Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2025
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

16.10.2024Пет тренда за общините на София (област), Кюстендил и Перник

Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните лидери на София (област), които са сред най-развитите икономики на страната като цяло, но и застаряващите и застинали във времето крайгранични общини на Перник. Въпреки това обаче общата траектория на развитие изглежда положителна, особено ако успеят да преодолеят предизвикателствата от гледна точка на човешкия капитал и демографията.

Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните лидери на София (област), които са сред най-развитите икономики на страната като цяло, но и застаряващите и застинали във времето крайгранични общини на Перник. Въпреки това обаче общата траектория на развитие изглежда положителна, особено ако успеят да преодолеят предизвикателствата от гледна точка на човешкия капитал и демографията.

  • Повсеместният растеж в Югозапада

Периодът на отърсване от последиците на пандемията се характеризира с почти повсеместен икономически растеж в Югозападна България, като сред общините в състава на София (област), Кюстендил и Перник има едва четири, които регистрират спад на добавената стойност спрямо 2021 г. – това са Правец, Драгоман, Златица и Трекляно. Лидер по растеж в рамките на годината е пернишката община Брезник, където добавената стойност се увеличава с 318%, в резултат на разширяването на дейността на златната мина на територията ѝ. С над 100% ръст са и кюстендилските общини Бобов дол и Бобошево, което най-вероятно е свързано със силното представяне на електроенергийния сектор през 2022 г. Икономическият ръст на общините в състава на София (област) е по-умерен, като с по-значително повишение на добавената стойност са Костенец, Копривщица и Антон, но това са сред по-слабо развитите части на непосредствената периферия на столицата.

В рамките на трите области с най-голям номинален размер на добавената стойност е община Перник, с 619 милиона лева за 2022 г., но Елин Пелин я догонва бързо, като ключовият за столицата логистичен център достига 552 милиона лева, на фона на 446 милиона лева само година по-рано. Сред най-близките до столицата общини с големи локални икономика са най-вече тези на индустриалните центрове – Ботевград (424 милиона лева), Костинброд (298 милиона лева), Божурище (256 милиона лева), всеки с добре развита промишлена зона и фокус на значителни инвестиции. По-малки, но значими местни икономики са и тези на Пирдоп и Самоков. Докато Перник няма ясно изразена втора община със значима по размер местна икономика, Кюстендил (252 милиона лева добавена стойност през 2022 г.) се допълва от Дупница (230 милиона лева), която постепенно се приближава и ако се запази настоящата траектория на развитие в близко бъдеще ще задмине областния си център.

Отдалечеността от София е видимо обвързана със степента на икономическо развитие на общините, като в Перник и Кюстендил нито една не преминава 9 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, а като лидери се очертават Бобов Дол и Брезник, с по малко над 8 хиляди лева на човек. На този фон, водещите общини в София (област) са сред лидерите в страната по икономическо развитие – Божурище достига 27 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, Елин Пелин и Пирдоп – по 24 хиляди лева, Костинброд – 16 хиляди лева. Трябва да се има предвид и че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, но силно развитата добивна и преработваща промишленост в тях също би ги класирала след лидерите в страната.

  • Колебливите инвестиции

Въпреки че общият размер на разходите за придобиване на дълготрайни активи в общините в трите области се увеличават от 924 на 1 219 милиона лева между 2021 и 2022 г., тенденциите на общинско ниво са разнопосочни – спад в инвестиционните разходи има в 15 общини, ръст – в 18, а за пет данните са конфиденциални. Най-видима положителна динамика има в Бобошево, Брезник, Костинброд, Дупница и Елин Пелин, а най-сериозни забавяния на инвестиционната активност – в Рила, Костенец, Земен, Кочериново и Трън. Абсолютен лидер по този показател е община Елин Пелин, с 312 милиона лева през 2022 г., или над ¼ от всички инвестиции в трите области. Значителни разходи за машини, земя и сгради са реализирани и в Перник (174 милиона лева), Дупница (94 милиона лева), Костинброд (90 милиона лева). Претеглени спрямо населението лидер тук отново е Елин Пелин с 13,6 хиляди лева на човек, следван от Божурище (8 хиляди лева) и Костинброд (6,3 хиляди лева), но в челната петица влиза и Брезник, с 5,5 хиляди лева, на фона на едва 1,2 хиляди лева само година по-рано.

Сред общините, за които има достъпни данни, лидери в региона по преки чуждестранни инвестиции с натрупване са Божурище, с 311 милиона евро към края на 2022 г., или 33,2 хиляди евро на човек и Елин Пелин с 489 милиона евро, или 21,4 хиляди евро на човек. Значително присъствие на чужди капитали има и в Костинброд и община Перник, като в повечето общини, за които има информация тенденцията е към ръст. Общините в района се представят относително добре  в употребата на средства от европейските фондове, като Костинброд е сред лидерите в страната по този показател с 6,4 хиляди лева на човек от населението. Водещи по абсолютна стойност инвестираните европейски средства от началото на оперативните програми до средата на 2024 г. са 113 милиона лева в Костинброд, 110 милиона лева в Перник и 93 милиона лева в Дупница.

  • Неравномерният пазар на труда

Подобно на инвестиционната динамика, развитието на пазарите на труда в общините на трите области също е разнопосочно. На фона на общия спад на безработицата в страната, в 16 от 37-те общини в Кюстендил, Перник и София (област) отчетеният от Агенция по заетостта през 2023 г. дял на търсещите работа се увеличава, най-отчетливо в Рила, Долна баня и Невестино. Притеснителната тенденция е, че общините, в които има ръст на безработицата са сред тези, където тя е и най-висока – с други думи, възстановяването на пазара на труда не е достигнало до онези части на района, които са изправени пред най-големи структурни проблеми. Разликите остават много значителни – в състава на София (област) безработицата варира от 1,7% в Божурище и 2,4% в Копривщица до 11% в Правец и 17% в Долна баня. С най-голям дял на безработните в района – 20% - е пограничната пернишка община Трън. Дори в общините, където безработицата е висока тя изглежда преходна, а делът на трайно безработните е нисък почти навсякъде, ако оставим настрана Трън и Трекляно, като трайната безработица е по-характерна за общините в Перник. Това са и местата с по-значителна младежка безработица, като в Трън тя приближава 10% от населението на 15-29 годишна възраст.

