Новини

Професионалното образование обхваща около половината от всички ученици в гимназиален етап и се предлага във всяка една област на страната и около 4/5 от всички общини.

План-приемът в професионалното образование през настоящата учебна година (2023/2024 г.) показва в детайл къде и какви професионалисти се подготвят. За тази цел ИПИ събра данните от всички Регионални управления на образованието (РУО) в страната.

През настоящата учебна година професионалното образование предлага 146 професии, а 33 от тях се изучават само в една област. Така, например, обучението за камериер е само в област Бургас, за кинолог – в Монтана, за заварчик и обущар – в Пазарджик, за бижутер и стругар – в Пловдив, за фотограф – в столицата.

В другата крайност – почти повсеместно в цялата страна – са започналите тази година образование за придобиване на професионална квалификация за техници по транспортна техника (1848 ученици в 27 области), готвачи (1398 ученици в 26 области) и икономисти-информатици (1378 ученици в 25 области).

Изключително разпространени – с близо 2500 новозапочнали ученици – са и професиите, свързани с програмиране (програмист, системен програмист, приложен програмист, програмист на роботи и програмист на изкуствен интелект). Новият набор от учащите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството също е впечатляващ – над 4000 ученици.

Същевременно голяма част от типичните за техникумите в миналото професии не са силно застъпени. Тази година под 50 ученици са започнали образованието за професионална квалификация в професии като заварчик, стругар, шлосер, обущар.

Обучението за някои професии на пръв поглед изглежда трудно –например тези в програмирането, електротехниката, мехатрониката, авио- и коработехниката, а в други, не чак толкова – например придобиването на квалификация за продавач-консултант, брокер, офис мениджър и офис-секретар, аниматор в туризма, маникюрист, фризьор, куриер, козметик, помощник-инструктор по фитнес (по изброените десет професии през тази година са започнали обучението си близо 1500 ученици). Трябва да се има предвид обаче, че и сред висшистите немалка част работят именно като продавачи, а всеки трети изобщо не заема позиция, изискваща висше образование.

В крайна сметка важното е завършващите да реализират квалификацията си на пазара на труда, защото именно това е целта на професионалното образование. Изумително е, че държавата всъщност не събира информация за реализацията на придобилите професионална квалификация. ИПИ прави опит за това чрез разработването на Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката (предстои и изданието за 2024 година). Изследването показва, че вероятно половината ученици изобщо няма да работят това, за което са учили. Образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчно.

И през 2023 г. търсенето на труд остава високо, но силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното Проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите. Докато сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите, то при специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители. В настоящия текст се спираме само на непосредствените потребности на работодателите, а дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси ще разгледаме в предстоящ анализ .

Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници, като за 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода – е 268 хил. души, което надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина – според 38% от работодателите – за невъзможността за запълване на недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.

Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците. Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка, а далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.

При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори – 14,8 хил. души, следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.

Регистрираният от АЗ недостиг на специалисти с висше образование е съсредоточен в няколко професии, свързани тясно с бюджетната сфера – медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Прави впечатление, че според анкетното проучване търсенето на ИКТ специалисти е относително ниско – едва хиляда души, въпреки сериозната експанзия на сектора през последните години. Справка в данните, публикувани от jobs.bg наистина сочи към значителен спад на търсенето на ИКТ експерти, но до чувствително по-високо равнище. При недостига на другите групи висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.

Регионалното разпределение на текущото търсене на работници също крие някои изненади. На първо място според анкетата излиза Бургас с над 10% от цялото търсене, или 27,4 хиляди работници. Столицата е на второ място с 26,7 хиляди, Варна на трето с 25,8 хиляди, а досегашният лидер Пловдив е на четвърто с 18,9 хиляди работници. Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден, като в много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата – строителството, в Пловдив – индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването. Прави впечатление, че въпреки неяснотите около енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително, а на преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали – най-вече поради засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Монтана и Ямбол, където слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на пазара на труд в непосредствено бъдеще.

