Новини

Област Варна остава сред първенците по брутен вътрешен продукт на човек от населението. Заплатите и доходите продължават да нарастват. Подоходното неравенство и бедността се задържат на сравнително ниски нива. Варна е областта с най-висока заетост. Безработицата пък е втората най-ниска в страната. Инвестиционната и бизнес активност са сравнително високи. Усвояването на европейски средства изостава. Инфраструктурата на областта е добре развита. Местните данъци в общините в област Варна остават високи. Работата на администрацията се оценява добре.

 

Варна е сред областите със сравнително благоприятно демографско развитие. В сферата на образованието тенденциите са положителни. Представянето на учениците е много добро. Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече, но при леглата в болниците има недостиг. Престъпленията са относително много, а разкриваемостта им – сравнително ниска. Варна е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци, но и делът на предадените за третиране и рециклиране обеми остава голям. Културният живот е интензивен, а туризмът – добре развит.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в областта нараства сравнително бързо и през 2022 г. и отново я нарежда веднага след челната тройка (столицата и областите Стара Загора и София). Заплатите и пенсиите се увеличават с близък до средния за страната темп и са сравнително високи. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19,4 хил. лв. през 2022 г., а размерът на средната месечна пенсия е 830 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година.

Неравенството и бедността в областта се задържат на сравнително ниски нива и през 2023 година. Коефициентът на Джини на подоходното неравенство е 33,1 (при 37,2 в страната). Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 14,6% (при 20,6% в страната) и отново е вторият най-нисък в страната (след този в столицата).

• Пазар на труда

Представянето на област Варна в тази категория отново е сред най-добрите в страната. Делът на населението в трудоспособна възраст остава висок (60,4% при 58,5% в страната). През 2023 г. Варна е областта с най-висока заетост с коефициент от 82,9% (при 76,2% в страната). Безработицата пък е втората най-ниска в страната (след тази в столицата) – 3,3% (при 5,3% в страната).

Образователната структура на работната сила също е сравнително благоприятна. Делът на висшистите сред населението на 25–64 години нараства до 37% (при 31% в страната), а на тези с основно и по-ниско образование намалява до 15%, колкото е и средната му стойност в страната.

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в област Варна остават сравнително добри. Броят на нефинансовите предприятия в областта продължава да е висок – 78 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 3,6 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – 4,0 хил. евро на човек. Произведената продукция също се увеличава до 108,5 хил. лв. на нает през 2022 година. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби в областта е под средния за страната.

Сравнително слабо обаче остава усвояването на европейски средства. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2165 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). Най-много средства са изплатени в община Бяла, а най-малко – в Дългопол.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност са относително високи.

• Инфраструктура

Инфраструктурата на Варна е сравнително добре развита. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа е висока. Значителен е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 28% (при 19% в страната). Качеството на пътната настилка се задържа високо и през 2023 година. В добро състояние са 56% от пътищата в областта (при 40% в страната).  

Достъпът на домакинствата до интернет е близък до средния за страната – 87% в областта при 89% в страната.

Делът на населението с достъп до обществена канализация е сред най-високите в страната – 87% (при 75% в страната), като почти цялата мрежа е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води – 86% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Усредненото ниво на разглежданите местни данъци в общините в област Варна остава високо и през 2024 година. Особено големи са разликите със средните за страната нива на облагането при прехвърлянето на собственост, търговията на дребно и превозните средства. Облагането на недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица също е сравнително тежко. В рамките на областта най-високи са местните данъци в община Варна, а най-ниски – в община Долни чифлик.

• Администрация

Област Варна продължава да е сред първенците в тази категория. И през 2024 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ нарастват и са сред най-високите в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта се свива, но също остава сред най-високите.

Сравнително големият дял на собствените от общите приходи на общините от областта поставя Варна на четвърто място в страната със средно 32% (при 27% в страната) за 2023 година. Варна заема третото място по покритие на общинските разходи с местни приходи с 85% (при 74% в страната).  

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Варна е сред областите с много добро демографско развитие и през 2023 г., което я поставя на трето място (след столицата и област Сливен) в тази категория. Коефициентът на естествен прираст е –4,7‰ и е сред най-високите и далеч над средните стойности за страната (–6,8‰). Област Варна продължава да привлича жители – коефициентът на механичен прираст остава положителен и е третият най-висок в страната (след тези в областите Кърджали и Бургас) – 12,4‰.

Делът на децата до 4 годишна възраст в областта се запазва по-висок от средния за страната (4,7% при 4,5% в страната), а този на населението над 65 години – по-нисък (21,5% при 23,8% в страната).

Варна е сред областите със сравнително висока гъстота на населението в урбанизираните територии – 1623 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната.

