16 от областите на страната се наблюдава едновременно спад на безработицата и повишаване на заетостта при едва 6 такива области през 2013 г.;
  • В едва 4 области на страната се наблюдава едновременно ръст на безработицата и спад на заетостта при 9 такива области през 2013 година.

Фигура 1: Области, в които 2014 г. е подчертано силна или слаба за пазара на труда

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Притеснителен остава фактът, че с изключение на област Монтана, цяла Северозападна България остава в дълбока криза. Пазарът на труда в области като Видин, Ловеч, Враца и Силистра (в Северният централен район) не само не се възстановява, но и коефициентът на заетост сред� населението на 15 и повече години[2] остава под критичния минимум от 40%.

София (столица) пък е доброто изключение на Югозападна България, където, въпреки сравнително благоприятното последно тримесечие, пазарът на труда в области като Благоевград и София (област) продължават да изпитват затруднения в създаването на работни места.

Въпреки това цялостната картина на областно ниво за 2014 г. е подчертано положителна, като през втората половина на годината дори се наблюдава по-активно създаване на заетост в северната част на страната и най-вече – в областите Велико Търново и Варна.

И все пак – кога ще бъдат достигнати нивата на заетост преди кризата?

Ако темпът на увеличаване на броя на заетите от 2014 г. се запази, средногодишните нива на заетост от силната за икономиката 2007 г. могат да бъдат достигнати още тази година. От тях ни дели едва един процентен пункт, за чието преодоляване, в зависимост от промяната на броя на населението, ще ни трябват между 40 и 50 хиляди работни места. За достигането на рекордните нива на заетост от 2008 г., обаче, ще ни е нужна поне още година.

Фигура 2: Заетост на населението над 15-годишна възраст през 2008 и 2013 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

На областно ниво нещата стоят малко по-различно. Някои области като Кърджали, Велико Търново, Разград и Шумен вече достигнаха нивата на заетост на населението на 15 и повече години, отчетени през 2008 година. Всички те, обаче, са области, в които заетостта е принципно по-ниска от средната за страната, а в някои от тях е дори близо до 40%. От по-големите области в страната, най-близко до достигане на пиковите нива на заетост преди кризата са Бургас и Пловдив. София (столица) и Варна все още остават далеч. В страната има и области, в които кризата на пазара на труда продължава с пълна сила, такива са Ловеч, Кюстендил и Благоевград. �

Въпросът на 2015: „Доколко устойчиво е възстановяването?“

Отговорът на този въпрос не е лесен. Въпреки че тенденциите в много региони на страната изглеждат устойчиви и са подплатени с добри икономически аргументи (реализирани и планирани инвестиции по места, подобряваща се инфраструктура и очаквания сред бизнеса и др.), данните за състоянието на пазара на труда в страната не вдъхват особена надежда, че най-доброто тепърва предстои. Сериозни проблеми остават структурните характеристики на безработицата у нас, ниската инвестиционна активност и демографските тенденции.

Така например, коефициентът на заетост на населението над 15 години в област Видин за 2014 г. е едва 38,8%, което е с едва 0,3 процентни пункта под нивата от 2008 г. В същото време заетостта на населението на възраст 15-64 г. вече е по-висока от тази през 2008 г. – 55,3% спрямо 54,8%. По-висока заетост на населението в работоспособна възраст се наблюдава още във Велико Търново (60,0% спрямо 58,3%), Разград (52,8% спрямо 49,7%), Шумен (58,7% спрямо 56,5%) и Кърджали (61,1% спрямо 52,9%).

Въпреки че място за по-нататъшно подобрение на пазара на труда има (заетостта на населението на възраст 15-64 г. през 2014 г. е 61% при 64% през 2008 г.), капацитетът на българската икономика да генерира заетост в отсъствието на значителен външен капитал изглежда ограничен. Огромният резерв от работна сила е сред хората с начално и по-ниско образование, чиито коефициент на заетост, макар да се повишава през 2014 г., остава едва 19,2% за населението в работоспособна възраст. При лицата с основно образование този коефициент е 32,3%, докато при лицата със средно и висше е много по висок – съответно 65,2% и 81,7%.

Пътят напред

Ако благоприятните тенденции от 2014 г. се запазят, съвсем скоро няма да говорим за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда. Последната определено има нужда от подкрепа от страна на управляващите. Тук обаче не говорим за създаване на субсидирана заетост по българска традиция, а за гарантиране на оптимални условия за естествено създаване на работни места. Повишаването на осигурителната тежест и на минималната работна заплата (и то в период на стагниращи потребителски цени) определено не е това, от което пазарът на труда се нуждае в момента.