Алтернативен подход към оценката на търсенето на труд ползва промяната в наетите по трудово и служебно правоотношение, с допускането че високо търсене има в отраслите и регионите на страната, които добавят нови работни места и където успешно се създава нова заетост.  Сред икономическите дейности през 2023 г. най- много нова заетост се създава в здравеопазването, където наетите са се увеличили с 16,4 хиляди души, или 9,9% повече спрямо предишната година. Значителна експанзия – с по 5,3  хиляди души, или по около 5% от всички наети има и ИКТ сектора и туризма, но докато при ИКТ по-скоро се наблюдава забавяне на растежа в сравнение с предишни периоди, то туризмът се възстановява от голямото свиване а заетостта в хода на пандемията. Най-голям относителен спад има в административните дейности, с 4% или4,6 хиляди души, в резултат на промените в аутсорсинг индустрията. Най-много пък работни места, цели 6,7 хиляди, са загубени на годишна база в преработващата промишленост. От регионална гледна точка, най-много нова заетост се създава в столицата (нови 9 хиляди наети) и Пловдив (6,4 хиляди наети). Най-бързо се разраства броят на наетите в Плевен (5,6% спрямо 2022 г.) и Стара агора (4%), но спадове в заетостта има в половината области на страната, най-отчетливи в Търговище, Ловеч и Монтана.

Данните от анкетата на Агенция по заетостта ясно посочват, че очакванията за забавяне на икономическия ръст през 2024 г. на този етап не се отразяват осезаемо негативно върху търсенето на труд. Дори обратно – недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за експанзия на редица бизнеси и оттам – на икономическия растеж в средносрочен план.

През 2022 г. областите се връщат към бърз икономически растеж, воден от преработващата промишленост и енергетиката. Инвестиционната активност също се ускорява в повечето части на страната, но дълбоките неравенства в степента на икономическо развитие остават, а различните темпове на ръст заплашват да разтворят допълнително ножицата между регионите. В по-слабо развитите части на страната се наблюдава нов ръст на безработицата на фона на подобренията във водещите области, което говори за трайно задържане на много работници с ниски умения извън пазара на труда. За сметка на това заетостта нараства повсеместно, но и тук водещите области дърпат по-бързо. В средносрочен план остават сериозните демографски предизвикателства, но подобряването на естествения прираст след пандемията и постепенното обръщане на миграционните процеси дават надежда за подобрение.

• 2022 г. - завръщането към икономически растеж

След премахването на ограниченията, локдауните, нормализирането на трансграничния трафик и възстановяването на туризма регионалните икономики на България растат с темпове далеч над прогнозираните в най-тежките етапи на пандемията от ковид-19. През 2022 г. всички области в страната регистрират номинален ръст на брутния си вътрешен продукт, но темповете на повишение са много неравномерни. Спрямо предишната 2021 г. ръстът варира от 75% в Стара Загора до едва 6,6% във Видин. Обяснението за безпрецедентния ръст на Стара Загора е в енергийната криза, последвала избухването на руската война в Украйна, която доведе със себе си много високи цени на електроенергията, която играе основна роля в старозагорската икономика. По същата причина имаме всички основания да очакваме, че нормализацията през следващите години ще доведе със себе си и значителни спадове в тази област. Сред лидерите по ръст през 2022 г. са области, в които преработващата промишленост е основен двигател на икономическото развитие – БВП нараства номинално с 32% в Пловдив на годишна база, в София (област) – с 26%, във Варна – с 24%. Прави впечатление обаче, че икономическата динамика в столицата, която запази относително силни позиции в двете пандемични години е относително по-бавна, като ръстът на БВП е 16%.

Тези значителни повишения в БВП на областите обаче следва да се разчитат в контекста на значителната инфлация на 2022 г., която допълнително напомпва растежа. Ако намалим ръста на областите със средногодишния темп на нарастване на потребителските цени[1] се оказва, че в цели 11 от тях има свиване, като сред по-развитите области спадове има в Русе (-3%) и Бургас (-1%), а повишението в столицата е с под 1%. Доколкото областите с най-значителен реален спад са поначало сред тези с по-ниски равнища на икономическо развитие, разнопосочната динамика създава условия за допълнително разширяване на регионалните диспропорции. На този фон обаче реалният ръст на Пловдив (17%) е по-впечатляващ, особено предвид че при него няма причина да очакваме последващ спад, а по-скоро задържане, ако съдим по динамиката на общите индустриални показатели през следващата година.

