Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

20.10.2014Всекидневна трудова миграция между областите 1975-2011

Всекидневните трудови мигранти обикновено изкарват парите си на едно място, но ги харчат на друго, като по този начин спомагат за развитието на собствения си град или село и за намаляването (или поне по-бавното задълбочаване) на различията между регионите.

Явор Алексиев, Мария Неева

 

Всекидневните трудови мигранти са една от важните групи на пазара на труда от аналитична гледна точка, тъй като илюстрират неговата адаптивност и донякъде – мобилността на трудовия ресурс. Това са хора, които живеят в едно населено място, но ежедневно напускат пределите му, за да отидат на работа в друго. Общият им брой през 2011 г. е 400,3 хиляди души, което значи, че с подобен статут са около 14% от работещите в страната. От тях 104,3 хиляди души напускат не само пределите на населеното място, в което живеят, но и тези на областта си.

Всекидневните трудови мигранти обикновено изкарват парите си на едно място, но ги харчат на друго, като по този начин спомагат за развитието на собствения си град или село и за намаляването (или поне по-бавното задълбочаване) на различията между регионите. Увеличаването на дела на всекидневните трудови мигранти в работната сила се интерпретира като показател за повишаваща се трудова мобилност на населението, а в дългосрочен план – и на цялостната конкуренция за кадри на пазара на труда. Данни за динамиката на всекидневната миграция дава Преброяването на населението от 1975, 1985, 2001 и 2011 година.

Правят впечатление няколко тенденции:

Делът на всекидневните трудови мигранти през 1975 и през 2011 г. е на практика еднакъв – 14% от всички заети. В същото време, в годините между 1975 и 2011 г. се наблюдава повишаване на дела на всекидневните трудови мигранти, които напускат пределите на областта, в която живеят, за да отидат на работа. В периода 1975-2001 г. той се повишава бавно от 10,2% на 11,5%. В периода между 2001 и 2011 г. този дял стига малко над 26%, което е свидетелство за бързо увеличаваща се трудова мобилност между отделните области в страната в годините между последните две преброявания.

Любопитно е и разпределението на пътуващите работещи в зависимост от това дали работното им място се намира в град или в село. Донякъде противно на интуитивните възприятия за развитието на пазара на труда, значителна част от пътуващите работещи продължават да намират заетост в селата през целия период между 1975 и 2001 година, като по-значимо увеличаване на дела на заетите в градовете се забелязва едва през 2011 година.

Фигура 1: Дял на всекидневните трудови мигранти в зависимост от вида на населеното място, в което работят (1975-2011), %

Източник: НСИ, ИПИ

Причината за това е споменатото вече увеличаване на дела на всекидневните мигранти между отделните области. По-голямата част от тях традиционно напускат границите на областта, за да отидат да работят в град, който се намира извън нея.

Всекидневна трудова миграция между областите

Въпреки че в повечето области делът на пътуващите работещи от общо заетите остава стабилен, има и някои области, в които се наблюдават промени. Най-значителните изменения са именно в периода между Преброяване 2001 и Преброяване 2011, когато делът на всекидневните трудови мигранти, работещи извън рамките на областта, в която живеят, се увеличава във всички области, въпреки общия спад на пътуващите работещи в някои от тях.

 

 

Ръст на всекидневните трудови мигранти (брой души)

Ръст на заетите в областта (брой души)

Общо ръст на ВТМ

ВТМ, работещи в същата област

ВТМ, работещи в други области

Общо за страната

236 810

71561

4 996

66 575

Благоевград

5 282

2807

1 128

1 679

Бургас

18 276

5435

4 470

965

Варна

37 695

2494

442

2 052

Велико Търново

44

4597

2 794

1 813

Видин

-5 000

-30

-447

417

Враца

-4 670

1847

-581

2 428

Габрово

-4 732

442

-434

876

Добрич

4 553

2323

7

2 316

Кърджали

-12 224

197

-1 866

2 063

Кюстендил

-2 077

-2151

-4 371

2 220

Ловеч

-2 369

1706

-20

1 726

Монтана

-12 530

2710

665

2 045

Пазарджик

8 135

6306

652

5 654

Перник

5 990

4194

-1 613

5 807

Плевен

-6 391

2951

330

2 621

Пловдив

33 701

11565

8 350

3 215

Разград

-10 440

2433

438

1 995

Русе

4 178

2854

1 815

1 039

Силистра

-3 727

395

-903

1 298

Сливен

-3 107

3009

882

2 127

Смолян

-2 187

1512

-475

1 987

София

9 726

6098

21

6 077

София (столица)

157 797

-4114

-11 125

7 011

Стара Загора

15 426

2880

1 138

1 742

Търговище

1 254

2538

1 337

1 201

Хасково

3 530

1971

189

1 782

Шумен

442

2249

802

1 447

Ямбол

205

2343

1 371

972

Източник: НСИ, ИПИ

В абсолютни стойности най-голямо е увеличението за София (столица). Докато през 2001 г. едва 627 души са работили извън рамките на областта, техният брой през 2011 г. вече е 7011 души. В същото време делът на всекидневните трудови мигранти от столицата (1,22%) остава нисък.