• Образование

Варна е сред областите с най-добро представяне в сферата на образованието (отново след столицата). През 2023 г. делът на децата в детските градини е 91% (при 88% в страната), а коефициентът на записване на населението в V–VII клас е 92% (при 90% в страната). Делът на второгодниците остава сравнително нисък – 0,8% (при 1,2% в страната). Съответствието между специалностите в професионалното образование и профила на икономиката в областта е сравнително високо.

На националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. учениците от областта са с втория най-висок резултат (след този в столицата) – 51,3 т. при 42,9 т. в страната. На матурата по български език и литература средният успех е близък, но също над този в страната – „Добър“ 4,36 в областта (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е 8,7%, колкото е и този в страната.

Броят на студентите в областта се запазва относително висок.

• Здравеопазване

Варна продължава да е сред областите със сравнително нисък дял на здравноосигурените лица и през 2023 г. – 91% (при 95% в страната). Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече (както общопрактикуващите, така и специалистите), но при леглата в многопрофилните болниците има недостиг – броят им е 4,7 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им също е по-ниска – 52% (при 56% в страната). Броят на аптеките спрямо населението е сходен със средния за страната.

Коефициентът на детска смъртност остава сравнително нисък. Средната продължителност на живота на жителите на областта е сред най-високите в страната – 74,4 години (при 73,5 години в страната).

• Ред и сигурност

Въпреки че натовареността на съдиите в област Варна продължава да е сравнително ниска, това не се отразява на бързината на правораздаването. През 2023 г. един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 13,8 дела на месец (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 12,8 (при 14,8 в страната). Същевременно делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 90% (при 91% в страната), на гражданските – 63% (при 65% в страната), а на административните – 71% (при 72% в страната).

През 2023 г. престъпленията в областта се увеличават и са сред най-многобройните в страната (на второ място спрямо населението след област Видин), но и разкриваемостта им се повишава, въпреки че остава ниска. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Варна е 14,9 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията е 42% (при 53% в страната) и е втората най-ниска след тази в столицата. Относителният брой на полицаите в областта също е сравнително нисък – 3,9 на хиляда души на населението (при 4,2 на хиляда души в страната).

• Околна среда

Варна е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2022 г. – 524 кг на човек при 488 кг на човек в страната. Същевременно делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава сравнително висок – 92% при 76% в страната.

Делът на горската територия в областта е по-нисък от средния за страната, а на нарушената – по-висок. Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са значително по-ниски от средните за останалите области.

• Култура и туризъм

Варна е сред областите със силно застъпени култура и туризъм и през 2023 година. Мащабът на легловата база в местата за настаняване е сред най-високите в страната с 149 легла на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки пък достигат 10 555 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), а тези през онлайн платформи на споделената икономика – 1148 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).

Броят на посещенията в кината нараства до 1114 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Посещенията в местните театри, музеи и библиотеки също нарастват, но остават под средните за страната спрямо броя на населението.

Общините в състава на областите Пловдив и Пазарджик демонстрират бърз икономически растеж, движен най-вече от ръста на услугите в двата областни центъра и промишлеността в малките периферни общини. Инвестициите в региона растат относително бързо, но пазарът на труда дава признаци за забавяне на експанзията и дори свиване на места, въпреки високото търсене на кадри. Ключово средносрочно предимство на региона е добрата образователна структура, особено от гледна точка на малкия дял на хората с много ниско образование, както и положителните демографски тенденции и по-бавното застаряване.

• Голямото предимство на индустрията

Индустрията излиза на преден план, като основен двигател на развитие, както в Пловдив, така и в Пазарджик. Очаквано, предвид че става дума за големи области – с общо 30 общини в двете, разликите в степените на икономическо развитие са много сериозни – в порядъка на 15 пъти в рамките на Пловдив и почти 20 пъти в рамките на Пазарджик. В двете области на първо място по добавена стойност на човек през 2022 г. излиза община Сопот, с 32,4 хил. лв./човек – сред най-високите стойности не само в региона, но и в страната, най-вече благодарение на силната година за оръжейните заводи. Челното място на общината обаче изглежда пряко свързано с интензивността на военните конфликти, които ползват пряко продукцията ѝ, което го прави не особено стабилно средносрочно. На второ място се нарежда Панагюрище (20,4 хил. лв./човек), където ключова роля играе минната индустрия. На челните места се нареждат няколко общини от пряката индустриална периферия на Пловдив – Марица (17,3 хил. лв./човек), Съединение (16,2 хил. лв./човек) и Куклен (13 хил. лв./човек). Самият областен център Пловдив също се представя добре – с 16,8 хил. лв./човек през 2022 г., най-вече в резултат на ръста в разнообразни услуги. Прави впечатление, че малките общини в Пазарджик са със значително по-ниска степен на икономическо развитие в сравнение с пловдивските, в това число туристическите центрове Велинград и Стрелча.