БВП на човек от населението в столицата през 2022 г. за първи път надхвърля 50 хил. лв., а вече няма нито една област, в която той да е под 10 хил. лв. На второ място вече е Стара Загора (с 37 хил. лв./човек), следвана от София – област (с 25 хил.лв./човек), а с над 20 хил. лв./човек са и Варна, Враца, Пловдив и Габрово. Тенденциите през 2022 г. водят до ново пренареждане в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението вече е Силистра, следвана от Сливен и Хасково. Доколкото 15-те области в дъното по икономическо развитие се разполагат в рамките на диапазон от едва 4 хил. лв./човек, неравномерният ръст и през следващите години ще носи нови размествания. Що се отнася до разпределението на националната икономика между областите, София запазва дела си от 41%, 8% са в Пловдив, 6,5% - в Стара Загора, 6,2% - във Варна. Пет области – Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник – остават с под 1% от националния БВП. С по 1% са още 4 – Разград, Търговище, Ямбол и Монтана.

значение са и големите разлики в икономическия профил на различните области. Откроява се моделът на столицата, който е доминиран най-вече от услугите, допълван от съсредоточаването на индустриални дейности в много от общините на София (област). Към повишаване на тежестта на услугите в местната икономика постепенно се движат и Варна и Пловдив, но в повечето от областите в горния край на класацията индустрията продължава да играе водеща роля.  Обратно, в най-слабо развитите области земеделието играе все по-важна роля в местната икономика.

С ускоряването на икономическия растеж в повечето райони се закономерно се наблюдава и ускорение на инвестиционната активност. Очаквано разходите за придобиване на дълготрайни материални активи остават най-високи в столицата (7,5 хил. лв./човек), а на  след нея се нареждат Пловдив (4,2 хил. лв./човек), Габрово, София (област) и Русе (по 3,4 хил. лв./човек), Велико Търново и Варна (по 3,3 хил. лв. на човек). Разликата между областите с високо равнище на инвестиции и тези на опашката остава 2-3 пъти и след кризисните години, което създава допълнителен потенциал за разтваряне на регионалните различия в страната. Тенденциите също не са еднозначни, като в столицата има леко забавяне на инвестиционната активност, а в Бургас тя остава практически без промяна в сравнение с предишната година.

• Неравномерният ръст на пазара на труда

През 2021 г. наблюдавахме повсеместно отърсване на регионалните пазари на труда от тежкия удар на пандемията и ограниченията, което съчета свиване на безработицата  и възстановяване на заетостта, на много места дори над равнищата отпреди кризата. Нормализацията през 2022 г. обаче носи със себе си противоположни процеси. Според данните на Агенция по заетостта за регистрираните в бюрата по труда безработни спадът на безработицата продължава в едва 10 области, докато в останалите 18 през 2022 г. има покачване спрямо предишната година. Повечето свивания са сред областите с поначало нисък дял на безработните – в столицата коефициентът се свива с 0,4 пр.п., в Пловдив и София (област) – с 0,6 пр.п.,  във Варна и Пловдив  - с по 0,7 пр.п. Обратно, в част от областите с по-висока безработица има и по-сериозни увеличения – във Видин ръстът на годишна база е в 1,8 пр.п., в Смолян – с 1,4 пр.п.,. в Кърджали – с 1,3 пр.п. Разликите в дела на безработните също остават значителни – докато в столицата той е едва 1,6%, във Варна – 3,2%, то в пет области надхвърля 10%, а във Видин достига 14%. Противоположните тенденции обаче създават условия за изпреварващо развитие на водещите области и допълнително изоставане на останалите.