Заетостта в района като цяло е висока, а някои общини – Сливница, Костинброд, Божурище, Пирдоп – са сред лидерите в страната по този показател с над 70% работещи сред населението в активна възраст, а изключение от това правило отново са  общините край границата със Сърбия, където делът на заетите е чувствително по-нисък. Много големи разлики има обаче в заплатите на наетите, като в София (област) са няколко от общините с най-високи възнаграждения в страната, в това число лидерът Челопеч (3 398 лева/месец) през 2022 г., както и Божурище (1925 лева/месец) и Елин Пелин (1 732 лева/месец). В района са и някои от най-бедните общини, в това число Сапарева баня (942 лева/месец), Трекляно (992 лева/месец) и Ковачевци (1030 лева/месец). Високи са заплатите в общините с добре развит добив и преработване – закономерно, предвид че високоплатените работни места в сектора на услугите в района са концентрирани почти изключително в столицата.

  • Образователните неравенства

Както представянето на пазара на труда, така и общото икономическо развитие на общините в региона изглежда пряко свързано с образователната структура на населението. В рамките на областите има значително разлики, като и при дяловете на висшистите и среднистите Дупница се представя значително по-добре от областния си център Кюстендил. Перник за сметка на това има значително по-благоприятна образователна структура от малките общини в състава на областта, като при някои от тях – Земен, Ковачевци, Трън – делът на хората с основно, начално и никакво образование достигат 30-40% от населението на 7 и повече години. Сходни са и разпределенията в двете общини в София (област) със силно неблагоприятна структура – Долна баня и Ихтиман. И тук личат големите неравенства в рамките на периферията на столицата, като общини като Ботевград, Божурище и Пирдоп са сред лидерите в страната по дял на висшистите.

Образователната структура е обвързана и с постиженията на местното училищно образование, като няколко близки до София общини като Божурище са сред лидерите в страната както на зрелостните изпити, така и на външното оценяване след седми клас, но с отдалечаването от столицата резултатите намаляват рязко. Трябва да се има предвид, обаче, че относително добрите инфраструктурни връзки в района осигуряват лесен достъп до училищното образование в София, където са струпани голяма част от най-добрите училища в страната, което до известна степен изкривява резултатите, особено на най-близките общини.

  • Демографските предизвикателства

В сравнение с повечето от останалата част от страната, трите разглеждани тук Югозападни области се представят относително добре в демографски план. Това е пряко следствие най-вече на положителните миграционни тенденции – почти всички привличат повече население, отколкото отдават, отчасти заради близостта си със столичния град и привлекателния му пазар на труда, отчасти заради собствените си икономики. Прави впечатление, че това важи с особена сила за малките общини в Перник и Кюстендил като Брезник е увеличил населението си с 21% през 2023 г. в резултат на миграция, Ковачевци – с 14%, Земен – с 13%. Ръстът в Трекляно пък е 21%, в Бобошево – 5,2%, в Невестино – 5,1%. По-скромен е миграционният ръст в София (област), където най-добре се представят Копривщица и Горна Малина, с по 4% ръст. Тези положителни процеси обаче се смекчени от негативния естествен прираст, който достига до -5,5% в Ковачевци и -5,1% в Трекляно, като и тук има видимо разделение – в общините в София (област) негативният баланс между смъртност и раждаемост по-често е под 1%,  в Перник и Кюстендил – много над 1%.

В резултат на тези относително балансирани процеси, това е сред частите на страната с относително нисък спад на населението, а между последните две преброявания Божурище и Елин Пелин дори печелят жители – две от петте общини в страната, при които се наблюдава ръст. Тук безспорно сериозна роля играе свързаността и близостта до големия град, която предполага повече възможности за привличане на население. Същевременно обаче общините в пернишко край границата със Сърбия са сред най-застарелите в страната, с дялове на населението над 65 годишна възраст приближаващи 50% в най-застарелите общини.

 Автор: Адриан Николов

Към началото Прочети повече

07.10.2024Варианти за реформа на районите за планиране – отправна точка на дискусията

През 2018 г. на дневен ред беше реформата на районите за планиране, с фокус върху демографската им стабилност и гарантиране на равния достъп на всички части на страната до европейско финансиране. До реална реформа обаче така и не се стигна, а годините на пандемия, война и политическа нестабилност изтикаха други, по-належащи теми на дневен ред.

През 2018 г. на дневен ред беше реформата на районите за планиране, с фокус върху демографската им стабилност и гарантиране на равния достъп на всички части на страната до европейско финансиране. До реална реформа обаче така и не се стигна, а годините на пандемия, война и политическа нестабилност изтикаха други, по-належащи теми на дневен ред. Настоящата ситуация обаче, с оглед на икономическите и демографските показатели в страната, вече изисква скоростно решение и промяна в картата на районите, с цел спазване на нормативните изисквания и гарантиране на достъпа до финансиране на част от най-слабо развитите области в страната – тези в Югозапада.

