Новини

Математическите умения, познания и способности са много важни както на битово, ежедневно ниво за отделния човек, така и общо за продуктивността в икономиката. Те са необходима предпоставка за адекватно вземане на решения, преценка на рисковете, създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност. Математиката подпомага мисленето, стои в основата на високи постижения в науките, а дори и в изкуствата има своето значение за ориентация в пространството, за преценки на мащаби и съотношения. Математиката е същината на финансовия анализ и предприемаческото решение, независимо дали в дигиталната или аналоговата действителност.  

В България профилирането по математика още в VIII клас се е осъществявало основно в математическите гимназии, като в почти всяка област (обикновено в нейния център) се намира поне по една математическа или природо-математическа гимназия. Традиционно възпитаниците на тези училища се насочват към инженерни и природни науки след завършване на средно образование, при все че в последните десетилетия има и силни предпочитания към икономиката и финансите. Изборът на учениците да профилират математика обаче не е равномерно разпределен по области и в настоящия анализ разглеждаме с какъв бал се осъществява приемът през тази година в математически гимназии в страната в паралелки с математически профил. Използваната информация е за минималния бал предимно от второто класиране на учениците в математическите училища, който осигурява висока степен на сравнимост[1]. Следва да се има предвид, че минималният бал за класиране е 30 точки, а максималният – 500.

Какво показват данните?

Различията в приемния бал между отделните областите са много големи. Те достигат 3-4 пъти между първите и последните в класацията. Тези различия отразяват както по-слабия интерес към математиката на отделни места, така и разлики в качеството на образованието между отделните училища. Това е така дори и в столицата, където са разположени две от най-желаните училища с математическа насоченост в страната, като извън тях почти липсват математически паралелки.

Наблюдава се повишение на приемния бал през 2024 година, но то засягат по-скоро средния регистър – вече в 9 области приемният бал надхвърля 400 точки, като през предходната година това се е наблюдавало едва в 4. Повишението на баловете е в резултат на по-високите оценки на националното външно оценяване по математика след VII клас и не е индикатор за повишаване на търсенето на математика през тази година. Въпреки това повишаването на баловете за прием е позитивна новина.

В поне 4 области дете може да учи математика в профилирана паралелка с приемен бал под 200 точки. В още поне 10 области баловете са посредствени. Следва да се запитаме как се осигурява качеството на обучение в училищата с нисък приемен бал и доколко то може да бъде сравнимо с по-добрите училища. Ниският интерес към математическите паралелки на отделни места и насочването на деца с интерес в математиката към други профили или други региони допълнително ограничава потенциала за местно развитие.

Вероятно за училищата на отделни места е трудно да осигурят и преподаватели за профилираната подготовка по математика в горния курс, което води до отдръпване от предлагането на такъв профил и изобщо – дестимулира цялата местна общност към търсене на такъв вид обучение. А заедно с математиката започва да страда и обучението по съпътстващи и близки профили – физика и астрономия, химия и биология, софтуерни и хардуерни науки и др.

*Някои важни бележки по данните: 1. В области Монтана и Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други училища в областта. 2. За области Видин, Ямбол, Сливен, Пазарджик и Русе са използвани баловете за прием на първо класиране, тъй като няма класирани кандидати на второ класиране (всички приети са заели местата си). 3. В области с повече от една математическа гимназия е използван по-ниският бал за прием в математическа паралелка – за област Хасково –  ПМГ „Иван Вазов“, Димитровград; за София (област) – ППМГ „Асен Златаров“, Ботевград; за София (столица) – НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“; за Стара Загора – ПМГ „Гео Милев“, Стара Загора; за Търговище – Първо СУ „Св. Седмочисленици“, Търговище. 4. За област Шумен информацията на РУО – Шумен за второто класиране е по училища, а не по паралелки; използван е балът на ППМГ „Нанчо Попович“, гр. Шумен. 5. В ППМГ „Иван Вазов“, Добрич, няма нито един класиран ученик на първо или на второ класиране в паралелката с математически профил. Използван е балът на първо класиране на математическата паралелка на СУ „Стефан Караджа“, гр. Каварна.

Накрая ще отбележим, че липсата на интерес към специализирано обучение по математика е видно и, както вече писахме, от все по-малкия брой ученици, избрали да се явят на ДЗИ по математика. Заедно с това обаче е тревожно и постепенното оголване на областите от качествени училища с традиции.

Какво може да се направи обаче, за да се засили интереса и значението на математиката?

Най-ефективното нещо, което следва да се обмисли е въвеждане на задължителен държавен зрелостен изпит по математика. Тази задължителна матура може да бъде организирана в две направления: за ученици с профил „математика“ – по съдържанието на профилираната подготовка във втория гимназиален етап, а за тези с други профили – по съдържанието на общообразователната подготовка. Целта е нито един ученик да не завършва средно образование, без да е покрил определен минимум на математически умения, независимо че разграничаваме изпит „високо ниво“ от изпит „базово ниво“. Само по този начин математиката ще възвърне своето важно значение, а ученето й няма да приключва практически за всички в X клас, а за някои – още след VII. Само по този начин учениците ще трябва да положат допълнително усилие, за да получат диплома за средно образование, но то ще се отплати в бъдеще – чрез реализация и по-добри житейски възможности.

