Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

20.01.2025Област Добрич: развит туризъм и ниски данъци, но висока бедност

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Добрич продължава да нараства, но стойността му се запазва сравнително ниска. Висока пък продължава да е относителната бедност в областта. Предизвикателство пред пазара на труда остава ниското образование на работната сила. Бизнес и инвестиционната активност в областта отбелязват сериозен ръст. Пътната настилка е с изключително качество. Нивото на местните данъци в общините от областта е сравнително ниско. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации остава висока.

 

Добрич е сред областите с най-ниска гъстота на населението. Съответствието между професионалното образование и икономиката е високо. Резултатите на учениците са сравнително ниски. Здравеопазването страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Броят на регистрираните в областта престъпления е нисък, а разкриваемостта им – сравнително висока. Делът на горската територия е сравнително нисък, но и нарушената територия е относително ограничена. Добрич е една от областите с най-голям брой легла в местата за настаняване, което показва добри възможности за развитие на туризма.

 

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

  • Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта продължава да нараства, но ръстът му е по-нисък от средния и областта се подрежда в долната половина на класацията по този показател през 2022 година. Заплатите и пенсиите също нарастват сравнително бавно. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 15,8 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната), а средната месечна пенсия е относително ниска  – 699 лв. (при 784 лв. в страната).

Тези показатели водят и до сравнително високо ниво на бедност. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, нараства до 32,1% (при 20,6% в страната). Подоходното неравенство също е голямо, като коефициентът на Джини в областта е най-високият в страната – 41,2 при 37,2 в страната през 2023 година.

  • Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст в областта е сравнително нисък и през 2023 г. спада до 56,4% (при 58,5% в страната). Заетостта също намалява и остава сравнително ограничена, но и безработицата е ниска. Коефициентът на заетост през 2023 г. е 68,9% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 4,8% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила и през 2023 година. Делът на хората на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 19% (при 31% в страната), но този на населението с основно и по-ниско образование също се увеличава, достигайки 28% (при 15% в страната).  

  • Инвестиции и бизнес

През 2022 г. бизнес и инвестиционната активност в областта отбелязват сериозен ръст. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението почти достига средния за страната. Вътрешните и външните инвестиции пък подреждат областта в първата половина на класацията. Разходите на придобиване на дълготрайни материални активи са 3,3 хил. лв. на човек, а чуждите инвестиции – 2,3 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция също се увеличава значително, достигайки 112,2 хил. лв. на нает. Нисък остава делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 13% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства в областта продължава да нараства, но и увеличението, и обемът остават по-ниски от средните за страната спрямо населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2452 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Добрич, а най-малко – Тервел.

  • Инфраструктура

Гъстотата на инфраструктурата в областта, особено на железопътната, остава ниска. Близо двойно по-нисък от средния е делът на автомагистралите и първокласните пътища в областта и през 2023 г. – 10% при 19% в страната. Пътната настилка е с лошо качество.

Достъпът на домакинствата до интернет нараства, но остава под средния – 86% (при 89% в страната) през 2023 година.

Делът на населението в селища с обществена канализация все още е по-нисък от средния за страната (71% в областта при 75% в страната), но тя изцяло е свързана  с пречиствателни станции за отпадъчни води през 2022 година.

  • Местни данъци

Нивото на местните данъци в общините от областта е под средното и през 2024 година. Особено голяма е разликата със средните за страната стойности по отношение на усреднените размери на данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица – 1,60‰ в областта, което е най-ниското ниво в страната (при средно 2,15‰). По-висок от средния пък остава налогът за прехвърляне на собственост и е сред най-високите в страната.

В рамките на областта най-ниски са местните данъци в община Тервел, а най-високи – в община Шабла.

  • Администрация

По показателите, измерващи работата на администрацията, представянето на общините в област Добрич е добро. Основна причина за това е високата оценка за прозрачността на органите на местното самоуправление – 81,3%, което през 2024 г. е вторият най-висок в страната резултат след този на Сливен (при 69,3% средно).

