Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

18.09.2020Пазарът на труда се възстановява в туристическия сезон, но бъдещето далеч не е безоблачно

Половин година след началото на извънредното положение и съпътстващата го икономическа криза, пазарът на труда дава признаци на възстановяване. Въпреки това, регионалната динамика в равнищата на безработица разкрива задълбочаващи се проблеми на общинско ниво.

Дневните изменения на броя на регистрираните безработни е  вероятно най-важният измерител на влиянието на кризата върху пазара на труда. Графика 1 илюстрира динамиката за периода януари – септември през настоящата и миналата година, сравнявайки кризисната година с най-добрата в историята на българския трудов пазар. Разбира се, няма как да сме сигурни, че 2019 г. е „нормална“, но въпреки това дава представа за очакваното движение в броя на безработните в рамките на годината. Видимо, летните месеци са с най-ниски равнища, като броят на безработните през 2019 г. юли и август броят им пада до 170 хиляди души, в резултат на повишеното търсене на работна ръка както от туристическия, така и от земеделския бранш.

Сравнението показва и доколко 2020 г. се разминава с обичайния цикъл на пазара на труда – въвеждането на ограничителните мерки между март и юни води до рязко покачване в броя на безработните, последвано от относително бърз (и почти линеен) спад. Към края на август коефициентът на безработица достига 7,5%, а към 15 септември – последният ден, за който има налични данни – броят им е 242 хиляди души; за сравнение, на същия ден през 2019 г. те са били 173 хиляди. Интересно е също, че въпреки края на туристическия сезон, спадът в броя на безработните на този етап не се забавя, тоест двата процеса не са непременно свързани.

Графика 1: Дневна динамика в броя на безработните, 2019 и 2020 г.

 

Източник: Агенция по заетостта

Динамиката на безработицата обаче далеч не е разпределена равномерно върху територията на страната. Изменението през последната половин година, представено на карта 1 по-долу, до голяма степен отговаря на първоначалните очаквания. Туристическият сезон, макар и почти без чужденци, успява да намали безработицата в повечето морски общини, а чувствително подобрение има и в земеделските райони на Северна България. Видимо обаче възстановяването се бави в индустриалните региони на страната – както в София-област, така и в ареала около Пловдив, Казанлък  и Габрово. Като цяло почти половината общини в страната към края на август са с по-нисък коефициент на безработица в сравнение с края на февруари, а при останалите ръстът не е особено значителен, но забавеното възстановяване в големите общини (+2 пункта в София, +1,7 пункта в Пловдив, +0,9 пункта във Варна) тласка нагоре безработицата в страната като цяло. Най-големите подобрения през изминалата половин година са в малки земеделски общини  - Крушари (-8,1 пункта), Грамада (-7,9 пункта), Макреш (-7,9 пункта), а най-сериозните влошавания – в планинските курорти – Банско (+ 7,8 пункта), Разлог (+7,1 пункта) и в бзликите до индустриални центрове малки общини, например Николаевно (+20 пункта), Твърдица (+7,2 пункта). 

Карта 1: Промяна в коефициента на безработица по общини, февруари – август 2020 г.

 

| Интерактивна версия на картата |

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Сравнението между равнищата на безработица между август 2019 и август 2020 г. (карта 2) позволява – с известно приближение – да се оцени въздействието на кризата върху трудовите им пазари. Общините, които са подобрили безработицата си въпреки ограниченията и кризата са единици, и изглежда трудно да се открие обща черта между тях. И тук обаче ръстът в безработицата по Черноморието е под очаквания – в повечето от тях с по 2-3 процентни пункта, по-чувствително в общините около Варна в сравнение с тези около Бургас. Това обаче не означава непременно, че хотелиерите и ресторантьорите са наели същия брой хора – напълно възможно е работилите в туризма миналото лято да не са се регистрирали като безработни, а да са минали направо в групата на неактивните, като отговор на този въпрос ще имаме чак при публикуването на данните за заетостта през третото тримесечие. И при това сравнение ударът изглежда най-тежък в две групи общини – планинските курорти и малките индустриални общини.

Карта 2: Разлика в коефициента на безработица по общини, август 2019 г. – август 2020 г.

 

| Интерактивна версия на картата |

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Съдейки по данните за безработицата на този етап, изглежда че рисковете пред възстановяването на пазара на труда идват най-вече по линия на заетостта в преработващата промишленост, доколкото негативното въздействие върху туризма изглежда по-малко от очакваното. Промишлеността от своя страна обаче зависи в немалка степен от възстановяването на външното търсене, което се случва, макар и относително бавно. Големите фирми в отрасъла са и сред възползвалите се най-много от мерките за запазване на заетостта, съответно възможността за прекратяването им в близко бъдеще създава допълнителен риск. Накрая, сериозна несигурност идва и по линията на евентуална нова вълна от заболявания и ограничителни мерки наесен, което да доведе до динамика на безработните сходна с тази, на която станахме свидетели през март и април. В заключение, изглежда, че пазарът на труда се оказва по-устойчив, отколкото прогнозирахме в началото на кризата, но това далеч не означава, че бъдещето му е безоблачно.



Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Туризмът и градският живот в София забравиха за пандемията и вече отчитат рекорди 27.01.2023

Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната...

Възстановяването през 2021 г. пренареди класацията на областните икономики 27.01.2023

Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда...

Икономически разрез на всекидневната трудова миграция 13.12.2022

НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на...

Кои региони и отрасли се справят най-добре с инфлацията 05.12.2022

На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2023  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design