Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският бюджет? Може ли всеки гражданин да участва в обсъждането на финансите на своята община и взема ли се предвид мнението му? На всички тези въпроси се опитваме да отговорим в новото изследване на ИПИ „Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи?"
Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският бюджет? Може ли всеки гражданин да участва в обсъждането на финансите на своята община и взема ли се предвид мнението му? На всички тези въпроси се опитваме да отговорим в новото изследване на ИПИ „Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи?“
Изследването представя разработената от ИПИ методология за оценка на общинските бюджети и я прилага върху избрана група от общини. Целта ни е да подпомогнем анализа на бюджетния процес и оценката на бюджетните резултати на общините. Методологията стъпва на аналогични документи в международната бюджетна практика, адаптирани към условията в България, и се основава на информация, предоставена от общините или достъпна свободно от техните електронни страници и тези на министерствата.
Методологията включва две части – от една страна оценка на бюджетния процес, правила и процедури от гледна точка на тяхната прозрачност, периодичност, пълнота и специфичност, и от друга страна – оценка на бюджетното изпълнение и резултати, която да даде възможност на общините да сравнят своето представяне с това на свои колеги на база на обективни показатели по отношение на финансова самостоятелност и устойчивост, задлъжнялост, адекватност на разходите и бюджетна позиция.
ИПИ направи пробно изпитване на предложената методика върху избран кръг от общини и резултатите показват, че:
Резултатите от изпълнението на бюджетите показват, че въпреки големите различия между включените общини, всяка от тях показва както силни позиции по определени индикатори, така и области на възможно подобрение, по-специално по отношение на събираемостта на местните разходи и управлението на общинския дълг.
Повече подробности са налични в пълния текст на изследването тук.
За повече информация: Весела Добринова, mail@ime.bg , тел. 02 952 35 03
Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) за изданието „Регионални профили: показатели за развитие – 2024“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
В сферата на ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ в Регионални профили 2024 попадат категориите, измерващи доходите и стандарта на живот, пазара на труда, инвестициите, инфраструктурата, местните данъци и работата на администрацията.
ИПИ публикува новото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ 2024 – единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.
В сферата на ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ в Регионални профили 2024 попадат категориите, измерващи доходите и стандарта на живот, пазара на труда, инвестициите, инфраструктурата, местните данъци и работата на администрацията.
Данните за периода 2015-2024 г. показват редица ключови наблюдения за областите в България:
Класацията е част от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“, което вече повече от 10 г. проследява реалната картина в българските области. Изданието за 2024 г. стъпва на 75 индикатори, разпределени в 12 категории, оценяващи икономическото и социално развитие на областите.
Очаквайте класация на областите и за социалното развитие.
Материалът е част от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие 2024“
Въпреки че ръстът му е малко по-нисък от средния за страната, брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да се увеличава. Заетостта остава над средната, но безработицата е значително по-неблагоприятна. Относителният обем на инвестициите и на произведената продукция е под средния за страната. Благоевград е сред областите с най-добро качество на пътищата. Областта се отличава и със сравнително ниско ниво на местните данъци. Самооценките за развитието на електронното правителство, както и тези за предлагането на услуги на „едно гише“ са около средното за страната ниво.
Благоевград е сред областите със сравнително добри резултати в сферата на демографските показатели. Делът на децата в детските градини е висок. Успехът на учениците от областта е около средните стойности за страната през 2024 година. Здравеопазването страда от недостиг на лекари и на болнични легла. Престъпленията в областта са малко, а разкриваемостта им – сравнително висока, но правораздаването остава бавно. Делът на горската територия е голям. Културният живот в област Благоевград традиционно не е сред най-интензивните в страната, но туризмът е добре развит.
Доходи и стандарт на живот. Въпреки че ръстът му е малко по-нисък от средния за страната, брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да се увеличава и през 2022 г. достига 16,0 хил. лева. Същевременно ръстът на заплатите и този на пенсиите са почти идентични със средните за страната, но и те остават относително ниски. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 13,8 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) и през 2022 г. е най-ниската в страната. Средната пенсия за 2023 г. е 711 лв. (при 784 лв. в страната).
Относителният дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, намалява леко, достигайки 21,6%, и изпреварва средния за страната през 2023 година. Коефициентът на Джини, измерващ степента на подоходното неравенство в областта, продължава да намалява и през 2023 г. е 27,6% (при 37,2% в страната).