Най-голямата общинска икономика в двете области е тази на областния център Пловдив, с 5,4 млрд. лв. добавена стойност през 2022 г., като тя е и втора по размер в страната след тази на столицата. С относително голям размер на добавената стойност са и общините Пазарджик (685 млн. лв.), Марица (549 млн. лв.) и Панагюрище (453 млн. лв.), а с над 200 млн. лв. са и близките до Пловдив общини Асеновград, Раковски и Родопи, както и Сопот. Почти всички общини в двете области имат стабилен растеж през 2022 г., като в само 4 от 30-те има спад на добавена стойност. Очаквано с най-висок ръст (86%) на годишна база е Сопот, но сходна възходяща динамика имат и Стамболийски (84%), Куклен (78%) и Брезово (66%), най-вече в следствие на разрастването на преработващите им сектори. В областните центрове ръстът е по-умерен – в Пловдив добавената стойност се увеличава със 17% на годишна база, в Пазарджик – с едва 3%, което на фона на значителната инфлация през годината представлява реален спад.

• Ръстът на инвестициите

Както и при икономическия растеж, Сопот се класира и на първото място при ръста на инвестициите през 2022 г. Разходите за придобиване на дълготрайни активи на нефинансовия сектор в общината са се увеличили с 63% спрямо предишната година, значително увеличение се наблюдава и в Перущица (47%) и Карлово (38%). Повечето общини в региона следват националната динамика на повишение на инвестиционните разходи през годината, с някои малки изключения като Белово, Лъки и Кричим. Претеглени спрямо населението лидер в двете области е община Пещера (10,5 хил. лв./човек), която се нарежда сред лидерите в страната по този показател, най-вече в следствие на експанзията на фармацевтичния отрасъл. Добре се представят и Сопот (6,7 хил. лв./човек) и Марица (6,5 хил. лв./човек), а с над 5 хил. лв. инвестиционни разходи на човек от населението са и община Пловдив, Куклен и Съединение. Очаквано предвид големи размер на местната икономика най-много инвестиции са реализирани в Пловдив – 1,82 млрд. лв., както и в другия областен център Пазарджик (342 млн. лв.), а сред малките общини лидер е Марица (206 млн. лв.), следвана от Пещера (152 млн. лв.). Любопитно е да отбележим, че в района е и една от двете общини в страната, в която статистиката не е регистрирала никакви инвестиционни разходи през 2022 г. – Брацигово.

Регионът се характеризира с високи равнища на чуждестранните инвестиции, като на челни места се нареждат малките индустриални общини като Марица (11,2 хил. евро ПЧИ с натрупване на човек към края на 2022 г.), Първомай (7,1 хил. евро/човек) и Раковски (6,8 хил. евро). Номинално най-много чужди капитали има в община Пловдив – 1,43 млрд. евро, както и в Марица (354 млн. евро) и община Пазарджик (352 млн. евро), а сред водещите се нареждат и Първомай и Раковски. В повечето общини трендът е възходящ, като през последната година най-видима е положителната динамика в Раковски (124%), Куклен (74%) и Перущица (65%), а значителен отлив се наблюдава единствено в Белово (-67%). Общините в региона не постигат особено високо ниво на употреба на средства от европейските фондове, с изключение на Хисаря, където размерът на европейските инвестиции приближава 6 хиляди лева на човек от началото на европейските фондове до средата на 2024 г, както и Панагюрище, където размерът им е близо 5 хиляди лева на човек.

• Влошаването на пазара на труда

След бързото възстановяване от ковид-вълната на безработица, през 2023 г. данните на Агенция по заетостта сочат към почти повсеместно повишаване на дела на търсещите работа в двете области. Спад в безработицата има в пет от тридесетте общини – Панагюрище, Сопот, Първомай, Карлово и Брезово, но пък значителни увеличения има само в няколко от пазарджишките малки общини – Сърница (3,9 пункта), Велинград (2,1 пункта), Ракитово (1,4 пункта). На повечето места повишенията са от порядъка на 0,5 процентни пункта, което насочва към нормализация на местния пазар на труда след пандемията и последвалата я експанзия. Големите разлики обаче се запазват – докато в община Пловдив и Сопот делът на безработните сред населението на 15-64 години е 2,6%, в Пазарджик – 3,3%, в Сърница той надхвърля 22%, във Велинград – 16%, което говори за хронични проблеми както със създаването на работни места в малките общини, така и с квалификацията и уменията на свободната работна сила, особено в контекста на високото търсене на труд в пловдивската индустрия.

Делът на наетите от населението на общините също се различава значително. На преден план излизат Сопот (88% наети спрямо населението на 15 и повече години), Съединение (58%), Марица (55%) и Пловдив (52%), но е важно да отбележим, че и четирите се ползват със значителен брой приходящи от съседни общини работници. В рамките на пазарджишка област пък с най-висок дял на наетите са Пещера (53%) и Панагюрище (42%), а общините Брацигово (11%) и Лесичово (13%) се нареждат сред тези с най-слабо представяне в страната като цяло.

