Новини

От десетилетие демографските новини за България са почти изключително негативни – населението се стопява бързо, естественият прираст се влошава, а ковид-19 доведе до рязко повишаване на смъртността. Някои индикатори обаче дават повод за преосмисляне на поне част от общата демографска динамика, и дори за лек оптимизъм. Днес се спираме върху плодовитостта, която отбелязва значително подобрение през 2022 г. и дори се приближава до коефициента си на заместване.

Определението на тоталния коефициент на плодовитост e „средният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година“. Най-често се приема, че заместване има когато коефициентът достигне поне 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има средно 2,1 деца. В средносрочен план това означава задържане на населението и демографска стабилност, а всяка по-висока стойност води до постепенно повишаване.

Плодовитостта в България се регистрира повече от век, като постига своя исторически пик в периода по време и след Първата световна война – около 5,5 деца на една жена. Следващите видими пикове са веднага след Втората световна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за последен път страната е над „заместването“ от 2,1 деца. Обратно, абсолютното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа криза в края на 90-те години - едва 1,1 деца. Оттогава насам се наблюдава лек ръст до 1,6 деца в началото на глобалната финансова криза, и до 1,78 деца през 2022 г., което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.

Съдейки по динамиката, повече от очевидно е кои са факторите, които предопределят динамиката на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата трансформация от аграрна към индустриална икономика води до бърз спад, последват от задържане през периода на Народна република България. По-краткосрочните движения обаче са свързани с много резките промени на средата – периодът след двете световни войни носи оптимизъм, обратно – стопанските шокове и висока несигурност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете икономически кризи водят със себе си значителни влошавания. По същия начин, впрочем, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19.  Съответно периодът от началото на миналото десетилетие се характеризира с постепенно подобрение, а първата година след пандемията -  с подобрение със средно 0,2 деца, сред по-резките в представения исторически преглед.

Погледът към коефициента на плодовитост на отделните области разкрива значителни различия между отделните части на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над стойността на заместване. Най-ниските стойности на индикатора пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението спрямо десетилетие по-рано обаче е повсеместно – няма нито една област, в която се наблюдава спад, а при повечето ръстът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в рамките на десетилетието. Все пак  има видим контраст между областите в Северна и Южна България, като в повечето северни области подобрението е значително по-бавно.

На този етап – единично бързо повишение в рамките на една година – няма как да твърдим, че има трайно подобрение в плодовитостта и пряко обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамика ясно насочва към факторите, които влияят благотворно – повишаването на предвидимостта, премахването на екзистенциалните заплахи и общото подобряване на макроикономическата и социалната среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си полага цели и в тези посоки, които са далеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни кредити.

Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.

Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.

На територията на 16-те икономи­чески центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:

Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;

Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионална­та карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Не­себър“).

Извън очаквания лидер София и петте по-големи ико­номически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.

Подобен тип взаи­модействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.

Източник: ИПИ на база данни от НСИ.

Онлайн издание „Икономическите центрове – 2023“ е достъпно тук.

Презентацията от представянето на анализа ще откриете тук.

 Изданието „Икономическите центрове в България - 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

След като през миналата седмица ви представихме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за общините през 2023 г., днес в поредицата „265 истории за икономика“ разглеждаме изравнителната субсидия. Целта на този трансфер от централния бюджет е да компенсира големите разлики в собствените приходи на отделните общини. Ето защо достъп до този ресурс имат само общините, чиито данъчни постъпления на човек от населението са под 120% от средните данъчни постъпления на човек за страната към края на 2021 г. Изравнителната субсидия се изчислява по специална методика и  включва следните пет компонента:

• Първият компонент е равен на разликата между  120% от средните за страната данъчни постъпления на човек от населението и данъчните постъпления на човек за конкретната община, умножени по населението на общината.
• Вторият компонент взима предвид разходните нужди на всички общини, които получават субсидия, като разглежда следните индикатори с различни тежести: брой деца до 5 г., брой деца от 6 до 14 г., брой възрастни над 65 г. и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община според тези показатели, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна субсидия, толкова по-голяма ще е и сумата по този компонент.
• Третият компонент от субсидията е предвиден за общини, в които делът на собствените приходи през 2021 г. е бил под 25% от общите постъпления на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база дела на разликата между 25-процентовия праг и реалното отношение на собствени приходи към общо постъпления спрямо общия сбор на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат компенсирани общините, които имат силно ограничена финансова независимост.
• Четвъртият компонент е предвиден за общините, при които сборът от първите три компонента е по-нисък от общата изравнителна субсидия, получена от тях през 2022 г., като той компенсира разликата между двете стойности.
• Петият компонент е предвиден за общините, чиято местна данъчна тежест е по-висока от средната за страната, като се взимат предвид данъците върху недвижимите имоти, придобиването на имущество и превозните средства. Замисълът на този компонент е да подпомогне общините, които не успяват да генерират достатъчно местни приходи, въпреки опитите си да го направят чрез по-високи данъчни ставки.

Карта: Размер на изравнителна субсидия за общините 2023

Общият размер на изравнителната субсидия, предвиден в бюджет 2023 г., е 404 млн. лв., което е увеличение от 6,6% спрямо миналогодишната сума от 379 млн. лв. Най-голяма изравнителна субсидия са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лв.), Русе (7,52 млн. лв.), Стара Загора (7,14 млн. лв.), Сливен (6,73 млн. лв.) и Асеновград (6,02 млн. лв.). Причината за това е, че първите два компонента от субсидията взимат предвид потребностите и населението на общините, съответно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, тъй като преминават прага от 120% средни данъчни постъпления на човек за цялата страна. В този списък се нареждат предимно общините по Черноморието и рудодобивните райони, които традиционно се отличават с високи дялове на собствените приходи, както и общините Столична и Пловдив.

Карта: Промяна в изравнителната субсидия за общините между 2022 и 2023 г., %

В сравнение с миналата година най-голям ръст в изравнителната субсидия се отчита в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%). От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която субсидията намаля със 100%, тъй като общината вече не отговаря на условията за получаване на този ресурс. След нея се нареждат 60 общини, при субсидията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна субсидия нито през 2023 г., нито през 2022 г., а при останалите 42 получената сума остава в размера от предходната година. Обяснението вероятно е, че при изчислението на тазгодишната субсидия за тези общини сумата от първите три компонента е била по-ниска от субсидията за 2022 г., с което се е задействал четвъртият компонент и е компенсирал разликата. Поради този механизъм е и невъзможно дадена община да получи по-малка изравнителна субсидия спрямо предходна година, освен ако изобщо не загуби достъпа си до този ресурс поради високи собствени приходи, какъвто е и случаят с Пловдив. Средното увеличение на субсидията за страната е 6,6%, като за общо 105 общини субсидията е нараснала с по-голям темп. Наблюдава се интересно териториално разделение, при което общините в Източна България бележат много нисък или дори нулев ръст в субсидията през 2023 г., докато увеличението в общините на запад е често сравнително високо.

Карта: Изравнителна субсидия за общините на човек от населението, 2023 г.

Най-голяма субсидия на човек от населението получават общините Трекляно (933 лв./човек), Бойница (451 лв./човек), Чупрене (327 лв./човек), Невестино (300 лв./човек) и Маджарово (296 лв./човек). Като изключим общините без субсидия, най-малко на жител са получили община Благоевград (34 лв./човек), Велико Търново (34 лв./човек), Плевен (37 лв./човек), Аксаково (49 лв./човек) и Стара Загора (50 лв./човек). Средно за страната общините получават по 62 лева на човек изравнителната субсидията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на факта, че голяма част от населението на страната е концентрирано в малък брой големи общини без право на достъп до субсидията. Ако изключим общините без субсидия, на средно на човек за страната се падат по 97 лв., а 191 общини получават по повече от това.