Фигура 2: Брой на всекидневните трудови мигранти, работещи в друга област през 2011 г.

Източник: НСИ, ИПИ

Както и през 2001 г., най-много работещи напускат ежедневно пределите на областите София и Перник – съответно 20,6 хиляди и 12,0 хиляди души, като това движение е следствие от силната притегателна сила от столицата като основен бизнес център в страната и съответно – близостта на Софийска и Пернишка област до нея. Най-ниският брой на всекидневните трудови мигранти е регистриран в област Видин – едва 436 души.

В периода 2001-2011 г. броят на заетите лица в цялата икономика се увеличава от 2,59 на 2,83 милиона души (с 236,8 хиляди души), докато броят на ежедневните трудови мигранти между отделните области се увеличава от 37,7 на 104,3 хил. души (или с 66,6 хиляди души). Условно това означава, че 28 от всеки 100 допълнителни работни места, през 2011 г. в сравнение с 2001 г., са заети от трудови мигранти. В някои области на страната, ръстът в броя на трудовите мигранти е почти равен на общия спад в броя на заетите. Така например, в област Смолян се отчита намаляване на заетите с 2 187 души и ръст на трудовите мигранти с 1 987 души. По този начин всекидневната трудова миграция спомага за запазването на трудовите доходи на домакинствата и на заетостта в по-малките области, компенсирайки закриването на част от работните места в тях. В някои области увеличението в броя на трудовите мигранти е дори по-високо от общия ръст на броя на заетите – така например, в област Шумен се наблюдава увеличение на общия брой заети с 442 души и увеличение на всекидневните трудови мигранти с 1447 души. Това означава, че част от лицата, които преди са работили в областта, са се ориентирали към заетост извън нейните граници, без обаче да сменят местожителството си.

В големите икономически центрове на страната, нещата стоят по коренно различен начин. Въпреки увеличаващия се брой на всекидневните трудови мигранти в тях, едва 4 от всеки 100 нови работни места в София (столица) през 2011 г. в сравнение с 2001 г. са заети от трудови мигранти, напускащи територията на областта. Подобни са съотношенията и в Бургас (5/100), Варна (5,100), Пловдив (10/100) и Стара Загора (11/100).

Във всички области на Северозападна България увеличаването на броя на всекидневните трудови мигранти към други области не е достатъчен, за да компенсира общия спад на броя на заетите. Част от обяснението за това може да бъде териториалната отдалеченост на част от областите (като Монтана и Видин) от силните икономически центрове в страната. Слабото инфраструктурно развитие в сравнение с други райони на страната вероятно също оказва негативен ефект върху мобилността на работната ръка.

По-нататъшното увеличаване на интензитета на всекидневната трудовата миграция е от съществено значение за запазването на икономическата виталност на някои от по-отдалечените и бедни райони на страната. От динамиката на броя на всекидневните трудови мигранти между двете преброявания от 2001 и 2011 г. е видно, че трудовата миграция между областите се увеличава. Това е тенденция, чието продължение ще спомогне за естествената кохезия или поне – по-бавното задълбочаване на разликите между отделните райони на страната.

Към началото Прочети повече

13.10.2014Парламентарни избори по области: етнос, възраст, местоживеене, заетост

ДПС печели от фактора „етнос”, БСП печели от фактора „възраст”, а ГЕРБ – от фактора „заетост”.

Явор Алексиев

 

След предсрочните парламентарни избори през 2013 г. разгледахме връзката между три водещи социално-икономически фактора (етнос, възраст и заетост) и резултатите на водещите партии в отделните области на страната[1]. Резултатите от провелите се през този месец парламентарни избори потвърждават някои от миналогодишните наблюдения – ДПС печели от фактора „етнос”, БСП печели от фактора „възраст”, а ГЕРБ – от фактора „заетост”.

ДПС печели от фактора „етнос”

И през 2014 г. разпределението на гласовете по области остава силно повлияно от етническия произход на местното население. В областите, в които делът на самоопределилите се като турци граждани е над 30%, ДПС взима между 34,3% (Силистра) и 70,43% (Кърджали), при общ резултат на изборите за партията от 14,84%. В области със сходен социално-икономически профил като Видин и Кюстендил, в които делът на турското население е по-малък, партията получава съответно 6,64% и 1,47%.