Връзката между европейските средства за сближаване и районите за планиране в България е съвсем пряка. Районите за планиране – или статистическите райони на ниво NUTS-2 – по европейската класификация се обособяват с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат. От своя страна, именно NUTS-2 се използват при разработването на Кохезионната политика на ЕС и при разпределянето на средствата за нея. За периода между 2021 и 2027 г. районите в България са класифицирани по следния начин:

  • По-развити райони – с над 100% от средния за ЕС-27 БВП на човек от населението в стандарт на покупателна способност (СПС), които получават 40% съфинансиране (или 50%, ако в предишния период са били „райони в преход“);
  • Райони в преход – с между 75 и 100% БВП на човек в СПС, които получават 60% съфинансиране (или 70%, ако в предишния период са били „по-слабо развити райони“)
  • По-слабо развити райони – с под 75% от БВП на човек в СПС, които получават 85% съфинансиране (ако критерият беше областен, а не на район за планиране, тук биха влезли всички области на България, освен София)

Самата статистическа единица има и формален демографски критерий – населението на един район от това равнище на класификация трябва да попада в диапазона от най-малко 800 хиляди и не повече от 3 милиона души население – критерий, релевантен на фона на негативното демографско развитие на България.

Нека разгледаме динамиката на двата основни индикатора от значение за районите за планиране: населението и брутния вътрешен продукт, отнесен към средноевропейските стойности. Докато в началото на хилядолетието и шестте района са били с над 1 милион души население, а през 2010 година – поне близо до 900 хиляди, то през 2023 г. вече два от тях – Северозападният и Северният централен район са под критерия за поне 800 хиляди души население, а Североизточният се приближава към него с бързи темпове. Ако погледнем към прогнозата на НСИ за населението към 2050 г., Югоизточният също се приближава до тази граница.

От гледна точка на брутния вътрешен продукт, Югозападният район през последните повече от 10 години се движи по ръба над 75-те процента от средното за ЕС-27 равнище, което го класифицира като „район в преход“ и съответно дава достъп до значително по-малък дял на финансирането с европейски средства. Още през 2022 г. районът достига 97% от средния за ЕС БВП на човек от населението в СПС, а бурното развитие на столичната икономика (самата тя – на 127% от средното за ЕС-27 още през 2021 г.) със сигурност ще тласне района над прага от 100%, което допълнително ще свие финансирането. Последните актуални данни обаче показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград, които са част от Югозападния район за планиране, са в интервала 30-35% от средното за ЕС-27 по показателя БВП на човек от населението в СПС, а София (област) е на 54%. Пакетирането на тези области със столицата София ограничава достъпа им до европейски средства и реално пречи на ефективната кохезионна политика.

Взети заедно, тези два факта – негативната демографска динамика, която тласка северните райони под формалния критерий за административната единица и икономическата тежест на столицата, която ограничава достъпа до съфинансиране на проекти на по-малките югозападни области, налагат предначертаване на границите на съществуващите райони. Ще разгледаме няколко варианта как би могло да се случи това (без да претендираме за изчерпателност). Най-общо, новите райони трябва да постигнат няколко цели:

  • Да гарантира равен достъп за финансиране на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област).
  • Да отговаря на формалните критерии в рамките на ЕС за определяне на райони на ниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период.
  • Картата на районите да отчита икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика.

С оглед на това, ще разгледаме в подробности следните варианти със съответните последици за демографската и икономическата структура на районите за планиране:

Демографската динамика предполага новите райони за планиране да са най-много четири, а дългосрочните прогнози по-скоро насочват към създаване на три по-големи района за планиране. Икономическата и демографска тежест на София налага представянето и на варианти, в които столицата е отделена от останалите области в отделен, столичен район за планиране – всъщност, тези са единствените, които позволяват на всички останали области да се задържат под линията на 75% от средноевропейския БВП в СПС и съответно да запазят пълния достъп до европейко финансиране.

Първият вариант обеднява настоящите райони в три големи – Западен, Северен и Южен (Вариант 1 на графиката). При този сценарий се удовлетворява демографският критерий за районите, като и трите района се задържат в диапазона между 800 хиляди и 3 милиона души както към 2023 г., така и според прогнозите за следващите три десетилетия. В икономически план трите района не са особено балансирани, като Северният и Южният взети заедно не достигат по размер на БВП на Западния. Видимият проблем с този вариант е, че още по данните за 2021 г.[1] Западният район ще бъде класифициран като „район в преход“, което ограничава размера на съфинансирането на европейските проекти. Ако извадим столицата като отделен район обаче, останалите се задържат под 41% от средноевропейския БВП, а Западният и Северният район са относително сравними както по население, така и по размер на регионалната икономика.

Вторият подход (Вариант 2 на графиката) запазва по-голям брой райони за планиране, като беше предложеният от ИПИ в предишния дебат за новото райониране. Ако оставим настрана значителният дисбаланс между Западния и останалите райони както в размера на икономиките, така и в населението, възникват два проблема, които правят този вариант не особено привлекателен. Окрупняването на повечето северни области в един район дава достатъчно население днес, но дългосрочната прогноза сочи, и такъв голям Северен район ще се доближи скоро до границата от 800 хиляди души към средата на столетието, което ще наложи ново прекрояване на картата. При този вариант по-малкият Западен район е с дори по-висок БВП на човек – 87% – заради по-голямата тежест на столицата в него, което означава, че в обозримо бъдеще районът ще се приближи до групата на развитие. Заради малкото население на Западния район обаче тук ваденето на столицата в отделен район не е възможно.

Вертикалното разделение на Западен, Централен и Южен район  (Вариант 3 на графиката) постига най-добрият от представените дотук варианти баланс на населението на разпределението на националната икономика. При него няма нито дългосрочни, нито краткосрочни притеснения за размера на населението на трите района. Доколкото размерът на Западния район обаче е идентичен с този в предишното предложение, проблемите с достъпа до европейски средства при него остават.

