Новини

От днес е достъпна англоезичната версия на интернет страницата, посветена на изследването "Регионални профили: показатели за развитие".

Пълният доклад на английски можете да изтеглите оттук. Бутонът за смяна на езика от български на английски и обратно ще намерите в горния десен ъгъл на всяка една от страниците.

На английски са достъпни всички данни, профили на общините, методологически бележки, новини и тематични анализи.

---

Стремежът на екипа на изследването е да направим анализа и събраните данни максимално използваеми за чуждестранни инвеститори, предприемачи и други заинтересовани страни.

Наличието на подробна информация за характеристиките, състоянието и перспективите на отделните области в страната ни са важна предпоставка както за насърчаването на инвестициите, така и за подобряването на прозрачността и отчетността на публичните политики на местно ниво.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Автор на статията е Стоян Христов, стажант в ИПИ. Текстът е публикуван за пръв път в седмичния бюлетин на ИПИ на 23 ноември 2012 г.

Един от основните проблеми на икономиката на България безспорно е голямата и нарастващата разлика между икономическото развитие на северните и южните региони. Проблемът беше акцентиран и от финансовия министър Симеон Дянков по време на конференцията Next Year’s Business Plan преди дни. Като основна причина министърът посочи пътната инфраструктура и в частност слабата връзка между пътните мрежи на двете части на страната.

Разделянето на България на региони ни позволява да обобщим съществени тенденции. Типичен пример е изоставането на северните части на страната по редица икономически показатели. Според изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ северните региони изостават както по показател БВП на човек от населението, така и по данните за заетостта. Средният БВП на човек от населението в Северна България е около 6 хил. лв., докато в южните региони е с близо 4 хил. лв. повече. Очевидно е наличието на разлика, но въпросът е дали състоянието на пътната инфраструктура е единствената или водещата причина за нарастващата разлика в благосъстоянието между двете части на страната.

Източник: www.regionalprofiles.bg

Тук изниква въпросът как всъщност се оценява състоянието на пътната инфраструктура. Съществуват различни методи за оценка като например до каква степен са свързани северните и южните региони или самото качеството на пътната мрежа. Ако използваме като показател гъстотата на пътната мрежа[1], се оказва, че всъщност в Северна България има средно 18,57 км. път на 100 кв. км. територия или с 3,81 км. повече от южните части на страната. С други думи, състоянието на пътната инфраструктура, от гледна точка на този показател, в северните региони не изостава спрямо останалите региони в страната.

Проучването на ИПИ ни позволява да направим сравнение между Северна и Южна България по 8 основни категории показател[2] - икономика, бизнес среда, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, социална среда и околна среда. Вижда се, че в 6 от категориите оценките за северните региони изостават. Това са категориите, които отразяват нивото на икономическо развитие, инфраструктурата, динамиката на населението, както и качеството на социалната среда, образованието и здравеопазването. Освен по отношение на икономическите показатели, най-големи разлики в оценките се забелязват при демографските фактори и образованието. Всъщност единствените позитиви могат да се изтъкнат по отношение на околната среда и бизнес средата.

Източник: www.regionalprofiles.bg

Ако има осезаеми различия между северните и южните региони в страната, то те са по-скоро по отношение на демографията и образованието. Именно тези фактори допринасят и за ниската икономическа активност в северните региони. Неслучайно добрите примери (като икономическа активност) на север се отличават именно в тези категории: Варна и Русе с по-добрата си демография или пък Габрово и Враца с добри показатели в образованието. На другия полюс области като Видин и Разград, които са на дъното като икономическа активност, са и областите с лоши показатели, както по отношение на демографията, така и в образованието.

Слабата връзка между пътните мрежи в Северна и Южна България, която посочва Симеон Дянков, е възможна причина за някои разлики между отделните части на страната, но далеч не е единствената или основополагащата. Добрата пътна мрежа е необходимо условие за развиване на бизнес средата, но няма да доведе до осезаем ефект там, където демографските фактори са силно негативни, а образование не е на ниво. Бизнес средата и активността на местните власти също могат да направят разликата и да помогнат на по-слабо развитите региони.

[1] Гъстота на пътната мрежа – сбор от дължина на автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища

[2] Оценките за състоянието на показателите се правят по пет степенна система, като 1 = „слабо“, а 5 = „много добро“

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Представяме Ви един от материалите, подготвени от екипа на ИПИ във връзка с изследването "Регионални профили: показатели за развитие". Автор на статията е Петър Ганев, а текстът е публикуван за пръв път във в-к Труд на 12 ноември 2012 г.

Изследването на Института за пазарна икономика “Регионални профили: показатели за развитие 2012”, представено в петък в “Труд”, показа една пъстра картина на страната на базата на социално-икономическото състояние и развитието на регионите. На едни места има инвестиции и работа, на други няма; едни се чувстват сигурни в града си и дори не си застраховат колите, а други свикват с мисълта, че апартаментът им има нужда от допълнителна защита; едни се чувстват щастливи в своя регион, а други нямат търпение да се изнесат и да потърсят по-добри възможности.