Регионът се характеризира с относително високи заплати, като през 2022 г. най-високата средна брутна месечна заплата е в Панагюрище (2050 лв./месец), следван от Куклен (1800 лв./месец) и Марица (1670 лв./месец). Средната заплата в рамките на община Пловдив е 1584 лв. на месец. И тук малките общини със силни индустриални предприятия се представят добре. През 2022 г. с най-бърз ръст на заплатите е Батак (25%), както и Куклен (16%), като при общините с по-ниско средно заплащане ръстът е в общия случай по-осезаем.

• Водещата роля на средното образование

Производителността на труда и степента на икономическо развитие в района е видимо свързана с образователната структура на населението. Регионът обаче се различава от други водещи в страната, тъй като в част от най-развитите общини основна роля играе средното образование – то съставлява 67% от населението на 25-64 годишна възраст в Сопот, 65% от това в Панагюрище и 58% от това в Марица. Причина за това са най-вече потребностите от работна сила в индустрията, където в много случаи професионалното образование и специфична квалификация са по-важни от университетското. Очаквано, центровете на услугите са с висок дял на висшистите, като това е особено видно в община Пловдив (45% с висше образование), Асеновград (25%) и Пазарджик (27%). Прави впечатление също, че дяловете на хора с основно и по-ниско образование в региона са малки, а още по-малко са регистрираните в хода на преброяването на населението неграмотни. Изключение тук са Перущица, където неграмотните достигат 6,5% от населението на 9 и повече години, както и Лъки, където този дял е 5,1%.

Прави впечатление обаче, че резултатите на учениците в повечето общини в региона не са особено високи – ако оставим настрана община Пловдив, където средният успех на последното издание на зрелостния изпит по български език и литература е бил Много добър (4,60) и община Пазарджик (4,17), повечето малки общини се представят слабо. Причина за това може да се търси и в достъпността на добрите училища в областните центрове, към които се насочват повечето надарени ученици от по-малките населени места.

• Демографското предимство

В сравнение с много други части на страната, двете южни области имат относително добри демографски показатели. Това е особено видно в миграционните тенденции, като почти всички общини привличат повече население, отколкото отдават. През 2023 г. община Пловдив е най-високия положителен механичен прираст в областта си – 1,3%, но с над 1% са и Родопи, Съединение и Калояново. Дори по-силен позитивен миграционен баланс са две малки общини в Пазарджик – Ракитово (4,7%) и Лесичово (4,3%). Някои общини обаче продължават да губят население в резултат на миграцията, в това число Панагюрище, Стрелча, Септември, Перущица и Карлово. Естественият прираст от друга страна остава отрицателен във всички общини, но областният център Пловдив постепенно приближава баланс на смъртността и раждаемостта, като през 2023 г. стойността на индикатора достига -0,19%.

От гледна точка на застаряването повечето общини са с относително нисък дял на населението на 65 и повече години, като в община Пловдив той достига 20%, в Пазарджик – 24%. Значително по-висок е този дял обаче в северните общини – Брезово, Хисаря, Калояново и Съединение са с над 30% дял на пенсионерите. Същевременно повечето общини са с високи дялове на трудоспособните, като Пловдив се представя най-добре, с 65%. Добрите демографски показатели са гарант както за запазването на Пловдив като водеща икономика на юг, така и за разрастването на индустриалната периферия на града.

 Автор: Адриан Николов

Материалът е част от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие 2024“. Данните, сравнителните графики, информация по всички индикатори, както и пълното издание ще откриете ТУК.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Бургас продължава да се увеличава, въпреки че ръстът му е сравнително ограничен. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в област Бургас се запазват относително високи. Делът на автомагистралите и първокласните пътища е голям, но качеството на пътната настилка остава ниско. Бургас е сред областите с най-високо ниво на местното данъчно облагане. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише“ се повишават.

Демографските показатели в Бургас поставят областта в челната четворка. Средният успех на учениците на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2023 г. е сравнително висок. Успехът на матурата по български език и литература обаче се запазва относително нисък. Здравеопазването в областта продължава да страда от недостиг на общопрактикуващи лекари. Броят на престъпленията се повишава и остава над средния за страната. Делът на горските територии е висок. Бургас е областта с най-високата оценка в сферата на културата и туризма.

• ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Доходи и стандарт на живот: И през 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Бургас продължава да се увеличава, въпреки че ръстът му е сравнително ограничен. Със стойност от 19,5 хил. лв. той подрежда областта на осмо място в страната. Заплатите също нарастват, но и тяхното увеличение е по-ниско от средното за страната. През 2022 г. средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Бургас достига 16,3 хил. лева. През 2023 г. средната месечна пенсия пък се увеличава до 872 лв. и остава значително по-висока от средната в страната (784 лева). Подоходното неравенство в областта е по-ниско от средното за страната, а делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява, макар че е над средния за страната – 21,0% в област Бургас при 20,6% в страната.