Фигура 1: Етническа принадлежност и изборен резултат на ДПС

Източник: НСИ, ЦИК, изчисления на ИПИ

Разпределението на гласовете по области показва, че ДПС е единствената от 4-те водещи партии, при която е изразена силна негативна корелация между дела на градското население и изборния резултат. Това означава, че колкото по-малък е делът на населението в градовете в една област, толкова по-висок е изборният резултат на ДПС.

БСП печели от фактора „възраст”

БСП е единствената партия, при която се наблюдава положителна корелация между възрастовата структура на населението в повечето области[2] и неговата склонност да гласува за дадена партия. Най-силните си резултати партията постига именно в области[3], в които коефициентът на възрастова зависимост на населението над 65 г. към това на възраст 15-64 г. е над 33%. Това означава, че в тези области на всяко лице на възраст над 65 г. се падат по три или по-малко лица в активна възраст.

Фигура 2: Възрастова зависимост и изборен резултат на БСП

Източник: НСИ, ЦИК, изчисления на ИПИ

Най-силният си резултат БСП постига в област Видин, където получава 27,93% от гласовете. В същото време, въпреки че връзката между възрастта на населението в отделните области и склонността му да гласува за БСП остава силна, партията не успява да спечели в нито една от споменатите девет области. На предишните предсрочни парламентарни избори партията спечели в осем от тях.

ГЕРБ печели от фактора „заетост”

ГЕРБ е единствената от четирите разглеждани партии, при която е налице положителна корелация между заетостта в отделните области[4] и дела на гласовете за партията. Единствената партия, при която тази зависимост е отрицателна, е БСП, а по отношение на резултатите на РБ и ДПС не се вижда връзка със заетостта.

Фигура 3: Заетост и изборен резултат на ГЕРБ

Източник: НСИ, ЦИК, изчисления на ИПИ

При ГЕРБ се наблюдава и най-ясно изразената положителна връзка между дела на градското население в отделните области и резултата на партията в нея – в по-силно урбанизираните области ГЕРБ получава по-голям дял от гласовете.

Реформаторският блок

Резултатите на РБ на предсрочните парламентарни избори в отделните области не показват наличие на ясна връзка (положителна или отрицателна) между получените гласове и разглежданите в този материал социално-икономически показатели, характеризиращи етническата принадлежност, големината на населеното място, възрастовата структура и ситуацията на пазара на труда.

 


[1] Представените графики са условни сравнения на различни социално-икономически показатели и изборните резултати в областите. Те не са доказателство за вота на отделните граждани на база техния етнически произход, възраст или социално-икономически статут, а описват общи тенденции в политическите предпочитания на групи лица, живеещи в различен социален, икономически и културен контекст.

[2] От обхвата на сравненията на коефициента на възрастова зависимост и резултатите на БСП са изключени петте области, спечелени от ДПС.

[3] Това са общо девет области – Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен и Ямбол.

[4]От обхвата на сравненията на коефициента на заетост и резултатите на ГЕРБ са изключени петте области, спечелени от ДПС.

Към началото Прочети повече

29.09.2014Бургас и Велико Търново са новите лидери по брой на заетите в своите статистически райони

Концентрацията на значителна част от заетостта в страната в отделни области е процес, който най-вероятно ще продължи и в бъдеще предвид демографските и цялостните социално-икономически процеси, които протичат на територията на страната.

Явор Алексиев

Предстоящото трето издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” включва пространствен преглед на процеса на възстановяване на пазара на труда в страната. Анализът на динамиката на броя на заетите по статистически райони изведе на преден план интересни тенденции в разпределението на работната сила между отделните  области в някои от тях.

Традиционно сред шестте статистически района в България има три, в които е налице ясен лидер по отношение на заетостта. Това са Североизточният район (с лидер Варна), Югоизточният район (с лидер столицата) и Южният централен район (с лидер Пловдив). През отправната точка за анализ на процеса на възстановяване на пазара на труда (първото тримесечие на 2010 г.), в тях е съсредоточена най-значителната част от заетите лица в съответните райони.

През този период във Варна работят 51,0% от заетите в Североизточния район, в София (столица) - 63,1% от заетите в Югоизточния район, а в Пловдив – 48,8% от заетите в Южния централен район на страната. Поради различната динамика на възстановяване на пазара на труда в отделните статистически райони и области, този дял се движи по различен начин през годините. Докато в Пловдив и Варна той се запазва относително непроменен спрямо годините преди кризата, в София (столица) се наблюдава още по-сериозно концентриране на работна ръка, като през второто тримесечие на 2014 г. там вече работят над две трети от заетите лица в Югоизточния район на страната (Фигура 1). Тази тенденция набира сила през последните шест тримесечия (между първото тримесечие на 2013 г. и второто на 2014 г.) поради продължаващата загуба на работни места в преобладаващата част от останалите области (най-вече Кюстендил и Благоевград) и по-бързия от регистрирания в предходни години темп на възстановяване на пазара на труда в столицата.