Пазар на труда. Делът на трудоспособното население в област Благоевград продължава да спада, достигайки 59,5% през 2023 г., въпреки че остава сравнително висок (при 58,5% в страната). Заетостта също намалява леко, но и тя се запазва над средната – 76,6% в областта при 76,2% в страната. Коефициентът на безработица обаче остава почти двойно по-висок от средния – 10,0% в областта при 5,3% в страната.
Образователната структура на работната сила продължава да е сравнително неблагоприятна, но се подобрява. През 2023 г. делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 21% (при 31% в страната), а на това с основно и по-ниско образование намалява до 16% (при 15% в страната).
Инвестиции и бизнес. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението в областта през 2022 г. се запазва висок – 78 компании на хиляда души от населението при 70 на хиляда души в страната. Относителният обем на инвестициите и на произведената продукция остава под средния за страната. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват до 2,4 хил. лв. на човек, а преките чуждестранни инвестиции – до 1,7 хил. евро. Произведената продукция достига 86,0 хил. лв. на нает. Разходите за научноизследователска и развойна дейност леко се повишават, но остават сравнително ниски.
Усвояването на европейски средства продължава да нараства и вече е значително над средната стойност за страната спрямо населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативни програми в област Благоевград достига 4,4 хил. лв. на човек от населението и остава третата най-висока в страната (след тази в столицата и област Габрово). В рамките на областта най-висок е размерът на изплатените средства в община Банско.
Инфраструктура. Разположението на областта в периферията на страната и сравнително обширните планински територии обясняват ниската гъстота на пътната и на железопътната мрежа, както и сравнително малкия дял на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа. Въпреки това Благоевград е сред областите с най-добро качество на пътищата – 66% при 40% в страната през 2023 година. Единствено област Сливен изпреварва Благоевград по дял на пътната настилка в добро състояние.
Делът на домакинствата с достъп до интернет нараства значително през 2023 г. и за първи път изпреварва средния.
Делът на населението с достъп до обществена канализация намалява, но остава над средния за страната (78% при 75% в страната), но Благоевград е областта с най-ниска свързаност с пречиствателни станции за отпадъчни води (35% при 67% в страната).
Местни данъци. Обратно на общите тенденции, област Благоевград се отличава със сравнително добре развита икономика, а нивото на местните данъци е ниско и през 2024 година. Усредненото ниво на данъчната тежест при всички разглеждани данъци е сравнително малко. Именно Благоевград е областта с най-ниски средни данъци за прехвърляне на собственост. Значително по-лека от средната е и данъчната тежест при данъка на недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, както при този на превозните средства. Най-близко до средното, но отново под него, е усредненото ниво на данъчната ставка за търговия на дребно в общините от област Благоевград.
В рамките на областта най-високи са средните данъци в община Благоевград, а най-ниски – в община Сатовча.
Администрация. Делът на собствените приходи от общите приходи на общините в област Благоевград продължава да намалява и през 2023 г. и остава изключително нисък – 17,9% средно за областта (при 26,9% в страната). По същия начин и покритието на общинските разходи в местни приходи се запазва ниско – 50,2% (при 74,1% в страната).
През 2024 г. както самооценките на администрациите за развитието на електронното правителство, така и тези за предлагането на административни услуги на „едно гише“ в общините в Благоевград са около средното за страната ниво.
Оценката за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление в общините от областта също се повишава, но остава под средната за страната – 63,4% в областта при 69,3% в страната.
Демография. Благоевград е сред областите със сравнително добри резултати в сферата на демографските показатели, въпреки че отново са в сила общите тенденции към бързо застаряване на населението.
През 2023 г. коефициентът на естествен прираст намалява до –4,4‰ (при –6,8‰ в страната). Областта продължава да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен, макар и само 0,6‰.
Темповете на застаряване на населението се запазват на по-ниски от средните за страната нива и през 2023 година. Делът на децата до 4-годишна възраст е 4,5% – колкото и в страната, но този на хората над 65 години остава сравнително нисък – 22,2% при 23,8% в страната.
Гъстотата на населението в урбанизираните територии е относително висока (2022 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната).
Образование. Делът на децата в детските градини в областта продължава да е сред най-високите в страната (на второ място след този в област Смолян) и през 2023 г. той е 94% (при 88% средно за страната).
Благоевград е и сред областите с най-висок коефициент на записване на населението в V–VII клас – 94% (при 90% в страната) през 2023 година. Делът на второгодниците остава значително по-нисък от средния за страната. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е сравнително слабо.
Успехът на учениците от област Благоевград е близък до средните стойности за страната и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 41,1 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурите по български език и литература е „Добър“ 4,31 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е 8,3% (при 8,7% в страната).