[1] Тези паралелки имат сходно балообразуване. Второто класиране е основното, чрез което се извършва приемът, затова е избрано за анализ.

Икономиките на Габрово и Велико Търново отбелязват силен растеж през 2022 г., воден от доброто представяне на преработващата промишленост. Този процес е съпроводен с почти повсеместен ръст на инвестиционната активност. Пазарите на труда отбелязват лека негативна динамика, но генерално остават едни от най-благоприятните в Северна България, с ниска безработица и висока заетост. Качественото образование и добрата образователна структура остават сред ключовите предимства на региона, а негативната демографска динамика и застаряването – основното средносрочно предизвикателство.

• Повсеместният ръст на север от Балкана

За разлика от много други части на Северна България, където икономическият ръст е съсредоточен предимно в земеделските райони и най-силните градски центрове и прилежащите им индустриални периферии, всички общини в състава на областите Велико Търново и Габрово регистрират повишение на добавената стойност през 2022 г. Прави впечатление, че експанзията на местните икономики в Габрово – ако оставим на страна Трявна, където се наблюдава трицифрен растеж – е чувствително по-бавна в сравнение с тази на общините във Велико Търново, като в Севлиево покачването на добавената стойност е с едва 4% на годишна база, в Дряново – 12%, в Габрово – 17%. За сравнение, повечето общини във Велико Търново отбелязват ръст от порядъка на 30-40%, малко по-бавен в областния център – 17%. Причина за тази разлика може да се търси най-вече в силното представяне на индустриалните икономики на Габрово и Севлиево в хода на пандемията от ковид-19, когато при тях имаше забавяне на ръста, но не и спад на добавената стойност. По-силната експанзия на великотърновските икономики през 2022 г. е подкрепено и от силното представяне на оръжейната индустрия.

Лидер по степен на икономическо развитие в региона е Севлиево, с 18,2 хил. лв. добавена стойност на човек от населеното, концентрирано в няколко водещи за страната преработващи предприятия, а на второ място излиза Лясковец, където е разположено голямо оръжейно предприятие, с 14,8 хил. лв./човек, На трето през 2022 г. е Трявна, където е разположен един от заводите на монтански оръжеен производител с 13,6 хил. лв./човек, а челната петица се допълва от двата областни центъра, с много близка степен на икономическо развитие - 10,3 хил. лв./човек за община Габрово и 10,5 хил. лв./човек за община Велико Търново. Ако оставим настрана Златарица и Сухиндол, по-малките общини в тези две области също се характеризират с относително висока, особено за Северна България, степен на икономическо развитие.

Най-голямата общинска икономика в района през 2022 г. е тази на Велико Търново, с 811 млн. лв. добавена стойност, а на второ и трето място са тези на Севлиево и Габрово, съответно с 530 млн. лв., следвани от тези на Горна Оряховица, Лясковец и Павликени. Важно е да отбележим, че и двата областни центъра се характеризират с нетипичен за големите градски общини висок дял на преработващата промишленост в добавената стойност, която е и основен двигател на местното развитие.

• Новите инвестиции

Възходът на местните икономики е съпроводен очаквано с ръст на инвестиционната активност, като само четири общини – Дряново, Елена, Павликени и Полски Тръмбеш регистрират спад в разходите за дълготрайни материални активи през 2022 г., при повечето от останалите има повишение от порядъка на 30-60%, а шампион отново е Трявна, с над 200% ръст на годишна база, но от една от най-ниските стойности през 2021 г. Номинално най-много инвестиции – 368 млн. лв. са реализирани през 2022 г. във Велико Търново, Севлиево (156 млн. лв.) и Габрово (139 млн. лв.), а отнесени спрямо населението – в Севлиево (5,4 хил. лв. на човек) и Велико Търново (4,8 хил. лв. на човек).

Чуждестранните инвестиции в региона са съсредоточени най-вече в Севлиево, където ПЧИ с натрупване към края на 2022 г. достигат 289 млн. евро, или 9,9 хил. евро на човек от населението, което нарежда общината сред лидерите на национално ниво. Сериозен ръст – от 22 до 229 млн. евро регистрира в рамките на годината община Велико Търново в резултат на положителна динамика в индустрията. Значително присъствие на чужди капитали има и в община Габрово – 62 млн. евро, както и в Стражица – 18 млн. евро. Габровските общини са и начело на националната класация по употреба на средства от европейските фондове, като областния център е с 4,9 хил. лв. на човек от населението от началото на европрограмите в страната, малките общини – с по 2,3-2,5 хил. лв. на човек. За сравнение, във Великотърновска област единствено областния център, Павликени и Свищов успяват да прехвърлят 2 хил. лв. на човек от населението.