ИПИ представи „Икономическите центрове в България - 2023“

10.10.2023 г. I 16.00-18.00 часа I бална зала, хотел „Интерконтинентал“ - София

Изследването „Икономическите центрове в България - 2023“ проучва концентрацията на икономическа активност в страната. На базата на показатели за предприятията, данните за пазара на труда, демографската динамика и стопанските взаимовръзки между отделните общини, то формира широки икономически центрове, които не се ограничават от административните граници на общини и области.

В първата част на събитието ще бъде представена картата и общите характеристики на икономическите центрове, както и профилът на всеки един от тях – водещи отрасли и структура на добавената стойност, инвестиционната активност, състоянието на пазара на труда. Втората част ще бъде панелна дискусия с участието на експерти.

Изследването на ИПИ ще представят Петър Ганев, старши изследовател и Адриан Николов, икономист.

• За изследването:

Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.

• За икономическите центрове:

Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна местна икономика, а тяхна периферия са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние. На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България.

Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Изданието „Икономическите центрове в България - 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

Днес в поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за 2023 г. Субсидията е трансфер от централния бюджет към всяка община, предназначен за финансиране на различни инвестиционни проекти. Тя не включва всички инвестиционни дейности на територията на общината – самите общините използват и средства от собствени приходи за част от капиталовата си програма, много проекти се финансират чрез европейски средства, а освен това част от публичната инфраструктура се изгражда от държавата през държавния бюджет. Общият размер на всички субсидии за капиталови разходи за общините, заложен в бюджет 2023 г., е 426,31 млн. лв.[1], като това е значително увеличение (43%) спрямо миналогодишната сума от 296,3 млн. лв. Данните за разпределението на субсидията  дава представа за това доколко всяка община е зависима и разчита на трансфер от държавата за финансиране на инвестиции.

Размерът на субсидията за всяка община се определя според механизма за определяне на взаимоотношенията между централния и общинските бюджети. Първият компонент отчита с различна тежест следните показатели: брой населени места с над 10 жители (45%), дължина на общинските пътища (25%), брой на населението (25%) и територия (5%). Колкото е по-голям делът на дадена община за четирите показателя спрямо общото за страната, толкова по-голям е и размерът на субсидията по този компонент. Подходът се основава на разбирането, че повечето населени места, жители, пътища и територии налагат по-големи инвестиционни нужди.

Вторият компонент следва противоположна логика и има изравнителен характер, тъй като той предвижда допълнително средства на общините от 4-та и 5-та категория, съгласно категоризацията на общините според чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Методиката за категоризиране взима предвид множество индикатори, групирани в различни критерии – демографски (брой на населението и възрастова зависимост), урбанизационен (дял на масивните и стоманобетонните жилища), инфраструктурен (плътност на пътната мрежа, газификация, достъп до канализация и пречиствателни станции, достъп до интернет, наличност на лечебни и учебни заведения и др.), социално-икономически (данъчни приходи, безработица, заетост) и територия. Общините в категориите 4 и 5 са най-слабо представящите според разглежданите показатели и вторият компонент от капиталовата субсидия им дава допълнителен ресурс, подкрепящ сближаването с по-развитите.

Карта: Целева субсидя за капиталови разходи на общините, 2023 г.

През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.

Карта: Целева субсидя за капиталови разходи на общините на човек от населението, 2022-23 г.

Ако обаче капиталовата субсидия се съпостави с населението на общината, подредбата изглежда много различно. Най-много средства на човек се падат в малки общини като Трекляно (2469 лв. на човек от населението), Ковачевци (797 лв.), Невестино (718 лв.), Трън (713 лв.) и Маджарово (702 лв.). Най-малко средно на човек получават в Пловдив (16 лв.), Ямбол, Столична община, Добрич и Варна (по 18 лв.) и Бургас (21 лв.). Средно за страна на човек се падат по 66 лв. под формата на капиталова субсидия (приблизително колкото в общините Айтос, Левски и Самоков), като в 215 общини този показател е по-висок. Погледнато териториално, най-висока субсидия спрямо населението получават периферни общини, особено такива по границата със Сърбия, в района на Родопите и в североизточна България, като това вероятно се дължи на втория компонент на субсидията, който цели да компенсира местата с най-слабо развитата инфраструктура.