Относителният брой на студентите в областта намалява, следвайки свиването му и в страната като цяло, достигайки 27,7 на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната).
Здравеопазване. През 2023 г. делът на здравноосигурените лица в областта е 94% (при 95% в страната). Здравеопазването в областта продължава да страда от недостиг на лекари (както общопрактикуващи, така и специалисти) и на болнични легла. Броят на леглата в многопрофилните болници в областта е 4,0 на хиляда души от населението при 6,1 на хиляда души в страната. Въпреки това използваемостта на болничните легла остава сравнително ниска – 52% (при 56% в страната). Достъпът до аптеки е по-висок от средния.
Коефициентът на детска смъртност остава нисък – 4,0‰ (при 4,9‰ в страната), а средната продължителност на живота се повишава и продължава да е висока – 74,9 години (при 73,5 години в страната).
Ред и сигурност. Делът на делата, приключили в 3-месечен срок в областта, е сравнително нисък и през 2023 година. В 3-месечен срок са приключили 88% от наказателните дела (при 91% в страната), 67% от административните дела (при 72% в страната) и 64% от гражданските дела (при 64% в страната). Средната действителна натовареност на Окръжния съд е близка до тази в страната – 13,6 дела месечно на съдия (при 14,4 в страната), но Административният съд е най-натовареният в сравнение с останалите области – един съдия разглежда средно по 19,1 дела месечно (при 14,8 в страната).
Въпреки че полицаите в областта са сравнително малко, броят на престъпленията продължава да е нисък, а разкриваемостта им – сравнително висока и през 2023 година. Броят на полицейските служители е 3,2 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната). Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 8,8 на хиляда души (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкритите престъпления са 60% (при 53% в страната).
Околна среда. Образуваните битови отпадъци в областта продължават да са сравнително малко – 398 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната) през 2022 година. Делът на отпадъците, предадени за третиране и рециклиране, остава нисък и дори намалява до 33% (при 76% в страната).
Към 30 юни 2024 г. относителният обем на инсталираните ВЕИ мощности в област Благоевград е съизмерим със средния за страната. Делът на горската територия е висок (52% при 33% в страната), а на нарушената – нисък (0,1% при 0,4% в страната) през 2023 година.
Култура и туризъм. Културният живот в област Благоевград традиционно не е сред най-интензивните в страната и това се вижда и в данните за 2023 година. Броят на посещенията в кината се повишава до 479 на хиляда души от населението (при 684 посещения на хиляда души в страната), в театрите – до 143 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната), в музеите – до 651 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а в библиотеките – до 659 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната).
Същевременно областта се представя сравнително добре по показателите, свързани с туризма. Броят на леглата в местата за настаняване е 71 на хиляда души от населението (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки нарастват до 6259 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), а тези през онлайн платформи на споделената икономика – до 801 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Тази година Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Тази година Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
„Регионални профили 2024“ показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив допринася 6,5% от БВП, икономиката на Стара Загора, подхранвана от силния енергиен сектор, достига 6,2%. Възстановяването на туризма е ключов фактор за позитивната динамика във Варна и Бургас, докато индустриалният растеж подпомага икономическото развитие в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.
„Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната.
***
***
Подкрепата за Регионални профили: показатели за развитие – 2024 г. на Института за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
Съобщение до медиите, 14.11.2024 г.
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
„Регионални профили 2024“ показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив допринася 6,5% от БВП, икономиката на Стара Загора, подхранвана от силния енергиен сектор, достига 6,2%. Възстановяването на туризма е ключов фактор за позитивната динамика във Варна и Бургас, докато индустриалният растеж подпомага икономическото развитие в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.
Графика 1: Брутен вътрешен продукт на областите, млн. лв., 2022 г.
Ролята на услугите остава водеща в столицата и морските области Варна и Бургас, където този сектор създава основния дял от добавената стойност. Пловдив също бележи растеж на услугите, които вече заемат 60% от местната икономика. В същото време индустрията продължава да има значителен принос в БВП на Стара Загора и Враца, а селското стопанство заема ключова роля в слабо развитите области като Силистра. Анализът очертава различията в инвестиционната активност на отделните области. През 2022 г. данните сочат значително нарастване на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи практически в цялата страна, а с най-големи инвестиции на човек от населението остава столицата. София е лидер с близо 8,8 хил. лв. на човек, следвана от Софийска област и Пловдив, където инвестиционната стойност достига до 4,6 хил. лв.
