Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Новини
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи
RSS

Новини

27.09.2024Колко хора работят в районните управления на МВР и къде са

Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на „на терен“), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).

Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на „на терен“), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).

Интересен е и въпросът за районните управления (РУ) на МВР. Първо, и без РУ полицаите „на терен“[1] в областните дирекции са едва ¼ от общата щатна численост[2].[3] Второ, МВР не публикува информация за това каква е структурата на отделните РУ, включително разпределението на заетите в тях по функции.

Вероятно можем да приемем, че заетите в РУ имат подобно разпределение по функции, но и броят на самите структури на местно ниво и заетите в тях представят интересна картина.

Районните управления на МВР са 166, разположени са в 140 града (и съответно общини) и общата численост в тях е близо 15 хиляди души. Най-многочислени са те в София, където щатните бройки на деветте РУ са общо 2734 души. С малко над 500 пък са РУ във Варна (в 5 РУ) и Пловдив (в 6 РУ), следвани от Бургас с 444 заети (в 4 РУ). Около 200-250 е числеността на РУ в Стара Загора, Казанлък, Русе, Плевен и Сливен. Най-малките РУ – с по под 30 щатни бройки – са в Угърчин и Малко Търново.

Щатна численост в районните управления на МВР (Източник: ИПИ по данни на МВР)

 

Още по-пълна е картината на числеността в РУ спрямо населението и престъпленията. Логично, в областите с по-концентрирано в урбанизираните територии население заетите в РУ са по-малко, докато в тези с разпръснато население – повече. В Пловдив и Варна числеността на РУ е под 200 на 100 хиляди жители, а в Смолян, Видин и Ловеч – по средно над 300 на 100 хиляди души от населението.

Ако отчетем броя на престъпленията, картината изглежда малко по-различна. Смолян отново е на дъното с под 2 регистрирани престъпления годишно на средно един зает в РУ. С подобна статистика е и Кърджали. Най-натоварени пък са РУ във Варна – над 8 престъпления на един зает. Следват Враца, Велико Търново, Стара Загора и столицата с по 6 престъпления на един, работещ в РУ.

 

Данните за числеността на районните управления още веднъж показват неравномерното разпределение на ресурсите на МВР, насочени, поне пожелателно, към осигуряване на вътрешния ред и сигурността на населението на страната. Това не е типично единствено за тази структура и се вижда и в редица други дейности, с които държавата се е нагърбила – образование, здравеопазване, социални дейности и т.н. ИПИ ще продължава да анализира работата на българските институции, да разкрива регионалните различия, да посочва източниците на неефективност и да търси начини и примери за подобряването им.  


[1] Тук имаме предвид служителите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ от Отдел „Охранителна полиция“ и Отдел „Разследване“.

[2] Останалите за заети в „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, „Управление на собствеността и социални дейности“, „Финансово осигуряване“, „Български документи за самоличност“, „Миграция“, „Оперативна дежурна част“, „Пътна полиция“, „Научно техническа лаборатория“, „Оперативен анализ“, Противодействие на икономическата престъпност“ и „Ръководство“.

[3] Миналата година по повод на тежко престъпление в област Видин писахме и за възможностите на МВР там.

Към началото Прочети повече

26.09.2024Потенциалът за иновации на икономическите центрове в България

Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове.

  • ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА

Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове. Изследването показва, че столицата София е водеща с индекс на иновационния потенциал, надхвърлящ 1000 пункта, което я поставя далеч пред останалите центрове като Пловдив и Варна. Връзката между икономическото развитие и иновационния потенциал е подчертано силна, като основните фактори, допринасящи за резултата на София включват наличието на университети, развита ИКТ инфраструктура, значителен брой заети в иновационни сектори, както и голям брой регистрирани патенти и други форми на интелектуална собственост.

Проучването разглежда позицията на България в няколко международни индекса, оценяващи иновационната среда. В Европейския индекс на иновациите (EIS) страната е поставена сред „развиващите се иноватори“, като основни слабости са ниските разходи за наука и развойна дейност, както и слабата производителност на труда. В Глобалния индекс на иновациите (GII) България е на 38-мо място от 132 страни, като посочени силни страни са гъвкавият трудов пазар и добрата ИКТ инфраструктура. Индексът на мрежова готовност поставя България на 53-то място от 134 държави, подчертавайки слабостите в човешките ресурси и технологичната инфраструктура.