Пазар на труда: Делът на населението в трудоспособна възраст в областта намалява леко до 58,7%, но се задържа над средното за страната ниво (58,5%). Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост достига средната стойност за страната – 76,2%, а този на безработица остава сравнително нисък въпреки слабото увеличение до 4,2% (при 5,3% в страната) през 2023 година.

Образователният статус на работната сила в областта постепенно бавно се подобрява. Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование е 23% (при 31% в страната), а делът на това с основно и по-ниско образование – 18% (при 15% в страната).

Инвестиции и бизнес: Инвестиционната и бизнес активност в област Бургас се запазват относително високи и през 2022 година. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението е 84 на хиляда души и е вторият най-висок в страната (след този в столицата). Бургас продължава да е и сред областите с най-висок относителен обем на преките чуждестранни инвестиции, нареждайки се отново на трето място (след столицата и София) с 5,5 хил. евро на човек от населението. Увеличение се наблюдава при разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението, както и при произведената продукция. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби намалява леко до 26% и за първи път е под средния за страната (29%).

Изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта също нарастват и вече са много близо до средната стойност за страната към 30 юни 2024 година. В рамките на областта най-много средства са усвоили общините Приморско, Созопол и Малко Търново.

Инфраструктура: Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в област Бургас е сравнително ниска и през 2023 година. Делът на автомагистралите и първокласните пътища е висок (26% при 19% в страната), но качеството на пътната настилка остава ниско (30% в добро състояние при 40% в страната).

Делът на домакинствата с достъп до интернет продължава да е висок – 91% (при 89% в страната). Сравнително добър е и достъпът до канализация в областта (79% при 75% в страната), като почти цялата е свързана и с пречиствателни станции за отпадъчни води (72% при 67% в страната).

Местни данъци: Бургас остава сред областите с най-високо ниво на местното данъчно облагане и през 2024 година. Особено голяма е разликата при облагането на превозните средства и търговията на дребно. Именно Бургас отново е областта с най-високо облагане на превозните средства – средно 1,81 лв./kW (при средно 1,56 лв./kW в страната).

Созопол е общината с най-високи местни данъци както в областта, така и в страната. Сравнително високи са и тези в туристическите общини Поморие, Приморско, Бургас. В рамките на областта най-ниски са данъците в община Малко Търново.

Администрация: Делът на собствените приходи от общите приходи на общините в областта е третият най-висок в страната (след този в столицата и област София) – 35% при 27% средно за страната през 2023 година. Областта е и сред първенците по покритие на общинските разходи с местни приходи вероятно поради доброто развитие на туризма и на имотния пазар.

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише“ през 2024 г. се повишават и също са сред най-високите в страната.

Прозрачността в работата на местните администрации намалява, но остава над средната оценка за страната, макар и с малко.

• СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Демография: Демографските показатели в Бургас поставят областта в челната четворка (след столицата, Сливен и Варна). Коефициентът на естествен прираст продължава да е отрицателен, но стойността му е сред най-високите в страната с –5,3‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Област Бургас привлича и много нови жители – коефициентът на механичен прираст е вторият най-висок в страната (след този в област Кърджали) – 20,6‰. Делът на децата до 4-годишна възраст в областта е сходен със средния за страната – 4,4% в областта при 4,5% в страната, но делът на населението над 65 години остава сравнително по-нисък – 22,5% (при 23,8% в страната).

Близка до средната за страната е и гъстотата на населението в урбанизираните територии в областта Бургас – 1246 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната.

Образование: Делът на децата в местните детски градини леко се свива, но остава около и малко над средния за страната през 2023 година.

Коефициентът на записване на населението в V–VII клас в областта пък продължава да е под средния за страната и през 2023 година. Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката нараства и вече е над този за страната.

Средният успех на учениците от областта на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. е сравнително висок – 45,3 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература обаче изостава – през 2024 г. той е „Добър“ 4,14 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 11,7% (при 8,7% средно в страната).

Броят на студентите в университетите спрямо населението в областта намалява през 2023 г. до 14,5 на хиляда души от населението.

Здравеопазване: Делът на здравноосигурените в областта остава сравнително нисък и през 2023 година – 90% (при 95% в страната). Здравеопазването в областта продължава да страда от недостиг на общопрактикуващи лекари – на един местен лекар се падат по 2085 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Броят на леглата в многопрофилните болници се повишава значително, достигайки 5,8 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Увеличава се и използваемостта им – 59% (при 56% в страната) през 2023 година. Достъпът до аптеки е най-висок в страната.  