Фигура 1: Дял на заетите в област София (столица) от всички заети лица в Югоизточния район на страната, %

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В останалите три статистически района (Северозападен, Северен централен и Югоизточен) през 2010 г. няма ясно изразен лидер по отношение на заетостта. Въпреки това в два от тях са налице някои интересни тенденции.

В периода между първото тримесечие на 2010 г. е второто тримесечие на 2014 г област Бургас се превръща в ясно изразен лидер по отношение на броя на заетите в Югоизточния район на страната. Докато в началото на периода делът на лицата, работещи в Бургас и Стара Загора, са приблизително еднакви, последните данни показват сериозно и нарастващо предимство за област Бургас, където вече работят 43,0% от заетите в района при едва 29,0% за Стара Загора. Тази тенденция е в унисон с динамиката на някои от водещите показатели за макроикономическото състояние на област Бургас, които показват повишаваща се инвестиционна активност (включително засилващ се чуждестранен интерес) и интензивно усвояване на европейски средства.

Дял на заетите в областите Бургас и Стара Загора от всички заети лица в Северния централен на страната, %

 

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

В периода между първото тримесечие на 2010 г. и второто тримесечие на 2014 г. област Русе постепенно изгубва позицията си на лидер по отношение на броя на заетите лица в Северния централен район на страната. Това е и единственият статистически район, в който областта с най-много заети през първото тримесечие на 2010 г. отстъпва на второ място. До известна степен тенденцията е следствие от близкия размер на двете области – през 2013 г. във Велико Търново живеят около 252 хиляди души, а в област Русе – около 230 хиляди. Въпреки продължаващата загуба на работни места, през 2013 г. средногодишният коефициент на област Русе все още е по-висок от този във Велико Търново (т.е. въпреки че заетите са по-малко, те са по-голям дял от местното население), но динамиката на заетите през първите две тримесечия на годината подсказват, че това може да се промени още до края на 2014 г., тъй като разликата в коефициента за заетост на населението над 15-годишна възраст между двете области е едва 1 процентен пункт – 42,9% за Велико Търново през 2013 г. и 44,0% за област Русе.

Дял на заетите в областите Велико Търново и Русе от всички заети лица в Северния централен на страната, %

 

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Концентрацията на значителна част от заетостта в страната в отделни области е процес, който най-вероятно ще продължи и в бъдеще предвид демографските и цялостните социално-икономически процеси, които протичат на територията на страната. Динамиката на броя на заетите по области и статистически райони показва, че в Южна България тези тенденции са по-ясно изразени, най-вече поради наличието на няколко силни икономически центъра, т.е. оста София-Пловдив-Стара Загора-Бургас.

Подробен анализ на състоянието на пазара на труда във всеки един от статистическите райони и включените в техния обхват области ще бъде достъпен след публикацията на третото годишно издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” през м. ноември 2014 година.

Към началото Прочети повече

26.08.2014Подобрява ли се качеството на електронните услуги на местно ниво?

Над 50% от общините все още предоставят съвсем базови електронни услуги от първо и второ поколение.

Явор Алексиев

Световната практиката показва, че развитието на електронните услуги и ограничаването на прекия контакт между бизнеса и администрацията е един от най-ефективните начини за намаляване на корупционните практики и административното бреме върху бизнеса. Съвременните възможности за взаимодействие по електронен път намаляват опасността от изгубване на документи, неспазване на срокове, забавяне на разрешителни и оказването на натиск  от страна на администрацията върху бизнеса или обратно – от бизнеса върху администрацията. Въпреки че няколко последователни правителства правят (поне привидно) опити за ускоряване на въвеждането на електронното правителство на национално и местно ниво, резултатите остават незадоволителни, особено предвид средствата, изразходвани за целта.

За целите на третото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, ИПИ проведе две проучвания, които включваха въпроси за обхвата и качеството на електронните услуги на местно ниво.

  • Социологическото ни проучване сред бизнеса се проведе през м. май 2014 г. и включи 1680 фирми от цялата страна. Наред с редица въпроси за влиянието на различни фактори върху бизнес средата на местно ниво, проучването включваше и такива за оценка на взаимодействието с местната администрация, качеството и обхвата на използваните от предприятията електронни услуги;
  • Анкетно проучване сред общините започна още през м. март 2014 г. и завърши през м. май. На местните общински администрации беше изпратена заявка за информация по ЗДОИ с анкетен лист, в който те да посочат нивата на някои ключови местни данъци и такси, както и своята готовност за работа на „едно гише” и степента на развитие на електронните услуги, които предоставят. През 2013 г. информация по тези въпроси ни предоставиха 226 общини, а през 2014 г. това сториха още 28, с което общият брой стигна 254.