Анализът на иновационния потенциал е базиран на специален доклад на ИПИ, който идентифицира 16 основни икономически центъра в България, обединяващи общини на база икономическа активност и връзки на пазара на труда. Тези центрове обхващат 74% от населението и създават 80% от добавената стойност в страната. Иновационният потенциал е оценен чрез композитен индекс, съставен от девет индикатора, включително дял на висшистите, научна продукция и разходи за развойна дейност. Индикаторите са нормализирани и се изчисляват за всяка община и след това за целия икономически център.

Разпределение икономическите центрове според оценката на потенциала за иновации

Ниво на иновационен потенциал

Икономически център

 

Високо ниво на иновационен потенциал

София-Перник-Ботевград

Средно-високо ниво на иновационен потенциал

Пловдив-Марица-Раковски

Варна-Девня

 

 

Средно ниво на иновационен потенциал

Благоевград

Велико Търново

Плевен

Шумен

Загоре

Русе-Търговище-Разград

Севлиево-Габрово

Бургас-Несебър

 

 

Ниско ниво на иновационен потенциал

Сливен-Ямбол

Пазарджик

Хасково

Кърджали

Козлодуй

 

София-Перник-Ботевград е единственият икономически център с висок иновационен потенциал, като стойността на индекса е три пъти по-висока от тази на втория по големина център – Пловдив-Марица-Раковски. Варна-Девня също се откроява, но с по-ниска стойност на индекса. Останалите икономически центрове, като Благоевград, Велико Търново и Русе, показват среден или нисък иновационен потенциал. Основните предимства на София включват голям брой университети и научни институции, както и висока концентрация на високотехнологични компании. Научната продукция в столицата също е значително по-висока в сравнение с другите градове.

Стойности на индекса на иновационния потенциал за 16-те икономически центъра в България

Източник: Институт за пазарна икономика * Ниската стойност на Козлодуй е следствие от достъпността на данни за общините в състава на центъра

Населението с висше образование и наличието на университети са ключови фактори за иновационния потенциал. София има най-голям дял на висшисти – 38% от населението, докато в други градове като Кърджали и Сливен този процент е значително по-нисък. София също така води по брой докторанти и научни публикации, следвана от Пловдив и Варна.

Компаниите във високотехнологичните сектори на икономиката са съсредоточени основно в София, където се създава 84% от добавената стойност в тези отрасли. Варна и Пловдив също имат известен принос, но далеч по-малък. На национално ниво разходите за научноизследователска и развойна дейност достигат 1.27 милиарда лева през 2022 г., като 75% от тях се генерират в София.

Патенти, полезни модели и промишлени дизайни, регистрирани в Патентното ведомство в периода 2019-2023 г., брой

Източник: Патентно ведомство на Република България по ЗДОИ

Докладът разглежда и динамиката в регистрираните патенти, полезни модели и промишлени дизайни като ключов резултат от научната и развойната дейност в България за периода 2019-2023 г., като разкрива високата концентрация на патенти в София. Основните причини за това включват изключително високия брой технологични фирми, извършващи дейност в столицата, както и факта, че много от патентованите иновации реално се създават в други части на страната, но се регистрират в София поради административни причини. Освен столицата, активност се наблюдава и в Пловдив, Варна и Стара Загора, но разликите с лидера са много големи.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА

 

*********************************

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

 

Към началото Прочети повече

20.09.2024Хората в МВР са много, но полицаите не достигат – особено в Северозапада

Министерството на вътрешните работи се слави като най-раздутата, най-скъпоструващата и най-закостенявалата административна структура. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата.

Министерството на вътрешните работи се слави като най-раздутата, най-скъпоструващата и най-закостенявалата административна структура. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата.

Нещо повече – България продължава да е страната в ЕС, която отделя най-много пари за полицаите. При средна стойност от 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) за ЕС, разходите за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до безпрецедентните 2,5% в България.

 

Сблъсъкът на раздутите разходи и щат с високата престъпност и липсата на доверие в институцията веднага може види в разпределението на служителите в системата, и по-точно –  в съотношението на броя на полицаите „на терен“[1] и тези в администрацията. В областните дирекции на МВР са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с охраната, противодействието на престъпността и разследването. За сравнение, с подобна численост на всяка от тези три групи, са заетите с управление на собствеността и социални дейности, както и тези в административно обслужване и човешки ресурси.

