Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2026
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

13.03.2015Особености на здравеопазването по региони

От 2012 г. Института за пазарна икономика изследва състоянието и развитието на социалните и икономическите процеси на регионално ниво в България. Представяме на вниманието Ви тематичен анализ за състоянието на някои аспекти от здравноосигурителната система в страната, както и оценките за удовлетвореността на населението за предоставяните здравни услуги.

| пълен текст на изследването |

От направения преглед на системата на здравеопазване по региони и проведените социологически проучвания ясно се открояват две заключения. Първото е, че се наблюдават огромни различия между осигуреността на населението с лекари, медицински специалисти и здравна инфраструктура, които повдигат едновременно въпроси за достъпността до здравни услуги и относно тяхната ефективност. Второто заключение е, че наличието на повече болнични легла на глава от население, повече лекари, медицински сестри, екипи за спешна медицинска помощ и др. не води автоматично до по-високо качество на здравните услуги и по-голяма удовлетвореност на населението от тях.

Съдейки по броя на леглата в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) на 10 000 души в отделните области през 2012 г., най-добра достъпност до болнични медицински услуги има в областите Монтана, Плевен и Търговище, а най-ниска – в областите Бургас, Перник и Благоевград. В същото време обаче в някои области като Монтана, например, големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой МБАЛ, което ограничава достъпността на населението до болнични услуги. Същевременно област Бургас има едно от най-ниските съотношения на болнични легла към населението, но пък се характеризира със сравнително висок брой болници, което в териториален план подобрява достъпността до здравни услуги.

В повечето области се наблюдават сходни съотношения между лекарите и населението, но разликите между областите с най-много и най-малко специалисти са значителни. Тези разлики достигат 4 пъти при специалистите по вътрешни болести и ортопедите през 2012 г. По отношение на педиатрите в София-град има три пъти повече такива специалисти от втората по брой педиатри област - Габрово и близо 29 пъти повече в сравнение с областта с най-малко специалисти – Софийска област. Данните за относително високия брой педиатри в Габрово през 2012 г., от своя страна, е изненадващ, предвид факта, че областта се характеризира с една от най-негативната демографска картина и също така с една от най-неблагоприятните демографски тенденции.

Големи различия има и по отношение на осигуреността с медицински персонал, като например фелдшерите. В същото време различия има и при медицинските сестри и лаборантите, но разликите както между отделните области, така и между областта с най-много и най-малко медицински сестри и лаборанти на 10 000 души са значително по-малки.

Данните за наличието на екипи за спешна медицинска помощ показват, че през 2010 г. едни от най-ниско населените области имат най-висок брой екипи за спешна медицинска помощ на 100 000 души, докато силно населени области като София-град и Пловдив имат най-ниско отношение на екипите спрямо населението. Същите области, в които има най-много мобилни екипи на човек от населението, са и начело на класацията на екипи на 1000 кв. км., което говори за наличие на сериозни неефективности в системата за оказване на спешна медицинска помощ.

Освен обективните данни за състоянието на здравното осигуряване на регионално ниво, много въпроси повдига и социологическото проучване за удовлетвореността на населението от болничните услуги, което ИПИ провежда последните години. То показва, че области със сходни показатели за болнични легла и медицински персонал имат коренно различни оценки за качеството на услугата. Такива например са областите Кюстендил, Хасково и Русе, където здравната инфраструктура е на сравними нива, но през 2012 г. едва 8,3% от респондентите в Кюстендил биха определили болничните услуги като добри в сравнение с 35,4% в Хасково и 68,1% в Русе. Казано по друг начин, наличието на относително добра здравна инфраструктура (голям брой болнични легла и заведения) и медицински персонал е предпоставка за по-голяма достъпност на здравната услуга, но не е гаранция за качество и за удовлетвореност на пациентите от нея.

Прави впечатление също така, че често високият дял на ниски оценки за работата на здравната система върви ръка за ръка с високи корупционни възприятия. Такива отрицателни примери са области с големи градове като София (столица), Бургас и Пловдив, които се нареждат в „челната петорка” както по отношение на корупционните оценки, така и по отношение на оценките за работата на здравната система.

Големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво. Проблемите не са изолирани единствено до осигуреността на здравните услуги с финансиране и специалисти, но засягат и качеството на здравните услуги, които населението получава.

| пълен текст на изследването |

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Търсенето на труд се охлажда, но недостигът на кадри остава висок 06.11.2026

Проучването на Агенцията по заетостта за търсенето на труд през 2026 г. очертава постепенно охлаждане на пазара на труд....

Достъпът до лекари-специалисти става все по-неравномерен 26.10.2026

Достъпът до лекари-специалисти е един от ключовите показатели за състоянието на регионалните здравни системи. Поради...

Финансовата самостоятелност на общините расте леко през 2025 г. 11.09.2026

Ерозията на финансовата автономия на общините у нас е дълъг и траен процес. Докато през 2015 г. делът на собствените...

Сезонните работници от трети страни – къде, колко и какво работят 04.09.2026

Пикът на летния сезон носи със себе си най-голямото струпване на сезонни работници от страни извън ЕС в българската...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2026  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design