Коефициентът на детска смъртност намалява и през 2023 г. е сходен със средния за страната. Средната продължителност на живота пък се повишава до 74,0 години (при 73,5 години в страната).

Ред и сигурност: Бързината и натовареността на местната съдебна система през 2023 г. са сходни със средните за страната. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок в област Бургас, е 88% (при 91% в страната), на гражданските дела – 72% (при 65% в страната), а на делата в административните съдилища – 73% (при 72% в страната). Съдиите в Окръжния съд разглеждат средно по 11,9 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния – 13,8 дела (при 14,8 в страната).

Броят на престъпленията в областта се повишава и остава над средния за страната. През 2023 г. в областта са регистрирани 13,6 престъпления срещу личността и собствеността на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията се увеличава, достигайки 52% (при 53% в страната). Броят на полицаите също е сходен със средния – 4,5 на хиляда души в областта при 4,2 на хиляда души в страната.

Околна среда: През 2022 г. Бургас отново е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци – 543 кг на човек (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци също е голям – 93% (при 76% за страната).

Инсталираните ВЕИ мощности остават сравнително ниски, но се повишават и към 30 юни 2024 г. са 0,6 kW на човек (при 1,0 kW на човек в страната). Делът на горските територии е висок (41% при 33% в страната), а на нарушените – нисък (0,2% при 0,4% в страната) през 2023 година.

Култура и туризъм: Културата и туризмът в област Бургас са силно застъпени и областта води класацията в тази категория. През 2023 г. относителният брой на посещенията в кината и библиотеките е над средния за страната, а в театрите и музеите – под, но близо до средния. Посещенията в кината достигат 769 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната), в музеите – 767 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), в библиотеките – 844 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната), а в театрите – 303 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната).

Бургас е областта с най-висок относителен брой на леглата в местата за настаняване (382 на хиляда души при 56 на хиляда души в страната), както и на реализираните нощувки (25 257 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната) и на нощувките, реализирани през онлайн платформи на споделената икономика (2674 на хиляда души при 500 на хиляда души в страната).

Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският бюджет? Може ли всеки гражданин да участва в обсъждането на финансите на своята община и взема ли се предвид мнението му? На всички тези въпроси се опитваме да отговорим в новото изследване на ИПИ „Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи?“

Изследването представя разработената от ИПИ методология за оценка на общинските бюджети и я прилага върху избрана група от общини. Целта ни е да подпомогнем анализа на бюджетния процес и оценката на бюджетните резултати на общините. Методологията стъпва на аналогични документи в международната бюджетна практика, адаптирани към условията в България, и се основава на информация, предоставена от общините или достъпна свободно от техните електронни страници и тези на министерствата.

Методологията включва две части – от една страна оценка на бюджетния процес, правила и процедури от гледна точка на тяхната прозрачност, периодичност, пълнота и специфичност, и от друга страна – оценка на бюджетното изпълнение и резултати, която да даде възможност на общините да сравнят своето представяне с това на свои колеги на база на обективни показатели по отношение на финансова самостоятелност и устойчивост, задлъжнялост, адекватност на разходите и бюджетна позиция.

ИПИ направи пробно изпитване на предложената методика върху избран кръг от общини и резултатите показват, че:

• Много голям дял от общините имат приети и публикуват периодично документи, свързани с бюджетната процедура, но не всичко в машинно-четим вид;
• Фискални цели са заложени в бюджетите на 81% от общините, само около половината от бюджетите обаче (53%) представят разходи в класификация, различна от тази по икономически елементи;
• Версия на бюджета за граждани – кратък документ, изготвен на достъпен за широката общественост език – е налична в 57% от общините;
• В едва 8 от 21 случая (38%) обаче е представена връзка с национални бюджетни документи и стратегии.

Резултатите от изпълнението на бюджетите показват, че въпреки големите различия между включените общини, всяка от тях показва както силни позиции по определени индикатори, така и области на възможно подобрение, по-специално по отношение на  събираемостта на местните разходи и управлението на общинския дълг.

Повече подробности са налични в пълния текст на изследването тук.

За повече информация: Весела Добринова, mail@ime.bg , тел. 02 952 35 03

Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за изданието „Регионални профили: показатели за развитие – 2024“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

ИПИ публикува новото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ 2024 – единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

• Материалът е част от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие 2024“. Данните, сравнителните графики, информация по всички индикатори, както и пълното издание ще откриете ТУК.

Въпреки че ръстът му е малко по-нисък от средния за страната, брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да се увеличава. Заетостта остава над средната, но безработицата е значително по-неблагоприятна. Относителният обем на инвестициите и на произведената продукция е под средния за страната. Благоевград е сред областите с най-добро качество на пътищата. Областта се отличава и със сравнително ниско ниво на местните данъци. Самооценките за развитието на електронното правителство, както и тези за предлагането на услуги на „едно гише“ са около средното за страната ниво.