 

На регионално ниво разликите са значителни. Под 10% от общата численост на областната дирекция са полицаите „на терен“ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол. 

Нивото на престъпност в различните области[2] също може да прецизира сметката. Най-голяма е натовареността на полицаите в областите Враца, Варна и столицата, където се регистрират по над 30 престъпления годишно средно на един полицай, зает с противодействие на престъпността и разследване. Двойно по-малко пък са те в Смолян и Кърджали – около 15 престъпления на полицай.

На картата ясно се вижда, че в Северозапада като цяло има сравнително много престъпления и малко полицаи.

На фона на всичко това всяка регионална структура на МВР, както и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, поддържат собствена администрация, успоредна с тази в МВР, а министерството не може да се откаже от неспецифични, излишни и дублиращи се дейности. През последното десетилетие имаше няколко напъна на реформа и окастряне на ненужните разходи и чиновници от системата. Съществени резултати не е имало, но пък парите за издръжка постоянно  (и извънредно) растат.


[1] Тук се имат предвид служителите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ от Отдел „Охранителна полиция“ и Отдел „Разследване“.

[2] Традиционно и в абсолютна стойност най-много престъпления против личността и собствеността на гражданите се регистрира в столицата (над 15 хиляди годишно) и Пловдив и крайморските области Варна и Бургас (по около 5-7 хиляди). Най-малко пък са тези в областите Смолян и Кърджали.

Към началото Прочети повече

09.09.2024Къде се прави науката на България

Науката и развойната дейност в България остава съсредоточена в големите икономически центрове, като София концентрира над ¾ от разходите и над половината от заетите с нея. Въпреки това в страната могат да бъдат намерени и примери на малки общини, където тази дейност играе ключова роля.

  • Разходи за научно-изследователска и развойна дейност в топ 10 общини, 2022 г.

За 2022 г. общите разходи на предприятията, държавата, висшето образование и неправителствения сектор за научна и развойна дейност достигат 1,27 милиарда лева. Предвид съсредоточаването на водещите университети, високотехнологичен бизнес и научни институции в София не е изненада, че тя отговаря за почти всички разходи за НИРД – 938 милиона лева, или почти ¾ от всички. Със значително присъствие е община Пловдив – 56 милиона лева, както и Варна с други 40 милиона лева. С над 10 милиона лева са и Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Казанлък, а челната десетка се допълва от Бургас и Пещера, където е разположена голяма фармацевтична компания.

При заетите, които участват пряко в развойна и научна работа има по-широко разпространение, като София отговаря за 55% от целия персонал, зает с НИРД, или 21 хиляди от малко над 37 хиляди души на национално ниво. Други 3,3 хиляди души са в Пловдив, 2,5 хиляди във Варна,  a в топ 10 влизат и Стара Загора, Русе, Плевен, Бургас, Велико Търново Казанлък и Габрово. Очаквано сред водещите са общините с университети, както и тези, в които са съсредоточени високотехнологичните производства и услуги.

Разликите между разпределението на разходите за наука и развойна дейност и персонала означават, че има сериозни различия в похарченото на един нает – по този показател на първо място в страната се нарежда Етрополе, с 60 хиляди лева на един зает, а чак на второ място е столицата с 45 хиляди лева на един зает. Начало на тази подредба са по-често малки или средни по размер общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, а средното за страната към 2022 г. е 34 хиляди лева. Отношението разход към работещи е от значение, тъй като дава представа до какъв ресурс имат достъп научните работници.

Представеното тук сравнение, разбира се, дава перспектива само за неравенствата в научната дейност вътре в страната. В сравнителен план инвестициите в наука и развойна дейност в България остава генерално ниски – според последните достъпни данни на Евростат страната харчи 0,8% от БВП за наука и развойна дейност при 2,2% средно за ЕС и над 3% при водещите държави. Това от своя страна има пряко отношение върху потенциала на страната за иновации и изпреварващ икономически растеж, с които те са пряко свързани.