• Силните пазари на труда

На фона на спадовете в по-голямата част от страната, повечето общини в района регистрират ръст на безработицата през 2022 г., като по данни на Агенция по заетостта тя намалява единствено във Велико Търново, Златарица и Трявна. Това е най-вече резултат от чувствително по-малкия ръст в хода на ковид пандемията, в резултат на което безработицата в повечето общини остана много ниска – във Велико Търново тя е 3,1%, в Севлиево – 3,7%, в Габрово – 3,9%. Проблеми с безработицата обаче има в някои от по-малките великотърновски общини, като тя се задържа над 10% в Полски Тръмбеш, Златарица, Стражица и Сухиндол. Ако оставим Сухиндол настрана в останалите общини безработицата изглежда по-скоро преходна, тъй като делът на регистрираните в бюрата по труда над година безработни са малко, в Габрово и Велико Търново – по 0,1%. Отсъстват и видими проблеми с младежката безработица.

Очаквано на фона на ниската безработица, регионът се характеризира и с висока заетост – според данните от преброяването през 2021 г. в Габрово тя е 70% за населението на 15-64 годишна възраст, във Велико Търново – 69%, в Лясковец – 67%, в Севлиево – 65%., и ако съдим по динамиката на наетите и на заетостта на областно ниво оттогава се е покачила още. Най-големият местен пазар на труда през 2022 г. е този на Велико Търново с 31 хил. наети в нефинансовия сектор, както и тези на Габрово (18 хил.), Севлиево (14 хил.) и Лясковец (11 хил.). Лидер по заплати в региона е Севлиево, с 1595 лв. брутно средно месечно за 2022 г., а повечето останали общини се разполагат с диапазона 1300 – 1400 лева месечно.

• Доброто образование

Сред основните конкурентни предимства – и основен фактор пред много доброто представяне на пазара на труда в региона – е образователната структура на населението. Това важи с особена сила за габровските общини, където делът на висшистите навсякъде надхвърля 25%, в областния център – 38%, а почти цялото останало население е със средно образование, което най-често намира реализация в преработващата промишленост. При Велико Търново областният център е с дори по-висок дял на висшистите – 45%, но в по-малките общини – Златарица, Стражица, Сухиндол той е чувствително по-нисък, а има и значителен дял на хората с начално и без никакво образование. Неграмотността обаче не е проблем, като не надхвърля 1,1% в нито една община.

Добрата образователна структура на региона е резултат от силното представяне на местната система на училищно образование. Областните центрове, които съсредоточават повече училища са сред най-добре представящите се общини на държавните зрелостни изпити в страната, а постигат и добро представяне на националните външни оценявания след седми клас – нареждат се сред лидерите по български език и имат високи резултати по математика, което се среща относително по-рядко на общинско ниво.

• Демографските проблеми

Въпреки добрите икономически показатели и благоприятната социална среда, великотърновските и габровските общини са изправени през едни от най-тежките демографски предизвикателства в страната. В много от тях, в това число в областния център Габрово спадът на населението надхвърля 1/5 между последните две преброявания, а най-значителното свиване е в Свищов – над 35% в рамките на десетилетие. Същевременно тези общини са си със значителна степен на застаряване, като делът на населението на 65 и повече години е далеч над средния за страната, а в много от тях, включително в Габрово, надхвърля 30%. Това от своя страна означава значително по-свита работна сила, което ограничава до известна степен потенциала за инвестиции в региона.

Основната причина за негативната демографска динамика е естественият прираст, който е под 1% от населението единствено в община Велико Търново, а при всички останали се разполага в диапазона 1-2% през 2023 г. При всички общини има видими подобрения след отърсването от високата смъртност от ковид-19, но въпреки това балансът с раждаемостта остава подчертано негативен. В унисон с процесите в почти цялата страна обаче във всички общини, освен Стражица, Свищов и Горна Оряховица, се наблюдава положителна миграция, като механичният прираст достига 3,6% в Златарица, 1,5% в Сухиндол и малко под 1% в Дряново. Повишаването на възнагражденията и икономическият подем на региона в близко бъдеще могат да се превърнат в траен магнит за население, но на този етап миграцията не успява да елиминира ефекта на ниската раждаемост и висока смъртност.

 Автор: Адриан Николов

Финансиране на болниците у нас се извършва чрез клинични пътеки – припомняме, че това е механизъм за плащане за услуга от страна на финансиращия орган (Националната здравноосигурителна каса) към лечебните заведения, който определя съвкупност от действия по диагностика и лечение на лица с определено заболяване или състояние. Пътеките съдържат строги изискванията за извършените медицински дейности и предоставените услуги – например минимален престой, диагнози на пациента, диагностични процедури, тестове и измервания, терапевтични процедури, документиране, изисквания за персонал и оборудване и др. Тези изисквания на практика определят и разхода (цената) на пътеката. Всички лечебни заведения за болнична помощ у нас, които са сключили договор с НЗОК, получават плащания от касата на база на броя и вида на извършените клинични пътеки, умножени по договорената им в Националния рамков договор цена.