Разделението на Северен, Източен и Южен район  (Вариант 4) най-близо следва съществуващите в страната икономически връзки – групира в един район повечето южни области, в друг – дунавските, в трети – крайморските, което се съобразява с ролята на Стара планина като граница на стопанската дейност. Това е единственият вариант, който поставя столицата в достатъчно голям ареал, така че стойността на Южния район да падне под 75% БВП на човек от населението в СПС, което да класира и трите големи района на страната като „по-слабо развити“. Малко вероятно обаче изглежда районът да се задържи под тази граница за повече от няколко години, най-вече заради възходящата траектория и растяща тежест на регионалната карта на столичната икономика. При такова окрупняване възниква и друг проблем – заради по-голямото струпване на хора в големите градове на юг, Южният район излиза над критерия за население, при това с повече от 300 хиляди души. Както и при първият вариант, извеждането на столицата в собствен район води до балансирани резултати при останалите както от гледна точка на демографията, така и на икономическото развитие.

Разбира се, разгледаните тук няколко варианта за ново разпределение на районите за планиране не са единствените възможни – съществуват много други варианти за окрупняване на областите, а тези са само най-очевидните и икономически логичните. На преден план обаче излизат два проблема, които ще трябва да се разрешат. От една страна, бързото обезлюдяване на Северна България налага областите в нея да са в един, най-много два района за планиране,  същевременно прекомерно окрупняване на юг създава риск от създаване на прекалено големи като население райони.

От друга, все по-трудно става задържането на столицата в район за планиране с други области, без това да доведе до ограничаване на достъпа на останалите области в него до максималния размер на кохезионно финансиране, а това би трябвало да е основна цел на новото райониране. Отделянето на столицата в отделен район обаче я поставя еднозначно сред развитите части на ЕС, което неминуемо ще ограничи достъпа до финансиране за големи и важни проекти – довършването на метрото, модернизацията на транспорта, новите пътни връзки. Съответно постигането на баланс между интересите на столичния град и по-малките му съседи в никакъв случай няма да е лесно. Трябва да се отбележи също, че много страни в Централна и Източна Европа са извадили столицата си в отделен район за планиране (такъв например е случаят с Букурещ, Будапеща, Братислава и Прага) и насочват европейските средства приоритетно към другите части на страната.

Безспорно дискусията за промяна в районите на планиране, в това число разговорът за мястото на София, е предизвикателство, особено на фона на политическата нестабилност в страната. Въпреки това тази промяна е наложителна и в някаква степен неизбежна. Очевидно има много варианти и задачата може да бъде решена по различни начини без да се ощетяват някои от най-слабо развитите райони в страната. Времевият прозорец до края на годината, както и в началото на следващата година, е подходящ за подобна промяна, а избирането на най-добрия вариант предполага активното участие на държавните институциите, включително регионалното министерство и Националния статистически институт, в отворен диалог с местната власт.


[1] Представените тук преизчислени БВП в СПС на предложените райони за планиране са изчислени на база на достъпните за 2021 г. данни на областно ниво, претеглени със средногодишното население на областите. Поради това е възможна грешка, но в порядъка на 1-2 пр.п. отклонение от реалната стойност.


[1] https://ec.europa.eu/regional_policy/2021-2027_en

 

Към началото Прочети повече

27.09.2024Колко хора работят в районните управления на МВР и къде са

Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на „на терен“), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).

Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на „на терен“), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).

Интересен е и въпросът за районните управления (РУ) на МВР. Първо, и без РУ полицаите „на терен“[1] в областните дирекции са едва ¼ от общата щатна численост[2].[3] Второ, МВР не публикува информация за това каква е структурата на отделните РУ, включително разпределението на заетите в тях по функции.

Вероятно можем да приемем, че заетите в РУ имат подобно разпределение по функции, но и броят на самите структури на местно ниво и заетите в тях представят интересна картина.

Районните управления на МВР са 166, разположени са в 140 града (и съответно общини) и общата численост в тях е близо 15 хиляди души. Най-многочислени са те в София, където щатните бройки на деветте РУ са общо 2734 души. С малко над 500 пък са РУ във Варна (в 5 РУ) и Пловдив (в 6 РУ), следвани от Бургас с 444 заети (в 4 РУ). Около 200-250 е числеността на РУ в Стара Загора, Казанлък, Русе, Плевен и Сливен. Най-малките РУ – с по под 30 щатни бройки – са в Угърчин и Малко Търново.

Щатна численост в районните управления на МВР (Източник: ИПИ по данни на МВР)

 

Още по-пълна е картината на числеността в РУ спрямо населението и престъпленията. Логично, в областите с по-концентрирано в урбанизираните територии население заетите в РУ са по-малко, докато в тези с разпръснато население – повече. В Пловдив и Варна числеността на РУ е под 200 на 100 хиляди жители, а в Смолян, Видин и Ловеч – по средно над 300 на 100 хиляди души от населението.

Ако отчетем броя на престъпленията, картината изглежда малко по-различна. Смолян отново е на дъното с под 2 регистрирани престъпления годишно на средно един зает в РУ. С подобна статистика е и Кърджали. Най-натоварени пък са РУ във Варна – над 8 престъпления на един зает. Следват Враца, Велико Търново, Стара Загора и столицата с по 6 престъпления на един, работещ в РУ.

 

Данните за числеността на районните управления още веднъж показват неравномерното разпределение на ресурсите на МВР, насочени, поне пожелателно, към осигуряване на вътрешния ред и сигурността на населението на страната. Това не е типично единствено за тази структура и се вижда и в редица други дейности, с които държавата се е нагърбила – образование, здравеопазване, социални дейности и т.н. ИПИ ще продължава да анализира работата на българските институции, да разкрива регионалните различия, да посочва източниците на неефективност и да търси начини и примери за подобряването им.  


[1] Тук имаме предвид служителите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ от Отдел „Охранителна полиция“ и Отдел „Разследване“.

[2] Останалите за заети в „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, „Управление на собствеността и социални дейности“, „Финансово осигуряване“, „Български документи за самоличност“, „Миграция“, „Оперативна дежурна част“, „Пътна полиция“, „Научно техническа лаборатория“, „Оперативен анализ“, Противодействие на икономическата престъпност“ и „Ръководство“.