По-оптимистичен поглед предлагат данните за заетостта, където спадове на годишна база има само в три области – Велико Търново (0,7 пр.п.), Сливен (-1,8 пр.п.) и Перник (-2,1 пр.п.), докато в останалите има подобрение. Темпът на нарастване варира от под един пункт в области като Силистра и Плевен до 6,7 пр.п. в Търговище. Разликите между областите обаче остават големи, като в столицата делът на работещите сред трудоспособното население достига 78%, във Варна – 77%, по 75% в София (област) и Стара Загора, но в Монтана той е едва 56%, в Силистра – 57%, а в Разград и Сливен едва надхвърля 60%. Противоположната динамика през 2022 г. при заетостта и безработицата може да се обясни със структурата на уменията на безработните, които не отговарят на търсенето на труд. Това личи и от структурата на самата безработица, като в областите със значителен ръст има и високи дялове на трайно безработните, които повече от година не успяват да си намерят работа.

Относително по-равномерно нарастват заплатите в областите, като годишната динамика през 2022 г. варира между 17% ръст в Плевен и 8% ръст в Монтана, а повечето региони се разполагат в диапазона между 10 и 15% повишение. Големите разлики в доходите на работещите обаче остават, като през 2022 г. средната заплата в Столицата достига 2747 лв./месец, във Варна и Враца – по 1620 лв. Има обаче размествания на дъното на класацията, като вместо обичайния Северозапад там попадат няколко южни области – в Благоевград средното заплащане е едва 1152 лв./месец, в Кюстендил – 1165 лв./месец, в Хасково – 1192 лв./месец. Тази промяна отразява по-сериозния удар, който местните пазари на труда понесоха в пандемичните години и относително бавното им възстановяване.

• Демографските предизвикателства

Дългосрочният проблем, пред който се изправят всички региони на страната е свиващото се и застаряващо население. Данните за 2022 г. вече отчитат преброяването, което регистрира с почти ½ милион по-малко население в България от предишните оценки на статистиката и свиване на работоспособните с почти 800 хил. души. Сравнението на населението на областите спрямо десетилетие по-рано сочи много различни темпове на обезлюдяване в различните части на страната – докато спрямо 2013 г. Видин е загубил 24% от жителите си, Добрич – 21%, то спадът в столицата е 2,2%, в София (област) – 5,5%. Това има значителни последствия върху средносрочния потенциал за растеж на по-бързо свиващите се области, които поначало са с по-ниски нива на икономическо развитие.

Основната причина за тази подчертано негативна картина е естественото движение на населението. Въпреки че свърхсмъртността от годините на ковид-19 до голяма степен е преодоляна, и през 2022 г. няма нито една област с положителен есетствен прираст. Най-близо се приближава столицата, където показателят е -3,4‰, с под -10‰ са едва седем области. Обратно, на дъното на са области като Видин и Габрово, където балансът между раждаемостта и смъртността е съответно -21‰ и -18‰. Значително по-добри новини идват по линия на миграцията, като към 2022 г. има едва 7 области с негативен механичен прираст. С под -1‰ са единствено Смолян, Хасково и Ловеч, а останалите 21 области печелят население в резултат на миграционните процеси. По традиция лидер в този показател е Кърджали (22‰), която привлича имигранти през границата, както и развитите и по-богати области като столицата (8‰), Бургас и Пловдив (7‰) и Варна (6‰). Тези позитивни резултати са следствие от подобряването на стандарта на живот и забавянето на темповете на емиграция от страната, както и на ограничено завръщане на българи от чужбина, особено в пандемичните години.  На този етап обаче не може да става и дума положителната миграция да тушира ефекта на негативните естествени процеси.

На 20 март 2024 г. ИПИ представи английската версия на „Регионалните профили: показатели за развитие – 2023 г.“ пред посолства и двустранни камари в София. Интересът отново беше голям. Представихме общата икономическа ситуация, регионалните предизвикателства и малко регионални данни за работата на съдебната система по места.

• Към презентацията от събитието

Вижте още тук: www.regionalprofiles.bg; www.265obshtini.bg

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation

Плевенски и ловешките общини се възстановяват относително бързо от икономическата криза, под влиянието на положителната динамика на индустрията и селското стопанство. Пазарът на труда обаче изостава, с висока безработица и ниска заетост. Образованието в региона остава на по-ниско ниво, а демографската динамика продължава да е подчертано негативна.