Карта: Промяна в целевата субсидия за капиталови разходи за общини, 2022-23 г.

При всички общини в страната се наблюдава значително увеличение в размера на субсидията спрямо миналата година. Най-голям е ръстът в Брезник (51,2%), Раковски (49,3%), Хаджидимово (49%), Столична (48.8%) и Панагюрище (47,8%), а най-малко е нараснала субсидията в Челопеч (34%), Чавдар и Бобошево (34,6%), Перущица (35%) и Кричим (35,3%). Общо за страната ръстът е 43,9%, като в 99 общини той е равен или по-висок от това. Увеличението е и значително по-голямо спрямо това от миналата година, когато капиталовата субсидия средно за страната нараства само с 32%.

[1] Макар и тазгодишният бюджет да бе приет едва през лятото, описаните разходи се отнасят за цялата година, а не само за оставащите месеци от 2023 г.

По повод започването на учебната година повдигаме леко завесата на категорията „Образование“ от предстоящото издание на Регионални профили: показатели за развитие 2023 (което ще бъде представено през месец ноември).

Категорията е съставена от осем индикатора в сферата на образованието и включва данни на областно ниво от НСИ, МОН, ЦОПУО, ИПИ.

Столицата, Варна и Смолян – утвърдени първенци сред областите

През 2023 г. на челото на класацията в сферата на образованието е столицата, следвана от областите Варна и Смолян. И при трите области почти отсъстват деца, които не ходят на детска градина или училище, второгодниците са малко, студентите – много, а резултатите – добри.

Първенците се допълват от традиционно силните в образованието области – Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Габрово, Бургас.    

На дъното на класацията пък са областите Сливен, Ловеч и Пазарджик, където обхватът на детските градини и прогимназиалното образование са ниски, резултатите – сравнително слаби, студентите – относително малко.

Въпреки че изследването Регионални профили включва и други показатели (деца в детските градини, брой на студентите), тук ще се спрем на основните индикатори, оценяващи училищното образование.

В някои области делът на децата, които не ходят на училище след IV клас, все още е висок

Докато в някои области образователната система в прогимназиалния етап обхваща почти всички деца в съответната възраст (Смолян, Благоевград, столицата), в други нетният коефициент на записване в V-VII клас остава нисък през годините. През 2022 г. в областите Сливен, Добрич и Търговище той е под 85%.

Математическите способности на седмокласниците в областите се различават значително

Средният успех на Националното външно оценяване след VII клас по математика в страната през 2023 г. е 35,3 т. (от максимум 100 т.) и е абсолютно равен на миналогодишния. Отново най-добре се представят учениците в столицата с 46,6 точки. Следват областите Варна (42,6 т.), Смолян (37,6 т.) и Бургас (37,2 т.). На дъното на класация с по 25-26 т. са резултатите в областите Сливен, Видин и Разград. Тези огромни разлики между първенците и тези с най-ниски оценки са резултат от съсредоточаването на качественото обучение по математика в много малък брой училища в страната, обикновено в най-големите областни центрове, където има повече деца, по-висока конкуренция между училищата и повече ресурси. Необходимият бал за прием в математическа гимназия се различава в пъти между отделните области. Проследяването на данните за минималния бал за прием в паралелки с профил „Математика“ от тазгодишната кампания показва, че между столицата и област Плевен например разликата е 3,6 пъти.

Професионалното образование не отговаря на структурата на местната икономика

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между образованието и пазара на труда. Разработваният от ИПИ Индекс за съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава и почти половината ученици, придобили квалификация, няма да работят това, за което са учили. Между отделните области също има огромни разлики. С най-висок резултат е столицата – 67,3 т. (от максималните 100 т.), а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високия дял както на учащите се за ППК, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това – на ниския дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата запазва първото си място от предходното издание на индекса. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към  сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.