Много от тенденциите могат да бъдат усетени интуитивно, но в процеса на работа се откроиха някои интересни констатации, които заслужават внимание. Наред с тях се забелязват и някои странности в данните, които трудно могат да бъдат обяснени. Връзката между богатство, щастие и мобилност на хората се оказа истинско предизвикателство за разшифроване. Основните фактори за удовлетвореност на хората се оказаха жилищните условия, околната среда, сигурността и социалната среда, тоест общуването с приятели, познати, съседи. Ниските доходи и липсата на работа (или условията за работа) повсеместно са фактори за неудовлетвореност. Това предопределя по-високата удовлетвореност в неразвити, но по-спокойни и чисти области – Смолян и Кърджали например.

Удовлетвореността от живота обаче няма връзка с мобилността на хората. Когато става дума за изселване от дадена област, водещите фактори са повечето възможности (образование, работа и доходи) в други населени места. Накратко, хората се чувстват удовлетворени, когато е чисто и спокойно, но в дългосрочен план търсят възможностите за развитие и забогатяване. Това обяснява и мобилността към столицата – по-мръсно и несигурно място, предлагащо повече работа и по-високи доходи.

Сравнението София-Смолян е показателно: емисиите на вредни вещества в атмосферата на столицата са 270 пъти повече спрямо тези в Смолян. Над четири пъти по-голяма е вероятността да бъде извършено престъпление срещу всеки човек в столицата спрямо хората в Смолян. В същото време опасността да останеш безработен в Смолян е три пъти по-голяма от тази в София. БВП на човек от населението в столицата също е над три пъти по-голям спрямо това в родопския град. На фона на всичко това през последните години на всеки столичанин, заселил се в Смолян, се падат по четирима смолянчани, заселили се в София.

Габрово се открои като една от най-интересните области. Очаквано - със силно представяне по отношение на икономика и бизнес среда, както и околна среда. Много добро усвояване на европари. Демографията обаче се оказва сериозен проблем – коефициентът на възрастова зависимост, разбирай отношението на възрастни към деца, е най-негативният в цялата страна, надминавайки дори този във Видин. Тези негативни процеси вече дават отражение върху заетостта и безработицата в областта и са огромно предизвикателство пред икономическото развитие на Габрово.

Кърджали също е интересен пример, като област със слабо икономическо развитие, където населението е съсредоточено предимно в селата. Въпреки това през последните 10 години икономиката на Кърджали бележи развитие – през 2000 г. това е най-бедната област, докато сега вече изпреварва Видин, Разград, Силистра, Монтана и Сливен. Учудващо добре областта се представя при средното образование – много високи оценки на матурата по български език и литература, малко напуснали училищата и малко повтарящи (второгодници). Доброто средно образование обаче все още не дава ясни резултати по отношение на квалификацията на работниците и броя на висшистите в областта.

Варна и Бургас очаквано се наредиха в групата с добро социално-икономическо развитие, макар и все още далеч от столицата. Нормално, морските центрове се развиват в сферата на услугите, но това като че ли е изцяло свързано с туризма. Друг тип услуги, разбирай някаква форма на аутсорсинг (например IT поддръжка), остават изцяло концентрирани в столицата. Наличието на млади и квалифицирани кадри както и работещи летища, правят морските ни столици подходящи за развитието на подобен тип услуги, които могат да дадат сериозно отражение върху заетостта, при това независеща от сезонните фактори.

По отношение на т. нар. странности в официалните данни, можем да дадем два красноречиви примера. Според данните на Националния статистически институт БВП на човек от населението в Перник скача на практика двойно през 2008 г., а още на следващата се свива обратно до познатите си нива. Тук най-вероятно става дума за грешка в данните на националната статистика, но това най-малкото отваря въпроса за качеството на данните на регионално ниво. Друг интересен факт е, че здравноосигурените в Кърджали са повече от населението на областта. Още по-странно е, че районната здравноосигурителна каса в Кърджали научи за това от нас.

Така или иначе, тук грешка в данните по-скоро няма. Поради някаква причина, през 2009 г. в Кърджали са се появили нови над 30 хил. здравноосигурени граждани. Остава отворен въпросът какво е причинило подобна аномалия, която не се наблюдава никъде другаде в страната.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

| Сканирани копия от публикации в пресата |

Национални медии и сайтове

• БНТ
• bTV
• в-к 24 часа
• в-к 24 часа (2)
• в-к 24 часа (3)
• в-к Сега
• в-к Стандарт
• в-к Монитор
• в-к Преса
• в-к Телеграф
• Капитал Daily
• ИА БЛИЦ
• Дарик радио
• радио К2
• capital.bg
• dnevnik.bg
• investor.bg
• econ.bg
• vesti.bg
• darikfinance.bg
• money.bg
• economy.bg
• expert.bg
• Инфобизнес
• profit.bg
• offnews.bg
• trud.bg
• 3e-news.net
• duma.bg