Оживлението на Северозапад

През 2022 г. всички общини в състава на областите Плевен и Ловеч отбелязват значителен икономически растеж, но той е силно неравномерен. Абсолютният шампион е община Пордим, с цели 293% ръст на добавената стойност спрямо предишната година, но това е функция най-вече на много ниската ѝ стартова позиция. Повечето останали плевенски общини регистрират ръст в диапазона 25-40% на годишна база, чувствително по-бавен в по-развитите Червен Бряг и Долна Митрополия. Растежът е ловешките общини от своя страна е чувствително по-бавен, като с над 20% ръст са единствено Летница, Луковит и Угърчин. На фона на значителните инфлационни процеси през годината общините с най-бавен номинален ръст като Ябланица и Тетевен на практика отбелязват забавяне в икономическото си развитие. Като цяло позитивните процеси в региона са подкрепени най-вече от възходящата динамика на селското стопанство и преработващата промишленост.

Типично за Северозапада, между отделните общини има значителни  неравенства в степента на развитие. В Ловешка област лидерът Летница (14,7 хил. лв. добавена стойност на човек от населението) увеличава преднината си пред Троян (8,9 хил. лв.) и областния център (7,6 хил. лв.), а относително добре се представят и Ябланица и Априлци (по 6,5 хил. лв.). В Плевенска област продължава бързи възход на община Кнежа, която през 2022 г. надхвърля 30 хил. лв. добавена стойност на човек – на фона на 25 хил. лв. година по-рано -  което я поставя в топ 10 на страната по този показател. Това е резултат най-вече от добрите резултати на преработването на слънчоглед и производството на олио през годината.  Дистанцията на Кнежа с община Плевен (8,5 хил. лв. на човек) се увеличава а значително. Степента на икономическо развитие на общини в Плевенско като цяло остава по-равномерна от двете области.

Очаквано най-голямата местна икономика остава тази на община Плевен, с 944 млн. лв. добавена стойност през 2022 г. Бързият ръст на Кнежа води до разрастване на добавената стойност в нея то 382 млн. лв., което далеч задминава другия областен център Ловеч (287 млн. лв.), а по-малката община Троян (236 млн. лв.) постепенно също я догонва. Сред по-големите локални икономика са и тези на Червен бряг (123 млн. лв.) и Долна Митрополия (91 млн.лв.).

Ръстът на инвестициите

Бързото подобрение на местните икономики носят със себе си значителен ръст на инвестиционната активност в общините на Плевен и Ловеч, като повечето регистрират значително повишение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). Най-голям ръст отбелязват по-малки общини, като в Угърчин той надхвърля 200% на годишна базар, в Долна Митрополия и Пордим – 150%, но в общия случай местата с най-сериозни увеличения са с много ниска стартова позиция през 2021 г. По-големите общини са с ръст на инвестиционните разходи в диапазона 30-50% спрямо предишната година. Очаквано, най-много средства са съсредоточени в община Плевен – 272 млн. лв., както и в Ловеч (87 млн. лв.) и Троян (69 млн. лв.). Сред по-малките общини значителни инвестиции през 2022 г. са реализирани в Долна Митрополия, Кнежа, Червен бряг и Долни Дъбник. Отнесено спрямо населението лидер е Угърчин, с 5 хил. лв. на човек, следвана от Кнежа (4 хил. лв./човек), Долна Митрополия и Долни Дъбник ( по 3,3 хил. лв./човек). Под 1000 лв./човек през 2022 г. падат единственото Луковит и Тетевен.

Единствената община, която регистрира спад на преките чужди инвестиции с натрупване към края на 2022 г. е Летница, със 17% спрямо предишната година. Видими повишения пък има в Троян (21%) и община Плевен (19%). Значително присъствие на чужди капитали има в няколко от общините – в Плевен общият им размер е 181 млн. евро, или 1623 лв./човек, в Червен бряг – 135 млн. евро, или 5966 лв./човек, което я класира след лидерите по този показател на общинско ниво. Регионът като цяло се справя добре с употребата на средства от европейските фондове, като по последни данни към средата на 2023 г. размерът им достига по 3,3 хил. лв./човек в Априлци и Троян, по 3,1 хил. лв./човек в Плевен и Ябланица и 2,9 хил. лв./човек в Луковит. Европейските средства са насочени най-вече към инвестиции в инфраструктура.