Въпреки разширяването на пазара на труда през 2023 г., някои региони отчитат спад в заетостта сред населението на възраст от 20 до 64 години. Областите Враца и Ловеч например отчитат най-голям спад на заетостта, докато Плевен и Сливен регистрират увеличение от над четири процентни пункта. Безработицата се задържа на ниско ниво в София и Варна, но остава висока във Видин и Монтана. Разликата в заплатите също е значителна – в София средната брутна месечна заплата достига 3129 лв., докато в Благоевград тя е 1519 лева. Същевременно най-бедните области в страната отчитат по-бавен ръст на заплатите, което създава предпоставки за раздалечаване на стандарта на живот между отделните региони.
Графика 2: Естествен и механичен прираст на населението, 2023 г.
Сред ключовите характеристики на успешните региони е високият дял на висшистите, който е пряко свързан с развитието на високотехнологични дейности с висока продуктивност както в сферата на услугите, така и в индустрията. София води с 54% от населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование, следвана от Варна и Пловдив. В по-слабо развитите региони, като Пазарджик и Монтана, този процент е значително по-нисък, което ограничава възможностите за привличане на инвестиции и развитие на иновативни бизнеси. Зрелостните изпити през 2024 г. показват големи различия в образователните резултати между областите – столицата и Смолян водят с най-високи средни оценки, докато Шумен и Плевен остават с най-ниски резултати. В редица области делът на учениците, които не са издържали зрелостния изпит, продължава да е висок, въпреки спада в сравнение с предишни години.
Миграцията към регионите е основен фактор за подобряването на демографските показатели, като особено благоприятен механичен прираст се отчита в Кърджали, Бургас и Варна. В тези региони основна роля имат възстановяването на туризма и ръстът на заетостта в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. За разлика от тях, области като Видин и Монтана продължават да губят население, а високата смъртност допълнително изостря демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е значително по-високо във Видин и Габрово, където този дял надхвърля 30%, докато в столицата е най-нисък.
Здравните показатели също подчертават значителни различия между регионите. Очакваната продължителност на живота е най-висока в София и Кърджали, където тя достига 75,4 години, а най-ниска – във Видин и Враца. Туристическият сектор постепенно възвръща предкризисните си нива, като през 2023 г. броят на нощувките надвишава този от 2019 г. в повечето региони. В черноморските области, като Бургас, Варна и Добрич, секторът се възстановява с различна скорост, като се очаква Варна и Добрич да достигнат предкризисните си стойности в следващата година.
„Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната.
***
Няма две мнения, че децентрализацията в почти всички случаи е правилното решение. Тя позволява на местната власт и регионалните общности да вземат съдбата си в свои ръце и да прилагат локални решения на локални проблеми, които са далеч от приоритетите и погледа на централната власт. Обратната страна на децентрализацията обаче е фрагментацията – накъсването на държавата на прекомерно малки парчета пречи на ефективното управление и не позволява истинска самостоятелност. В България към момента има сравнително високо ниво на централизация и в същото време фрагментация, която е повече от видима, както и негативните последствия от нея.
Възможни решения са обединяване на функции или окрупняване на общини. Първото е по-лесно, второто ще има икономически ефект.
Текстът е публикуван в бр. 8 (48) на сп. Business Global
Няма две мнения, че децентрализацията в почти всички случаи е правилното решение. Тя позволява на местната власт и регионалните общности да вземат съдбата си в свои ръце и да прилагат локални решения на локални проблеми, които са далеч от приоритетите и погледа на централната власт. Обратната страна на децентрализацията обаче е фрагментацията – накъсването на държавата на прекомерно малки парчета пречи на ефективното управление и не позволява истинска самостоятелност. В България към момента има сравнително високо ниво на централизация и в същото време фрагментация, която е повече от видима, както и негативните последствия от нея.
Основната единица на местно самоуправление в страната е общината – тя е отговорна за предоставянето на местните административни услуги, поддръжката на инфраструктурата, за образователните и здравните институции и редица други дейности, от сметосъбирането до детските градини. Отговорът на въпроса има ли фрагментация на местната власт, изисква да установим дали има общини със значителен дефицит на капацитет да изпълняват тези функции – с други думи, дали общините не са прекалено много.
Фрагментацията в числа
След обособяването на Сърница през 2015 г. броят на общините в България достига 265. Налице са огромни разлики в размерите им – към 2023 г. средногодишното население на София е 1,28 милиона души, това на Трекляно е едва 511, а на Бойница – 742. Въпреки тези стократни разлики в населението функциите, които общините изпълняват, са фундаментално сходни, което неминуемо води до отклонения в тяхната способност да се самоуправляват, да предоставят адекватни услуги и да представляват независими икономически единици.