На регионално ниво се наблюдават интересни различия в разходите на лечебните заведения за една пътека. Между областта с най-нисък разход (Смолян) и тази с тай-висок (София-град) разликата достига 70%. Области с нисък разход са София-област, Кюстендил и Враца, а с относително висок – Перник, Ямбол и Шумен. Средният разход на национално ниво през 2022 година достига 1502 лева.

На какво се дължат регионалните различия в средната стойност на една пътека по области в България? Причините са различни, но най-вече:

• Разлики в заболеваемостта между областите. Този фактор има голямо значение, въпреки че е трудно да се оцени самостоятелно. Области с висока степен на замърсяване, шум и урбанизация, традиции свързани с хранене, тютюнопушене и други, например Пазарджик, Перник, София-град и др., имат по-високо равнище на заболеваемост от определени заболявания. Влияние върху заболеваемостта оказва и възрастта на населението, някои външни фактори (транспортни произшествия, ниво на самоубийства и др.). 
• Разлики в нивото на медицинско обслужване и грижи, както и налични медицински ресурси, наличната и реално извършена профилактика на населението, достъп до лаборатории и изследвания и др. По отношение на тези различия само ще отбележим, че в България те са значими, независимо от широката болнична мрежа у нас (над 340 болници) и наличие на поне една многопрофилна болница във всяка административна област. Не всички болници обаче разполагат с кадри и оборудване, за да изпълняват най-сложните и скъпи клинични пътеки. Този фактор влияе върху разходите в по-малките и отдалечени области – например Габрово, Кюстендил, Враца.
• Поради горното се наблюдава и „естествен подбор“ на пътеки – отделни лечебни заведения от по-ниско ниво на компетентност изпълняват предимно пътеки с по-ниска стойност, което намалява общия среден разход за областта. Това е възможно и често, когато областта е в съседство с друга по-голяма област с по-добре развита мрежа на лечебни заведения за болнична помощ. Такива вероятно са случаите на Смолян и София-област, от които пациенти пътуват за лечение към Пловдив и София – град съответно, от една страна, и Плевен и Варна от друга, които пък привличат пациенти от съседни области.

Клиничните пътеки имат редица недостатъци, които неведнъж сме описвали (например тук). Най-големият от тях е, че не отчитат сложността на случаите, с които конкретното лечебно заведение се сблъсква. Дали механизмът на финансиране на болничната помощ у нас ще бъде променен в близко бъдеще не е ясно, но от провежданите няколко последователни парламентарни избори и програмите за управление на участниците в тях през последните години като че ли не очакваме достатъчно политическа воля за промяна в тази посока.

Един от основните фактори, предопределящ несъответствието между професионалното образование и профила на икономиката, е слабо застъпеното обучение чрез работа в реална работна среда (дуално обучение). От близо 40 хиляди ученици, които са започнали професионалното си образование през настоящата учебна година, малко над 3 хиляди са в дуална форма на обучение. Това са едва 8% от бъдещите специалисти с придобита професионална квалификация.

Областните данни показват, че най-големият дял на учащите в дуална форма е 21% в областите Габрово, Русе и Силистра. Тоест, дори в най-добрия случай едва един от всеки пет ученици ще придобива квалификация и чрез обучение в реална работна среда. В Смолян, Търговище, Кърджали и Видин дуалното образование обхваща 15-20% от учениците. В областите Благоевград, Враца, Кюстендил, Разград и София, Шумен и Бургас те са под 5%.

Дял на учениците, приети в дуална форма на професионално образование през учебната 2023/2024 г. | Източник: ИПИ по данни на РУО

•  Големите проблеми

Сред осемте професии с най-голям прием (с по над хиляда ученици за учебната 2023/2024 г.), най-силно е застъпено дуалното образование при техниците на транспортна техника – 11%. От бъдещите ресторантьори и готвачи 7-8% ще учат дуално, а от икономистите и дизайнерите – 5-6%. Едва 2% от техниците на компютърни системи ще се обучават в реална среда, а абсолютно никой бъдещ икономист-информатик и организатор Интернет приложения (общо над 2,5 хиляди) няма учи дуално.

• Добрите примери

От общо 145 професии, за които е започнало професионално образование през тази учебна година, в точно 50 има някаква част от учениците, които ще се обучават дуално. От тях само в три професии образованието чрез работа обхваща всички новоприети: техник по железопътна техника (104 ученици от пет области), текстилен техник (78 ученици единствено в област Сливен), минен техник (39 ученици в Русе и Пазарджик).

Дуалното образование обхваща и над половината ученици, започнали обучението си в още шест професии: машинен техник (275 от общо 470 ученици), мехатроника (130 от общо 234), консултант козметични, парфюмерийни, био продукти и битова химия (78 от общо 130), оператор в дървообработването (65 от общо 117), авиационен техник (26 от общо 52), техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и климатична техника в хранително-вкусовата промишленост (26 от общо 39).