Изоставащият пазар на труда

Процесите на възстановяване на пазара на труда в Плевен и Ловеч остават забавени спрямо останалата част на страната и през 2022 г. Почти всички общини отчитат спад в регистрираната от бюрата по труда безработица, но коефициентът остава висок навсякъде в двете области. Най-добре по този показател се представят Троян (4,3%), Априлци (4,9%) и Плевен (5,2%). По-малките общини обаче остават със значително по-висока безработица, като в тези с най-слаби показатели на пазара на труда тя достига 23% (Никопол, Ябланица). Характерна за малките общини е и високата трайна безработица – в част от тях делът на регистрираните над година безработни достига 6-10% от активното население. Видими проблеми има и с младежката безработица, което насочва към значителни структурни проблеми на пазара на труда в региона – ниско образование и неподходящи умения на търсещите работа и свито предлагане на свободни работни места.

Делът на наетите сред населението на 15 и повече остава нисък в повечето общини. Прави впечатление, че делът на работещите в Летница е 43% през 2022 г. – по-висок от този в Троян (42%) и значително пред областния център Ловеч (36%), като част от обяснението е и положителната трудова миграция към малката община. Сред плевенските общини делът на наетите надхвърля 40% единствено в областния център, а в част от по-слабо развитите общини достига дори 13%. На този фон в част от общините заплатите на работещите са високи. През 2022 г. Кнежа се нареди в топ 3 в страната със 2813 лв. средно брутно месечно, благодарение на много силното представяне на производството на масла. С високи заплати за региона са и Летница (1617 лв./месец) и Ябланица (1544 лв./месец).

Образователните проблеми

Подобрението на състоянието на пазара на труд в непосредствено бъдеще изглежда малко вероятно на фона на състоянието на образованието в плевенските и ловешките общини. Резултатите на националното външно оценяване след седми клас са близо и под средните за страната равнища, но между отделните общини има много големи разлики, особено при математиката, където резултатите варират от 15 до 33 от възможни 100 точки през 2023 г. – дори и областните центрове постигат слаб резултат. На сходен извод навежда и резултатът на последната матура по български език, където община Ловеч е единствената, която успява да постигне резултат над Добър (4).

Това е отразява и на образователната структура на работната сила, като според данните от Преброяване 2021 г. с над 30% висшисти при възрастовата група 25-64 са единствено общините Ловеч и Плевен, а в останалите този дял варира между 10 и 15%. Същевременно в повечето малки общини делът на хората с основно образование надхвърля 20%, а в Луковит, Ябланица и Угърчин тези с начално и без образование – практически почти без възможност за намиране на работа -  приближават 10% от населението. Същевременно има и значителни проблеми с неграмотността, като в малките общини делът на неграмотните на 25-64 г. достига 3-5%, а дори в областните центрове приближава 1%.

Демографските предизвикателства

Заедно с останалите области в Северозапада, потенциалът за развитие на Ловеч и Плевен е значително ограничен от демографските реалности. Между преброяванията на населението повечето общини в състава им са загубили почти ¼ от жителите си, а спадът сред трудоспособното население е дори по-значителен. Същевременно застаряването също е все по-сериозен проблем, като на места делът на пенсионерите надхвърля 30% от цялото население.

Основен двигател на негативната демографска динамика е естественият прираст. При повечето общини се наблюдават подобрения спрямо дъното на ковид пандемията, но въпреки това балансът между смъртност и раждаемост продължава да е подчертано негативен. Само в резултат на естествените процеси общини като Пордим, Никопол, Априлци и Гулянци губят по над 2% от населението си годишно, а единствено в Ябланица естественият прираст е под -1%.

На фона на обръщането на миграционните тенденции в много други части на страната, механичният прираст остава отрицателен в повечето ловешки и плевенски общини. Важно е да отбележим, че самата община Ловеч е нетен донор на население (-0,2%), а положителният баланс в Плевен е малък (0,1%). По-малки общини като Пордим и Угърчин имат по-значителен механичен прираст, но зад него стои относително малък брой хора. С други думи, на този етап и миграцията не изглежда като реалистично решение на демографските проблеми на региона.