Това е и причината, поради която Законът за административно-териториалното устройство залага минимално изискване за брой население, за да се създаде нова община. Заложеният критерий е общините да имат поне 6 хиляди души население – дали той е адекватен за ролята и функциите на една община, или е редно да е дори по-висок, е тема на отделен и по-задълбочен анализ. Ключовото в случая е, че веднъж създадени, общините не са задължени постоянно да отговарят на това изискване и липсва процедура за тяхното закриване, в случай че местното население се свие значително под прага.
На фона на демографските процеси – бързо общо свиване на населението, съчетано с концентрация на все повече млади хора в градовете и отлив от селските райони, все повече общини не отговарят на този критерий. Към 2023 г. броят на общините с население под 6 хиляди души е бил 84, или точно 1/3 от всички. На ръба между 6 и 7 хиляди души са други 10 общини, а ако разширим критерия до 10 хиляди, под него ще попаднат 142 общини, или повече от половината от всички. И доколкото в повечето малки общини тенденцията е към свиване на населението, най-вероятно броят на тези, които не отговарят на заложения критерий или са опасно близо до него, в близко бъдеще само ще расте.
Ключови последствия
Тази ясно видима и засилваща се фрагментация на местната власт носи със себе си няколко ключови последствия.
1. Най-видимият е постоянният спад на броя на населението спрямо общинските служители – тоест броят жители, които един зает в администрацията „обслужва“. На национално ниво този показател показва леко подобрение през последната година – средно от 264 на 265 души население според данните, публикувани от Министерството на финансите. Но това отразява най-вече продължаващата концентрация на населението в големите градове, съчетано със запазване на размера на общинската администрация. Между отделните общини има големи разлики – докато в най-малките като Трекляно и Бойница на един служител се падат съответно по 15 и 38 души от местното население, на другия край в скалата е Пловдив – с цели 621, Костинброд – с 495, Казанлък – с 493. И ако при най-малките общини въпросът е доколко е рационално да се поддържа пълноценна местна администрация, при най-големите проблемът е дали администрацията е в състояние да предоставя качествени и адекватни услуги на такъв голям брой хора.
2. От още по-голямо значение е фактът, че в малките общини държавата се явява основен работодател – към 2023 г. общественият сектор формира над 50% от заетостта в цели 42 общини, а в някои от тях (Бойница, Трекляно) той приближава 90%. Прави впечатление, че ако игнорираме няколко от тези общини, където водещ е енергийният сектор с доминираща роля на държавата, останалите почти без изключение са с ниска степен на икономическо развитие и нисък стандарт на живот. На обратния полюс са по-малките общини в силни индустриални периферии на градските центрове, където се съсредоточават стопански дейности с висока добавена стойност и добре платени и търсени работни места. В тях ролята на държава като работодател най-често е ниска, но доходите са по-високи.
В дългосрочен план общественият сектор настъпва на пазара на труд в почти всички общини – в рамките на пет години делът му в заетостта на локалния пазар на труда се е увеличил в 204 от 265-те общини в страната. Това е последствие от по-сериозния удар на кризата върху частната икономика, но и на емиграцията от най-слабо развитите райони.
3. Видимо последствие от фрагментацията на общините е и ниският административен капацитет. Малките общини срещат много големи трудности в привличането на квалифицирани и мотивирани кадри, които предпочитат да се насочат към големите населени места, централната администрация или пък частния сектор. Това от своя страна означава, че тези общини изпитват чувствително по-големи затруднения както в управлението на европейски средства – често единственият начин за подобряване на публичната среда в по-бедните общини, така и в подобряването на бизнес средата и привличането на инвеститори, които да създават трайни работни места и благосъстояние.
Липсата на капацитет обрича много от малките общини на по-нататъшно отдалечаване от стандарта на живот и жизнената среда на големите градове и тясно свързаните с тях индустриални центрове, което само засилва процесите на миграция.
Финансова (не)зависимост
Нека се върнем обаче на критериите за създаване на община, тъй като там е заложено още едно изискване, което е не по-малко важно от това за броя на населението. Става дума за изискването за определено равнище на финансова независимост и жизнеспособност. Всяка нова община трябва да може да докаже възможност за финансиране на разходите си в размер на не по-малко от половината от средното им равнище за страната (по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините). И това изискване обаче не се прилага спрямо съществуващите общини, също като критерия за население. С други думи, няма закриване на общини заради висока зависимост от трансфери от държавния бюджет и липса на собствена данъчна база, която да генерира нужния минимален приходен ресурс.