[3] Миналата година по повод на тежко престъпление в област Видин писахме и за възможностите на МВР там.

Към началото Прочети повече

26.09.2024Потенциалът за иновации на икономическите центрове в България

Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове.

  • ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА

Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове. Изследването показва, че столицата София е водеща с индекс на иновационния потенциал, надхвърлящ 1000 пункта, което я поставя далеч пред останалите центрове като Пловдив и Варна. Връзката между икономическото развитие и иновационния потенциал е подчертано силна, като основните фактори, допринасящи за резултата на София включват наличието на университети, развита ИКТ инфраструктура, значителен брой заети в иновационни сектори, както и голям брой регистрирани патенти и други форми на интелектуална собственост.

Проучването разглежда позицията на България в няколко международни индекса, оценяващи иновационната среда. В Европейския индекс на иновациите (EIS) страната е поставена сред „развиващите се иноватори“, като основни слабости са ниските разходи за наука и развойна дейност, както и слабата производителност на труда. В Глобалния индекс на иновациите (GII) България е на 38-мо място от 132 страни, като посочени силни страни са гъвкавият трудов пазар и добрата ИКТ инфраструктура. Индексът на мрежова готовност поставя България на 53-то място от 134 държави, подчертавайки слабостите в човешките ресурси и технологичната инфраструктура.

Анализът на иновационния потенциал е базиран на специален доклад на ИПИ, който идентифицира 16 основни икономически центъра в България, обединяващи общини на база икономическа активност и връзки на пазара на труда. Тези центрове обхващат 74% от населението и създават 80% от добавената стойност в страната. Иновационният потенциал е оценен чрез композитен индекс, съставен от девет индикатора, включително дял на висшистите, научна продукция и разходи за развойна дейност. Индикаторите са нормализирани и се изчисляват за всяка община и след това за целия икономически център.

Разпределение икономическите центрове според оценката на потенциала за иновации

Ниво на иновационен потенциал

Икономически център

 

Високо ниво на иновационен потенциал

София-Перник-Ботевград

Средно-високо ниво на иновационен потенциал

Пловдив-Марица-Раковски

Варна-Девня

 

 

Средно ниво на иновационен потенциал

Благоевград

Велико Търново

Плевен

Шумен

Загоре

Русе-Търговище-Разград

Севлиево-Габрово

Бургас-Несебър

 

 

Ниско ниво на иновационен потенциал

Сливен-Ямбол

Пазарджик

Хасково

Кърджали

Козлодуй

 

София-Перник-Ботевград е единственият икономически център с висок иновационен потенциал, като стойността на индекса е три пъти по-висока от тази на втория по големина център – Пловдив-Марица-Раковски. Варна-Девня също се откроява, но с по-ниска стойност на индекса. Останалите икономически центрове, като Благоевград, Велико Търново и Русе, показват среден или нисък иновационен потенциал. Основните предимства на София включват голям брой университети и научни институции, както и висока концентрация на високотехнологични компании. Научната продукция в столицата също е значително по-висока в сравнение с другите градове.

Стойности на индекса на иновационния потенциал за 16-те икономически центъра в България

Източник: Институт за пазарна икономика * Ниската стойност на Козлодуй е следствие от достъпността на данни за общините в състава на центъра

Населението с висше образование и наличието на университети са ключови фактори за иновационния потенциал. София има най-голям дял на висшисти – 38% от населението, докато в други градове като Кърджали и Сливен този процент е значително по-нисък. София също така води по брой докторанти и научни публикации, следвана от Пловдив и Варна.

Компаниите във високотехнологичните сектори на икономиката са съсредоточени основно в София, където се създава 84% от добавената стойност в тези отрасли. Варна и Пловдив също имат известен принос, но далеч по-малък. На национално ниво разходите за научноизследователска и развойна дейност достигат 1.27 милиарда лева през 2022 г., като 75% от тях се генерират в София.

Патенти, полезни модели и промишлени дизайни, регистрирани в Патентното ведомство в периода 2019-2023 г., брой

Източник: Патентно ведомство на Република България по ЗДОИ

Докладът разглежда и динамиката в регистрираните патенти, полезни модели и промишлени дизайни като ключов резултат от научната и развойната дейност в България за периода 2019-2023 г., като разкрива високата концентрация на патенти в София. Основните причини за това включват изключително високия брой технологични фирми, извършващи дейност в столицата, както и факта, че много от патентованите иновации реално се създават в други части на страната, но се регистрират в София поради административни причини. Освен столицата, активност се наблюдава и в Пловдив, Варна и Стара Загора, но разликите с лидера са много големи.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА

 

*********************************

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

 

Към началото Прочети повече

20.09.2024Хората в МВР са много, но полицаите не достигат – особено в Северозапада

Министерството на вътрешните работи се слави като най-раздутата, най-скъпоструващата и най-закостенявалата административна структура. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата.

Министерството на вътрешните работи се слави като най-раздутата, най-скъпоструващата и най-закостенявалата административна структура. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата.

Нещо повече – България продължава да е страната в ЕС, която отделя най-много пари за полицаите. При средна стойност от 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) за ЕС, разходите за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до безпрецедентните 2,5% в България.

 

Сблъсъкът на раздутите разходи и щат с високата престъпност и липсата на доверие в институцията веднага може види в разпределението на служителите в системата, и по-точно –  в съотношението на броя на полицаите „на терен“[1] и тези в администрацията. В областните дирекции на МВР са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с охраната, противодействието на престъпността и разследването. За сравнение, с подобна численост на всяка от тези три групи, са заетите с управление на собствеността и социални дейности, както и тези в административно обслужване и човешки ресурси.