Общото впечатление, което налага прегледът на данните, е, че макар общините като цяло да декларират все по-висока готовност за работа на едно гише и все по-широк набор от електронни услуги, напредъкът е бавен, а бизнесът в много случаи се възползва само от най-лесно достъпните и базови възможности за взаимодействие с местната власт по електронен път. Това е може би и едно от обяснението зад липсата на статистическа връзка между степента на предоставяните електронни услуги и оценката на бизнеса за тяхното качество. 

Електронни услуги

През 2013 и 2014 г. относително най-голям брой общини определят предоставяните от тях услуги като трето поколение (двупосочно взаимодействие), като техният дял расте през 2014 г. Това означава, че потребителят на услугата, освен получаването на информация и изтеглянето на бланки, може да изпраща писма, формуляри и др. документи по електронен път, но администрацията не е задължена да му отговори в реално време или по същия начин. Въпреки това и през двете години над 50% от общините все още предоставят електронни услуги от първо и второ поколение (56,6% през 2013 г. и 51,9% през 2014 г.). Това означава, че в общия случай имат интернет сайт, от който бизнес потребителите могат да почерпят информация и евентуално да изтеглят някои от необходимите им документи и формуляри, без да се налага физически да отиват до сградата на общината.

Общините, които заявяват, че предоставят електронни услуги от 4-то поколение, са едва 10 през 2013 г. и 14 през 2014 година. Интересно е, че някои от тези, които дават най-високото ниво за предоставяните от тях електронни услуги през 2013 г., занижават самооценката си до 3-то поколение през 2014 година. Такива са например Петрич и Добрич-град. Това навежда на мисълта, че част от административните служители определят степента „на посоки”, т.е. оценката им не отразява реалната ситуация.

Графика 1: Развитие на електронните услуги на местно ниво (самооценка на общините), брой общини

Източник: Запитване на ИПИ до общините, 2014

Работа на едно гише

Сходни тенденции се наблюдават и по отношение на готовността на общините за въвеждане на услугата работа на „едно гише”. През 2013 и 2014 г. услугата се намира на „базов” или „развиващ се етап” в съответно 49,1% и 49,6% от отговорилите общини. При тези два етапа на бизнеса се налага да осъществява лични контакти с различни структури на администрацията или в най-добрия случай (при развиващия се етап) - да осъществи първоначален контакт на едно място, последван от необходимост за взаимодействие с различни структури и звена.

Общините, които декларират „отличен етап” на готовност за работа на едно гише, са съответно 51 през 2013 г. и 52 през 2014 година. Това означава, че тези общини разполагат с едно място за контакт и всички случаи се решават там, а достъпът може да бъде осъществен посредством множество канали, включително по електронен път.

Графика 2: Етап на готовност за работа на „едно гише” (самооценка на общините), брой общини

Източник: Запитване на ИПИ до общините, 2014

Мнението на бизнеса

И през трите години на провеждане на социологически проучвания сред бизнеса за целите на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, предприятията дават по-скоро положителна оценка на качеството на електронните услуги на местно ниво. Въпреки това се забелязва тенденция на спад – от 3,90/5,00 през 2012 г., през 3,54/5,00 (2013 г.) до 3,40/5,00 през 2014 година. Оценките са по скалата от 1 (много ниска оценка) до 5 (отлична оценка).

Прави впечатление, че делът на фирмите, които са използвали електронни услуги, постепенно нараства от около 30% през 2012 и 2013 г. до 38,6% през 2014 година. Разбивките на отговорите по големина на предприятията показват, че този ръст се дължи предимно на тенденцията все повече малки и средни фирми да се опитват да взаимодействат с местните власти по електронен път. Това може да бъде част от обяснението за спадащата средна оценка на бизнеса за качеството на предоставяните услуги – те се използват от все по-голям брой предприятия с все по-различен профил, а в същото време тяхното развитие и разпространение протича със сравнително бавни темпове.

Както и през предходните години се забелязва връзка между големината на фирмите и склонността им да използват различни видове електронни услуги. Така например при микро- и малките предприятия преобладава използването на електронни услуги от второ и трето поколение, докато при големите предприятия – тези от трето и четвърто поколение (Графика 3).