Ако погледнем само към разходите за местни дейности, без да включваме делегираните от държавата, към 2023 г. едва 49 общини имат по-високи собствени приходи от разходите си. Средното за страната покритие е 74%. С други думи, над ¼ от всички местни разходи се финансират с помощ от държавата. Прави впечатление, че общините с големи собствени приходи имат ясно изразен профил – повечето от тях имат или развит туристически бранш, или минно дело, което внася значителни допълнителни приходи в общинския бюджет, или силно развита индустрия, която директно подкрепя местната власт с цел подобрение на средата.
Показателен е и делът на местните приходи в общите – в най-малките и слабо развити общини, например в Северозападна България, той е под 10%, останалите идват от бюджета.
Състоянието на местните бюджети ясно демонстрира колко малко влияние имат общините върху собствената си траектория на развитие. Повечето важни решения продължават да се вземат в София и това няма как да се промени, докато не се въведе реална фискална децентрализация. Средствата от няколко местни данъци и такси, с които сега общините разполагат, по никакъв начин не са достатъчни за провеждане на собствена политика, а дори и при тях имат ограничена възможност за влияние. Истинска независимост е възможна само в среда, в която общините разполагат с много по-голям собствен ресурс, с който да определят собствена насока и да решават локални проблеми.
Възможни решения
Сегашната фрагментация на общините, с всичките негативни последствия, които описахме, има две видими решения.
Едното, наглед по-лесно и бързо постижимо, е запазване на сегашното административно разпределение и съществуващите общини, но като се обединят част от функционалните им звена – предоставянето на административни услуги, където това е възможно, или вътрешни процеси по управление и отчетност. Този процес върви ръка за ръка с по-широко дигитализиране на местни услуги и административни дейности, в която област през последните години наблюдаваме значителен прогрес. Подобно обединяване, от една страна, би свило разходите на общините за предоставяне на услуги, а от друга, би намалило влиянието им върху местните пазари на труда заради по-малката нужда от административен персонал.
Далеч по-трудното решение, но и с по-сериозни последствия, е провеждане на териториално-административна реформа, която да окрупни част от фрагментираните днес общини. Голяма част от метриките, на които тази реформа следва да се основе, вече описахме – демографското състояние и структура, икономическия потенциал, способността за фискална и финансова независимост или поне минимална зависимост от държавния бюджет. Други не споменахме, но те са не по-малко важни – способността да се предоставят качествени общински услуги, съобразяване с географските и инфраструктурните реалности, както и отчитане на особеностите на местните общности, които ще трябва да бъдат представлявани от местната власт. Този процес, разбира се, трябва да се планира и проведе внимателно, а не хаотично, защото има значителен потенциал за влошаване на настоящото положение, независимо от добрите намерения.
Въпреки това една териториално-административна реформа има потенциал ако не да реши проблемите на фрагментацията на местната власт, то поне значително да ги облекчи, особено ако е съчетана със значителна фискална децентрализация. На този етап и двете ключови за местната власт и регионите мерки обаче са на трупчета – първо, заради ковид пандемията, която обърна фокуса на цялата държава, след това заради политическата криза, която не позволява задържане на стабилно правителство, което да прави фундаментални промени. Остава само надеждата, че когато хаотичният период приключи – все някога и това ще стане, – ще се върне интересът към съдбата на регионите и оттам към децентрализацията и реформата на местното самоуправление.
Автор: Адриан Николов
Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните лидери на София (област), които са сред най-развитите икономики на страната като цяло, но и застаряващите и застинали във времето крайгранични общини на Перник. Въпреки това обаче общата траектория на развитие изглежда положителна, особено ако успеят да преодолеят предизвикателствата от гледна точка на човешкия капитал и демографията.
Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните лидери на София (област), които са сред най-развитите икономики на страната като цяло, но и застаряващите и застинали във времето крайгранични общини на Перник. Въпреки това обаче общата траектория на развитие изглежда положителна, особено ако успеят да преодолеят предизвикателствата от гледна точка на човешкия капитал и демографията.
Периодът на отърсване от последиците на пандемията се характеризира с почти повсеместен икономически растеж в Югозападна България, като сред общините в състава на София (област), Кюстендил и Перник има едва четири, които регистрират спад на добавената стойност спрямо 2021 г. – това са Правец, Драгоман, Златица и Трекляно. Лидер по растеж в рамките на годината е пернишката община Брезник, където добавената стойност се увеличава с 318%, в резултат на разширяването на дейността на златната мина на територията ѝ. С над 100% ръст са и кюстендилските общини Бобов дол и Бобошево, което най-вероятно е свързано със силното представяне на електроенергийния сектор през 2022 г. Икономическият ръст на общините в състава на София (област) е по-умерен, като с по-значително повишение на добавената стойност са Костенец, Копривщица и Антон, но това са сред по-слабо развитите части на непосредствената периферия на столицата.