 

На регионално ниво разликите са значителни. Под 10% от общата численост на областната дирекция са полицаите „на терен“ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол. 

Нивото на престъпност в различните области[2] също може да прецизира сметката. Най-голяма е натовареността на полицаите в областите Враца, Варна и столицата, където се регистрират по над 30 престъпления годишно средно на един полицай, зает с противодействие на престъпността и разследване. Двойно по-малко пък са те в Смолян и Кърджали – около 15 престъпления на полицай.

На картата ясно се вижда, че в Северозапада като цяло има сравнително много престъпления и малко полицаи.

На фона на всичко това всяка регионална структура на МВР, както и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, поддържат собствена администрация, успоредна с тази в МВР, а министерството не може да се откаже от неспецифични, излишни и дублиращи се дейности. През последното десетилетие имаше няколко напъна на реформа и окастряне на ненужните разходи и чиновници от системата. Съществени резултати не е имало, но пък парите за издръжка постоянно  (и извънредно) растат.


[1] Тук се имат предвид служителите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ от Отдел „Охранителна полиция“ и Отдел „Разследване“.

[2] Традиционно и в абсолютна стойност най-много престъпления против личността и собствеността на гражданите се регистрира в столицата (над 15 хиляди годишно) и Пловдив и крайморските области Варна и Бургас (по около 5-7 хиляди). Най-малко пък са тези в областите Смолян и Кърджали.

Към началото Прочети повече

09.09.2024Къде се прави науката на България

Науката и развойната дейност в България остава съсредоточена в големите икономически центрове, като София концентрира над ¾ от разходите и над половината от заетите с нея. Въпреки това в страната могат да бъдат намерени и примери на малки общини, където тази дейност играе ключова роля.

  • Разходи за научно-изследователска и развойна дейност в топ 10 общини, 2022 г.

За 2022 г. общите разходи на предприятията, държавата, висшето образование и неправителствения сектор за научна и развойна дейност достигат 1,27 милиарда лева. Предвид съсредоточаването на водещите университети, високотехнологичен бизнес и научни институции в София не е изненада, че тя отговаря за почти всички разходи за НИРД – 938 милиона лева, или почти ¾ от всички. Със значително присъствие е община Пловдив – 56 милиона лева, както и Варна с други 40 милиона лева. С над 10 милиона лева са и Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Казанлък, а челната десетка се допълва от Бургас и Пещера, където е разположена голяма фармацевтична компания.

При заетите, които участват пряко в развойна и научна работа има по-широко разпространение, като София отговаря за 55% от целия персонал, зает с НИРД, или 21 хиляди от малко над 37 хиляди души на национално ниво. Други 3,3 хиляди души са в Пловдив, 2,5 хиляди във Варна,  a в топ 10 влизат и Стара Загора, Русе, Плевен, Бургас, Велико Търново Казанлък и Габрово. Очаквано сред водещите са общините с университети, както и тези, в които са съсредоточени високотехнологичните производства и услуги.

Разликите между разпределението на разходите за наука и развойна дейност и персонала означават, че има сериозни различия в похарченото на един нает – по този показател на първо място в страната се нарежда Етрополе, с 60 хиляди лева на един зает, а чак на второ място е столицата с 45 хиляди лева на един зает. Начало на тази подредба са по-често малки или средни по размер общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, а средното за страната към 2022 г. е 34 хиляди лева. Отношението разход към работещи е от значение, тъй като дава представа до какъв ресурс имат достъп научните работници.

Представеното тук сравнение, разбира се, дава перспектива само за неравенствата в научната дейност вътре в страната. В сравнителен план инвестициите в наука и развойна дейност в България остава генерално ниски – според последните достъпни данни на Евростат страната харчи 0,8% от БВП за наука и развойна дейност при 2,2% средно за ЕС и над 3% при водещите държави. Това от своя страна има пряко отношение върху потенциала на страната за иновации и изпреварващ икономически растеж, с които те са пряко свързани.

 

Към началото Прочети повече

05.09.2024Как се представят големите необластни градове спрямо областните си „връстници“

Често, когато мислим за градовете в България, допускаме че по-големите от тях, където има видима концентрация на хора и икономическа активност, са непременно областни. Това обаче не е така – у нас има примери и за необластни градове със значително население, дори по-голямо от това на някои от 28-те областни центъра. Днес се спираме на три такива града и прилежащите им общини – Казанлък, Асеновград и Димитровград – и ги сравняваме с техните областни „еквиваленти“ по население – Кърджали, Враца, Разград.

Често, когато мислим за градовете в България, допускаме че по-големите от тях, където има видима концентрация на хора и икономическа активност, са непременно областни. Това обаче не е така – у нас има примери и за необластни градове със значително население, дори по-голямо от това на някои от 28-те областни центъра. Днес се спираме на три такива града и прилежащите им общини – Казанлък, Асеновград и Димитровград – и ги сравняваме с техните областни „еквиваленти“ по население – Кърджали, Враца, Разград. За целта използваме Общинските профили, част от проекта „265 истории за икономика“, която позволява да се сравни представянето на различните общини у нас според 30 индикатора в 6 категории.

  • Казанлък и Кърджали

За 2023 г. средногодишното население на общините Казанлък и Кърджали е съответно 64 300 души и 63 808 души, което ги прави 17-тата и 18-тата най-голяма община. Въпреки това икономиката на Казанлък е много по-продуктивна – нейната добавена стойност за 2022 г. е цели 977,5 млн. лв. (7-мо място в страната) или 15 061 лв./човек (18-то място в страната). За сравнение, добавената стойност в Кърджали е около двойно по-ниска – 489,3 млн. лв. (26-то място) или 7 846 лв./човек (72-ро място). Важен фактор зад силното икономическо представяне на Казанлък е разположението на голям производител на въоръжение и боеприпаси на територията на общината. Към 2022 г. въпросната фирма е сред най-големите работодатели в страната и генерира стотици милиони лева приходи, което допринася за много високите добавена стойност и разходи за дълготрайни активи в общината, както и за високата заетост и ниска безработица.

