Новини

• Варна

Варна се развива стабилно в икономическо отношение, като доходите и икономическата активност остават над средните за страната, а бедността е сравнително ниска. Областта се откроява с най-високата заетост в страната, високо равнище на инвестиции и добре развита инфраструктура, както и със стабилна финансова самостоятелност. Наред с това Варна запазва сравнително благоприятна демографска картина и силни позиции в образованието, с добро представяне на учениците и голям брой студенти. Сред по-слабите страни на областта се открояват по-ниският дял на здравноосигурените, бавното правораздаване и по-смесените резултати в културната сфера. Туризмът остава сред най-силно развитите сектори.

Към 2024 г. Варна е третата по икономическо развитие област в страната - БВП на човек от населението надхвърля 15 хиляди евро, като по-добре се представят единствено столицата и Стара Загора. Размерът на областната икономика също е голям - 6,62 млрд. евро, което я поставя отново на трето място след тези на Пловдив и София и я прави най-голямата икономика на Северна България. За разлика от много по-зависимата от изменчивия туристически отрасъл област Бургас, Варна има една от най-силно диверсифицираните регионални икономики в страната - силни услуги в областния център, в това число все повече високи технологии през последните години, преработваща промишленост в малките общини, търговия и транспорт, туризъм, строителство. Това позволява на варненската икономика да запазва добрата си форма, въпреки сериозните предизвикателства от последните няколко години - резкия спад на туризма в пандемията, последван от спада на търсенето на индустриални стоки и скъпите суровини.

През последните години в областта се наблюдава леко отсъпление на инвестициите, особено в сравнение с водещите региони на страната, като разходите за придобиване на материални активи са малко над 1/3 от тези на София и около 3/5 от тези на Пловдив. Това поставя под съмнение средносрочния темп на растеж на Варна и създава условия за догонване от страна на области с близки нива на равнище, например София (област) и Габрово. Интересно е да отбележим, че областта е и сред тези, които се представят най-слабо в страната в употребата на средства от европейските фондове, като до началото на 2025 г. размерът им достига 1,2 хил. евро на човек от населението, в сравнение с 2,5 хил. евро средно за страната. За сметка на това Варна е сред лидерите при чуждестранните инвестиции, като размерът им с натрупване от началото на десетилетието е нараснал с над ¼.

Според данните на НСИ Варна има най-високата заетост в страната - над 86% за населението на 20-64 годишна възраст - много силен резултат в сравнение дори и с най-силните местни пазари на труда в Западна Европа. Рекордно високата заетост е съчетана с ниска безработица (3,3% по Агенция по заетостта) и едни от най-високите заплати в страната - над 1250 евро месечно към края на 2025 година. Силното представяне на местния пазар на труда е очаквано, предвид добрата образователна структура на населението, с 44% висшисти сред населението на 25-64-год. Възраст - вторият най-висок дял след София.

Развитата местна икономика и пазар на труд очаквано превръщат Варна в привлекателна дестинация за миграция, като областта запазва положителен механичен прираст за повече от десетилетие. През последните години населението расте с 0,5-1% в резултат на миграционните процеси. Естественият прираст остава отрицателен, но е сред най-високите в страната, което от своя страна означава, че демографията също поставя Варна в добра конкурентна позиция спрямо останалите области.

• Бургас

Бургас се развива динамично в икономическо отношение, с бърз ръст на икономиката, доходите и инвестициите, като повечето от тези показатели остават над средните за страната. Въпреки това областта продължава да се сблъсква със сравнително високо ниво на бедност. Пазарът на труда остава в добро състояние, а финансовата самостоятелност на местната власт е стабилна, макар местните данъци да са най-високите в страната. Бургас запазва и сравнително добра демографска привлекателност, както и добри позиции в образованието, но среща затруднения в здравеопазването, заради недостига на лекари и в правораздаването, заради натоварените съдилища. Наред с това областта е сред водещите в туризма и се представя добре в културната сфера.

Икономическата история на Бургас през последните години е на рязък спад и бърз възход. Пандемията изтрива пет години растеж в рамките на един пропуснат летен сезон, но възстановяването на туристическите потоци води до бързо възстановяване. За 2024 г. БВП на човек в областта приближава 12 хил. евро, което я поставя на осмо място в страната, близо до Русе и Велико Търново. Областта има четвъртата най-голяма регионална икономика в страната с БВП от 4,6 млрд. евро. Основна причина за неравномерната икономическа динамика през последните години е големият дял на туризма - той формира 7% от добавената стойност дори в областния център, но до 50% в малките крайморски общини, което превръща всяко прекъсване или затруднение на международните пътувания в сериозна заплаха.

След няколко по-слаби години инвестиционната активност в Бургас се раздвижва, като областта се нарежда сред лидерите по разходи за дълготрайни активи. Заради голямата тежест на петролната рафинерия и туристическите имоти, областта се нарежда в топ 3 по преки чуждестранни инвестиции с натрупване в страната, веднага след столицата и София (област).

Пазарът на труд се възстановява бързо от последиците на кризата, но е далеч от представянето на съседна Варна. Заетостта е 77% - малко над средното за страната, безработицата - малко над 4%. Важно е да отбележим, че Бургас има най-сериозно изразеният сезонен цикъл на трудовия пазар, като в подготовката на летния сезон през април-май свободните работни места достига 30 на 1000 души от населението, а безработицата достига пик през зимата, почти двоен в сравнение с летните стойности. Същевременно заплатите остават под очакваните за степента на икономическо развитие - до малко над 1000 евро през повечето тримесечия на 2025 година.

През 2023-2024 г. Бургас има най-високата положителна миграция (2% годишно) след Кърджали сред 28-те области на страната, най-вече знак на бързото икономическо възстановяване и много нови работни места. Естественият прираст е относително благоприятен, а населението остава младо в сравнение с повечето региони. Сред сериозните ограничители на качеството на живот в региона обаче е здравната система, в която въпреки големия брой болници, достъпът до лекари е затруднен, а ключови показатели за резултатите като детската смъртност - подчертано негативни.

Автор: Адриан Николов