Новата експанзия ще има нужда от нови аргументи, между които образователна реформа, ревизиране на анахроничното трудово законодателство и подобряване на качеството на програмите за преквалификация. Ще има нужда и от още нещо – промяна на мисленето на българина и� свикване с мисълта, че личностното развитие и квалификацията не свършват на изхода от училището/университета, а продължават цял живот.

�


[1] Заетостта на населението на възраст над 15 г. е в известна степен инертен индикатор, който се влияе все по-силно от влошаващата се възрастова структура на населението в страната. Поради увеличаващата се продължителност на живота у нас и съответно увеличаващия се дял на населението на възраст над 65 години (два фактора, които намират отражение в знаменателя на уравнението), този коефициент е по-малко чувствителен към нарастването на броя на заетите лица от, например, коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 години. Въпреки това той остава ключов и до голяма степен по-представителен за цялостното социално и икономическо състояние на областите в страната.

[2] Дори при населението на възраст 15-64 г. заетостта в тези области остава далеч под средната за страната.

Към началото Прочети повече

13.03.2015Особености на здравеопазването по региони

Големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво.

От 2012 г. Института за пазарна икономика изследва състоянието и развитието на социалните и икономическите процеси на регионално ниво в България. Представяме на вниманието Ви тематичен анализ за състоянието на някои аспекти от здравноосигурителната система в страната, както и оценките за удовлетвореността на населението за предоставяните здравни услуги.

| пълен текст на изследването |

От направения преглед на системата на здравеопазване по региони и проведените социологически проучвания ясно се открояват две заключения. Първото е, че се наблюдават огромни различия между осигуреността на населението с лекари, медицински специалисти и здравна инфраструктура, които повдигат едновременно въпроси за достъпността до здравни услуги и относно тяхната ефективност. Второто заключение е, че наличието на повече болнични легла на глава от население, повече лекари, медицински сестри, екипи за спешна медицинска помощ и др. не води автоматично до по-високо качество на здравните услуги и по-голяма удовлетвореност на населението от тях.

Съдейки по броя на леглата в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) на 10 000 души в отделните области през 2012 г., най-добра достъпност до болнични медицински услуги има в областите Монтана, Плевен и Търговище, а най-ниска – в областите Бургас, Перник и Благоевград. В същото време обаче в някои области като Монтана, например, големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой МБАЛ, което ограничава достъпността на населението до болнични услуги. Същевременно област Бургас има едно от най-ниските съотношения на болнични легла към населението, но пък се характеризира със сравнително висок брой болници, което в териториален план подобрява достъпността до здравни услуги.

В повечето области се наблюдават сходни съотношения между лекарите и населението, но разликите между областите с най-много и най-малко специалисти са значителни. Тези разлики достигат 4 пъти при специалистите по вътрешни болести и ортопедите през 2012 г. По отношение на педиатрите в София-град има три пъти повече такива специалисти от втората по брой педиатри област - Габрово и близо 29 пъти повече в сравнение с областта с най-малко специалисти – Софийска област. Данните за относително високия брой педиатри в Габрово през 2012 г., от своя страна, е изненадващ, предвид факта, че областта се характеризира с една от най-негативната демографска картина и също така с една от най-неблагоприятните демографски тенденции.

Големи различия има и по отношение на осигуреността с медицински персонал, като например фелдшерите. В същото време различия има и при медицинските сестри и лаборантите, но разликите както между отделните области, така и между областта с най-много и най-малко медицински сестри и лаборанти на 10 000 души са значително по-малки.

Данните за наличието на екипи за спешна медицинска помощ показват, че през 2010 г. едни от най-ниско населените области имат най-висок брой екипи за спешна медицинска помощ на 100 000 души, докато силно населени области като София-град и Пловдив имат най-ниско отношение на екипите спрямо населението. Същите области, в които има най-много мобилни екипи на човек от населението, са и начело на класацията на екипи на 1000 кв. км., което говори за наличие на сериозни неефективности в системата за оказване на спешна медицинска помощ.

Освен обективните данни за състоянието на здравното осигуряване на регионално ниво, много въпроси повдига и социологическото проучване за удовлетвореността на населението от болничните услуги, което ИПИ провежда последните години. То показва, че области със сходни показатели за болнични легла и медицински персонал имат коренно различни оценки за качеството на услугата. Такива например са областите Кюстендил, Хасково и Русе, където здравната инфраструктура е на сравними нива, но през 2012 г. едва 8,3% от респондентите в Кюстендил биха определили болничните услуги като добри в сравнение с 35,4% в Хасково и 68,1% в Русе. Казано по друг начин, наличието на относително добра здравна инфраструктура (голям брой болнични легла и заведения) и медицински персонал е предпоставка за по-голяма достъпност на здравната услуга, но не е гаранция за качество и за удовлетвореност на пациентите от нея.