• Странните липси

За 95 от професиите няма нито една паралелка, която включва дуално образование. Някои примери са доста странни, защото, от една страна, изключват придобиването на знания и умения само от учебник, а от друга страна – материалната база в училищата не би могла да отговори адекватно на бързата промяна на технологията и технологичния прогрес. Това ще попречи на учениците да се подготвят добре за работа в реална работна среда. Сред множеството примери са професиите лаборант (тази година са започнали обучението си 234 ученици), фермер (159 ученици), асистент на лекар по дентална медицина (143 ученици), сътрудник социални дейности (143 ученици), помощник-възпитател (117 ученици), шивач (104 ученици), техник-механизатор (91 ученици), работник в хранително-вкусовата промишленост (78 ученици) и много други.

• Възможностите

Липсата на дуално обучение отслабва връзката между образованието и пазара на труда, а тя е в основата на професионалното обучение. Обучението чрез работа, освен че ще елиминира несъответствието между предлагането и търсенето на пазара на труда, ще изгради реални и адекватни за работната среда умения. Нещо повече – свързването на учениците с работодателите ще позволи по-лесната реализация на завършващите в региона. Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че за около половината обучаващи се за придобиване на професионална квалификация няма насрещно търсене, а в много райони разривът е особено голям и обхваща над 2/3 от учениците. Най-добрият и естествен начин за преодоляването на този проблем е повсеместното прилагане на дуалното образование.        

ОБРАЗОВАНИЕ И ЗАЕТОСТ

Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2024

• Пълният текст на изследването е достъпен ТУК

***

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда.

• Индексът на съответствието измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката.

Индексът показва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. По този начин могат да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на регионално ниво.

• Почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.) – леко намаление от резултата при предходното издание от 2023 година. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.

• Продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда.

Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата  на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.

• Регионите се представят различно – в Добрич, Сливен и столицата съответствието е най-високо.

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката.

През 2024 г. с най-висок резултат е област Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен (62,4 т.) и столицата (59,4 точки). Трите области водят класацията и през миналогодишното издание, когато на първо място обаче е столицата. С най-нисък резултат остава област Ловеч (31,2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки). И в предходното издание на индекса това също са трите области на дъното на класацията.

• Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават възможностите за заетост.

Важен аспект в професионалното образование и обучение е и необходимостта да се разширява обхвата на дуалното обучение. Обучението чрез работа още в училище ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците.

Общините в състава на Варна и Бургас се възстановяват бързо от пораженията на кризата, спряла за година туристическия поток и чужденците. Въпреки това обаче има видимо забавяне на инвестиционната активност, а пазарът на труда все още не е достигнал предкризисните си нива. Образователната структура е сред важните пречки пред средносрочното развитие, но демографските показатели и миграцията дават повод за оптимизъм.

• Връщане към растеж

През 2022 г. общините в състава на Варна и Бургас регистрират почти универсален ръст, движен от възстановяването на туризма и силното представяне на преработващата промишленост. По две общини в двете области – бургаските Средец и Поморие и варненските Вълчи дол и Дългопол обаче регистрират спад на добавената стойност на годишна база. Сред останалите са общините с най-висок растеж в рамките на годината в страната, като Белослав отчита повишение на добавената стойност с цели 679% в резултат на ръста на международната търговия и индустрията, Малко Търново – 230%, Суворово – 136%. В повечето общини ръстът е от порядъка на 20-40%  на годишна база. Община Варна регистрира повишение на добавената стойност с 19%, община Бургас – 14%.

Очаквано най-големите общински икономики остават тези на областните центрове, като Варна достига 4,4 милиарда лева добавена стойност през 2022 г., Бургас – 2,3 милиарда лева. Със значителна тежест на крайбрежната икономическа карта са и индустриалният център Девня (728 милиона лева добавена стойност), туристическата община Несебър (397 милиона лева) и Аксаково (231 милиона лева). От отраслова гледна точка двете черноморски области са с едни от най-разнообразните профили в страната – областните центрове съсредоточават в себе си услугите – от търговия и транспорт до професионални дейности, а в последните години привличат все повече фирми от високотехнологичния сектор. Част от по-малките общини – Девня, Карнобат – специализират в преработващата промишленост и  съсредоточават водещи фирми от автомобилна сектор, химичната промишленост и други индустриални сегменти. В други, особено в Бургаска област, водещ е секторът на хотелите и ресторантите – такива са Несебър, Созопол, Приморско.

Девня е на първо място не само сред двете области, но и в страната по добавена стойност на човек от населението – 102 хиляди лева на човек през 2022 г. В рамките на областта с относително висока степен са и Варна (14 хиляди лева на човек), Белослав (13 хиляди лева на човек) и Аксаково (12 хиляди лева на човек). В Бургас на първо място излиза Малко Търново (16 хиляди лева на човек), която изпреварва с малко Несебър (16 хиляди лева на човек) и община Бургас (12 хиляди лева на човек). Важно е да отбележим обаче, че общините, които се класират начело по този показател привличат и много работници от съседни населени места.