 

Към началото Прочети повече

05.09.2024Как се представят големите необластни градове спрямо областните си „връстници“

Често, когато мислим за градовете в България, допускаме че по-големите от тях, където има видима концентрация на хора и икономическа активност, са непременно областни. Това обаче не е така – у нас има примери и за необластни градове със значително население, дори по-голямо от това на някои от 28-те областни центъра. Днес се спираме на три такива града и прилежащите им общини – Казанлък, Асеновград и Димитровград – и ги сравняваме с техните областни „еквиваленти“ по население – Кърджали, Враца, Разград.

Често, когато мислим за градовете в България, допускаме че по-големите от тях, където има видима концентрация на хора и икономическа активност, са непременно областни. Това обаче не е така – у нас има примери и за необластни градове със значително население, дори по-голямо от това на някои от 28-те областни центъра. Днес се спираме на три такива града и прилежащите им общини – Казанлък, Асеновград и Димитровград – и ги сравняваме с техните областни „еквиваленти“ по население – Кърджали, Враца, Разград. За целта използваме Общинските профили, част от проекта „265 истории за икономика“, която позволява да се сравни представянето на различните общини у нас според 30 индикатора в 6 категории.

  • Казанлък и Кърджали

За 2023 г. средногодишното население на общините Казанлък и Кърджали е съответно 64 300 души и 63 808 души, което ги прави 17-тата и 18-тата най-голяма община. Въпреки това икономиката на Казанлък е много по-продуктивна – нейната добавена стойност за 2022 г. е цели 977,5 млн. лв. (7-мо място в страната) или 15 061 лв./човек (18-то място в страната). За сравнение, добавената стойност в Кърджали е около двойно по-ниска – 489,3 млн. лв. (26-то място) или 7 846 лв./човек (72-ро място). Важен фактор зад силното икономическо представяне на Казанлък е разположението на голям производител на въоръжение и боеприпаси на територията на общината. Към 2022 г. въпросната фирма е сред най-големите работодатели в страната и генерира стотици милиони лева приходи, което допринася за много високите добавена стойност и разходи за дълготрайни активи в общината, както и за високата заетост и ниска безработица.

В Казанлък се инвестира и значително повече в дълготрайни материални активи – 168 млн. лв. за 2022 г. (17 място) – докато в Кърджали е едва 30-тата община по разходи за ДМА със 115 млн. лв. От друга страна, Кърджали привлича двойно повече преки чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. – 208,6 млн. евро (20-то място) спрямо 102,8 млн. евро (27-мо място) в Казанлък, като обяснението е позиционирането на най-големият в страната производител на изделия от каучук и пластмаса и предприятия в преработващата промишленост.

Въпреки че общините са близки по население, в Казанлък има значително повече наети по трудово и служебно правоотношение за 2022 г. – 22 532 души спрямо 19 530 в Кърджали. Като цяло пазарът на труда в Казанлък е по-силен – средната брутна месечна заплата през 2022 г. е 1498 лв. (30-то място), докато Кърджали тя е 1340 лв. (75-то място). През същата година безработицата в Казанлък е само 3,2%, докато в Кърджали се равнява на 5%. Казанлък има и по-добра образователна структура, предвид че делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 24,8%, докато в Кърджали то е цели 37,1%. Същевременно около една пета от населението и в двете общини има висше образование.

Общинските финанси на двете общини са сходни – за 2023 г. общинските разходи в Кърджали са 116 млн. лв., а в Казанлък – 107 млн. лв., а делът на собствените приходи спрямо общите постъпления и в двете е около  една пета. И двете общини обаче инвестират малко спрямо населението си – капиталовите разходи на човек за 2023 г. в Казанлък са 161 лв. (235 място), а в Кърджали – 110 лв. (257-мо място).

В демографско отношение, Кърджали се представя по-добре. Двете общини са близки по възрастова структура, но Кърджали има по-малко население в пенсионна възраст, по-голямо население в трудоспособна възраст, както и повече ученици (6464 спрямо 5940). Динамиката на населението в Кърджали е много по-благоприятна – естественият прираст е -3,8 ‰ (23-тия най-висок в страната), а механичният е цели 3,2% (35-то място), докато в Казанлък тези стойности са съответно -7,7 ‰ (72-ро място) и 0% (190-то място).