Благоевград е сред областите със сравнително добри резултати в сферата на демографските показатели. Делът на децата в детските градини е висок. Успехът на учениците от областта е около средните стойности за страната през 2024 година. Здравеопазването страда от недостиг на лекари и на болнични легла. Престъпленията в областта са малко, а разкриваемостта им – сравнително висока, но правораздаването остава бавно. Делът на горската територия е голям. Културният живот в област Благоевград традиционно не е сред най-интензивните в страната, но туризмът е добре развит.

• ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Доходи и стандарт на живот. Въпреки че ръстът му е малко по-нисък от средния за страната, брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да се увеличава и през 2022 г. достига 16,0 хил. лева. Същевременно ръстът на заплатите и този на пенсиите са почти идентични със средните за страната, но и те остават относително ниски. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 13,8 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) и през 2022 г. е най-ниската в страната. Средната пенсия за 2023 г. е 711 лв. (при 784 лв. в страната).

Относителният дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява леко, достигайки 21,6%, и изпреварва средния за страната през 2023 година. Коефициентът на Джини, измерващ степента на подоходното неравенство в областта, продължава да намалява и през 2023 г. е 27,6% (при 37,2% в страната).

Пазар на труда. Делът на трудоспособното население в област Благоевград продължава да спада, достигайки 59,5% през 2023 г., въпреки че остава сравнително висок (при 58,5% в страната). Заетостта също намалява леко, но и тя се запазва над средната – 76,6% в областта при 76,2% в страната. Коефициентът на безработица обаче остава почти двойно по-висок от средния – 10,0% в областта при 5,3% в страната.

Образователната структура на работната сила продължава да е сравнително неблагоприятна, но се подобрява. През 2023 г. делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 21% (при 31% в страната), а на това с основно и по-ниско образование намалява до  16% (при 15% в страната).

Инвестиции и бизнес. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението в областта през 2022 г. се запазва висок – 78 компании на хиляда души от населението при 70 на хиляда души в страната. Относителният обем на инвестициите и на произведената продукция остава под средния за страната. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват до 2,4 хил. лв. на човек, а преките чуждестранни инвестиции – до 1,7 хил. евро. Произведената продукция достига 86,0 хил. лв. на нает. Разходите за научноизследователска и развойна дейност леко се повишават, но остават сравнително ниски.

Усвояването на европейски средства продължава да нараства и вече е значително над средната стойност за страната спрямо населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативни програми в област Благоевград достига 4,4 хил. лв. на човек от населението и остава третата най-висока в страната (след тази в столицата и област Габрово). В рамките на областта най-висок е размерът на изплатените средства в община Банско.

Инфраструктура. Разположението на областта в периферията на страната и сравнително обширните планински територии обясняват ниската гъстота на пътната и на железопътната мрежа, както и сравнително малкия дял на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа. Въпреки това Благоевград е сред областите с най-добро качество на пътищата – 66% при 40% в страната през 2023 година. Единствено област Сливен изпреварва Благоевград по дял на пътната настилка в добро състояние.

Делът на домакинствата с достъп до интернет нараства значително през 2023 г. и за първи път изпреварва средния.

Делът на населението с достъп до обществена канализация намалява, но остава над средния за страната (78% при 75% в страната), но Благоевград е областта с най-ниска свързаност с пречиствателни станции за отпадъчни води (35% при 67% в страната).

Местни данъци. Обратно на общите тенденции, област Благоевград се отличава със сравнително добре развита икономика, а нивото на местните данъци е ниско и през 2024 година. Усредненото ниво на данъчната тежест при всички разглеждани данъци е сравнително малко. Именно Благоевград е областта с най-ниски средни данъци за прехвърляне на собственост. Значително по-лека от средната е и данъчната тежест при данъка на недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, както при този на превозните средства. Най-близко до средното, но отново под него, е усредненото ниво на данъчната ставка за търговия на дребно в общините от област Благоевград.

В рамките на областта най-високи са средните данъци в община Благоевград, а най-ниски – в община Сатовча.

Администрация. Делът на собствените приходи от общите приходи на общините в област Благоевград продължава да намалява и през 2023 г. и остава изключително нисък – 17,9% средно за областта (при 26,9% в страната). По същия начин и покритието на общинските разходи в местни приходи се запазва ниско – 50,2% (при 74,1% в страната).

През 2024 г. както самооценките на администрациите за развитието на електронното правителство, така и тези за предлагането на административни услуги на „едно гише“ в общините в Благоевград са около средното за страната ниво.

Оценката за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление в общините от областта също се повишава, но остава под средната за страната – 63,4% в областта при 69,3% в страната.

• СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Демография. Благоевград е сред областите със сравнително добри резултати в сферата на демографските показатели, въпреки че отново са в сила общите тенденции към бързо застаряване на населението.