Международни портали

• 4liberty.eu
• Stockholm Network

Местни медии и сайтове

• БНР (Шумен)
• БНР (Благоевград)
• радио Фокус (Пазарджик)
• Дарик радио (Варна)
• Дарик Радио (Габрово)
• Дарик Радио (Габрово) – 2
• Дарик Радио (Варна) - 2
• Дарик Радио (Стара Загора)
• Дарик Радио (Добрич)
• Дарик Радио (Шумен)
• Дарик Радио (Русе)
• novjivot.info (Кърджали)
• nostop.bg (Пазарджик)
• moreto.net (Варна)
• targovishtebg.com (Търговище)
• gabrovonews.bg (Гарбово)
• plovdiv24.bg (Пловдив)
• akcent.bg (Русе)
• ruseinfo.net (Русе)
• ruse24.bg (Русе)
• topnovini.bg (Шумен)
• shum.bg (Шумен)
• perniktoday.net (Перник)
• burgasnovinite.bg (Бургас)
• burgasutre.bg (Бургас)
• briagnews.bg (Плевен)
• zovnews.com (Враца)

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2012" беше представено на 8 ноември 2012 г. в пресклуба на БТА. На събитието присъстваха около 30 журналисти. Всеки от посетителите получи по едно копие от хартиеното издание на изследването.

Непосредствено преди края на пресконференцията беше стартиран и сайтът, посветен на изследването. До края на деня резултатите от проекта бяха представени от редица водещи медии, между които:

• Българска национална телевизия
• bTV
• в-к 24 часа
• в-к Сега
• в-к Стандарт
• в-к Монитор
• в-к 24 часа (2)
  
• Дарик радио
• capital.bg
• dnevnik.bg
• investor.bg
• econ.bg
• vesti.bg
• darikfinance.bg
• money.bg
• economy.bg
• trud.bg
• Инфобизнес и други.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

Предоставяме ви материалите, раздадени преди началото на пресконференцията посветена на представянето на „Регионални профили: показатели за развитие 2012”.

В тях можете да откриете в синтезиран вид информация за основните заключения от направения анализ, както и препоръките на екипа на ИПИ за подобряване на конкурентоспособността на областите.

• Материалите са достъпни в .pdf формат и .docx формат.
• Презентацията, изнесена при представянето на проекта, е достъпна в .pdf формат.
• Оценките на областите по отделните категории са достъпни тук.

Основни изводи:

1. До 2008 г. всички области отбелязват растеж, но богатите растат по-бързо от по-бедните, т.е. увеличава се разликата между тях и се оформя група от области, която значително изпреварва останалите;
2. Това разделение се задълбочава, както през периода на подем, така и в периода на криза;
3. Обхватът на областите с влошен социално-икономически профил или негативни тенденции е много по-широк, отколкото на тези с добър или подобряващ се;
4. Демографските процеси имат изключително силно влияние, в повечето случаи негативно, върху икономическото развитие на областите;
5. Сигурността и качеството на околната среда повишават удовлетвореността от живота, докато работата, нивото на доходите и качеството на инфраструктурата водят до неудовлетвореност;
6. Въпреки продължителните негативни процеси в най-бедните области, преобладаващата част от гражданите там са изключително ниско мобилни;
7. Близостта до София (столица) няма еднопосочно влияние върху съседните области и не дава автоматично предимства;
8. Централната власт все още има значително влияние върху местните политики, включително и поради нежеланието да даде повече правомощия на местните власти;
9. Дори и ограничена по закон, местната политика може да окаже значително влияние върху условията за живот и бизнес на областно ниво;
10. Данните на регионално ниво са изключително оскъдни и понякога с несигурно качество, което поставя под съмнение способността да се вземат информирани решения от управляващите (правителство и местни власти).

Препоръки:

• Една политика не може да има едни и същи ефекти за всички области, т.е. необходима е значително по-висока степен на децентрализация на решенията;
• Необходима е реална финансова самостоятелност на общините, което да открие пътя към качествено различни местни политики;
• За местните данъци парламентът да не определя ограничения – решението и отговорността да са изцяло в местните власти;
• Общините да получат дял от икономическия растеж – т.е. дял от приходите от възможно най-много данъци, особено такива, които са свързани с местната икономическа активност (например дял от приходите от данък печалба, ДДС, акцизи);
• Приходните и разходните правомощия на общините да са балансирани, за да не зависят от държавния бюджет и да създават фискална несиметричност;
• Правомощията на общините в сферата на икономическата и социалната политика да се повишат.

За повече информация:

В първите дни на месец декември ще бъде достъпна и английската версия на изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2012".

Стремежът на екипа на изследването е да направим анализа и събраните данни максимално използваеми за чуждестранни инвеститори, предприемачи и други заинтересовани страни.

Наличието на подробна информация за характеристиките, състоянието и перспективите на отделните области в страната ни са важна предпоставка както за насърчаването на инвестициите, така и за подобряването на прозрачността и отчетността на публичните политики на местно ниво.

Освен самото изследване на английски ще бъде преведен и сайтът regionalprofiles.bg, както и всички статистически данни, на които анализът се основава.