Кърджали превъзхожда Казанлък и по брой лекари (284 спрямо 186) и болнични легла на човек (9 спрямо 4), но броят аптеки е много близък (30 срещу 31). В образователно отношение двете общини се представят сходно – резултатите им на НВО по математика в 7 клас и ДЗИ по БЕЛ в 12 клас са много близки, но на ДЗИ по математика в 12 клас средната оценка в Кърджали е значително по-висока (5,10 спрямо 3,80 в Казанлък).

  • Асеновград и Враца

Със средногодишно население от 56 946 души през 2023 г. Асеновград е втората най-голяма община, която не е областен център и 21-вата най-голяма община, точно след община Враца с нейните 59 969 души.

Въпреки близкия брой на населението, община Враца има много значимо икономическо присъствие – добавената ѝ стойност е 427,6 млн. лв. (29-то място в страната за 2022 г.) спрямо 293,4 млн. лв. в Асеновград (40-то място). Преките чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. във Враца са 101,7 млн. евро – около пет пъти повече от тези в Асеновград – а инвестициите в дълготрайни материални активи за същата година възлизат на 163 млн. лв. или два пъти повече спрямо Асеновград. Разликата в икономическото представяне се вижда и в доходите – за 2022 г. средната брутна месечна заплата във Враца е 1306 лв./месец (89-то място в страната), докато Асеновград се нарежда на 178-мо място с 1138 лв.

По-силното икономическо представяне на Враца вероятно се дължи частично на осезаемо по-благоприятния пазар на труда. В общината има значително повече заети към 2022 г. – 17 976 души спрямо 11 863 в Асеновград, а безработицата е 4,6% или с 1,1 пр. п. под тази в Асеновград. Делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 20,1% (13-тия най-нисък в страната), докато в Асеновград той е 30%. Враца има и повече висшисти – 26,2% от населението на 7 и повече години, спрямо 18,5% в Асеновград.

Причина за различията в икономическото представяне на двете иначе близки по население общини е тяхното разположение. Тъй като Асеновград се намира в непосредствена близост до Пловдив, общината се сблъсква с неравностойна конкуренция за инвестиции и работна ръка с втория град в страната. От друга страна, в област Враца е разположено едно от най-големите предприятия по приходи у нас – АЕЦ „Козлодуй“, което оказва положителен икономически ефект на самата община Враца, предвид че е най-близкият по-голям град близо до централата.

Що се отнася до общински приходи, двете общини са близки – делът на собствените приходи от общите постъпления във Враца за 2023 г. е 22,4%, а в Асеновград – 21,2%, въпреки че местната данъчна тежест във втората е една идея по-висока. Община Враца обаче харчи значително повече – общинските ѝ разходи за 2023 г. са 123,4 млн. или с около 50% повече от тези в Асеновград. Същевременно община Асеновград насочва значително по-големи ресурси в инвестиции – капиталовите ѝ разходи възлизат на 207 лв./човек за 2023 г., докато във Враца те са едва 119 лв./човек, въпреки че на фона на повечето общини и двете суми са малки.

Двете общини имат сходна възрастова структура – дял на трудоспособното население около 63% и дял на населението на 65 и повече години малко над 23%. Динамиката на населението обаче е по-благоприятна в Асеновград – естественият прираст за 2023 г. е -5,2‰ (спрямо -8,7‰ във Враца), а механичният прираст е 0,5% (спрямо -0,4% във Враца).

Достъпът до здравеопазване във Враца е по-добър, вероятно поради местното значение на общината като регионален център. Този фактор по-скоро отсъства в Асеновград, предвид близостта до община Пловдив, която играе ролята на местен здравен център с големия си брой болници и медицински университет. В община Враца има 360 лекари или около 165 души на лекар (8-мо място в страната), докато в община Асеновград лекарите са само 162, като на всеки се падат около 351 души. Във Враца болничните легла също са значително повече – 12 на 1000 души, спрямо 7 легла на 1000 души в Асеновград. Осигуреността с аптеки е близка – 32 във Враца и 28 в Асеновград.

Враца се представя по-добре и в областта на образованието. Въпреки че средната оценка на НВО в 7 клас по математика за 2024 г. е малко по-висока в Асеновград (38 точки спрямо 36,8 във Враца), оценката на ДЗИ по БЕЛ във Враца е 4,5, докато в Асеновград тя е само 4,0. Враца има и четвъртата най-висока оценка на ДЗИ по математика в страната – 5,3 – докато в Асеновград няма явили се на тази матура. Неграмотността във Враца също е много по-ниска – 0,4% спрямо 1,8% в Асеновград.

