Особености на здравеопазването по региони
Големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво.
От 2012 г. Института за пазарна икономика изследва състоянието и развитието на социалните и икономическите процеси на регионално ниво в България. Представяме на вниманието Ви тематичен анализ за състоянието на някои аспекти от здравноосигурителната система в страната, както и оценките за удовлетвореността на населението за предоставяните здравни услуги.
| пълен текст на изследването |
От направения преглед на системата на здравеопазване по региони и проведените социологически проучвания ясно се открояват две заключения. Първото е, че се наблюдават огромни различия между осигуреността на населението с лекари, медицински специалисти и здравна инфраструктура, които повдигат едновременно въпроси за достъпността до здравни услуги и относно тяхната ефективност. Второто заключение е, че наличието на повече болнични легла на глава от население, повече лекари, медицински сестри, екипи за спешна медицинска помощ и др. не води автоматично до по-високо качество на здравните услуги и по-голяма удовлетвореност на населението от тях.
Съдейки по броя на леглата в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) на 10 000 души в отделните области през 2012 г., най-добра достъпност до болнични медицински услуги има в областите Монтана, Плевен и Търговище, а най-ниска – в областите Бургас, Перник и Благоевград. В същото време обаче в някои области като Монтана, например, големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой МБАЛ, което ограничава достъпността на населението до болнични услуги. Същевременно област Бургас има едно от най-ниските съотношения на болнични легла към населението, но пък се характеризира със сравнително висок брой болници, което в териториален план подобрява достъпността до здравни услуги.
В повечето области се наблюдават сходни съотношения между лекарите и населението, но разликите между областите с най-много и най-малко специалисти са значителни. Тези разлики достигат 4 пъти при специалистите по вътрешни болести и ортопедите през 2012 г. По отношение на педиатрите в София-град има три пъти повече такива специалисти от втората по брой педиатри област - Габрово и близо 29 пъти повече в сравнение с областта с най-малко специалисти – Софийска област. Данните за относително високия брой педиатри в Габрово през 2012 г., от своя страна, е изненадващ, предвид факта, че областта се характеризира с една от най-негативната демографска картина и също така с една от най-неблагоприятните демографски тенденции.
Големи различия има и по отношение на осигуреността с медицински персонал, като например фелдшерите. В същото време различия има и при медицинските сестри и лаборантите, но разликите както между отделните области, така и между областта с най-много и най-малко медицински сестри и лаборанти на 10 000 души са значително по-малки.
Данните за наличието на екипи за спешна медицинска помощ показват, че през 2010 г. едни от най-ниско населените области имат най-висок брой екипи за спешна медицинска помощ на 100 000 души, докато силно населени области като София-град и Пловдив имат най-ниско отношение на екипите спрямо населението. Същите области, в които има най-много мобилни екипи на човек от населението, са и начело на класацията на екипи на 1000 кв. км., което говори за наличие на сериозни неефективности в системата за оказване на спешна медицинска помощ.
Освен обективните данни за състоянието на здравното осигуряване на регионално ниво, много въпроси повдига и социологическото проучване за удовлетвореността на населението от болничните услуги, което ИПИ провежда последните години. То показва, че области със сходни показатели за болнични легла и медицински персонал имат коренно различни оценки за качеството на услугата. Такива например са областите Кюстендил, Хасково и Русе, където здравната инфраструктура е на сравними нива, но през 2012 г. едва 8,3% от респондентите в Кюстендил биха определили болничните услуги като добри в сравнение с 35,4% в Хасково и 68,1% в Русе. Казано по друг начин, наличието на относително добра здравна инфраструктура (голям брой болнични легла и заведения) и медицински персонал е предпоставка за по-голяма достъпност на здравната услуга, но не е гаранция за качество и за удовлетвореност на пациентите от нея.
Прави впечатление също така, че често високият дял на ниски оценки за работата на здравната система върви ръка за ръка с високи корупционни възприятия. Такива отрицателни примери са области с големи градове като София (столица), Бургас и Пловдив, които се нареждат в „челната петорка” както по отношение на корупционните оценки, така и по отношение на оценките за работата на здравната система.
Големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво. Проблемите не са изолирани единствено до осигуреността на здравните услуги с финансиране и специалисти, но засягат и качеството на здравните услуги, които населението получава.