Резултатите от матурата по БЕЛ намаляват, а най-слабо представящите се се влошават

Средният успех на държавния зрелостен изпит по „Български език и литература“ (БЕЛ) през 2023 г. е „Добър“ 3,93, което е с четири стотни по-нисък от миналогодишния и далеч от средните стойности от предходните години, когато е около „Добър“ 4,20. Единствените области, които тази година имат резултат над „Добър“ 4,00, са столицата (4,24) и Смолян (4,09). Най-слабо пък се представят зрелостниците в Шумен („Среден“ 3,43), Разград и Плевен.

Представянето на учениците може да се проследи и през дела на оценките под „Среден“ 3,00. През 2023 г. за България той продължава да се повишава и е 17,9%. Между първенците – столицата и Смолян с по под 7%, и област Шумен на дъното на класацията с над 30% слаби оценки, разликата е четири пъти, което показва сериозни разлики в качеството на средното образование.

ИПИ изчислява и средните резултати по общини, където пък се вижда, че резултатите на най-слабо представящите се се влошават. През 2023 г. в 80 общини средният резултат е под „Среден“ 3,00 (при 69 за миналата година). Още по-стряскащо е, че в шест общини – Земен, Крушари, Якимово, Струмяни, Хитрино и Камено – няма нито един ученик, който е успял да изкара оценка над „Среден“ 3,00.

Въпреки че тенденциите не изглеждат благоприятни, понякога слабите оценки не са ясен показател за провал на училищното образование, тъй като в повечето малки общини на матурите се явяват много нисък брой ученици и оценката на всеки от тях в голяма степен предопределя средния резултат.

Данните, с които оценяваме развитието на отделните области в сферата на образованието ясно показват кои са първенците и слабо представящите се през годините. Анализът на представянето им пък разкрива важността на пълното обхващане на децата от образователната система, на конкуренцията между училищата за ученици и ресурс, на свързването на професионалното образование с пазара на труда, на нуждата от създаване на система за стимулиране на по-висока добавена стойност на образованието и обучението.

Към края на миналата седмица беше публикувано актуалното предложение за промяна на равнището на минималната работна заплата. То е интересно по няколко причини, най-вече тъй като за първи път се прилага новият механизъм за определяне на минималната заплата, който я обвързва с динамиката на средната. Това, в контекста на високата инфлация и последвалия я бърз ръст на заплатите, води до най-големия ѝ номинален ръст за последните две десетилетия, който ще има доста по-значителни ефекти върху пазара на труда от обичайните увеличения. Това за пореден път подчертава, че приетият механизъм се нуждае от поправки и прецизиране.

Нека първо припомним как работи нововъведеният механизъм. Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.

Определеното с механизма равнище на минимална заплата е 933 лв., или 153 лв. повече в сравнение с 2023 г. Представена като дял от средната за отделните икономически дейности обаче, ясно личат много големи разлики. Докато новата минималната заплата представлява едва 20% от средната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство (впрочем, тези дялове са много близки до прогнозираните от ИПИ още в края на 2022 г., когато се обсъждаше въвеждането на механизма).

По-малки, но въпреки това много значителни, разлики в „покритието“ на минималната и средната заплата има и между областите. Столицата, със своя много голям пазар на труда и висока средна заплата, е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на настоящия механизъм – въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата, то в най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно.

Какви последствия можем да очакваме от това? В оценката на въздействието към предложението за актуализация е включена интересна статистика – според нея броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хил. души, като той намалява с 5% спрямо същия период на миналата година. Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – при това с над 150 лева наведнъж – създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск. Тук става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще бъде насочен към повишаване на текущото потребление, оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чиито висок ръст няколко поредни правителства се борят. Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби и оттам – към загуба на работни места.