В Казанлък се инвестира и значително повече в дълготрайни материални активи – 168 млн. лв. за 2022 г. (17 място) – докато в Кърджали е едва 30-тата община по разходи за ДМА със 115 млн. лв. От друга страна, Кърджали привлича двойно повече преки чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. – 208,6 млн. евро (20-то място) спрямо 102,8 млн. евро (27-мо място) в Казанлък, като обяснението е позиционирането на най-големият в страната производител на изделия от каучук и пластмаса и предприятия в преработващата промишленост.

Въпреки че общините са близки по население, в Казанлък има значително повече наети по трудово и служебно правоотношение за 2022 г. – 22 532 души спрямо 19 530 в Кърджали. Като цяло пазарът на труда в Казанлък е по-силен – средната брутна месечна заплата през 2022 г. е 1498 лв. (30-то място), докато Кърджали тя е 1340 лв. (75-то място). През същата година безработицата в Казанлък е само 3,2%, докато в Кърджали се равнява на 5%. Казанлък има и по-добра образователна структура, предвид че делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 24,8%, докато в Кърджали то е цели 37,1%. Същевременно около една пета от населението и в двете общини има висше образование.

Общинските финанси на двете общини са сходни – за 2023 г. общинските разходи в Кърджали са 116 млн. лв., а в Казанлък – 107 млн. лв., а делът на собствените приходи спрямо общите постъпления и в двете е около  една пета. И двете общини обаче инвестират малко спрямо населението си – капиталовите разходи на човек за 2023 г. в Казанлък са 161 лв. (235 място), а в Кърджали – 110 лв. (257-мо място).

В демографско отношение, Кърджали се представя по-добре. Двете общини са близки по възрастова структура, но Кърджали има по-малко население в пенсионна възраст, по-голямо население в трудоспособна възраст, както и повече ученици (6464 спрямо 5940). Динамиката на населението в Кърджали е много по-благоприятна – естественият прираст е -3,8 ‰ (23-тия най-висок в страната), а механичният е цели 3,2% (35-то място), докато в Казанлък тези стойности са съответно -7,7 ‰ (72-ро място) и 0% (190-то място).

Кърджали превъзхожда Казанлък и по брой лекари (284 спрямо 186) и болнични легла на човек (9 спрямо 4), но броят аптеки е много близък (30 срещу 31). В образователно отношение двете общини се представят сходно – резултатите им на НВО по математика в 7 клас и ДЗИ по БЕЛ в 12 клас са много близки, но на ДЗИ по математика в 12 клас средната оценка в Кърджали е значително по-висока (5,10 спрямо 3,80 в Казанлък).

  • Асеновград и Враца

Със средногодишно население от 56 946 души през 2023 г. Асеновград е втората най-голяма община, която не е областен център и 21-вата най-голяма община, точно след община Враца с нейните 59 969 души.

Въпреки близкия брой на населението, община Враца има много значимо икономическо присъствие – добавената ѝ стойност е 427,6 млн. лв. (29-то място в страната за 2022 г.) спрямо 293,4 млн. лв. в Асеновград (40-то място). Преките чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. във Враца са 101,7 млн. евро – около пет пъти повече от тези в Асеновград – а инвестициите в дълготрайни материални активи за същата година възлизат на 163 млн. лв. или два пъти повече спрямо Асеновград. Разликата в икономическото представяне се вижда и в доходите – за 2022 г. средната брутна месечна заплата във Враца е 1306 лв./месец (89-то място в страната), докато Асеновград се нарежда на 178-мо място с 1138 лв.

По-силното икономическо представяне на Враца вероятно се дължи частично на осезаемо по-благоприятния пазар на труда. В общината има значително повече заети към 2022 г. – 17 976 души спрямо 11 863 в Асеновград, а безработицата е 4,6% или с 1,1 пр. п. под тази в Асеновград. Делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 20,1% (13-тия най-нисък в страната), докато в Асеновград той е 30%. Враца има и повече висшисти – 26,2% от населението на 7 и повече години, спрямо 18,5% в Асеновград.

Причина за различията в икономическото представяне на двете иначе близки по население общини е тяхното разположение. Тъй като Асеновград се намира в непосредствена близост до Пловдив, общината се сблъсква с неравностойна конкуренция за инвестиции и работна ръка с втория град в страната. От друга страна, в област Враца е разположено едно от най-големите предприятия по приходи у нас – АЕЦ „Козлодуй“, което оказва положителен икономически ефект на самата община Враца, предвид че е най-близкият по-голям град близо до централата.

Що се отнася до общински приходи, двете общини са близки – делът на собствените приходи от общите постъпления във Враца за 2023 г. е 22,4%, а в Асеновград – 21,2%, въпреки че местната данъчна тежест във втората е една идея по-висока. Община Враца обаче харчи значително повече – общинските ѝ разходи за 2023 г. са 123,4 млн. или с около 50% повече от тези в Асеновград. Същевременно община Асеновград насочва значително по-големи ресурси в инвестиции – капиталовите ѝ разходи възлизат на 207 лв./човек за 2023 г., докато във Враца те са едва 119 лв./човек, въпреки че на фона на повечето общини и двете суми са малки.

Двете общини имат сходна възрастова структура – дял на трудоспособното население около 63% и дял на населението на 65 и повече години малко над 23%. Динамиката на населението обаче е по-благоприятна в Асеновград – естественият прираст за 2023 г. е -5,2‰ (спрямо -8,7‰ във Враца), а механичният прираст е 0,5% (спрямо -0,4% във Враца).