Графика 3: Видове електронни услуги, използвани от бизнеса, %

Източник: Проучване на ИПИ сред бизнеса, м. май 2014

Въпреки че без изключение бизнесът оценява качеството на електронните услуги като „по-скоро добро”, не се наблюдава значима статистическа връзка между степента на развитие на електронните услуги и оценката на местния бизнес за тяхното качество. В области като Варна и Стара Загора, където в много от общините електронните услуги са добре развити, оценката на бизнеса за тяхното качество е под средната за страната. Най-висока е оценката за качеството на електронните услуги в област Бургас, където обаче едва четири от тринадесетте общини предоставят услуги от трето и четвърто поколение.

Графика 4: Оценка на бизнеса за качеството на електронните услуги, предоставяни от местните администрации; оценките са по скалата от 1 (много ниска оценка) до 5 (отлична оценка)

Източник: Проучване на ИПИ сред бизнеса, м. май 2014 г.

Прегледът на резултатите от проучването на ИПИ сред бизнеса и от анкетното проучване сред общините показва, че електронните услуги и услугата „едно гише” се развиват сравнително бавно. В много случаи бизнесът не се възползва от възможностите, които общините предоставят за електронна комуникация. Това навежда на мисълта за липса на достатъчно информация за наличието на подобни услуги и предимствата, които те предоставят на местните фирми в сравнение с традиционните методи за връзка с администрацията. Наблюдава се тенденция на спад на оценката на бизнеса за качеството на предоставяните услуги, което може да е следствие от повишаването на тяхната популярност сред малките и средните фирми, които са по-склонни да ползват електронни услуги от първо и второ поколение.

Към началото Прочети повече

18.08.2014Отново добри данни за пазара на труда

Данните за състоянието на пазара на труда през второто тримесечие отново са положителни.

Явор Алексиев

Данните за състоянието на пазара на труда през второто тримесечие отново са положителни. Въпреки че икономическата активност на населението се увеличава в сравнение с периода април-юни 2013 г., налице е спад в безработицата (от 12,9% на 11,4%) и увеличаване на заетостта (от 47,0% на 47,9%) на населението над 15-годишна възраст. Тези данни до голяма степен бяха очаквани, предвид положителните знаци за увеличаваща се икономическа активност и спад на броя на обезкуражените лица през последните няколко тримесечия. Безспорно положителна новина е и спадът в коефициента на продължителна безработица – от 7,2 на 6,6%. Тези данни навеждат на мисълта, че част от лицата, които постепенно се завърнаха на пазара на труда през последните година и половина в търсене на работа, са успели да открият такава.

Увеличението на годишна база на броя на заетите през второто тримесечие (с 39,6 хиляди души) е на практика аналогично с това, което видяхме през периода януари-март 2014 година (с 39,1 хиляди души). Данните за второто тримесечие безспорно са положителни, тъй като показват продължаваща тенденция на разкриване на работни места. И все пак, темпът на увеличаване на броя на заетите все още е относително бавен, на фона на загубените по време на кризата работни места. Преди няколко месеца изчислихме, че ако този темп на възстановяване на работните места се запази, на икономиката ще са ѝ необходими около 8 години, за да възстанови броя на заетите от периода преди кризата (първото тримесечие на 2008 г.). Това може да се случи[1] някъде в края на 2021, началото на 2022 година. С оглед на поредното забавяне на ръста на европейската икономика и поредното влошаване на макроикономическите перспективи пред средата за бизнес в България в краткосрочен план, запазването на подобен темп на възстановяване на работните места изглежда трудно осъществимо. За да бъде запазен сегашният темп на възстановяване на пазара на труда, в периода юли-септември 2014 г. икономиката трябва да създаде още 73 хиляди работни места. В същото време притеснения продължава да буди ниската икономическа активност[2] на младите и проблемите, които те и средните специалисти срещат при намирането на работа. И двете явления са следствие от структурните проблеми на пазара на труда в страната, като в условията на цялостно подобрение на пазара на труда, тези две групи остават може би най-уязвими на потенциални сътресения наред с нискообразованите лица.

Регионален преглед

През второто тримесечие на 2014 г. броят на заетите лица се увеличава в 14 от 28-те области на страната. Значителна част от увеличението на броя на заетите на годишна база се дължи на столицата. В периода април-юни 2014 г. там работят 19,8 хиляди души повече, като това е седмото поредно тримесечие на увеличаващ се брой на заетите на годишна база. На годишна база значителни увеличения се забелязват още в Пловдив (11,4 хиляди души), Хасково (7,8 хиляди души), Бургас (6,7 хиляди души) и Велико Търново (6,5 хиляди души). Възстановяването на работните места продължава и в област Варна, но със сравнително бавни темпове.

Четири от петте области в Южния централен район на страната отбелязват поне 6 поредни тримесечия на увеличение на броя на заетите на годишна база. Това са Пловдив, Хасково, Кърджали[3] и Пазарджик. Единственото изключение е област Смолян, където заетите през второто тримесечие на 2014 г. отбелязват минимален спад спрямо предходната година.