  • Димитровград и Разград

Димитровград е третата най-голяма необластна община у нас със средногодишно население от 43 180 души за 2023 г., което я нарежда на 30-то място сред всички общини, точно преди Разград с нейните 42 643 души.

Въпреки сходното население, икономиката на Разград е много по-динамична. Добавената стойност в общината за 2022 г. е 543 млн. лв. (21-во място) или около двойно на тази в Димитровград – 276,1 млн. лв. (42-ро място). В Разград се инвестира и много повече в ДМА – 97 млн. лв. за 2022 г., на фона на 62 млн. лв. в Димитровград. Разград се отличава и с ясно изразен експортен характер – приходите от износ в общината за 2022 г. са 1,75 млрд. лв. (10-то място в страната), докато в Димитровград те възлизат на 443,1 млн. лв. Всичко това допринася и за по-високи доходи в Разград, където средната брутна месечна заплата за 2022 г. е 1560 лв. на фона на 1253 лв. в Димитровград.

И тук голяма разлика между двете общини е наличието на значими предприятия – на територията на Разград има няколко големи производители от хранително-вкусовата промишленост, фармацията и селското стопанство. За сравнение, в Димитровград има голямо химическо предприятие, както и голям търговец на химически продукти, които се доближават по мащаб, но общо техните приходи са значително по-ниски челните фирми в Разград.

В Разград има и осезаемо повече наети по служебно и трудово правоотношение – 14 660 за 2022 г., докато в Димитровград те са 11 856. Безработицата в Разград е 4,6% или с 0,5 пр. п. по-ниско от тази в Димитровград. В Разград има и повече висшисти – 23,5% сред населението на 7 и повече години, в сравнение с 16,8% в Димитровград.

Община Димитровград е една идея по-финансово независима, предвид че една трета от постъпленията в бюджета ѝ са от собствени приходи, на фона на 27% в Разград, но това до голяма степен се дължи по-високата местна данъчна тежест. Разходите на община Разград обаче са по-високи – 2096 лв./човек на фона на 1562 лв./човек в Димитровград. Същото важи и за капиталовите разходи, които в Разград са 231 лв./човек, а в Димитровград – 188 лв./човек.

Демографската картина в Димитровград е видимо по-неблагоприятна, предвид по-напредналите застаряване и свиване на населението. Делът на населението на 65 и повече години в общината е 27,9% или с над 4 пункта повече спрямо Разград. Паралелно с това, населението в трудоспособна възраст е по-малко – 59,3% на фона на 62,8% в Разград. Населението на Димитровград се топи значително по-бързо, предвид че естественият прираст е -12,2 ‰ на фона на -8,7 ‰ в Разград и предвид че и двете общини имат близък до нулата механичен прираст.

На територията на община Разград практикуват 180 лекари, а на 1000 души се падат по 6 болнични легла, като тези показатели са двойно по-високи спрямо тези в Димитровград. Същевременно аптеките в Димитровград са повече – 19 спрямо 16 в Разград.

Областта, в която Димитровград видимо превъзхожда е образованието – например оценката на НВО по математика в 7 клас е 49 точки или с 13,6 точки повече от тази в Разград. Макар и по-малка, преднина има и при държавните зрелостни изпити по БЕЛ и математика, на които оценките в Димитровград са съответно 4,3 и 4,9 или с по 20 стотни повече от оценките в Разград.

––

Сравненията на трите двойки областни и необластни градове показват, че статутът на административен център невинаги е ключов за представянето на дадена община, въпреки очакваните предимства на областните центрове по отношение на административен капацитет и локално инфраструктурно планиране. Най-яркият пример за това е Казанлък, чиито икономика и пазар на труда бележат доста по-добри резултати спрямо близката по население община Кърджали. Същевременно, при другите две двойки областните центрове демонстрират много повече икономически динамизъм, като това се дължи на наличието/липсата на по-големи предприятия в или близо до тях – каквато е и причината за добрите резултати на Казанлък.