Достъпът до здравеопазване във Враца е по-добър, вероятно поради местното значение на общината като регионален център. Този фактор по-скоро отсъства в Асеновград, предвид близостта до община Пловдив, която играе ролята на местен здравен център с големия си брой болници и медицински университет. В община Враца има 360 лекари или около 165 души на лекар (8-мо място в страната), докато в община Асеновград лекарите са само 162, като на всеки се падат около 351 души. Във Враца болничните легла също са значително повече – 12 на 1000 души, спрямо 7 легла на 1000 души в Асеновград. Осигуреността с аптеки е близка – 32 във Враца и 28 в Асеновград.

Враца се представя по-добре и в областта на образованието. Въпреки че средната оценка на НВО в 7 клас по математика за 2024 г. е малко по-висока в Асеновград (38 точки спрямо 36,8 във Враца), оценката на ДЗИ по БЕЛ във Враца е 4,5, докато в Асеновград тя е само 4,0. Враца има и четвъртата най-висока оценка на ДЗИ по математика в страната – 5,3 – докато в Асеновград няма явили се на тази матура. Неграмотността във Враца също е много по-ниска – 0,4% спрямо 1,8% в Асеновград.

  • Димитровград и Разград

Димитровград е третата най-голяма необластна община у нас със средногодишно население от 43 180 души за 2023 г., което я нарежда на 30-то място сред всички общини, точно преди Разград с нейните 42 643 души.

Въпреки сходното население, икономиката на Разград е много по-динамична. Добавената стойност в общината за 2022 г. е 543 млн. лв. (21-во място) или около двойно на тази в Димитровград – 276,1 млн. лв. (42-ро място). В Разград се инвестира и много повече в ДМА – 97 млн. лв. за 2022 г., на фона на 62 млн. лв. в Димитровград. Разград се отличава и с ясно изразен експортен характер – приходите от износ в общината за 2022 г. са 1,75 млрд. лв. (10-то място в страната), докато в Димитровград те възлизат на 443,1 млн. лв. Всичко това допринася и за по-високи доходи в Разград, където средната брутна месечна заплата за 2022 г. е 1560 лв. на фона на 1253 лв. в Димитровград.

И тук голяма разлика между двете общини е наличието на значими предприятия – на територията на Разград има няколко големи производители от хранително-вкусовата промишленост, фармацията и селското стопанство. За сравнение, в Димитровград има голямо химическо предприятие, както и голям търговец на химически продукти, които се доближават по мащаб, но общо техните приходи са значително по-ниски челните фирми в Разград.

В Разград има и осезаемо повече наети по служебно и трудово правоотношение – 14 660 за 2022 г., докато в Димитровград те са 11 856. Безработицата в Разград е 4,6% или с 0,5 пр. п. по-ниско от тази в Димитровград. В Разград има и повече висшисти – 23,5% сред населението на 7 и повече години, в сравнение с 16,8% в Димитровград.

Община Димитровград е една идея по-финансово независима, предвид че една трета от постъпленията в бюджета ѝ са от собствени приходи, на фона на 27% в Разград, но това до голяма степен се дължи по-високата местна данъчна тежест. Разходите на община Разград обаче са по-високи – 2096 лв./човек на фона на 1562 лв./човек в Димитровград. Същото важи и за капиталовите разходи, които в Разград са 231 лв./човек, а в Димитровград – 188 лв./човек.

Демографската картина в Димитровград е видимо по-неблагоприятна, предвид по-напредналите застаряване и свиване на населението. Делът на населението на 65 и повече години в общината е 27,9% или с над 4 пункта повече спрямо Разград. Паралелно с това, населението в трудоспособна възраст е по-малко – 59,3% на фона на 62,8% в Разград. Населението на Димитровград се топи значително по-бързо, предвид че естественият прираст е -12,2 ‰ на фона на -8,7 ‰ в Разград и предвид че и двете общини имат близък до нулата механичен прираст.

На територията на община Разград практикуват 180 лекари, а на 1000 души се падат по 6 болнични легла, като тези показатели са двойно по-високи спрямо тези в Димитровград. Същевременно аптеките в Димитровград са повече – 19 спрямо 16 в Разград.

Областта, в която Димитровград видимо превъзхожда е образованието – например оценката на НВО по математика в 7 клас е 49 точки или с 13,6 точки повече от тази в Разград. Макар и по-малка, преднина има и при държавните зрелостни изпити по БЕЛ и математика, на които оценките в Димитровград са съответно 4,3 и 4,9 или с по 20 стотни повече от оценките в Разград.

––

Сравненията на трите двойки областни и необластни градове показват, че статутът на административен център невинаги е ключов за представянето на дадена община, въпреки очакваните предимства на областните центрове по отношение на административен капацитет и локално инфраструктурно планиране. Най-яркият пример за това е Казанлък, чиито икономика и пазар на труда бележат доста по-добри резултати спрямо близката по население община Кърджали. Същевременно, при другите две двойки областните центрове демонстрират много повече икономически динамизъм, като това се дължи на наличието/липсата на по-големи предприятия в или близо до тях – каквато е и причината за добрите резултати на Казанлък.

Предимството на областните общини е най-видимо при здравеопазването, което е логично – секторът е до голяма степен държавен и болници и лекари се концентрират в административните центрове, които трябва да обслужват и локалните им периферии. Това контрастира с достъпа до аптеки, който се осигурява от частния сектор и е много близък във всяка от двойките общини поради сходния брой на населението. В сектори като образование, където факторите за успех са много по-локални, необластни общини също могат да се конкурират добре, какъвто е примерът на Димитровград на фона на близката по население община Разград.

 

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • ...
  • 46
  • 47
Изтегляне на PDF

Последни новини

Няколко стъпки за актуализация на имотния данък 25.08.2025

В дебата за финансовото състояние на местната власти и размера на собствените приходи данъците върху недвижимите...

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 29.07.2025

Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...

Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025

Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...

Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица 26.06.2025

Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design