Все още в страната има десет области, които не са успели да отбележат ръст на заетите през първата половина на годината, като при някой от тях тези тенденции са дългосрочни. Така например, в периода април-юни 2014 г. областите Силистра и Стара Загора отбелязват седмо поредно тримесечие на спад, а областите Благоевград и Русе - съответно шесто и пето.

По този начин Южният централен район продължава да предвожда възстановяването на пазара на труда в страната. През последните две години принос за цялостното подобрение имат и отделни области от Югоизточния и Югозападния район на страната, най-вече София (столица) и Бургас. В Северозападна България пазарът на труда остава в дълбока криза, докато в Северния централен район се наблюдават някои признаци на подобрение. По-съществен ръст на броя на работните места се забелязва в Североизточния район, където най-съществено подобрение е налице във Варна и Шумен, а област Търговище прекъсва негативната серия от девет поредни тримесечия на свиване на броя на заетите в периода октомври 2011-декември 2014.

 

 


[1] Поради продължаващия спад на населението в страната и съответно – на работната сила, при този сценарий предкризисните нива на заетост ще бъдат достигнати по-рано – през 2017 или 2018 година. Причината е, че за постигане на същия коефициент на заетост ще са необходими по-малък брой работни места.

[2] Икономическата активност на младите остава на рекордно ниски нива. Едва 27,3% от младежите на възраст 15-24 г. са икономически активни през второто тримесечие на 2014 г., което е една от най-ниските стойности за последното десетилетие. 

[3] ИПИ продължава да запазва резервите си за представителността на данните на НСИ за състоянието на пазара на труда в Кърджали.

Към началото Прочети повече

04.08.2014С колко години изостават доходите в страната спрямо София?

Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области в страната.

Явор Алексиев

Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната[1] през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области в страната. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.

Статистическият ефект от по-бързия темп на увеличаване на доходите в столицата и големия и нарастващ брой на нейното население се изразява в това, че за периода 2004-2013 г. са налице едва шест области, в които темпът на растеж изпреварва средния за страната. Освен София (столица), това са Пловдив, Стара Загора, Плевен, Перник и Ямбол. В останалите 22 области на страната темпът на растеж на доходите е по-нисък от средния за страната, въпреки че в някои от тях нивата на самите доходи са по-високи от тези в изброените шест области.

Графика 1: Средногодишен темп на нарастване на общия доход на лице от домакинството за периода 2004-2013 г., %

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Кога другите области ще настигнат столицата по доходи?

Ако средногодишният темп на увеличаване на доходите през периода 2004-2013 г. се запази и занапред, настигане на столицата би било невъзможно.

По тази причина, за да илюстрираме изоставането в години приемаме, че доходите в отделните области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от периода 2004-2013 г. В същото време приемаме, че ръстът на доходите в столицата спира през 2013 г.

Графика 2: Момент на настигане на столицата от останалите области в страната

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ако доходите в столицата спрат да нарастват през 2013 г., а тези в останалите областизапазят своя темп на растеж, първите, които биха настигнали София, са Перник (2016 г.), Плевен и Стара Загора (2017 г.). Няколко години по-късно това могат да сторят Пловдив (2018 г.), Варна, Габрово и Ямбол (2019 г.). На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Сливен (2039 г.) и Ловеч (2044 г.).

Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за степента на изоставане на доходите в различните области на страната спрямо тези в столицата.

Важно е да отбележим, че средният темп на нарастване на доходите зависи най-вече от състоянието на пазара на труда, тъй като работната заплата формира над 50% от общия доход на домакинствата в страната. Възрастовата структура на населението също е важен фактор – колкото по-голяма част от жителите на една област са в пенсионна възраст, толкова по-голям дял от общия доход на домакинствата се формира от пенсии. Така например пенсиите формират една 14,1% от доходите на домакинствата в столицата и цели 32% от доходите във Видин. Високият дял на доходите от пенсии в общия случай предполага не само по-ниска начална база на общия доход, но и по-бавен темп на нарастване поради административното определяне на този тип доход.

Поне на този етап не са налице признаци, говорещи за постепенно преодоляване на различията в нивото на доходите в столицата и в останалата част на страната. Нещо повече – продължаващият ръст на доходите в столицата в условията на криза и следкризисно възстановяване и традиционно по-високата икономическа активност на местното население правят разликите все по-сериозни.