Автор: Адриан Николов

НСИ публикува данните за икономическото развитие на областите през 2022 г. На преден план излиза безпрецедентният ръст на Стара Загора, дължащ се на енергийната криза и последвалото нарастване на търсенето и цените на произведената в региона електроенергия, както и стабилното развитие на регионите със силно застъпена преработващата промишленост като Пловдив и София (област). Същевременно сред областите с най-слабо развитие има ново пренареждане.

Няколко основни наблюдения:

• Най-голямата местна икономика в страната остава София с 69 млрд. лв. БВП, или 41% от общия в страната. На второ място е Пловдив с 14 млрд. лв., а на трето излиза Стара Загора с 11 млрд., благодарение на ролята на енергетиката през 2022 г. Варна също вече е сред регионалните икономики с над 10 млрд. лв. БВП, а след водещите четири има значително отстояние до Бургас (7,4 млрд. лв.) и  София (5,7 млрд. лв.).  Останалите 22 области остават с под 5 млрд. лв. БВП и през 2022 г.
• Пет области – Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник – остават с под 1% от националния БВП. С по 1% са още 4 – Разград, Търговище, Ямбол и Монтана. В номинално изражение единствено Видин е с БВП под 1 млрд. лв., но предвид значителната инфлация най-вероятно през следващата година тази граница вече е премината.
• Стара Загора е лидер по ръст на БВП на годишна база, значителен ръст се наблюдава в и в Пловдив и София (област). Намаленият със средногодишния индекс на потребителски цени за 2022 г.[1] ръст в Стара Загора е 59%, но изглежда много вероятно динамика на пазара на електроенергия в периода от началото на 2023 г. да доведе до спад в следващите години. При Пловдив (17% реален ръст) и София (11%) ръстът е движен най-вече от експанзията на преработващата промишленост, във Варна (8%) и от по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Прави впечатление, че на фона на останалите водещи области, изчисленият по този начин реален ръст на столицата е относително нисък, 0,7%.

• В цели 11 области номиналният ръст е под темпа на инфлация, т.е. в реално изражение има спад на БВП. Това е най-видимо във Видин (-9%), Ловеч (-8%) и Силистра (-5%), а сред областите с по-високо ниво на икономическо развитие спад има и в Русе (-3%) и Бургас (-1%). Тъй като областите с най-значителен реален спад са поначало сред тези с по-ниски равнища на икономическо развитие, разнопосочната динамика създава условия за допълнително разширяване на регионалните диспропорции.
• Нарастването на БВП в номинално изражение е най-значимо в столицата ( увеличение с 9,5 млрд. лв.), както и Стара Загора (4,6 млрд. лв.) и Пловдив (3,3 млрд. лв.). На този фон ръстът във Видин е с едва 61 млн. лв., в Силистра – със 107 млн. лв.
• БВП на човек от населението в столицата за първи път надхвърля 50 хил. лв., а вече няма нито една област, в която той да е под 10 хил. лв. На второ място вече е Стара Загора (с 37 хил. лв./човек), следвана от София – област (с 25 хил.лв./човек), а с над 20 хил. лв./човек са и Варна, Враца, Пловдив и Габрово.
• Тенденциите през 2022 г. водят до ново пренареждане в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението вече е Силистра, следвана от Сливен и Хасково. Доколкото 15-те области в дъното по икономическо развитие се разполагат в рамките на диапазон от едва 4 хил. лв./човек, неравномерният ръст и през следващите години ще носи нови размествания.

[1] Поради липсата на регионален дефлатор тук ползваме националната стойност. Това прави представените изчисления неточни и ориентировъчни.

През 2024 г. икономиката на България се очаква да нарасне с близо 15 млрд. лв. и да достигне над 205 млрд. лв. Това е 7,7% номинален ръст, резултат както от реален растеж, така и от инфлация. Ръстът на икономиката и инфлацията носят и повече приходи в държавната хазна – приходите само по националния бюджет (без европейските средства) се очаква да се увеличат с близо 5 млрд. лв. През последните години сравнително устойчиво около 42% от икономиката на страната е концентрирана в София. На база на тези данни можем да очакваме, че икономиката на София ще порасне с около 6 млрд. лв. и ще достигне над 86 млрд. лв. през 2024 г. Колко, мислите, ще се увеличат приходите в бюджета на Столична община?