• Забавяне на инвестициите

На фона на бързото възстановяване на икономическата активност, инвестициите в двете морски области видимо изостават. В повече от половината общини има спад в разходите за придобиване на дълготрайни активи спрямо 2021 г.. Сред варненските общини ръст на инвестиционните разходи отбелязват икономическите лидери Варна (21%) и Девня (48%) и малките общини Провадия и Аврен. В Бургас обаче самият областен център е с 24% спад на годишна база, а значителни повишения има предимно в малки общини. Очаквано инвестициите са съсредоточени в най-големите общини, като размерът им във Варна достига 1,1 милиарда лева, в Бургас – 605 милиона лева, в Несебър – 155 милиона лева, в Девня – 151 милиона лева. Причина за разнопосочната динамика е най-вероятно задържането на инвестициите в сектора на хотелите и ресторантите на фона на повишената несигурност в годините на ковид-19. Отнесени спрямо населението най-високи са текущите инвестиции в Девня (21 хиляди лева на човек), Несебър (6,3 хиляди лева на човек) и Ветрино (4,6 хиляди лева на човек).

Свиване има в размера на чуждестранните инвестиции в почти всички общини на Варна и Бургас. През 2022 г. размерът на ПЧИ с натрупване в края на годината достига 1,8 милиарда евро в Бургас, 1,1 милиарда евро в Несебър, 835 милиона евро във Варна и 787 милиона евро в Девня. Варненската индустриална община е лидер в страната по ПЧИ на човек от населението, със 110 хиляди евро на човек, а значително присъствие на чужди капитали има и в Бургас (9,2 хиляди евро на човек) и Несебър (4,4 хиляди евро на човек). Крайморските общини са и сред водещите при употребата на средства от европейските фондове, насочени най-вече към развитие на ВиК инфраструктура.

• Бързо възстановяване на пазара на труда

И през 2022 г. продължава тенденцията към свиване на безработицата спрямо големия ръст от 2020 г. Големите разлики в дела на търсещите работа в отделните общини обаче остават – докато в Белослав и Варна той е 2,1% от активното население, в Бургас – 2,4%, в по-малки общини като Вълчи дол, Дългопол, Малко Търново, Сунгурларе и Средец остава над 10%. Същевременно общини с относително високи равнища на икономическо развитие като Девня и Провадия регистрират повишение в безработицата.  Местните пазари на труда са динамични, като трайната безработица е проблем само в част от малките общини – делът на хората с регистрация в бюрата по труда над година е висок единствено в Дългопол (5%) и Средец (3%), а в областните центрове практически отсъства. По-сериозни проблеми има с младежката безработица, в това число сред по-развити общини като Девня и Несебър. Видимо кризата в туризма продължава да влияе, включително по линията на незаети работни места.

Значителни разлики има в заетостта, като в по-малките общини делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години варира между 15 и 20%. На първо място по този показател в двете области се нарежда Девня (94%), следвана от Несебър (64%), но и в двете общини това отразява най-вече големия брой приходящи работници от съседни населени места. В община Бургас този коефициент е 41%, във Варна  - 45%.

Водещите варненски общини са с чувствително по-високи заплати, като и тук лидер е Девня с 2156 лв. средно брутно месечно през 2022 г., следвана от областния център с 1642 лв. месечно. Относително висока е и средната заплата в община Бургас – 1482 лв. на месец. Прави впечатление, че в общините, където водещ икономически отрасъл е туризмът – Несебър, Приморско, Созопол, Царево, Поморие – са с относително ниски заплати.

• Образователните проблеми

Сред сериозните предизвикателства пред развитието на крайбрежните области е образователната структура на населението. Дяловете на висшистите са високи единствено в двата големи града – Варна (49% от населението на 25-64 години) и Бургас (42%), а в нито една друга община не надхвърлят 30%.  Същевременно дяловете на населението с основно и по-ниско образование, които срещат значително трудности пред интеграцията си на пазара на труда са високи в повечето малки общини. Според данните от преброяването в част от тях има и значителни дялове на неграмотните – по 5% от населението на 9 и повече години, Сунгурларе, Средец  и Малко Търново.

На сходен извод навеждат и резултатите на учениците в двете области, като с над Добър (4) на последния държавен зрелостен изпит са единствено дванедесетокласниците в община Варна. На националното външно оценяване след седми клас пък само учениците във Варна и Бургас надхвърлят средно 40 точки от възможни 100, което подчертава значителните неравенства в образователните системи между областните центрове и малките общини.

• Демографските възможности

На фона на останалата част от страната, общините във Варна и Бургас се представят относително добре от гледна точка на демографските показатели. Несебър е една от едва петте общини, която е увеличила населението си в десетилетието между двете преброявания, при това с цели 6,3% - по-добре се представя единствено близката до София Божурище. В повечето общини в двете области спадът е под 10% - добро представяне, на фона на над 20% в много части на страната. Същевременно дяловете на възрастното население са относително ниски, тези на трудоспособните – високи.