Изследване на ИПИ за водещите фактори, от които зависи благосъстоянието, измерено като БВП на човек от населението, показва че основните и статистически значими фактори са качеството на човешкия капитал, инвестициите, инфраструктурата и предприемачеството. Дистанцията между доходите в провинцията и тези в София би могла да се скъси с по-сериозни усилия за привличане на местни и чужди инвестиции, качествено и продължително образование и обучение, развитие на инфраструктурата и създаване на по-добра бизнес среда, която насърчава предприемачеството.

�

[1] В случая визираме средногодишния общ доход, който включва паричните доходи (приходи от работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове трансфери), както и остойностените натурални приходи.

Към началото Прочети повече

04.08.2014Качеството на пътищата в България продължава да раздалечава регионите

Липсата на качествени пътища и удобни търговско-транспортни връзки между градовете може да затрудни сериозно икономическото развитие на отделните области.

Зорница Славова

За третото поредно издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” ИПИ отново поиска данни за състоянието на пътната настилка по области. Тези данни се събират от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), която оценява състоянието на републиканската пътна мрежа (автомагистрали, I клас, II клас и III клас пътища) по тристепенна скала - добро, средно и лошо състояние.

През 2013 г. 39,6% от пътищата са с добро качество на пътната настилка, като намалява с 0,7%-тни пункта спрямо предходната година. В същото време данните за областите значително се различават. Най-добра е настилката в Сливен – 79,3% са в добро състояние, а едва 14,4% са в лошо състояние. Има още пет области с дял на пътищата в добро състояние над 50% - Стара Загора (53,4%), Пазарджик (52,6%), Търговище (52%), Благоевград (51,9%) и Ямбол (50,3%). На другия полюс е Враца, като едва 17,9% от пътната настилка в областта се определя като добра, а цели 44,2% са класифицирани като пътища с лошо състояние на пътната настилка. Тези данни показват влошаване на качеството на пътищата във Враца, предвид това, че през 2012 г. 26,7% от пътищата са класифицирани като „добри” – намалението с 8,8%-тни пункта е вторият най-голям спад след Хасково, където делът на пътищата с добро качество на пътната настилка намалява с 10,4%-тни пункта, достигайки 33,6% през 2013 година. Сред Областите със сравнителни нисък дял на пътна настилка в добро състояние се нареждат и Монтана (29,1%), Русе (29%), София – област (28,6%), Бургас (27,1%), Велико Търново (25,7%) и Кърджали (25,5%). ��

Най-голямо е увеличението на пътищата с добро качество на пътната настилка в Шумен – от 19% през 2012 г. до 36,3% през 2013 г. или с 17,3%-тни пункта. Тази година се очаква да приключи рехабилитацията на 40,5 км. от път I-7 Шумен - Велики Преслав – Върбица в проект „Транзитни пътища V”- Лот 5, което допълнително ще подобри оценката за качеството на пътищата в областта за 2014 г., а строителството на автомагистрала „Хемус” продължава, въпреки проблемите.

Като цяло в половината области делът на пътищата с добро качество на пътната настилка намалява, а в другата половина се увеличава.

На картата по-горе прави впечатление, че в южната част на България делът на пътищата в добро състояние е по-голям. Ако направим едно своебразно деление през Стара планина, делът на добрите пътища в северните области е 36,4%, а този в южните – 45,1%. Причините за това основно са изградената магистрала „Тракия” и съсредоточаването на големи инфраструктурни проекти в южната част на България.

Социологическото проучване, проведено през май 2014 г. за изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, показва, че всеки трети представител на бизнеса (33,7%) счита, че качеството на инфраструктурата в неговата област влияе негативно на бизнеса му. Най-влошени са показателите във Враца, където 58,3% от бизнеса е посочил, че страда от лошото качество на инфраструктурата. Това се отнася и за около половината от анкетираните в областите Габрово (51,7%), Силистра (48,3%), Монтана (46,6%) и Смолян (46,6%) – пак предимно области в северната част на България.

Изграждането на добра инфраструктура е в приоритетите на няколко поредни правителства, които през последните няколко години наляха милиони български и европейски средства именно в тях. Липсата на качествени пътища и удобни търговско-транспортни връзки между градовете може да затрудни сериозно икономическото развитие на отделните области.

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Изтегляне на PDF

Последни новини

Седем на сто от малките предприятия са получили европейски средства за справяне с ковид-кризата 18.07.2022

В етап на относително затишие на разпространението на Covid-19 правим равносметка на изминалите две години на активно...

Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки 04.07.2022

Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и...

Пет тренда за икономиките на област Варна 30.06.2022

Една от най-силните местни икономики в периода преди кризата, Варна запазва челното си място и в периода на пандемията...

Пет тренда за икономиките на област Бургас 18.04.2022

Общините в Бургаска област претърпяха най-тежкия удар в страната в резултат на пандемията от Ковид-19 и ограничителните...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2022  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design