Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

14.10.2020Макроикономически анализ и прогноза за нуждите за изготвяне на бюджет на Столична община за 2021 г.

Изготвянето на бюджет на Столична община за 2021 г. ще е предизвикателство поради няколко причини. На първо място е липсата на разработена детайлна макроикономическа рамка за 2021 г. на национално ниво (виж по-горе). На второ място е неяснотата около изпълнението на бюджета за 2020 г. и евентуалната нужда от втора актуализация в края на годината. На трето място е поради неяснотата от развитието на пандемията и опасността от нова серия карантинни мерки върху стопанския живот.

На фона на всичко това е разумно да се разгледат поне два сценария. И двата сценария са в условията на продължаваща пандемия от коронавирус. Не се разглеждат крайни варианти, като 1) изчезване на вируса, бързо достигане до ефективно медицинско решение и връщане към напълно към нормален живот и 2) много тежки карантинни мерки, в т.ч. забрани за дейност в индустрията и ограничения пред работната сила. Двата сценария са наречени за илюстрация „лято 2020” и „пролет 2020”, като първият е базовия сценарий при запазване на текущите по-леки мерки, а вторият е по-тежкият при връщане на рестриктивните мерки от март/април 2020 г.

 Сценарий „лято 2020” – леки мерки, без строги ограничения на стопанската активност

Базовият сценарий предвижда ситуацията с коронавируса да продължи и през 2021 г., но без да се налага нова карантина на стопанския живот. Това е сценарий „лято 2020”, тъй като през лятото на текущата година вирусът беше активен – реално имаше отчетлива вълна от заболявания, но не бяха наложени строги карантинни мерки върху стопанския живот. На практика липсваха икономически дейности, които да са напълно ограничени – заведенията също функционираха, макар и при някои ограничения в капацитета.

Въпреки това, коронавирусът продължава да оказва своя ефект върху стопанския живот, поради ръст на безработицата и свиване на доходите на директно засегнатите, поради страх и въздържане у потребителите за някои дейности, както и поради пренесен ефект върху определени сектори от ограничените пътувания и сериозната липса на туристи. Този ефект е особено видим и в столицата, като липсата на обичайния поток от туристи оказва негативен ефект върху хотели и ресторанти, транспорт и различни търговски обекти.

В сценарий „лято 2020” очакванията са за ограничен (минимален) ефект върху бюджета на столицата за 2021 г. Големите приходоизточници в бюджета на Столична община – облагането на имуществото и такса битови отпадъци, не биха били тежко ударени при по-леки мерки и липса на нови ограничения пред стопанския живот. Ключови ще бъдат евентуалните ограничения върху детските ясли и градини, които също имат директен негативен ефект върху общинските приходи. При запазване на статуквото, тоест без да бъдат затваряне детски гради и училища, очакването е тези приходи да се изпълнят в нормални рамки.

Големият въпрос при подобен лек вариант е какво ще се случи с имотния пазар и какво ще е съответното изпълнение на приходите от облагането на сделките в столицата. При по-бързо възстановяване на икономическия растеж през 2021 г. може да се очаква отчетлив спад в безработицата и връщане към по-бързите темпове на нарастване на заплатите. Повишените очаквания ще доведат и до активизиране на имотния пазар, както и на покупката на стоки за дълготрайна употреба, сред които са превозните средства.

Поведението на банковия сектор по отношение на активизиране на кредитирането ще допринесе благоприятно чрез улеснения достъп до финансиране. Дори и да не се достигне до ръст на приходите като предходни години – често над 10% ръст за година, то очакването е приходите от облагането на сделките да продължат възходящата си тенденция, още повече, че и пълният ефект от по-високата данъчна ставка би се разгърнал – при липса на карантина през 2020 г. спрямо 2019 г.

В този сценарий очакваме ограничен ефект върху бюджета на столицата – основно по линия на по-нисък ръст в основните данъци, в т.ч. върху сделките, и евентуално по-ниски приходи от туристически данък и такса тротоарно право, които зависят от притока на чужденци и интензивността на социалния живот в столицата.

 Сценарий „пролет 2020” – строги мерки, с ограничения на стопанската активност

Негативният сценарий предвижда своеобразно повторение на мерките тип „пролет 2020” и през следващата година. Този сценарий включва по-сериозни ограничения, в т.ч. временно затваряне на училища и детски градини, затваряне на хотели и ресторанти, ограничения пред придвижването и нов удар върху пазара на труда.

Реалистично е в този сценарий да се очаква сходен отговор на държавата и на Столична община по отношение на определени данъчни плащания – отлагане на вноски по имуществените данъци, облекчения и/или отлагания на плащания за общински наеми и различни такси (тротоарно право) и т.н. Най-вероятно тези мерки ще бъдат бързо повторно приложени при нова ситуация, а нищо чудно да се разглеждат и идеи за допълнителни облекчения, стъпвайки на опита от пролетта на 2020  г.

В този сценарий може да се очаква отлагане на плащания и изоставане на приходите от имуществените данъци към момента на евентуалната карантина. Характеристиките на тези данъци обаче, както и опитът от 2019 г., показват, че приходите ще бъдат в голяма степен наваксани в месеците след стопирането на стопанската активност. По-сериозен би бил отново ефектът върху данъкът за придобиване на имущество по възмезден начин, който би пострадал от по-малкото сделки в условията на по-тежки мерки.

Сериозен негативен ефект би имало и в неданъчните приходи, в т.ч. общинските такси. Евентуално карантина, в т.ч. затваряне на училища и детски градини и на хотели и ресторанти, би имало директен ефект върху приходите от такса за ползване на детски градини, както и върху приходите от тротоарно право и наеми – при очаквани облекчаващи мерки на Столична община. В този сценарий трудно би се отчел значим ръст на приходите в бюджета спрямо текущата 2020 г.

 Целият анализ е достъпен тук.

Презентацията от представянето е достъпна тук.



Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Туризмът и градският живот в София забравиха за пандемията и вече отчитат рекорди 27.01.2023

Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната...

Възстановяването през 2021 г. пренареди класацията на областните икономики 27.01.2023

Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда...

Икономически разрез на всекидневната трудова миграция 13.12.2022

НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на...

Кои региони и отрасли се справят най-добре с инфлацията 05.12.2022

На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2023  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design