Не бива да пренебрегваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и минимален осигурителен доход неминуемо ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на НСИ броят на самонаетите през 2022 г. е бил 883 хил. души. Въпреки че повишаването на осигуровките им би означавало значителен ръст на бюджетните приходи – и оттам, в преследването на 3% бюджетен дефицит – рязкото повишаване на минималната заплата ще означава директен спад на разполагаемия доход на самонаетите с размера на новите осигуровки.

Няма особени основания да се твърди, че в България има  директен ефект от повишаването на минималната заплата по линия на свиване на заетостта и повишаване на безработицата – с необходимото уточнение обаче, че настоящото повишение е много по-значително от тези, които сме наблюдавали в последните две десетилетия. Още по-малко основания имаме да очакваме такива ефекти в ситуация на високо и почти универсално търсене на труд и недостиг на работна ръка, в което всеки работник е важен. Не изглежда обаче изключено работодателите и работниците да се споразумеят да запазят настоящите си взаимоотношения – и заплати – но в сивия сектор, където не им се налага да се съобразяват с новите изисквания на държавата. Това, разбира се, влиза в разрез с ясно заявената цел на настоящото правителство за активна борба със сивата икономика и заплатите в плик.

Накрая, обвързването със средната заплата създава един вид самозахранващ се механизъм за растеж – по необходимост повишаването на минималната заплата води до увеличение и на средната, което при така заложения подход би изисквало ново повишение на минималната, до потенциалното им изравняване. Страничен ефект от това би било и рязко повишение на инфлацията в резултат на номиналния ръст на доходите на работещите при изоставащ ръст на производителността.

Означава ли това, че прилагането на механизъм за минималната заплата е  непременно лошо? Определено не, а настоящият е активиран във възможно най-неподходящия момент на висока инфлация и бързо, но неравномерно повишение на средните заплати. Остава обаче основният положителен ефект – отнемането на определянето на този ключов праг от договорките на синдикати и работодатели и обвързването му с обективни реалности в икономиката на страната. Означава обаче, че механизмът има ясна и видима нужда от корекция и прецизиране.

Най-простият начин за това е ползването на медианната заплата, вместо средна – както гласи и другият вариант, предложен от ЕК. Медианата е с по-плавна динамика и много по-малко податлива на екстремните стойности, които в България играят особено голяма роля в определянето на средната предвид големите разлики между секторите и регионите. Пречката пред прилагането на този метод е, че медианата се изчислява много по-рядко от средната заплата, веднъж на всеки четири години. Това обаче просто означава, че националната статистика трябва да се нагърби с по-честото следене и публикуване на още един индикатор.

Много по-важно е обаче да се обогати формулата за минималната заплата, така че да отчита много по-пълно състоянието на икономиката и пазара на труда. За тази цел трябва да се вземат предвид редица индикатори – ръстът на икономиката, промените в потребителските цени, динамиката на производителността на труда, балансът между заетост, безработица и дял на неактивните на пазара на труда… Списъкът с потенциални показатели е дълъг, а формулировката на конкретен механизъм е усилие, далеч отвъд обхвата на настоящия текст. Важно е обаче той да осигурява много по-адекватен и предвидим ръст на минималната заплата от настоящия, а при влошаване на икономическите условия и риск от ръст на безработицата – да не допуска значително повишение.

Редно е да се вземат предвид и секторните и регионалните различия. Прилагането на регионални коефициенти би позволило по-бавен ръст на минималната заплата в по-слабо икономически развитите части на страната, който да не ограничава допълнително достъпа до пазара на труда на работниците с най-малък опит и най-ниски равнища на умения. Отраслов подход също не е неподходящ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се приближава най-много до средната са именно тези с най-високи оценки на размера и дела на сивата икономика.

В заключение – първата стъпка е направена с въвеждането на формален механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране така, че да внася максимално малко изкривявания на пазара на труда, каквито са неизбежни при прилагане на режим на минимално заплащане.