В рамките на трите области с най-голям номинален размер на добавената стойност е община Перник, с 619 милиона лева за 2022 г., но Елин Пелин я догонва бързо, като ключовият за столицата логистичен център достига 552 милиона лева, на фона на 446 милиона лева само година по-рано. Сред най-близките до столицата общини с големи локални икономика са най-вече тези на индустриалните центрове – Ботевград (424 милиона лева), Костинброд (298 милиона лева), Божурище (256 милиона лева), всеки с добре развита промишлена зона и фокус на значителни инвестиции. По-малки, но значими местни икономики са и тези на Пирдоп и Самоков. Докато Перник няма ясно изразена втора община със значима по размер местна икономика, Кюстендил (252 милиона лева добавена стойност през 2022 г.) се допълва от Дупница (230 милиона лева), която постепенно се приближава и ако се запази настоящата траектория на развитие в близко бъдеще ще задмине областния си център.
Отдалечеността от София е видимо обвързана със степента на икономическо развитие на общините, като в Перник и Кюстендил нито една не преминава 9 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, а като лидери се очертават Бобов Дол и Брезник, с по малко над 8 хиляди лева на човек. На този фон, водещите общини в София (област) са сред лидерите в страната по икономическо развитие – Божурище достига 27 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, Елин Пелин и Пирдоп – по 24 хиляди лева, Костинброд – 16 хиляди лева. Трябва да се има предвид и че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, но силно развитата добивна и преработваща промишленост в тях също би ги класирала след лидерите в страната.
Въпреки че общият размер на разходите за придобиване на дълготрайни активи в общините в трите области се увеличават от 924 на 1 219 милиона лева между 2021 и 2022 г., тенденциите на общинско ниво са разнопосочни – спад в инвестиционните разходи има в 15 общини, ръст – в 18, а за пет данните са конфиденциални. Най-видима положителна динамика има в Бобошево, Брезник, Костинброд, Дупница и Елин Пелин, а най-сериозни забавяния на инвестиционната активност – в Рила, Костенец, Земен, Кочериново и Трън. Абсолютен лидер по този показател е община Елин Пелин, с 312 милиона лева през 2022 г., или над ¼ от всички инвестиции в трите области. Значителни разходи за машини, земя и сгради са реализирани и в Перник (174 милиона лева), Дупница (94 милиона лева), Костинброд (90 милиона лева). Претеглени спрямо населението лидер тук отново е Елин Пелин с 13,6 хиляди лева на човек, следван от Божурище (8 хиляди лева) и Костинброд (6,3 хиляди лева), но в челната петица влиза и Брезник, с 5,5 хиляди лева, на фона на едва 1,2 хиляди лева само година по-рано.
Сред общините, за които има достъпни данни, лидери в региона по преки чуждестранни инвестиции с натрупване са Божурище, с 311 милиона евро към края на 2022 г., или 33,2 хиляди евро на човек и Елин Пелин с 489 милиона евро, или 21,4 хиляди евро на човек. Значително присъствие на чужди капитали има и в Костинброд и община Перник, като в повечето общини, за които има информация тенденцията е към ръст. Общините в района се представят относително добре в употребата на средства от европейските фондове, като Костинброд е сред лидерите в страната по този показател с 6,4 хиляди лева на човек от населението. Водещи по абсолютна стойност инвестираните европейски средства от началото на оперативните програми до средата на 2024 г. са 113 милиона лева в Костинброд, 110 милиона лева в Перник и 93 милиона лева в Дупница.
Подобно на инвестиционната динамика, развитието на пазарите на труда в общините на трите области също е разнопосочно. На фона на общия спад на безработицата в страната, в 16 от 37-те общини в Кюстендил, Перник и София (област) отчетеният от Агенция по заетостта през 2023 г. дял на търсещите работа се увеличава, най-отчетливо в Рила, Долна баня и Невестино. Притеснителната тенденция е, че общините, в които има ръст на безработицата са сред тези, където тя е и най-висока – с други думи, възстановяването на пазара на труда не е достигнало до онези части на района, които са изправени пред най-големи структурни проблеми. Разликите остават много значителни – в състава на София (област) безработицата варира от 1,7% в Божурище и 2,4% в Копривщица до 11% в Правец и 17% в Долна баня. С най-голям дял на безработните в района – 20% - е пограничната пернишка община Трън. Дори в общините, където безработицата е висока тя изглежда преходна, а делът на трайно безработните е нисък почти навсякъде, ако оставим настрана Трън и Трекляно, като трайната безработица е по-характерна за общините в Перник. Това са и местата с по-значителна младежка безработица, като в Трън тя приближава 10% от населението на 15-29 годишна възраст.