Този въпрос наистина заслужава внимание. За да е по-проста сметката махаме европейските средства (там динамиката зависи от други фактори), както и финансиранията (преходни остатъци, дългово финансиране и т.н.). Остават само собствените приходите на Столична община (данъчни и неданъчни), както и трансферите от държавата – основно за делегираните дейности и капиталови разходи. Това е ресурс от порядъка на 2 млрд. лв. през последните години. И колко, предполагате, е увеличението? Отговорът е 48 млн. лв. Ако отчетем и обещаните от държавата 100 млн. по инвестиционната програма за общински проекти, то ръстът става 148 млн. лв. При 6 млрд. лв. ръст на местната икономика, приходите в София се увеличават със 148 млн. лв.

Източник: ИПИ на база данни от Столична община

Вече втора година се опитваме да насочим вниманието към структурните проблеми в бюджета на София и стагнирането на приходната част. Нарастването в постъпленията идва от държавните трансфери (в случая очакваните средства по инвестиционната програма за общини), докато собствените приходи на общината на практика са замръзнали. Последният по-сериозен ръст в собствените приходи на Столична община е непосредствено след пандемията, което е следствие както от възстановяването на икономическия живот и бурното развитие на имотния пазар, така и от увеличението на ставката на данъка при придобиване на имущество през 2020 г. от 2,5 на 3% от стойността на сделките. След това идва охлаждането, като през 2024 г. вече се очаква собствените приходи да са почти идентични с тези от 2023 г.

Делът на собствените приходи в бюджета на Столична община устойчиво намалява от 55-60% преди пандемията до 45-46% през 2022-2024 г., въпреки покачването на размера на данъка върху възмездното придобиване на имущество в този период. Това не е проблем, провокиран от старото или новото ръководство в общината, нито от политическата истерия до момента в общинския съвет. Пречки пред общинските финанси в София са следствие от следните структурни слабости:

• Свръх централизация в данъчното облагане на граждани и бизнес и устойчиво изсмукване на ресурс от големите градове в полза на държавата – всички големи данъци пълнят държавния бюджет, а за общините са оставени основно имуществените данъци. Приходите на Столична община са около 1% от БВП на страната, като този процент устойчиво намалява. Общинският бюджет по дефиниция е по-скоро обвързан с динамиката и състоянието на имотния пазар, но не и с основните икономическите процеси в местната икономика – достатъчно е да кажем, че местните финанси не зависят от броя на наетите, нивото на възнагражденията или печалбите на компаниите в местната икономика;
• Лош модел в облагането на имотите, който стъпва на нереални данъчни оценки – основният приходоизточник в общинските бюджети в текущата система трябва да е облагането на недвижимите имоти, но сбърканият модел за определяне на данъчните оценки блокира и тези приходи. Данъчните оценки са изцяло административни, стоят фиксирани от над 15 години и съответно приходите от облагането на имоти нарастват символично. Преди десет години облагането на недвижимите имоти носи с 30% повече приходи от облагането на сделките, а сега облагането на сделките носи с 70-80% повече от годишното облагане на собствениците на имоти;
• Охлаждане на имотния пазар в София и слаб ръст в приходите от облагането на сделките в последните две години – приходите от данъка върху възмездното придобиване на имуществено подкрепят нарастването на общинския бюджет до 2021 г., както заради бурното развитие на имотния пазар, така и заради покачването на данъчната ставка. След 2021 г. обаче наблюдаваме символичен ръст на приходите от този данък. Общинският бюджет е зависим от имотния пазар (заради първите две точки) и когато този пазар се забави, цялата финансова рамка на Столична община страда.

Този поглед към общинските финанси показва, че оставяйки настрана политическите боричкания, София трябва да търси активно диалог с държавата както за прехвърляне на част от приходите от преките данъци към общините (най-вече подоходния данък), така и за промяна по отношение на облагането на недвижимите имоти и актуализирането на данъчните оценки. В противен случай, устойчивото отстъпление по отношение на финансовата самостоятелност (намаляващият дял на собствени приходи) ще усилва натиска за увеличение на размера на местните данъци и такси в столицата.