Предимството на областните общини е най-видимо при здравеопазването, което е логично – секторът е до голяма степен държавен и болници и лекари се концентрират в административните центрове, които трябва да обслужват и локалните им периферии. Това контрастира с достъпа до аптеки, който се осигурява от частния сектор и е много близък във всяка от двойките общини поради сходния брой на населението. В сектори като образование, където факторите за успех са много по-локални, необластни общини също могат да се конкурират добре, какъвто е примерът на Димитровград на фона на близката по население община Разград.

 

Към началото Прочети повече

26.08.2024Минималната заплата – големите отраслови и регионални проблеми остават

Механизмът за фиксиране на минималната заплата към средната навлиза във втората си година, а вече знаем и равнището ѝ за 2025 г. – поне ако до края на годината няма политическо решение за отмяна на правилото. На този етап няма особени наблюдавани промени на пазара на труда в резултат на въвеждането на формулата, но големите регионални и отраслови различия в ефекта на минималната заплата налагат преосмисляне на модела към въвеждане на повече фактори.

Механизмът за фиксиране на минималната заплата към средната навлиза във втората си година, а вече знаем и равнището ѝ за 2025 г. – поне ако до края на годината няма политическо решение за отмяна на правилото. На този етап няма особени наблюдавани промени на пазара на труда в резултат на въвеждането на формулата, но големите регионални и отраслови различия в ефекта на минималната заплата налагат преосмисляне на модела към въвеждане на повече фактори.

Нека първо припомним как работи механизмът. Той въвежда препоръката на ЕК за определяне на минималното заплащане на база на обективни индикативни показатели, като например (но не задължително) 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.

Прилагането на този подход фиксира МРЗ за 2024 г. на 933 лв., което доведе до увеличение от общо 153 лв. за една година – най-голямото увеличение през последните 25 години. Въз основа на данните за средната заплата за последните четири тримесечия можем да заключим, че стойността за 2025 г. ще е 1077 лв., или увеличение от още 144 лв. С други думи, ръстът на годишна база е по-малък – 20% за 2024 г. и 13% за 2025 г., което отговаря както на забавянето на ръста на средните заплати и успокояването на възходящата динамика на пазара на труда, така и на по-бавния общ икономически растеж.

Значителните различия между регионите в съотношението между средната и минималната заплата остават, но без големите промени през последните няколко години. Към второто тримесечие на 2024 г. покритието е най-високо в Благоевград – 71%, както и в Смолян – 70%, а с над 60% отношение на МРЗ към СРЗ са 15 от областите в страната. Под 50% е това отношение единствено  в столицата, а най-близо до средните за страната 50% са Варна и Враца. Ако погледнем към основните икономически отрасли, покритието на  СРЗ с новата МРЗ е 21% в ИКТ, 32% в енергетиката, 33% в енергетиката, 35% в професионалните дейности, до 72% в хотелите и ресторантите и 65% в селското стопанство. Трябва да имаме предвид, че заради продължаващия ръст на заплатите покритието към края на годината тези отношения ще са малко по-ниски.

Прави впечатление, че независимо от значителните повишения в размера на минималната заплата, дяловете ѝ в средната заплата по отрасли и сектори остават без значителна промяна, а дори в някои случаи се наблюдават спадове – най-видимо в културата, развлечението и туристическия сектор, което е отчасти и следствие в значителното изсветляване на отраслите през последните години. Това означава, че нямаме особени основания да твърдим, че ударните повишения в минималната заплата до момента са създали нови проблеми на регионалните и отрасловите пазари на труда, особено предвид, че не наблюдаваме особени промени от гледна точка на повишения на безработицата и свиване на заетостта, даже напротив.

Това обаче не означава, че минималната заплата не е пречка пред навлизането на нови работници в икономически най-слабо развитите и най-слабо производителни части на страната и икономически дейности. Не е случайно, че точно регионите и секторите, където разликата между средната и минимална заплата са тези, които изпитват хроничен недостиг на работна ръка, което се и явява основна пречка пред развитието им. Доколкото проблемите в тях са по-скоро структурни, а не наскоро възникнали, то нововъведеният механизъм за минималната заплата по-скоро обостря съществуващите дефицити, отколкото да води до качествени промени в условията на тези пазари на труд.