Заетостта в района като цяло е висока, а някои общини – Сливница, Костинброд, Божурище, Пирдоп – са сред лидерите в страната по този показател с над 70% работещи сред населението в активна възраст, а изключение от това правило отново са общините край границата със Сърбия, където делът на заетите е чувствително по-нисък. Много големи разлики има обаче в заплатите на наетите, като в София (област) са няколко от общините с най-високи възнаграждения в страната, в това число лидерът Челопеч (3 398 лева/месец) през 2022 г., както и Божурище (1925 лева/месец) и Елин Пелин (1 732 лева/месец). В района са и някои от най-бедните общини, в това число Сапарева баня (942 лева/месец), Трекляно (992 лева/месец) и Ковачевци (1030 лева/месец). Високи са заплатите в общините с добре развит добив и преработване – закономерно, предвид че високоплатените работни места в сектора на услугите в района са концентрирани почти изключително в столицата.
Както представянето на пазара на труда, така и общото икономическо развитие на общините в региона изглежда пряко свързано с образователната структура на населението. В рамките на областите има значително разлики, като и при дяловете на висшистите и среднистите Дупница се представя значително по-добре от областния си център Кюстендил. Перник за сметка на това има значително по-благоприятна образователна структура от малките общини в състава на областта, като при някои от тях – Земен, Ковачевци, Трън – делът на хората с основно, начално и никакво образование достигат 30-40% от населението на 7 и повече години. Сходни са и разпределенията в двете общини в София (област) със силно неблагоприятна структура – Долна баня и Ихтиман. И тук личат големите неравенства в рамките на периферията на столицата, като общини като Ботевград, Божурище и Пирдоп са сред лидерите в страната по дял на висшистите.
Образователната структура е обвързана и с постиженията на местното училищно образование, като няколко близки до София общини като Божурище са сред лидерите в страната както на зрелостните изпити, така и на външното оценяване след седми клас, но с отдалечаването от столицата резултатите намаляват рязко. Трябва да се има предвид, обаче, че относително добрите инфраструктурни връзки в района осигуряват лесен достъп до училищното образование в София, където са струпани голяма част от най-добрите училища в страната, което до известна степен изкривява резултатите, особено на най-близките общини.
В сравнение с повечето от останалата част от страната, трите разглеждани тук Югозападни области се представят относително добре в демографски план. Това е пряко следствие най-вече на положителните миграционни тенденции – почти всички привличат повече население, отколкото отдават, отчасти заради близостта си със столичния град и привлекателния му пазар на труда, отчасти заради собствените си икономики. Прави впечатление, че това важи с особена сила за малките общини в Перник и Кюстендил като Брезник е увеличил населението си с 21% през 2023 г. в резултат на миграция, Ковачевци – с 14%, Земен – с 13%. Ръстът в Трекляно пък е 21%, в Бобошево – 5,2%, в Невестино – 5,1%. По-скромен е миграционният ръст в София (област), където най-добре се представят Копривщица и Горна Малина, с по 4% ръст. Тези положителни процеси обаче се смекчени от негативния естествен прираст, който достига до -5,5% в Ковачевци и -5,1% в Трекляно, като и тук има видимо разделение – в общините в София (област) негативният баланс между смъртност и раждаемост по-често е под 1%, в Перник и Кюстендил – много над 1%.
В резултат на тези относително балансирани процеси, това е сред частите на страната с относително нисък спад на населението, а между последните две преброявания Божурище и Елин Пелин дори печелят жители – две от петте общини в страната, при които се наблюдава ръст. Тук безспорно сериозна роля играе свързаността и близостта до големия град, която предполага повече възможности за привличане на население. Същевременно обаче общините в пернишко край границата със Сърбия са сред най-застарелите в страната, с дялове на населението над 65 годишна възраст приближаващи 50% в най-застарелите общини.
Автор: Адриан Николов
Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез...
Математически таланти по ръба на картата 30.06.2025
Ако си мислите, че математиката може да се преподава и изучава добре само в математически гимназии или в елитни училища,...
Анализ на ИПИ показва възможностите за разширяване на финансовата автономия на общините. Разходите по бюджетите на...
Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в област Ямбол продължават да нарастват. Делът на трудоспособното...