Прави впечатление също така, че често високият дял на ниски оценки за работата на здравната система върви ръка за ръка с високи корупционни възприятия. Такива отрицателни примери са области с големи градове като София (столица), Бургас и Пловдив, които се нареждат в „челната петорка” както по отношение на корупционните оценки, така и по отношение на оценките за работата на здравната система.

Големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво. Проблемите не са изолирани единствено до осигуреността на здравните услуги с финансиране и специалисти, но засягат и качеството на здравните услуги, които населението получава.

| пълен текст на изследването |

Към началото Прочети повече

06.03.2015Регионални профили: препоръки за развитие 2015

Представяме на Вашето внимание публикацията „Регионални профили: препоръки за развитие 2015”.

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) анализира социалното и икономическо развитие на областите в България. Представяме на Вашето внимание публикацията „Регионални профили: Препоръки за развитие 2015”.

изтеглете пълния текст на доклада | разгледайте специалната ни брошура

Резюме

Данните за развитието на българските региони през последните десет години подчертават нуждата от коренна промяна на философията на регионалното развитие. Въпреки че много от проблемите биват ясно осъзнати, подходът за справяне с тях остава подчертано административен и силно централизиран – фактор, който намалява ефективността на провежданите политики.

Нещо повече – до ден днешен българските области остават заложници на политически интереси и до голяма степен са лишени от възможността да противостоят на протичащите на територията им негативни демографски, социални и икономически процеси.

Проблемите на местните общности могат най-добре да бъдат осъзнати на местно ниво.

В същото време голяма част от средствата, отпускани по линия на Европейския съюз, се изразходват за проекти и дейности, които нямат пряко отношение към проблемите на хората, живеещи в дадено населено място. В дългосрочен план недостатъчният собствен ресурс и липсата на фискална самостоятелност на органите за местно самоуправление е един от факторите, които ускоряват деградацията на местните общности и подкопават местния демократичен процес.

Препоръките, изложени в „Регионални профили: препоръки за развитие 2015”, са следствие от тригодишната работа на ИПИ в сферата на регионалното развитие.

  • Препоръките по отношение на местните финанси имат за цел възстановяването на връзката между „политическото представителство” и „данъчното облагане” на местно ниво, както и създаването на реални финансови стимули за местната власт да работи за повече инвестиции и работни места. Водеща сред тях е идеята за автоматично пренасочване на една пета от приходите от подоходния данък към общинските бюджети на принципа “парите следват личната карта”.
  • Препоръките по отношение на пазара на труда ще спомогнат за намаляването на негативните ефекти от различни административни решения върху работещите и предприятията в някои от най-бедните райони на страната. Сред тях се нареждат въвеждането на гъвкави методи за полагане на сезонна заетост и отчитането на регионалните различия при формулирането на национални политики като повишаването на осигурителната тежест и минималната работна заплата.
  • Препоръките по отношение на бизнес средата и инвестициите ще спомогнат за по-активното ангажиране на органите на местно самоуправление със социално-икономическите процеси, които протичат на тяхна територия. Местните стратегии за привличане на инвестиции следва да поставят акцент върху обучението и образованието на работната ръка, а вниманието трябва да се насочи от усвояването на европейски средства към създаването на условия за привличането на частен капитал.

изтеглете пълния текст на доклада | разгледайте специалната ни брошура

�

За повече информация:

  • Бизнес среда и инвестиции: Десислава Николова, главен икономист на ИПИ, dnikolova@ime.bg, (02) 952 62 66
  • Местни финанси: Петър Ганев, старши икономист в ИПИ, ganev@ime.bg, (02) 952 62 66
  • Пазар на труда: Явор Алексиев, икономист в ИПИ, yavor@ime.bg, (02) 952 62 66
Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
Изтегляне на PDF

Последни новини

Представяне на "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 (Английско издание) 28.02.2023

ИПИ представи английското издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие" - 2022 г.

Туризмът и градският живот в София забравиха за пандемията и вече отчитат рекорди 27.01.2023

Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната...

Възстановяването през 2021 г. пренареди класацията на областните икономики 27.01.2023

Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда...

Икономически разрез на всекидневната трудова миграция 13.12.2022

НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2023  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design