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ са близки до средните за 2024 година.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява до 24% (при 27% в страната) през 2023 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи е 63% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

  • Демография

Коефициентът на естествен прираст в област Добрич е сравнително нисък и през 2023 г. е –10,7‰ (при –6,8‰ средно за страната). Механичният прираст се повишава и е положителен (6,8‰), но не може да компенсира тенденцията към намаляване на броя на жителите на областта. Застаряването на населението се вижда и във възрастовата му структура. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,9% (при 4,5% в страната), а на този на хората над 65 години – 26,8% (при 23,8% в страната).

Добрич е сред областите с най-ниска гъстота на населението в урбанизираните територии (само преди област Видин) – 565 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

  • Образование

Коефициентът на записване на населението в V–VII клас в областта се свива и остава сравнително нисък – 83% (при 90% в страната) през 2023 година. Делът на второгодниците пък се повишава и е вторият най-висок в страната (след този в област Сливен) през 2022 година. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е високо и през 2024 г., особено в сферата на селското стопанство – с висок брой на приема на ученици в селскостопански специалности и сравнително голям брой на заетите с професионална квалификация в сектора, което се наблюдава и в други области в Добруджа (по-специално в Силистра и Разград).

Резултатите на учениците през 2024 г. остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 33,8 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,12 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 9,9% (при 8,7% в страната).

Висшето образование в област Добрич е слабо представено от филиалите на Шуменския университет и на Техническия университет – Варна. Броят на студентите в областта е 3,4 на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души за страната).

  • Здравеопазване

Делът на здравноосигурените лица в област Добрич се повишава и през 2023 г. и се задържа на по-високо от средното за страната ниво. Областта страда от остър недостиг на лекари специалисти, въпреки че броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е сравнително висок. Добрич е и сред областите с най-нисък брой легла в местните многопрофилни болници – 3,1 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата пък е под средната за страната. Сравнително недостатъчно са и аптеките в областта.

Коефициентът на детска смъртност в областта намалява и е сравнително нисък през 2023 година. Очакваната продължителност на живота на населението в областта расте до 72 години, но все още е под средната за страната.

  • Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Добрич продължава да е сравнително ниска. През 2023 г. един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 10,2 дела на месец (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 14,4 (при 14,8 в страната). Същевременно делът на наказателните и гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, е по-висок от средния, но бързината на разглеждане на административните дела изостава.

Броят на регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността нараства, но остава по-нисък от средния за страната (10,1 на хиляда души при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им обаче също се повишава, достигайки 61% (при 53% в страната). Относителният брой на полицаите е идентичен с този в страната спрямо населението.

  • Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта нараства и значително изпреварва средния за страната – 540 кг на човек (при 488 кг на човек в страната), но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци – 97% (при 76% в страната), остава на едно от най-високите нива в страната.

Делът на горската територия е сравнително нисък – 12% (при 33% в страната), но и нарушената територия е относително ограничена – 0,1% (при 0,4% в страната). Добрич е сред първенците по инсталирани ВЕИ мощности на човек от населението.

  • Култура и туризъм

Посещенията в местните музеи и библиотеки се повишават през 2023 г. и изпреварват средните стойности за страната спрямо населението. Посещенията на музеите достигат 1070 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а на библиотеките – 827 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната). Същевременно посещенията в кината и театрите изостават, въпреки че и те отбелязват ръст през 2023 година.  

Добрич е една от областите с най-висок брой на леглата в местата за настаняване спрямо населението (след област Бургас) – 193 на хиляда души от населението (при 56 на хиляда души в страната). Висок е и броят на реализираните нощувки – 10 890 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), както и на тези през онлайн платформи на споделената икономика. Причината за развитието на туризма е най-вече е територията на Северното Черноморие, част от областта.

Назад към всички новини
Изтегляне на PDF

Последни новини

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Област Ямбол – подобрение на образователните резултати и нарастващи заплати, но ограничени инвестиции и малко туризъм 06.06.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното...

Област Шумен – нарастваща заетост и бързо правораздаване, но слабо образование и малко туризъм 30.05.2025

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Шумен продължават да нарастват. Увеличението при коефициента...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design