Остава отворен и въпросът със сивата икономика. Тъй като данните на НСИ за безработицата и заетостта не отчитат разликите между легален и нелегален труд, възможно е част от най-нискоквалифицираните и ниско производителни работници да са минали на сиво след увеличенията. Тъй като единствената оценка на сивата икономика в страната изостава с две години обаче за ефекта от скока на минималната заплата през 2024 г. ще знаем чак след година.

Не бива да пренебрегваме и дългосрочните ефекти, най-вече поради самозахранващия се характер на настоящия механизъм, в резултат на което в следващите години ще има постоянна „гонитба“ между минималната и средната заплата, което изисква и добавянето на допълнителни макроикономически индикатори. Големите отраслови и регионални различия в условията на пазара на труда изискват и да се мисли в посока на въвеждане на диференциация, която да не позволи на минималната заплата с агресивния си ръст да се превърне в прекалено голяма бариера.

Към началото Прочети повече

16.08.2024Достъпът до лекари продължава да се влошава

За поредна година достъпът както до лекари-специалисти, така и до общопрактикуващи лекари се влошава в повечето области. Лесният достъп до специализирана помощ обикновено е свързан с по-високо качество на здравните услуги.

За поредна година достъпът както до лекари-специалисти, така и до общопрактикуващи лекари се влошава в повечето области. Лесният достъп до специализирана помощ обикновено е свързан с по-високо качество на здравните услуги. В извънболничната помощ той съдейства за по-ранното установяване на различни здравни състояния и по-евтиното им лечение, а в болничната – до по-високо ниво на лечението. От тази гледна точка влошаването на достъпа до лекари на регионално ниво разкрива ниската ефективност на системата и е залог за бъдещи по-високи разходи.

За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2023 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области  представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари с конкретната специалност, а общият индекс на достъпност – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Според индекса на ИПИ през 2023 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а Русе също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Ямбол и Кърджали.

 Спрямо година по-рано достъпът до лекари-специалисти се влошава във всички области, освен Плевен и Кюстендил. През 2023 г. най-бързо се влошава достъпът до специалисти в Перник и Ловеч, най-вероятно заради влиянието на близостта на Плевен и София.

В отделните специалности най-малки регионални различия в  достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 32, а в редица области има по двама. Обратно – най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище извършват дейност едва 10. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. В този смисъл, индексът не показва непременно малък брой специалисти от дадена специалност на национално ниво, колкото голямо неравенство в достъпа на регионално.

Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. От значение е и разпределението на болничните заведения, техният престиж и възможности за заплащане, както и редица други фактори – дали лекар специалист има възможност за самостоятелна практика, размера на пазара, конкуренцията и др. При много специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2023 г., като най-видима е тази тенденция е при лабораторните лекари, психиатрите и невролозите. Обратно, най-бързо се подобрява достъпа до офталмолози и експертите по вътрешни болести.

 

В някои области продължава тенденцията от последните години към подобрение на достъпа до общопрактикуващите лекари. Най-ясно този процес е видим в Шумен, Плевен, Видин,  Кюстендил и Перник, като те са сред областите с поначало добър достъп до първична здравна грижа. Част от обяснението за подобрението на индикатора в някои области е и в демографските процеси и свиването на населението. Най-видима негативна промяна пък  има в Търговище, където достъпът се е влошил с цели 174  души на един ОПЛ, както и в Кърджали и Силистра. Това е повод за притеснение, тъй като индикаторът се влошава в онези части на страната, където достъпът поначало е затруднен.

Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер, с 1197 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат малко под 3 хиляди души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно в следствие на големия брой на населението им.

Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те с лечението на пациентите. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.

Към началото Прочети повече
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 32
  • 33
  • ...
  • 44
  • 45
Изтегляне на PDF

Последни новини

Област Търговище – бързо правораздаване и ниски данъци, но слабо образование и застаряващо население 19.05.2025

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Търговище нараства значително. Заплатите и пенсиите също...

Област Стара Загора – много инвестиции и ниски данъци, но висока престъпност и голям дял на нарушената територия 09.05.2025

Доходите в област Стара Загора продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте. Заетостта и...

Област София – високи инвестиции и нарастващи заплати, но слабо образование и лоши пътища 25.04.2025

Област София отчита най-ниския ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и губи второто си място в...

Област Смолян – добро образование и ниска престъпност, но застаряващо население 22.04.2025

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Смолян продължават да се увеличават. Нивото на бедност...

Изтегляне на PDF
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design