През 2023 г. коефициентът на естествен прираст намалява до –4,4‰ (при –6,8‰ в страната). Областта продължава да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен, макар и само 0,6‰.

Темповете на застаряване на населението се запазват на по-ниски от средните за страната нива и през 2023 година. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,5% – колкото и в страната, но този на хората над 65 години остава сравнително нисък – 22,2% при 23,8% в страната.

Гъстотата на населението в урбанизираните територии е относително висока (2022 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната).

Образование. Делът на децата в детските градини в областта продължава да е сред най-високите в страната (на второ място след този в област Смолян) и през 2023 г. той е 94% (при 88% средно за страната).

Благоевград е и сред областите с най-висок коефициент на записване на населението в V–VII клас – 94% (при 90% в страната) през 2023 година. Делът на второгодниците остава значително по-нисък от средния за страната. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е сравнително слабо.

Успехът на учениците от област Благоевград е близък до средните стойности за страната и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 41,1 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурите по български език и литература е „Добър“ 4,31 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е 8,3% (при 8,7% в страната).

Относителният брой на студентите в областта намалява, следвайки свиването му и в страната като цяло, достигайки 27,7 на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната).

Здравеопазване. През 2023 г. делът на здравноосигурените лица в областта е 94% (при 95% в страната). Здравеопазването в областта продължава да страда от недостиг на лекари (както общопрактикуващи, така и специалисти) и на болнични легла. Броят на леглата в многопрофилните болници в областта е 4,0 на хиляда души от населението при 6,1 на хиляда души в страната. Въпреки това използваемостта на болничните легла остава сравнително ниска – 52% (при 56% в страната). Достъпът до аптеки е по-висок от средния.

Коефициентът на детска смъртност остава нисък – 4,0‰ (при 4,9‰ в страната), а средната продължителност на живота се повишава и продължава да е висока – 74,9 години (при 73,5 години в страната).

Ред и сигурност. Делът на делата, приключили в 3-месечен срок в областта, е сравнително нисък и през 2023 година. В 3-месечен срок са приключили 88% от наказателните дела (при 91% в страната), 67% от административните дела (при 72% в страната) и 64% от гражданските дела (при 64% в страната). Средната действителна натовареност на Окръжния съд е близка до тази в страната – 13,6 дела месечно на съдия (при 14,4 в страната), но Административният съд е най-натовареният в сравнение с останалите области – един съдия разглежда средно по 19,1 дела месечно (при 14,8 в страната).

Въпреки че полицаите в областта са сравнително малко, броят на престъпленията продължава да е нисък, а разкриваемостта им – сравнително висока и през 2023 година. Броят на полицейските служители е 3,2 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната). Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 8,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкритите престъпления са 60% (при 53% в страната).

Околна среда. Образуваните битови отпадъци в областта продължават да са сравнително малко – 398 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната) през 2022 година. Делът на отпадъците, предадени за третиране и рециклиране, остава нисък и дори намалява до 33% (при 76% в страната).

Към 30 юни 2024 г. относителният обем на инсталираните ВЕИ мощности в област Благоевград е съизмерим със средния за страната. Делът на горската територия е висок (52% при 33% в страната), а на нарушената – нисък (0,1% при 0,4% в страната) през 2023 година.

Култура и туризъм. Културният живот в област Благоевград традиционно не е сред най-интензивните в страната и това се вижда и в данните за 2023 година. Броят на посещенията в кината се повишава до 479 на хиляда души от населението (при 684 посещения на хиляда души в страната), в театрите – до 143 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната), в музеите – до 651 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а в библиотеките – до 659 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната).

Същевременно областта се представя сравнително добре по показателите, свързани с туризма. Броят на леглата в местата за настаняване е 71 на хиляда души от населението (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки нарастват до 6259 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), а тези през онлайн платформи на споделената икономика – до 801 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).

Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Тази година Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.

• Регионални профили 2024: Икономически растеж, но с нарастващо неравенство

„Регионални профили 2024“ показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив допринася 6,5% от БВП, икономиката на Стара Загора, подхранвана от силния енергиен сектор, достига 6,2%. Възстановяването на туризма е ключов фактор за позитивната динамика във Варна и Бургас, докато индустриалният растеж подпомага икономическото развитие в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.

• Специфичните акценти в представянето на социално-икономическото развитие бяха регионалните предизвикателства и тенденции, както и бюджетната прозрачност на общинско нив

 „Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната.

***

• Пълен текст на „Регионални профили 2024 г.“ ще намерите тук.

• Всички данни и материали – www.regionalprofiles.bg

• Презентация от официалното представяне на доклада на 14.11.2024 в Entract 127, София.

***

Подкрепата за Регионални профили: показатели за развитие – 2024 г. на Института за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.