Причина за доброто демографско представяне на крайморските области са най-вече миграционните процеси. Несебър и тук е лидер, като през 2022 г. механичният прираст на общината е 6,4%, а сходни добри резултати постигат и бяла (5,3%) и Ветрино (41%). В големите общини миграционният баланс също е положителен, като във Варна достига 0,8%, в Бургас – 0,3%. Морските градове са привлекателни както с добрия си стандарт на живот, така и с възможностите за образование и реализация. Въпреки подобренията след пандемията, естественият прираст остава отрицателен във всички общини, като във Варна вече е паднал под -0,5% в Бургас – под -0,7%.

Автор: Адриан Николов

В унисон с общите процеси, икономиките на общините по река Дунав преживяват икономически подем, движен тук най-вече от добрите резултати на земеделието и няколко ограничени индустриални центъра. С някои малки изключения обаче те остават с ниска степен на икономическо развитие, и, ако съдим по плахата инвестиционна активност през последните години, няма особени изгледи това да се промени в близко бъдеще. Това се превежда и в свит и статичен пазар на труда, който се характеризира с висока и продължителна безработица и ниска заетост, както и ниски доходи и стандарт на живот. Човешкият капитал на региона, особено ако оставим настрана Русе и още няколко по-големи градове е силно ограничен, а остро негативната демографската динамика и бързото застаряване се явяват най-силния ограничител на потенциала за развитие в средносрочен план.

• Малките дунавски икономики

С няколко основни изключения, икономиките на общините по Дунав (тук разглеждаме всички общини, за които реката образува част от границата на територията) са малки по размер и с ниска степен на икономическо развитие. Към 2022 г. само четири от тях – тези на Вълчедръм, Крушари, Генерал Тошево и Русе са с над 10 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, като при трите по-малки основен двигател е доброто представяне на земеделския сектор през годината, в частност отглеждането и търговията на зърнени култури. Поглед към по-стари данни сочи, че с най-висока степен на икономическо развитие сред дунавските общини е доминираната от ядрената енергетика община Козлодуй – лидер не само в тази група, но и в страната като цяло – но информацията за нея е конфиденциална отпреди пандемията. Далеч пред останалите през 2021 г. е и община Сливо поле, 20,5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, два пъти повече от втората община Русе и почти три пъти повече от третата Генерал Тошево. При липсата на данни за нея през 2022 г. лидер остава Русе с 12,2 хил. лв. на човек, а 15 от общо 25 дунавски общини са с ниска степен на стопанско развитие, с под 5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението. Общият поглед към групата сочи, че западните общини са генерално със значително по-ниско развитие.

Най-голямата дунавска икономика е тази на община Русе, със 1,7 милиарда лева добавена стойност през 2022 г. На второ място се нарежда областният център Силистра с 274 милиона лева, следван от Видин с 230 милиона лева. Относително големи по размер са и икономиките на Сливо поле – 203 милиона лева, но по последни данни за 2021 г., както и тази на Свищов, 159 милиона лева. Останалите общински икономики по Дунав са с размер на добавената стойност под 100 милиона лева.

На фона на ниската степен на икономическо развитие, дунавските общини регистрират относително слаб растеж през 2022 г. В Ново село и Ситово има спад на добавената стойност, а на повечето места повишението е от порядъка на 20-25%, близо до темпа на инфлация. Най-висок ръст отбелязват Оряхово и Димово, които са сред най-малките икономики на крайречния регион. Русе отбелязва относително бавен ръст – 13%, което в реално изражение означава спад на добавената стойност. Същото е вярно за Силистра, където повишението е със 7% на годишна база, но пък община Видин, където то достига 40% спрямо 2021 г.

• Ниските инвестиции край Дунав

Годината след пандемията беше период на бърз ръст в инвестициите в голяма част от общинските икономика, но в много от малките дунавски общини вместо това се наблюдава допълнителен спад в разходите за придобиване на дълготрайни материали активи. Някои по-малки общини – Долна Митрополия, Крушари, Шабла, Лом отбелязват значителен пик на инвестициите. В областните центрове Русе, Видин и Силистра ръстът е по-умерен.

Очаквано, най-високите инвестиции през годината са реализирани в община Русе – 427 милиона лева разходи за машини, земя и сгради, а с над 100 милиона лева е още само община Силистра. Претеглени спрямо населението обаче, лидери по инвестиции през 2022 г. са малки общини – Вълчедръм достига 4,4 хиляди лева на човек, Генерал Тошево – 4,3 хиляди лева, Ситово – 3,1 хиляди лева. Видимо доброто представяне на земеделието е довело до повишаване на инвестиционните разходи на фирмите в отрасла. С относително високи относителни инвестиции е и община Русе, както и близко свързаната с икономиката ѝ Сливо поле.

Преки чуждестранни инвестиции в общините по Дунав почти отсъстват, ако оставим настрана община Русе, където размерът им достига 403 милиона евро с натрупване в края на 2022 г. Извън нея значителни чужди капитали има в Генерал Тошево (22 милиона евро) и областния център Силистра (15 милиона евро). Спрямо населението Русе постига 2,9 хиляди евро на човек от населението, Генерал Тошево – 2,2 хиляди евро на човек, като и в двете общини тенденцията е към повишение на чуждите инвестиции. Много от дунавските общини се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като лидер тук е Белене с 5,4 хиляди лева на човек от населението от началото на европейските програми до средата на 2023 г., което е сред най-високите стойности не само в региона, но и в страната като цяло.

• Свитите пазари на труд

Въпреки почти повсеместното икономическо оживление, показателите на пазара на труда остават негативни в почти целия крайдунавски регион. Едва три от 27-те общини – Русе, Иваново и Свищов са с под 5% безработица през 2022 г. а с под 10% са общо 11 от тях. Същевременно в региона са няколко от „рекордьорите“ в страната по безработица – в Димово тя е 58% от икономически активното население, в Кайнарджа – 37%, във Вълчедръм – 30%. На фона на общото подобрение, тенденциите в тази част на страната са разнопосочни, като 11 общини регистрират спад на безработицата – сред тях и тези с най-висок растеж, разгледани по-горе – но останалите 16 са с повишение. В Русе коефициентът остава непроменен в рамките на година, но в другите два  областни центъра, разположени на реката – Видин и Силистра – безработицата расте. Характерът на безработицата също има значение, като в повечето дунавски общини, с изключение на Русе, Крушари и Шабла трайно безработните, останали извън заетост за повече от година надхвърлят 10%, а я някои – Вълчедръм, Оряхово, Димово, Главиница, Кайнарджа – надминават 50%. Това от своя страна означава, че вероятността тези хора с ниско образование и умения да се реализират в близко бъдеще не изглежда много голяма.

Високата безработица се комбинира с ниска заетост – според данните от преброяването делът на работещите е най-нисък в Кайнарджа, 21% от населението в трудоспособна възраст, а в повечето общини по реката той варира между 30 и 50%. Над 60% е заетостта само в три от тук разглежданите общини – Русе, Силистра и Шабла. Слабото представяне на пазара на труд отразява най-вече ниските инвестиции  в повечето местни икономики, но и отлива на образовано население към други части на страната и чужбина. Благодарение на по-ниската производителност на труда, заплатите са сред по-ниските в страната, като изключение от това е Козлодуй, където средното възнаграждение достига 2949 лева месечно през 2022 г., заради водещата роля на ядрената централа като основен работодател. Извън нея с над 1500 лева месечно средна заплата е единствено Вълчедръм.

• Проблемите в образованието

Потенциалът за експанзия на пазара на труда и привличане на инвестиции като цяло на дунавските общини е силно ограничен от образователната структура на работната сила. Висшистите сред населението на 25-64 годишна възраст са относително малко, като надхвърлят 30% единствено в Русе, Козлодуй, Свищов и Силистра. Същевременно има общини като Кайнарджа и Крушари, където хората с висше образование са под 5% в тази група. В тях доминират хората с основно и по-ниско образование, тук-там се виждат и високи дялове на неграмотните, особено в Силистренско и Добричко. Тези особености на работната сила предопределят характера на инвестициите, които могат да се правят в региона, което изключва услугите с добавена стойност и високотехнологичния сегмент на индустрията, които имат и най-голям потенциал за изпреварващо развитие.

Погледът към постиженията на образователната система на крайдунавските общини не дава особен повод за оптимизъм за подобрения в близо бъдеще, като тук е една от малкото общини с чиста оценка Слаб (2) на последния зрелостен изпит по български език и литература – в Крушари нито един дванадесетокласник не е постигнал различен резултат. Повечето общини пък са в диапазона Среден (3) – Добър (3,50). На малко по-окуражителен извод навеждат и постиженията на последното НВО след седми клас, където ако извън трите областни центъра относително високи резултати постигат и общини като Лом, Ценово, Свищов, Тутракан.

• Голямото демографско предизвикателство

На фона на обрисуваната дотук подчертано негативна картина, най-сериозното предизвикателство пред развитието на дунавския регион несъмнено е демографската динамика. Тук са някои от общините, чиито население намалява най-бързо в периода между последните две преброявания на населението, като спадът в повечето в рамките на десетилетието е между 20 и 30%. Изключение от това правило са общини като Русе и Козлодуй, където възможностите за реализация и доход позволяват забавяне на демографския процес, но и при тях свиването е около 15%. Същевременно в региона са и едни от най-застарелите общини в страната, като в някои от тях делът на хората над 65 годишна възраст приближава 40%, а този на трудоспособните приближава 50%.

Последните тенденции дават някои поводи за умерен оптимизъм, като в унисон с общите тенденции в половината общини през 2023 г. нетната миграция вече е положителна, най-видимо в Ново село (9%) и Крушари (3%). Повод за притеснение е обаче обстоятелството, че в Русе миграцията е едва балансирана, а останалите по-големи градове – Силистра, Видин, Лом, Свищов, Козлодуй – продължават да отдават повече население, отколкото получават. Въпреки че свръх смъртността от пандемията вече е оставена назад, повечето общини в региона имат подчертано негативен естествен прираст, движен както от висока смъртност, но и от слаба раждаемост, като повечето общини губят 1,5-2,5% от общото си население само в резултат на естествените процеси.

Автор: Адриан Николов